349. Концентрация

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 349-то

Концентрация

Светлинната концентрация на ученика произвежда светлинни ефекти из областите, из сферите на адептите. Силната концентрация на ученика произвежда висши трептения, Които ангажират висшите съзнания на адептите. Силната концентрация на ученика ангажира онези висши умове, онези мъдри духове, ония върховни богове, които са в изпълнение върховния план на сътворението,

Една от важните дейности на ученика е неговата концентрация. Колкото е по-концентриран във висшите трептения, във върховните замисли, в свещените правила, толкова повече светът на върховното е по-близък, е системен за радиациите, за етерните прояви, за етерните излъчвания, които ученикът проявява. Следователно, концентрираният ученик ангажира много сили, ангажира много върховни духове, които имат задачата да проявят Абсолютния Бог.

Необходимо ли е ученикът да създава ефекти във висшите светове? Но нарушава ли порядъка там, не нарушава ли системата? Не е ли отегчителен там, когато е в съприкосновение с дейните мисли в голямата деятелност на тия светове? Навсякъде в сътворението същества причина. Така и ученикът е една причина, за да може да ангажира висшите съзнания и да направи достъпна Абсолютното, което е така скрито, така необятно и така разляно.

Но ще кажеш нима това върховно абсолютно същество, което е така необятно, е реално? Къде е неговата централна мисъл, къде е неговото светлинно ядро, от което започна сътворението? Да, ученико, прав си. Трябва да има система, трябва да има ядро, трябва да има център, но знай едно: ядрото, центъра са идеал за безкрайното, идеал за абстрактното. Защо? Ако нямаш обект, ако нямаш образ, как би мислил, как би разсъждавал, как би търсил? Първопричината? На въпроса: дали Върховният, дали Великото начало начало е реалност? Великото начало прониква. Така ще знаеш. Великото начало е вечно проникване. То има такава психология, такъв ритъм, че навсякъде прониква и пресъздава своето естество, своето битие, своето начало. Ако не беше така, не би имал ти представи, не би имал образи, не би имал системи, идеал и стремеж. Не е достатъчно обаче да имаш идеала, да имаш образи те, да имаш абстрактното. Ти трябва да имаш силата, способността и изкуството да бъдеш проникване. Цялата философия, цялото знание на ученика се състои в това, да може да бъде вече проникване. Кога то започне да прониква, нито една дейност, нито едно явление в сътворението няма да бъде извършено без неговото присъствие. Проникване значи присъствие. Трябва да присъстваш, за да бъдеш истински, положителен свидетел, законовед, представител на великото върховно проявление или проникване. Благодарение на тази всемъдра способност - проникването, върховните сили са можели да организират велики системи в необятността, които са така знаменателни, така чудни за всяко пробудено съзнание. Благодарение на тази способност и изкуство на проникване, върховните духовни сили са можели да организират такива прекрасни светове, които са истински представители на Голямото необятно съзнание, на голямата необятна мислителна способност на Върховното начало. Благодарение на проникването ученикът се удостоява да претендира, да доказва, че всички неща в сътворението са дело на върховното проникване, на върховното движение, на върховното проявление в сътворението.

Така, когато ученикът се концентрира, той трябва да има вече Изкуството да прониква. Коя е тази способно сила в ученика, която ще направи това? Това е неговата мисъл, която може като мълния по дадени закони да преброди пространството из необятността, за да бъде истински свидетел на проникване.

Ученико, навсякъде има едни прозорливи очи, които твоите очи трябва да срещнат. Навсякъде има едно върховно съзнание, в което да се влееш посредством изкуството проникване и най-подробно, най-щателно да проучиш системата на това съзнание. Докато не направиш това, докато не постигнеш това, вечно. Ще се отчайваш, вечно ще имаш борба и неуспех. Когато мислиш, че чрез силата на своя ум, чрез силата на своите чувства ще можеш да придобиеш една висша концентрация, ти винаги ще бъдеш излъгван. Концентрацията подразбира едно проникване както чрез мисълта, така и чрез душата. Душата е ръководещата сила, която посредством способностите, може да се обособи като една непреривна сила на проникване.

Върховната задача на ученика е да бъде проникване. Върховната задача на ученика е да бъде опитване. Върховната задача на ученика е да бъде система. Опитване, проникване и система, това е истински възпитаният, високо издигнатият, както на физическия свят, така и в духовния и божествения свят ученик. Високо издигнатият, интелигентният и културен ученик има тия три способности, чрез които може да влезе във връзка с най-висшата система в сътворението. За него вече няма тайни, няма скрити страни, няма отвъдни идеи.

И тъй, когато се готвиш за бъдещ представител на една нова култура, на една нова епоха, трябва да отговаряш за нея, трябва да я систематизираш в себе си, трябва да я дадеш в завършен вид, трябва да бъде обект на проникване.

Колко много трябва за ученика, да може да бе добере до тая способност. Трябва му дълбока концентрация, обширно размишление. Концентрацията и размишлението са най-богатото вдъхновение. Само ученикът на вдъхновението е истински представител на тия висши култури. Тъй както е представител на физическата култура, така той трябва да бъде представител на духовната и на божествената култура. Той умело, системно свързва тия три култури, от които едната е начало, другата е непреривност, а третата - съвършенство. Той знае вече що е това физическа възможност, физическа система, физическа култура. Той знае вече, що е това духовна култура, духовен представителен обект. Той знае що е това духовен елемент, що е това божествена същина, божествено проникване, божествена система. За него те са най-прекрасните области. най-съвършените сфери и най-светлинните чертози. Системите за него, както и планетите, така и на звездите са така реални, възможни и постижими, както и на физическия свят. Ето защо, от физическия свят към духовния свят. От духовния свят към божествения свят. Това са реалните, пълните светове - светове, които дават реални представи, истински съвършени образи за мисълта и съзнанието на ученика. В такъв случай ученикът е върховен полет. Той е лъчи, който преброждат необятността. Но ученикът има и една същина, която е божествено начало. Ето защо, той не се спира както слънчевия лъч, който минава през далечните пространства и се губи някъде в необятността. Способността, тази божествена същност го организира като един могъщ център, който се движи вече около себе си и става една пълна духовна радиация. Това е едно голямо благо, това е една висша система.

Но ще кажеш: какво стана с тия слънчеви лъчи, които се загубиха далеч в пространството? Тези слънчеви лъчи ще обикалят и ако попаднат в нов център, който се е завъртял около себе си. той ще произведе особен род движение. Колкото повече се издига ученикът, толкова той става магнетичен и привлича силните магнетични енергии, силните етерни енергии, които стават като земя, като условие ученикът да бъде една богата система. Трябва система, богата система. Тази богата система ще зависи от това, до колко върховните енергии са се приспособили към нея и са създали богати условия, с които ученикът става една централна система. Като такъв, той може да бъде вече истинско проникване. Как? Посредством енергиите, посредством вълните, посредством елементите той прави вече едно положително пътешествие, обхожда други системи, взема от тях и се връща в своята система.

Това е един начин, един способ, чрез който ученикът някога ще достигне до тия висши състояния да може да пресъздаде божественото в себе си като радиираща звездна система. Тогава ще кажат: ето този ученик е голям маг, голям психолог, голям алхимик, астролог, голям астроном. Защо? Защото той е  свързан с тия висши сили. За да бъдеш истинско проникване, трябва да имаш система, трябва да имаш ядро. Без ядро и система не можеш да проникваш. Без тях ти ще се излъчиш в някоя необятност и няма да можеш да се справиш и се върнеш в своята система, в своето ядро. Тогава ще бъдеш един скитащ дух, който ще бъде само безпокойство за другите духове. Ще бъдеш един празнословен философ, един истински скиталец. Има много такива духове, които са излезли някога от своето ядро, от своята система и са се загубили в необятността. Те са преследвани, хулени, ругани. Те чувстват, че не са на своето място и започват да спекулират с идеите, със системите и с Началото. Ето как и на майката Земя дойдоха такива духове, които внесоха смърт и смут, безверие, крамоли и нещастия. Само ученикът на Вътрешната школа е истински наследник, истински пратеник на земята. Само ученикът на Вътрешната школа е любим син на Върховното начало. Щом е така, възможно ли е да бъде изместен? Възможно ли е да бъде той в процес на отклонение? Колкото тия скиталци духове и да правят опити да ги изместят, няма да им се отдаде.

Но ще кажеш: как става това и защо става? Това е реалността на живота, реалността на присъствието. Само слепият не може да вижда. Само глухият не може да чува. Който гледа, който слуша, той всичко изпитва, всичко изживява. Той е истинско проникване. Няма защо да се чудиш, няма защо да създаваш неприятности, да риташ против съдбата или някакво зло начало. Ще знаеш, че има скиталци духове, които като завистливи елементи, искат да те изместят и да заемат твоето място. Те дори искат да спрат пред прага на Школата, да не би да стъпи кракът ти в нея. Тия скиталци духове не са на своето място. Та са изгубили своята родина.

Но ще кажеш: нали планетите са за всички духове? Според културата, според степенна на издигането се допущат известни духове в дадени планети, тъй както стана с първичния човек. Изпратен да внесе божествената култура, божествената светлина, божествения ред и порядък, проекти и планове, каква беше печалната история? Оттам се яви този скиталец дух и направи опит да измести тия син на светлината от царството, от градината на щастието.

Но ще кажеш: защо върховните същества не попречиха на тия скиталци да извършат това престъпление? Там бяха тия същества. И когато първият син беше подмамен, те го изпъдиха с огнен меч от свещената земя. Защо? Защото в този син имаше божествен зародиш, божествено начало. Той не. трябва да пренебрегне божественото зарази личното щастие, заради свое лично удоволствие, заради личното съжителство.

Ще кажеш пак: защо трябваше божественото да допусне тази аномалия? Божественото не е в аномалиите, божественото не е в деградацията, божественото не е в смъртта. Божественото е във всеки разумен, във всеки съзнателен субект. Който може да получи наставление от духовния представител в себе си, той никога няма да се додаде на странични изкушения. Какво са изкушенията? Изкушенията са особен род посвещения. Тия скиталци духове често пъти доставят и най-разумния и най-духовния ученик на изпитание. И те вършат тъй наречената просветна работа, прогресивна работа, но това е бавен процес. Бавният процес не е присъщ на ученика. Ученик, който е проникване, не може да заеме място, пространство. Ученикът, който е проникване, той е реална сила в необятността. Той знае за безкрайните царствала тяхната система, за техните условия, за тяхната култура, за техните бъдещи явления.

Ето какво трябва да бъде новото посвещение на ученика. Ето как безмълвието трябва да дойде на помощ в неговата концентрация. Ето как безмълвието трябва да му бъде най-идеалния ръководител, да му бъде истинско проникване. Тогава условия, моменти, възможности, всички негови сили ще му помогнат да бъде над всички отрицателни системи на скиталците духове. Вместо скиталците духове да те възпитават, чрез своята концентрация, ти ще формираш, ще преорганизираш тяхната субективна система. Трябва да се помогне на тия духове. Трябва да се привлекат тия духове и да се смирят.

Кой може да размишлява? Сама този, който е в дълбока концентрация, който е в съвършена концентрация може да размишлява. Ако ние тук, в Школата нарекохме нашите лекции размишления, то е затова, защото ученикът трябва да може вече да се концентрира. Какво в същност е размишлението? Размишление подразбира проникване. Тъй както животът на Духа е трептение, така и същината на ученика е проникване. Две висши състояния - трептение и проникване. Ще кажеш: как да си ги обясним? Трептението подразбира покой, а проникването - движение.

Ученико, трябва да имаш тия две състояния. Твоето трептение значи твоя център, твоето ядро, а твоето проникване подразбира радиацията на това ядро. Не може без ядро. Не може без радиация. Не може без трептение. Не може без проникване. Това е истинското състояние, това е истинското положение на ученика. Извън тях той е скиталец. Трябва да имаш висша система, а висшата система се обуславя от трептението на Духа и от проникването на душата. Трептението на Духа създава ефектите, а проникването на душата създава любовта. Без трептение не може да се прояви любовта. Ефектът е трептение, а проявата на любовта е проникване.

Ученико, осъзнай тия две положения. Имай ги предвид в своята концентрация и тогава всички събития, било на физическия свят, било в духовния или божествения свят са реалности за твоя мироглед, за твоето проникване. Трябва ти система. Ето една върховна система: концентрация, трептение, проникване. Как мислите: ще има ли някакъв външен израз, вън от твоята душа? Ще имаме ли някаква нова физиономия? Цялата ти физиономия ще се измени, защото трептението и проникването са най-големите художници, най-големите скулптори, които обогатяват ядрото с нова система.

Ето един градивен план, но тоя план изисква и следната работа: концентрация; размишление, медитация и проникване. Не можеш да медитираш, ако нямаш способността концентрация. Концентрацията подразбира волева сила, умствена сила, духовна сила.

Но ще кажеш: къде да търся тия сили? Ученико, ти си в тях и те са в теб. Ти си реална същина у тях, и те са трептение и проникване чрез теб. Бъди им база, една солидна, защитна база, за да не би скиталците духове да направят поразии. Тури защитна крепост, за да не би да те безпокоят. Спри да мислиш, защо това е така, защо е тази война. Едно знай: ти си във война. Има скиталци духове, които искат да те изместят. Има духове, които под предлог на някакво си равенство и братство да те изместят от твоя център. Не се предавай. Бъди твърда скала, която всички противоположни сили да бъдат разбити, отблъсна ти. Ще кажеш: не може ли по по-лесен път? Защо трябва да се борим? Защо трябва да сме в такова затруднено състояние? Ще се борим. Този който създава, той се бори. Този който овладява, той се бори.

Ще кажеш: кога ще дойде щастието? Щастието е в борбата, щастието е в стремежа, щастието е в постижението. Като казваме, че трябва да се борим, имаме предвид твоята колективна същина. Имаме предвид, че в твоята същина има примеси от растителния свят, от минералния и от животинския свят. Да се бориш, значи да обработиш тия три свята, които са примеси, които са придадени към твоя духовен свят. Трябва да се справиш с тях по един много остроумен, по един много художествен бихме казали, по един много изкусен начин, път.

Ще кажеш: защо ми са дадени толкова много светове? Пожелал си тия светове и те ти се дадоха. Благодари за това, което ти е дадено, защото от това дадено ще зависи твоя борчески дух. Те са, които ще закалят този твой дух, за да може да прониква в по-висшите области, в по-висшите сфери и в по-висшите области и светове. Ще кажеш: кога ще имаме реално постижение? Колкото повече тия светове се култивират в тебе, колкото повече влизат в тон, в ритъм с твоя духовен свят, толкова повече времето ще се съкрати за твоето пълно посвещение.

Ученико, не излизай с меч, не излизай с взривно вещество да се бориш с тия светове, но излез срещу тях с огнено слово, с братски чувства, с любовен пламък и с необятна светлина за да ги покориш. От теб зависи да покориш, да смириш, да облагородиш тия светове. Това може да стане. Само този, който е предприемчив, не губи време, но започва да разчиства пътя, по който трябва да минат вече смирени духове. Ти сега казваш: някой ученик е сприхав, някой ученик е нервен, неспокоен. Този ученик е борба с другите по-нисши светове. Щом се издигне над тях, той придобива нова физиономия, нов образ.

Ученико, нова култура иде, нов свят се ражда, нова епоха огрява. Трябва да се излъчат способни, мъдри, велики сили, които да посрещнат тия духове на новото. Те ще дойдат сред вас, ще ви погледнат и ще подадат своята десница. Те искат да ти кажат най-сладкото слово, но ти трябва да бъдеш готов. Славянската раса трябва да бъде готова, славянската раса трябва да се просвети, трябва да се издигне. Не тъй случайно ръководството е между вас. Не тъй случайно върху тази земя ще се излива божията благодат. Не тъй случайно ще дойде Божият Син да посети земята и да зарегистрира божията велика мъдрост. Не тъй случайно този Син прояви божията любов. Той е подготовка, той е стабилитет за ония, които идат. Бъди новия ученик. Нови скрижали трябва да направиш, ново евангелие трябва да създадеш, ново битие трябва да създадеш, защото иде новото. Новото чака, новото чука, новото слуша, новото мисли, новото прониква. Никой де не се осланя, никой да не се проспива, но да бъде буден, енергичен, смел. Така ще се дадат новите признаци за дошлите нови топли лъчи върху земята. Подчертай, дебело подчертай своето присъствие върху земята, твоето присъствие в новата, култура.

Историята ще запише със златни букви, историята ще разказва с живо слово, историята ще превежда с нов ентусиазъм и дух това, което иде. Така възпитан, така научен, така посветен, бъди истински представител на духовния свят на земята. Духовният свят на земята трябва да стане по-чувствителен, по-осезателен, по-проникващ от всеки друг път, от всяка друга епоха и векове. Това трябва добре да разбереш, за да не се подаваш на странични явления. Упоритост благородни, упоритост овесена, стремеж бликай, любов да огрява твоята душа и твоя дух, защото иде новото, иде проникването, иде Бог.

Украсявай живота си, обагряй живота си, за да може да стане истинско проникване, истинско вдъхновение, истинско безмълвие. Това е естеството, това е системата и порядъка на новото, което иде.

Учи се от природата, учи се от звездния свят, учи се от духовното проникване, за да бъдеш най-положителното, най-възможното, най-същественото в новото начало тук на земята. Нека тази земя стане вече духовен храм, духовен свят. Нека тази земя бъде представител на новата култура, на новия живот.

Това е твоето славно бъдеще. Колкото повече духовният свят се приеме и проникне на земята, толкова ти ще бъдеш дееспособен като ядро да проникваш в необятността. Необятността, това е твоето бъдеще, това е твоя устрем - да се движиш, да опитваш, да знаеш. Тогава, наред с Върховното ръководство ще бъдеш най-знаменателното, най-чудното същество на земята. Ще ти се даде нова форма, ново облекло, ново тяло. Като силен дух ще преорганизираш фауната на земята, ще пресъздадеш градинския свят с най-прекрасни плодове, защото бъдещата храна на съществата от новата култура ще бъде плодовете. Цялата земя ще бъде посята с богати плодове. Тогава ученикът няма да мисли за насъщния, няма да се измъчва от неблагоприятните условия. Тогава социалният проблем, просветния проблем, семейният проблем, националният, расовият проблем, всичко това ще бъде една нова система - система на истинска радост, система на истинско щастие, на истинско проникване. Тогава и земята ще заеме ново положение по отношение слънцето и другите планети. Зимата тогава ще бъде пролет.

И тъй силна концентрация, реално разбиране, положителна медитация, за да имаш върховно вдъхновение.

16 януари 1954 г.