380. Изкуството на светлината (шесто)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 380-то

Изкуството на светлината

(шесто)

Влюбената, мома чака своя възлюблен да и донесе радост и щастие. Ученикът чака своя Учител да му донесе знание и мъдрост. Майката чака да се роди нейният син да и донесе щастие, утеха. Тъмната страна на земята чака светлината да и донесе повече виделина и красота.

Ето един важен стимул, който има за задача да привлече дадени сили, които да осмислят живота, развитието и съвършенството. Когато се говори на ученика за изкуството на светлината, у него е залегнала идеята да чака. Кого ще чака? Художниците на светлината, поетите на светлината, философите на светлината, музиката на светлината. И когато дойдат, чрез своето изкуство, чрез своето знание и сила, чрез своето движение и власт те ще докажат, че те са душите, които вземат живо участие във всемирното върховно изкуство. Ученикът се подготвя да се срещне с тия великани, с тия адепти и архангели, които неуморно украсяват със своето изкуство както планетите, така и живота по тях.

Ученикът очаква. Какво очаква? Да дойде светлината, да просветнат неговите очи и да научи великото изкуство как се създават симфониите на сферите, как се създават симфониите на областите, симфониите на планетите и висшите светове. Това е неговото щастие, това е неговият живот, това е неговият поглед, за да може да закипи в него импулса на светлината. Ученикът е кандидат за светлината. Ученикът е кандидат за делото и изкуството на светлината. А всеки кандидат ще бъде, назидаван и ориентиран към известна област на светлинното изкуство. И когато сега говорим на ученика, то е да се подготви, и то с дълбока вяра, че утрешният слънчев ден е неговото велико благо, че този ден ще му разкрие върховните възможности - изкуството на светлината. Когато свещените сили, когато светлите сили са в контакт с ученика, тогава той е напълно свободен от нисшите сфери, защото мястото, времето, пространството и вечността са за него симфоничните сфери.

Как ученикът ще достигне до това състояние? Дали по пътя на процесите, дали по пътя на събитията или по пътя на сътресенията. И те са едно помагало, и те действат върхът неговите мозъчни центрове, върху неговите сърдечни и белодробни центрове, но привилегия е за ученика да влезе в сферите на дълбоката тишина - извън процесите, извън събитията и явленията, защото само при това състояние той ще може да овладее напълно едно от върховните изкуства на светлината. Ако това не стане с него или той не е разбрал своята задача в Школата, или има някои противодействащи сили, които го спъват или пък голяма е инертността в него, за да може да преодолее и се издигне в по-висши сфери, където атмосферата, където въздухът, етерът са мистична среда. Тепърва на ученикът предстои да влезе в света на мистицизъма, т. е. в света на душата. Колко красив е светът на душата! Какъв живот е светът на душата! Каква чистота е светът на душата! Какъв кристален свят е светът на душата! Нямате език, с който може да се опише светът на душата, защото светът на душата е мистична атмосфера, мистична среда, мистичен усет. Кога може да се опише този свят? Само при изкуството на светлината.

Тогава идва въпросът: защо само при светлината? Нима душата не е свят на светлината? Интересното е, че сама душата е изблик на светлина, т. е. че душата е, която открива света на светлината. Няма друга сила, която може така майсторски да открие силата на светлината. Няма и друго произведение, което да символизира силите на светлината извън света на душата. И когато ученикът се стреми да овладее повече изкуство в светлинния свят, то е да може неговата душа да се слее с Първоизточника или със своята среда, която е негов път към върховните предели на царството на Духа.

За да може да се запознае с тия доста сложни, доста ефирни елементите които светлината действа и душата се усъвършенства. необходимо е на ученика да бъде прекрасна душа. Знаеш ли какво значи прекрасна душа? Това е едно вълшебно сказание, една вълшебна приказка, едно вълшебно чудо, една вълшебна земя, един вълшебен свят.

Ученико, когато говорим за това изкуство, ти трябва да го овладееш, да го завладееш, за да бъдеш тази прекрасна душа. Стани прекрасна душа. Това ще стане твоето вътрешно богатство. Защо? Защото от сърцето на тази прекрасна душа ще лъха светлина, ще се излъчва магнетизъм, ще радиират вълните на мистицизма и ти ще бъдеш едно прекрасно ухание на божествените ноздри. Тогава ще те погледнат очите на Бога като едно чудно красиво явление. Ще с трогне божеството, ще се зарадват неговите сили и с теб ще стане първото чудо, когато ще изживееш и ще видиш прекрасната сфера, красивото царство - света на душата. Ти много си слушал да се говори за душата, но малко си научил за света на душата. И ако би знаел, ако би научил, прекрасните усети на душата биха били и твои ръце, нозе, ноздри, слух, зрение, осезание, интуиция и т. н.

Ученико. за да се постигне това; едно се иска - повече тишина; за да станеш един мир на тишина, един мир на дълбока тишина, за да можеш да чуеш симфонията на светлината, т. е. да участваш в симфоничния сбор, в симфоничната йерархична силова композиция на душата.

Но ще кажеш: кога да ги изживея? Как да ги почувствам? Когато настане в теб дълбока тишина, когато можеш да овладееш всички твои физически и духовни същини, които са като клетки, като автори за твоето бъдеще устройство. Недей да мислиш, че тъй както си всичко ще дойде. С тебе трябва да стане следното: където трябва, ще връзваш, а където е необходимо ще отвързваш. Ще преорганизираш себе си по закона на светлината и Духа. Никога не забравяй тия две абсолютни същини, които се допълват една с други, които са изкуство и явление една с друга. Това е необходимо, за да не настанат моменти, когато да казваш: какво придобих? Какво научих? Слушай дълбоко в себе си архангела на своята душа. Тя ще ти каже какво си бил, какво си сега и какао ще бъдеш в бъдеще. Но за да чуеш, да разбереш и опознаеш този архангел, първото условие е дълбока вътрешна тишина. Много пъти говориш за тишина, но все още тази тишина е буря в тебе. Не е лошо бурята, движението, приключенията, разнообразието, но когато ученикът е в процес на посвещение, нему му е необходима дълбока тишина. След това ще настъпят други нюанси от изкуството на светлината, защото прекрасната душа няма никога да спре пред неизвестността. Тя ще проникне през неизвестността и ще изяви в пълнота света на душата. Сега ученикът има като задача да живее първо в света на душата и тогава да започне да изучава неговия порядък, неговата наука. неговите сфери, неговата техника, неговата алхимия и т. н., защото ученикът трябва да научи нещо повече от това, което се казва официална наука. Той трябва да научи най-напред висшите елементи, с които ще открие съкровищницата на духовния свят. Само от духовния свят ще дадат ключа на ученика, за да може да отключва всяка една сфера. Как мислиш? Да отключиш една сфера и да минеш в друга сфера, необходимо е изкуство и наука. А къде ученикът ще научи това. Дали в бурите, дали в катаклизмите, в социалния порядък или в официалните научни прийоми? Ученикът може да дресира своя ум и чрез тях да открие малките явления в сферата в която живее, но това е бавен процес, защото е индивидуален, себичен, временен, защото е интерес специално на ума. Умът е способност на Духа. Когато Духът се е поляризирал, умът се е материализирал. А щом умът се е материализирал, Духът се е оттеглил. Защо е станало това? За да може да се роди прекрасната душа, т. е. да може душата да живее в материализирания свят на ума и в дематериализирания свят на Духа. Какво ще научи душата между тия два свята? Как ще бъде съпоставено това красиво същество между тия два важни процеса? Ще се даде едно второ явление, прекрасно и нежно - любовта. Единствено душата може да прояви любовта. Никоя друга същина не проявява любовта, защото всяка една поляризирана върховна същина има своя специфична градивна работа.

Как може ученикът да вижда тия неща? Как може той да участва в тия неизвестни за него процеси? Само като дълбоко вътрешно съсредоточено ядро сред голямата необятна душевна тишина. Две неща са те: да овладееш тишината и изкуството на светлината. Трябва първо да проведеш тишината в своя живот, за да могат твоите способности да проведат изкуството на светлината. А това ще стане с доста голям импулсивен ритъм, който като начало е като дух във вас. Ние тук няма да засегнем душата, защото тя после ще дойде. Тя ще дойде да реализира тишината в необятната любов.

И тъй, между тишината и любовта има нещо сродно, което дава на ученика надежда, утеха, вяра. За да не става отклоняване на мисълта, за да не става отвличане на съзнанието, необходимо е непреривно присъствие и то положително ще получи, ще срещне.

Но ще дойде мисълта, както всякога идва: дълго чакане. Как ще дойде този ден? Кога ще ни се разкрият небесата да видим красотата в тях? Ученико, светлината е разкрила небесата, душата е родила небесата и затова си ти. Ако не беше светлината разкрила небесата и ако не беше душата родила твоя дух, ти не щеше да бъдеш. А сега си, защото у теб е душата и светлината. Бъди най-радостното същество, най-прекрасното същество и най-любимото същество.

Но ще кажеш: как, как да се украсим? От къде да вземем багри, цветове, белота? Как да подновим тъканите на нашето тяло, за да го подмладим и украсим? Под закона си и то доста силно, безпощадно - закон който акумулира и трансформира. Но, ученико, владееш ли изкуството на светлината, никое същество по земята няма да знае, кога ти си се родил на земята, коя е твоята дата - година, месец и ден. Тогава силите ще те подготвят да продължиш живота във вековете. Тъй както на небето има вечно слънце, така и на земята да има вечен ученик. Тъй както звездният свят е чудна красота, така и ученикът на земята да бъде звездна младост. А уханието на тази младост да символизира изкуството на светлината.

Къде е твоето място? В коя градина, а кои кристални паркове се движи? В какви златни дворци живееш? В дворците на светлината, в градините на светлината, в парковете на светлината. Само там ще се срещнеше художниците, с поетите, с композиторите, химиците, астрономите, астролозите и ще се запознаеш с мъдреците, с учителите.

Може би досега никой не ти е говорил така, защото съществата от висшите светове. те чакаха да се роди в тебе този импулс и ритъм, да преобразиш своя собствен свят, за да може това преобразявано да се преобърне на дълбока тишина. Ти си кандидат за алхимичните изкуства. Ти си кандидат за мистичните възможности. Ти си кандидат за светлинните излияния, за върховното изкуство: на светлината и за прекрасния свят на душата.

Кандидатствай, ученико, макар и да пропаднеш в изпитите. Да не оскудява твоя дух, а всякога да бъде готов да надмогва всяка трудна задача. Прекрасен е твоят път! Прекрасни са времената в който живееш. Прекрасен е твоят бъдещ свят, който ще населиш. Да усъвършенстваш своя личен свят, да проникнеш в прекрасния свят на душата, това е за тебе щастие и знание.

Защо трябва ученикът да бъде красив? Нима в това се състои тишината на мировия живот? Какво общо имат динамичните сили в природата, космичните сили в природата с прекрасния свят на ученика? Ето каква е истината: трябва да те обикнат съществата от космичните светове, съществата от божествените светове. А за да те обикнат, трябва да бъдеш красив.

Но ще кажеш: какво общо има работата, научната мисъл с красотата? Нима красотата е, която е проявила звездните системи в пространството? Когато се навлезе в тия гигантски действащи сили, там наистина мъчно ще прозрем красотата. Стремежът обаче на космичните сили е да създадат прекрасния образ на върховната красота, т. е. красотата на Бога. И ако ученикът усъвършенства това чувство и развие тия органи, тогава той ще разбере какво същество е Бог. Извън красотата Бог го няма. Бог е красивото явление, било в природата, било в планетите или в съзвездията. Там съществата го познават само по неговата красота. Така говори и светлината-посредством изкуството и влиянието. Няма друга сила, която да има такова силно влияние както светлината. Защо? Защото тя открива прекрасния образ на Бога. Е ли Бог в светлината? Е ли светлината дело на Бога? Много важен въпрос. И кой може да отговори? Кои са същества та, които могат да отговорят на този въпрос? Те са само съществата на красотата. Само че с авторитет могат да отговорят на този въпрос. Следователно, и вие можете да отговорите, когато станете красота, когато Бог ви възлюби като красиви същества и красиви дела.

Нима Бог сега не ви люби? Благодарение на неговата любов вие сте в началото на красотата. Но когато станете прекрасна красиви, Бог по-доволно ще ви се усмихне и по-обилно ще ви възлюби. Това е да чуеш, да бъдеш щастлив, както влюбената мома чака щастието от своя възлюблен.

Колкото и да ви говорим за красотата, не ще можем да я изчерпим, защото тя е същина, тя е вещество, естество на кого? На възлюбления Бог. За да имаш възлюблен, той трябва да бъде красив. Не можеш да се влюбиш в грозотата. Тя ти навява нещо отрицателна, дисхармонично. Ще кажеш, че има някои, които могат да се влюбят в грозотата. Това са някакви особени сметки, увлечения, обайвания, защото и грозотата е силна както красотата. И тя има влияние, и тя е създала един цял свят наречен черното братство. Затова така артистично се провикват и казват: и грозотата може да се възлюби. Каквото обичаш, към каквото се стремиш, такъв ставаш. Ние рядко поставяме граница; ученикът на Вътрешната Школа трябва да бъде една възвишена йерархия, златна. йерархия, светлинна йерархия. Никога да не се подава на света на грозотата. Никога да не позволява да го цапа ръката на грозотата. Грозотата е братоубийца, която нанесе голямото нещастие на човечеството по земята. Нека този отрицателен дух бъде настрана от вас, за да не бъдете обезпокоявани, тормозени, лишавани от най-необходимите средства и блага. Пазете йерархията, т. е. пазете здраво границата, да не би наново да се вмъкне този черен брат и да разруши отново започнатия да се гради храм на красотата.

И тъй, всеки един член на Бялото братство трябва да бъде прекрасно красив и да насели прекрасния красив свят на Върховната душа.

Когато ви занимаваме с тия въпроси, да не би у вас да се раздвои съзнанието и мисълта и да защитите каузата на отрицателното, което ще се яви у вас като онеоправдание. Да се не увличате и подавате на тия изкушения. Длъжен е ученикът да разбирали да знае. Когато се срещне със съществата от черното братство, веднага да вземе становище. Това е необходимо, за да може ученикът да върви по пътя към светлината, да овладява науката на светлината, изкуството на светлината. Никога да не попада под влиянието на тъмнината.

30 октомври 1954 г.