341. Огънят на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 341-во

Огънят на Духа

Когато, ученико, влезеш в университета на природата, когато присъстваш в академията на космичния свят, разгръщай архивите, изучавай законите и работи с принципите, които ще откриеш там. Те ще ти бъдат необходими, за да можеш да откриеш една скрита страна - най-реалната, най-силната, най-поучителната, а тя е огъня на Духа, който има свойствата, качествата и специфичността да ти помогне - в смисъл да стопли твоите чувства, да сгрее твоите мисли, да разположи твоето сърце и да освети пътя на твоя дух. Специфичността е свойство на този огън на Духа. То има всички възможности да даде и на теб възможност да изучиш, да разбираш и да се усъвършенстваш в университета на природата, в университета на битието, в академията на космичния свят. Огънят на Духа е, който ръководи дихателната ти система и кръвообращението. Огънят на Духа е, който въплътява, който внедрява в твоята нервна система жизнения порив, жизнения еликсир на живота. Този жизнен еликсир ще ти бъде необходим за твоето бъдеще школуване. Но, за да имаш този жизнен еликсир, за да имаш тази върховна мярка за живота си, трябва да имаш тази вътрешна скрита причина на Духа - огъня на Духа. Където и да ходиш, каквото и да търсиш, каквато и наука да изучаваш, каквото и откритие да направиш, едно знай: без този огън, ти нищо не можеш да задържиш. А то е важно: да задържиш. Задържането е, което ще те подготви за една бъдеща система, която ще бъде така богата, че никога няма да я забравиш, никога няма да изчезне от твоята памет. А това е много важно положение. Да не би да мислиш, че когато утре остарееш, когато загубиш съзнание, че ще загубиш и тази скрита страна, този скрит жизнен еликсир - огъня на духа? Точно това е характерното в ученика, че той съхранява искрите, багрите на този огън. Където и да ходиш, каквото и да търсиш, носи в своята пазва малкото въгленче от огъня на Духа. Това огънче ще подклажда винаги пламъците на твоя дух, за да може той да има енергии, да има сили, да има способност, да има усъвършенстване, защото без този въглен душата не може да бе справи лесно със скритата страна на Божия Дух. Свойството, способността на Божия Дух е да отдели едно малко въгленче и да го прикрепи към живота на душата, което ще представлява озаряващата звезда, която ще осветява пътя към великото посвещение.

И тъй, когато си тръгнал по пътя към усъвършенстване, когато постигнеш висшата цел – посвещението, знай: това се дължи на този огън на духа. Това блестящо въгленче е, което хвърля светлина като скъпоценен камък, който разгръща тъмнината, който разгръща мъглата, разгръща неизвестностите и очертава целта, височината, очертава върховния връх на посвещението. Това, кое то Божият Дух може да те награди. Това е което Божият Дух може да те украси, да те научи. то е малкото въгленче - тази скъпоценна искра, която запалва огъня на твоя дух.

И тъй, цени този огън, който подържа една тайнствена топлинка, която създава бликащ живот, радииращ живот в тебе вътре, в твоето съзнание. в твоето сърце, в твоята мисъл. Но дали съзнателно като индивидуално същество присъства тази специфичност на Духа - въглена на живота? Не прави опити да отгатнеш тази тайна. Може би някога в далечното бъдеща, далеч във вековете ще имаш тази възможност да откриеш тази тайнствена страна на Духа, но сега нека те бъдат твой импулс, нека те бъдат твой мироглед, твоя сила за подвизи, защото подвигът е същественото, подвигът е победата. подвигът е науката, подвигът е изкуството, е музиката. Единствената твоя най-върховна проява, това е подвигът. А за да имаш подвиг, трябва да имаш стимул. Този стимул, това е въглена изнедрен от огъня на Духа. Този въглен ще докосне твоето сърца, ще докосне твоите устни. Присъствието му в твоето сърце ще се прояви чрез твоите устни, чрез твоя език. Ако имаш подвига да се усъвършенстваш в слово, трябва да присъства този въглен, който да възбуди твоето сърце, който да възпламени твоята мисъл. Тогава ще изказваш най-живото огнено слово.

Като казваш живо огнено. слово разбираме да се прояви върховната мисъл, да се изяви върховният живот чрез теб. Това Трябва да бъдеш. Това трябва да постигнеш, така трябва да се усъвършенстваш, за да бъдеш идеал, за да бъдеш красота, за да бъдеш изкуство за другите. Не може без идеал, не може без красота, не може без изкуство. Идеалът символизира Духа Божий. Всеки, който има този идеал, той разбира вече същините на живота. А да разбираш същините на живота, то значи да се е влял, да се е слял вече Духът върху твоята същина, върху твоя дух. Идеалът е замисъла на Духа. Всеки идеалист проявява този замисъл. А да проявиш замисъла на Духа, трябва да притежаваш висшите способности. Те са устрем, те са овладяване, те са присъствие. Щом овладееш тия способности, няма да има за теб вече не възможности. Защо? Защото целокупният живот тогава ще стане една реалност за тебе. Ще бъде една възможност, която ще ти открие твоето битие и голямото битие. В това разкритие се заключава цялата философска мисъл, защото без философска мисъл не може да има съвършенство и посвещение. В основата на философската мисъл трябва да има тайнствеността на Духа - огънят.

Ние не ти говорим за органическите елементи на огъня. Ти добре ги познаваш. Знаеш за тях, чел си за тях, чел си тях, изучавал си техните формули, но ние ти говорим за причините на цялата тая система. А причината е огъня на Духа. Той е във всяко начало. Той е, който присъства в деня и светлината. Той е който е в съзнанието и виделината.

И тъй, когато обобщаваме елементите, когато разрешаваме формулите, не забравяй тяхната среда, не забравяй техния облик. Той е огъня на Духа. Сложни системи са проявите на Духа. За да можеш да се запознаеш с тия сложности, трябва да бъдеш внедрен, трябва да бъдеш въплътен. Къде ще се внедриш? Къде ще се въплътиш? Във върховната система на живота. Животът има една върховна система. Който може да чувства импулсът, ритъмът на тази система, той може да изживее трепетите на живота. Ние и по-рано казахме, че в сътворението съществува само трепет и сега подчертаваме: проявата на Духа е трепет. Изнедреното въгленче от Духа е трепет. И когато осъзнаеш всички прояви в природата, в битието като ядро на трепет, тогава ще имаш ясна представа, какво значи същина на Духа.

Ученико, духът има същина. От тази същина ти ще правиш изводи за върховната същина на Бога. От тази същина на Духа ти ще построиш, ти ще изградиш своята философска мисъл, която ще се изяви чрез върховно слово. Ти си. най-богатия в природата. Ти си най-любимия сред природата. Ти си най-знаменития в битието. Ти си най-очаквания в сътворението. Защо? Защото огънят на Духа чрез тебе говори, чрез живото слово. Там където се недри, където се излива живото слово, тайната се разкрива. Защо? Защото живото слово е трепет от огъня на Духа. Тогава, когото се качиш на катедрата и като професор, като учен защитаваш своята системна философска мисъл, ще бъдеш величие, съвършенство; посвещение. Това е едно славно бъдеще.

Може би сега ще кажеш: не мога, не зная. Лесно е да се каже не мога, не зная, но с това не се разрешава въпроса за живота. За да се разреши въпроса за живота, необходимо е върховно знание, върховна мисъл. Защо? Защото най-сложната система в битието е системата на живота. Там участват върховни фактори. Затова тази система е върховна. За да откриеш един фактор, на теб ти трябва огънят на Духа.

Когато говорим за огъня на Духа, правилно ни разбирай, правилно възприемай вибрите на словото. Словото има специални вибрации. Колкото повече присъства огънят на Духа, толкова повече словото бива живо, безсмъртно.

Ние сега ти говорим от полето на физическия свят, във физическото тяло. Ние използуваме органите на физическото тяло и чрез тях ти предаваме върховните системи на Духа. Тази система трябва да се прелее в твоето духовно тяло като трепет на безмълвието. Това нас ни интересува - твоето духовно тяло. Колкото повече това тяло съдържа елементи на красота, елементи на жизненост, елементи на трепет, толкова повече силите на Върховното ръководство са заинтересовани от това духовно битие. Защо трябва да бъдеш заинтересован към духовното, а не към физическото? За физическото битие има специални фактори, специални сили, които се занимават. Те се справят с него дотолкова, до колкото възможностите са в прилив. Щом стане отлив, техният интерес се съкращава. А интересът на духовното битие, към духовното тяло на ученика. никога не се съкращава, никога не се пропуска. Защо? Защото това духовно тяло е ритъм в големия организъм на Духа. Ние и по-рано ти казахме за организмите на Духа и пак ще подчертаем, да не би да забравиш, да не би да се заличат от твоята памет възможностите на Духа, същините на Духа и системите на Духа. Колкото повече твоята мисъл е ангажирана, е пропита с тия организми, толкова, повече твоето съзнание се изгражда с жизнена материя, с жизнен етер, с жизнена светлина, изхождаща от организмите на Духа.

Помни, ученико, за да бъдеш гениален естественик, гениален ботаник, гениален химик, ти трябва да боравиш с тия сложни величини - с организмите на Духа. Единствената най-реална проява за теб са организмите на Духа. Колкото повече организми привличаш, колкото повече организми задържаш, колкото повече организми присъстват в твоето съзнание, в твоето духовно тяло, толкова повече си трепет, съвършенство и красота. Най-голямото разнообразие, най-големите възможности се съдържат в тия организми. Там са багрите, там са цветовете; там са светлинните излъчвания, там е блестящата чистота, там са блясъците на най-нежните варианти от които изхожда твоята душа. Всичко най-изящно, всичко най-превъзходно се съдържа все в тия организми на Духа. Те са, които багрят цветята., те са блясъка в скъпоценните камъни, те са жизнеността на водата, те са нюансите в аромата на цветята. Те са в сложността на въздуха и във всички други елементи, видими и невидими за твоето око.

Така се научи да гледаш в природата, да гледаш системата на природата. Така се научи да виждаш най-сложния вариант на Духа - живота. Ритъмът на живота! Колко сложна комбинация е той. Каква сложност е животът, който е продукт на огъня на Духа.

И така, огънат на духа се е изявил като живот. Не като буря, която унищожава, не като пламък, който изгаря, а като живот, който цъфти; който расте, връзва плод, който дава аромат; който дава вкус; който дава сладчина, който дава жизненост, който дава кръв, дава мисъл, дава слово.

Ученико, бъди в това растене, в това развитие, за да можеш най-после да израснеш, защото до сега, колкото и пъти да си бивал в почвата на земята, винаги са се намирали същества, които са те прегризвали, пречупвали, които са те унищожавали. Сега, когато си при по-благоприятни условия, където си закътан, където си скрит, използувай всички фактори и израсни, за да можеш да останеш здрав дъб със силни корени и яки клони. Бъди уверен, че вече ще те имат за почит, и брадвата няма да дойде при теб да те отсече и те тури на огнището да изгориш. Стига вече. Нека това твое начало да ознамени епохата на твоята душа, за да стане тя епохална, за да бъде величествена, издигната до върховете на съвършенството. Дълги години, дълги векове си очаквал за ново откровение. Ето сега имаш ново откровение - когато разкриваме за същините за реалностите на живота, когато ти предаваме за жизнените организми на Духа. Всякога е имало условия, които ба способствали да стъпиш в по-добри системи, по-близки, по-възможни, за школуването, но начинът на възпитание, начинът на посвещаване е бил по-слаб. Защо? Защото подготовката е сила слаба, защото тайните са се пазели дълбоко, да не би да се злоупотреби с някоя от тях. Но днес. когато условията са други и доста много светлина е проникнала, доста трепет се е внедрил, доста голяма култура е подчертана, на теб, ученико, се предоставя да изнедриш от себе сви прояви на живо слово. Само живото слово е, което ще разкрие върховната система на царството на Духа, т. е. само върховната система ще открие пределите на царството божие. Няма друг път, няма друг начин, друг способ, друга вяра, друга мъдрост. Ако не чувстваш трептенията, ако не чувстваш осиянието на тия организми на Духа в себе си, ако не блести въглена на Духа в теб, никаква съвременна наука не можеш да изучиш. Ще имаш малки открития. Ще откриеш неща, за които нищо няма да знаеш нито за тяхната същина, нито за тяхното начало. Можеш да се ползуваш от състава на елементите, да ги използуваш като способи на топлина, на светлина, на вкус, на удоволствие и т. н., но тяхното начало ще остане в тайна. А това не е предназначението на ученика. Ученикът трябва да се изучи. ученикът трябва да се слее, ученикът трябва да присъства във върховната система на творчеството.

Много ти говорихме в миналото, много неща си опитал от миналото, в много вярвания, дори и в някои събития си участвал. но те са биле само като ефекти, които остават в далечна забрава. Загубваш памет, загубваш осезание, загубваш и съзнание. Тогава какво си научил? Къде е твоето знание. Каква е твоята наука? Наука значи да знаеш, да откриеш тайните на живота. Всеки безсмъртен е прилив на живот, т. е. вече среда на живота. Само в такава среда присъстват висшите организми на Духа.

Но ще кажеш: има ли и нисши организми на Духа? Има. Има висши организми, висши нюанси, има и нисши организми, нисши прояви. Ще кажеш: защо Духът се е раздвоил като нисши и висши организми? Ученико, започни от нисшите организми и се усъвършенствай във висшите организми.

Ето какво е направил Духът в теб: дал ти е начало, за да постигнеш вечността. Благодари, че си станал начало, благодари, че си имал висши организми, за да може да изживееш, да блаженстваш, да се усъвършенстваш и посветиш във висшите организми на Духа.

Колко много трябва да знаеш, колко много трябва да можеш и колко много трябва да присъстваш, защото трябва да следиш приливите на живота, трябва да следиш трептенията на организмите на Духа. Трябва да станеш съвършено ухо, да долавяш всеки трепет. Трябва да станеш прозорливо око, всички проблясъци да виждаш. Трябва да станеш съвършено обоняние, всички нюанси да чувстваш. Ето каква чувствителна система трябва да имаш. А тази чувствителна система ще имаш само при съвършено тяло. Духът е най-чувствителната проява в битието. Най-чуткото, най-трептящото, най-проявяващото в битието, това е трепетът на Духа.

Но ще кажеш: как да се справим с физиологическите нужди? Как да се справим с физическите чувства и желания? С тях ще се справят нисшите организми. Ти, ученико, остави тази работа на нисшите организми. Сериозно, будно, настойчиво, любвеобилно бъди с висшите организми, с тяхната върховна система, за да бъдеш вече едно системно ядро, едно системно същество, един системен ученик, един системен посветен, за да могат да бъдат радостни представителните учители, които слизат тук на физическия свят, който е дело на нисшите организми, който е същина на клетки на нисшите организми, който представлява доста сложна школа за подготовка.

И тъй, подготвен на физическия свят, озарен от духовния свят, получил прозрение от менталния свят и посвещение от божествения свят, заживей в безмълвието на Духа като велик хирург, като голям астроном и голям астролог, като голям физик и голям химик, като съвършен бог от боговете.

Ученико, ти имаш едно начало от първородството на боговете и цялата просветна система, която ти се изнася, то е да можеш да откриеш това свое славно наследство. Откриеш ли това наследство, не можеш вече да забравиш. Защо? Защото прозрението, посвещението те скачват с безмълвието.

Помни огъня на Духа. Щом си под давлението и влиянието на огъня на Духа, никога няма да простинеш, никога няма да заболееш и никога няма да умреш. А какво ще направиш? Ще минеш в отвъдния свят със своето богато духовно тяло, с висшите способности и качества и ще продължиш по-нататък из по-висшите области, из по-съвършените царства, за да можеш да станеш един от боговете.

26 ноември 1953 г.