353. Върховното съзнание

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 353-то

Върховното съзнание

Разгледахме някои същини специално за ученика - върховното състояние, върховната мисъл и върховната деятелност. В тази среща ще разгледаме едно друго, важно по съдържание, по смисъл, по същина състояние. Това е върховното съзнание.

За да бъде ученикът напълно осветлен, за да може напълно да владее и да проникне в първичните същини на всемирния живот, нему му трябва една специална светлина, едно специално чувство, едно специално знание. За да може да бъде подготвен да владее тия специалности, той трябва да има тази първична способност.

Кое е това върховно съзнание? От къде иде то? Кой е неговият източник? Кои са неговите полета? Кой са неговите арбитри? Кои са неговите светове?

Върховното съзнание е присъствие на Върховното Начало. Не може Върховното начало да присъства като върховно състояние, като върховно проникване, като върховна мисъл и деятелност, ако няма тази специфична първична способност - върховното съзнание. Има ли орган, има ли чакра в битието на ученика, където радиира тази първичност, тази способност - съзнанието? Да, има. Къде е този орган? Къде е това начало? Къде е този свят? Къде е тази способност, тази деятелност, тази мисъл, това състояние? Очите са първите приемници, първите изразители, първите признаци. През очите се излъчват енергиите, силите, които идат от центъра на умствената способност, на умствения лабиринт. Само този, който има този блясък на очите може да се опознае, може да се изяви като съзнание. Всеки може да проучи, всеки може да разбере, че от погледа на дадено същество се излъчват известни светлинни енергии, които имат първичен върховен произход. Ученикът може добре да се ориентира към един такъв субект. Защо? Защото очите говорят, предразполагат, очите представят. Очите са орган на съзнанието, т. е. очите са вратите откъдето съзнанието прониква в големия мир.

Когато ученикът се запознава с тия върховни същини, той обогатява своето ясновиждане. Само този който има върховно съзнание може ясно да вижда. А това е най-голямото постижение за земята. Да виждаш ясно. Кого да виждаш? Да виждаш проявите на Всемирното върховно първично съзнание. То е всичко. То присъства във всички космоси, във всички светове. То присъства в безкрая. Ученикът с ясно виждане където и да проектира своите очи, навсякъде ще види това върховно присъствие.

Върховно присъствие! Не е лесно, не е и много мъчно. Защо? Защото ученикът има очи, има органи, има уреди, чрез които могат да се построят зениците на съзнанието. Зеницата на съзнанието е най-яркото огледало за ученика. Не може ученикът без него. То трябва да бъде на неговото чело. То трябва да бъде на неговите устни, на неговите ноздри, за да може да опитва, да чувства, да вижда, и да знае. Това е истинският образ, който има начало, има предели, има същина. Това е специфичната работа, това е съвършената работа за ученика, да може да преобрази своя образ. Само в хармоничния образ, само в хармоничното съчетание на висшите елементи, които представляват неговото битие като физика, като психика, като душа и дух може напълно да се открие центъра на Върховното всемирно съзнание.

За да имаш способността, за да имаш деятелността, мисълта да преобразиш около себе си света, да създадеш атмосфера, да си създадеш училище и школа, трябва ти върховно съзнание. Чрез него ученико, ще опознае целия мир, всемирните царства, езика на всички същества, на всички сили, красотата на всички вселени. Чрез върховното съзнание ще можеш да бъдеш истинско присъствие и ръководство на всички същества, които идат от далече - от царството на минералите, от растенията, от животинското царство и от човешкото царство. Ти трябва да знаеш. Това добре запамети. Ти трябва да знаеш. Дълг ти се налага. Ти трябва да създадеш характер, да създадеш ритъм, да създадеш съзнание на всички ония същества, които идат да школуват в новата божествена школа.

Защо новата? Нима тя не е съществувала? Тя съществува във висшите царства. Тук на земята за нея още няма кредити. Едва сега се отпуща кредит, за да се възстановят основите, които са във висшите царства. Ще може ли? Съществата които работят са упорити, са делови, са силни. Те ще създадат храм на новата култура. Храмът на новата култура трябва да бъде истински храм на светлина и красота. И когато ученикът влезе в храма, да може да види истинското въплъщение на най-големите способности, на най-големите таланти, на най-върховните мисли, на големите върховни сили, Тогава ние ще го наречем Върховния храм на съзнанието,

И тъй, ученико, предстои да пресъздадеш себе си като върховен храм на съзнанието. Трябва ти съзнание. Защо ти трябва съзнание? За. да можеш да овладееш висшите способности: интуицията, ясновиждането и т. н.

Но ще кажеш: не е ли достатъчен ума, не е ли достатъчна любознателността, съобразителността да могат да ни помогнат? Ученико, те извършиха прогресивната работа досега. Те те въведоха в школата на Върховното знание, а сега Върховното съзнание те подготвя да създадеш една нова среда. Ако няма среда, няма и култура. Ако нямаш среда, няма и ново начало, няма и проява на Духа, няма и изявление на любовта. Средата се състои от специфични елементи. В нея присъстват организмите на Духа и безмълвието на Духа. Какво разбираш под организми на Духа и безмълвие на Духа? Организмите на Духа е вечното присъствие като среда, а безмълвието на Духа - вечното трептение като условие за средата. Няма да имаш среда, ако нямаш трептение на безмълвието на Духа. Тук безмълвието на Духа е най-богатата среда.

И тъй, богатството, светлината, системата за тебе, ученико, са най-богатата среда на безмълвието на Духа, за да достигнеш до тия предели, до тая прекрасна вечност. Казваме прекрасна вечност, защото нямаме думи, нямаме чувства да изразим и ти представим този мир. Най-близката, най-чувствителната, най-прекрасната среда за тебе, това е вечността. За да могат божествените сили да те научат, да могат да те възпитат да мислиш и чувстваш тази вечност, трябва да те научат законите на безсмъртието. Не можеш да бъдеш във вечността, ако не си безсмъртен. Изключена е тази философия.

Колко лесно е да се усвои езикът на безсмъртните същини! Те говорят. Те говорят всякога в твоето съзнание, в твоето сърце, в твоя ум. Същините на безсмъртието са най-върховни способности за тебе. Върховното съзнание и безсмъртието са двата полюса. Когато се срещнат, се произвежда една особена светлина. Тогава у теб ще настъпи епохата на ясновиждането, на всемирното виждане.

Готви се за този момент, за тази среща, за това положение. защото по начало ти си такава среда. По начало ти си безсмъртие и вечност.

Помни: безсмъртие и вечност. Къде ще бъдеш като безсмъртник и къде ще достигнеш като вечност? Ето два важни въпроса. Като безсмъртник ще живееш. Като вечност ще се превъплъщаваш, т. е. ще бъдеш движение. За да можеш да живееш трябва да има превъплъщение, т. е. да има присъствие. Това присъствие е именно, което стабилизира дълбокото убеждение в ученика, че той е едно върховно начало. До там трябва да достигне ученикът - да се чувства като едно върховно начало. Тогава само ще завърши своето ученичество и ще мине като един върховен архитект. Във вселената, в битието трябват архитекти, защото то е в процес на сътворение, в процес на творчество.

Да не те съблазни тази мисъл: нима сътворението и вселената са незавършени процеси? Нима създателят не е предвидил тяхното несъвършенство? О, не. Всичко е предвидено и всичко: се движи по длан, по неумолимите закони на абсолютността. Има абсолютни закони, които никоя сила не може да отмени. Те са ученика, са пътя, са средата, са ръководството, са учителите. Ако не би било така, вселената би се сгромолясала, би станало катастрофа. Но благодарение на тия неумолими закони, вечни закони, творчеството, сътворението е а изящна красота. Защо е така, не питай, ученико, но научи се как законите действат, как те са абсолютни, неумолими, за да бъдеш и ти неумолим и абсолютен навсякъде.

Но ще кажеш: могат ли абсолютните неща да се пресътворят, да се движат, да имат процеси, несъвършенство? Абсолютността за теб е великото начало. Когато говорим за начало, ние подразбираме проява на Върховните същини. Какво е това Върховните? Върховност значи Баща, Отец, Велико начало на всички начала.

Но ще дойде мисълта: ами по-нагоре? Зад това Върховно начало. Зад този Върховен баща какво е? В. ученика има условия, които могат да го поставят пред тази бездна. Това е бездна, но ти можеш да я обходиш само като безсмъртник и като вечност, Тогава можеш да надзърнеш какво има зад бездната, т. е. има ли бездна? Няма. бездна. Това е казано фигуративно. Има една деятелност, има една тайна над тайните, която и Върховните богове не са още проумели. Благодарение на тази тайна над тайните, очите на всички сили в природата, в битието са обърнати към нея.

Кога ученикът ще може да се добере до тази среда? Само тогава, когато у него се усъвършенства върховото съзнание. Върховното съзнание създава едно особено състояние. Стоиш някъде в някой кът на дадена планета същевременно присъстваш в друга планета, т. е. изживяваш едно състояние на друго начало - например слънчево начало. Защото има и слънчево начало, т. е.. раждат се нови слънца.

Но ще дойде мисълта: ако продължават да се раждат нови планети и слънца, няма ли да преизпълнят пространството? Ученико, знай: необятността е върховна тайна над тайните. Следователно, докато има пространство, докато има време, докато има верност, ще има вечно върховно творчество. Кое е радостното, кое е щастието за ученика? Той вече взема участие в тия големи перспективи на Върховната воля. Той е вече проектирана сила, която ще не ще, трябва да се нареди с творческите сили и вземе участие, за да се изпълни пространството, необятността. Пространството трябва да се преизпълни. Защо? За да няма голямо пространство между планети и планети, между слънца и слънца, за да може по-лесно да става съобщението и обмяна на енергиите. Колкото повече слънца и планети се проявяват в необятността, толкова вселената отава по-красива, по-пълна, по-съвършена.

Но ще дойде мисълта: как може това да стане, когато има закони, които не позволяват произволие? Да, ние говорим за абсолютни, за неумолими закони, но колкото те да са абсолютни и неумолими, пред безсмъртието, върховността и вечността, всичко отстъпва, т. е. всичко се прелива. Следователно, колкото и да са строги и неумолими законите, идват дни, идват моменти, когато за ученика ще бъде благодат.

И тъй, ученико, ти трябва да бъдеш най-прогресивното, най-широкото развито същество, което да бъде истинско присъствие в мира его.

И тъй, учи се с проявите във вселената, учи се от давността на вселената, учи се от силата и съвършенството на вселената. Стани един малък светилник, който да бъде привлечен от голямата светлина. Ти си една малка искра, която трябва да бъде привлечена от големия пламък. Ти си едно малко съзнание. Това е твоят еволюционен път, това е твоята благодат. Защо? Когато се движиш по, пътя на еволюцията, ще имаш и благословението като благодат. То е, което ще ти помогне да ускориш своята еволюция, т. е. от малка искра да станеш голям огън; от малка капка - голям океан; от малка душа - голяма, необятна вселенска душа; от малък ум - върховен божествен ум. Това е всемирен прогрес, всемирно развитие. И когато така разбираш нещата, ще станеш безсмъртник. Защо? Защото енергиите - истинските безсмъртни начала у теб са безсмъртни същини.

Може би никога не си слушал така да ти се говори, може би ще се съблазниш и ще кажеш: колко много ни ласкаят! Как виждат у нас нещата? Те са толкова малки, а Ги представят за големи. Ученико, голям; ся, разбери. Силен си, знаещ си, ясновидец би. Защо? Защото такава е твоята еволюция, такъв е твоят път, по който вървиш. Няма друг път. Има път на отклонение. Ти можеш и там да останеш и да чакаш да дойдат съществата и да ти кажат, че си слаб, че си малък. Ти не можеш да проумяваш върховните проблеми. Следователно, не бързай. Че кажеш: и тук животът е така очарователен, така благодатен. За кого? Има ли вече време? Има време, има пространство, има и вечност. Можеш да стоиш във времето, да мечтаеш в пространството и да жадуваш за вечността, но ти, ученико, преброди времето, изпълни пространството, за да живееш във вечността; Тогава ще  туриш край на всички състояния на старост, на болести, на смърт. Ние ще те отведем от нисшето царства, от нисшите царства, от нисшите състояния, за да влезеш във висшите състояния и от там във върховните състояния.

Както виждаш, ученико, ние правим разлика между висшите състояния и върховните състояния. Висше състояние подразбира преминаване от един етап в друг, от една сфера в друга. Върховно състояние подразбира навсякъде да присъстваш като всемирна деятелност. Като присъствие, времето не може да те ограничи. Като присъствие, пространството ще ти бъде първото условие, за да бъдеш върховно движение. Трябва да бъдеш върховно движение, защото върховното движение подразбира върховно съзнание. Движиш се, но съзнателно. Минаваш през сфери, през полета, през царства и планети, но съзнателно. Всичко да бъде със съзнание. Защо? Защото неосъзнатите неща. неосъзнатите състояния са нисши прояви. Ти, като върховно съзнание, бъди най-прекрасното явление. Където и да се проявиш, всички върховни същества те наблюдават със своите телескопи, т. е. със своите десници. Те се интересуват от твоето движение къде и с каква бързина, с каква ориентировка се движиш.

И така, знай: нищо няма случайно. Всичко е строго определено. Благодарение на тази абсолютност, на тази върховност, на всяко същество с върховно съзнание е запазено място, пространство, вечност. Никоя сила не може да запълни мястото, пространството, вечността на едно същество. Знай, че има един върховен порядък. Когато зениците на върховното съзнание са отворени, всичко е лесно. Няма мъчни неща, няма мъчни задачи, няма мъчна материя, която да не може да се овладее.

Така се подготви, ученико, за да можеш да достигнеш до това Върховно съзнание. Като върховно съзнание ще пребъдеш, тъй както пребъдват върховните сили. Под върховни сили разбираме върховните същества; върховните адепти и учители. А щом има съвършени адепти, съвършени учители, къде е твоето място? Какво трябва да правиш ти? Те са твоето начало, те са твоя обект, те са твоята среда. Трябва да постигнеш всичко това. Трябва да бъдеш присъствие, тъй както те са присъствие. Те всякога присъстват защото знаят законите, защото имат зеницата на Върховното съзнание.

Бъди техен обект. Нека да се занимаят повече с теб. Ангажирай ги. Не се свени. Ангажирай тия сили, за да не остане някоя задача нерешена, за да не би да получиш слаб успех. Като ученик на Вътрешната школа, трябва да познаваш вътрешния живот, вътрешното съдържание, вътрешното безмълвие, което е същина, което е светлина на вънкашния обект.

Колкото и да ти говорим, колкото и да ти разясняваме, ти все казваш: много е това. Кое е малкото? Малкото е това, което си сега, а многото е, което ще бъдеш утре. Ти трябва да влезеш в това утре. То е твоето бъдеще, то е твоето съкровище, твоето знание. А щом минеш в утре, ти ще почувстваш обаянието, осезанието на адептите, защото и те са утре. И те са в твоето бъдеще.

Но ще кажеш: прекрасно е, мъдро е, логично е така да мисля; така да се стремя, но има нещо, което не достига, има нещо, което е затворено и ние искаме да го освободим, да го открием, да се импулсираме, за да бъде свободна тази същина - човешката душа. Нали тя е която ни свързва с реалния свят и реалният свят се явява като втора сила; като втора душа, която всичко иска - иска най-прекрасното, най-сочното, най-съблазнителното нещо в живота. Ученико, ние искаме да превъзпитаме тази втора душа. Вместо да се храниш с физически плодове, вместо да се украсяваш с физически цветя, вместо да се удоволстваш с физически съблазни, ти превъзпитай твоята душа, за да се храни с аромата на духовните плодове, да пие от бистрите потоци на небесната светлина и да може да се облече с прекрасната духовна дреха.

И тъй, две души говорят. Едната казва: всичко е тук. Всичко тук се свършва. А другата казва: и тук и там, и вечността е наша. Слушай тази душа. Тя е най-вярна и съвършена. Води се от нейните наставления, води се и слушай нейния глас. Тя ще ти говори за най-прекрасните обекти във вселената. Върви след нея! Не бой се! Остави втората душа! А тя когато се почувства самотна, ще те потърси.

И тъй, духовният свят е едната душа, а физическият свят е втората душа. Но и двата свята са необходими за това утре. И двата свята се допълнят за това утре. И най-големите събития и най-красивите съпоставяния са благодарение на това, че съществуват двата свята, които се проявяват като вечно движение и като временен застой. И понеже има временен застой, затова върховните сили пресътворяват битието. До кога? До когато няма да има временен застой или статично състояние.

Да, ще изградим царството божие на земята! Ще дойдат царете на духовния свят на земята. Ще дойдат всички царкини, всички князе и княжни, всички адепти и прекрасни деви, за да украсят земята, да освободят душата, да преродят природата.

Ето едно прекрасно бъдеще. Ти ще бъдеш свидетел на това прекрасно бъдеще, на това чудновато бъдеще. То ще ти бъде първата радост, свещения трепет, чудното явление. Тогава ще запееш безсмъртната песен на върховните сили. Тогава ще говориш сладкото слово на безсмъртните богини. Тогава ще се радваш с върховната радост на Великите учители.

Нова песен, ново изкуство, нова поезия, нов живот, нова вселена, това си ти. Подържан този дух, за да бъдеш крепък, устойчив, мъдър, осъзнат, за да можеш да владееш върховните тайни. Тогава като мото ще кажеш: словото ти е сладко, любовта - красота. Мисълта ти е светлина, която ни разкрива вечността. Вечност, вечност, вечност, ти си свят на Духа.

13 февруари 1954 г.