358. Върховната идея

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 358-мо

Върховната идея

Ученико, животът на земята и в другите планети и сфери се проявява като символ, като идеи, като явления в различна степен-в палки и големи идеи, в силни и слаби явления. Животът на ученика обаче е символ на една върховна идея. Върховната идея е израз на абсолютното съвършенство, на абсолютното мислене, на абсолютното съществувание, на абсолютното битие. Върховната идея е, която дава истинския образ на съществата било на земята, било в другите планети и сфери.

Когато засягаме върховните същини, ние имаме за цел да изведем ученика от нисшите сфери към по-висшите сфери, където да бъде втопен във влиянията, осиян от силите на върховната идея. За да могат да се усвоят идейните линии, които са очертани в творчеството, в мировите съзнания, ученикът трябва да изживее върховното състояние на върховната идея. Какво а това върховна идея? От къде изхожда тя? Кой е нейния създател? Кой е можал да промисли за нея за да я направи реална, да я направи като същина, която се проявява като разумно начало на живота? Ученикът има да се учи най-напред от проявите на живота. Когато добре разбере, що е това проява на живота, тогава само той може да влезе в детайлите на върховната идея, защото върховната идея е, която е проявила върховния стабилитет и върховните реалности в живота.

Но ще се възрази: нам ни се говори за върховни същини, за върховни начала, за върховен промисъл, а ние се спъваме от най-малките противоречия, от най-малките влияния, които отклоняват нашите способности, прилива на нашата мисъл и ни отвеждат в невъзможни състояния. Борбата тук е на своето място. Борба в не такъв смисъл. Ние не искаме да се борим. Борбата е за онзи, който е ограничен, който е гонен, който е онеправдан. А ученикът нито е гонен, нито е ограничен. Следователно, борба в такъв смисъл за него не същества. Той е освободен от борбата, от мъката, от труда. Защо? Защото е ученик. Защото е под благодатта, защото е под крилата на Духа.

Но ще кажеш: какво да правим с епидемиите? Как да се оправим с действието на различните бацили, които тровят организма, които затрудняват органическото съществувание? Ученикът е поставен при много трудни положения. Физическото тяло е доста сложен апарат. За да може правилно да се действа и да се манипулира с този апарат - физическото тяло, трябват върховни качества, защото то е дело на върховния промисъл. Колко много сили са иждивени; за да се създаде физическото тяло, което става инструмент, за да се въплъти и прояви Духът по форма, по образ и съдържание. Затова трудността е голяма. Голямо изкуство е необходимо, за да се владеят органическите системи и бъдат опазени от психическите микроби, от психическите заразителни отрови.

Има. ли такива? Да. Тъй както пространството и планетите са -населени- с органически същества, които са представители на Духа, така има и същества, кои то са представители на отрицанието на Духа - две гигантски сили, които са в борба: Ще кажеш: защо Духът да е в борба. Защо? Защото не е още проникнала в тебе върховната идея. Ще кажеш пак: кога ще дойдат тия върховни сили, за да ни направят неуязвими? Всички върховни сили са около тебе и в тебе. Всички върховни сили са в творчеството, са в битието, са във вселените. Всичко онова, което е абсолютно равновесие, абсолютна хармония, абсолютна светлина, красота, същина е във върховна идея, която е представител на върховния живот. Няма да говорим за отрицателните сили, които са в борба с Духа. То е сложна философия. Иска се много проницателен ум, върховна мисъл, върховно съзнание; за да може да се открие начало та на така наречения хаос, който е между отрицателното и Духа.

Но ще кажеш: това, отрицателното не е ли и това Духът? И то има влиянието и то има душата на Духа, но то е в стълкновение с положителния Дух, за да може да стане проява на физическия свят. Два свята са, които са характерни по своите пертурбации. Това е физическия свят и астралния свят. Защо? Защото когато затягаме въпроса за органическите светове, които са изложени от тия противодействащи сили, те е за да може ученикът да огледа себе си и да види какви условия има в него, за да потекат отрицателните сили и какви условия да потекат положителните здрави светлинни сили. И когато открие слабите страни в своя. органически свят, той трябва да се оправи с тях. На тебе, ученико, много е говорено, дадени ти са много методи и правила как да посрещаш тия болни психични събития, но ти забравяш правилата. За теб е казано да употребяваш гореща вода, картофена вода, но ти все продължаваш да казваш: неприятна е топлата вода, неприятна е картофената вода. Знай, ученико по този начин ти ще създадеш добри условия на клетките, да се борят и то успешно против язвите, които идат в човешкия живот. Ученикът трябва да изпълнява. Ако не изпълнява, ще страда. Ако не изпълнява, не може да учи. А щом не може да учи, той престава да бъде ученик. Ученик подразбира непреривно присъствие, непреривно влизане във връзка с висшите условия. Има висши условия и тия висши условия създават висшите състояния. А висшите състояния представят висшите сили. Следователно, за да могат представителите на висшите сили да действат, необходимо е да бъдеш последователен по отношение знанието, което ти се предава, по отношение методите, които ти се препоръчват и по отношение идеята, която ти се дава като път да се справиш с най-трудните проблеми в живота. Животът бихме казали е най-великата върховна идея. Животът има много страни, много прояви, но да може ученикът да придобие върховните, реалните страни, реалните идеи на живота, трябва да има на своя страна и върховните сили. Отсъстват ли върховните сили, страшно е положението на ученика. Той остава самотен, вдъхновението отслабва, а волята и вярата биват засенчени от тъмнината. Ето къде е изкуството на ученика - да излезе от тия състояния.

Може би ще дойде мисълта: колко сме малки, дребни, а ни занимават с върховните проблеми. Ние занимаваме божественото у тебе. Ще кажеш: има ли нужда божественото да се занимава? Ние занимаваме онова божествено, което се е отъждествило като същина у тебе. Това божествено, изтръгнато дълбоко от лабиринтите на твоята същина е твое лично, е твоята душа. Тя е една неизвестна за тебе сила, която се казва човешки дух, Този човешки дух върви по пътя към отъждествяване с Божествения Дух. Именно за това е божествено. Защо е божествено? Защото по същина тази сила има волята на Божествения Дух. Тя е същина от Бога, от Божия дух, който има да извърши една много съществена, една велика работа било в природата, в битието или във вселените. Тази именно същина Бог търси и я повика като свой син. И ако става въпрос, кого Господ търси, ще отговорим: той търси своя син - човешкия дух. Ще го намери ли? Да. Той никога не е бил загубен. Той никога не е бил вън от фокуса на божественото око. Той следи за неговото развитие, за неговото усъвършенстване и посвещение. Векове ще минат, но той търпеливо следи, търпеливо изчаква, за да може да се посвети този, негов син. Всяко новородено, всяко малко дете има нужда, от грижи, има нужда от майка и баща, от учители и възпитате ли, които да го израстят. Така също и човешкият дух е младенец, който има нужда от големи грижи.

И така, въпросът с ученика е много сложен. Сложен е затова, защото тепърва, той трябва да се запознае със съществените идеи, които ще го научат да познае върховната идея, защото във върховната идея се съдържа божествения промисъл, божествената мисъл и божественото знание и сила.

Кое човешко същество може да разбере върховната идея? Върховната идея е езика на словото, живота на началото. В нея присъства божествения промисъл, който всичко е замислил и като идея е оформил, е проявил. Идеята е, която дава на ученика най-реалното, най-съвършеното познание и всички възможности да се добере до началото, до началото на божествените проявления. Върховната идея е, която дава най-забележителните явления, най-знаменитите доктрини и науки, както за човечеството, така и за ангелските същества, за учителите, за боговете. Върховната идея е, която може да открие сърцето и душата на битието. В това сърце и в тази душа на битието ученикът може да разбере и открие себе си като сърце и душа. Иначе, той не може да се открие. Тепърва предстои на ученика да се открие. Цялата негова наука, цялото му знание се състои в това, да може да се откри е. Ако би се открил, той би знаел за себе си - за всички положителни и отрицателни състояния в него, В това откритие се състои неговата сила, неговата магия. Ничия сила не може да го засенчи, не може да го покори, защото основите на върховната идея са положени в неговото сърце и в неговата душа, а сърцето и душата са, които укрепяват духа, които усъвършенстват мисълта.

Необходима е върховна мисъл, крепък дух, за да могат Да се разкрият тайните завеси, които делят сина от бащата, ученика от Учителя. Когато говорим за баща и син, разбираме върховната идея. Синът е идея, бащата е идея, ученикът е идея, Учителят е идея. Няма съществувание в безкрайното пространство без да има божествена идея. Или: всяко съществувание е и причина на дадена идея. От къде изхождат тия идеи? От идейния свят. Къде е той? Във върховния промисъл. Началото на Върховния промисъл у Бога. А оттам нагоре? Оттам нагоре всичко спира и казва: там е незнание, там е небитие, неоткритие.

Ученико, не се заблуждавай. Бог е вечната същина, вечното качало, което вечно се изявява и вечно се проявява. Той не е забулен, той не е небитие. Той навсякъде присъства. Може ли да бъде небитие? Ако има небитие, то е благодарение на слабата умствена способност и слабата конструкция на човешкия дух да може да проникне. Но Бога е вечно изявление. Той е вечен пътник, вечен Учител, вечен баща, вечен създател. Ако го търсиш в небитието, няма да го намериш. Ако го търсиш извън необятността, няма да го намериш. Но ако го търсиш в битието, ако го търсиш във вселената, в явленията, в природата, човека, ще го намериш. Той навсякъде е върховен промисъл. Промисъл значи е промислил. За кого? Промислил е за себе си, промислил е за всички същества, промислил е за всички явления, за Всемирната природа и вселена.

И така, за тебе, ученико, Бог е същина, която се проявява в тебе като състояние. До колко твоето състояние е в унисон с Върховната същина, до толкова ти ще разбираш и върховния й промисъл. А Върховният промисъл е, който ще те отведе до върховната идея. Идеята проявява промисъла. Ако ти мислиш и твоята мисъл не се прояви като идея, като план, като дело, твоята мисъл е слаба. Ето защо идеята е същественото проявление в живота на битието, в живота на вселените. Всяка една вселена - малка или голяма, е идея, която съдържа висш промисъл.

Кога ученикът ще може да открие нещата? Най-напред той ще се занимае е конструкцията на идеята и когато открие тази конструкция, непременно ще дойде промисълът. Не са трудни откритията, но когато ученикът съзерцава, когато изживява дадена идея. Тя е, която го стимулира, тя е, която го вдъхновява и пълни. А ученикът винаги трябва да бъде пълен. Не товар, а духовен капитал, духовни сили, които са негова организация, негова мислова система и негов духовен мир.

Трудно ли е? Не е лесно да разбираш схемите на идейния свят. Идейния свят е същественото в живота. Не можеш да имаш красив живот, благодатен живот, разцъфнал живот, ако той не е под прякото действие на идеята. Идеята подразбира прямото, истинското разбиране. Ние казахме, че има много идеи. Всяко цветче, всяка песъчинка, всяко животно, всеки човек, всяко небесно тяло е все идея, но ние искаме да запознаем ученика с върховната идея, която да му открие схемите на божествения промисъл.

Ще стане ли това? Трябва да стане това, макар и бавно. Макар и вековно, но то става. В това развитие е дълготърпението, е волята на Върховната идея. Трудно е в началото, но когато си под влиянието на идейния свят, нещата са лесни, движението е ускорено и силите са укрепени, а това значи да имаш мощен дух. Мощният дух е, който стимулира всички ония явления, който са като научен материал, като научни системи в живота на ученика.

Ще дойде денят, ще дойде времето, ще дойде епохата на божествения промисъл, но дотогава ученикът трябва да се стреми да проникне в идейния свят, където Божествения Дух се изявява. Нека да го занимае върховната идея, защото обикновените идеи са вече остарял материал, изминат живот, изминати епохи, векове, култури. Върховната идея е, която внася в него проблясъка на промисъла, че той е скъп, че той е най-същественото, което Бог търси.

Но ще Кажеш: каква нужда има Бог да го търси? Както ученикът търси, така и Бог търси. Както ученикът работи, създава И се радва на своите създания, така и Бог се радва на своите създания. Цялото създание е съзнание, а голямото всемирно съзнание - върховна идея. Ние свързваме съзнанието с идеята. Съзнанието е в паралел с идеите. И ако говорим за върховно съзнание, то е да открием върховната идея. Трябва да намериш началото на Върховното съзнание, за да откриеш върховните създания.

2 март 1954 г.