357. Върховното присъствие

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 357-мо

Върховно присъствие

Знаменито и историческо е състоянието на ученика само тогава, когато получи върховното присъствие. Върховното присъствие освобождава ученика от трудностите, от неудобствата, от неуспехите, от смъртта, от преражданията, от големите кармични задължения. Върховното присъствие дава на ученика онова, което е било в началото, когато е била зората на неговото раждане, зората на неговото проявление, зората на неговото присъствие във всемирното космично събитие, във всемирното космично явление. Тогава ученикът има за цел да постигне, да открие, да се слее със своето велико върховно наследство, завидно наследство, което подчертава, което проявява и неговото начало. Нещастието, което ученикът преживява в дълги и дълги векове идва от там, че той забрави своето върховно начало.

Но ще кажеш: защо трябваше тази върховна воля, това велико строителство, тази висша върховна ръководна йерархия да допусне АЗ, ученикът, да забравя своето Върховно начало? Това е историческият знаменит път на ученика. Той трябва да се ознамени в дългото пътешествие и голямо разнообразие. Ще кажеш, че това разнообразие е един каприз, едно своеволие. Има ли каприз, има и своя воля, но това са качества, дадени като свобода на самия дух, на самата душа, които са тръгнали по пътя на всемирното развитие.

Трябваше ли тази първична душа да се развива? Каква нужда имаше да влезе в развитието, когато по произход, по начало тя е върховна? Битието се създава, битието се проявява. И в най-далечните и в най-дълбоките глъбини има известни същества, които трябва да се проявят, които трябва да придобият душа. Кой ще им даде тази душа? Кой ще ги ознамени в историческото развитие? Духът и душата на ученика ще им вдъхнат душа и те ще станат жива душа. Докато придобие ученикът това изкуство, той трябва да мине през много перипетии, през много академии, през големи исторически събития. Цялата виновност а написана върху него. Всяко ново начало е написано върху него. Благодарение на това ученикът вече минава под прякото действие и влияние на Върховното присъствие. Върховното присъствие слага край на страданията, край на изживяванията, край на смъртта и преражданията. Защо? Защото Върховното присъствие одухотворяла, вглъбява в ученика духа на вечното, духа на всемирното, духа на великото. Тогава как би се ръководил ученикът? Дали би заличил историческите факти, историческите проблеми, вековните преживявания, които ой написани върху него? Той всичко заличава. Той се е научил, придобил е опитност, станал е мъжествен, станал е характерен и смело е заличил всичко от миналото, защото той е вече върховно присъствие.

За да получиш върховно присъствие, необходимо е да се влееш някъде като вибри, като радиация. А това ще стане посредством светлината. Светлината дава най-правдивата идея за върховното присъствие. Тя присъства навсякъде като очи, като етер и като дух. Благодарение на нейната способност, на нейните качества и таланти, ученикът се ознаменува като светлинен син - син на светлината, син на виделината, син на трепета.

Каква голяма тържественост, какъв голям обзор, каква необятна светлина настъпва в душата и духа на ученика с върховно присъствие! Той е вече и на земята и на небето и на другите планети и слънчеви системи. Той е вече навсякъде защото е върховно присъствие. Той присъства, за да може да се завърши съвършенството и на битието. И тогава ще се дойде до онази дилема, че да се усъвършенства напълно битието, ще трябва всичко у него да придобие образ на съвършенство.

Това трябва да стане и ще стане, но се иска дълъг период, дълго вре ме, необятно пространство и необятна вечност. Това не може и не бива да обременява учебникът. Ученикът на върховното присъствие е вечно присъствие, е висша гама на творчество, на висшето изкуство. Щом е така, има ли ученикът състояние на отегчение? Никога. Той вечно ще бърза, вечно ще се стреми и все ще чувства, че още не е готов, че още не е постигнал, че още не е присъствал, че още не е работил, защото лабиринтите на неговия възход са безкрая, вечността. Ще бъде ли ученикът отегчен, когато има предвид, че всеки нюанс, че всяко трептение в битието трябва да доживее висше съвършенство? Тогава ученикът ще бъде освободен както от кармичните закони, така и от развитието в различните полета. Така ученикът не може да бъде отегчен, защото всяка минута, всеки дъх са все нови области, все нови светове, все нови перспективи за ученика, за бъдещето на ученика, Този който живее в новото, този който живее в бъдещето, в него не може да дойде отегчението и да сломи неговото върховно начало. Върховното присъствие е, което моделира ученика. То е което го уравновесява със светлинните сили, които имат най-висш произход в битието. Ще кажеш: защо да имат висш произход? Имат. Те са резултати, те са излъчвания, те са дух и душа, те са мисъл на Бога. Не можеш да познаеш една божествена мисъл, ако не бъдеш озарен от върховното светлинно присъствие, Божествената мисъл е висше присъствие. И ако в тази среща ти говорим за Върховно присъствие, то е да можеш да долавяш божествените мисли. Колкото повече имаш случай да бъдеш в допир, в унисон с една божествена мисъл, толкова повече Върховното присъствие е велико знамение, което укрепява, което стабилизира характера, развива висшия разум в ученика.

Какво дълбоко спокойствие, каква широта на душата, какъв мир на мисълта и духа са необходими, за да може ученикът да учи, да се специализира, да придобие докторат за висши върховни науки. Всеки ученик трябва да има докторат. Всеки ученик трябва да има едно знаменито свидетелство, което да представи пред всички висши йерархии във всички необятни вселени. И ако Върховното присъствие подготвя ученика, то е да може той да получи диплом. А знаеш ли какъв е дипломът на ученика от Вътрешната школа? Написан със светлинни букви, озарен със светлинни числа, подписан със светлинни трептящи йероглифи.

Но ще кажеш: защо с йероглифи? Това са светлинните знаци, които са дали математиката, геометрията, планиметрията като науки. Такова е името на знаменитостта, която е получила диплом за завършване на върховните науки.

Ученико, трябва ти наука. А за да имаш тази специалност, необходимо ти е Върховно присъствие. Този който придобие върховно присъствие, към него са съсредоточени очите на светлината, към него са съсредоточени идеите на Духа, изблиците на любовта. Защо? Защото е вече върховно начало, защото има вече диплом, че е завършил знаменитата наука на Духа и е придобил способността да привежда в действие божествената мисъл, която е проекция в неговата душа, в неговия дух.

Колко много има ученикът да учи! Колкото проектирани божествени мисли има а битието, толкова специалности ученикът трябва да научи, защото Бог е най-великото разнообразие, най-висшите степени, най-върховното състояние. Ученикът има да се справи с много сфери, през които минава божествената мисъл. Всяка една сфера е отражение на тази мисъл. Всяка една сфера е трепет на тази мисъл.

Каква радост, какво щастие, какво движение и напредък са очертани пред кръгозора на ученика! Тогава за него няма чужди неща, няма неразбрани идеи, няма неоткрити мисли, няма тайнствен дух. Най-върховното, най-същественото за него е, че няма таен Дух. Щом Духът е върховно присъствие в него, то и тайните на Духа са прилив в него, са живота, душата, светлината в него.

Ето как ученикът се изгражда, как ученикът се ражда, как ученикът се усъвършенства и абсолютно освобождава. Тогава той става едно върховно свидетелство в света на душите. Всички души чувстват неговото присъствие, чувстват изблика на неговия живот и вече имат едно ръководство, което им дава насока, път за съвършенство. Ученикът е върховно присъствие с висше съвършенство. А щом е висше съвършенство, той борави с висшите знаменити идеи.

Какво е идея? Върховно присъствие. Ако няма присъствие, не може да се роди идеята. Това което се ражда, трябва да е замислено. Идеята е резултата, а висшата върховна мисъл е начало на идеята. Тогава идея и мисъл се допълват. Идеята представя план, който се прокарва, който се проявява, който се проучва. Не може без план, на може без порядък. Най-голямата знаменитост във висшите светове това е порядъка, плана, системата. И ако учат ученика, то е за да го научат на този порядък. на тази система. Кое е ред у ученика? Той сам е ред. Ако се нареди, ще бъде системен. А щом стане системен, той е вече порядък. Има случаи, когато и ученикът спъва Духа. Той се намира на кръстопът. Не може да преодолее трудностите, защото трябва да се разреши историческото преминаване на ученика от света на формите, от света на идеите в света на Върховното присъствие, Не е лесно, но трябва да се разреши ребром въпроса, дали трябва още да се влезе в необятността, във вечността на Върховното присъствие. Ако досега все има спирачки, все има несъвършенство, то светлото бъдеще е на хоризонта. То е като ярка звезда, която пръска лъчи, дава сигнали, докосва се, обновява, освежава,

Такова е бъдещето, такава е науката и знанието на този, който направи смелата стъпка и скъса със старото, с миналото. Трябва да се скъсат дебелите възли, които държат яко, здраво връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Кой ще среже този Гордиев възел, освен Върховното присъствие. То е най-големия авторитет, най-големия знаменосец, който смело ще разкъса възела и ще освободи ученика да влезе достойно в съвършенството, в посвещението. А щом знаменитата епоха прояви върховното присъствие ще има ли тогава възли, ще има ли връзки? Не, няма да има. Ето защо ние още в началото казахме: историческо е освобождението на ученика. Защо е историческо? Защото всички векове са написани върху него и сега Върховното присъствие разряза възела, освобождава, възнаграждава и охранява.

Може би у тебе ще дойде идеята; като че ли трябва още малко да се подслоним накъде из тайните кътчета, и да изживеем културата, епохата на историческото минало, за да можем с още по-голяма опитност да скъсаме и се освободим? И това може да е истина, и това става. Докато дойде ученикът на прага на Школата, той под много сенки е почивал, при много оазиси се е наслаждавал и все пак в душата му има една ръководеща мисъл, която винаги му е нашепвала: път ти предстои, върви. Най -неспокойното същество на земята това е ученикът. Защо? Защото път му предстои, бъдеще му предстои и разрешаване всички настоящи въпроси.

Очите гледат, обонянието чувства, слухът слуша, осезанието изпитва, устните говорят. За кого говорят? За бъдещето, за пътя, за знанието, за изкуството, за посвещението и за Върховното присъствие. Това е Духът на безмълвието, който събужда, който обнадеждава, който освежава и украсява. Духът на безмълвието е който съобщава за Върховното присъствие. Това е новият свят, новият път, новата култура, новото знание, новата необятност.

Колко разнообразен, колко цветист, колко лиричен, колко поетичен е езикът на Бога! За да може да се разбира езикът на Бога, необходимо е Върховно присъствие. Това изкуство е истинско олицетворение на Върховното присъствие както в душата, така и в Духа, които изнасят, които откриват развитието, съвършенството на Върховното развитие.

И тъй, ученико, на забравяй нито за миг Върховното присъствие. Върховното присъствие е йерархия на възвишените, на божествените светове. Върховното присъствие е ръководство на върховните идеи, на върховното знание. Върховното присъствие е ръководна екскурзия на върховните системи. Щом е така, какво друго може да те радва а живота, освен да срещнеш, да опиташ присъствието на тия екскурзианти? Те са, които ще донесат новото за твоята мисъл, идеята за твоята душа и знанието за твоя ум. Те са, които ще разказват за реда и порядъка, за науката и културата във висшите светове. Те са, които ще ти нашепват за мелодията, за изкуството на музиката, за художеството, за лириката, за поезията. Защо? Защото та са цветисти лъчи, които носят в своите ядра зародишите на божествения живот. Те са клетки, които се внедряват в организмите и провеждат нов стил в живота. Трябва нов стил. Трябва съвършен стил, божествен стил.

Много си слушал, много си гледал, много си чувствал, много си говорил и това много трябва да даде резултати. Ако си посят а благодатна почва, ще даде резултати. Ако си посят в безплодна почва, няма да даде резултати. Сега, ученико, те посяват в благодатна почва. Сега вече имаш истинско присъствие на светлина, на Дух и живот, защото Върховното присъствие е знамение за твоя Дух и за твоята душа. Колкото повече изграждаш своя мир от елементите на Върховното присъствие, толкова по-плодородна ще бъде твоята градина, която ще възрасти божествените семена. Трябва да израснат тия семена, да създадат плодове, от които да се хранят божествените синове, които що дойдат на земята и които ще ознаменят великата култура - култура на висше посвещение.

Колкото повече обогатяващ своя. мир, толкова повече ти се откриват върховните мирове. Колкото повече разкрасяваш своя мир, толкова повече божествените мисли ще се влеят в твоя мир. Нека радостта ти бъде пълна, изобилна. Нека стремежът ти бъде вихрен, ритмичен, нека знанието ти бъде убедително, затворено, нека изкуството ти бъде гениално; животворно, за да бъдеш ядро на новия свят, на новата раса, на новата култура на земята.

Обичай земята, за да можеш да създадеш свят на обич, свят на любов, свят на култура върху нея. Съединявай, въплъщавай своята мисъл във висшата божествена мисъл, за да може Присъствието на върховните сили смело да те ръководи.

13 март 1954 г.