Jump to content

366. Върховните качества


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 366-то

Върховните качества

Преди ученикът да стъпи на прага, той трябва да се отличава с особени качества, които да го препоръчат като характер, т. е. като воля, като сила, качества върховни. Не можеш да минеш прага на посвещението, ако не владееш върховни качества. Какво значи качества? Добре стока, добра вода? О, не, под качества на посвещаващия се ученик, разбираме достойнство. Да имаш необходимото достойнство, за да владееш известни божествени атрибути. Да имаш необходимото достойнство да се срещнеш с божествените сили. Да имаш достойнството да владееш вътрешните сили. Да имаш достойнството да бе посветиш въз вътрешните идеи да живееш в божествените сфери. Не можеш това да притежаваш, ако нямаш върховни качества. Нищо не извинява ученика, че среща по пътя известни противодействия, противоположности. Ученикът с върховни качества е абсолютен божествен ритъм. Той е душа на положителни сили, той е енергия на върховните сили, той е светлината, върховния разум. Ето защо, всякога през всички времена, ученикът трябва да си дава сметка, т. е. да се коригира, т. е. да влезе в унисон с върховното ръководство, да се учи от тона, от знанието, от дейността на върховните сили. А Това ще стане само тогава, когато върховните качества на ученика са развити във висша степен. Кой не би желал, ще се възрази може би, да има развити висши качества, но кои са пътищата, къде са условията, къде е мястото от където можем да ги конструираме в себе си? Отговаряме: мястото на противоречията, мястото на давленията, на противоположностите, на препятствията са добрите условия, за да може ученикът да има зададени качества. Ако не би било така, не би се създала специална школа, която да подържа духа на запалените качества. За да могат да поверят на ученика известни тайни, които никога обикновените хора, обикновените същества не биха имали, все пак ученикът трябва да проличи като достойнство с качества.

Бъдете качества, за да имате качествен характер, да имате качествена мисъл, качествено изкуство, качествено знание, качествена красота и качествена светлина. Това не е само шега, Това не е само да се накичиш с известни теории, с известни мисли. Това трябва да бъде реалност и то абсолютна, положителна реалност. Как ще определите тази реалност? Само по степента на висшите качества. Върховните сили са сили на върховни качества. Най-голямото удоволствие на върховното проникване, на върховните сили, на върховните същества е, че те са завладели божествените качества.

Ученико, и на теб предстои да завладееш божествените качества; За да имаш тази привилегия, теб те ръководят, теб ти нашепват, теб ти обясняват, те наставляват. Изобилна е храната за теб. Светлина е твоята храна. Етерът е твоя храна. Божествената мисъл е твоята храна, божественото дихание е твоя храна. Богат си ти. Изобилстват твоите складове, твоите. хамбари, но ти си пак недоволен, защото твоят свят на физическото поле се намира в известна оскъдност. Това е вярно само до толкова, до колкото да се импулсира твоята природа, за да потърси добрата почва, добрите условия, добрата среда. Намериш ли ти добрите условия и добрата почва, едва тогава ще оцениш и то абсолютно ще оцениш ръководството, шепота, дъха, светлината на Върховното ръководство. А сега казваш: дайте ми добри условия, дайте ми върховните качества, дайте ми доброто здраве. Лекарят на кого дава здраве? На този, който вярва, на този който е упорит, на този, който знае. Всички други ги праща наново да се преродят. Необходимо е новото прераждане. За кого? За слабите характери, Характери без качества. Но за силните характери с върховни качества е достатъчно едно прераждане. Защо е достатъчно? Щом овладееш божествените атрибути, божествените качества, способности и сили, за теб прераждането вече няма смисъл. Идването ти на земята има смисъл, отиването ти на друга планета има смисъл, отиването ти на слънцето или на другите слънчеви системи има смисъл, но да се прераждаш и да си ограничен при неблагоприятни условия в дадена планета, няма никакъв смисъл. За обикновения има смисъл, защото противоречията са които го импулсират, противодействията са които го импулсират. Но за ученика на върховното посвещение, на когото е дадена смелост да прекрачи прага ха посвещението, има вече друга аудитория, друга академия, друга система, друг свят, друга наука, друг живот. Какво значи това друго? Това което на обикновения човек и на. ума не е идвало и дълги още времена не може да дойде. Ученикът на върховния живот, на върховната система, на върховните качества, добре разбира какво е това друго. Това друго е, което го импулсира, прониква в тайните за битието, на природата, на живота. Има още атавистични схващания, атавистични залежи, които са наследствени, които имат свое минало и настояще. Те са много прости. Успокоява се човек и ти казва: това е наследство от нашите бащи, Деди и т. н. Ние не можем да бъдем повече от тях, следователно, трябва да изпълним техните завети. Те бяха добри пророци, добри учени, добри земеделци или овчари. Да всичко това е добро, но за обикновените същества. Но за ученика с върховни качества, това абсолютно нищо не допринася. Това за ученика е само спънка, спирачка, застой или както се казва на обикновен език омотаване. А да бъдеш омотан, това е едно страшно положение. Това подразбира да нямаш път, цел, да нямаш условия, да нямаш среда, атмосфера, да нямаш свое място, пространство, вечност. Какво е положението на ученика с върховните качества? Той се е осъзнал като първично начало и е в прилив с всички начала. Той е вече тон на живота, вълна в светлината.

Каква ведрина трябва, какво висше трептяща съзнание трябва. Да осъзнаеш; че без теб, без твоето участие. Върховното сърце спира да бие, върховната душа спира да диша, върховната мисъл спира да импулсира. Какво голямо проникващо съзнание, какво гениално върховно съзнание трябва да бъдеш на дадено място и да владееш безкрайното място, абсолютното пространство.

Но ще кажете: с какви органи трябва нашето съзнание да се конструира, за да може да има тази просвета, този мироглед? Ученико, не трябва много. Трябват само качества, да бъдеш качествен във всяко отношение, да бъдеш издържан във всяко отношение, да бъдеш предвидлив във всяко отношение, да бъдеш съобразителен, силен. Такива хора трябват на земята. Такива. учени трябват за ръководство на човечеството. Такива духовници трябват, които да ръководят духовете. Такива сили трябват, за да могат да координират природните и мировите сили.

Но ще кажете: нима природните и мировите сили не са координирани? О, не, ученика, ти трябва да бъдеш в координация с тях, т. е. с природата. Трябва да бъде в твоя власт, т. е. не диктатор на природата, но да бъдеш нейна система, за да можеш да се въплътиш в мировата система.

Но ще кажете: това е абсолютно, отвлечено, недостъпно. Ще кажете: дайте ни тия качества, тия органи. Тия органи и тия качества са проводници на твоето духовно тяло. Колкото повече проведряваш атмосферата, колкото повече освобождаваш своята душа, толкова повече тия качества се проявяват чрез своите емоционални сили. Те затрептяват и излъчват духовна светлина.

Но ще се възрази: защо да няма тия качества и физическия апарат, чрез който си служат духовните сили? Подготовката на ученика е да може да нарисува себе си като абсолютно красива картина; А това значи, че неговите физически органи, неговите физически способности да бъдат добре поставени, добре нарисувани, добре нагодени. Колкото по-добре е инсталирано физическото тяло, толкова по-лесно и духовните способности са проявяват. Трябва проява, ученико. А проява за ученика се разбира върховни качества, да бъде качествен във всяко отношение - във вяра, в мъдрост и в истина.

Това е, кае то ще ви издигне, това което ще ви обнови за в бъдеще при вашето построяване. Ученикът сега се построява. У него има много прогнили неща, които трябва да се заменят с нови. Трябва да се промени цялата ви мозъчна система, защото в нея има инертни клетки. И в неговия гръбначен стълб има инертни клетки. Те трябва да се прочистят и да се заменят с нови, светлинни клетки. Неговото сърце трябва да се замени с нови клетки и неговата цяла стомашна система, белодробната му система, жлъчната му система, половата му система, всичко трябва да се прочисти и да се замени с нови клетки, които ще бъдат основата за изграждането на новото му тяло.

Ученико, не мисли, че като напуснеш физическото тяло, ти ще бъдеш някакъв си вятър, някакъв си дух без форма и съдържание, без система. О, не, ти трябва да имаш добре организирано тяло с възвишени органи и качества, за да можеш да бъдеш висше божествено проявление. Това е една възвишена система и тя трябва да се овладее, трябва да се проникне. Знаеш ли каква красота, какъв аромат е физическото тяло на един светия, на един посветен? Знаеш ли каква привлекателна сила е то, какво утешение, каква добродетел, каква вяра, надежда и радост е то. Духовното тяло е най-красивата ефирна дреха за душата. Колкото повече душата може да се снабди с тази красива дреха, толкова повече тя е светеща звезда, която проектира своите лъчи в голямото пространство, в безкрайното пространство, в големия свят. Чрез тези лъчи става ориентировката на по-нисшите същества.

И тъй, ученико, знай, че от днес нататък трябва с достойнство и върховни качества да изграждаш своето духовно тяло, което да бъде бяла, чиста дрешка за твоята душа. Едно запомни: когато напуснеш физическото тяло, ти не си вече вятър пуснат из пространството без система, без ориентировка. Така може да мисли един материалист, един непосветен, но един посветен ученик е престъпно така да мисли. Не забравяй, че това духовно тяло ти го имал вече като двойник, който още не е добре оцветен, не е добре очистен, не е добре оформен, а трябва да му се даде идеална форма, идеална краска, великолепна красота. Как ще стане това. Посредством върховните качества - да имаш качествени лъчи на твоите очи, да имаш качествени мисли за твоя ум, да имаш качествени излъчвания на твоето сърце, качествен усет на твоята симпатична нервна система, качествено обоняние на твоя нос и качествен слух на твоето ухо. Тогава ще слушаш симфонията на душата, симфонията на висшите сили, симфонията на боговете. А това трябва да стане. Затова ти бързай да изградиш духовното си тяло с върховни качества и способни органи, за да може да достигнеш още приживе, още в това физическо тяло някои способности, т. е. някои изживявания; Трябва да се изживее, трябва да се внедриш в безсмъртния живот, за да можеш всецяло да прегърнеш висшето ръководство на върховните сили.

Ето каква трябва да бъде твоята цел, твоя стремеж и твоя идеал като ученик. Колкото по-бързо, по-импулсивно, по-близко е времето, когато ще бъдеш в унисон с върховния ритъм, с върховната система и с безкрайния безсмъртен живот. Тогава ще научиш, че нищо не се губи, че всичко е реално, че всичко диша и живее, работи и създава, мисли и провежда. Тогава ще знаеш, който са напуснали физическото тяло, са така живи, така реални, така системни, че техния живот е в по-висша степен. Тогава ти ще чувстваш ръката на своя ближен, който е напуснал физическото тяло, ще усещаш дъхът му, ще възприемаш желанията му, ще се учиш от неговите импулси. Нищо няма загубено, отвлечено, занесено, разпуснато. Всичко е система, прогресивно развиваща се система. Но за да може ученикът да достигне до това висше проникване, все пак му трябват върховни качества. А тия качества ще се създадат при неговото настойчиво, прилежно ученичество. Тия качества ще се създадат в института, във Вътрешната школа, във Вътрешната светиня. Тия качества той ще придобие когато е в близък контакт с Учителя. Учителят е върховното звено за ученика. Учителят е, който ще го скачи с висшата верига на върховните сили. Ние няма да засягаме задълженията, обязаностите, отговорностите на Учителя. Те си остават за него, а ние вечно ще настояваме за задълженията, за отношенията на ученика към Учителя. Защо? За да можем да пробудим някои качествени сили у него, които да се изразят във върховни потици, във върховни излияния. Гледаш го човекът - една кукла. На два пръта поставен, други два на кръст и една топка над тях. Върви, крачи той, бърза, прави нещо. Някой път прави това, което правят насекомите, патиците, животните. Друг път прави това, което правят обикновените човеци. Но има едно трагично положение, когато извършва някои неща, които правят влечугите, червеите. Няма какво да се отвращаваме от тия поделения. Те си съществуват, независимо от висшето посвещение. Защо съществуват. Кои са ония дълбоки причини, това е друг въпрос. Ние сега имаме работа с посвещаващия се ученик, който е минал през всички тия нисши същества. И сега понеже е достигнал до свещения праг и е прекрачил този праг, той минава вече в друга йерархия, в по-висша, по-системна йерархия. Тя не е йерархия на обикновените хора. Тя е йерархия на висши божествени качества; на висши божествени способности.

Ученико; имаш дадени пет чувства. Отворени са ти пет големи прозорци, през които можеш да виждаш, да слушаш, да имаш обонянието, да имаш осезанието. Използувай ги най-рационално. Щом чрез тях използуват всичко онова, което те обкръжава, бъди уверен, че ти си вече голям естественик, биолог, геолог, математик, музикант. Целият този свят, който виждаш чрез петте прозорци, чрез петте чувства е наистина голямо чудо. Там е голямо разнообразие, висша алхимия. Ако би имал време, ако би имал мярка, ако би имал похват, ако би имал стремеж, всички това ще ти допадне. Защо? Защото те са основа за твоето ученичество. Ако ти би проучил началото, ако би проучил същината на целия този сложен свят, тогава ти би имал възможността да проучиш и неговите двойници. Тия негови двойници са висшето, окултното, божественото. Тук е магията, тук е кабалата, тук е астрологията. тук е секретната доктрина. И все пак имай самочувствието, че ти не си само кръстосан прът и ходиш като насекомо, като влечуго или животно, но че ти си вече добре конструиран, добре организиран, че над теб духът е стъпил и е в главна връзка с висшите светове, т. е. създадена е главната връзка между твоя умствен манас и висшия манас. Бъдете най-голямото благодарно, достойно и реално събитие. Защо да бъдете такова събитие? Защото ние и друг път сме казвали. Вие сте едно необходимо, една много необходимо начало. Вие сте представители на едно върховно учение, на една върховна доктрина, на една върховна светлина. Вие сте представители на Великото бяло братство. Вие сте приемници, обекти на божиите синове. Вам предстои да изживеете цялата красота, абсолютната мъдрост на Върховното ръководство.

И тъй, ученико, не забравяй, че с върховните качества ти ще преобразиш своя физически свят. Ти ще станеш вече от леглото, ще махнеш завивката, ще забравиш немощта, защото слънцето вече грее, животът вече се прелива. Бог слиза на земята и те търси. Бъди винаги готов. Бъди достоен с качества. Да посрещнеш всичко с величие. Стреми се към това величие. Величието е твое право. Добре осъзнай това. Никой няма право да ти го отнеме. Никой няма право да те спъне, защото твоят Бог е велик и твоето величие е радост за Бога.

И тъй, никой да не си прави илюзии, че като стои на едно място, като не се движи; като не прави опити да развива своята мисъл, своите чувства, своите сили, ей така някак си ще получи по благоволение посвещението. О, не. Посветеният е абсолютно подвижен, абсолютно интензивен, абсолютно трептящ. Всичко у него е абсолютно и затова няма невъзможни неща. Музиката е негова среда, алхимията е негова среда, астрологията, математиката, всичко е негова среда. А какво голямо богатство е това, да имаш една такава богата, наситена със светлина, с етер среда. Голямо богатство е, чудно богатство е, да бъде твоят живот вечен изгрев, да бъде твоят живот вечна радост, завидна красота. На ученикът стои и казва: остаряхме. Кой ще ни гледа на стари години? Кой ще. ни помогне, когато няма да можем да завием и пояса си? Той още не е остарял, а е започнал да се вайка за старите си години. Той е още в пелените на живота и започва да вижда страшното. Ученико, не привличай със своите мисли страхотното състояние на света. Привличай добрите мисли, добрите лъчи, а това ще направиш, когато ходиш, когато живееш сред цветята.

Ние ви говорим за цветята, но за да можете да живеете с цветята, трябва да знаете да им пеете, защото те само чрез песен ще ви разберат. Нищо от това, че песента ви не е съвършена, не абсолютна. Достатъчно е, когато отидете при цветята, с душа да пеете. Бъди уверен, ученико, че колкото и да бъде дисхармонично това за ангела, понеже той е благороден, ще има достатъчно търпимост да те изслуша. И ако той види твоите добри, желания, твоята сърдечност, той ще направи опит да ти нашепне да създадеш нещо по-възвишено, по-идеално. Ето как работи духът, как е работил в миналото, как работи и сега. Ето как се е създало битието, как се е създало евангелието, как се е създала цялата древна мъдрост. Вие сте продължение на древната мъдрост. Тя продължава. Тя никога не е преставала да тече. Така и сега потече. Задръжте най-същественото, най-реалното, за да може да придобиете върховните качества на всемирната мъдрост.

15 май 1954 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...