379. Изкуството на светлината (пето)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 379-то

Изкуството на светлината

(пето)

Кое е силното в ученика? Силното в ученика е да владее изкуството на светлината. Силното в ученика е да знае за елементите на светлината. Силното в ученика е да знае за мощното ядро на светлината. Силното в ученика е да бъде светлина.

Когато става въпрос за сила, когато става въпрос за свобода. ученикът трябва да трепне пред дилемата, че той е силен, свободен. Силният и свободният се е родил в света на светлина та. Щом се е родил в света на светлината, той е подобен на майката и бащата на светлината. Той е подобен на брата и сестрата на светлината. Той е подобен на Великия Източник на светлината.

Кое е силното в ученика? Че той е подобен на Първоизточника на светлината. И когато неговият дух се приобщи към изкуството на светлината, в него ще потече художествената мисъл, поетичното чувство, гениалната мисъл.

Кое е силното в ученика? Трябва ли да се определи, трябва ли да има граници за силното в ученика? За да имаш понятие за пътя. ти поставяш граници, но пътят е без пространство. Пътят е във вечността, в безкрайността. Щом вървиш по този път, ти все пак имаш граници от двете страни. Какви са тия граници? Те са все елементи на светлината. Те са, които ти определят посоката към Първоизточника на светлината. И когато става въпрос за сила и свобода, ученикът трябва да знае, че по пътя ще има силови фактори и от двете страни, а пред него има вечен простор, който е осиян от Първоизточника на светлината. Ученикът трябва да има път, но да не се заблуждава и да не влиза в противоречия от събитията, явления та и процесите на тия две страни. Той трябва да знае, че неговото напред е вечно, безконечно. Така неговият дух получава импулс по-бързо да измине разстоянието.

Тогава ще се зададе въпроса щом има вечност, какво е това разстояние? Защо е необходимо разстояние? Страничните фактори, опреде лят разстоянието. Ще се зададе пак въпроса: не може ли другояче да бъде устроен пътят на ученика, отрежат на ученика, съвършенството на ученика? Това е най-реалния метод. Ученикът е богат с много елементи, с много процеси изявления, а пред него стои пространството, необятността, безкрайността. Дали тогава тия фактори са спънка за него, ограничение за него? О, не. Специално за ученика те са художествени картини, гениални образи и божествени явления. Те не могат да го спънат, защото колкото по-нагоре ученикът се изкачва, толкова по-прекрасни, по-художествени картини и образи той изживява. А колкото по-нагоре се изказва, толкова пътя става по-блестящ, по-осветен, по-кристален, по-позлатен. Това е пътят на вечността за ученика. Колко умен трябва да бъде той, колко предвидлив, колко съобразителен да не се спъва от страничните явления, от страничните процеси, от страничните красоти. Досега ученикът се е лутал ту на ляво, ту на дясно. Много малко време е употребил да върви напред. Светът е такъв - пълен с форми, с образи, с явления и процеси. За да може ученикът да се изкачва все по-високо, той трябва да бъде много умен, много прозорлив, много осенен. Иначе той ще се спира много и много векове. По естество, по същина човешкият дух има тия способности да се влюбва в красотата. Всички вие имате тази способност. Вие вечно сте се влюбвали в красотата. Това е вашият живот. Кой по-малко, кой повече се влюбвал ту наляво, ту надясно, а за напред той е казвал: има време. Нали животът е вечен? Кога да е, ще постигнем съвършенството на нашата мисъл, на нашите чувства, на нашия живот. Това не е лошо, но дали ученикът трябва да се спира да изпитва красивите нюанси, сладките чувства? О, не. Ученикът е божество. Той е взел участие, когато върховната мисъл е създала красотата, обаянието. Ученикът е преднина, водач. Него трябва да виждаш винаги напред, винаги на хоризонта, никога под хоризонта. Щом е под хоризонта, той се е спрял отляво или отдясно. Ученикът трябва да бъде най-великото съвършенство, да бъде винаги преднина, над хоризонта, далеч в безкрайността, стигнал до великите първоизточници на светлината.

Ако тия идеи занимават мисълта на ученика. ако тия идеи занимават духа на ученика, ако тия идеи занимават душата на ученика, той наистина скоро ще стигне, ще посрещне великите строители - върховните архитекти на сътворението. А това е неговата цел - да види, да опита, да срещне, да обмени мисъл с тия велики богове. Ученикът на Вътрешната школа има една единствена задача - да открие свещените стъпки на Великия Учител, защото Учителят идва при него, но не остава при него. Той си отива. Къде отива ученикът още не знае. Дълг се налага на ученика да издири, да открие жилището на своя учител. Защо му трябва, когато Учителят е така предан към него и го посещава? За да придобие опитността и силата на Учителя, ученикът трябва да стане като Учителя. А за да стане като учителя, той трябва да се изкачи високо в царството на Учителя.

Какво ще трябва на ученика? Щом той поема един сериозен, един върховен дълг да бъде водач, да степенува, да изхранва, да посвещава духовете, душите, той трябва да се осъзнае като такъв. Всякога трябва да има идеята, че той е един от онези, който ще бъде адепта, който ще бъде съзерцание, ще бъде пътеводна звезда, който ще бъде най-гениалния ученик.

Но сега ще дойде мисълта: дали по този начин ученикът няма да се заблуждава и надценява? Добре тогава. Какво трябва да мисли ученикът? Той трябва да има мисъл, трябва да има стремеж, трябва да бъде запалена свещ. Да мисли че е обикновено същество, с нисши чувства и прояви, което е под удара на съдбата и т. н.? Дълги, дълги години ученикът е мислил така, винаги е бил потискан. И религията го е потискала, и монархията го е потискала, и науката го е потискала, и неизвестността го е потискала и той се е утешавал със следното: такава е волята божия. Така е наредило небето. При такива природни условия се намирам. Такава е действителността. Ще трябва да мисля като всички хора, ще трябва да имам отношение към всички хора, ще трябва да им слугувам, да ги почитам и подпомагам. Когато ученикът излиза от хаотичното състояние на нисшите култури, това изкуство му с необходимо. Но когато ученикът е влязъл в Алма Матер, в Светая Светих, той е извън тия условил. Защо е извън. Защото Учителят е извън тия условия. Този който го учи, този който го декорира, този който го вдъхновява е извън тия условия. Следователно, кое е силното в ученика? Че той а извън тия условия на нисшите йерархии, че той е открил свещените стъпки на своя учител и смело крачи нагоре към главния извор на светлината. Трябват нови очи, устроени от нова материя, от особена материя. Трябват нови уши, нови чувства, преустроени от нови елементи, от висша валенция светлина. Може ли да стане това? Първата задача, първото изкуство на ученика е да се справи със своите сетива, със своите органи - да може да внесе повече светлинни елементи и да бъдат те преорганизирани. Защо е необходимо? Защото не може той да открие света на светлината, ако няма тия органи. Той ще долавя, светлинните лъчи. ще вижда светлинните кълба, трептящите звезди, но те са далеч от него. Той казва: какво има там, нищо не зная. И така е. Той нищо не знае. Осветяват го, хранят го, обличат го, напояват го и той нищо не знае за тях. Защо не знае? Защото няма светлинни органи, светлинни сетива. За да може да се открие света на светлината, за да може да се заживее в света на светлината, необходими са художествени образи, изящни центрове - органи, които да бъдат акумулатори на светлината, на светлинната мисъл, на светлинното чувство, на светлинната поезия и красота, на светлинната музика и наука. Каква наука ще има тогава ученикът? Биология, естествена астрономия, математика, физика, химия? Всички тия науки са все елементи - съдържат елементи на светлината. И ако ученикът има светлинни елементи в своя ум, в своята мисъл, в своя дух, ще има ли незнайни за него неща, които трябва да му се предават като официална наука. Той ще знае за елементите на всяка наука. Той ще има една наука над науките, в която се включват всички науки. Защо? Защото в него вече еснафщината, няма занаят, а има светлинна наука. Той е в съчетанието на елементите, в трептението на елементите, в силата на елементите. Следователно, те са негова същина, израз, допълнение на Всемирната същина, на всемирното подобие. Ще има ли тогава ученикът индивидуален, обикновен живот. с обикновени отношения към всяка една способност или явление? Ще има прекрасни условия за отлична работа. Той ще бъде академичен, художествен, поетичен, музикален. Защо? Защото културата на светлината е такава, защото трептението на светлината е такава. Ученикът на Вътрешната школа е великото бъдеще. Той има най-големите възможности в бъдещето. Той е строител на бъдещето, т. е. той открива пътя за бъдещето. Той е маг на словото, пророк на бъдещето и живот на бъдещето.

Каква висока култура, какъв прекрасен обект и субект е ученикът! Той притежава изящното елегантство, прекрасното държание по отношение висшите същества. Така познават ученика в духовния свят, в божествения свят. Най-голямото желание на висшите учители е да видят ученика такъв и на земята. Каприз ли е това или е необходимост? Нито е каприз, нито е необходимост, а е дух на творчество. Ние доста много употребяваме тази дума - творчество. С нея ние искаме да обогатим твоите представи, искаме да дадем едни реални форми, По които да съдим за реалния мир, който те обикаля. Все пак ученикът трябва да има отношение към реалния мир. От там той тръгва, за да може да постигне абсолютните мирови същини, които са координация в божествения ум, в божествената светлинна сила. За тях щя има много време да говорим. Те са неизчерпаеми. Като казваме неизчерпаеми, съвсем не се подразбира непостижими. Те са вечното постижение за ученика. Необходимо е да имаш реалния образ на света, който те обкръжава, за да те поставят и тебе на почетно място, за да владееш пространство. Трябва да завладееш пространството, за да имаш вечност. А вечността дава необятността, безкрайността. Ученикът е щастлив, че е по пътя към мировото ядро на светлината. Кога ще го стигне? Има ли време? И мярка? Мярката е момента. Мярката е божественото състояние. Това е да бъдеш като небе на земята, като светлина в небето.

Това са все мъдрости, това са все упражнения в реалното, в безсмъртното слово. Не може ли без украшения. Те са препинателните знакове, динамичните знаци, въпросителните. удивителните и т. н. знаци. Те са богатството на словото. Ученикът трябва така да се възпита, че чрез словото да създаде ефекта божествената мисъл. Може ли? Може. Всеки ученик трябва да се стреми към тома изкуство на светлината - да създаде ефект на божествената мисъл. Така той ще се приобщи към върховната божествена мисъл.

Ученико. това е твоето прекрасно бъдеще. Това е твоят реален свят, твоят реален мир. Това е твоето отечество, твоето светилище, твоята академия, твоят университет. Застани достойно на своето място и като светилник освети пътя на идващите души, откривай необятността, откривай царството на боговете. Върви непрестанно. Върви без да те спира която и да е сила. Импулсирай всяка сила, за да ти бъдат в помощ всички сили, които ще ти съдействат да откриеш Централата на светлината.

Ученико, дали ще има знание и слово, с които да те занимаем в следващата среща? Може би земята е бедна, може би слънцето, звездите, необятността, пространството са бедни и да не намерим образи, явления за словото? Ученико, прекрасни са пределите, художествени са пределите, кристални са сферите. Какъвто и да си откривател, художник или композитор, не можеш да достигнеш до необятните глъбини на образния. духовен живот. Надали ще, имаш тия чувства да си представиш голямата, абсолютната необятност и разнообразие в царството на Духа, в изкуството на светлината. Дано просветне светът у тебе. Дано се запали, свещта у тебе. Дано проникне Духът като система у тебе. Това е новото, което иде. Новата епоха, новата култура, новата раса е Бог. Докога ще ти говорим за тях? Докогато станеш такъв. Кога ще бъде? Утре? В бъдещето? Утре е бъдещето. В това утре се съдържа щастието, вечността, безкрайността.

И тъй, чакай това утре с пълен жар, с изобилна душа и с прекрасна мисъл. Има ли друго учение, което да ти даде това утре? Прегърни го. Уповавай се на него. Няма друго учение освен учението на Вътрешната школа. Само тя може да ти даде възпитание за това утре, да ти даде знание за това утре, да предвиди добрите условия за това утре, да възкреси живота за утре. За в  бъдеще ние ще се ограничаваме да говорим за Вътрешната школа, няма да ти напомняме въобще за нея, защото утре ти ще бъдеш самата Школа. А щом си самата Школа, няма защо да подчертаваме това, да те надценяваме, защо то ти ще бъдеш най-смирения, голяма тишина, най-чистото, божественото.

Това е един реален образ за утре. И колко още други образи има! Ние още не си служим с образите на светлинното царство. Не сме взели още решение да изнесем голямото изкуство от светлинното царство, но това е наше бъдеще. Ако ти издържиш, ако си постоянен, искрен, предан, заради любовта ти към нас, ние ще си послужим дори с голямо майсторство да ти предадем, да изнесем някои реални образи от изкуството на царството на светлината. Нали те готвим да бъдеш царствена светлина, художествена сила, музикален ритъм. Щом ти говорим за всичко това, ние те готвим за такъв, трябва да се даде това малко атомче, което тече, а не изтича, не свършва. Такъв е духът на новото учение. Такава е системата на Всемирното бяло братство. Ние още не сме те занимали с организирания живот на Бялото братство. Ние само ти напомняме някои неща, но за организация, за система на Бялото братство. Ние само ти напомняме някои неща, но за организацията система на Бялото братство още не сме ти говорили. Тогава, бедно ли ще бъде словото? Ще има ли някакъв недоимък? Няма да има, защото най-голямото разнообразие е в царството на светлината, в царството на Бялото братство. Ние не сме говорили специално какво са Белите братя? Вие дори се наричате Бели братя. По какво се познавате, че сте Бели братя? Къде е вашата белота? Къде е Вашето братство? Какво е вашето изкуство? Нито изкуство имате, нито белота имате, нито братство имате. Това не е обида. Ние правим само разлика между вас и Белите братя. Вие сте Бели братя в черното царство. Всемирните Бели братя са в бялото царство. Сега членовете от Всемирното бяло братство подават ръка на членовете на Бялото братство, които са на земята между черните братства. Завидна ли ви е съдбата? Все пак е завидна. Всичко обичай, всичко изучавай, на всичко силно се надявай. Надеждата е един импулс за утре, а силата е самия импулс за утре.

21 октомври 1954 г.