377. Изкуството на светлината (трето)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 377-мо

Изкуството на светлината

(трето)

Необходимо е дълго; време да размишлява ученикът, докато най-после оформи своя мироглед за положителното в света. За да може да. бъде един упорит, един съвършен защитник на своя мироглед, той трябва да владее в голяма пълнота, в голяма широта, изкуството на Духа. Какво трябва на ученика? Какво трябва да вземе ученикът от способността на светлината? Щом той става представител на една висша духовна йерархия, на един висш духовен свят, щом той става ревностен защитник на идеите на Духа, нему му трябва да овладее светещата, дреха на светлината. Какво значи това? Каква е тази дреха? От какво е направена тя? От тъкани, от хартия, от материя някаква си? О, не. Дреха та на ученика трябва да бъде светлинно тяло, светлинен образ, светлинно подобие, с която може да се представи пред великите същества, който имат за задача да изявят в живота идеите, желанията на Духа, защото ученикът трябва да представи в реалност Духа. Най-голямата му трудност, най-голямата му борба сега е, когато той е обкръжен от плеада мисли на материализма, на материалистическата мисъл. Той трябва да бъде такъв изкусен майстор, че да преобръща всяка материалистична мисъл в светлинна, защото всяка мисъл се отделя от някоя запалена свещ. По естество мисълта е трептение на някое тяло или на някой живот. Следователно, в основата си мисълта има трептението на светлината, но до съдържание има смесица, има елементи на тъмни трептения, които опетняват мисълта. Ето защо, при всяка мисъл, макар и да е груба материалистична, той да вижда началото на естеството в нея да и да преобръща съдържанието в положително движение. Ученикът трябва да раздвижи света около себе си, т. е. неговият свят трябва да бъде движение, да има способността на светлинното движение. Ако това не направи, как той ще претендира, че знае нещата, че присъства някъде далече в необятността.

Когато говорим за изкуството на светлината, ние искаме тази дееспособност до такава степен да се разшири, че движението да стане светкавично - светкавична, проникваща мисъл - мисъл която да догони първичната мисъл и тогава ще има като резултат елементите, същината на светлината.

Тъй както ние ти представяме светлината, тя ще излезе като някакво си разумно същество, което разпорежда, което раздава, обособява и се движи. Ученико, имай ясна представа, че светлината е трепет и лъчи на върховната първична мисъл. Щом е върховна първична мисъл тя е повече от същество, повече от образ и подобие. Защо? Защото способността й е голяма. способността й е всемирна, космична, безкрайна.

Но ще се зададе въпроса къде са изворите, къде е мястото на светлината? Мястото, изворите на светлината са във върховното мирово съзнание. Ще зададете пак въпрос: може ли да съществува Върховно мирово съзнание без елементите, без атмосферата на светлината? За да предпазим ученика от съблазън, да не поставя пред себе си препятствие и прегради, които могат само да го спрат. Ние искаме да хвърлим повече светлина, за да може да стане видело в съзнанието на ученика. Първичната способност, първичното движение, първичното съдържание, първичното вещество, първичната сила, първичният мироглед и първичният живот са именно, които дадоха резултата - светлината. Тогава се задава въпроса: в това първичното, била ли е светлината като някаква способност? Извън способността светлината, не е можело да стане изявление, сътворение в необятната вселена. Тогава ще се помисли, че Бог по начало е светлина? Бог не е светлина, но Бог съдържа елементите на светлината. Бог не е мъдрост. но в Бога е съдържанието на деятелността. Тогава какво е Бог извън светлината, извън мъдростта, извън истината и т. н. Може ли човешкият интелект. може ли човешкият дух да си представи един такъв Бог, едно такова начало, което съдържа всичко, а не е като всички. И наистина, ако Бог беше светлина, щеше да се прояви само като светлина. Ако беше любов, щеше да се прояви само като любов. Ако беше мъдрост, щеше да се прояви само като мъдрост. Ако беше истина, щеше да се прояви само като истина. Следователно, така Бог е ограничен, еднороден, еднообразен? Не. В Бога се съдържат много висши начала. Това ще видиш от неговото проявление във вселената посредством своя дух. Там ще го видиш в неговото светлинно изкуство.

Когато засягаме светлинното изкуство, ние представяме нещата само като изкуство. Наука, музика, поезия, биология, естествени науки, астрономия, алхимия, всичко това ние включване във висшето изкуство на светлината. Тогава, каква наука ще имаш за Бога? Каква религия ще имаш ти? Ще ограничиш ли изобщо твоето съзнание в някакви си религиозни форми, обреди и т. н.? О, не. Ученикът е ученик на изкуството. Само една облост знае той, която има първичност и която е всичко - върховно изкуство, проявено като светлина и Дух.

Колко ще се зарадваме, когато видим ученикът на Вътрешната светиня да разпознава вече изкуството на светлината и присъствието на Духа! Ние ще се радваме, защото радостта е светлина. Всичко е светлина, защото всичко е дело на Духа. А Духът е който разпръсва светлината. Ето къде е истината. Духът е, който развихря светлината. Никоя друга способност, никое друго изкуство или битие не е в състояние да разпали светлината, както Божия Дух.

И тъй, когато говориш за Бога, имай предвид неговия Дух, който проявява голямото изкуство в светлина. Не е много мъчно да може ученикът да свикне да вижда, да слуша, да има обонянието, да има усета, да се приобщи към този висш магнетизъм, към тази висша радиация, да влезе в този висш химически, в този алхимически, биологически и космически университет, за да може да овладее това велико изкуство като висша божествена наука.

Ученико, тепърва ти предстои да седнеш на ученическата скамейка и дълбоко, съсредоточено, във всестранно размишление да проучиш посредством интелекта, посредством осезанието. обонянието, зрението и слуха висшия свят, голямата светиня, където художниците, учителите на върховното изкуство работят с четката на светлината. Това е новият свят за тебе. В древността пророците виждаха този свят като златна, светеща порта, обсипана със златен прах и т. н. Това е фигуративно представено. Но ученикът на Вътрешната школа, на Вътрешната светиня, на Вътрешния живот има вече нов интелект, ново зрение, нов слух, осезание, интуиция, ясновидство, сливане и т. н. Дали може ученикът да постигне в един период от дадено време? Защо да не може? Има много причини, които му биха препятствали. Това е вярно ученикът има една същност, която всичко, може да ликвидира; Това е така нареченото висше убеждение, т. е. душата на опита, душата на реалността е съдържанието. То е мирогледа на неговия дух. Ако имаше този мироглед, целият необятен мир ще бъде за тебе прекрасно художествено изкуство.

Добре. Можеш да гледаш на всички явления като изкуство, но достатъчно ли е това? Къде е духовният свят? Къде са духовете, които разнасят светилниците на светлината? Ти си дух. Следователно, ти трябва да имаш връзка с ония висши духове - художниците на изкуството. Изкуството си е изкуство. Дадено явление е изкуство. Дадена проява е изкуство. Но за кого е това изкуство? За духовете? За възвишените духове, които имат присъствието на Божия Дух.

И тъй, главната задача, която поставяме пред теб е да имаш присъствието на Божия Дух. Всичко друго е изкуство. Ти ще владееш обаче това изкуство само ако присъства Божия Дух. Защо? Защото той знае всички правила, всички варианти на това изкуство. Ето защо на ученика като първо условие е необходимо връзката му със силата на Божия Дух. Тази сила е, която ще го направи корав, устойчив, силен. Тази сила е, която ще го превежда през много опасни зони в по-висши полета, където изкуството е по-реално, по-нагледно, по-образно.

Може ли това изкуство да бъде и на земята? Може ли ученикът да стане един светлинен художник? Да. Художници трябват, поети, хора на науката, хора на трезвеността, хора на просветлението. Това е славното бъдеще, което идва. Имай великото търпение, великото самообладание. Тъй както изворът се влива в океана, така и твоят дух да се влее в твоята душа.

Ще кажеш: нали има много духове? Ще се влеят някога. Често те правят пакости, размътват рекичката, дори и моретата, но ние ръководим ученика и искаме да го освободим от тия духове, да не бъдеш вече техен роб, техен слуга, тяхна майка или техен баща. Ние искаме да скъса ученикът с родството, с майчинството, с бащинството. Защо? Защото ученикът на светлинното изкуство се занимава с висшето художество, с висшата музика, с висшата алхимия, астрономия и т. н. За него няма време да пъпли по Земята, да си свива гнездо, да си прави къща. да отглежда челяд, да се занимава със стопанство, със земеделие и т. н. Всичко това извършват духовете, а ученикът - присъствие на Божия дух, ще се нареди в редицата на боговете, на учителите, на  посветените.

Ето каква степен очаква ученикът. Това е най висшата степен, която ще му се даде тук на земята. А има много по-висши степени - когато ще се завладее в голяма пълнота, във висше художество изкуството на светлината.

И тъй, каква последователна мисъл, каква непреривна мисъл, каква художествена мисъл се излъчва от Централното съзнание във висшето посвещение на ученика! Ние говорни за посвещение, а не да се избавите, да ви се прощават греховете, да се прощавате с човеците. Има кой да извърши тази служба. И то е необходимо, но има други, които ще направят това. Има хлебари, които ще те нахранят. Има земеделци, има животновъди и т. н. Те извършват известна работа, а нашата задача е съвсем друга - да те запознаем и то обстойно с устройството на висшите светове, в които ще влезеш да се посвещаваш. Реалната ти стойност е само като посведен. Не си ли посветен, ти си едно малко същество, без опора, загрижено. Посветен ли си; всички сили в битието са твоя опора. Защо? Защото си око, което вижда, ухо което слуша, ноздри които усещат, същество, което е облечено с прекрасната светлинна дреха. По-рано ти говорихме да имаш езика на светлината, а сега ти казваме да имаш дрехата на светлината. Защо? За да се представиш в едно върховно общество, трябва да имаш и светлинната дреха. Иначе, не можеш да присъстваш.

Ние ти говорим, че ще те запознаем с устройството, с живота, с нравите и науката на висшите светове, но сега ние не сме дошли до там. Докато не научиш езика на светлината, докато не облечеш дрехата на светлината, докато не усъвършенстваш отношенията на светлината, ще бъде трудно за тебе. Ще усвоиш езика, за да имаш словото. Ще облечеш дрехата, за да имаш присъствието. Както висшите сили присъстват при теб, така и ти трябва да присъстваш със светлинната дреха. Разбирай ни по съдържание, а не само по форма. Ние знаем, че твоят дух ще схване нещата по съдържание, по сила, по космичност.

Какво да ти кажем за светлите същества? Как те се посвещават? Какви са техните отношения по отношение мирогледа на върховните богове? Време ли е да опишем, да изнесем някои тайни? На кого се доверяват тайните? Само на. този, който има способността да съхранява ключът на съкровищницата. На кого се разказват тайните? Само на този, който има езика на светлината. На кого се представят по форма и съдържание, по образ тайните? Само но този, който е облякъл дрехата на светлината.

Ето какво достойнство, каква сила, какъв живот, каква идея, какъв мир е ученикът. Колкото и да се стремим да опознаем ученика с тия тайни, все пак той мъчно ще ги схване, защото тъканите на неговия мозък, защото веществото на неговия ум, защото същината на неговото съзнание са още притъпени, са непосветени, необновени. Тепърва започва посвещението, тепърва започва да приижда светлинен пламък върху съзнанието. Не е далеч времето, когато като огнени езици духовният пламък ще витае върху всеки ученик - признак на посвещение на Божия Дух.

Много са представите, много са образите. безгранично е изкуството на светлината. Но да не би ученикът да почувства, че се е уморил, че е изучил изкуството на светлината? Нито мисъл не трябва да минава през неговия ум и неговото съзнание за някаква умора. Изучаването на изкуството на светлината носи подем, възход, трепет. Уморяваното е долу, когато си в представите.

И тъй, трябва да имаш резултат, защото очите на много душички са обърнати към този център, към това ядро. Те чувстват изблика, усещат радиацията и понякога се бунтуват, но и те имат право. Затова, това светилище трябва да разпръсне светлина. Кой ще бъде стълбът? Около кого ще се крепят съзнанията и убежденията? Кей ще бъде Този център? Само Вътрешната школа. Тя ще запази есенцията, тя ще запази духа и словото на Великия Учител, тя ще обогати аудиторията, ще обогати съкровищницата на братското дело. Тя ще запише светли страници в историческото време на присъствието на великия Учител. Тя е, която ще държи равновесието на световната мисъл, дори и на политическата мисъл. Тя е; която ще каже на човечеството, на всички хора по земята, че има един светлинен свят, че има едно светлинно изкуство. Всеки който го научи ще бъде истински брат, истински посветен.

Това е новото. Това е, което досега не се е чуло, защото чрез присъствието на Великия Учител проникнаха много, много висши сили. Всички те имат за задача да подготвят основите на новия храм - храма на любовта, на светлината и на истината.

7 октомври 1954 г.