338. Системната работа на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 338-мо

Системната работа на Духа

(продължение)

Като разглеждаме системната работа на, Духа, имаме за задача да подготвим ученика, за да може, подпомогнат от миналите епохи, подпомогнат от сегашната епоха да проникне в бъдещата епоха. Системната работа на Духа усъвършенства способностите на ученика, за да може да вижда нещата в тяхната пълна реалност и да не се заблуждава от влиянията, от инертността на миналите стари школи, системната работа на ученика протича като един съвършен свят, който му разкрива действителността за самия него, за неговото начало, за неговия път и за началото и движението на съществата, които имат за задача да открият своето славно бъдеще.

Така подготвен, ученикът ще знае за миналите епохи, за сегашната епоха и ще прониква в бъдещата епоха. Това е великото за него, това е неговия стремеж, чрез който ще открие всички скрити неща, които досега не са му биле открити.

Колко много още ученикът трябва да знае! Той не знае още за своето начало. Той не може да знае за малкото, а иска да знае голямото. Малкото започва от най-микроскопичното, което е в досег с ученика като хрумване, които неща ученикът трябва системно да проведе посредством своята вътрешна система, която е направена от неговата душа. Досега той е слушал духовете, а сега трябва да слуша своята душа. То е същественото, реалното. То е божественото, то е началото. И когато влезе в тон, в хармония със света на душата, със съзвездията на душата, с небето на душата, с битието на душата, тогава ученикът става истински съвършен, помазан, кандидат да претендира с право за син божий, за посланик на големите божествени възможности, които са проекти в неговата душа. Тогава ученикът ще знае да говори, ще знае да мисли, ще знае да ходи, защото да говориш. да мислиш и да ходиш, това са качества на божеството в ученика.

За да може ученикът да бъде освободен от влиянията, от нашепванията на духовете, той трябва да влезе в битието, в глъбината на своята душа. Тогава ще има ясен поглед, съсредоточен поглед, далновиден поглед. Тогава ще има положителна мисъл, светла мисъл, завидна мисъл, божествена мисъл. Тогава ще има реално чувство, картинно чувство, логично чувство, художествено чувство, музикално чувство.

Изучавайки системните прояви на Духа в миналото и настоящето, ще се пробуди голям интерес в ученика да проникне и проучи бъдещето. А това е неговата наука, неговата реална, положителна наука. Друго всичко е само спомени, които остават записани някъде като записки в някой музей на утрешното, бъдещето. Това е копнеж, това е живот на ученика.

И тъй, ръководейки се от системната работа на Духа, ученикът ще придобие ония светли идеи, които се препращат от възвишените светове като депеши, като новости, като вълни и като събития. С тях ученикът трябва да се справи. Как ще се оправи? Само тогава, когато е във връзка със своята душа и във връзка с възвишената необятна божия душа.

Ученико, досега малко ти е говорено за божията душа Много ти е говорено за Божия Дух, а малко ти говориха за Божията душа. Защо? Защото всички мъдреци, всички учители те виждаха като дух, който е пред дилемата на осъзнаване. пречистване, умиване и усъвършенстване. Логично беше така да се подготви твоят дух, за да може да проникне по-дълбоко, по-вглъбено в душата. Сега ти се говори за божествената Душа, която Бог изля като струи на живота.

Казано е в началото на битието, че Бог вдъхна жива душа, която прослави началото, прослави същината, прослави великото. За да може по-ясно да проговори тази душа, трябва да участва безмълвието на Божия Дух. Когато присъства безмълвието на Божия Дух, всички човешки духове ще се осъзнаят и ще намерят своя праотец - Божия Дух.

Ученико, прави разлика между Божия Дух и човешкия дух, между Божията Душа и човешката душа, две същини, велики същини у Бога, които се проявяват като светлина и любов - Духът като светлина, Душата като любов. Любовта роди живота, а светлината възкреси. украси живота. Това е системната работа на Духа, системната работа от света на безмълвието.

Но да не би да дойдеш до онази точка на застой и да кажеш: всичко, което казаха, се е казало и в миналото. То е реалното. Всичко, което ще се каже в бъдещето, то не е реално.

Ученико, миналото не е реално. Бъдещето е реално, защото от миналото ти минаваме в  бъдещето. Миналото е изминат път, опитан път с трудности, горчивини и страдания, а бъдещето е път на възход и светлина, на работа и щастие. Защо? Защото си в контакт, във връзка с учителите, защото си във връзка с боговете, защото си във връзка с живия Бог. Бог не съизволява на миналото. Бог не те търси в миналото. Затова е казано: Бог заличи греховете и престъпленията на своите. Той не ходи из миналото. Сега той е твоя преднина, а утре ще бъде твой истински баща.,

Това са новите положения, които предстоят на ученика да заема. Той трябва мъдро, системно, достойно да заема това положение. Колкото повече се издига в новите положения, в новите, системи, толкова ученикът бива положителен до характер, силен до вяра, върховен по мъдрост. Тогава. Тогава, има ли сила на противодействие, сила, която може да го съблазни? Не. Защо? Защото той е над всички нисши сили, над всички тъмни сили. Той е слънце, той е звезда, която пръска светлина в по-нисшите царства. Защо? Защото Божията душа се въплъщава в неговата душа и тогава става само единна душа.

Размишлявайки, ученико, толкова повече си напредничав в утрешното, в бъдещето. Кой ще ти открие бъдещето? Кой ще ти. каже за утрешното? Кой ще ти очертае пътя за по-нататък? Задавал ли си си този въпрос? Кой ще ти каже, че ръката на твоя Учител е хванала твоята десница и те води? Ето едни положения, Които са във висша степен реални и системни.

Но, ако ученикът достигне до тия области, до това състояние, ще измени ли своя характер, своите отношения по отношение нисшия, малкия свят? О, не. Той ще има отношение към него така, както имат отношения слънчевите лъчи към този малък, нисш свят. А това е красивото: да станеш учител, възпитател, просветник. И колкото повече просвещаваш другите, толкова повече заработва у теб чувството и мисълта, че ти си наистина един голям отговорник за живота на съществата. Тогава няма да ти бъде безразличен животът на малките съществувания. Защо? Защото Божията душа у теб ще бди над тях, ще ги милва, ще ги храни, ще ги отглежда. Тъй както теб отхрани майката на живота, така и ти трябва да отгледаш малките същества, които идат от далеч, които са изнедряват из глъбините на духовете, освободени от адептите на живота.

Размишленията са твой метод, но ти още не си специалист в това. Тази специалност трябва да бъде добре усвоена, добре заучена, добре изтъкана и добре поставена. Защо? Защото; това ще бъде славното ти минало, но. и трагичното ти минало.

Когато се говори за системна работа, за съвършена работа и за велика работа, трябва да се разбира, да се знае с кого работиш, за кого работиш и защо работиш. Това трябва да се знае и то положително. Никакво колебание, никакво речено и казано. Трябва да бъде точно и определено. Основа трябва. Тази основа Духът подготвя чрез системните прояви.

Ученико, приготви очите си да гледат в системната работа на Духа и на възвишената красота. Подготви ноздрите си, обонянието си, за да можеш да изпиташ най-голямата, най-трептящата ароматичност на Духа. Ще знаеш: животът на Духа е най-ароматичния, защото там преобладава ефирната чистота. Приготви своя слух, да можеш да чуеш. Кога?. Бездънна, безкрайна е вселената. Ще чуеш този, когото си намерил, този, когото си видял и опитал чрез своето обоняние. кой е той? Духът на безмълвието.

Ученико, приготви своята мисъл, чрез която да препратиш в себе си организмите на безмълвието на Духа, да оживиш себе си, за да затрепти у тебе животът на душата, която да изпълни битието с аромат, с хармония, с проблясък. Ето каква е дилемата за твоето знание, за твоето ученичество, за да бъде в реален контакт с мировата мисъл на Мировия Учител. Когато те посещава мировата мисъл на Мировия Учител, ти винаги ще бъдеш в положение на живо слово, на реално, виждане, на осезателно слушане и на прекрасни ароматични обаяния. На заставай на едно място да казваш: това е моето място. О, не. Не е това твоето място. Твоето място е вселената, е битието. Твоето място е пред дивната слънчева система.

Размишлявай! Все повече размишлявай, за да бъдеш богат по-духовна опитност, да бъдеш богат по чувства и светлина, когато ти предстои да разрешиш една сложна задача, която ще проясни у теб мисълта да знаеш каква е мярката на Духа и какво е теглото на душата. Тогава правилно ще решиш задачата, защото от мярката на Духа и от теглото на душата ще откриеш философията на цялото миросъздание, на цялото творчество. колкото повече размишляваш, толкова по-бездънни стават пределите, където обитава Духът на безмълвието, толкова по-дълъг път ти се открива. Тогава няма да имаш време да стоиш на едно място и да казваш: стига до тук. Това е истината. Знаеш ли какво значи истината. Изкачил ли си се по върховете, където да видиш по-голямата истина? Не най-голямата, а по-голямата истина. Когато се изкачиш на високия връх на Духа на безмълвието, тогава ще видиш още по-голямата истина. А за най-голямата - трябва още време, още пространство и още вечност.

Когато станеш способен напълно да се съсредоточаваш в размишление; тогава ще знаеш мярката, теглото на ония първични същини у Бога, които проявиха живота на земята и в. цялата вселена. Тогава няма да се спираш и да казваш: как животът се е зародил, дали има той тази възможност сам някак си да се роди? Да, всичко само се ражда при присъствие на безмълвието на Духа. А сега големите философи, големите мислители казват: дали животът сам се е родил, се самосъгражда или има някаква друга причина, която го оформява? Дали животът започва от неорганична материя или от органична? Дали животът е в степен на много малки частички, които символизират Голямото, Великото? Това са все системи, по които човешкият дух школува. Но когато говори Духът на безмълвието, всички системи ще се стопят, защото голямата истина за началото е в системата на безмълвието. Колкото и да се правят опити да отделят жизнената сила, да отделят материалната сила от елементите, все ще остане нещо неделимо, а то е Началото. Това, което не се дели, това, което не се иззема, то е основата. Без тази основа няма проява на живот; на клетка, на атом, на вируси и т. н. Има неща първични, неделими, които са като обнова за деятелността на това неделимо. То има своя радиация, своя деятелност, своя жизненост, която се проявява във всички области на творчеството в положителен или в отрицателен смисъл-зависи от вариациите на живота.

Ето къде е основата. Ако няма основа, нищо няма да има. А знаете ли какво е това нищо да няма? То е да няма слово, да няма мисъл, да няма светлина, да няма дух и душа.

И тъй, ученико, теб ти предстои да разрешиш един важен проблем, който ще остане като основа в бъдещата култура. Ние сме за бъдещата култура. Ние сме за бъдещата система. Ние сме за бъдещета епоха. В това бъдеще стои голямата истина.

И тъй, бъди здрав пътешественик, за да стигнеш най-високия връх на безмълвието на Духа - оттам да разглеждаш света, да разглеждаш битието, да разглеждаш възможностите в живота. Това е знание, това е положително възвишена светлина.

Но ще се зададе въпроса: къде е този връх? Как ще се изкачим на този връх? Кой ще ни каже, че този връх наистина е върха на Духа на безмълвието? Ученико, с очите си ще видиш, с ушите си ще слушаш, с ноздрите си ще откриеш и с мисълта си ще присъстваш, защото ти си комплекс на висши духовни качества. А знаеш ли какво значи това? Това значи да проявиш в пълнота дванадесето способности, които са способности на Великия, на Всемирния Учител. Животът а най-великото благо, най-свидното благо. Животът е ранно утро, животът е зари, изгрев и лъчи. Кога? Когато си на върха. А сега Духът те изтласква. Тръгни към висината, за да можещ да влезеш във връзка, в контакт с всички ръководни духове на планетите и слънцата. Когато влезеш във връзка с тях, те ще бъдат истински твои ръководители, истински твои възпитатели, истински твои братя, защото те са синове на Бога. Бог е изпратил своите синове по всички планети и по всички слънца. Където и да отидеш, ученико, ще срещнеш Божия Син, защото всичко това е наследство на божиите синове. Има ли и за теб наследство? Да, има и за теб наследство. Има планети, има слънца, има области, които трябва да бъдат населени със синове божии.

Но ще кажеш: защо трябва да присъстват тия синове? За да работят, да украсяват, да внесат божественото в тия планети, които са изостанали в своята духовна еволюция. Трудна ли е работата на сина? Трябва да стане наследник на баща си и то много разумен, много тактичен, който да може да систематизира, да преобрази възможностите в дадена планета.

Ученико, това е една реалност. Ние ти говорим за реалния живот, за реалната система. Ти трябва да участват, за да не би да бъдеш самоизпъден слуга, изоставен, незаконен син.

Да не би да дойде у теб мисълта, че ти още не се чувстваш като такъв, че още е рано за това. Ще дойде даже и по-лоша мисъл: не се увличай. Тази работа не е по твоя мярка. Друг да я командува, друг да я нарежда. Ние питаме: ти какво ще правиш? Миналото ли ще повтаряш? Остави миналото. Има кой да се грижи за него, а ти върви нагоре към върха, за да стигнеш, по-рано. Колкото по-рано, толкова ще бъдеш по-щастлив, по радостен. Колкото по-рано стигнеш, толкова повече ще вземеш участие във великата работа на Духа. Трябва да се опитват нещата - колко те са сладки, колко те са сочни, колко са хранителни, колко са полезни. Без да опиташ, никога не сядай на трапезата. Или, нека твоята трапеза бъде опит, нека твоите занимания бъдат опит. Всичко подложи на опит. И когато опитът ти бъде увенчан с успех, Тогава ще бъдеш смел в пътя. Ако опитът ти не излезе сполучлив, ти ще застанеш на едно място.

И тъй, опитвай нещата, за да знаеш за тях. Нека твоята вяра бъде жив опит. Когато имаш този жив опит, тогава ще почувстваш силата, влиянието, големината на своята душа. Опитвай нещата и тогава ги възприемай. Този който опитва, той става артист, художник, поет, философ. Защо. Защото той има една богата. интуиция, който му говори, която приема без затъмнения, без забавления, която му говори за голямата истина.

И тъй, за да имаш основи в живота трябва Да се учиш от системната работа на Духа. Това е положителното, реалното в твоето ученичество. Бъди на място ученик. Бъди съсредоточен ученик, за да може Учителят да има доверие да ти повери от скритите тайни на живота.

12 ноември 1953 г.