339. Системната работа на Духа (продължение)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 339-то

Системната работа на духа

(продължение)

Ще говорим дотогава, докогато и камъните проговорят.

Ученико, воден от върховната система на Духа, ще изпълниш една от великите задачи да проявиш духовния свят във физическия свят. Ти си синора, междината между тия два свята. Зависи колко тази междина е проходима, колко е нагодена да се направят необходимите пътеки, необходимите пътища, за да могат съществата от духовния свят свободно, безпрепятствено да заемат позиции във физическия свят. Когато минат през тия синори, които синори си ти, ученико, те ще навлязат в една много по-гъста и тъмна зона. Там са ония души, които живеят в света на необходимостта. Но за да могат да извършат дадена работа, да могат да извършат висшите планове на духовния свят, на физическия свят, зависи от тебе да им дадеш път да минат през тебе и то да минат през една чиста атмосфера, да минат през теб чрез едно светло съзнание, да минат през една чиста, светла пътека.

Когато говорим, че ще минат през тебе, ние искаме да наведем оная свещена мисъл, която и великите учители в миналото са я зарегистрирали чрез присъствието на дадени посветени. Така и сега, когато духовните сили навлязоха през тази зона, през този синор, когато минават през Ученика, ще има да се изживее едно важно по история, важно по идея, важно по система събитие.

Духовните сили ще минат. Независимо, от твоето упорство, независимо от твоята инертност, от твоята нечие тота, духовните сили ще минат. Добре разбери това и влез в атмосферата на благородно възпитан. Възпитай всички души в себе си, които имат дял е твоята централна душа, всички души, които са свързани с твоята централна душа. Нека тия души бъдат добре дресирани, добре подготвени, и когато духовните сили минават през тебе, всички те да бъдат на почетно място, да посрещнат тия великани, тия адепти и да им отдадат необходимото почитание. Защо? Не че те имат нужда от почитание. Това, което има нужда от почитание, то е твоята готовност - да можеш да им дадеш пристанище в себе си, където да хвърлят котва и разтоварят себе си от многото духовни богатства, които ще послужат за улесняване нуждите на ученика и на по-слабите, които ще дойдат. Ето защо си необходим.

Но ще кажеш: нека през други да минат, други да станат пристанище, други да се разправят с тия сложности, с тия богатства, с тия поръчения, с тия системи и т. н. Кои други? Само твоята централна душа. Тя ще изпълни това. За да стане всичко в даден ред и порядък, трябва да превъзпиташ тия посредствени души, с които имаш връзки и които от време на време ти навяват противоречиви мисли, сладострастни чувства и т. н.. Коригирай системата в своя малък микрокосмос. Нека този микрокосмос бъде вече едно малко светещо ядро, което да има тази способност, да има тази сила да се движи свободно между многото и многото микрокосмоси, т. е. между големите космоси, т. е. между големите и силни духове.

Твоята централна душа от дълги години е очаквала да й се обърне сериозно внимание и сега е моментът. Никога друг път няма да го имаш. Сега е моментът, когато се обръща особено историческо, психическо и космично внимание. Вниманието е голямо. Ученикът трябва да схване тази истина, да разбере това внимание и да изживее тази същина. Ето важната задача, която ученикът има да разреши и то пред великите представители, които са му обърнали особено внимание.

Когато засягаме стойността, съвършенството, свободата на твоята централна душа, ние имаме и пряката задача да разчистим атмосферата около нея, да създадем една светлинна атмосфера, една божествена атмосфера, да почувства, че е станала истински път вече, през който да минат великите представи тели на духовния свят. Ученикът трябва да има висока духовна култура. Тя е съществена. Колкото и да се обогатяваш с физическа култура, ти е преходна, тя се разсипва. Единствено, което ще остане в теб, това е промъкване на духовната култура през теб. Така обогатен с културата на духовния свят, ти вече ще имаш конференции с великия божествен свят. Без духовна култура няма напредък, няма съвършенство, няма постижение, няма гениалност, няма изкуство, няма и творчество.. Само издигнатият, запечатан с печата на духовната култура ученик е, който завършва своя най-висш клас.

Ние няма да спираме да ви определяме в кой духовен клас сте. Не е необходимо това. Ние ще подчертаем само, че трябва да завършите висшия духовен клас - този клас, който ще изразява пълнотата, знанието и мъдростта на висшата духовна култура. Завършвайки този духовен клас, у теб ще потече великото духовно слово от висшия божествен свят и даже боговете ще се занимаят с твоята подготовка. Тъй както в миналото са идвали велики представители на духовния свят, на духовната култура, така и сега продължават да прииждат тия духовни представители, които, макар и с големи трудности, но работят върху съзнанието, върху интуицията, върху зрението, върху всички чувства, които подпомагат да се възстановят принципите, правилата на духовната култура.

Високо повдигнат, високо озарен от лъчите на духовната култура, ученикът вече представлява най-съвършената красота с най-чисто свещено лице, с най-художествени очи, с най-подвижна и лека фигура. Ученикът с духовна култура бива вече освободен от многото свои минали задължения към ония съществува, които са биле във връзка с него, които някога са му помагали, а някога - спъвали. Не се позволява вече на ученика да бъде спъван. Не се позволява на ученика да слиза надолу. Не се позволява на ученика да се удоволства. Не се позволява на ученика да пиршества и да изисква нисши състояния. Не се позволява вече на ученика да се забавлява. Не се позволява на ученика да мисли отрицателно. Не се позволява на ученика да цапа своята памет, да петни своята мисъл. Защо? Защото духовните представители на духовната култура имат диамантена, брилянтна, изумрудена чистота. А там, където е дадена свежестта, където е дадено прекрасното прозрение, не може да участват нисши инстинкти. Вие всички сте на достатъчно порядъчна възраст. У вас трябва да залегне интересът, стремежът да станете истински представители на духовната култура. Тогава няма да клюмнеш глава и да казваш: какви тежки перипетии има да изживявам! Каква тежка съдба ми предстои като възрастен, като стар, като болен, като отегчен материално, и т. н. Има кой да се грижи за твоите нужди, макар и да казваш: никой не е дошъл да почука и да ми се отзове на помощ. Ако ти не вярваш, ако ти не очакваш, наистина че никой няма да дойде. Трябва да привлечеш духовните сили, трябва да влезеш в духовния свят. Но да влезеш в духовния свят; трябва ти и духовна култури - да знаеш да говориш духовно, да знаеш да гледаш духовно, да знаеш да пееш духовно, да знаеш да мислиш духовно, да знаеш да ходиш духовно.

Ученико, това не подразбира да живееш като отшелник в някой манастир в някой планина или скала. Това не подразбира да бягаш от живот. О, не. Всичко което е в живота има свои последици. Ти си прямо свързан с този живот. Ти си взел участие в изграждането и проявлението му и сега няма да ги отречеш, но с най-голямо благородство пръскай светлина, за да може да се проведри, да се разсъмне. да се разчисти атмосферата в тази област. Защо ще направиш това. Защо трябва да проведриш цялата атмосфера. Докато не я проведриш, ти не можеш да видиш реда и порядъка в духовния свят.

Но ще кажеш: нали духовният свят е някъде далеч, в някакви си специални места или атмосфера? Че духовният свят е далеч някъде в някоя друга планета, в някое друго слънце или в непроявеното битие?

Ученико, не се заблуждавай. Духовният свят е на физическия свят. Духовният свят е в теб, който си във езическо тяло. Но за да го видиш, трябва майсторство, трябва изкуство, а това точно върши Вътрешната школа - да те запознае с това майсторство, с това изкуство, за да можеш чрез физическите си очи да видиш духовния свят, чрез физическото си сърце да почувстваш духовния свят, чрез физическия си мозък да обемеш духовния свят. А това ще стане чрез великото твое посвещение, за да бъдеш изразител на висшата духовна култура. Трябва да промениш тъмнините на твоето лице, за да могат да виждат духовния свят, да виждат красотата, идеала на духовните същества;

Можели да стане това? Ако сега не стане, навярно ще чакате много, много дълги времена, епохи, тъй както в миналите школи известни ученици закъсняха, деградираха и сега са в очакване. Ще мине отново една вълна през тях, защото такъв е планът на Великото божество - да прочисти, да издигне до висша степен всяка една душа, ще прославят Великия, който е всичко във вселената.

Ученико, ето сега, в този даден момент, стои адептът с печата на духовната култура. Той още мисли дали да сложи печата, да не би да бъде той наново опетнен, да не би да бъде наново окалян. Той знае, той още вярва, че това няма да се позволя. Вдигни се по-високо, толкова възможностите са повече. Колкото си по-близко, по-навътре в духовния свят, толкова и възможностите са по-големи. Недей стоя по периферията. Тя е разредена. Там въздухът липсва. Всички агенти, всички представители на вселената там липсват. Колкото повече се внедряваш към централното ядро, толкова повече богатствата, присъствието на тия елементи ще ти бъдат в услуга. Тогава няма доказваш, както материалистът казва, че само материята е живота, и всичко друго е проява на батерията. Когато имаш високата духовна култура, ще имаш ядрото, семката, зародиша на всички елементи, на всички елементали, на всички сили, които са в концепция във вселената. Колкото по-високо се издигаш в духовния свят, толкова и влиянието; силите са в по радиираща сила. Така и сега имаш един момент, когато силите са в голяма радиация, в голяма рентгенизация и поляризация и тия сили ще трябва да достигнат до теб в едно пълно безмълвие.

Знай тия неща. Пази ги съкровено в своята душа. Знай истините. Съхранявай ги в своето сърце. Присвои мъдростта и я съхранявай в своя ум. Така ще имаш доверието, ще имаш покровителството на върховните духовни сили. Никога в миналото не се е толкова наблягало за присъствието на духовния свят. Никога в миналото не се е правило такова давление за разцъфтяването на културата на духовния свят. Светлинните лъчи на духовната култура проникват вече на физическия свят. Без духовна култура е немислимо да има гениални, велики представители за провеждане на един системен порядък, за една системна работа на физическия свят.

Казва са отляво и отдясно: какво е там? Събрали са се няколко самозванци, които може би са под влияние на известни горди духове, на известни самозвани духове, които ги забавляват. Ученико, тук се изнася една велика наука - науката, порядъка и живота на велики представители на духовния свят. Ако на друго място срещнете по-заинтересовани сили, може там да останете, към тях да се прикрепите, но едно знайте: това, което става тук, то е специално. Каквото става другаде, то си има своя замисъл. Както стават нещата, нека си стават. Оставете ги. Но ти, който си вече предтеча на духовната култура, трябва да имаш достойнството като такъв, Както на физическия свят подготовката за образованието е етапна, така и в духовния свят, всички ученици, които имат този усет, са се прикрепили към някои духовни центрове - църкви, манастири, катедрали и др.. Има ученици, кои то са минали в един по-висш институт, други в още по-висш институт. Има ученици, които са минали във Вътрешния институт, а има ученици, които са минали във Върховния вътрешен институт. Ще има ли още по-горе? Когато влезеш в духовния свят, тогава ще заиграе едно ново сърце в тебе, ще се преливат нови мисли в тебе и твоята душа ще бъде висша централа на нови приливи - приливите на безмълвието.

И тъй, запамети, че ти вече влизаш като представител на великата духовна култура. А за да бъдеш такъв представител, какво трябва да дадеш? Какво трябва да имаш? За да дадеш, трябва да имаш и знаеш, какво да дадеш от това, което имаш. Щом си озарен с лъчите на духовната култура, съществата от по-нисшата култура, от по-нисшите йерархии няма да се запитват и да се стъписват, какво могат да вземат от теб. Те ще знаят, те ще виждат. Какво ще виждат? Лъчите, животът, светлината, която се излъчва от теб. Само като на представител от духовната култура могат да се занимаят в по-големи подробности висшите представителите ще те запознаят с най-основните Начала на вселената. А колко е забавно да знаеш онези специфични за момента предприятия, онези представителства, онези висши конференции, когато се е взело решение специално за всяка една проява, за всеки един живот, за вейка една форма, за всеки един образ във вселената. Колко е забавно, колко е увлекателно, колко е сърдечно, колко е радостно!

Кога ще стане това? Когато твоите ръце се движат посредством силите на Духа; когато твоят език се обръща посредством силите на Духа; когато твоите сили протичат посредством силите на Духа. Всичко у тебе да бъде движение, трепет, радиация. Тогава девите на чистотата ще обагрят твоето лице, твоя образ със своите ефирни четки. А колко големи майстори са те! Как чудно ще те обагрят! Ще заличат всяка бръчка, всяка бразда от твоето лице, които са резултат на нисши изживявания. Тогава ще останеш без бръчки, без бразди.

Хубаво е да се говори на поетичен език. Прекрасно е да се представиш в духовен порядък, но какво се изисква? Нима се искат големи трудности, големи усилия? О. не. Искат се доброта. чистота, сърдечност, братски чувства и братски усет, а те са най-лесните неща. Всеки от вас може да ги даде, защото вие сте школувани. Школувахте за тия добродетели и сега е момента да ги обособите в една обща добродетел, а тя е: готовност, откритие, да минат през вас силите на духовните представители.

Ученико, не ти вече ще слугуваш, а духовните представители ще ти слугуват. Не ти ще стоиш прав пред тях, а духовните представители ще стоят прави пред теб, а ти на скамейката. Защо? Такъв е редът, такъв е порядъкът в духовния свят, такава е културата в духовния свят. Този който е силен, той ще отстоява, той ще стои прав, защото силата е, която прави чудеса. Ти си все още малко бебе, повит в пелени, който дава признаци на живот, Затова духовните представители трябва да бъдат внимателни към тебе, да те повиват и отвиват, да те хранят и отглеждат.

В какво завидно положение си! Как те се грижат за тебе! Ако ти би имал това съзнание да прецениш техните услуги, от малко бебе в момента ти би станал прекрасен, добродушен, благороден младеж, юноша. Но ти вече имаш усет. Съзнаваш кога духовните представители те ваят, как отчупват онова, което е грубо, онова, което не е на място, как изглаждат твоята статуя, как изглаждат твоя образ. И колкото повече си симпатичен, любящ, толкова повече ще останат при теб и повече време ще жертват да покажат своето майсторство спрямо духовното ръководство, спрямо изкуството на слънцето, спрямо изкуството на природата, спрямо изкуството на звездния свят.

Пречисти очите си, та когато погледнеш някога да може да те разбере, да може да те открие, защото трябва откритие. Стига вече тъмнина, стига вече невежество, стига вече животински пориви. Сега у теб се вселява една жизнена сила, една безмълвна сила, която непрестанно гради, непрестанно разтърсва, непрестанно съблича и облича.

Ние ще проявим красотата на природата, ние ще проявим светлината на слънцето, ще проявим съзвучието на звездите, ще проявим планетата на Бога. Кои ние? Силите на вселената, силите на битието, силите престолите и господствата на Бога.

Слаби сте, трудно можете да издържите на напрежението, трудно може да бе справите със специалното положение, но Духът е снизходителен, Духът е деликатен, Духът е благороден, Духът е висша култура. Той знае как да пипа, как да подсилва, как да подхранва, как да разрешава задачата. Щом той знае, нищо не остава на ученика, освен да благодари, да се радва, да пее. Три неща му трябват: благодарност, радост и живот. Научи тия неща. Нека те бъдат винаги в теб като най-близко и най-възможно изкуство.

Ученико, на може без изкуство, не може без музика, не може без поезия. Това са все специалности, дадени от духовния свят. Колко е прекрасен, колко е величествен духовния свят. Как живеят съществата в него. Как се учат в него. Как съществата живеят, радват се и благодарят в него? Какви големи, какви знатни професори са те! Какви чудни ръководители са те! Какви астрономи, какви астролози, какви звездобройци са те! А какъв силен е техния дух! Каква обширна е тяхната душа! Това е дихание в живота, висше присъствие в живота на физическия свят. Колкото по-голямо е присъствието на физическия свят, толкова повече духовната култура се разцъфтява на земята.

И тъй, богатството, знанието, което ученикът има на физическия свят се дължи на повече присъствие на тия велики духовни представители.

И тъй, сега имаш случай, имаш възможност, имаш най-благодатни дни, най-благодатни моменти и години, когато имаш такова присъствие, за да можеш да Осмислиш твоето съществувание на физическия свят. Много църкви, много манастири, дворци са очаквали да почувстваш, да се докоснат до едно такова висше духовно присъствие, но това не се е давало благодарение липсата на чистота, липса на искреност, липса на братство, липса на духовна култура.

Но ще кажеш: Как да липсва духовна култура когато има духовни университети, когато има духовни академии. които изучават философията на Духа? Всичко е материализирано, всичко е сведено до. там: да бъде всичка, в охолства, да бъдем властници, да подчиним другите, чрез подчинение да владеем духовната култура. Но това не може да бъде. Това няма да стане. Колкото походи и да се предприемат, колкото и жертви да се дадат, колкото и средства да се изждивят, това няма да стане. Само по пътя на висшата просвета, само по пътя на висшето озарение, само по пътя на голямата подготовка, само по пътя на висшето посвещение ще дойде и върховното присъствие.

Ние още се занимаваме с организационната работа. Ние още организираме, но ще дойдат дни, когато няма да увещаваме. Защо? Защото ще проверим много факти, защото ще изучим философията на живота и тогава между теб и нас ще има наистина висше размишление. Тогава ще говорим, колко време трябва на едно висше същество да измине едно пространство, например от земята до Марс, Меркурий, Сатурн, Юпитер, Венера, Луна; Нептун и т. н.. Ще бъде ли. интересно? Да, тогава ще имаш интерес, а сега ще кажеш: много е сухо, скучно. И това е вярно. Да се занимаваш с едни висши мерки, с едни висши числа, трябва да бъдеш подготвен, да бъдеш математик, т. е. да вземеш участие в построяването, в устройството на елементите, на елементалите, на светлинните излъчвания и т. н.

Но ще кажеш: може би не е необходимо това? За сега не е необходимо, но идват дни, когато ще бъде необходимо. То ще ти трябва. Ти трябва да знаеш времето, което трябва за изминаване на твоята мисъл от тук до слънцето и другите слънца и планети. Ти не трябва да тънеш в невежество, в незнание, а трябва да присъстваш в това велико сътворение. Трябва живот в него. А за да има живот; трябва да чувстваш неговия дух, неговия шепот. Трябва да дишаш, трябва да пулсираш в него, а това ще стане чрез голямата ти подготовка, с висшето ти посвещение, със силите на безмълвието.

19 ноември 1953 г.