Jump to content

337. Системната подготовка


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 337-мо

Системната подготовка

Ученикът е в процес на разрешаване на една важна задача. Тя е системата на ученика. Тя е най-важния проблем: Системата го подготвя, системата го ориентира, системата е, която му разкрива сложностите на неговия комбиниран живот! Системата е, която подрежда, която определя, която подготвя, която посвещава. Най-необходимото за ученика е да има една висша духовна система. Къде ще я намери? Кой ще му я открие?

За да има тази духовна система, той трябва да се издигне високо в духовния мир - в царството на порядъка, в царството на съвършенството, в царството на идеалите. За да се издигне до тия високи върхове, той трябва да бъде коренно преобразен, системно подреден. За да може да проникне в святостта, в науката, в знанието; в работата на духовния живот, той трябва да бъде издържан, трябва да бъде добре обладан, да бъде добре осветен, да му бъдат в помощ всички адепти на светлината. Светлината е, която ще му даде изящния образ. Светлината е, която ще го подготви най-съвършено. Светлината е, която ще му открие духовния свят най-положително. Системната подготовка е, която образува, която дава осияние върху лицето, върху очите, върху всички органи на ученика.

Но ще кажете: нали толкова години ние системно се подготвяме? Благодарение на това знание, на този стремеж, днес вие разрешавате един голям, всемирен въпрос - въпрос за прииждане на духовната култура на земята. Благодарение на тази системна подготовка се изпращат висши духовни сили, които да определят, които да възстановят онзи велик божествен порядък върху лицето на земята, който ще даде отражение на висшата космична наука, защото тия сили са свързани с висши космични проблеми. А знаете ли какво значи космични проблеми? То е да бъдеш в движение с космоса, да бъдеш адепт в космоса, да бъдеш водач в космоса.

Благодарение на системната подготовка ученикът е станал вече съвършен слухар, съвършен ясновидец, който вижда и слуша, който предава и превежда. Съвършената подготовка води към царството на съвършенството. Съвършената подготовка открива онези начала в битието, които са отражение, са задача за разрешаване за ученика. Благодарение на духовната подготовка ученикът прониква с цялото си съдържание, с цялата си същина в живота на духовния организиран мир.

И тъй, когато става въпрос за системна подготовка, само ученикът на великите мистерии е годен, е способен да направи това. Никое друго същество не може да долови вибрите, влиянието, вълните на тази висша духовна подготовка. Когато на ученика се препоръчва системната подготовка, космичната подготовка, то е да бъде пълно олицетворение на духовни сили, които създават най-висшата духовна култура в човечеството.

Ученико, когато се изграждаш физически, когато израстваш духовна; помни; трябва да можеш да разрешиш въпроса с космичния елемент, защото той е, който е в основата на всички елементи, било в земята, било над земята, било в атмосферата на земята. Космичните елементи са, които ще отворят очите, ще пробудят съзнанието, ще разширят ума, защото те са най-очебиещи. Те са, които са предмет за изучаване във Вътрешната духовна школа. Не можеш да бъдеш готов, ако не си системен.

Ще кажете: говорим за пълната свобода. Нали системата е която ограничава? Ученико, висшата космична система е път. Всеки, който върви по пътя е свободен. А всеки, който се е отклонил от пътя, има сили, и ма закони, които го ограничават. За да не занимаваме закона, да не ангажираме съществата, върви по пътя, защото пътят води към великото царство на необятната светлина.

И тъй, в системното си издигане; ученико, ще разрешиш най-важния проблем - проблема за твоята душа, проблема за твоя дух и проблема за Божия Дух. Най-лесният път е този: когато ученикът придобие духовна култура. Колкото и да го шлифоват физически, колкото и да се подготвяш морално, нямаш ли духовна култура, не можеш да бъдеш образцов в космичните проблеми.

Дали ще бъдете всички такива? Дали ще имате условия за това? Често пъти ученикът казва: трудни задачи, трудни проблеми трябва да се разрешат по отношение духовния свят, отвъдния свят, физическия свят, материалистичния свят. Никоя сила в света на противоречията не може да го задоволи, защото противоречията са, които го отклоняват от пътя. Можели без противоречия? Може ли без съдба? Има добра съдба, светла съдба. Който е завладял добрата съдба, той е щастлив пред космичния свят, защото съдбата се ръководи от космичния свят. Космичният свят е, който инспектира действията и явленията на духовните сили. Защо? Защото в космичния свят са най-мощните духове. Ако не би било така, не би имало земя, не би имало планети, не би имало слънца, не би имало всемирен мир. Благодарение на тия космични, върховни същества, животът е придобил една висша вечност, една велика вечност, която е най-свидното, най-съкровеното за човешката душа - да можа да ознамени в своя път вечността. Не че душата не е вечна. Тя по произходе вечно началото душата, слязла в света на противоречията, се почувства ограничена. За да се освободи от противоречията, трябва да се координира мира, в който тя присъства. Кой ще го координира? Само един автор е той, само един великан е той - Божият Дух. Лесно ли е това или е мъчно? Ако би ученикът проумял Великата истина за душата, чрез своя ум, чрез своето съзнание, той би открил тази вечност в себе си и би възприел ритъма на Божия Дух, който ще се отрази косвено върху неговия дух. И само когато неговият дух наследи композицията на този ритъм, тогава духът ще се прелее в него като висше безмълвие. А прелее ли са Духът, ученикът е светящо същество, ученикът е велико същество, което може да води съдбините на цели народи, на плеада същества. Ученикът би бил водач и на планетните духове. Защо? Защото това безмълвие се въплъщава в същината на ученика и се образува един висш светлинен център, който ще послужи за обиталище, за катедра на великите архитекти, които устройват вселената? Има ли да се устройва още вселената? Има. Докато има противоречив, докато има разногласия, докато има егоизъм, докато има бури, тъмнина, битието ще се устройва.

Ето, ученико, към какво си призван. Теб те призовават да вземеш. участие като един добър научен работник, да се нареди заедно с тия архитекти за по-бързото завършване на битието. Но Ще кажеш: как да разбираме това бързо, това ускорено? Ще бързаш, за да се възстанови духовната култура на земята, защото съдбата на земята не е много завидна. Тя е при големи противоречия и големи катаклизми. Защо? Защото няма кой да внесе в нея духовна култура. Ако и да е имало духовна култура, тя е дала малък проблясък, малки условия. Задачата на вътрешните космични мистерии е да усили този импулс, този ритъм за по-бързото, за по-ускореното идване на добрите условия - да се създаде светлинен живот върху планетата Земя.

Ученико, помни: ти си сред недрата на земята. Ти си стъпил върху душата на земята. Щом си стъпил върху тази жизненост, върху това дихание, от теб ще зависи какво въздействие, какво влияние ще окажеш върху този земен живот. Трябва ти една системна подготовка по отношение земния живот. Не че той е земен. Той е наследство на земята. Той е космичен, но е диференциран върху земята. Станало е един център, едно ядро, за да може този живот да се усъвършенства. Задачата на всяка окултна школа е сила да можа да се помогне на земния живот, за да се създадат добри условия върху земята. Но ученикът е останал вечно сдаден, жаден, скиталец, защото все е нямало добри условия върху земята.

Какво е сега? Не е ли много тежко? Не са ли големи противоречията по отношение научните проблеми, по отношение космичните и духовни проблеми? Ти изпитваш тия противоречия всеки момент върху своята съзнателна система. Благодарение на това, твоята съзнателна система още не е добре подредена. И когато става въпрос за една системна подготовка, то е именно за това - да може ученикът да стане учен. Кой ще го научи? Ще го научат най-големите, най-великите учени в битието. Има ли кой да го научи на земя та. Няма. Защо няма? Защото е слаба още духовната култура върху земята. Тя е само като проблясъци, като искри, като светкавици. Но когато ученикът на Вътрешната школа се затвърдява, когато заживява, системата му е друга - знание, което ще получи по вътрешен, по духовен мистичен път. То ще му открие великите замисли, които ще го запознаят с висшата системна наука на големите космични духовни учени.

Ученико, всичко е наука, всичко е ум, всичко е душа, пластика, ритъм, хармония. Няма друга във вселената. Смърт, тъмнина, твърдост, всичко това ученикът е претопил и е придобил нов, космичен елемент - елемент, който ще сложи под езика си. Езикът му ще се развърже и ще проговори Великият учител на мъдростта, ще проговори Великият майстор на словото и боговете на Върховната воля.

Ето какви космични задачи имаш да разрешиш. Те могат да се разрешат само при системната подготовка.

И тъй, когато украсяваш живота си, когато подобряваш живота си, мисли винаги как все по системно и по-системно да подреждаш свой духовен мир. Бъди изключение. Не бъди там - долу при многоточие мисли като многото, не чувствай, не живей като многото, защото там има униние, има отеготение, има и заблуждение. А ти бъди изключение, такова изключение, че да почувстват недрата на земята, да почувства и се раздвижи атмосферата около земята. Най-после, това твое изключение да ангажира специално слънчевите лъчи. космичните влияния и духовния огън.

Но да не би да дойде мисълта: защо аз да бъда изключение? Дали с това няма да се надценя? Дали това не е много високомерно? Дали това не би подхванало в мен гордостта, самоуважението, тщеславието? Ученико, ние ти говорим за един разумен системен порядък. Там всичко това е изключение. Като изключение, ти трябва да бъдеш най-духовната, най-висшата духовна жизнена връзка между царството на Духа и царството на душата.

Ето какво изключение трябва да бъдеш - да бъдеш връзка, понеже си в период, когато духовната култура се внася тук, когато духовните богатства се пренасят тук. Само който е с характер на изключение, на него ще бъде доверено. Така че, остави всичко онова, което отстрани ти се нашепва. То вече на е за теб. Нека другите духове се занимават с него. Нека те да школуват, за да се шлифоват. А ти, който имаш макар и слабо осветен венец в кръг около главата, върви по пътя, за да бъде венецът - светлина. Трябва ти знание за да превеждаш духовната азбука на човешки език. Да я преведеш така, че да стане достъпна, лесна. Ще направиш да бъдат достъпни тия мирове на изобилие, които тепърва ще се разкрият на човечеството. Не е място само тук, не са обектите само тези, чрез които ще се извърши този процес, но ние имаме за задача да свържем това място и с ония обекти, където се изпълнява задачата за възстановяване духовната култура на земята.

Ученико, не си сам, в пределите на космичния свят. Не си сам в пределите на духовния свят. Не си сам и в пределите на физическия свят. С теб има мнозина, които са изключение. Благодари на тия, които са изключение. Благодари на тия, които са изключение и които се занимават с тебе, разрешават задачите с теб, живеят с теб. Идват дни, идват моменти, когато заедно с тях, ще вземеш един слънчев лъч, ще го сложиш върху операционната маса и ще направиш най-щателно изследване за веществото, за естеството на този лъч. А само слънчевите лъчи ли има да изследваш? Колко още много неоткрити сили има в сътворението. Ще се наложи да се оперира и разложи един адепт, и ти трябва да вземеш участие в цялата сложна операция. Колко много буден трябва да бъдеш, колко системен трябва да бъдеш за да вземеш участие в разчленяването на тия духовни органи, на тия космични способности в един адепт.

Но ща кажеш: необходимо ли е адептите да стават жертва, за да се науча аз? Това е адептът. Ако адептът не би се жертвал, тежка щеше да бъде твоята карма, твоята съдба. Само чрез жертвата на адепта кармата на човечеството ще се ликвидира.

А само това ли е за изучаване? Има много по-сложни операции, има по-сложни химически изследвания, които са свързани с баснословни формули; с едни отвлечени числа. Да бъдеш участник в тия изследвания, трябва да бъдеш подготвен чрез мировете на висшата математика. Кой ще те подготви? Кой е този, който я познава? Кой е този, който знае за математичните процеси, които са извършили устройството на вселената? Само гениалните космични мирови сили могат да ти открият.

Но ще кажеш: нали на физическия свят има толкова много математици, които се занимават с висшата математика? Да, има такива, които се занимават и с неизвестни числа и с неизвестни величини, но няма резултат по отношение пробуждане духовния живот, който е най-реалното, най-същественото в човека. Защо? Защото всички тия неизвестности искат да ги сведат до едно материално съчетание, до едни материални възможности. Материалните възможности, материалните съчетания без духовен елемент, без космичен елемент, без психичен елемент, са само сухота.

Сега ще дойде въпроса: кога ще имаме случай да участваме в една такава сложна операция - било със слънчевите лъчи, било с адепта, било с някои от боговете? Ще те запознаят, ще те срещнат, защото няма друга наука, друг път, който да те отведе при по-големи открития. Вървейки по пътя и разширявайки своето съзнание, ти ще дойдеш до това откритие, защото то се достига само чрез системния порядък.

Когато застъпваме въпроса за системния порядък, ние имаме единствената мисъл: за да се дойде до; изключението, трябва да има система. А сега, много от учениците казват: каквото дойде, каквото стане. Да, но ако посееш, ще изникне. Ако не досееш, няма да изникне. Ако зидаш, ще направиш къща или здание. Ако не зидащ, няма да стане нищо. Ако учиш, ще научиш. Ако не учиш, няма да научиш. Не става тъй, както се случи, тъй както дойде. Не се постига така изключение. Изключителният е в унисон с мировото творчество. Изключителният е миров ритъм. Той навсякъде присъства, защото изключението е всичко за него.

Тъй както в живота на човечеството има изключение, тъй както в живота на планетите има изключение, както в живота на слънцето има изключение, така, ученико, нека настъпи у тебе този момент на изключение.

Ще кажеш: готови сме, но защо не идва този момент? Дойде моментът, отвориха се устата, проговори езикът и ти богато слушаш, богато се насищаш. Какво друго ти трябва? Но ти казваш: да пипна и да видя. И това може, но има свети неща, които не е позволено да се пипат. Има ценни неща, които не е позволено да се гледат. Защо? Защото трябва по-напред да минат през щателно очищение и системно подреждане. Но кога, кога ще дойде? Той дойде и пак ще дойде. Той идва и ще идва. Кой е той? Адептът, който ще бъде на операционната маса. Много пъти той е идвал и е бивал предметно обучение за духовната култура и знание. И сега този адепт е на масата. Всички върховни лекари, всички върховни учени стоят стоят пред масата и операцията ще почне. Ще имаш ли кураж? Ще бъдеш ли готов и поканен да присъстваш? За да присъстваш, трябва да владееш изкуството да се излъчваш от физическото тяло, от астралното тяло и да присъстваш с меналното, с будическото, с божественото тяло. Само това тяло е, което може да издържи. Само чрез това тяло ти ще можеш да наблюдаваш с хладнокръвие сложната операция върху този адепт, който става жертва, за да се внесе духовната култура на земята. Духовното трябва да се възстанови. Цялото човечество очаква, търси. Какво търси? Търси култура. Кой ще му я даде? Само този адепт. Той е, който ще му я даде, защото той ще бъде разложен на много и много части, които ще послужат за изучаване съставните елементи на земята на минералното царство, на растителното царство, на животинското царство и на човешкото царство.

Трябват основи. Ето, адептът е основа. Той дава първата основа за духовно възпитание. Какво представлява този адепт? Кой е той? Ние не го назовахме Син Божий. Ние не го назовахме някой от боговете или някой от ангелите, а го назовахме адепт Адепт значи, който донася, който принася, който отнася, т. е. той е най-порядъчния слуга. Той слугува. А за да се внесе духовната култура на земята, трябва един такъв слуга, един такъв адепт, който де не жали време, пространство, спокойствие, а да ходи от врата на врата, от съзнание на съзнание и тихо да хлопа, тихо да нашепва, че зарите на новата култура вече проникват по лицето на земята.

Но ще се зададе въпроса: нали ние трябва да подредим най-напред социалните условия, битовите условия на земята, та когато този адепт дойде, да бъде всичко в ред и порядък? Да,  трябва, но трябва система. Не такава система, каквато сега се прилага. Не система на диктатура, не система на изнудване, на егоизъм, а система, която да почива на необятната любов, любов към всички същества. Не любов; която е само към човека, а любов към животните, към растенията, към минералите и към всички ония елементи, които са гръбначния стълб за образуване на всички явления върху земята.

Но ще се възрази: нали ние най-напред трябва да подредим един човешки порядък, да организираме прехраната, да организираме земеделието, да организираме търговията, индустрията, просветата?

Ученико, всичко това ще направим. Трябва да има система. И ако ти наблягаш за тази системна подготовка, то е ученикът да си създаде първо теория, а после да я приложи на практиката да опита дали неговата теория е вярна или не. Ще легне ли в основата на социалния живот тази теория? Да. Човечеството изпитва и ще изпитва още много системи, които все ще го разочароват, докато дойде до ония система, която ще бъде изработена от учениците на вътрешното духовно пробуждане, защото само Духът може Да даде една добра система за извличане блага от земята. Този, който е имал грижата да създаде, да прояви материята, елемента в материята, той има наистина една великолепна божествена система, как да се създават благата, как да се използуват благата и кой е този, който ще провежда порядъка на благата.

Трябва ли да занимаваме ученика със социалните проблеми? Ние трябва да открием системите на другите по-съвършени светове, но за сега нашата задача е да свържем ученика с космичния, с духовния свят, т. е. да го подготвим да знае правилно, системно да се свързва с тия висши сили, които ще носят духовната култура на земята. Ние ще говорим за духовната култура до тогава, до когато видим образци на тази култура. Няма да жалим време, защото времето е на наше разположение. Няма да жалим и средства, защото и средствата са на наше разположение. Няма да жалим и енергия, защото и енергията е на наше разположение. Няма да жалим мисъл, защото мисълта е на наше разположение. Няма да жалим живота си, защото животът е наша основа. Тогава, какво трябва да правим? Ще извършим онова, което е във всемирния план - да се възстанови царството божие на земята. Кои ще бъдат първите пионери? Има и сега, ще дойдат и в бъдещето. Всички култури, които са идвали на земята са бивали все първи пионери. И сега идва една култура нова, която ще бъде най-великия пионер, кой ще разведри атмосферата на земята. Това а зазоряването за идването на царството божие на земята. Бъдете готови и когато похлопат на вашата врата, веднага се отзовете да посрещнете този адепт на новата духовна култура.

Но ще се зададе въпроса: дали този адепт ще дойде в тяло? Той дойде в тяло и си отиде в Дух. И сега идва в Дух - по-силен отколкото бе в тялото. Той сега ще раздруса, ще подръпне ушите на всички онези управници, които гръмогласно заявяват и лъжат, че искат мир. Стига вече лъжа. Братство, трябва на земята, истинско братство. Да няма угнетени, да няма оскърбени, “ унижени, затворници, да няма наказани. Трябва да се щади живота, защото животът е клетка от същината на Бога. А когато този живот се позори, цялата същина на Бога трепти, страда.

Ето защо ученикът трябва да бъде системен, за да не отеготи живота на което и да е същество. Макар и да е в инволюция, ученикът е длъжен да щади живота му, да пази живота му. Ученикът е единственото същество сега, което може да има внимание, милост, състрадание към най-падналия, към най-оскърбения, към най-инволюиращия живот. Няма друго същество, което да прояви тази милост, това божествено качество, това божествено чувство. Единствено ученикът е, който е проникнал така в миросъздание то и вижда навсякъде, къде Бог присъства, при какви форми, при какви условия, при какви катаклизми, бури и страдания.

Колко много, ученико, има да знаеш! Колко много неща има, които, трябва да извършиш!. Никога не се отчайвай. Малкото направено добро е за твоето голямо добруване. Малкото знание което ще придобиеш е плюс, към върховното знание.

Щом е така, бъди системен.

5 ноември 1953 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...