383. Изкуството на светлината (девето)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 383-то

Изкуството на светлината

(девето)

Ние, Духът, създадохме вселената. Ние, Духът, създадохме живота във вселената. Ние, Духът, създадохме човекът във вселената. Ние, Духът, имаме за задача да създадем Бога в човека. Ние, Духът; имаме мисията да проявим Бога в човека. Най-после, ние, Духът, искаме да научим човека ученик, какво е нашето изкуство и как ние проявихме Бога в човека и как ние ще научим човека - ученик на нашето изкуство. И все пак ученикът казва: ако са тежки дните, ако е тежка атмосферата, ако са неблагоприятни условията да може ученикът да влезе във връзка със способностите на Духа, които е проявен в цялото изкуство. Духът може да преобрази в даден момент, както вселената и всичко в нея, така и ученика. Защо ще направи това? Защото ученикът е призван, защото ученикът е кандидат, защото ученикът ще трябва да научи науката на Учителя, защото ученикът трябва да прояви в съвършенство присъствието на Бога.

Ние ви занимаваме с изкуството на светлината. Изкуството на светлината е венец, на призвания. Всеки един призван има венец на своята глава, сплетен от нежните, ефирни ръце на светлината. И когато става въпрос за изкуството на светлината, ние съдим от това, какъв е венеца върху главата на ученика. Този венец писателя, боговете са го описвали, като едно сияние около главата на светиите, или тъй наречения ореол. Вярно е, че трябва да има светлина, че трябва главата на ученика да излъчва светлина. Тази светлина се получава от мозъчното устройство. Колкото повече светлинни флуиди са съчетани в мозъчното устройство, толкова повече радиацията на този ореол е по-силна. От този ореол може да. се открие кой е призваният.

Но ще кажете: ние още нямаме такива признаци около наша та глава, нямаме, още светлинни флуиди. Трябва да има, но това трябва, много се употребява - дори се идва до известно насилие по отношение мисълта, съзнанието и стремежа, а понякога и до ограничение. Ученика съзнава тил ограничения, тия състояния и започва да прави опити със себе си. Кои са първите му опити? Той е така възпитан от религиозния дух, че трябва да изтезава своето тяло, понеже тялото е което прави греховете, тялото е което осквернява Духа, тялото е което спъва душата. Вярно ли е това? Ако погледнете по-близко до ония явления, които устройват тялото, които изграждат тялото, ще видите, че те не са така черни, те не са така греховни, те не са така отрицателни, защото цялото сътворение е дело на Духа. Резултатите на това дело е човешкото тяло. Щом то е резултат на една специфична работа на Духа, как може това тяло да бъде така презряно, изтезавано, обвинено, бичувано, измъчвано. Ученико, ако в миналото си живял в известни заблуждения, ако в миналото си действал по начини, които са били като метод за издигане на дадена личност, макар и да са биле те много жестоки, ограничени, сега като изучаващ изкуството на светлината ще трябва да имаш вече друг мироглед, друг светоглед, друг вариант на мисълта и други излияния на чувствата. Няма да обвиняваш своето тяло, няма да обвиняваш своите чувства, нямаш право да обвиняваш своята мисъл и своя стремеж. Какво ще правиш. Чрез изкуството на светлината ще обновиш и преобразиш цялата твоя физическа система. И тогава няма да казваш виновно е грехопадането. Гледай на нещата реално, тъй както си сега - остави миналото, то не ти е потребно. Миналите неща са само известни процеси, а сегашните са посвещения. По свети се в детайлите, в дълбоката реална висша мисъл на Духа. Посвети се в най-близките, най-видимите неща, които те обкръжават. Научи се да гледаш на тях като съществени, реални идеи, като съществени проявления на една върховна способност. Ето как ще преобразиш целия свой мир. Как ще гледаш на цялото сътворение. Какво ще правиш с тия противоречия, които се срещат и в човешкия живот и в животинския и в растителния, дори и в минералния живот. Там е разковничето на нещата. Това е за теб науката, която ще трябва да учиш. Защо? Защото съществата по земята още нямат. ореол. Животните, растенията още нямат този огън, оня жив венец, сплетен и положен върху техните глави. Защо нямат? Защото са в началото на сътворението. Те сега се сътвориха. Ако изкусната ръка на светлината ги багри, ги вае, ги оформява и косата тя свърши своята работа, тогава ти къде ще бъдеш? Дали в зоологическата градина, дали в ботаническата градина, дали в минералната или в човешката? Ученико, ти ще трябва да минеш в ангелската градина, т. е. в сферите на посветените. Такъв е йерархичния ред и порядък. Това е една висша светлинна система. Научи се да бъдеш светлинно системен. Как може да стане това и възможно ли е това да стане? Ами че как си минал през минералния, през растителния свят, през животинския свят и си достигнал до човешкия свят, на който е обещано венеца на славата? Така също ще минеш и в ангелския свят. Какво ще ти дадат там? Дали венец, дали ореол, аура или нещо друго? Ще ти дадат жизнения еликсир. Какво ще правиш с него? Ще правиш онова, което правят ангелите. Ще извършиш онова, което извършват посветените. В какво се състои тяхната работа? Необходимо ли е да знаеш това? Как да не е необходимо? Нима ученикът от първо отделение не се интересува от второ отделение? И това е целта му, това е идеята, която го занимава. Следователно, ученика трябва да знае какво го очаква, каква е неговата съдба, неговото утре.

Ние засягаме въпроса много реално. Ние няма да си служим с известни анекдоти или символи, за да дадем някоя картина, която да задоволи отчасти, било любопитството, било нуждата на ученика. Не. Ние, Духът сме най-реалното. Няма други такива сили в пространството, в битието, в звездния свят. Ние сме резултата, ние сме плода от който вие се храните, ние сме хляба от който вие се храните, ние сме въздуха. огъня, етера. Ние сме мисълта, съзнанието, светлината, началото.

Когато казваме, че ние сме най-реалното, искаме да хвърлим светлина в съзнанието на ученика, т. е. да може да започне да се взира, да съзерцава вече нещата в тяхното съдържание и тогава няма да се излъже и няма да бъде фантазьор, но ще знае положително за реалността на цялото битие което го обкръжава, или ще се осъзнае като една малка причинка или семка, която заема място в битието. Тогава какво ще знае още. Че тази малка семка и причинка има такива реални отношения към цялото битие, наистина, че без тази причинка, битието не би било битие.

Сега ще зададем въпрос: казвате да ценим физическото тяло, защото и то е изкуство на светлината. Добре, но утре това тяло се стопява и отива в почвата. То се приравнява как ние сме обичали. На какво нашето внимание е било център. Вярно е, че с физическото тяло ще стане една трансформация. Но самия процес на трансформацията е една основа на физическото тяло. Този процес е самата диаграма около която се групират известни сили. Как тъй известни сили? Кои са те? Нали ученикът трябва да разсъждава от къде дойдоха тези сили, какво е тяхното начало. Каква е тяхната цел? Това са творчески елементи. В битието има творчески елементи, има съчетани елементи, има елементи на комбинации, има елементи на хармония, има елементи на съприкосновение, има елементи на отношение. Кой създава тия елементи? От къде изхождат те? От върховната мирова способност. Но ще кажете: това не е ли хипотеза, не е ли притча, това не е ли анекдот, сказание, върховна способност? Има много способности. Цялото битие е създадено от способности. Има положителни способности, има и отрицателни способности. Те са в процеса на творческите елементи. Ето защо ученикът трябва да се научи да мисли творчески. Да преобладават в него положителните елементи. Отрицателните елементи са в своето начало на развитие. Когато се извърви дългия път във времето и пространството, тия отрицателни елементи, тия отрицателни същини ще завладеят способността на творчеството и ще се включат като творчески елементи във великото безсмъртно развитие.

Ученико, ти си сега в едно състояние, когато в теб започват елементи на безсмъртие да се развиват. Как ще стане това, как ти ще откриеш тия сили в себе си, за да можеш да ги съзерцаваш и извън себе си. Колкото повече назряват твоите съзнателни способности, толкова повече тия елементи се отъждествяват като безсмъртни същини. Тогава за ученика няма вече смърт. Защо? Защото всички процеси на развитието за него са вече елементи на творчество.

Добре е и това, но необходимо е ученика да направи опити да стане една реална връзка между тия върховни състояния на безсмъртните елементи и своите собствени овладени вече способности, които са дело, които са същини на върховната способност, да ги съчетае така, че да се образува около неговата глава въпросния ореол. Дали трябва да станете светии? Повече от светии. Мъдреци, които да разбират всяко явление, като висше творчество. Наука ви трябва, знания ви трябват. Не само вярата спасява. Вярата може да спаси, когато ученика е грешен, когато ученика е изоставен, но когато ученика е започнал да учи, вярата в него вече е знание, е опит. Вярата трябва да бъде опитана, иначе, тя, ще бъде само едно очакване, обаяние. А когато повярваш, то е все едно да знаеш. Религиозните казват: вярваме в Бога и толкова. Кой не вярва в Бога? Нима минералите не вярват, нима растенията не вярват, нима животните не вярват, нима човечеството не вярва? Всички вярват. Затова стоят и чакат. Какво чакат минералите? Какво ще стане с тях? Ако минералите бъдат вечно минерали, тежко е тяхното положение. Ако растенията стоят все на едно място, тежко е тяхното положение. Ако животното е все животно, тежка е съдбата му. Ако човекът е все човек, най-щастливото същество е човекът. Тогава какво да се прави, какво да се мисли и какво да се учи? Ученика трябва да влезе във връзка с творческите фактори, а те се съдържат в светлината и Духа. Духът ръководи творческите фактори към по-висши съвършени изменения. Светлината работи с нисшите елементи. Тя е която създава. У тях било вяра, очакване и състояние. Светлината е, която ще преобрази живота и на минералите, растенията и животните. Духът е който още преобразява живота на човека, на ученика, на ангела, на боговете. Това е творчеството на великата мирова способност.

Може би ще се каже: какво необятна, каква неизвестна е тази философия. Точно това ученика трябва да научи – необятното, неизвестното, за да не бъде невежа, за да не би да има фактори, които да го нарекат некултурен, неспособен, простак. Ученико, гледай на нещата реално, познавай нещата в техните състояния и никога няма да бъркаш, никога няма да ставаш плячка, играчка на отрицателните тъмни сили. Най-реалният говор, най-реалното - съприкосновение, най-реалното сладко слово, това е на Бога, който идва при теб посредством светлината и Духа. Те са които ще те свържат с звездния простор, Те са, които ще те запознаят с цялото изкуство на тази Първична Мирова способност.

Ние и по-рано ви говорихме за тази Върховна способност. Ние ще ви говорим до тогава, до когато Духът и Светлината станат у вас плът и кръв. Ние сега няма да ви говорим за Бога, защото Той е известен на цял свят с това име, в тази форма. Ние ще ви говорим за върховната способност, която се е проявили, която се е поляризирала като творчество.

И тъй; ученика трябва да гледа на нещата само като на творчество. Те не са нищо друго, не си прави илюзии да вярваш, че са нещо друго. Нищо друго няма. В основата на битието стои елемента на творчеството. В основата на сътворението стои силата на творчеството. В посвещението на ученика стои силата на творчеството.

Следователно, ученикът трябва да започне да чувства импулса на творчеството, ритъма на творчеството. Той трябва да познава силите които работят вътре и около него.

Ще се каже, че се изискват благоприятни и добри условия. Всичко това е относително. Най-добрите условия, които са дадени - това са условията на призванието. Какво е това призвание? Връзка с творческите сили. А всяка една връзка създава отношение. Към кого? Към творческите сили и способности. Следователно, ученикът трябва да бъде географ, математик, естественик, химик, геолог, механик. астроном, музикант, художник. Кога може да бъде такъв? Когато наследи способността на творческия Дух, състоянието на светлинното изкуство. Мъчно ли е да стане това? Никак не е мъчно за всеки който има очи, кой то има уши, не е мъчно. С очите вижда, с ушите слуша цялото изкуство на светлината. Следователно, виждаш и чуваш, мъчно ли е? Не е мъчно. Достатъчно е да имаш бистрота на съзнанието, да се пречисти плочата на съзнанието. Колкото повече, светлинни сили работят върху съзнанието, толкова по-лесно е на ученика да владее способностите на творческите сили.

Ние ви занимаваме с въпроса за творчеството. Защо? В процесите на творчеството е голямата идея вложена от всемирната способност. И за това, за да можете да бъдете по-близко, по-познати, повече осиновени от тази върховна абсолютна способност, се изисква да пробудите у вас творческия Дух. Вие имате творчески Дух, но малко сте се занимавали с неговата ерудиция, с неговата система, с неговите идеи. Този творчески Дух, трябва да се пробуди в мисъл, трябва да се хармонизира със светлинното изкуство. Какво е това изкуство? То е творчески процес. Следователно, вашият Дух трябва да се включи в светлинното изкуство, т. е. творчеството на светлината, с изкуството на светлината и Духа. И знаете ли: ако бихте хармонирали вашият дух с творчеството на светлината, с изкуството на светлината, той би пораснал, би станал голям колос, голям фактор, велик призван. За да няма тъмнина във вашето съзнание за другия свят, за другите мирове, за да няма тази тъмнина, която от време на време се изправя пред вашето съзнание, трябва да бъдете във връзка с творческите сили, с творческите адепти. У вас още е следното състояние: вие сте в загадъчност. Казвате: наистина, когато гледаме този мир, когато слушаме за многото оказания, приключения, заражда се у нас идеята, че трябва да има нещо върховно, нещо организирано, нещо системно. Но у вас идва и следната мисъл: какво има? Нали виждаш всичко умира, абсолютно се заличава. На всичко като че ли не може да му се види края. Така ли е? Така е. Така мислите понякога. Защо така мислите? Защото нямате връзка с творческите сили. А то е най-важното - да можеш, така да съзнаеш своето състояние, че денят да бъде вечен ден, никога да не бъде тъмнина, защото тъмнината внася противоречия.

Кога ученикът ще заживее в деня който не се изменя, който не се затъмнява? Тогава когато има прямата връзка с цялото творчество, с всемирното творчество. Къде е неговото място. Къде са неговите сфери? Как да ги видни и как да ги чуем? Наистина, дълбоко в морското дъно живеят известни същества. Те не виждат какво има над водата, не знаят за слънцето, за звездния свят. Но има ли звезден свят? Има. Има ли човек Дух? Има. Има ли ум и съзнание? Има. Следователно, те са представители на един друг свят.

Когато се говори на ученика, не се убеждава. Въобще ученика не трябва да се убеждава. А какво трябва да се направи? Да се подсети, да го подготвим. За какво да го подсетим? За творческите елементи, за творческите сили. Защо той забравя? Явява се едно негативно състояние на умора, на безсилие, което го стъписва, го спира. И всички нещастия на всички хора по земята са все едно и също: че те са се спрели при други сили, минали около тях и са ги отстранили от пътя. Някои казват: тръгнал в безпътица. Други сили са го тласнали и са го закарали в безпътицата! Щя живот стои пред вас, живота на безпътицата. Ученико, щом си призван в Школата, ти вече напускаш безпътицата и тръгваш по пътя към великото озарение, посвещение и безмълвие.

Какво предстои на ученика да му се говори. Да го вдъхновяваме. Добро състояние е вдъхновяването. Той се чувства като че е в рая. Всичко е негово, всичко може. Но постоянно ли е това състояние? Не е постоянно. Защо? Защото отсъства елемент на творчество. Блаженството и творчеството са скарани. В какъв смисъл скарани? Блаженството е обаяние на светлината, а творчеството е ритъм на Духа. Едни от учениците са под обаянието на светлината, а други под ритъма на Духа. И едните и другите са добри ученици, но само добрината не разрешава въпроса. Ако ти си каменоделец - майстор и чукаш със своето длето да изваеш статуя, ти ще създадеш ефект, ще създадеш изкуство, обаче добре ли е на камъка да го чукаш? Навярно няма да му е добре. Какво ще очаква камъкът? Ще очаква добрия майстор да извае едни съблазнителна фигура или образ, да бъде като поклонение, внимание на много други сили. Вярно е, майсторът ще почувства едно блаженство когато е извършил известна работа,. Но кога? Когато е творил. Така ли ще бъде с ученика? Ученикът е непреривно творчество. За него няма време за блаженство. За ученика има милиони и милиони камъни. Всички билиони и билиони камъни да ги изчука със своето длето, да оформи и създаде един образец, един идеален красив свят. Ученикът никога не трябва да изживява дни на блаженство, защото той е под прякото ръководство на изкуството на Духа.

Ние правим едно малко разграничение от влиянието изкуството на светлината и от действителността, реалността на изкуството на Духа. Двама майстори са те - най-великите, най-върховните майстори. Светлината е измайсторила човешкото тяло, а Духът е измайсторил човешкия дух. И двамата са заинтересовани от човека, и двамата имат дял в човека. И често пъти светлината казва: мой е човека. И Духът казва: мой е човека. Имат ли право? Имат. Къде е ограничението? Ограничението се състои в това, че се създаде състояние на блаженство. Ученика всякога е замислен. Той непрестанна разрешава ребусите на живота, необятностите на битието. Каква голяма работа му предстои - не само изкуството върху земята, но изкуството на Всички планети й слънца. Ще може ли някога ученика да се почувства блажен, че е открил изкуството на земята и в другите планети, слънца и системи? Всяка една придобивка създава блаженство. Къде е тук спънката? В моментите на блаженството. Защо човешкият дух и престанал и се е стъписал? Благодарение на момента на блаженството. Не че състоянието на блаженството е нещо лошо. Разберете ни. Ние разглеждане едни важни процеси, които ученикът основно трябва да владее. Всички тези състояния той ще ги изпита върху себе си, в себе си.

Отвлечена е тази система, но тя е система, която се налага да се разреши от ученика. Където и да отиде, които и безкрайни. царства да обходи, в задгробни мирове, в задгробни царства, няма друга наука за него и друга идея, освен да разкрие творческите принципи, да овладее творческата способност. Кои са силите, които ще го подтикнат към това? Кой са факторите, които ще импулсират силите в него? Не може без фактори, не може без сили. Духът и светлината са които представляват своите същини в любовта. Резултатът на светлината и Духът е проявената любов. Любов значи-отношение. Докато нямаш отношение, не може да имаш постижение.

И тъй, преди да завършим, ние апелираме, дълбоко апелираме към ученика да държи себе си в контакт, във връзка със светлите сили, с духовните сили. И. тази връзка ще го прояви, като творчески фактор. Тогава симфонията на светлината, симфонията на Духа ще бъдат в неговата душа. И чрез своята душа ще свидетелстват за творческите елементи, които ще бъдат факторите на красотата, на нежността, на хубостта. Да, ученика трябва да бъде хубав, в пълния смисъл на думата хубавее тези думи се изразява нещо велико, хубаво. Трудността се състои в това, че тепърва се организирате като духовна деятелност. До. сега сте биле физическа деятелност, астрална деятелност и т. н., а сега се оформявате като висша духовна деятелност. Тя ще разреши всички въпроси: социални, политически, просветни и т. н. Тя ще разреши въпроса за хляба, за водата, за благата и за земята. Тя е която ще разреши въпроса и за отношенията на ученика към всички други същества, в другите планети, в другите сфери и в цялата необятност.

Работата на Вътрешната Школа е първо да се занимава с вътрешния живот на човека, за да го открие, за да бъде вече една върховна същина. Ако живота на човека не се оцени като една върховна същина, той остава безплоден, без ритъм. Няма у него елементи на творчество. Вашата мисъл може да влиза в контакт с много съзнания. Съзнанието е едно светещо ядро на мисълта, която проверява и донася богата мисъл.

Богата мисъл, светло съзнание и разумен живот. Коравите неща се разбиват с тежък чук, а тежкия чук се вдига с здрави мишци. А здравите мишци са импулсирани от творческия Дух. Пред ученика стои голям твърд камък. На ученика предстои да вдигне голям тежък чук, да удари върху сдалата и да потече вода, да бликнат извори - това ще бъде за него първото чудо. Това вече е анекдот. Защо да е анекдот? Защото е станало. Има такива случаи. Но за ученика, те трябва да бъдат само импулси - сам да дигне чука, да удари скалата и да потече вода. Скалата е Духът, водата е светлината, а майсторът, който дига чука е върховната способност, т. е.. върховното в човека.

И тъй, бъдете способни, за да. можете да опитате твърдостта на Духа и жидкостта на водата. Това трябва да стане! Ако това не стане, а то не може да не стане, тогава Школата ще престане, но ученикът ще твори.

Творчество! Имате всички дадени елементи, имате материал много. Може да се проявите като добри майстори във всяка област. Само ритъмът на Духа ви трябва и осиянието на светлината. И двете ще ги имате, защото сте ученици.

19 ноември 1954 г.