369. Поглед към света

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 369-то

Поглед към света

Погледът на ученика е подобен на всемирното движение. Погледът на ученика е подобен на светлинните лъчи. Погледът на ученика е подобен на прозрачното небе. Погледът на ученика е израз и ритъм на Духа. Погледът на ученика е проницателната система на възвишения свят. Цялата култура, цялата наука, издигането на ученика е да придобие тази именно проницателна система. Да виждай нещата, да присъстваш в нещата, да имаш поглед в света, да имаш поглед в битието, това е висша проницателна система. Колко, е трудно за ръководството да може да създаде тази система в ученика, да може да го нагоди, да може да го приобщи към ония мирови сили, които системно гледат, системно създават битието, сътворението. А за да има тази система, той трябва да бъде идеален във всяко едно отношение, да бъде точен във всяко едно време, за да може да получи директивите, да получи нарежданията. Ученикът се намират под влиянието, под наблюдението на Върховното ръководство. Следователно, ученикът не е безпътен. Ето защо, той трябва да има тази проницателна система; за да може да оперира с духовните сили, които го обкръжават, които му съдействат, които се въплъщават.

Трудна е тази система. Тя е поглед само на великите посветени, тя е система само на великите учени, тя е олтар на великите богове, но ученика, това е твоето славно бъдеще - да имаш проницателна система, да имаш поглед към света, да имаш поглед към битието, да имаш поглед в светлината. Когато и да е, във време, в пространство, във вечност, това що постигнеш, защото такъв е планът, такова е делото на твоя Отец, на твоя Бог, на твоето ръководство. Всички извън тия мирови системи е безпътица, празнота. Радостно и блажено е да имаш проницателна система. Велико откритие, велико откровение е да имаш системна програма на Върховното ръководство. Тогава ще научиш що е хармония, художество, изкуство, що е поезия, наука и най-после що е духовен промисъл. Чрез проницателната система ще имаш възможността при всички условия, които се. диктуват от силите на Духа, все повече да се вглъбяваш в детайлите, в секретите на всемирната мисъл. За да имаш поглед към света, трябва да имаш всемирна мисъл. За да имаш проницателна система, трябва да владееш изкуството на боговете, да владееш системата на Бога. По пътя на проницателната система, към проницателното въплодение на нещата, ще имаш; реалния образ на света; ще имаш реалната система на битието. А то е толкова важно, толкова необходимо. Без тази реалност, без тия системи, нищо не може да се направи. Нито стъпка прогрес не може да има. Защо? Защото, по навик, по наследство човек е в безпътица, човек е в незнание. Следователно, ученико, мини през системата на човечеството и наследи известни навици; които са спънка за него. Ето защо, за да може да се откъсне, да може да се излъча от тази среда, необходимо е да се запознае с тия върховни системи. Дълбоката проницателна система е реалността на света. Тя взема участие във всяко движение, във всяко вълнение, във всяко прозрение. Проницателната система е основата, е първата стъпка към свят живот на ученика.

Ученико, до сега ти говорихме за много неща, за много върховни системи, но сега идем да ти кажем да изградиш в своето битие, да изградиш в своя характер проницателната система, т. е. да имаш начин, способности как да се вглъбяваш в тази проницателна система, т. е. как да разшириш кръга си, как той да радиира, за да може да са разведрява атмосфера та. При разведрена атмосфера, ти ще можеш по-активно, по-прогресивно да учиш. Трябва да знаеш какво да учиш. Трябва да знаеш материята, основите най материята, трябва да си в кодексите на върховното ръководство, да можеш да се запознаеш с елементарната програма и все повече и повече да овладяваш сложните програми. А за това се иска система. Ние ви говорихме за много системи и то върховни системи, а сега се спряхме главно върху проницателната система. Тя е, която ще ви открие неизвестното, незнайното.

Все пак ученикът задава въпрос в себе си: да, но все пак, коя е първата ми задача, първата ми обязаност, първите ми занимания. От къде да започна и как да се оправя при дадени условия. ТруДно е. При условията при които ученикът живее са доста трудни, доста тежки, защото е смесена работата на човешкия дух. Той оперира с духовни сили и с физически сили. Някога духовните сили вземат надмощие, а някога физическите сили. Някога духовното се проявява, а някога страстите се проявяват, животинския мир се проявява. Колко много трябва на ученика да се откъсне веднаж за винаги от животинския мир. Стане ли тази развръзка, това откъсване, той навярно ще завладее проницателната система. Как когато физическата система го обайва и казва: ти си родоначалник, ти си син на Авраама, на Исака, на Давда, на Соломона. Ти си син на най-големите отци, които са дали поколението, синовете на света? По тази система, в този ранг трябва и ти да бе движиш, за да не бъдеш отстъпник. Много още неща се напомнят, много още неща те спъват, задържат. Този физически свят му казва: не забравяй, че имаш задължения. Да, вярно е, че човек има задължения. Той представлява света на човечеството или света на въплъщението, света на прераждането, света на внушението, света на материализма, но има един друг свят, когото наричат духовен свят. Диаметрално противоположни са системите на духовния и физическия свят. Човек изпитва, изживява системата на физическия свят. Той там се оформя, обаче ученикът, окултният, духовният човек, т. е. синът на слънцето владее духовната система. Той е отрязал, той е скъсал с физическата система, т. е. той се е отлъчил от общото ниво на човечеството. За него има други системи по характер, по стойност върховни. Да имаш характер на върховна система, това подразбира да бъдеш син божий, т. е. да си се родил от Бога, да си възкръснал в Бога, да си се научил от Бога, да действаш като Бога, да мислиш като Бога и да се проявяваш като Бога. Такава е система та на духовния свят. Там всичко е под директивите, под ръководството на Божия Дух. Там редът и порядъка е мисъл на Бога, живота на Бога, движението на Бога. Там научната система е мисълта на Бога, науката на Бога и всички върховни възможности на Бога. Системата на духовния свят е живот на Бога. Ако имате възможност да проверите, що е това живот на Бога, това може да направите само когато влезете в унисон с върховното духовно ръководство. Друга мисъл ще имате тогава, други чувства ще ви занимават, друг поглед ще ви осияе. Ще изпитате чувството на най-красивия, на най-прекрасния божи духовен свят. Ще гледате с прозрачното око на Бога. И какво ще видите? Дали това ежедневие, което тук достойно задържа вашите очи? О, не, Там ще видите какви са силите, какви са еманациите на светлината, какви са вариантите на духоматерията, какви са осиянията на мислите и ще изживеете радиацията на всемирната любов.

Това е един образ, една система на духовния свят, която не е чужда лично на вашата душа. Тя чувства, тя бленува, тя търси, тя чака. Тя е във вечно очакване да се пробуди, да се конструира в битието на човека тази проницателна система чрез която да могат да се привлекат все повече и повече духовни сили. А знаете ли какво значи все повече и повече духовни сили за вашата душа? Това са нейните крила, нейните обекти, това е нейната цел и най-после, това са нейните ръководители. Душата има нужда от върховни ръководители. Защо има нужда. Защото се е отклонила някога, за да изпълниш известни задачи. Обаче, при това отклонение много наслоения, много материали, много ангажименти, много отношения като прах са натрупали на нейната повърхност. За да може да се съблече тази дреха, трябват ти помощници, които да я разсъблекат и да й сложат крила, за да може да политне из просторните духовни полета, из широкия духовен и необятен божий свят.

Два свята са физически - материален и духовен - божествен. Кое е по-добре. Да се върви в атмосферата на физическия свят или да летиш в етер, в уханието на духовния, божествения свят? Голямо щастие и радост е за Ученика, когато е влизал в светинята на Духа, т. е. в света на Духовния свят. Защо? Защото там отсъства материалната субстанция, отсъства материалната комбинация, материалната система. Ето защо там ученикът вече е свободен. Той е придобил проницателната система. А знаете ли какво значи да бъдеш проницателна система? То е да имаш радиацията на Духа и силата на ума Господен. Едно трябва на ученика, а то е най-същественото - радиацията на Духа и ума Господен. Така достойно ще влезе в духовния свят и ще разбере неговите системи. От там той ще може да си даде сметка за всичко онова, което е станало с него, защото ще стане едно върховно пробуждане. Той ще се роди наново в нова утроба и ще изживее известни състояния. А когато тази утроба го оформи, го надари със способности, с таланти и възможности, в един върховен момент на слънчево излияние, той ще бъде роден при ангелска песен, при ангелско внимание. Това е да познаеш, да живееш, да се родиш в духовния - свят. Това значи да си се откъснал, да си надживял физическия свят. Това е истинската ти подготовка като белязан ученик в ранното пробуждане.

Ученико, ти си в утринно пробуждане, когато лъчите на духовния свят разкриват клепачите на твоите очи и ти наново проглеждаш, осъмваш при нов ден, при нов момент - деня на твоето ново духовно раждане. Всички твои навици, целия твой характер ще бъде заличен. Какво ща остане от теб? Ще остане една проницателна система, това е твоето, бъдеще, това е твоята наука, твоя безсмъртен еликсир - проницателната система да бъде навсякъде, да виждаш всичко, да се радваш на всичко и да знаеш всичко. Какво е това всичко, условие ли е или отношение. Нито е условие, нито. отношение, нито е същина, състояние. Ти минаваш сега през условията и отношенията. Ти си сега в тях именно. Имаш отношение към школата, имаш отношения към условията. Имаш условия за отношенията и затова си в школата, когато станат те състояния и реалност за твоя дух. Твоят дух има да изиграе най-важната роля, има да извърши най-важната работа, има да разреши най-трудните задачи, има да открие най-тайнствените области. Този твой дух се приготовлява да отключи, да отвори тайнствената врата за духовния свят. За да минеш в духовния свят, ще трябва да имаш едно голяма изпитание и така ще можеш да отключиш вратата, защото за теб има врата. Това са твоите отношения, твоите възможности. Защо? Защото вратата се пази от посветен. Ти трябва да имаш отношение към него. Ти трябва да имаш и възможност. Когато ти каже той отключи вратата, да направиш това. Това не е басня, това не е губене на време, това е реален духовен полет към царството на Духа. Казано е в миналото: ще бъда или не. За ученика има само едно: ще бъда! За него няма - ще бъда или не. Той изживя това. Има последствия, има отпечатъци, има и история. Ако биха го върнали назад да припомни старата история, той би си скубел косите, би плакал, би ридал. Системата на природата обаче разкрива нещата. Когато ученикът достигне до системата проникване, тогава той може вече да открие, да знае за своето минало. Не че това ще му трябва, но то е хроникирано някъде, пази се в някаква си световна архива, наречена човешка култура.

Проницателната система е най-важната. На че тя е най-важната, но по такъв начин ние искаме да, подчертаем върховните неща, важните неща. Всички върховни неща са най-важни. Следователно, една важна система, това е проницателната система. То е да проникнеш, да видиш, да знаеш. Докато не видиш, ти не вярваш. Щом видиш, ти вече вярваш, защото това което си видял, то е реална истина.

И тъй, бъдете гладни, жадни за тази велика способност, за това върховно отношение, за това върховно чувство - проницателната система. Тя е която ще те ознамени като велик посветен, като велик познавач, като велико присъствие. Вие и сега присъствате и сега заемате място, и пространство и сега имате отношение към дадено пространство и сега заемате време. Ето сега сте събрани тук по време. Макар и да но можете да спазите всякога времето, все пак вие имате отношение. Но когато имате божествени отношения, за вас вече времето, пространството, вечността са състояния. Това си ти, ученико. Защо? Защото си върховна проницателна система. Но ще кажете; ако ние се слеем, каква система ще бъде? Къде ще бъде моята индивидуална система? Къде ще бъдат моите божествени отношения, моите божествени възможности? Ученико, не забравяй, че ти си система - УЧЕНИК. Щом си система ученик, ти запазваш вече една индивидуалност, която в бъдеще ще се нарече един от боговете или един от синовете. И така, Бог като твой Отец ще те назовава и ще те благославя.

Ето каква мисъл трябва да занимава вече твоя нов ум, твоята нова мозъчна система. Ето какви чувство трябва да занимават твоето ново сърце, твоето ново действие, твоята воля и най-после, твоята върховна идея. Ето какъв всемирен план трябва да занимава твоята душа. Ще имаш ли тогава време да мислиш за старата изтъркана физическа система? Навярно няма да имаш. Ако ли пък някога останеш там, ще съжаляваш. Ти те изостриш нервната си система, защото там е каша.

Но ще дойде мисълта: нали ние сме човеци, живеем в човешкия свят, имаме отношение към нашите близки. Казано е също, че трябва да имаме милосърдие, да имаме отношение към тези близки. Когато имаш проницателната система, тогава ще бъдеш в истинска услуга на твоите ближни, защото ти ще знаеш от какво те имат нужда, кои пориви и кои чувства ще ги задоволят. Така ти ще им помогнеш. А ти често правиш жертва, милостиня на бесовете. Тази дума бесовете е казана в евангелските кодекси. Ние ще премахнем тази дума и ще кажем на духовете.

И тъй, с проницателната система, към върховна система. С проницателната система, към върховна наука. С проницателната система, към върховно озарение. За да можеш, ученико, да бъдеш над всички условия, над всичко нисше което те е спъвало, за да можеш да бъдеш свободен, да можеш да отрежеш нишките, които те свързват с много духове, които търсят от теб някакви си задължения, някакви си заеми, някакви си борчове, скъсай, отрязвай, събаряй; организирай силите в себе си, обедини духовните си сили, за да могат те да подведат и твоите физически сили. Те са акумулатори, които подържат движението, които подържат възхода. Бъди внимателен към тях. Имай отношение към тях до толкова, до колкото могат да ти бъдат като ресор в Твоята системна работа. Одухотворявай ги, внасяй в тях дух, за да може пружинирането да стане по-хармонично, по-градивно.

Ето как ще използуват всички твой физически сили. Ти ще ги впрегнеш в общия духовен ресор, за да създадат един по-хармоничен, по-богат живот на физическото поле. Като ги организираш, чрез проницателната система ще бъдеш готов да внесеш повече духовен елемент на физическия свят, повече духовно богатство, повече духовна валута, повече духовна светлина, които да разведрят недрата на земята. Това значи да се внесе нова духовна култура. Това са богатствата на духовната култура. Кой ще ги донесе? Кой ще ги внесе в съкровищницата на физическия свят? Единствено ученикът на посвещението, ученикът на проницателната система, т. е. ученикът който има реалния, гениалния поглед към света.

И тъй, да се прелее Бог в душата, в сърцето на Духа на новия ученик, който стои пред прага и чака. Да се прослави Бог, който е върховен водач, върховен строител, върховен баща и учител на новия ученик. Да се прослави Бог с всичките си тайни, с всичките си сили, с всичката си мъдрост и с всичкото си безсмъртие в душата на ученика.

Това е задачата. Това е целта, ученико, да оживиш един нов образ в себе си, една нова система в себе си - системата на Духа, на любовта, на светлината, на духовния свят.

7 юни 1954 г.