Jump to content

373. Пресъздаване


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 373-то

Пресъздаване

Ние нарекохме тази среща извънредна. Ученикът не трябва да скъсва връзка, да се отклонява, да заживее с мисълта, че когато той няма връзка, може да бъде в почивка, свободен. В извънредните размишления ние няма да застъпваме специални въпроси, които да бъдат като размишления или лекции, а ще обобщим въпросите, които са минали в предишните ни срещи и да се повтарят някои неща, които не тъй лесно се подават на разрешение, на разбиране, за да може да се хвърли повече светлина. За ученика не трябва да има тъмни неща, тъмни места, не трябва да има хаос, безсмислици. За него не трябва да има само безсмислени изкушения, неуспехи или някои непредвидени събития. Ученикът трябва да бъде онази станция, която да възприема правилно всички чисти мисли, всички предадени мисли, които се изпращат от висшите светове за обнова на живота на земята. Ученикът е залог, истински представител като една много сложна и усъвършенствана приемателна станция, която предава нещата вярно, идеално, за да няма никаква заблуда или тъмнина. Така ние ще възпитаме ония сили, които ще играят за в бъдеще една свещена роля. Тази свещена роля ще бъде увенчана с една висша придобивка, наречена нова култура, нов свят, нов живот, ново небе, нова земя.

И така, подготвяйки се, ученикът ще бъде така школуван, така изискан, така подреден, че ще представлява висшето, художественото, мъдрото, идейното като представител на божествения свят. Много неща, много мисли и теории, много изкуства са преплетени в живота на ученика, но всички те не му дават простор, не го отвеждат във висините, а го държат долу, като заповядват, като го задължават да изпълни дадени традиции, обществени, семейни или други някакви. Но възпитан по нов начин прозрял истината, нейните очи му откриват най-реалното, най-висшето, най-свръхестественото, което е отломък, което е среда на божествения свят.

Когато се засяга въпроса за необятността, ученикът трябва да има една изискана представа, т. е. той трябва да бъде възпитан в този дух, той трябва да бъде научен на тази философия, той трябва да бъде едно живо реално присъствие, което го издига, което го пресъздава. А ученикът трябва да бъде пресъздаден. Защо трябва да бъде пресъздаден? Защото е в процес на творчество. Всяка една индивидуални или колективна сила, щом е в процес на творчество, тя се пресъздава. I Оттук следва да приемем, че всичко в битието се пресъздава. Кой е този авторитет, който пресъздава нещата? Този авторитет е светлината, Духът, любовта. Тия три абсолютни сили в съзнанието на Божеството са, които Пресъздават целия всемир с всичките му сложности. Щом е така, ученикът не прави изключение. Той е в процес на пресъздаване. Радостното, щастливото за ученика е това, че велики майстори го пресъздават, че велики учители го превъзпитават, съвършени духове го вдъхновяват, а това не е малко. Това е един голям, всемирен процес. И колко щастлив е ученикът, който е в този процес.

Да знаеш, да можеш, да обичаш, да светиш, то е да създаваш; да пресъздаваш. Кога ученикът ще пресъздава? Околната среда, околните явления, околните обекти или да пресъздава себе си. Ето къде бе създава гладът, жаждата за повече знания, за повече мъдрост, за повече светлина. В процеса на пресъздаване ученикът живее положително, реално, свещено. При процеса на пресъздаване ученикът живее, мисли, работи, радва се, защото щастието на цялото небесно войнство е и негово щастие.

Кога ученикът е щастлив? Когато осъзнае процеса на. пресъздаване. Ти трябва да осъзнаеш този процес, ученико и всеки момент трябва да даваш отчет какво си пресъздал, какво си придобил, какво си научил.

Ученико, докато не пресъздадеш себе си, за теб няма бъдеще. Бъдещето ще ти бъде като днес. А щом се пресъздадеш, твоето бъдеще са онези мечти, онези трепети на твоята душа, онези вибри на Духа, ония системи на ума, които са само като блян в твоето минало и в твоето настояще.

Какъв широк свят те чака, какви сили, а ти стоиш долу въртиш се и казваш: всички тия въпроси тук, целия този неуравновесен мир около мене аз трябва да уравновеся, трябва да се справя с него. И това трябва да стане, и това е в програмата на ученика, но кога? Когато се е пресъздал, когато идва тук вече като учител, който има власт, сила и изобилна светлина. Не можеш да представяш всемирната реалност, ако нямаш всемирна светлина. Не можеш да представяш Върховното Начало, ако нямаш Върховни заложби.

Ето как ученикът трябва да гледа на нещата и как да расте, да не очаква нещата да дойдат така някак си, като смята, че вече е тръгнал по правата пътека, че е скъсал със съблазните. Не. Ученикът трябва да бъде вещ оператор при процесите на пресъздаването. Той трябва да познава всяко начало и всяко последствие и всяко дело. А това ще стане, когато се пробудят у него по-интензивно, по-смело, по-положително да проагитира пред себе си, пред света великата идея за пресъздаване.

Говорим ти така, защото ти предстои да разрешиш важни проблеми - да пресъздадеш духовния свят, да внесеш мистицизъм, да проявиш същината на всички начала в битието, които начала са Духът. Тази съдина трябва да стане у тебе някак си по-осезателна, по-светлинна, по-близка. Ако бъдеш осенен от тази същина - Духа, не мисли, че другите хора ще кажат, че дъската ти хлопа. Напротив, всяка дума ще бъде закон, всеки поглед ще бъде светлинен, всяко движение ще бъде хармония, а всяко слово ще бъде живот и сила. Другите прояви са на обикновените субекти.

Ето как трябва ученикът да се пресъздаде. Всичко у него, което е било като култ, традиция, предубеждение, което е било страх, незнание трябва да се претопи. Тогава той ще знае, защо греят слънчевите лъчи, защо светят звездите, защо са се родили планетите и пространството, защо има изкуство, поезия, музика. наука. Само като такъв, осъзнал се и проявил се, ще имаш върховното добро, върховната светлина и върховната сила.

Но ще се възрази: все морал ни се чете. О, не. Това не е морал. Това е състояние, което е необходимо. Ние не ти казваме: ученико; не яж това, не ходи там и т. н. Ученикът навсякъде може да бъде, всичко може да яде, когато той знае какво да яде. Ученикът всичко може да мисли, когато знае, що е мисъл. Навсякъде той може да присъства. Всички неща в живота и в природата са в допир с него, са еманации от него. Следователно, той не трябва да ги избягва. Напротив, той трябва да ги пресъздава.

Ето къде ученикът ще слезе да работи, като вещ майстор, като вещ художник, като гениален музикант.

Но ще се възрази: дали няма да се загубим? Какво е това загубване и отиване? Къде ще отидеш и къде ще се загубиш? Имаш ли ясна представа, къде ще отидеш и къде ще се загубиш? Къде е мястото, където ще спреш и ще бъдеш забравен? Ученико, такова място за теб няма. Твоето място е състоянието. Това висше състояние е там, където е всичкото. То е едно централно ядро, от което се излъчва всичкото. Какво е това всичкото? Какво е то? Вода, въздух, огън, светлина, етер, какво е това всичкото? Всичкото е организмите на Духа. Макар и да имат тон и цвят, това са все организми на Духа. Става ново пробуждане. Небето се вече зазорява. Скоро на хоризонта ще проблесне слънчевият лъч и очите на ученика ще се отправят към него. Но този слънчев лъч какво е? Огън, вода, въздух, етер? Ученико, разбери: това е мисъл, мисъл която сътворява, която пресъздава. Така и ти някога ще бъдеш слънчев свят с идейни висши трептения - сили, които ще проектираш в пространството да пресъздаваш.

И тъй, когато великите учители са казвали на своите ученици сутрин рано да посрещат слънцето, разбирали са да посрещат гениалните, върховните мисли на висшите същества.

И тъй, когато посрещаш слънчевия лъч, ще знаеш, че той е висш процес за тебе, че той ще пресъздаде твоята Мислеща система, т. е. слънчевият лъч ще те свърже с висшите ядра на върховните мисли, които са централа на висше състояние.

Може би ще дойде мисълта: защо нещата не ни се представят по форма и образ, както ние ги виждаме на земята, а трябва да дойдат така, като слънчев лъч, като етер, като електрони, като радиоенергии, атоми и т. н. Колкото нещата са материализирани, толкова повече, те са в статично състояние, което няма напредък, възход, пресъздаване. Ние не искаме да се покланяте на слънцето, не искаме да се молите на слънцето, да боготворите слънцето. Това не е нашата задача. Нашата задача е бледна-та: като съсредоточен ученик да проучиш висшите мисли, които идат от това слънчево ядро. Ти трябва да проучиш как те действат, как се отразяват върху съществата, върху животинския мир, върху растителния и минералния мир. Това е твоята нова естествена наука - да влезеш в детайлите, било на цветята, било на животните, или минералите.

Необходимо ли е това? Ти може би ще възразиш: много е далечна тази работа. Дайте ни слово, дайте височина горе в планината, горе в божествения свят. Божественият свят се проявява през слънчевия лъч като мисъл форма, мисъл съвършена, мисъл реална. Трудно е да се разбере чудната организация, чудния порядък на този слънчев свят. Защо? Защото да го знаеш и да го разбереш, трябва да си го срещнал и изживял. Ти всеки ден срещаш този свят и отчасти го изживяваш, но не като мисъл, а като необходимост. Там е грешката ни ученика, че той изживява нещата още като необходимост, като закон. Ученикът трябва да бъде вече свободен, да действа чрез мислите на слънчевия свят, да пресъздава целия свой мир. От тъмнина той трябва да го преобърне на любов. Свършиха се дните на ученика да бъде долу между условията на необходимостта. Защо? Защото идат нови представители на висша духовна култура, които ще донесат семената, зародиша на тази култура на земята. Трябва да има верни, предани, силни, които ще бъдат помолени да бдят, да съхраняват, да поливат, да израстят това, което ще бъде посято. Кои са те? Това сте вие, носители на новото, на новата наука, на новата светлина, на новия дух, на новия живот.

Като на възрастен, като на реалист ти говорим да не се заблуждаваш от фантазиите, да се освобождаваш от стария кумир, от стария идеал, от религиозните традиции, а да останеш чист, единен, могъщ в правото, в истината, в светлината. Говорим ти, защото божествения свят хлопа. Учителят хлопа. Боговете хлопат. Всичко е във възход. Какво е това, което набляга отгоре? Всички очакват някакво събитие, някаква развръзка, но не всички знаят, че предстои процес на пресъздаване. Сама на ученика е известно, защото от тъмен мир той трябва да стане светъл мир. От тъмна планета той трябва да стане светещо слънце. Само ученикът е, който има вече чуткото обоняние. Той вече усеща аромата, свежестта на духовния свят. Само ученикът има чуткото ухо, което вече чува шепота на духовния свят. Само ученикът има бистрото чисто око, което вече прозира нещата, което вече вижда багрите на божествения свят. Ученикът има и други способности, чрез която опитва нещата.

Каква ще бъде задачата на Духовната школа през тази годинак? Вътрешната школа ще трябва в пълна пара, в пълен капацитет да изрази, да изяви мислите, идеите на духовния свят. Ето защо; през тази година, ученико, трябва да бъдеш по интензивен, по-замислен, по-откровен. Защо? Защото се иска чистота. Каква чистота? Да откриеш, че не знаеш, че не можеш, е единственото желание да работиш, да бе пресъздаваш. Малко са тия, които така мислят. Малко са тия, които така представят новата светиня на духовния свят.

Но ще кажеш: само ние ли сме? Няма ли други? Да. има и други. Много са те. Щом има слънчеви лъчи, има и други. Всички Гледат на слънчевия лъч като такъв, който може да възрасти, но и да убие. За ученика обаче не е така. Ученикът е дееспособен да може да прокара през себе си, през своето съзнание интимните мисли, изпратени като слънчеви лъчи от духовния свят. Да, но тия мисли могат да заличат някои същества. Това е вярно. Който не може да устои; той пада. Но ученикът акумулира в своите недра тия мисли, които са като съкровищница в него и които го обнадеждават и му дават простор, които му позволяват да се радва и да се чувства щастлив.

Макар тази среща да е извънредна, но за да има повече присъствие на Духа, ядрото трябва да се организира по-добре. По примера на пчеличките, всеки ще трябва да вземе малко мед и да го внесе в кошера. Медът е даден, но трябва да се вземе и да се внесе в кошера. Това е лека и приятна работа. Така ще създаваш радост, щастие и почивка. Ти няма да се трудиш и създаваш. Други са силите, които ще създават. От тебе се иска да вземеш от нектара и като гениален художник да го поставиш на мястото, да декорираш кошера, т. е. да декорираш своето сърце, в което ще почине твоята душа..

Това не е морал, не е заплашване, не е предупреждение, но в желанието си, в смелостта си да изявим най-реалното, най-положителното, най-силното, ние те молим. Не че ти си единствения, че трябва много да те молим, но има тука една по-скрита страна на въпроса. В тази малка балканска страна е трябвало да се роди Сина Божи. А там, където се ражда Син Божи, присъстват ангелски сили. Следователно, сега присъстват ангелски сили. Тази страна се нарече „Благодатната“. И ти си дете на тази благодатна страна. Ограничение ли е това? Ако някой иска да бъде свободен, може. Абсолютно свободен е. Но всеки, който е станал обект на светлината, в него има процес на пресъздаване. Следователно, реши в себе си да бъдеш процес на пресъздаване, отколкото да бъдеш захвърлен някъде, като смяташ, че си свободен. Не желай това, но ползувай се от живите мисли, които идат от слънчевия свят, т. е. от духовния свят, за да може да се разширява твоята душа - тази царица на любовта.

Ние казахме, че тази вечер няма да имаме лекция, а то като че ли стана такава. Ние като че ли се увлякохме. Когато един слънчев лъч тръгне из пространството, той увлича и други лъчи след себе си. Увлича много етерни частици със себе си и образуват един колосален магнит. Така и ние сега сме един магнит. Ако не бяхме магнит, вие не щяхте да бъдете тук. Но магнита е сила. Или ще те привлече, или ще те отблъсне.

Разумният свят ти говори, духовният свят ти се представя, божественият свят те учи. Бъди готов, за да можеш през тази година да изживееш все повече и повече висшите трептения на божественото съзнание. Ученикът никога не трябва да мисли, че е някъде самотен, изхвърлен в пространството някъде на някоя планета и трябва да се бори за своето съществувание. Ученикът трябва да се чувства като пратеник, който е отишъл да свърши някаква работа, да вземе малко нектар и да се върне в общия кошер. Такова трябва да бъде състоянието на ученика. Кога ще бъде? Когато лъчите на Духа се внедрят в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Готов ли е Духът да направи това? Да. Той е бил всякога и на всяко време. готов да осияе всяка душа.

И тъй, и ти, ученико, ще бъдеш осиян, защото Духът е започнал да работил върху тебе. Той не се отчайва, че ти имаш още известни увличания или страсти. Той няма да те ограничи, няма да ти каже: какво правиш, недей. В най-потайното твое кътче той ще намери момент да проникне. Такова е неговото естество и неговата радиация. Такъв. е неговият живот.

ВЪПРОСИ.

- Какво се разбира под състояние на Духа?

- Обикновено в живота като реално състояние се приема да имаш дадени материални условия, които от своя страна създават условия за духовни прояви - изкуство, наука и т. н. Същото се отнася и за онова висше състояние, което ученикът трябва да има. Казваме трябва да има, затова защото няма как да се изразим. Ученикът има това състояние, защото той сам е състояние, е богатство, е знание, е сила, е абсолютност. Състояние и абсолютност имат нещо общо. И абсолютността е състояние. И ако искаш по права линия да разгледаш какво е това моето състояние, това е да имаш една абсолютност, която да осъзнаеш. Какво е това съзнаване? Това е най-висшето състояние. Какво ще осъзнаеш, е въпрос.

- Да се осъзнаеш като висше състояние, има ли нещо което дава форма, образ или е някаква идея?

- На човека липсва език да представи нещата. Той ще ги представи все в дадена форма, а всяка една форма е ограничение. Висшите състояния изключват всякакви образи. Всякакъв говор. Защо? Защото да се вживееш в самата реалност, това е едно висше състояние. Това е да бъдеш слънце, да бъдеш мисъл, светлина, т. е. да присъстваш. Къде? Навсякъде. И вие присъствате. Как присъствате? Имате форма, имате и“образ. А какво изживявате тук? Състоянието. Така че, не мисли, че формата и образът са някакво падение на Духа. Те са падение само тогава., когато няма висше състояние, когато няма висше съзнание. А щом има висше съзнание, формата и образът са среда за съзнанието. Ти не трябва да избягваш от средата. Когато става въпрос какво е това организми на Духа, това е средата, а ученикът изживява състоянието. Това е много важно, за да знаеш как е започнало началото. Това са организмите на Духа като среда, т. е. като зародиш, като слово, като дихание, като движение, като мисъл. Всичко се съдържа в тия организми. Ако вадещата наука обърне сериозно внимание на тия организми на Духа, би направила чудеса в своя успех. Но тя още не е готова да се запознае с организмите на Духа, защото тя още няма състояние, няма още съзнание. Тепърва, в бъдеще, ученикът ще може да определя, да знае за тази абсолютна среда - организмите на Духа.

- Може ли ученикът, който се намира в тази форма и образ да изживее това висше състояние?

- Радостта, щастието което изпитваш понякога, това е едно изживяно състояние. Състоянието се изживява чрез някакво вътрешно доволство, което осмисля живота. Ако кажеш на един такъв: „Напусни този свят“, той би ти отговорил: „О, не. Аз намирам смисъл в живота и не бих го напуснал“. Мястото се мени. Ако днес си тук, утре си другаде. Важно е състоянието. Ти ходиш с него.

- Защо се наричат организми на Духа?

- Деятелността на ума е, която създава творчеството - било поезия или музика. Така и деятелността на Духа са организмите, които създават музика, поезия, философия.

Когато говорим организмите, ние подчертаваме, че има форми, че и Духът си служи с тия органи, с тия образи и т. н. Иначе не бихте имали представа, що е това Дух, що е това божествен свят, що е това слънце, земя. Ето от къде трябва ученикът да започне. Организмите на Духа са ония пионери, ония адепти, които са в зародиша на всяко начало. Няма реална проява без организмите на Духа, или казано на друг език: организмите на Духа са еманацията на душата. Ако душата се въплъщава, то това са организмите! Както едно тяло има организми, клетки, атоми и тем подобни, така и в началото на миросъзданието има клетки, атоми, наречени организми на Духа. Ние бихме казали даже: ако ти би имал състоянието на един организъм на Духа, ти би бил божество, бог. Защо? Защото в един организъм на Духа е съчетано цялото битие.

Но ще кажеш: това е пак много отвлечено, непонятно. Състоянието е, което изразява присъствието. Ако получиш трепет, радост, присъстват висшите организми на Духа. Ако получиш скръб, отегчение, присъстват нисшите организми. Те са пак организми, но на твоя дух. В божествения свят няма нисши състояния.

Пазачът на светилището, това е законът.

12 август 1954 г.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...