384. Изкуството на светлината (десето)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 384-то

Изкуството на светлината

(десето)

Кои природни фактори са обект за ученика? Само светлинните. Кои природни явления са обект за ученика? Само светлинните явления. Кои същества са обект за ученика? Само светлинните същества. Коя наука е обект за ученика? Само светлинната наука. Кой свят е обект за ученика? Само светлинния свят. Коя радост е импулс за ученика? Само светлинната радост, чистата, свежата радост. Кое настроение е импулс в ученика? Само светлинното настроение. То е, което му дава вдъхновение. За да може ученика да влезе във висшата академия на светлинните фактори наистина му предстои един образец подготовка. Като светлинни фактори ние действаме върху съзнанието, като явление, като директиви, като знание, като образцови висши системи, за да може да запознаем ученика с най-основните фактори, които имат всичката възможност да му помогнат да може да излезе от надолнището, от света на контрастите, от света на противоречията, от света на нисшата карма. И то трябва да стане. Ние препоръчваме на ученика да се коренно преобрази, в смисъл да преобрази своето съзнание, да преобрази своя маниер, да преобрази своя начин на действие и най-после да се преобрази в една дълбока, хармонични тишина. Защо е така това? За да може ученикът да пести своите енергии, да не ги изразходва без да получава. Там е силата на ученика - да може да претегли това, кое то ще даде и да може да измери онова, което ще получи. Ученикът трябва да бъде голям математик - да отмерва и то с голяма точност и положителност енергиите, които изразходва и енергиите които трябва да получи. Това е изкуството на ученика. А това изкуство той ще получи само, от изкуството на светлината. За да няма пропуски. За да няма недоимък, слабост, слабо кръвообращение, главоболие, ученикът трябва да се научи да владее изкуството на светлината, за да може да канализира в себе си привидно, точно енергиите, който ще го подготвят за дееспособна работа. Много са факторите, но светлинните ефекти са същественото и най-върховното.

За да може ученикът да се ползува от тия фактори, той вече трябва да живее в светлинния свят. Може ли светлинния свят да се вмести в света на контрастите? Цялото изкуство се състои в това. Всички окултни науки препоръчват това на ученика, да се подготви за да може да живее в светлинния свят.

Може би ще се възрази: къде е светлинния свят? Той е там, където слънчевите лъчи проникват. Следователно, ученика има тия условия, защото той вече не е в недрата на земята, а върху почвата - там където светлинното изкуство е обект за неговия ум и неговия дух. Защо е необходимо това? За да може да се подготви за една велика озарена епоха, за едно славно всемирно бъдеще, за една богата светлинна култура.

Но може да се възрази: как може това да стане с тия малки средства, с тия малки нестойни способности и качества? И лъчът е малък, но той има силата да прониква в голямата необятност. А щом има тази способност за един лъч, как да няма условия за един буден силен дух?

Що са лъчите? Те са мисли на силните духове. А ученика като дух трябва да излъчи силни лъчи, които да преобразят атмосферата, да разкрият необятността, за да може да се види реалността - не тази реалност за която се говори като басня или само като вяра, хипотеза. За самият лъч не е такова действието, той се допира, той е в съприкосновение с всички ония фактори, било в планетите, било в пространството, било в етера. Следователно, лъчът никога не е свободен, той минава, прокарва една висша идея - идеята за абсолютната светлина. Щом е така, какво остава за повдигащия, посвещаващия се ученик? Понеже в него импулсира Духът, той трябва да бъде способен, да може да използва най-малките способности, както на един слънчев лъч, така и вдъхновението и силата на великите духове. Ученикът трябва да има един жив свят пред него. Пред ученика е положителният, живият свят на върховните същества, на върховните божества, на абсолютния Бог. Следователно, той е най-щастливото същество, защото обятията на недрата, на светлината са негова среда, негово небе е негов свят. Ето защо, ученикът е най-богатото същество. Те не се нуждае от помощ, то не търси тих кът, тихо пристанище, То не търси щастието. Защо? Защото той е който дава щастието, той е тихия кът, той е богатата земя, той е върховното светилите. Защо? Защото в него импулсира Духът - това висше начало, тази абсолютна същина на Върховния Бог.

Ученико, преобрази очите си, за да видиш прекрасното изкуство на светлината. Преобрази и обонянието си, за да усетиш прекрасните нюанси на светлината. Преобрази слухът си, за да чуеш светлинната хармония на висшите духове. Тогава няма да бъдеш самотен, няма да бъдеш изоставен и нещастен. Няма да бъдеш и болен. Да, подготовката е стремежа, подготовката е силата в ученика. Колкото повече той се подготви, толкова повече фактори които изброихме ще му помогнат. Наистина, на ученика трябва помощ, макар и да казахме, че ученика не се нуждае от помощ. Има категория ученици, които се нуждаят от помощ и ученици, които помагат. Който е от по-висшите класове, помага на по-нисшите светове. Това е естествен закон - силното да помага на слабото да се издигне. Но в света на контрастите, на противоречията, силното унищожава по-слабото. Два закона са допуснати които са абсолютни и безпощадни: законът който е съдба и законът, който е благодат. Законът съдба унищожава слабото, а законът благодат повдига слабото.

Ученика може да дойде до противоречив и да каже и както и казва: що е трябвало на божеството да съпоставя тия два закона. Не можеше ли само един закон? Можеше, и така беше, но дойде в последствие вторият закон, като една висша справедливост. Наистина трябва да има справедливост. Това е в аналните, това е в битието на Духа и то върховна справедливост. И ако ученика не е свободен, то е за това, че той се намира в това състояние. Може ли да се освободи? Може! Кой ще го освободи? Фактите, явленията, съществата на светлината. Как? Когато мозъка на ученика възприеме повече светлинна енергия, когато чувствата на ученика възприемат повече слънчева енергия и когато духът на ученика проведе абсолютната система на Върховното Начало.

Може ли да стане сега? Този, който е тръгнал, ще постигне, а този който стои и критикува, той попада в противоречията и изостава. До кога? До като нова духовна вълна облъчи лицето на земята. Периодично е идването на духовни вълни, т. е. периодично е идването на висшите духове на земята. Те са предвестници на новата култура. Те са строителите, инженерите, архитектите, които устройват пътя от светлите сфери за земните сфери.

Кога ученикът ще прозре това? Кога ще го осъзнае? Сега! Сега, когато светлинните архитекти са в съприкосновение с него, когато импулса на тия сили го тласкат по възвишения идеал и морал. Така ученика е в очакване. Чака. Кого чака? Чака да види Бога. Чака да срещне светлите възвишени идеали. Какви са те? Светлите братя, светлите същества, цялата духовна йерархия, която мисли за него, работи за него и иждивява средства за него. Ние не се занимаваме със света, ние не се занимаваме с бащите, с майките, с братята и сестрите. Ние се занимаваме специално с ученика. Нашата специална директива е за ученика. Той е за нас обект. Той за нас е наистина същина, той за нас е идея, мираж, вдъхновение, ритъм. И ако ние сме поети, ако ние сме художници, ако ние сме композитори, то е благодарение на ученика. Защо? Защото обещахме да му разкрием цялото мирово изкуство на светлината. Дали ще можем в дадения период е друг въпрос. Ученикът във вечността ще овладее изкуството на светлината. Сега за първи път му се говори. Този пръв зов е който ще го подготви. Това е специална подготовка. Специалната подготовка е за специалните условия, а специалните условия са директиви от специална йерархия от специални същества. Но ще кажете: има ли специално, има ли нещо по-възвишено, по-силно от действителността: от човешкия свят, от животинския, от растителния, минералния свят? Да, има неща специални - има специални области, има специални сфери, има специални светове, съзвездия, слънчеви и звездни домове. Има! И благодарение на това, че има, тия условия и възможности, вашият дух е винаги в копнеж и стремеж. Нека нашите пожелания, нека нашите усилия да не останат напразни, да не бъдат само така хроникирани, а да бъдат една реалност, един жив свят, тъй както живият Господ.

Ученикът е състав от слабото и от силното или както се нарича от плът и Дух. По своя воля, по своя добра воля, той е предпочел като основа за неговото съществувание плътта. И толкова много се влюбил в нея! И наистина, каква съблазън е плътта. И върховни духове дори слизат в плътта и мътно скъсват връзките си с нея. Така е било с първите човеци, с първите заселници на земята. Така е и сега. Колкото и да се говори на ученика за един върховен светлинен свят, има една плътска същина, която здраво го държи към земята. Това е естеството. То си върви по линията на известни сили. Но там е борбата. Ако ученика може да победи или трансформира плътта, ще има свободата на духа. В каква смисъл? Да я направи проникваща материя за светлинните потоци, за духовните вълни, да я, трансформира в дееспособна същина, която да може да получи способността на радиацията на светлинния облик. Тогава плътта ще се измени ли като плът? Тогава тя ще стане истинска светлинна материя, тъй както е било в началото. Щом стане светлинна материя, тогава Духът ще действа чрез тази светлинна материя и ще пресъздаде своето битие. Кое е неговото битие и кои сте вие? Кой е ученикът и кой е Духът? Кое е ученикът и кое е неговото битие. Нали с тия определения доста много се спекулира. Духът сте вие. А кое е светлинната материя? Това е душата. Изкуството на светлина с кого има работа? С душата като светлинна материя. Какво прави в същност Духът? Той е художник, който трябва да се научи на това изкуство. Тъй както светлината работи, така и той да работи. Тогава какво ще стане между Духът и светлинната материя? Какъв резултат ще има? Светлата божествена душа, т. е. както великите учители я наричат божията любов. Трябва да имате резултата - Божията любов. Трябва да имате богата пламтяща душа, пълна с огън, с духовен жар. Вие извън душата ли ще бъдете или в душата? Ще бъдете вдъхновена душа и който ви срещне наистина ще види едно богато изкуство. Кой ще разправя за това изкуство? Вашият дух. А кое ще бъде изкуството? Вашата душа.

Но ще дойде мисълта: кое е по-силно и кое е по-реално - душата или духът? Щом Духът няма художественото изкуство на светлината, той е бедняк. Но щом Духът има богатото изкуство на светлината, на изобилната душа, тогава той е нещо. Тогава вие сте нещо. Но кажете защо се явява двуличието? Нали Бог е единен? Нали началото е единно? Началото е абсолютно, но то се е диференцирало в двойственост. Благодарение на това се е изявило като резултат голямото всемирно изкуство на Единния. Ние няма да се впущаме в по-далечното минало, настояще и бъдеще. Защо? Защото у Бога миналото, настоящето и бъдещето, са все едно. Къде има промяна? В диференцирането на божествената същина в необятното изкуство.

И тъй, ученико, ще познаеш Бога посредством необятното изкуство, което са дали светлината и Духът. Няма друг път, друга наука, друга религия. Защото всички науки, всички религии извън светлината и Духът, ще те спънат. Ти си Дух и светлина, Дух и душа, Начало и Бъдеще. Няма друго определение. Начало и Бъдеще. Тук не става въпрос. за някакъв край. За ученика няма край, защото той по същина е безкрайност, до начало е безкрайност. Може ли да си представите каква е тази безкрайност? Ако дойдете да правите опити, да си създадете тези представи, ще преуморите вашия мозък. Ние ви освобождаваме от това. Ние сме впрегнали един мозък и чрез него ще ви разясняваме нещата. Ние ще бием по този мозък, тъй. както дръндарът[1] бие и разчепква вълната, тъй както тъпанарят бие по тъпана и произвежда относително хармонични звукове. Така и ние ще бием по този мозък, той няма да се преумори, той може да издържи един, два и три денонощия непрекъснато. Защо? Защото ударите са светлинни, защото лъкът, който се хлъзга по тия струни е така нежен, че той освежава всичката тъкан на този мозък. Но ученикът докато научи това изкуство, ние му препоръчваме да не претовари своя мозък с големите представи - именно що е необятност, що е безкрайност, защото и големите и върховните духове още живеят в тази идея, що е безкрайност. Благодарение на този импулс в тях, те са разкрили аналите на битието. Но ще открият ли абсолютното? Пътят към абсолютното е безкрайността. За да не се измориш, ученико, живей в света на светлината, защото този свят е най-близък до тебе, най-топлият, най-утешителният и най-любовният. Ако искаш да бъдеш щастлив, т. е. да изживееш минутите на щастие, можеш само в света на светлината. Това щастие в света на Духа не можеш да изживееш. В света на Духа няма щастие. Там е вечно творчество. Защо? Защото Духът няма пристанище. Той никъде не се спира. Той е вечен пътник. Когато светлината се поспирва, тя се спира върху планетите, занимава се с царства, върху растителния, минералния, животинския, човешкия и астралния, менталния, будическия и божествения. Тя е както е нежността на майката към своето майко дете, тъй както росата върху цветята, която ги обновява, която ги освежава. Тя е като свеж лъч в мозъка. в ума, който си-прояснява нещата. Тя е като свеж лъч в мозъка. Вижда действието и решава най-трудните задачи.

Светлина, светлина ни трябва! Повече светлина, за да може да стане царство на светлите, за да стане светилище на светлите духове.

Ученико, сега с най-новите изкуства на светлината. Той е така ангажиран и то с най-чутки чувства и способности на светлината.

Ние ви казахме и пак потвърждаваме обаянието. деятелността, които са светлинни мисли на великите светли духове. Техните мисли идват при вас като светлинни лъчи. Ето едно богато щастие. Когато света изживява ужасите на утрешния ден, когато света изживява страха за голямото си нещастие. Ученикът е щастлив при зорите на новия ден - денят на нежната, топлата, художествената светлина.

И тъй, колкото и да ви говорим за светлината, за нейното изкуство, не ще можем да я, разкрием такава, каквато е тя, защото тя е начало на абсолютната същина у Бога.

И тъй, винаги прекарвайте през вашите мислещи способности светлинни мисли. Мислещата ви способност е именно богатото изкуство на светлината, а духовната ви способност е изкуство на Духа. Ученикът трябва да живее светлинен живот, за да няма преуморена своята мозъчна система. Винаги да обливате своята мозъчна система със светлите мисли, чистим мисли, за да не остават утайки от ежедневието в мозъчната способност. Нека крепне у вас Духът. Нека непрестанно протичат у вас потоците на светлината; за да можем да продължим светлинната работа, великото дело, да проведем и проявим безсмъртното слово и дело на великите учители, великите посветени на върховните богове и на абсолютния Бог!

27 ноември 1954 г.

---

[1] Дръндар -  Занаятчия, който разбива вълна и др. със специален уред