378. Изкуството на светлината (четвърто)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 378-мо

Изкуството на светлината

(четвърто)

 Със своята култура със своето изкуство, със своето знание, със своята любов ученикът трябва да представи ония сили, ония царства, ония вселени, които са го подготвили да даде образец, който да послужи за възхода за културата, за знанието на всички същества, които мислят, които живеят, които се стремят тук на земята. На ученика е представена цялата култура на образния свят. Ученикът е запознат с великите учени, с великите представители - Върховното ръководство, учителите на човечеството, ръководителите на душата. Следователно, ученикът трябва да бъде истински представител на висшите светове, на божествения свят, на Върховните светове. Досега той се е учил коя религия е по-права, досега са му давали методи да може да се превъзпита, да може да се образова, да може да се издигне. Религиозния метод за него е бил един от най-възприемчивите. който го е научил да се моли, да се смирява, да прощава и да дава. Всичко това е хубаво. Но пред ученика стои едва друга дилема: какво му допринася това, което той върши, какво ще види, какво ще проникне. Сериозен въпрос наистина. Религията казва: вярвай, моли се, за друго не мисли, защото ако мислиш, ти ще оскверниш. Обаче Христос казва: който търси, ще намери. Който проси, Ще му се даде. Следователно, който е тръгнал, ще стигне. Който учи, ще научи.

Ето каква идея е вмъкнал Христос а своята велика доктрина, в своето велико учение за съвършенството. И тъй, ученикът вече трябва да търси, трябва да открива, трябва да върви.

Но ще кажеш: на ли вяра та прави чудеса? Вяра. та прави чудеса когато си тръгнал. когато си учил, когато си искал. Иначе тя е така наречената бабешка вяра. Знание трябва. Трябва да разбираш неща та, да си проучил, да си ги опитал. А за това се иска великото изкуство на светлината. Ученикът не се самооблащава, не се отвлича, не храни себе си с някакви вярвания, а живее, вярва. Защо? Защото е проучил Всичко. опитал е всичко, което засяга лично него-неговата същина. неговата душа, неговия дух. Като такъв, той е представител на новия свят, на новата култура, на новата епоха. Трудното за ученика беше да се освободи от старите вярвания, от старите кодекси, от старите традиции. Освободил веднаж своето съзнание, той е прогледал, взел е четката на светлината и е вече силен. Защо? Защото е представител на най-възвишеното, на най-великото, на най-реалното.

Какъв разум, каква глъбина, какво- съвършенство се излъчва от ума на ученика! Той напълно оправдава своето признание, своето име.

Ученико, готовността е най-великата система за тебе. Да бъдещ готов, т. е. да бъдеш в унисон, да бъдеш лъч, който прониква в необятните пространства, е твоето призвание. За какво друго ще мечтаеш. За някакъв си рай, за някакъв си задгробен живот - там някъде по-близо до ангелите, по-близо до Бога? Не се самозаблуждавай. Ти си ядро на Божествения мозък. Ти си лъч от божествената мисъл. Ти си импулс, ритъм от божественото сърце. Следователно, какъв рай търсиш? При какви ангели ще отидеш и при кой Бог блаженство ще изживяваш. Внимавай, а владееш ли изкуството на светлината, ти си всичко. В теб е раят, в теб живеят ангелите, теб те ръководи божият ум, божията мисъл. Всяко място и пространство е твоя необятност. Ти си представител на същините в битието. Щом е така, може ли слабостта да събори ученика? Може ли безверието да отклони ученика? Могат ли световните стихии да огорчат ученика? Невъзможно е.

Ето как ние вече поставяме въпроса за световното знание, за мировите проблеми и за величието на човешкия дух и човешката душа. Такъв въпрос никъде няма да се постави, защото навсякъде е процес на подготовка. Там ще се дресира животното в човека. Други са мерките, кодексите за ученика. Той е дълбок мислител, необятна вселена; Следователно, има ли нещо невъзможно за него? Така възпитан, така подготвен, като представител на великото сътворение, той е висша пълнота, необятна светлина.

Ученико, да не би да обгорим твоите кумири за райското блаженство? Ние искаме да бъдем предпазливи. В твоята подготовка да преобладава повече изкуството на светлината. Винаги си служи с изкуството на светлината, за да имаш реалния свят, истинския дух и най-великата мъдрост. Ние няма да бъдем съгласни да те откъснем от твоята вяра, да те лишим от твоите надежди, да те отклоним от твоя път, но знай: има много пътища, има много вярвания, има много надежди. Въпросът е: тръгнал ли си ти по най-правия път? Възприел ли си ти съвършената вяра и надежда? Като нов представител, като ново изкуство, като ново вдъхновение и като нов ученик на земята, ти предстои да разясниш, да посветиш всички ония същества, които те обикалят. Защо? Ако небесните сили, ако върховните сили правят давление да те устроят, техните сили не трябва да отидат напразно. Те не са да помогнат само на човешката личност. Чрез твоята подготовка ти ще свидетелстваш абсолютната истина за всички неща, които те обикалят, с които ти имаш отношение.

Но ще кажеш: трябва да бадем големи умове, широки души, необятни духове. Вярно е това. Върховните неща се изнасят от върховни духове. Необятни те неща - от необятни души. Силните неща - от Върховната воля. Щом си ученик, ти си причислен вече към някое ядро. А всяко едно ядро радиира, пръска светлина, дава живот, дава ведрина.

И тъй. не се отчайвай. Не спъвай Духа. Освобождавай се от старото. Подновявай своето съзнание, тъй както слънчевото ядро вечно се проведрява, вечно се обновява. Това е една перспектива, която ще ти даде възможността за изкуството на светлината.

Богат е светът, в който живееш. Пълен е с голямо разнообразие, с много явления, които занимават твоя ум и твоята мисъл. Ти си се подготвил като естественик, като математик, биолог, астроном, химик и т. н. Цялата природа около теб говори за едно съвършено изкуство, но ти малко си презрял в нея, малко си проникнал в нея да видиш кой е истинския художник, който майсторски е декорирал земното кълбо, който е украсил цветята, плодовете, хората, животните. Кого трябва да търсиш? Кой е този, който ще те научи на това изкуство? Това е Духът, който е видял краските на светлината и е изписал по форма и съдържание цялото битие на земята върху тях. Ученикът, който се учи като този велик представител, като този велик художник, трябва да вземе краските на светлината и да започне първо със своя свят. Колко богат е неговият свят! Какъв трепет е Той! Ако би рекъл да съчетае цветовете и да създаде своето око, ще му трябват милиарди години. Ако би поискал да сътвори гънките на своя мозък, да създаде веществото на своя мозък, ще му трябват милиарди години. Ако би поискал да създаде нюансите на своята душа, които нюанси са излъчения живот, ще му трябват милиарди години, Ако би се опитал да нарисува целия човешки бит, цялото човешко същество, което е като фактор, като движение, като сила, като присъствие, ще му трябват милиарди години. А колко време трябва на ученика да проникне в съвършените лаборатории на Божия Дух? Само миг време.

Но ще кажеш: защо до сега не стана това? Не стана, защото не знаехте, защото никой не ви е казал, защото не владеете изкуството на светлината. Ето как ученикът трябва да мери времето. За да се освободи от времето, ще трябва да дойде де най-малкото време – мига. То е реалното за ученика. Многото време е за голямото богатство, за многото знание, т. е. който е натоварен. Много знае този, който е в мига, който е разтоварен. Да проникнеш във висшите светове е гениалност. Да имаш - отношение към висшите светове е съвършенство. А да бъдеш посветен, това е да заживееш във висшите светове, да разбираш науката във висшите светове, да разбираш произхода на съвършените същества, да овладееш тяхната култура, тяхното изкуство, да разбираш и техния език. Само тогава можеш да говориш за другите светове, за рая, за ангелите, за Бога. Сега човечеството само бръщолеви по тия въпроси. То може би се надява, има едно вярване, но то още не е вяра, не е жива вяра, още не е реален опит. Да имаш реален опит, това е да имаш най-малкото време, да бъдеш натоварен най-малко, това е да заживееш в мигах в свободата.

Така говорят висшите светове. Така прониква културата, науката в по-нисшите царства. За да може ученикът да се добере до тяхната култура, до тяхната наука, необходимо е изкуството на светлината. Какво е това изкуство? Небе ли е, земя ли е, природа ли е или някакъв непонятен мир? Истинското изкуство е трепет на светлината. Там където трепти изкуството, се ражда светлината, раждат се вселените, системите.

Ученико, ние ще говорим за светлината до тогава, докогато тя затрепти в твоето съзнанието, докато твоето съзнание стане светлинен трепет. Какво това, за което ти говорим? Каква същина е това? Материална, духовна, психична? Ето къде ние ще се спрем да обобщим нещата и да докажем, че няма материални, няма плътски, няма груби същини, а има само една същина. Тя е светлината. Всичко е светлината, но в различни валенции, в различни етапи. Има голямо разнообразие. В това разнообразие не виждат положителното присъствие на висшите строителни сили. Каква наука защитава тогава ученикът? Какъв мироглед ще има? Материалистичен или спиритуалистичен? Пред него е най-великата същина. Това е изкуството на светлината и присъствието на Духа. Присъствието на Духа е движението, а присъствието на светлината е красотата. Къде стои човекът? Извън движението и извън красотата ли? Те са съчетани у него. Той е съчетание на движение и красота, т. е. на ритъм. Движението превърнато в ритъм е същина.

Колко много трябва да знае ученикът! Всичко трябва да знае. Защо? Защото е представител на най-възвишената наука, на най-възвишената система. Всичко е в трепет в него. Благодарение на този трепет той навсякъде присъствува. Но има същина у ученика, която му казва: и все пак си нищо. Може би за много се имаш, но си нищо. Има една инертност, която е представител на процесите. Има процеси, развитие и т. н., но има вдъхновение, има проникване. Кое ще избереш? Процесите, растенето или вдъхновението, проникването? Трудно избира ученикът в началото, защото целият стар свят е зад него. Той не го пуща, не го освобождава. Казва: член си на това общество, на тази нация, на тази раса и т. н. Ученикът обаче е интернационален, напълно божествен, а извън божественото нищо друго няма. Тогава какви са жълтите, червените, черните? Те са в групата на процесите. Ученикът е бял. Никакъв друг цвят няма по него. Белият цвят е представител на абсолютната светлина. И светлината има своя градация, както са изразеше цветовете в спектъра на слънцето, но в него преобладава белият светлинен цвят.

Ученико, изучавайки цветовете, внедрявай в своето съзнание белия цвят, за да дадеш път на белите слънчеви лъчи да проникнат в тебе. Ще обичаш краските. разнообразието, ще ги съзерцаваш, ще им се възхищаваш, но твоята сфера трябва да бъде белият светлинен цвят. Където има белота, има светлина, има чистота. Тия положения са преимущество за посвещаваното на ученика. Цял изтъкан от бял цвят, той ще бъде израз на централното светлинно ядро. А това е същественото - да се стремиш да бъдеш централно светлинно ядро. Тогава няма да става въпрос за бяла ложа, за синя ложа за черна ложа и т. н. Защо? Защото всичко се претопява в светлинното ядро.

Ученико, животът е поток от светлинното ядро. Душата е минала през светлинното ядро. Духът е тръгнал от светлинното ядро. Следователно, бъди художник за светлинното ядро. Нека твоята мисъл създаде най-богатите светлинни образи. Ето къде трябва да бъдеш изкусен майстор. По този път ти ще овладяваш изкуството на светлината. Всеки ден със своята мисъл създавай прекрасни светлинни светове, прекрасни светлинни сфери. Това е твоето изкуство. Това е, която трябва да направиш. Всичко друго е баласт, старост, болест, глад, нещастие. Ученикът ще се оплаква от своите неблагоприятни условия, но то не значи, че той още трябва да стои в тях. Ние го въвеждаме в светлинните светове, ние го учим да създава красиви светлинни образи, които ще го представят като художник, като ученик на изкуството на светлината.

Прекроени мисли се редят върху твоето съзнание, върху. твоя ум! Прекрасни същества ги насаждат, тъй както благородният градинар насажда цветята в почвата, така ангелските същества насаждат върху твоето съзнание, върху твоя ум и твоята мисъл прекрасни образи, перспективи, явления. Ще ги изхвърлиш ли? О, не. Копачката копае, заравя семената. Какво ще правиш? Къде ще се. скриеш? Няма място, няма пространство, а има само миг. Заживей в този миг, за да завършиш своята еволюция.

Някой от вас ще каже: може би аз не се откъсвам от своите убеждения. Нямай свои убеждения. Те са чужди. Ти имаш за задача да овладееш само едно убеждение. То е изкуството на светлината. Овладееш ли това убеждение, потекат ли тия светлинни енергии в тебе, ти си истински представител на висшите светлинни светове. Тогава си истински мислител за науката, за културата на висшите светове.

Ученико, ние не те занимаваме с ада, с греховете, с падението, с прощението и т. н. Ти знаеш всичко това. Ти си голям професор, голям учен. Едно нещо ти не знаеш - изкуството на светлината. Сега е времето, когато трябва да ти говорим за изкуството на светлината. Необходими ли са милиарди години? Необходими ли са особени условил, или особени отношения? Необходими са прями отношения към изкуството на светлината, чистосърдечни отношения към работата на Духа, светлинен полет към Върховното ядро на Духа. Ако всичко това ти имаш, ако всичко това ти изживееш, ако всичко това е плът и кръв у тебе, ти наистина си велик представител на изкуството на светлината.

Има ли нова материя за тебе до съдържание, по смисъл, по вещество и естество? Кое е новото, което теб те увлича, което ти очакваш, на което се надяваш? Старикът казва: свърши се. Земята ще ме изравни. Болният казва: свърши се, край. А ученикът казва: към царството на Духа и изкуството на светлината. Това е животът.

14 октомври 1954 г.