368. Въвеждане

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 368-мо

Въвеждане

Когато въвеждат ученика в по-висши сфери, в по-висшите светове, се изпълнява една церемония, става едно особено събитие, което дава най-реалната и положителна връзка между ученика и съществата, които извършват тази церемония. Това е един важен момент, в който ученикът трябва да проучи как се извършват сложните процеси върху неговата личност и върху неговият духовен мир. Необходимо е ученикът да знае, защото всяко едно такова събитие е една добра, една възвишена подготовка, едно възвишено възпитание, една възвишена опитност. Ученикът школува, учи, запаметява. Той се надява, но най-силното е да има една изживяна духовна опитност, т. е. да стане процесът въвеждане, върховни процес на въвеждането. Тогава той придобива нова способност, нови опитности и нов поглед за по нататъшно израстване и усъвършенстване. Необходимо е тази опитност тъй както е необходима светлината за всяко същество, което е било лишено от нея. Важен е моментът на тази опитност и при подготовката ще се устройват тия възможни явления. Ученикът трябва да стане конструктор в всяко начало, което съществата му предоставят. Той трябва да знае, да познава тия същества, които работят чрез него, които го възпитават, който го посвещават. Ученикът трябва да знае давленията, трябва да знае за стимула и принципите, на които той е подлаган да изживее известна опитност. Това значи въвеждане, това значи посвещение. Това е което определя мирогледът за всички явления в битието, в природата, във вселената. Всички посветени в опналото са имали такава духовна опитност - въвеждане. Това е най-съблазнителния момент. Това е най-щастливия и радостен момент, когато ученикът чуе гласа, когато получи поканата да бъде въведен. В него става една блестяща подготовка, едно силно раздвижване и целия негов миров и битов живот е в трептение. Това е посвещение. Трябва да се мине през дадена церемония, където да те посветят, т. е. където да те облекат, да ти дадат друга премяна, друг образ и друг живот.

Може ли това да стане? Имало ли е такъв случай да са ставали такива въвеждания? Ученико, ти си по пътя на посвещението, ти си в състояние на обикване. Ти си в положение на развитие. Ти си в момент на велико посвещение. Ето защо чакай. Чакай, с голям трепет на сърцето, за да можеш да чуеш гласа, когато ти кажат, че ще бъдеш въведен. Ето една върховна подготовка, ето един върховен момент. Много, много посвещаващи се за очаквали този момент. Някои са получавали тази привилегия, а други още чакат, още се подготвят. И наистина трудна е подготовката, защото ученикът живее в три света - във физическия, в астралния и менталния свят. Трудно е да се асимилират енергиите на физическия свят, трудно е да се асимилират чувствата в астралния свят и да проникнат енергиите в менталния свят. Но тази трудност е импулс, е ритъм към по-висши посвещения.

И тъй, в ученика не трябва да има момент на съмнение, на упадък на духа, но трябва да се знае, че пътят на въвеждането е такъв. Той е опитан път. Трябва ученикът да бъде опитан, за да може да издържи при силните напрежения напразните енергии в трите свята. Ученикът не трябва да забравя, че има кой да го повика, че има кой да го изведе, има кой да извърши духовната церемония при неговото въвеждане. Това е красивото, това е великото в ученика, че той има достойни възвишени приятели, възвишени съученици и велики учители. Най-познатото същество на което се обръща най-голямо внимание, за което много същества жертват своя мир, това е ученикът на физическия свят. Защо става това ще се види от посвещението. Връзката между физическия свят, между астралния и духовния свят е стимула, който стимулира енергиите, който стимулира мислите и чувствата; А това е важно за ученика, за да може винаги да бъде изправен, ръководен, вдъхновен.

Когато имаш основа, тогава си стъпил здраво. Когато имаш светлина, тогава си във виделина. Тези процеси се извършват в съзнанието, в мисълта, които дават импулсивната мисъл, импулсивното съзнание, за да може да се овладеят сложните трудности. Има сложни трудности. Тези сложни трудности са показател, ориентировка за духа в ученика. Подготовката е солидна, подготовката е узаконена благодарение на стремежа, поддръжката и влиянието на висшите йерархии, на висшите светове. Много са съществата, които имат внимание към ученика, които присъстват във висшите духовни школи, във висшите духовни институти на другите светове, който имат като история за проучване условията, при които ученикът на земята се развива. Те проучват бита, същините, идеологията, които занимават ученика; Те се интересуват от неговия ръст, от неговата обстановка, от неговия художествен бит, от неговото духовно развитие и от неговата култура. Ученикът на физическия свят е жива история за учениците от висшите светове. Като история той е интересен. Като сила той е важен, а като система той е прекрасен. Това е най-радостното, че има кой да се занимава със специалната работа на ученика. А щом ученикът има специална работа, той е едно изключение. Знаете ли колко много се интересуват висшите посветени от една такава система на изключение.

И тъй, ученико, ти си една система на изключение. Подхранвай това чувство, подхранвай тази мисъл в себе си, за да може да възтържествуваш в момента, когато чуеш поканата да бъдеш въведен. Никога не отслабвай вярата си. Нека твоята вяра бъде знание. Когато знаеш, тогава си силен във вярата. Не само да имаш вяра, но трябва да имаш сила. Силата е, която ще ти помогне да преминеш от физическите сфери в духовните сфери. От физическия свят, в духовния свят. Кой ще те импулсира? Ще те импулсират тия светли братя, тия слънчеви същества и синове, които изучават твоята интересна история. Твоята връзка с тях е най-реалното, най-разумното, най-силното, най-възвишеното. Твоята реална връзка е великото, за което копня твоята душа. Когато и да е, твоята душа ще придобие тази привилегия да има винаги тази връзка. Не само това ли е? О, не, тя ще има възможността да присъства на занятията при проучването на сложните конструкции на сътворението. Тя ще има възможност да вземе участие в заниманията и школуването на висшите посветени. И това е главната цел, това е идейната работа, която сега се провежда.

Въвеждане. Да те въведат, за да изпълниш една историческа задача, да разрешиш един проблем както за себе си, така и за окръжаващата те природа. Ти трябва да разрешиш този проблем, тази историческа задача. Няма друго състояние, наш друго положение. Ако не сега, задачата трябва да бъде разрешена в далечното бъдеще. Специално за ученика обаче въпросът е разрешен. Нему му предстои да влезе в света на светлината, за да може посредством агентите на светлината, посредством адептите на светлината да получи способността на слънчевите лъчи и по-бързо, по-устремно и ритмично да присъства във важните лекции, във важните решения на великите посветени.

В миналата среща засегнахме въпроса за бялата ложа, а сега ще говорим за великите посветени. Всички велики посветени са бели ложисти. Всички велики посветени са от йерархията на бялото братство.

И тъй, като член на това братство, ученико, проучи всички тайнствени, всички скрити явления, които ще ти послужат по лесно да влезеш в лабиринта на великото посвещение. Това са основните задачи, които трябва да бъдат разрешени още пред прага за великото посвещение. За да знаеш за великите тайни, трябва да бъдеш познат, трябва да бъдеш въведен, трябва дълбоко и широко да усвоиш великите космични закони; от които ще знаеш за рода и способностите на ония същества, които са проявили космичните сили в битието.

Както виждаш, в която и област да се посветиш трябва знание. Щом имаш знание, ще имаш и вяра, и добродетел, и мъдрост, и любов. Щом имаш знание, ще имаш любовта на цялото небе, на цялото посветено идейно общество. Щом имаш знание, ще имаш вниманието на всички велики посветени. Това е едната страна на твоята идейна работа, но има и друга страна, за която трябва да имаш също знание, а именно отношенията ти към другия, по-нисшия свят, света на процесите. Това е много важно за да можеш умело да се оправиш с някои особени задължения, които при правилно отмерване ще можеш да заличиш някои нисши системи. в себе си. Тази страна е много важна, защото двойникът на чувствата е свързан с тази система. А за да се освободиш от този двойник, да се заличи тази връзка е необходимо знание.

И тъй, ученикът трябва да бъде знание във всяко отношение, във всички страни на живота. Така той може да бъде смело въведен, т. е. да бъде представен във великото посвещение? За да знае за историческия преврат на ония велики същества, ученикът трябва да проучи историята, да знае кои са върховните свидетели в историята. Това е много важно. Първите свидетели с които ученикът има връзка, това са звездите, слънцата и планетите, това са духовете, които обитават земята, това са съществата, адептите, които обитават възвишените светове. Това са ангелите, които проявяват великата духовна система. Ученикът трябва да има връзка с тия същества, с тия свидетели, за да може да има пълното озарение. Да те озарят силите на слънцето, на звездите, да те озарят адептите на планетите, това не е малка история. Това е едно възвишено развитие, едно могъщо възлизане. Да възлезеш, да бъдеш въведен, това е най-големия напредък, най -голямата съвършена научна система е да можеш да придобиеш способността, да придобиеш правота да излезеш от хаоса, от противоречията на живота.

Къде е мястото, където ученикът трябва да застане, за да може да изпълни тия задачи за посвещение? Има ли такова място, където да застане и да наблюдава, да проучва цялата тази сложна система? Може би в ученика ще дойде мисъл та, че не трябва само място, а трябват условия, за да не бъде той затруднен от ежедневния хляб, от ежедневната вода и всички други нужди. Ученико, има едно място. Това място е твоята душа. То е защитено, обградено, запазено. Това място е най-високия връх в теб. Това място е най-светлинната база, където слънчевите лъчи се въплъщават. Когато заемеш това място, всички противоречия и всички нужди ще бъдат ликвидирани.

Мястото – твоята душа! Кой ще отиде на това място?

Кой са ти и къде си ти, че трябва да отидеш на това място? Ние сега говорим на твоя дух. Твоят дух е противоречието, твоят дух е незнанието, твоят дух е спънката, твоят дух е невежеството. В какъв смисъл? Той е бил до сега спирачката, бента, стената, за да не може да възтържествува твоята душа, но тя чака. Тя чака момента, да бъде въведен твоя дух в тази свещена база - твоята душа.

И тъй, ако има да те въвеждат, то първо ще мине твоя дух тази свещена база - душата, защото душата е представител на духовния свят. Душата е, която символизира естеството, веществото и силата на духовния мир. Душата е истинския представител на Бога в човека. Душата е най-системната държава, най-системната сфера и най-системния миров проблем. Защо? Ако става въпрос за мирови проблеми, то те са само в кодекса на душата. Тя съхранява мировите проблеми. В нейната съкровищница се пазят проблемите на Божия Дух, проблемите на божията душа; Колко важно а, когато ученикът осъзнае себе си като душа, когато ученикът изучава животът като душа, когато ученикът заеме своето място в базата на, душата. Прекрасен е този свят на душата. Ако ученикът изживее тия красиви системи на душата, той би казал: аз съм жива душа от душата на Бога. А сега той мълчи; таи се, крие се, не знае какво да каже, не знае своето място, не знае към коя организации да се причисли, на коя религия да служи и на коя наука да вярва. Колко много трябва на ученика, за да може да подучи пълно освобождение. Дойдоха моменти, когато всички предубеждения суеверия, догми ще се струполясат в бездната, когато ученикът ще се почувства съвършено свободен и като ново същество, като нова сила ще заживее във висшите сфери. Това е най-голямото майсторство, най-голямото изкуство, ученика да се освободи и да заживее във висшите сфери.

Ще стане ли това. Това бавно, плавно, хармонично става. От ден на ден ученикът просветва, от ден на ден е в процес на озарение. Следователно, пътят на ученика е осиян със слънчеви цветя, пътят на ученика е озарен със слънчеви лъчи. Пътят на ученика е истински повик към върховната цел, към великото посвещение.

Когато ти говорим за висшите сфери, ние искаме да те подготвим да придобиеш способността да се научиш да слушай музиката на висшите сфери, да можеш да долавяш прекрасните, изящните тонове на музиката на висшите сфери. Това е едно тържество, което малко били са опитала и изживели. Защо? Защото малко са случаите, когато на земята е имало Върховна школа с връзка от висшите светове. Защо е така, то е вече друг въпрос. Земята още бе е удостоено с едно върховно посещение. Но това вече става, защото се създадоха условия. Приготовляват се ядра, място, където духовният възвишен свят ще се изяви в своята върховна пълнота. Това е една от страните, от системите а на посветените, които ученикът трябва да знае. Колкото повече се издига към висшите върхове, към върховните върхове, толкова повече ученикът става дееспособен да завладява, т. е. да се вживява в абсолютните същини, в абсолютните реалности, в абсолютната наука, в абсолютната алхимия. Колкото повече се издига толкова повече му стават близки, познати и другите планети, които имат същите начала, същия живот, същите ученици, същите човешки същества, които се развиват, учат, посвещават. Да знаеш, значи да присъстваш. А можеш да присъстваш само тогава, когато си абсолютно свободен, абсолютно проникващ, абсолютно свободен, защото способността е качество на божия Дух. Владей това качество, за да можеш да израснеш като великан пред своите, да бъдеш обект за тях, да бъдеш глас на повик към всички по-нисши същества, на които се привършват кармичните години и на които предстои да напуснат нисшите сфери. Сега ще има едно въвеждане, едно преминаване на духовете от по нисши сфери към по-висши сфери.

И тъй, бъди готов, т. е. изучавай великото изкуство на Духа как да се внедряваш, как да се въплъщаваш и как да проникваш във всяка мисъл форма, във всяко идейно явление, за да може да възтържествува великата идея на Всемирното братство по цялата земя. Много трудна бе създадоха на много духове, които се нагърбиха да помогнат на човешките същества на земята. Но нищо не е загубено. Тия същества се закалиха в борбата, закалиха се в познанието и можаха да внесат известна култура, известни придобивки, които човешките същества възприеха като откритие на природата.

Животът е прекрасно явление. Животът е най-реалната система на битието. Ако си проумял тази истина, ти ще бъдеш живот, душа, дух. Знаеш ли какво се включва в тия понятия. Това са същини, не са понятия. Тук се включват светлината, душата и Духът. В какви големи сложности е проявен реалният свят. В какви сложни комбинации е проявена същината на Духа. Но за това трябва голямо вдълбочаване, голямо съсредоточение. Няма друго същество на земята, което да изпълни като задача, което може да овладее тази комбинация, освен ученикът на вътрешната школа.

И тъй, бъдете първите посланици, които ще воюват за избавление на цялото човечество. Вие ще бъдете първите пионери, които ще внесат прокламацията за абсолютния мир на земята. Вие сте първите синове, които ще наследят голямото наследство на вашия баща, който е родил земята. Колко много блага ви очакват, какво голямо олово ви предстои и какво велико познание ще наследите.

Какво ви трябва още? Дали ви трябват свръхестествени крила? Ученико, изпълни достойно задачата си на физическия свят и знай, ще придобиеш върховната способност да проникваш във духовния свят. Духовният свят и физическият свят са много близки. Те са проникват един в друг. Достатъчно е да влезеш във вътрешния свят. Той е духовния свят, а да се проявиш във външния свят, който е физическия свят. Два свята са, които най-много са въплътени. Те са света на Духа и света на волята. Ако може светът на Духа да координира светът на волята, това е истинско абсолютно устройство, ново устройство на ученика. До сега ученикът е бил трепет и система на волята, а сега той се издига като светлинен порив, като светлинен лъч, който реализира на земята много добродетели, в които се включва най-възвишената добродетел - любовта. Чрез любовта ученикът пише нова история. Чрез любовта ученикът зарегистрира нови успехи. Чрез любовта ученикът изучава нови системи. Любовта за ученика е най-благодатната среда. Когато се втопи в тази среда, всичко у него става любовен поглед, слух, виждане, осезание, обоняние. Всичко у него става среда.

Колко много още има ученикът да проучва - да проучва първо себе си и после окръжаващата го среда. Но това не трябва да го отчайва, защото отчаянието подразбира опиране, застой, а стремежът на ученика е да проникне през най-грубата среда и да открита най-ведрата, най-светлата среда. Това е да живее ученикът въз висшите сфери. И там предстои работа и то каква работа! Работа на слънчевите лъчи, работа на духовните сили.

Може ученикът да дойде до положението и да каже: ето една голяма умора. Работа и работа. Наистина, който работи по принуждение има умора, но този който работи посредством вдъхновението, няма умора, а има стремеж, радост и щастие. В тази благодатна, свещена работа сте поканени да вземете и вие живо участие. Поканени сте да вземете участие в това велико въвеждане, в тази велика процесия, в тази велика церемония.

29 май 1954 г.