Jump to content

385. Изкуството на светлината (единадесето)


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 385-то

Изкуството на светлината

(единадесето)

Ще говорим! Кога един цигулар е авторитетен? Когато добре изпълни пред авторитетите на музиката. Кога един композитор е авторитет? Когато, със своите композиции изрази, проведе живота на цялото битие. Кога един математик е авторитет? Когато изнесе в голяма математична точност действащите сили на природата. Кога ученикът на окултната школа може да бъде авторитет? Когато владее в голяма пълнота изкуството на четирите царства върху земята. Да владееш изкуството на минерала, то е да можеш да вникнеш в глъбините на тия минерални атоми, които съдържат светлинния елемент.

Да владееш изкуството на растителното царство, то е дълбоко, основно да знаеш за живота, за битието, да знаеш за силите, които оперират в растителното царство. Ученика трябва да знае основно, всестранно изкуството в животинския свят - животинският свят, който почива на един друг по-висш стадий на развитие, който коренно се различава както от минералния, така и от растителния свят. Най-после. ученикът всестранно, широко трябва да владее изкуството на човешкия свят, който свят е израз на едно велико начало, който е дело - основата, което е поставило началото, което е разкрило същността на Духа.

Но ще каже ученикът: защо трябва да знаем за изкуството на минералите, или за изкуството на растителното царство, или за изкуството на животинското царство, или за за изкуството на човешкото царство? Ученико, това са степени на изкуството на светлината. За да имаш ясна представа, да имаш ритъм на светлината, трябва да владееш тия съвършени изкуства. Не е малко да познаеш блясъка, съдържанието, сцеплението на един минерал, да познаеш законите, силите, комбинациите на един минерал. Не е малко да знаеш флората и фауната, да знаеш за клетките на растителния мир, който изразява изкуството на светлината. Не е малко да владееш изкуството на животинския свят. Там ученикът ще разгърди гръдта на диференцирания дух в изпълнение великата симфония на светлината. Най-после, не е малко да владееш изкуството човешкия свят. То е да проникнеш в същината на великата идея, която е проникнала в миросъзданието, проникнала като съвършена и вечна идея за Духа и за Бога. От изкуството на човешкия свят, ученикът ще научи най-достъпното средство, най-голямата възможност, за да открие висшите елементи на светлинните лъчи. Защо ученикът трябва да познае основно тия четири царства? За да може да бъде подготвен да се изкачи по-високо в по-висшите царства, там където живота, където идеите, където науката, средствата, възможностите, разума е наистина една висша божествена симфония. В животинския свят ще научиш за симфонията на светлината. В човешкия свят ще научиш божествената хармония проявена като разум, като мисъл, като идея. Но достатъчно ли е за ученика да знае само тия области?

Какво от това, че ти знаеш, направо разговаряш с един минерал, кристал, скъпоценен камък. Какво от това, че разбираш неговия език, че знаеш за неговото начало и съдържание? Какво от това, че се разговаряш с цветята и тяхната нежност, изучаваш техния, бит, тяхното потекло, знаеш от къде са донесени, кой ги е пренесъл и посял на земята. Какво от това, че знаеш за бита, за началото на животинския свят, който дава една пълна представа за живота. Началото на живота е почнал с животинския свят. Но какво от това, че познаваш основно, широко, абсолютно човешкия мир? Знаеш. Сила ли е знанието? В жизнеността ли е знанието? Авторитет ли е знанието? Всичкото това знание може да бъде авторитет тогава, когато познаваш изкуството на светлина та. Няма друг авторитет! Но за да знаеш и за да можеш се изискват други едни елементи, трябва ти една друга област. На какво? На висш авторитет. Този висш авторитет може да бъде само Божият Дух. Чрез авторитета на светлината ще откриеш същността на четирите царства на земята. Чрез върховния авторитет на Духа, ще откриеш четирите свята на висши върховни светове. Кои са те? Ще откриеш астралния - света на душите, ще откриеш ангелския свят - света на адептите, ще откриеш света на посветените и ще откриеш света на боговете. Това е все знание. Какво от това, не знаеш? Какво е това да можеш? Да бъдеш истинско състояние, а не само някакъв процес. Всички процеси в ученика, трябва да се обърнат в състояния. Състоянието подразбира, върховен авторитет. Докато не станеш върховен авторитет, вечно ще учиш, вечно ще те късат на изпитите, ще пропадаш в задачите и не ще можеш да се справиш със сложността на живота. Когато се говори на ученика за авторитет, не се подразбира да бъде горд, надменен, да бъде недосегаем. Не! Тъй както слънчевия лъч е авторитет за минералите, за цветята. животните и човека, така и ученикът трябва да бъде проникващ лъч, проникваща душа в нисшите светове, като слънчева вълна. А всяка вълна произвежда известни ефекти. Ученика в ефектите ли е? О, не! А къде е? В творческия процес. Това е авторитета. Там се изисква работа. А там където има-усилена работа, няма време за глупава, гордост, за глупава надменност.

Никога висшите същества не биха галили, ласкали ученика като авторитет. Те биха били строги към него, тъй както те са строги в изпълнение задълженията си към великото сътворение. Кога може един композитор във висшите светове да има време да се забавлява? Той няма време, защото непреривните звукове, хармонията всецяло го е погълнала и той само композира, създава висша симфония, висши музикални ритми, чиито ритмуси импулсират живота на земята.

Няма време за глупава гордост, няма бреме за глупава авторитетност. Защо? Защото поток от енергия, от радиовълни, от електрични тласъци не могат така да отминат и посветеният да не хроникира всяка една проява.

Така започва всяко едно начало в творчеството. Всички ония духове, които са се ангажирали във върховните процеси на творчеството, ги наричат гениални маги, мъдреци. Кои са те? Не са ли те учениците, които внесоха духовен елемент в душата на човечеството? Така и сега тези ученици продължават да бъдат в композиция с творческите сили.

И тъй, не е силата в знанието; но е във върховния авторитет. Защо? Можеш да знаеш за нещата, но то е толкова тежко, че ти не можеш да го вдигнеш. Какво от това, че знаеш? Може да знаеш за тежината на една планина, но не можеш да я преместиш. Какво струва тогава твоето знание? Може да знаеш за силата на една стихийна буря, но ти не можеш да я спреш. Какво от това, че знаеш? Можеш да знаеш колкото искаш. То не е сила, не е авторитет. Знанието, което се представя като оперираща сила, като върховен авторитет - това знание е абсолютно. Всичко друго е само откритие. Откритието е едно, знанието е друго. Да открием, че в един атом се съдържат някои елементи - електрони, протони, неутрони и т. н., това е само откритие. Различаваш ги, откриваш ги, но трябва да знаеш силите, които ги свързват. Откритието е едно, знанието друго. Какво че знаеш за тия сили, които ги привличат едно към друго? Кое е същественото? Да бъдеш ти тая сила, която държи в равновесие тия химически, физически комбинирани елементи, като едни опериращи основни ядра в физиката, в химията. Друго е да бъдеш знание, друго е да бъдеш силата. Не е достатъчно да бъдеш силен. Какво трябва? Трябва да бъдеш и разумен. Разумната сила е върховния авторитет. Какво предстои на ученика да научи? Да научи за авторитетната сила и за авторитетния разум. Кой ще го научи? Учителите? Кои са те? Светлината и Духът. Чрез изкуството на светлината и изкуството на Духа, ученикът ще бъде абсолютно научен. Но какво се иска от ученика? Да учи, да владее изкуството на силата, на авторитетната сила. Ще има ли тогава оттенък на незнание, на невежество? Няма. Защо? Защото през неговите очи ще гледат очите на великата художествена светлина, на великият скулптор - Духът.

Очите на учения, са лъчите на светлината. Силата на очите на ученика са радиоактивна енергия на Духа. Следователно, разумният ученик носи прозрачни очи. Разумният ученик излъчва върховна светлина. Но това е доста трудно и много тягостно, когато се говори за разум. Защо? Защото човекът в ученика е свикнал на леки, приятни неща, на гъделичкания, на подбуждения, на ласки, на удоволствия и забави. А когато на ученика се говори за върховен разум, тогава човекът в него започва да философства, като това, че и теб земята ще изравни както всички преди теб. Цялата философия е философия на гроб и пръст, на смърт. Обаче така ли е с ученика на Вътрешната Школа? Не. Преди всичко той притежава малко количество човешко, повече съдържанието в него е божественото. Следователно, човешкото не може да спъне божествения ритъм, божието проникване, божието излияние. Има ли ученикът в голям процент божествено съдържание, божествена способност и авторитет? Ето към какво се възпитават Духът и светлината. Иначе не бихте се зарегистрирали, като разумни авторитети. Сега са най-необходими тия авторитети, защото до голяма степен човешкото е взело надмощие в човешкия свят и затова стълкновенията, бурите, воплите не стихвал. Такива бури е имало, но те са биле повече слаби, а сега бурите които идат са по-силни и жестоки. Защо? Защото борбата е между божественото а човешкото. Духът ще победи човешкото, божественото ще се всели в душата. Колкото и да бъде жестока епохата, която е в окончание, все пак духът ще изиграе върховната си роля. Ще стопи човешкият елемент и ще възкреси божието присъствие.

Но може би ученикът ще каже: защо трябва да се занимаваме с тия състояния, когато нам ни предстои да влезем в редиците на върховните творчески сили? Да, това е вярно. Така е, но ние само напомняме, представяме едно ваше състояние, което изживявате за да може да се обновите, защото на вас вя трябва една духовна обнова, една абсолютни духовна обнова. Тя е, която ще ви издигне като авторитети, тя е която ще ви движи като същества носени на огнени колесници, като същества летящи с ангелски криле, като същества проникващи, както Духът прониква. Да, всичко това е добре, но как ще се постигне? Ще постигнете това, когато напълно овладеете изкуството на светлината върху четирите царства на земята и когато овладеете изкуството на Духа върху четирите във висшите духовни полета. Ще стане ли това? Това ще стане. Това е материя, която ученикът изучава. Материал, който е жив и ще му даде живи опитности. Тук става въпрос за живи опитности. Не става въпрос за някаква философия по отношение минералното царство, по отношение растителното царство, животинското царство и т. н. Тук става въпрос за един реален, за един силен, за един съвършен опит. Кои са тия сили у вас, които ще направят този опит? Къде ще започне и как ще завършите? Виждате ли, колко много неизвестности има, пред какви неща сте поставени. Колкото и да ви е просвещавала съвременната наука, колкото и да сте изучавали опитностите на миналите поколения, вие все пак сте в неизвестност. Защо сте в неизвестност? Защо не владеете изкуството на светлината и проникването на Духа. И когато се казва; Духът ще дойде и всичко ще ви научи, т. е. когато Духът проникне, тогава вие сте вече една същина, едно висше духовно състояние. Ученикът не трябва да се отчайва, защото всяко едно отчайване е спирачка, но той трябва да подържа импулса на творчеството в себе си, за да забрави, че са побелели неговите коси, че дните на неговото съществувание се намаляват, се скъсяват, да забравя че има трудности в живота, че има неуспехи в живота, а напълно да бъде погълнат от изкуството на светлината и изкуството на духа. Тогава ще заговорят в него гласовете на творческите фактори, гласовете на върховните богове. Затова; той трябва да чака, затова трябва да има опитности. Как мисли ученика; ако той идва тук само да слуша сладко слово, да се възхищава от известно присъствие и толкова ли? О, не! Ученика сега, в този момент трябва да види присъствието, трябва да изживее присъствието и трябва да проникне като присъствие. Моментите не са обикновени. Защо? Защото има моменти на авторитет, има моменти на сила, има моменти на изкуство.

И тъй, ученико, гледай на нещата като съвършено и като абсолютно изкуство и тогава ще проникнеш в делата на върховните творчески сили. За теб няма абсолютни религии, за теб няма време за спасение. Отминаха тия времена, когато трябваше да се спасиш. Сега няма разбойници, няма лихвари, няма убийци от които трябва да се спасяващ. Сега няма адепти, няма върховни творчески сили, които те ограничават, които те възпитават, които те посвещават. Бъди разум, върховен разум! Напусни вече дните на юношеството, на действието и влез във възрастта на зрелия човек, на посветения човек, защото щом си посветено гнездо, щом си ядро, всички сили на върховното творчество ще бъдат твое дело. Дело, опитност, присъствие, знание, разум, вида и мъдрост. Това а твоето ново начало. Ние те откъсваме от света на религиите, ние те откъсваме от приключенията, ние те откъснахме от трагедиите и комедиите, ние те откъснахме от старите традиции, от обаянията. Ние те взехме вече от света на удоволствията., от света на забавленията и сега те въведохме в една светая светих да се посветиш. Това да ти бъде време на радост, импулс и щастие, защото твоите очи виждат вече идеал, ката картина, която е нарисувана от художника - светлината. Твоята мисъл прониква в идеалната абсолютна скулптура, която а изваяна от скулптура - Духът. Ако ти си ученик на изкуството, наистина би се захласнал и не би имал време да се занимаваш със стария свят. Ти трябва да бъдеш вече в академията на изкуството на светлината и скулптурата на Духа.

Да, там ще се запишеш, там ще слушаш лекции за изкуството на светлината и скулптурата на Духа. И тъй, ние ви обявяваме като академици в академията на светлината и Духа. Ще знаеш, ученико, че всяка заран трябва да се явяваш в академията пред твоя професор. Нито един час, нито една минута, нито един миг не трябва да отсъстваш. Това е задължение, това не е само така да имаш за себе си мнение. Остави мнението. То не е съществено. Но бъди ученик на опитност, за да бъдеш авторитет. Овладей всички маниери, всички ловкости, цялата нежност на този велик художник - светлината, за да можещ и ти да нарисуваш една светлинна художествена жива картина. Това не е много тежко, нито е много мъчно, нито е много отвлечено. Това е ролята на живота, това е самият живот. Животът не е нищо друго, освен изкуството на Духа и светлината. Какво още значи изкуство? Проява на Бога. Не може да имате друга представа за проявата на Бога, извън изкуството на светлината и Духа. Всички други прояви са упражнения. Те не са реални. Те са добри за начинаещи ученици., но за един ученик, който е влязъл във Вътрешната Школа, в академията на светлината, той трябва да има вече способности на тая художник - светлината.

Ученико; ние не те водим към абсолютните истини, ние още не искаме да те занимаваме с абсолютното изкуство, но искаме да погледнеш света, пространството, звездния свят, необятността и да свикнеш да учиш, да гледаш цялото изкуство на светлината и Духа. Такъв трябва да бъде новият ученик. Да не бъде вече измамван, излъгван, заблуждавах, но да има очи като слънцето, да има обоняние като сферичния озон, да има слух както шепота на Духа и да има чувство както ритъма на божествения Дух. Може ли това? Какво друго ще направите ако не това? Какво в същност може да направите? Ще направите онова, което са правили вашите деди, вашите майки, вашите бащи, братя и сестри. Стига! Край! Последно!

А сега между редиците на върховните творчески сили да ознамените един ваш авторитет, като творческа сила, която да бъде Дух и светлина в мировото сътворение.

И тъй, ученика е комбинация на Дух и светлина. Тези два елемента са същественото в негова третият - физическият е само една трета.

Значи от три главни елемента е създаден човек: физика, светлина и Дух. Това е триличието на Бога у човека. Следователно, щом две трети е светлина и Дух, ученика е напълно отъждествен във върховна авторитетна творческа сила.

Опасна е стълбата, хлъзгави са стъпалата, но копнежа, стремежа никой не може да ограничи, защото Дух и Светлина са тържеството на ученика.

И тъй, кое е онова, което създава авторитет в ученика? Изкуството на светлината и Духа. Запомни това и прави опити, за да имаш реални достижения. А щом постигнеш, ти вече не се занимаваш е изживените неща, със събитията, а у теб напълно се авторизира една висша личност, която е Дух и светлина. Духът ще дойде като трепет, светлината ще дойде като осияние. Духът ще действа като сила, а светлина та ще проникне като нежност. Духът ще те води като слънчев лъч, а светлината ще те обгръща, ще те целува като прекрасна нежна дева. Духът ще те учи, а светлината ще те направи маг на изкуството, композитор на идеите. Духът ще те въведе в царството на творчеството, а светлината ще те издигне като съвършен художник. Духът ще гради в теб, светлината ще се насели в теб и ще бъдеш град изграден с посветени жители. Ще бъдеш отец на Духа и ще бъдеш майка на светлината. Така Духът свят, ще се въплъти в теб и неговото пълно знание ще се прелее като светлина в тебе.

4 декември 1954 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...