340. Системната работа на Духа (продължение)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 340-то

Системната работа на Духа

(продължение)

Ученико, не е лесно да си пробиеш път през една тъмна, гъста атмосфера. Не е лесно да присъстваш в едно съзнание, в една мисъл, където е тъмнина. Не е лесно да разведриш разбиранията, да отстраниш стария начин на живот и да и да проведеш една върховна система на Духа, която да ознамени времето, да ознамени епохата, да ознамени културата.

Като казваме не е лесно, искаме да подчертаем, че не е лесно да се проведат духовните неща, духовната система, духовното знание на обикновен човешки език, чрез който често пъти е спекулирано относно великите истини. Кога е лесно? Когато ученикът е приел, когато ученикът е възстановил в себе си. върховната система на Духа. Каква е тя? Прилича ли на другите системи? Прилича ли на системите на светлината на системите на въздуха, на системите на етера? Подобна ли е на системите, на порядъка на човешките желания, на човешките инстинкти, на човешката философия? О, не. Върховната система на Духа е върховна наука, върховна вола, върховно присъствие. Благодарение на тази върховност, ознаменувана с много сили, имаме много релефни прояви в живота на човечеството. Такива прояви са идването на великите учители между човеците. Такива прояви са присъствие на Дух, възстановяване на духовния порядък върху човешкото съзнание. Такива моменти рядко е изживявало човечеството и много рядко ще бъде и за в бъдеще да изживее, защото върховната система е специален ритъм, който не е лесно да се приеме, да се асимилира от слабото човешко естество.

Когато говорим за възможности, ние имаме предвид строго определения прилив на живота върху земята или върху която и да е планета. И точно това е задачата на ученика - да може да разбира този епохален прилив, който се реализира в живота в система на радост, в система на чувство, в система на красота.

Колко много ученикът трябва да бъде просветен, да бъде издигнат, за да може неговото естество да бъде пропито от върховната система на Духа. Но ученикът ще се обезсърчи и ще каже: кога? Ние искаме да изживеем тази върховна система. Ние трябва да я изживеем и то колкото по-бързо, колкото по-навреме, толкова повече ние ще се ползуваме.

Ученико, затова се създадоха системните образователни посвещаващи се школи, които да подготвят ученика по един естествен логичен методичен начин чрез който се символизира, чрез който се проявява върховната система на Духа. Ученикът има да се запознае с околния свят, с околната среда. Ученикът има да проучи същината на физическия свят, да бъде опознат с нейните сили, с нейните адепти и тогава да мине в по-висша област - духовния свят.

Ученико, много ще ти се говори за духовния свят. Защо ще ти се говори? Защото духовният свят е прелят в тебе, защото ти имаш същините, имаш организмите на душата на Духа. Ето защо ти си пълно олицетворение на тия два свята. А сега, разрешавайки въпроса за. върховната система на Духа, разрешаваш въпроса за върховното ти присъствие в божествения свят.

Но ще кажеш: кога ще присъствам в божествения свят? Когато съзнателно присъстваш във физическия свят, когато интуитивно присъстваш в духовния свят, когато съзнателно присъстваш духовно в божествения свят.

Но да не би да дойде мисълта: тъмно ни е още. Не знаем как да разграничим физическия, духовния и. божествения свят. Няма защо да поставяш граници. Достатъчно си живял в границите, достатъчно си се карал и си се бил за границите. Сега ученикът трябва да живее в безграничното пространство и във върховната вечност.

Но ще кажете: как ще живея в безграничното пространство, когато аз съм ограничен във физическо тяло. Това тяло се нуждае от материални къщи, има материални нужди. Нуждае се от материални средства. Ето къде е изкуството: да бъдеш в материалните нужди, да се нуждаеш от материалните средства и да бъдеш свободен. Това е което трябва да разрешиш. Но това не е наложително, това не е настоятелно. Това е метод на време, време на. пространство, вечност. Кое е онова тогава, което те радва? Кое е онова което те издига? Това е твоят стремеж, това е твоята радост, която е резултат на твоето проникване във физическия свят, в духовния свят. Имаш ли тия опити? Имаш опити на физическия, свят, имаш отчасти опити и в духовния свят. Тепърва се приготовляваш да имаш изживявания на божествения свят. Когато имаш едно такова изживяване, тогава ще имаш повелята. на на върховната система на Духа.

Как се проявява Духът на физическия свят? Каква е неговата система? Той се проявява посредством много фактори: посредством магнетизма, посредством електричеството, посредством светлината, въздуха и етера. Именно. тия фактори са, които обогатяват ученика с едно доста чувствително присъствие на физическия свят.

Тук трябва едно системно образование, едно системно проникване, една върховна подготовка. За кого да се подготвиш? За ония фактори, които са адепти в духовния свят. Кои са тия фактори на духовния свят? Те са: присъствието на душата, присъствието на безмълвието, присъствие на живот. Имаш ли това присъствие? Да, имаш го отчасти. Не можеш да кажеш, че го нямаш, защото то стимулира твоята проява като един културен индивид. Ако нямаш тия стремежи, ти не можеш да изразиш една висша духовна култура.

Но ще кажеш: още сме сприхави, нервни, още сме болни, още сме неуки и т. н. Остави тия неща за миналото. Миналото остави назад. Днеска, утре е интересното и важното. Защо? Защото върховното присъствие на Духа използува всички възможности в ученика да може да работи за да прояви културата на божествения свят. Ученикът трябва да заживее с културата на божествения свят, т. е. тогава да се посвети в кодексите на божествения свят. Без култура. без посвещение, без проникване, без озарение не можеш да изживееш върховния стимул на божествения свят. Това е, разбира се, за едно друго бъдеще, за едни други условия, а тия условия ще дойдат посредством духовната култура. Сега ученикът се въвежда в духовната култура. Сега ученикът се подготвя за едно завидно бъдеще.

Кой ще му разясни това бъдеще? Ето къде е важният въпрос. Специалните сили, който имат предназначение като ръководство, ще направят това, защото никога човечеството не е направило нито крачка напред без присъствие на Учител. Така и за духовния свят трябва върховно ръководство, което да сложи, да определи строго, системно пътя.

Но ще кажеш: нали сме за свободата? Нали сме за това, да живеем в безграничното пространство. Ученико, кога то си влязъл в безграничното пространство, ти вече си влязъл, във върховната строгост, във върховната система. Ние още в началото казахме, че има трудности. Кой е причината за тия трудности? Старото грехопадане, старото отклонение, старото отсъствие, старото знание. За да може да се справиш със тия стари заложби, ще трябва да се корени, да се кърти, да се чисти. Трябва голямо майсторство.

Но ще каже ученикът: нали по благодат? Да, това именно е благодат, че си попаднал във върховния момент. Помниш ли някога да си попадал във върховния момент? Помниш ли някога да си бил по-просветен, по-издигнат? Помниш ли някога да си имал способността да виждаш поривите, изблиците на живота? Помниш ли някога да си виждал природата в по-голяма красота от сега? Има една малка заложба в твоето съзнание за това повече; но тя е много затрупана. За да се разкрие, да се разчисти, необходимо е много труд. Стоиш в затворена стая и казваш: защо не дойде слънчевият лъч? Слънчевият лъч е много близо до теб - само на няколко сантиметра. Отвори прозореца и той ще влезе.

Но ще кажеш: как да не отворя прозореца? Нали всичко правим да отворим прозореца? Ще знаеш, ученико; прозорецът е затворен херметически и трябва изкуство и смелост да се отвори. А това значи голяма жертва. Ще кажеш: защо съм попаднал в тази затворена сграда? Сам ще си отвориш. Тепърва ще има да се занимаеш с тази специфична природа, с това специфично място, в което те подготвиха да опиташ до най-голямата глъбина корените на тъмнината, корените на злото, корените на греха, за да имаш една богата опитност. И когато отвориш прозореца и влезе слънчевият лъч, вихрено да полетиш и да изоставиш това старо зрелище на греха, на падението, на нечистотата, на тъмнината.

Но ще кажеш: когато така ни говорите, у нас остава едно доста мрачно настроение: защо аз, ученикът, да съм в тази изба? Не си вече в избата. Отворен е вече прозорецът, проникнал е вече слънчевият лъч. От тебе трябва малко по-голямо усилие, малко по-голяма смелост да отвориш прозореца, през който да долетиш. Защо не си направил това досега? Благодарение на незнанието и на страха. Страхът е станал една особена природа в човека. Страхът е който командува, който ръководи човешките същества. Но с ученика не трябва да бъде вече така. Той трябва да надживее страха, трябва да надживее този инстинкт, който му шепне, че може да остане гладен, че може да заболее, че може да го сложат в затвора, че може да изгуби дори живота си. Да така и става. Когато ученикът мисли така, така и става. Но това е етап, това е система, това е категория, клас. Ученикът от първи клас пише на своята плоча, пише и изтрива. Но когато мине в по-горен клас, нему не е позволено да изтрива. За една грешка му се пише и оценка. Същият порядък, същата система е и в духовния свят. И там пишат оценки. Колкото си по-способен, колкото повече си пропит от системата на Духа, толкова по-добре ще бъде и оценката. Добре оцененият ученик, независимо от неговото съвършенство, независимо от неговото посвещение, бива изпратен между по-малките да им бъде в услуга. Две задачи има ученикът - да посвети себе си и да подготви другите. Защо две задачи? Защото той е двоен: душа и дух, ум и сърце, чувства и воля, две ръце, два крака, две ноздри, две очи, две уши. Човек е двоен, затова има да разрешава две важни проблеми: да посвети себе си и да подготви другите.

И тъй, като такъв, така осъзнал своята задача, не пренебрегвай другите, за да можеш ти да се издигнеш. Наравно с твоето издигане, с твоето посвещение, ще помагаш и на другите. Това е върховната воля. върховната система на Единния, на Вечния баща на живота.

И тъй, ученико, когато се подготвяш, когато възприемаш озарението. когато изживяваш прозрението, имаш като резултат посвещението. А когато постигнеш посвещението, ще имаш вече способността - безмълвието. Така разрешавай въпросите в своя посвещаващ се живот. Така виждай нещата. Те не са другояче. Където и да се отвличащ, където и да се отклоняваш, всичко е несъстоятелно. Две важни задачи ти предстоят да разрешиш: своето посвещение и подготовката на другите. Докато не подготвиш другите, не можеш да напуснеш планетата Земя.

Но ще кажеш: колко много духове живеят тук. Кога ще чаткам, те да се подготвят, че тогава да се измени моето състояние? Ученико, когото подготвяш другите, ще живееш на физическия свят. Когато посвещаваш себе си, ще живееш в духовния свят и ще проникваш в божествения свят. Това е върховната система на Духа, това е системния ти живот, това е системната ти наука, системното ти изживяване, системната ти подготовка. Бъди винаги в система и тогава ще бъдеш представител на бъдещата духовна култура. Трябва да чакаш да потече през тебе дух на новата култура. Как ще потече? Както водата ли тече? Както въздухът ли протича? Ще протече като едно върховно вдъхновение. Ако би знаял какво е това върховно вдъхновение, ти би изпитал най-върховната радост, ти би изживял най-върховната хармония, ти би станал най-върховната композиция, ти би се движил като върховен ритъм.

Пак ще кажеш: кога? Сега. Върховните сили имат доброто желание всякога да ти помагат достатъчно, да вземеш писалката и да разрешиш формулите. Сложени са формулите в духовния свят. Сложени са и в божествения свят. Защо? Защото имаш да се справиш с милиарди и милиарди сили, от които е оформен физическия свят; В духовния свят имаш да се оправиш с билиони и билиони сили, които са върховна организация в него. Няма да говорим за божествения свят. Няма числа, с които можем да го определим.

Ще кажеш: накъде, когато ние сме една малка възможност? Не си малка възможност, защото милиони са ядрата в твоя мозък. Тия ядра са седалище, от които тия сили проявяват специфичните си системи. Когато имаш тия сили на свое разположение, ти като централно съзнание, като централна душа и като централен дух, си в завидно състояние. Такъв си ти. Но ако искаш да виждаш нещата като на филм вътрешно, то е хипноза. Ще започнеш от най-малките неща, от най-малкия индивид, от най-малката проява било в животинския свят, било в растителния свят, било в минералния свят. Пробуди това чувство и способности на любознание, усъвършенствай се, за да станеш буден ум, който да не подминава така незабелязано движението, трепетът на силите, които са в колектив на физическия свят. Тогава ще дойдеш до дилемата, че ученикът трябва да стане голям естественик, голям минералог. Не може иначе. Трябва да има система. И ако досега ученикът е закъснявал и е оставял своите занятия, то е благодарение на неговата несистемна подготовка. С присъствието на велик Учител, със създаването на окултни мистични школи, със създаването на една Вътрешна школа, ученикът не може да се оплаква, ученикът не може да роптае. Ученикът трябва да бъде доволен.

Защо е така трудно да се школува на земята? Защото трудно се създаде земята. Големи бяха трудностите на съществата, които създадоха земята. С какви неумолими сили я тласнаха, я излъчиха из недрата на слънцето и я поставиха в дистанция, в хармония с цялата слънчева система.

Но ще кажеш: кога се излъчи това ядро от слънчевото ядра? Това е голяма наука, голяма дълбочина. За да се знае това, би трябвало да се завършат висшите върховни системни институти на слънцето. Ще стане ли някога това? Да, ще стане, защото някога сте биле на слънцето. И когато излъчиха земята, излъчиха и тебе.

Ето твоята история. Не ся случаен, не си без ефект, не си без знание, не си без внимание. Това велико събитие, което стана тогава е свързано с ядрото на твоята душа. Тогава, какво в същност представлява земята? Това е един дух. Сега ще кажеш: земята било дух. Всички планети са духове и всички слънца са духове, но духове с голяма необятна сложност, с голяма необятна скритост и тайна. Тия духове притежават всички възможности, които имат духовете на слънцето. На тях им предстои да влязат в един велик състав на една висша система, във великия план на Върховното строителство.

Материалистите казват: няма никакъв дух. Това са реални същини, които имат способността да проявяват клетката, която да се разложи, да даде клетъчни вещества, от които да се създадат и наредят много микрокосмоси и микроорганизми, които при дадени епохи могат да бъдат организирани като известни индивиди. Всичко това е хубаво, прекрасно размишление, но всички тия индивиди, всички тия клетъчни поделения са от ядрото на този дух. Ако няма това ядро, няма микроорганизми, няма клетка и клетъчно вещество. Веществото, естеството и битието, това е Духа. Тогава, ти кой си? Какво общо имаш с този дух, който е излъчен от ядрото на слънцето. Ти си душа на този дух. Той чрез теб диша, чрез теб се поляризира, се усъвършенства, чрез теб се посвещава.

Но ще кажеш: съзнателна ли е тази същина - земния дух? Как мислиш? Щом земята може да пази едно велико равновесие в слънчевата система, няма ли съзнание? Нещо повече от съзнание. Има способността на безмълвието. Няма да ти разправяме за голямата история на Този дух. За теб е важно да използваш неговите възможности, които са: природа, атмосфера, вещество, материя и т. н. Интересна е вашата история. Кои би се занимавал с нея, освен един велик представител, един велик учен, един велик жрец? И понеже той знае историята, посредством нейните варианти той въздейства върху себичността и характера на индивида.

22 ноември 1953 г.