356. Върховното слово

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 356-то

Върховното слово

Как мислиш, ученико, къде е катедрата, от която ще ти говорят за многото явления в живота, в природата, в битието? Ти трябва да чуеш за всички начала в сътворението. Кой е този, който ще те занимае? Кой е този, който има специална подготовка, който има време, средства за това? Не можеш да подпушиш, да се противопоставиш на върховните източници, които имат за задача да снемат, да донесат някои специални елементи, някои специфични указания за реалността, за същините в другите по-висши светове.

Ученико, тук е мястото, тук е катедрата, тук е Учителя, тук са посредниците. Тук е цялата висша върховна колегия. Щом е така, ще трябва да знаеш едно и то добре да го знаеш: цялата тази колегия ще си послужи с единственото върховно средство - върховното слово. Чрез върховното слово ще бъдат открити всички начала в сътворението, в битието, в живота, в природата. Чрез върховното слово ще се изнесат, ще се открият много забулени истини, многото тайни замисли, които са бивали прикривани пред много посветени.

Но ще кажеш: защо и пред посветения трябва да бъдат прикривани? Много посветени са вървели по едностранчив път. В тях е имало винаги една неясна страна на въпросите. В тях винаги е съществувала дилемата: дали и това е истина, дали и това е реалност, която е в плана на разрешаване на тайнствените замисли в сътворението. Благодарение на това положение много от посветените има още да изживяват и да търсят пътя, защото търсенето у тях ще е проблем. Напълно посветеният няма вече такъв проблем на търсене, защото той взема върховно участие в изпълнение великия всемирен план. Върховно посветеният си служи с езика на върховното слово. Ето защо, ученикът трябва да придобие първичния ритъм, първичната способност на Великото върховно начало.

Еликсир е красива дума. Тя действа доста осезателно върху духовния капацитет на ученика. Еликсир - проблясък на съзнанието, разведряване в съзнанието, способност в съзнанието. Само такова съзнание може да оперира с действащите сили на словото. Словото е ключа в езика на Духа. Чрез този ключ Духът действа и то положително в градивните системи на ученика. Ученикът е градивна система, стабилна система. Ученикът е положителна система. Ето защо, посредством словото - ключът на Духа въплътява тази система и тя добива вече един нов образ, една нова представа, един нов свят, за който са говорили великите посветени, великите пророци, адепти и учители.

За да имаш върховното слово, трябва да си послужиш с ключа на Духа. Ключът на Духа е, който ще ти помогне да откриеш някои скрити, някои върховни чакри в космичния свят. Ученико, има много силови центрове и чакри в космичния свят, които са база, които са обект за издигащия се посветен ученик. Защо трябва на ученика да търси бази? Не може ли без бази? Базата е един център, базара е един университет, една академия, базата е върховно условие, където ученикът може да опре да школува, да завърши. за да продължи по нататък.

И тъй. космичният свят е първата база, през която ученикът трябва да мине. Защо трябва да мине през космичния свят? За да се запознае по-отблизо с космичните сили, с космичните елементи, с космичните способности. Там е ядката, там е началото на сътворението. Космичните сили са, които са дали първия признак за проява на върховното слово. Защо? Защото реализирайки върховния план в космосите, космосите са станали висша привилегия, а всяко висше проявление е слово. Ако не бяха тия космоси, не би имало причина да се прояви словото. Трябва да има обекти, трябва да има висши станции, където словото да проговори. Така словото е проговорило и е станало като начало за проява на Върховната мисъл. Върховната мисъл се е изявила посредством върховното слово.

И така, за да има върховна мисъл, бъди уверен, че върховното слово ще бъде ръководство, че системите ще ти бъдат живот. Какво в същност е животът? Не можеш да познаеш живота, не можеш да опиташ живота, ако нямаш словото. Словото е езика на Бога. Бог се проявява чрез словото. Бог се изявява чрез Духа, чрез словото. Това а системата у Бога.

Бог, Дух, Слово! Три лица казва терминологията. Трилогия, три системи - Бог, Дух, Слово. Няма да кажем душа, а ще кажем слово, защо то душата е слово. Душа която не, е слово, е в небитие. А щом е в битие, тя е най-реалното слово.

И тъй, душата говори, Духът мисли, Бог е словото. Но ще кажат: как да приемем, че Бог е словото? Нали Бог е Бог - върховно същество, проявило се чрез Духа в слово? Всяко върховно проявление е върховна система у Бога. Следователно, както върховното слово е у Бога, така и върховният Дух е у Бога. Това са неговите системи, неговите начала, неговите върховни прояви.

Колкото и да се говори за същината, за началото на Бога, бедно ще бъде словото да очертае пределите, сферите, безграничността, вечността. И, благодарение на, това, че словото е така всемирно, така върховно, то идва при нас като глас на велико възраждане, на велико развитие, на велико посвещение.

И така, когато ученикът мисли, той има предвид словото, Защото мисълта ще бъде вдъхновение. А за да има вдъхновение непременно трябва да присъства словото. Но ще кажеш: как да спрем словото, как да задържим словото? Какви методи трябва да имаме, за да можем да канализираме нашите способности, чрез които да се прояви словото? Ние ти описахме не малко върховни способности. Посредством тях ти ще се домогнеш до тия принципи. Ще се разровят някои забравени, някои недостъпни сили, които ще ти бъдат водач, път, за да достигнеш пиедестала откъдето ще наследиш словото. Словото ще проговори, словото ще те разшири, словото ще те разкраси, ще те обогати, защото то иде посредством вдъхновените сили. Има сили на вдъхновението. Те са адепти на словото. Те са, които предшестват словото. Те са които си служат с ключа на Духа. За да бъдат открити истините, те трябва да бъдат отключени. А когато дойде словото, то ще ги пренесе от скрития свят в открития. А точно това а необходимо за ученика - да излязат нещата да скрития в открития свят, защото по начало ученикът е в открития свят. Излязъл е вече от яйцето, видял е вече светлината, почувствал е вече пулса на живота, ритъма на Духа и трепета на живота. Ето защо нему му предстои да види нещата в открития свят. Къде е откритият свят? Откритият свят за ученика е в светилището на върховното слово. Щом е придобие вихреното слово, ученикът живее в открития свят.

Но ще се зададе въпроса, защо има скрити и открити светове? Недей, ученико, да търсиш причините, не се спъвай в последствията. Ти си вече в открития свят и всички неща посредством словото, ще ти бъдат разкрити. Защо има ден и нощ, защо има топлина и студ, защо има сияние и тъмнина, защо има слънце и звезди, защо и защо, всичко това трябва да бъде разкрито за ученика. Това са все заключени сили, това са все заключени мирове, които трябва да бъдат разкрити посредством ключа на Духа и разяснени посредством върховното слово.

Трябва да знаеш, ученико. Какво ще знаеш ако си заключен, ако си в скрития свят? Там само се чака, тъй както пилето чака. Този който е извън яйцето, той е в открития свят. Теб те откриха, ба да знаеш. Теб те въведоха, за да научиш. Теб те повикаха, за да напишеш. Бъдещ историк си. Трябва да запишеш, трябва да напишеш, за да оправдаеш действието на словото. Словото действа така, както светлината действа. Словото се проявява така, както слънчевите лъчи говорят.

Но ще кажеш: ние не ги разбираме. Ние не разбираме какво говорят слънчевите лъчи. Ученико, това е закъснение. Ти, който си под прякото действие на слънчевите лъчи, не знаеш, какво те говорят? За в бъдеще ще трябва да знаеш. От тях ти ще научиш какво има на слънцето, как живеят там съществата. От тях ти ще научиш за културата, за просветата, за живота на съществата на слънцето. Те са лъч на озарение и тогава те ще имат смелост да се занимаят специално с тебе.

С кои сили у тебе ще се занимаят? С твоите съзнателни сили. Те са, които ще опитат елементите, ще опитат силата на слънчевите лъчи. Слънцето няма друга работа. То препраща своите лъчи в пространството и където планети или метеори има, те се отразяват като светлина, като топлина и т. н. Така казват днес материалистите. О, не, не е така. В битието, в сътворението няма произволни сили, няма случайности. Там всичко е строго определено, там всичко е по план. Това е върховен божествен план.

И тъй, когато се срещнеш със слънчевите лъчи, знай, че това са зари на обновление, лъчи на контакт. Но ще кажеш: как да спра един слънчев лъч? Как да се разговори с него? Как да разбера езика му? Кой знае какъв е той? Ученико, тук е мястото, тук са условията, тук са всички начала, които ще ти помогнат да разбереш езика на слънчевите лъчи, защото техният език е облян, е съчетан от елементите на върховното слово. Те говорят най-финно, най-изтънчено, най-правилно, математически. И колко е жарко. Всички растения разбират езика на слънчевите лъчи, разговарят се с тях, а човек е лишен от тази способност. Защо? Защото в своето отклонение човек е загубил вярата, загубил е способността да се ръководи от слънчевите системни сили. Всички растения се ръководят от слънчевата система, само човекът прави и заключени е, като казва: има много слънчеви системи и аз мога да се ползувам до толкова, до колкото мога да изживея тяхната способност. Оттам нагоре аз съм една друга способност, която предшества слънчевата система. Наистина, по произход човек е върховност, но гордостта, себелюбието, егоизмът са го отклонили, са го лишили от ръководството на върховното слово. Щом е така, нищо не остава на ученика, освен да отиде при цветята, да ги запита, да ги изслуша и те ще му отговорят, ще му разкажат как ги багрят слънчевите лъчи, как ги отоплят, как ги пазят слънчевите лъчи. Не е много трудно. Иска се смирение, дълбоко смирение, дълбоко съзнателно смирение.

И така. ученикът трябва да застане в такава възвишена атмосфера, където всички сили са дълбоко, са абсолютно смирени, за да се ползува от благодатта. Необходимо ли е да се ползува от благодатта? Ако няма благодат, ако не се ползува от благодатта, ученикът вечно ще носи тежкото бреме и всякога ще казва: нямам време да отдъхна, нямам време да работя, нямам време да мисля. Когато дойде благодатта, ще има време за всичко. Тогава по благодат ще говориш, по благодат ще учиш. Ученикът трябва да бъде готов да живее не в отрицателното, както е било досега, а в положителното, в системното, в реалното. Къде е реалното, къде е положителното, къде е системното? Във Върховното ръководство. Кои са тия сили, които го представляват? Те са все върховни начала у Бога. И когато ние говорим най-върховното, най-същественото, най-силното, разбираме тия върховни, абсолютни сили у Бога.

И тъй, не се спъвай в това - най-силното, най-същественото, най-върховното. Не могат да се подценяват великите начала у Бога. Когато ние говорим за едно такова начало, също така изнасяме неговата абсолютност. Това е системен език, това е изключителен език. С такъв език си служи върховното слово! Всичко около теб ще онемее, ще се смири, ще запее, ще оздравее, ще се подмлади. Такова е действието и силата на върховното слово. Пред върховното слово няма невъзможности, няма скритост. Защо? Защото върховното слово говори, върховното слово пее, мисли, трепти, свети. За да имаш влиянието, да имай способността, да имаш абсолютността на върховното слово, трябва ти пътеводна звезда. Тази пътеводна звезда е Върховното ръководство.

И тъй, ако в миналото е имало епоха, която не е благоприятствала и те е отклонила, то сега, когато вече си излязъл от скрития в открития свят, никога не допущай с мисълта си, че можеш наново да спреш, да се стъписваш, наново да се отклоняваш. Това няма да стане. Но ако направиш опит или попаднеш под известно влияние, бъди уверен, че последствията са последствия на закона. Те действат. Вместо благодатта ще дойде законът. Законът има работа с просветените. Той не се занимава с ония условия, с ония със довия, с ония елементи, с ония същества, които по пътя на еволюцията, по пътя на възпитанието и дресирането ще стегнат до закона. Когато се стигне до закона, тогава трагедията е най-голяма. Сега човекът е стигнал до закона. Законът действа върху него и на физическия свят и в астралния свят и в другите светове, но специално за ученика на вътрешното посвещение има други средства, средствата на върховното ръководство. Той по благодат ще наследи върховното наследство, върховното богатство.

Тук е мястото да подчертаем, че малко са силите, които ще получат благодатта, когато са на земята. Малко сили са, които ще получат благодатта и в другите планети. Когато говорим малко, ние разбираме тези, които живеят в открития свят. Знаеш ли, ученико, какво значи открит свят? Ако ти кажем, Че той е топлина, малко ще бъде, ако ти кажем че е светлина, пак малко ще бъде, слабо ще бъде. Ако ти кажем, че той е красота, че той е трепет; пак е малко. Откритият свят, това е светът на Върховния Дух, светът на върховното слово. Нека остане мисълта у вас да бъдете кандидати за открития свят. В открития свят ще имаш върховно знание. В скрития свят ще имаш летаргическо състояние, а в открития свят ще имаш проблясъци на великите върховни същества.

И тъй, влез в света на тия същества. Там се живее само като върховно състояние, а ти вече научи какво е върховно състояние. Там се работи е върховна мисъл, а ти вена научи какво е върховна мисъл. Там се работи е върховно съзнание, а ти вече научи какво е върховно съзнание. Сега те учим какво е върховно слово. Върховното слово е милият братски поглед. Върховното слово е красивото братско чувство. Върховното слово е сладкия братски език. Върховното слово е братска висша мисъл. Върховното слово е най-възвишената и нежна светлина. Живей, ученико, в тази светлина, за да имаш пределите на света. А това знание, това наследство е твое. За да може Духът да разшири знанието у тебе, трябва да живееш в новата обстановка. При новата обстановка ще си послужиш с нови сили, с нови средства, с нови принципи, с нови начала и системи.

Помни, помни и не забравяй! Ние ти говорим за абсолютната система на Духа. Ръководи се от тази система, за да бъдеш израз, за да бъдеш начало на върховно слово. Словото тогава ще бъде като нежна роса върху твоите устни. Твоите устни ще бъдат най-нежно обагрени с върховното слово. И който те чуе, ще замлъкне. Който те види, ще се смири. Така възпитава този, който е вдъхновен от Върховното слово.

6 март 1954 г.