370. Поглед към живата природа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 370 -то

Поглед към живата природа

Едно от съществените, най-разумни и положителни постижения на ученика е да разбира, да участва в работата на живата разумна природа. Когато той влезе в нейния тон, когато придобие цвета на нейните краски, когато се вживее в развитието й, тогава той ще придобие истинското име ученик на живата Природа. Той ще научи от нея за нейните химически свойства, за нейните атомни свойства, за нейните електрични, магнетични и слънчеви свойства. От нея той ще има да научи как трепти Животът там, как се проявява, как се развива, как се разцъфтява. От нея той ще има да научи за нейните духовни фактори, които така чудно я украсяват, така чудновато я подреждат. От нея той ще има да научи, за ония великани, които са организирали нейните недра, които са могли да проявят един гениален, всемъдър образ, който в науката се знае като жива природа. От нея той ще има да научи за Първоизточника на живота, за началото на живота. Ученикът ще има да се запознае с ония същества, които вземат живо участие в нейното развитие, в нейното растене и едва тогава ще знае какво значи яйцето на една птичка. Ако той унищожи яйцето на тази птичка, той би ощетил природата, защото в това яйце се крие певецът на природата. И когато ти унищожиш този певец, кой ще я възпява, кой ще й дава хармоничен тон? Тогава ученикът ще научи какво значи един цвят, защото съществата са съдействали да пренесат известни духовни богатства във вид на цвят, във вид на плод, във вид на ухание. И ако този цвят, този плод, това ухание се унищожи, природата се лишава от този елемент, от този адепт. И знаете ли каква карма понася този, който е унищожил това малко цветче, това малко дръвче и т. н.

Когато ученикът отиде при бистрия извор, който проявява душата на природата, живота на природата, устойчивостта и чистотата на природата и ако този извор бъде размътен, и ако в него се хвърлят камъни, ученикът ще трябва да научи, че природата е лишена от един фактор, който така чудно се проявява.

Само това ли ще научи ученикът? Той ще научи още много неща, защото природата е така богата, така изобилна. Нейните съкровищници съхраняват богатствата на целия всемир, мировата мисъл, мировата любов, мировата деятелност. И когато отиде при кроткото животно и види в неговите очи блясъка на слънцето, ритъма на живота, той не би лишил това животно от този блясък на слънцето, от този ритъм на слънцето, той не би лишил природата от един важен представител.

Само това ли ще научи ученикът? Когато отиде при човека, при онова същество, което дава най-пълния израз, най-пълния образ на величието на природата, на живота на природата и види, че човекът е оскърбен или унищожен, ученикът ще научи, че природата е лишена от един жив нерв, от един жив пулс и тя дълбоко ще скърби. Но тежко и горко на този, който е престъпил развитието на природата. Човекът е последното битие на природата. Човекът е пълното развитие на природата. Ученикът трябва това добре да разбере. Чрез него тя проявява своето могъщество, своята красота, своето знание, своята светлина, своята сила и власт.

Само това ли ще научи ученикът? Той ще има да научи за сложността на необятните вселени. Той ще научи за живота, за развитието на другите планети, които са тясно свързани, които пряко се вливат в живата природа. Той ще знае колко ценно е влиянието на другите планети върху живата природа на земята. Щом е така, той последователно проучва, разбулва скритите мисли на Първоизточника. Той добре ще долови и внесе в себе си ония законни порядки; които са в основата на всяка планета. Астрологическият нюх, астрологическите способности и магия тогава у него ще бъдат достатъчно чутки, достатъчно развити и той ще може да вживява всяко едно влияние на планетите, всяко едно действие върху цялата разумна жива природа на земята. Така научен, така създаден, той ще представлява вече едно ново битие, една това разумна жива природа.

Но има още нещо да научи той. Той има да научи за прямата връзка между него, слънцето и другите слънца, които са свързани помежду си с едни особени нишки, с едни особени мисли, е едни особени предначертания, а то е да знае истинския и върховен плаж на върховните същества, на Върховното Начало, на Всемирния Бог.

Ето какъв трябва да бъде погледът на ученика - поглед към живата разумна природа. Неговият поглед трябва да бъде проникваща, вечно присъстваща мисъл, проникваща вечно присъстваща сила, за да може да култивира в себе си проницателната система, проницателното чувство, проницателната дейност и проницателната висша хармония. За да може да бъде хармоничен, за да може да долавя всички акорди, всички тонове в живата природа и да ги предава като реални, като живи сили, той трябва да се вживее в тази жива природа, той трябва да пресъздава природата в себе си. Едвам тогава започваш да се проявяваш като композитор, като маг, като гений.

И тъй, когато ние говорим: ученико, бъди сред цветята, то е да подтикнем твоето любознание, за да можеш да се опознаеш с тия живи нежни същества, които представляват ритъм в природата. С това ние искаме да подтикнем ученика по-сериозно да обърне внимание на всяко живо същество и да си даде една абсолютно вярна представа, що е това жива природа, що е това живот на земята, що е това олицетворение на небето върху земята и само тогава той ще види адептите на живата природа. Само така той ще може да очертае пътя, който води към великата съкровищница на живата природа.

Когато казваме тогава това, ние искаме да подтикнем твоята инертна мисъл, твоите инертни чувства, Твоята незаинтересованост. Ти очакваш нещата сами да дойдат. О, не. Ще трябва този посвещаващ се да вземе ключа и да твори. Иначе ще стои отвън с предубеждение, че в съкровищницата има много ценни неща, които трябва да се пазят, да не би да се осквернят, да не би да се злоупотреби с тях. Може би това е право за неразумния, за онзи; който не разбира, който не знае, що е светостта, що е чистотата, що е отговорност. Но с ученика не е така. Ученикът трябва сам да опита, сам да отиде, да употреби повече усилия и да завърти ключа. Дори и при малките усилия той ще има резултати, защото, да се отвори напълно съкровищницата, ще има много прегради, много врати. Ако не могат всички да се отворят, то поне първата ще се отвори. И тогава ще видиш все пак присъствието на великите гении на природата, които пазят съкровищницата на гениалните положителни истини за всеки, който е придобил проницателната система и способност. Неговото око е вече слънчево око. И когато това око се фиксира върху един цвят, те може да разкрие цялата система на този цвят. Когато това око се фиксира върху едно животно, то може да разкрие целия мир на това животно и да види какъв велик майстор е живата природа. Когато това око се фиксира върху едно животно, то може да разкрие целия мир на това животно и да види какъв велик майстор е живата природа. Когато това око се фиксира върху един извор, той може да разкрие целия бликащ живот на живата природа. Ученикът ще знае, що е това извор, какво е неговото предназначение, неговата цел и какво проявява този извор в живата природа. Когато ученикът фиксира своята проницателна система върху организацията и битието на човека, той би открил най-гениалния, най-великия и знаменит план на Върховния Бог, на Върховния Разум – сили, които са работили и продължават да работят върху неговата система. Той би научил голямото изкуство как от човешко същество, от човешка система може да мине в ангелско същество, в ангелска система. Тогава той би научил живота на ангела сред живата природа. Би научил мисълта на гения сред живата природа. Би научил великото чудо на боговете сред живата природа. Би научил великото чудо на боговете сред живата природа. Най-после, напълно би овладял системната работа на Бога върху живата природа.

Ето истинският учен, истинският работник, истинският композитор, истинският археолог, истинският математик, биолог, естествоизпитател. Ето истинският хармонизатор, който има вече образите, има тоновете, има гласа, живота на цялата, природа. Той знае нейния език. Той знае колко той е мелодичен, колко той е сладък, колко е слънчев.

Това е погледът на ученика към живата природа. Това е първото посвещение на ученика сред омайното развитие на жива та природа. В живата природа има едно омайно развитие, т. е. има една чудновата система. Това ученикът трябва да знае. А за да знае, той трябва да присъствия в композициите на природата. Той трябва да знае тона на всяка корда в природата. Той трябва да познава музиката на природата. И когато влезе в унисон с тази музика на природата, чрез музикалния език; той ще може да предаде живота на природата, живота на цветята, живота на изворите, живота и развитието на всички животни и най-после, великата всемирна цел на човека.

И тъй, ученико, за да бъдеш истински, учен, за да бъдеш истински ученик, иди пред живата природа, иди сред цветята на природата и там ще срещнеш Бога. Когато научиш кодексите на природата, когато знаеш нейните поделения, нейния ритъм, тогава ще влезеш между най-върховните същества по лицето на земята. и чрез тях ще споделиш великото знание, великите придобивки и заедно с тях ще конферираш за по-нататък и по-нататък, по-далече, по-високо и по-просторно из вечността. Къде из вечността? Там с другите планети, там с другите слънца, да се запознаеш с тяхната природа, с тяхната върховна система, с техния език, е тяхното начало. Това е да бъдеш истински астролог, който да познава бита, елементите, състава на всяка планета, да участва в живота на разумната природа в тях. Това е важно, защото теб ти предстои преход към ангелските същества. За да направиш този преход, това минаване, това излъчване, ще трябва да се запознаеш непременно със съществата на другите, планети. Те от своя страна ще те запознаят с тяхната природа, е техния живот, с тяхното състояние, с тяхната наука и тяхната мисъл.

Ученико, голяма е твоето бъдеще. То не се заключава само в това, да научиш живота и битието на живата природа. То не се заключава само в твоето отношения към животинските и човешките същества. Теб ти предстои да изучиш целия мир, цялата вселена и ритъма в нея.

Ще кажеш, че това е далечно бъдеще. Нека се справим сега с природата, която ни обкръжала, че тогава ще мислим за по-нататък. Ученико, недей да мислиш така. Много пъти ти е говорено за живата природа. Имаш достатъчно светлина. Сега ние искаме да устроим темпа на твоята мисъл, да отстраним инертността на твоите чувства, на твоите сили и да влезеш като един велик ботаник, химик, геолог сред природата и дори да канализираш, да систематизираш, да помогнеш на някои природни процеси, които по една или друга причина се спъват.

Ето как трябва да станеш помощник на Върховното учителство. Ще отидеш при извора, и ако някоя мравка се дави, Ще помогнеш на това същество, на това поделение. Ще отидеш между цветята, и ако някои животни са готови да ги унищожат, ще им помогнеш. Ще отидеш в животинското царство и ако някое животно е пред салханата[1], ще му помогнеш. Ако не можеш да го извадиш от там, проектирай своята мисъл по-леко и съзнателно да понесе жертвата.

Работи така сред най-големите нещастия и противоречия, препращай своите мисли към слънцето, за да може по-скоро да се поднови животът. И когато видиш безпътието на човека, имай винаги благородната мисъл, великото желание всякога, при случай да помогнеш, да внесеш макар и слаба, малка мисъл, но да бъде тя подквасена от слънчевата истина. По този начин ще можеш да извършиш известна работа, която е работа и дело на върховните същества.

Ето какъв помощник ще бъдеш за великото и красивото, което иде в тоя свят, в твоето битие, в твоето съвършенство и растене. Иди сред живота, сред живата природа. Там ще научиш най-великите мисли, най-великите постъпки и най-великите процеси. Иди сред живата природа и там ще откриеш присъствието на Върховното ръководство, което е всецяло заангажирано да помогне в живота на живата природа.

Защо е необходимо да се помогне? Защото някъде има нарушение, където престъпността, отрицанието е в голяма сила. Това са процесии процеси, а не жертва. Ученикът трябва да има една система, но не система на жертва, а система на върховно чувство, на любовно чувство. Ако това върховно любовно чувство все повече и повече се внедрява между човешкия, между животинския и растителния свят, толкова по-лесно това нарушение ще се преобрази и вместо животинска принудителна жертва, ще настъпи чувството на всеотдайна любов.

Ето как ученикът ще преобрази света около себе си. Той няма да заеме пушката, няма да вземе огнестрелното оръжие и чрез него да въвежда социалната правда и система. Ученикът трябва да има най-великите отношения, както към природата, така и към нейните начала и нейния живот. Тогава няма да става въпрос за никаква социална наука, а ще има една единствена любовна наука, която разрешава всички спорове, всички неуспехи, която разрешава най-костеливите въпроси по отношение човешката природа и другите мирове. Любовната наука е върховна система.

Ученико, ако има да правиш усилия да се запознаеш е многото системи, нека тия усилия бъдат съсредоточени върху любовната наука, за да бъдеш истински участник, истински помощник на Върховното ръководство. Както виждаш, като малко дете ти говорим. Ти виждаш какво ние правим; как те милваме, как те съветваме, как искаме да те упътим, да те вдъхновим да бъдеш помощник на Върховното ръководство. Не че то е слабо, не че то не може, но то е върховна система. То няма да наруши реда и порядъка. Ти, посредством вглъбено развитие и усъвършенстване, ще издигнеш живота, ще подобриш нарушения порядък в природата. Точно тази задача има да извърши посвещаващият се ученик. Тук става въпрос не за теории, а за практика - да влезеш в природата с известни уреди, помагала и възможности. Кои са те? Проницателна мисъл, изобилно чувство и смела воля.

Знай, ученико, цялата природа за теб е отворена. Тя е една красива книга, в която са написали всички правила и ти как доволно ще изживееш нови чувства, нов подем, когато откриеш някои свещени правила на природата.

Иди сред природата. Тя е отворена книга. От тия правила тя ще научиш пътеката; която води към главната съкровищница. Ти вземи тия скрижали, чрез които ще откриеш чудесата на природата. Има чудеса в природата. И ти си едно чудо на природата. Следователно, трябва да откриеш себе си. Ти си един духовен скрижал, написан, създаден на върховната планина, там където Бог се е изявил, където Бог е стъпил, където Бог се е проявил като огнена любов.

И тъй, като организирана мисъл в природата, като организирано общество, като организирано чувство в природата, като несъкрушим, велик в природата, бъде венец на природата. Нека този венец послужи за тържество на природния гениален дух, нека той се накичи с този венец и да каже пред Върховното ръководство: „Ето едно велико дело. Това дело е ученикът“.

Ученико, предстои ти голямо знание. Трябва да бъдеш голям майстор, за да може, когато извайваш художествената статуя да създадеш нов, прекрасен образ, най-величествения представител на изкуството.

Ние не ти говорим като на дете, макар ти и да си дете. Макар и твоите отношения да са детински, но ние знаем за онова начало у теб и на него ние разкриваме именно новите перспективи, новите хоризонти, новите светлинни кътове и сфери. Защо правиш това? За да бъде и земята, щастлива, че по нея ходят същества със слънчеви образи, със слънчеви мисли, със слънчева воля, със слънчева красота, да не бъде тъжна и природата, да не се оплаква, че на нея живеят крадци, пирати, разбойници, убийци които помрачават нейното лице. Нека земята се радва, че има едни послушни деца, които добре я разбират, които добре й съчувстват, които подпомагат развитието в нея.

Ето, ученико, твоята система. Тя не е за всички, защото има още непослушни деца, които са в утробата да мъчението, на страданието. Но ти, ученико, напусни тази утроба, това яйце и се роди като слънчево дете.

И тъй, не се отдалечавай от гръдта на твоята слънчева майка. Нека тя те кърми дотогава, докато заякнеш; докато укрепнат у тебе силите, за да бъдеш вече слънчев син, слънчев адепт.

Говорим за живата природа затова, защото искаме и ти да вземеш участие в нейния живот - в живота на цветята, в живота на растенията, в живота на животните, в живота на минералите, да бъдат за теб те нов копнеж, нов стремеж, защото като работник сред природата и Бог ще те потърси, защото от време на време слиза Той в природата да види какво става, как се работи и кой работи. И когато открие добрите работници, той изпраща ангелски същества, като им дава известни блага, да бъдат възнаградени тези работници, да бъдат нахранени и облечени.

Ученико, Господ пак идва и то скоро, да повети градината на природата. Нека неговото око те види как чистиш извора, окопаваш цветята, почистваш плодните дръвчета, помагаш на нещастните хора и нещастните животни и бъди уверен, че Той ще изпрати ангелски същества с богати подаръци, да се наслади твоята душа и да укрепне твоят дух.

Иди сред природата, имай погледа на природата, имай ритъма на природа та. Нека те ти бъдат новото, свещеното, които да съхраняват дълбоко в своята душа, в своя дух, защото Бог ще ти се изяви чрез живите сили на природата. Недей го очаква от пространството, от необятността, далеч някъде от висините, но очаквай го да дойде от царството на природата. Тогава ти ще го видиш, ще го познаеш и той добре ще те разбере и ще те възнагради.

Ученико, иди сред природата и бъди ангел в природата, да трептиш вред природата, за да изпращаш лъчи на всички, които имат нужда от природните сили. Стани природна сили, стани живота на природата, бъди импулса на природата, чрез тебе да се обновява, чрез тебе да се изявява, да може чрез тебе Бог да слезе на земята и да възстанови най-после своето царство на земята. Имай здравата ръка, имай здравите нозе, светлата мисъл сред природата. Имай бодрия дух и свободната душа сред природата. Тогава хвърли поглед в природата, за да видиш величието и славата й.

Природата трябва да бе създаде и като песен. Ние не се покланяме на природата, но ние изявяваме природата, ние олицетворяваме природата, а това е майсторство. Колко голяма красота очаква твоя ум, какво голямо разнообразия е за твоята душа да влезеш в детайлите на природата, да напипаш пулса на духа на природата. Всичко трябва да има израз, всичко трябва да има форма, да има съдържание. Защо е това? За да послужи като възпитателно средство за идващите души и духове, които стъпват в посвещение, да се ознамени с една плодовите работа. вътрешната школа ще трябва да бъде богата по форма, по образ и светлина. Ще трябва да се създаде музика. Слаби са наистина още музикалните сили, но от малкото ние искаме да създадем малко светлинна, както малката свещица сред цветята. Колкото и да е малка, тя обръща погледа, вниманието на големия човек и той се спира да я наблюдава. Така и при тебе, като малка светулкаме се спират големи адепти. А да те наблюдава един адепт, това е щастие. И как мислиш: като знаеш, че всякога си наблюдаван от един адепт, ще бъдеш ли разхвърлен, оцапан, разсеян? Ние не искаме да те направим страхлив, но при мисълта, че те наблюдава едно върховно същество, какъв трябва да бъдеш? Приличие облечен, чист, прилично възпитан, засмях, радостен и готов за всяко добро дело. Всякога готов за добрите братски отношения.

Как мислиш, какво ще запитат тия същества? Те си имат свои бележници и записват изнамерени старини, открита рудница. Тъй както един химик констатира химичните варианти, както един математик оперира с известни и неизвестни така и те записват. Защо записват? Защото ви проучват като явления божии, като същини божии, като проекти божии. Това е тяхната наука, тяхната длъжност, тяхната университетска работа. Те държат изпит. И колкото тяхната работа е по-съвършена, толкова по-знаменит докторат получават. Така че, и възвишените същества не са свободни. И те летят из пространството от планета на планета и проучват живота, защото на всяка планета има жива природа. Друг е въпросът какъв е там животът, в какви варианти той се проявява. Така и тия архитекти наречени, т. е. тия посветени идат при вас и ви проучват по форма, по образ и по съдържание. Ето защо, имай, ученико, преди всичко здрава мисъл. Премахни всичко непотребно и мисли. Премахни инертността.

12 юни 1954 г.

---

[1] Салхана – кланица, скотобойна (ост)