376. Изкуството на светлината (второ)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 376-то

Изкуството на светлината

(второ)

Колко много неща си научил, ученико. Знаеш как говори човекът, познаваш езика на животните, на растенията, на минералите, на въздуха, на етера и вода та, и всичкото това знание те навежда на мисълта за голямото разнообразие в битието. Дали твоята душа и твоят дух могат да бъдат напълно задоволени, напълно примирени и напълно осведомени? На този въпрос ще отговорим по следния начин: предстои да научиш езика и говора на висшите светове, на върховните същества, на великите посветени. Защо? Защото те си служат с най-съвършеното изкуство – изкуството на светлината. Изкуството на светлината е главен проводник, който поляризира идеите, мислите на Божия Дух. За да можеш да разбираш езика на висшите светове, необходимо е да разбираш езика на светлината. Как може това да стане? Кой е този голям учен, този професор, който ще те запознае с този сложен език, с неговата граматика? Само светлината като прозрение, като знание, като виделина. като живот.

Ето как ученикът трябва да изучава изкуството на светлината. Най-голямото изкуство на светлината е това, че тя открива недрата на живота. Има живот потенциален, скрит, неизвестен, непознат. Защо? Защото светлината не е още проникнала в такава висша гама, за да може да изяви живота като изкуство, като мисъл, като творчество, като дихание. Там където е проникнала светлината, всичко се е преобърнало на изкуство. Защо? Защото сама по себе си светлината е дело, е изкуство на Великия, който я запали.

Но ще кажете: нали светлината е първична? Кой може да я запали? Всяка проява, всяко явление в битието има свой родител, има причина, има фактор, ние няма да ти говорим за големия Фактор и Причина на светлината, защото ти много си слушал за Великото Начало, за Бога. Ние имаме за задача да въведем ученика, да го запознаем с най-близкото, с най-същественото за него, т. е. с изкуството на светлината, която се проявява като живот.

Но ще кажеш: нали животът е първичен? Нали той изхожда от Великото, от Всемирното? Да, той изхожда от там, но светлината го разкрива. Тя го проявява. Как го проявява? Като енергия, като движение, като стихия? Не. Светлината го проявява като разумно начало, както е в своята същина, защото животът е разумно начало. Ако става въпрос за разум, ученикът ще го търси в живота. Извън живота ученикът няма да намери разум. Всичко друго е абсолютно, неоткрито. Само животът е получил тази форма, това съдържание, тази сила на откритие. Следователно, колко ученикът трябва да бъде прозорлив, интелигентен, високо образован, с висши качества, с върховни таланти, за да може да открие изкуството на светлината, тъй като светлината е проектирана като душа, като живот или като душа на живот. Има ли разнообразие? Какво голямо разнообразие е светлината! Какво велико разнообразие е нейното изкуство! Има ли тогава време ученикът да скучае, да бъде в застой. Няма време, защото безчетни са формите, безчетни са образите в изкуството на светлина та. Колкото повече ученикът изживява трептенията на това изкуство, толкова повече му се разкриват безчетните образи, безчетните форми и явления в битието. Тогава Върховното ръководство казва: ето ученикът на всезнанието. Защо? Защото той завладява изкуството на светлината.

С това искаме да опресним мисълта, да възобновим енергиите на живота ви, които ще дадат най-реалното, а то е опитът да окачествиш будността, интелигентността на твоята душа. Има ли интелигентност душата? Има ли будна душа? Да. Интелигентната душа е трептение във висшето съзнание.

Но ще кажете: каква представа е това висше съзнание? Колкото радиацията, трептенията на светлината са по-силни, с по-голям ритъм, толкова и радиацията на съзнанието е по-силна. Защо е така? Защото изкуството на светлината е ритъм на Духа.

Отвлечено ли е това? Да. Доста отвлечено. За да може да схванеш първичната нишка, от която да градиш система за проучване на нещата, необходимо е едно възвишено изкуство, т. е. една възвишена способност, която да не спира пред никакви препятствия и мъчнотии. Може ли да има такава способност? Да, може. Тя се налага. Колкото повече расте ученикът, толкова повече тя се вглъбява в него и той заживява с онова велико разнообразие, което му определя мястото, сферата, света, необятността.

Ученико, гледай на света като на изкуство на светлината. За да ти бъде животът така близък, така познат, така жив, винаги в твоето съзнание да стои мисълта за изкуството на светлината, за работата на светлината, за способността на светлината. Ние ще ти говорим за светлината до тогава, докогато твоето съзнание просветне, до когато твоята, душа се освободи, докогато твоят дух влезе в унисон с творческия Дух. Душата, Духът трябва да бъдат творчески. Душата, Духът трябва да бъдат свободен свят. Душата трябва да бъде ведро небе, светло небе. Може ли това да стане? Ако това не стане, какво друго може да стане? Да угасне свещта на съзнанието, вечно да робува душата и никога Духът да не се осъзнае? Само в процеса на творчеството Духът се осъзнава. Само в свободата душата живее и се разширява. Само при ведрото светло небе съзнанието се разцъфтява.

Това са идеи и представи, това е същина от живота на висшите посветени същества. Те са посветени и затова. защото владеят художествената четка на светлината. Те са посветени, затова, защото живеят в безпрепятствените условия на битието; Те живеят, защото са мощни духове, които преобръщат нещата от противоположни в положителни. Така те разбират голямата система от изкуството на светлината. Ако би попитал едно посветено същество каква е неговата задача, кое е онова, което го радва в живота, то ще ти отговори: художествената четка на светлината, мелодичния тон на изкуството на светлината. Ако продължаваш да питаш това същество какъв е неговия стимул, какви са неговите стремежи, какво иска още да постигне, да усъвършенства, то ще ти отговори: искам напълно да овладея художествения ритъм на светлината. Ако продължаваш да го питаш, къде се движи, какво е неговото пространство, какви светове иска да овладее, при които да се чувства щастливо, радостно, това същество ще ти отговори: бързам, бързам да да овладея кристалния лъч на светлината; който ще ме отведе в прекрасните художествени царства, вселени на Духа. Ако попиташ това същество каква е неговата философия, почива ли на велика реалност по същина, по форма и по съдържание. какви са нейните трептения и енергии, навярно това същество ще ти каже: моят стремеж е да достигна някога до извора, на светлината.

Как си представяш, ученико? Какво представлява този извор? Ти имаш представа за изворите на водата как бликат от глъбините на земята, но къде са изворите на светлината? Най-после, те извори ли са? Енергия ли са? Огън ли е? Какво е светлината? Светлината е особен род мисъл, особен род деятелна първична мисъл. И тази хубава! Светлината - мисъл! Много ясно. Ако нямаше светлина, щеше ли да имаш будна, логична мисъл? Няма такова чудо в природата, във вселената.

И тъй, ученико, идваме до един съществен проблем, че с светлината е мисъл и че твоята мисъл трябва да отрази светлина та. Ето защо Великите Учители в миналото твърдяха. а и сега твърдят, че ученикът трябва да има светла мисъл. От къде ще я вземе? Кой ще му я даде? Художественото изкуство на светлината. Следователно, цялото битие е художествено изкуство на светлинната мисъл. Няма друго изкуство извън художествената мисъл - светлината.

Ще кажеш: какво от това, че знаем това нещо? Какво ще ни донесе то? Критичният спекулативен ум често пъти задава тия въпроси като казва: какво от това, че съм в допир с художествените прояви на светлината? Ученико, ти по същина си едно художествено изкуство на светлината, т. е. ти си една художествена картина, в която се е въплътила душата. А щом се е въплътила душата, от тебе започва да трепти мисълта, да трепти светлината. Къде си се въплътил? В мировата мисъл. Който не е въплътен в мировата мисъл, той е глупав, бездарен, невежа. А който се е въплътил в мировата мисъл, във върховната мисъл, той е живот, наука, изкуство, пълна проява на светлина. Не е мъчно да намериш началото и да можеш да проучиш неговите последствия. Щом знаеш, че светлината е върховна мисъл, лесно ще откриеш Върховния. Защо? Защото той е извор, а ти си тръгнал към Върховния Извор. Всички други пътища са отклонения и падение на Духа. Единствено този е пътят, който води към Върховния Извор. Ние няма да кажем много споменатото има Бог, а те занимаваме с перспективи, със системи от изкуството на светлината. Когато влезеш в света на изкуството на светлината, тогава ще изоставиш всички стари разбирания, всички стари определения, всички религиозни, научни или каквито и да са представи. Защо? Защото си мисъл, светлина.

Тогава ще кажеш: значи, тогава всичко е мисъл? Много естествено, ако ученикът не мисли, какво ще бъде, тогава? Ще бъде бездушен. Как? Няма да има душа. Защо да няма душа? Защото душата е дихание. душата е живот, в който е поляризирана върховната мисъл. Ако ученикът се стреми да може върховна та мисъл да се поляризира в неговата душа, тогава неговият дух ще бъде върховна мисъл.

Когато така поставяме въпроса пред учениците на Вътрешната школа, ние имаме за цел да разкрием все повече и повече дълбоките гънки на Божия Дух. Ще успее ли ученикът да бъде в унисон с това висше изкуство на светлината? Когато пробудим; когато осветим неговата мисъл и възрастим неговото съзнание, ще успеем. Можем ли да се съмняваме в обратното? Никога. Този който е опитал светлинния лъч на Върховната мисъл, той не може да се върне назад. Няма къде да отиде. Няма да има за него място, няма да има пространство, няма да има и светлина, която да подържа неговия живот.

И тъй, ти си вече, запалена свещ. Колкото и да духа вятърът, пламъчета та ще се разискрят и тя няма да угасне, защото светлинната им е върховна мисъл, а върховната мисъл има първично начало. Там където началото е първично, има устойчивост.

Но ученикът може да възрази и да каже, че може би ще се измори, че силите му няма да издържат, че напрежението е голямо. Колкото повече се въплъщава Върховната мисъл, толкова силите се по-укрепват и душата се освобождава. Трудна е задачата, труден е материалът, висока е областта, необятно е пространството. Ако искаш да се радваш на временното, на малкото, на сладкото, но то има предел, има край. Ако искаш да живееш във вечността, в безкрайността, ти трябва да въплътиш в своята душа мисълта - светлината. Тогава ще имаш вечен ден, вечен изгрев, защото където гори пламъчето на светлината, там няма вечер, няма нощ.

Ето къде е магията, която ученикът трябва да овладее: Ето къде е безсмъртното, което ученикът трябва да изнедри от себе си като едно всемирно начало. Къде може да стигне мисълта на ученика? Ще стигне някога до пределите, до мястото на Учителя. А къде може да стигне мисии та на Учителя? Мисълта на Учителя може да стегни до изворите на светлината, т. е. до началото на Върховната мисъл. А как ще отпечатаме художествените образи на нашето движение? С многото възможности. усети и органи ще се предават и художествените системи на светлината. Как ще се усъвършенстват тия органи, тия усети? Как ученикът ще работи върху тях? Един ден той ще прояви магнетическите сили на тия органи. В растителното царство е познато пресаждането, израстването на плода, в минералното царство е позната репресията, която дава блясъка на диаманта и на много елементи, а в човешкото царство е познато въплъщението на висшата Върховна мисъл - светлината в човешката душа. Щом тогава ученикът има такива познания, може ли да остане празен, свободен? О, не. Под думата свобода се разбира неограничен, да присъства в изкуството на светлината

Ученико, имаш най-висшите образи за изкуството на светлината. Теб ти предстои да бъдеш художник. Защо? Защото светът е създаден – планетите, слънцата са създадени и сега ученикът трябва да ги украсява. Кой ще ги украси? Въплътената светлинна мисъл. Ученико, бъди въплътена светлинна мисъл, за да бъдеш дееспособен, за да имаш богатство, да имаш капитали, да имаш енергии, за да продължиш усъвършенстването.

Ученико, не се плаши. Стъпи по-смело на горното стъпало, без да се колебаеш и съблазняваш, защото горното стъпало ти разкрива нови хоризонти. Там няма да намериш неща от долното стъпало.

Ще дойде може би пак съблазънта: а сега къде? Към по-горно стъпало, към последното стъпало на всемирната тишина на Божествения. Дух. Необятен е светът на върховната мисъл. Необятно е състоянието на светлината. Но ти вярвай и ще живееш, върви и ще стигнеш, учи и ще се усъвършенстваш. Това е твоето изкуство, твоята музика, твоята поезия, твоята философия, твоя живот.

Животът ти да бъде светлина. Мисълта ти да бъде светлина. Чувствата ти да бъдат светлина. Стремежът ти да бъде светлина. Светлина, светлина, тя е глъбина на Духа.

30 септември 1954 г.