Jump to content

346. Върховно строителство


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 346-то

Върховно строителство

Единственото същество, което е под наблюдение, това е ученикът. Ученикът е наблюдаван от очите на светлината, т. е. светлината на тия очи преминава през неговите същини и всичко у него става прозрачност. Само така прозрачен ученикът може да има системните движения, системните действия, системните явления; които са същини на Духа. Наблюдавайки проявите на живота, проявите на душата, проявите на Духа, в ученика дълбоко прониква, заживява същината - очите на светлината. Когато е под зоркото око, когато е дълбоко съсредоточен в действието, в явлението на това око, ученикът става прозорлив, има вече прозрачност, чрез която може да прониква в реалните положителни същини на битието. Само тогава той може да бъде велик изобретател, велик гений, велик композитор, поет и художник, защото очите на светлината му дават всички средства, чрез които той може да се проявява като съвършенство.

Силно е движението, прекрасни са моментите на изживяване, когато ученикът е под наблюдение от очите на светлината. Какво трябва да се разбира под очи на светлината? Очите на най-вглъбената същина в миросъзданието - същина която прониква във всички детайли, във всички тайнствени варианти като живот, като движение, като изкуство. Когато ученикът ще определя действието, фокуса на тия очи; той трябва да има една единствена вярна и положителна мярка, че тия очи винаги го наблюдават, че тия очи винаги го контролират и ръководят. Това е най-реалното изкуство, най-великото изкуство, което ученикът има да овладеела да може да стане наистина наблюдение, съзерцание. Тогава всички тайни поделения на всемирния живот стават достъпни, открити, стават същини на най-реалното в живота. Защо? Защото тия очи знаят за началото, знаят за настоящето, знаят и за бъдещето. Те вземат живо участие във великото развитие, във велика реалност на живота. Тогава няма спънка, няма застой. Няма ученикът да спира при различните разбирания, при различните философии, които твърдят, че животът е повече в статично състояние: така искал Бог да направи света и повече не мисли за него, т. е. всичко каквото е направено така остава.

Идва нова наука, наречена материалистична наука, която остро се нахвърли върху теологията, върху религията, която я осъжда и казва, че всичко в природата има развитие, има движение, понеже е доказано, има научни данни. Но ако попиташ един голям материалист: слонът в своето развитие станал ли е нещо друго, той ще ви отговори, че слонът си остава слон, човекът в своето развитие си остава човек. Няма да се спираме из другите царства. Следователно, и тази наука твърди за нещо реално, опитано, обаче и тя не дава нищо, никакъв прираст, нещо съществено, което може да убеди човешкия дух. Тогава коя наука е вярна? Едната твърди, че всичко, което е, то е станало. Всичко друго е от дявола. Другата твърди, че всичка, което наблюдаваш на физическия свят има развитие, но там спира. Конят си остава кон, слонът си остава слон, човекът си остава човек. Развитието, усъвършенстването е стигнало до там само, човек да използува някои закони за свое лично употребление, за свои лични нужди и удобства. Материалистическата наука е ум, но докъде? До онова, което природата е промислила, което битието е промислило, което Великото начало е промислило. Така че, какво в плюс е дала материалистичната наука? Нищо. Тогава идваме до онази божествена наука, която е легнала като велик идеал в духа на учението: че всичко се развива, че има преходи, че от слона може да стане човек, от човека може да стане ангел, от ангела може да стане архангел, от архангела - бог и т. н.

Ето коя наука е прогресивна. Но само това ли е? В божествената наука са включени всички проявления в битието в най-големи детайли, в най-големи тънкости, в най-голяма изящност. Всичко се съдържа в това велико божествено развитие. Когато си припомним, разбираме, че има една същина в човека, която веднага потвърждава тази истина. При какви условия? Само когато те наблюдават очите на светлината.

Помни, трябва да бъдеш под фокуса на очите на светлината. Когато говорим, че трябва да бъдеш, може би ще кажеш: е добре, нека да бъда. Да, нека бъдеш. И да не искаш, и да бягаш, живите очи на светлината вече те наблюдават. Защо? Такъв е планът на великото развитие, на великото усъвършенстване. Етерът на светлината трябва да проникне и да извърши известни процеси. А етерът на светлината ще проникне, когато ученикът е в съзерцание, когато ученикът се учи. Най-благоприятните условия, най-благоприятната обстановка е когато ученикът съзерцава. Тогава той се учи. През всичкото друго време той само школува, само се дресира, се възпитава. При съсредоточение, при съзерцание. ученикът гледа, вижда. Той знае, защото участва в живите организми, които извършват системните явления в живота. Така подготвен, така озарен, така съсредоточен, така съзерцателен, той се вживява в най-финните нюанси, в най-финните багри на системите на живота.

Има един системен живот, който е живот на Духа, живот на душата. Има ли тогава ученикът положителен мироглед за миросъзданието? Да. Защо да няма, кога то той е участник като лъчи, като цвят, като есенция, като лъч, като тон, като живот във вечно близко, реално начало?

БЛИЗКО РЕАЛНО НАЧАЛО!

Ученико, помни: има реални начала, които предстоят да проучиш и да ги усвоиш. Тези реални начала ще трябва да легнат в основата на духовния живот на човечеството, чрез тия реални начала животът на човечеството ще придобие нова култура. В битието е имало много култури. И сега има култури, но за в бъдеще предстои една свещена култура – култура, която ще бъде обект на лъчите на светлината. Тогава земята, планетите ще бъдат обект на нови култури. Няма друг по-съвършен възглед, няма по-съвършена наука, по-съвършено откритие. Защо? Там където не присъстват очите на светлината, всичко е тъмнота, непроявен живот, неиздигнат живот, нисша култура.

Както в миналото, така и сега тези лъчи на светлината винаги са прониквали и са внасяли известни постижения, известни просветления, но то е бивало винаги в по-малка мярка. Защо? Защото човечеството не е било готово да прегърне идеала за широтата, за необятността, а винаги се е движело в линии на ограничение. Но днес, когато лъчите на светлината по-обстойно, по-реално раздвижиха съзнанието, ума, даде се възможност да проникнат ония съществени начала - организмите на Духа, които от своя страна пресъздават нови организми - организми на душата или тяло на душата.

Но ще се възрази: много е бавен този процес. Мръква, съмва, дните минават, младостта отлита, жизнеността, радостта изчезват, и всичко си остава тъй както е било. Не виждаме, че има някаква съществена промяна. Съществената промяна в ученика е в идейния свят, в духовния свят, в света на душата. Тя е която населява земята, тя е която прониква в пространството, тя е която присъства на другите планети, която ходи на екскурзии до слънцето. Тя е истински пътешественик, истински изследовател и откривател на земята. Няма друга сила. Душата е, която ще задържи Духа божий на земята. Иначе Духът минава и отминава. Душата задържа Духа и в резултат се проявява най-свещеното чувство, най-нежния трепет, най-искрения блян, най-красивата и блага усмивка в лицето и същината на мировата любов.

Щом душата одира, щом душата задържа Духа, знай, ученико, че любовта се проявява в пълнота. Ето защо ние те призоваваме, ние те запознаваме със съществените прояви в живота да задържа, да спира твоята душа Духа; който ще извърши великото посвещение, а именно: да се окъпеш, да се умиеш, да се прочистиш за света на любовта.

И тъй, когато мислиш за мировата любов, ще имаш ясната представа, съществените доказателства за тържествената среща, за тържествената церемония между душата и Божия Дух. Кога ще видиш тази тържественост? Можеш ли да я видиш с обикновените си очи? О, ученико, трябват ти очите на светлината, защото светлината е велико начало у Бога. Тъй както любовта е велико начало у Бога, така също и душата е свещено начало у Бога. Няма други същини в битието като реалности. Всички устройства, всички явления в битието са продукт все на тия същини. Тогава ще живееш ли в заблуждение, ще действат ли агентите на материализма? О, не, защото ти си във всяко начало. Как ще дойдат да те убеждават, че ти не си никакво начало, че ти си само една случайност, която един ден безусловно ще изчезне? Няма загубване, няма обезличаване в тия върховни първични начала у Бога. А щом ти си продукт, щом си резултат на тия начала, как ще изчезнеш? Къде ще изчезнеш? Къде можеш да тръгнеш? Където и да тръгнеш, все ще срещнеш Духа. Навсякъде ще срещнеш душата, навсякъде ще срещнеш светлината и навсякъде ще опиташ любовта. Няма край. Краят е началото. Началото е всичко, началото е вечно, началото е в безкрайността. Като начало ти си най-същественото, защото началото е реалността. Ти си резултат на тази реалност - факт доказан научно, системно. Никоя сила не може да те отрече. А ако се намери сила да те отрича, то тя трябва да бъде фиктивна, несъстоятелна. А такива сили не съществуват. Няма място, няма пространство, къде то да съществуват такива сили. Щом са сили, те са начало. Щом са сили, те са резултат. А щом са резултатите са същини.

И тъй. помни! Озарен от лъчите на светлината, тръгнал по пътя на виделината, ще се втопиш в Началото, ще се слееш с Началото и ще действаш и се проявяваш като пробудено върховно съзнание. Ще кажеш: колко такива съзнания ще съществуват в миросъзданието? Можеш да изчислиш: колкото мисли е изпратило божеството в сътворението. Можеш ли да имаш тази мярка? Можеш ли да си представиш как това Велико Начало изпраща тия мисли, които обхождат безграничното пространство и се проявяват като дадени явления във всяка една планета? Нямаш тази мярка, защото ти не можеш да си представиш каква е бързината на божествената мисъл.

Като казваме, че не можеш да си представиш, то не значите трябва да те спираме, за да не се стремиш. Ти трябва да схванеш тия моменти, защото те са мигове. Божествените мисли се струят и в даден момент ти можеш да задържиш някои такива мисли.

Но ща кажеш: къде са тия мисли? Кои са те? Как да ги разбираме? Как да ги задържим? Там е цялата тайна. Както душата задържа Духа, така и човешкият дух трябва да задържи божествените мисли. Всички тия божествени мисли са закони, положителни същини в битието. А дали не ще станем способни да реализираме в себе си някоя доловена божествена мисъл? Ученико, седнал на ученическата скамейка пред Учителя, задача ти е за тебе не само един момент, а много моменти да изживееш, защото всяка божествена мисъл се изживява. Тя е порив, тя е движение, тя е лъчи. Тя е разбиране, тя е изкуство. Ще се сърди ли божеството, че така му разкриваме тайните? Ако има същество, което да не се сърди, да не капризничи, то е това велико Начало на нещата. Дали това не е светотатство? Не се плаши. Не е светотатство, не е пресилено. Не се плаши, задето ти говорим да разкриеш тайнствените същини на божествените мисли. Колкото повече мисли си задържал при себе си, толкова повече си изживял състоянието, срещата между душата и Духа.

Ученико, това е духовната идеология, това е духовната философия, това е духовната алхимия, духовната астрология, духовната астрономия - да задържиш повече вибриращи божествени мисли в колектива на твоя дух. Ето къде е истината. За да се посвети ученикът, трябва да има с какво. С какво ще се посветиш ти? Само като мислиш за нещата ли или като говориш за тях? И това ще даде резултат, но той е бавен процес, процес на еволюиращите духове. А за ученика, който е съзерцаван от очите на светлината, там максимите са други, реалностите са други. Ученик, с мярката която вече има, може да измери дължината, височината, силата, впечатлението на една богата, плодовита божествена мисъл. Къде ще я срещне? Къде ще я намери? Навсякъде ще я срещнеш, ученико. Навсякъде ще я намериш. Толкова изобилно божествени мисли те обкръжават - мисли, които идат като пробуда, като подготовка, като прозрение, като свещенодействие. Те са, които те оформяват, които те създават като мислител, като философ, като гений. Когато изучиш в най-голяма широта и дълбочина божествените мисли на земята, тогава ще те въведат в духовните светове, където да проучиш божествените мисли по цвят, по тон, по същина и по съзнание.

Ето как ние те въвеждаме в един наистина еволюционен, прогресивен, идеен и съвършен свят. Тогава ще падне невежеството и ограничението и ти ще имаш вече свободна душа, свободен ум, и лъчите на светлината ще проникнат в твоя дух, за да може и той да спре божествените мисли. Колкото повече мисли спре при себе си, толкова повече той ще бъде божествен, съвършен.

Ученико, мисли за света, че е само божествена мисъл. Мисли за света, че е продукт на божествените мисли. Мисли за движението в света, че е движение от трепета на божествените мисли. Тогава ще имаш най-красивия свят, най-светлинния свят, най-блажения свят, най-финия свят - свят, който е съзерцание на очите на светлината. Така ще придобиеш светящата аура, светящия ореол. Светящите адепти, върховните същества ще ти бъдат най-близките и верни сътрудници, а ангелските същества ще ти приготвят най-нежната, най-изящната дреха, с която ще облекат твоя нов светлинен свят.

Търсене и откриване - това е истинското откровение,

26 декември 1953 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...