Jump to content

386. Изкуството на светлината (дванадесето)


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 386-то

Изкуството на светлината

(дванадесето)

Коя е най-реалната обхода на ученика? Тя е връзката му в реалният, положителният живот, който е във форма която е в етера и в светлината. Има ли такъв реален живот? Какво може да има друго освен реалният живот? Всичко друго е несъстоятелност, която човекът е обособил като реалност, създал си е известни образи, известни системи и дисциплини, създал си е наука, музика, създал си е изкуство, от което се вдъхновява живота и се възпитава. Добри са тези несъстоятелности, но едно е сериозното, че те не са вечни, нямат дълъг живот и са преходни. Пълно е с несъстоятелност в човешкия живот. Така ученика е бивал подложен на същото изпитание, на същите системи. Какво дадоха специално те на ученика? Чрез изпитите му дадоха известни опитности. Реални ли са тия опитности? Всяка реална опитност подразбира положителна връзка с оная божествена система на Духа, която е основата на живота. За да може ученика да разбере тази велика истина, той трябваше да мине през несъстоятелностите. Те отпадаха в неговия живот, той се обезнадежди, съблазни се, всичко за него стана несъстоятелно и тогава той каза: трябва да бъда ученик на положителното, на най-великото, на най-реалното, което е основа на моя живот.

Така се изгради мирогледа на ученика, който хвърли широк поглед както около себе си, така и далеч от себе си, както за другите реалности, така и за всички реалности, които са гръбнака на неговото бъдещ свещен огнен живот. Това е реалността, която прониква в него като Дух животворящ, който Дух стимулира, Организира всички способности като една реална деятелност и ученика израстна като един светъл лъч, като едно отражение на великия, реален, безсмъртен живот. Новото възпитание, новото обучение и новата система за ученика са най-същественото и реалното, което го запознава с висшия божествен порядък, с висшата божествена наука, с висшата божествена система и с висшето божествено присъствие. Благодарение на това възпитание, на тази култура, на това изкуство, на този безсмъртен полет в ученика, той е вече едно ново упование, една нова стълба, която ще послужи да се изкачат по нея слабите същества, които имат нужда да бъдат освободени от несъстоятелните явления в живота им. Следователно, нов мироглед, както за света, както, за миросъзданието, така също и за същината на безсмъртния живот. Ученика е в най-висшата област, защото присъствие разбираме въплъщение на висшите сили, които респектират, организират и създават един нов свят, един микрокосмос, който е отражение на макрокосмоса или целилият космос. Но това е още само философия, това е умопроникване, умопрозрение. Но има една съществена идея, има нещо велико, което укрепва най напред Духът в ученика, след това душата в ученика и благодарение на тази висша хармония се създава широк кръгозор на съзнанието. Ние в миналата среща казахме какъв трябва да бъде ученика, какво място трябва да заеме, каква особа трябва да бъде, какво отношение по, отношение несъстоятелните образи на живота и с реалните висши образи на живота. Ние казахме: само когато ученика бъде светлина у Бога, тогава той може да проникне във всички детайли на великото божество. Тук ние не искаме да подчертаем божественото като една абсолютно сила, която е така строго и безпощадната от страх да й се покланя всеки. Ученикът не се възпитава в такъв Бог, не се възпитава в страхотии и безпощадности. Напротив, ученикът се възпитава в изобилната любов, изобилната мъдрост, изобилната истина и най-после, той се трансформира в изобилната светлина, която му дава възможност да проникне в най-висшите сфери, в най-висшите образи и състояния. Има форми, образи и състояния. Но ще трябва ли да занимаваме ученика с формите, с образите и състоянията? Той е доста много възпитан, той е доста много обучен в формите, образите и състоянията. Тогава какво трябва, да направим с ученика? Трябва да просветне, т. е. да бъде светлина. Кога е светлина, тогава всички форми, всички образи и, състояния ще изчезнат пред неговия кръгозор. Защо? Защото ученикът вече е напуснал дългите, отегчителните процеси.

Ще кажете: като светлина, какви ще бъдат нашите санкции, нашите принципи, нашите отношения на абсолютното по отношение на реалното, по отношение на индивидуалното, на себичното? Ученикът знае какви са отношенията на светлинните лъчи по отношение на цялото миросъздание, по отношение цялата природа и цялата слънчева система. Там има едно реално обучение, едно реално стълкновение с истината, но понеже последствията на процесите са го доста много ангажирали и той често пъти допада под несъстоятелностите. Но сега на ученика се говори да се освободи от несъстоятелностите, а да прегърне великата идея, вечността на безсмъртността на светлината. Кога ученикът ще познае великата любов на божеството? Кога ученикът ще опита великата любов на боговете, на посветените и на ангелите? Само когато бъде светлина. Защо? Защото светлината прониква. Тя не търси, защото образът на светлината е открит пред нея. За нея няма скрити маеха, няма скрити сфери, области, планети и слънца. Може ли да дефинираме нейното отношение? Ученико, дълго време ще се занимаваме с този въпрос и все пак ще остане нещо скрито. То е скритото вътре в тебе. За това вътре в тебе ние много пъти говорихме, размишлявахме, но все пак у тебе има нещо - било страх, било отношение и тем подобни. До кога? И тази дреха на страха ще се скъса, ще се премахне. Тя е вече дрипава. Никой не я харесва, дори никой не я закърпва, никой не и служи. В новия свят ученика влиза с новата дреха на истината.

Ние сега ви говорим като на духове, не като на човеци. Ние се абстрахираме от човешката форма на вас, от човешкия ви порядък, отношения, знания и т. н. Ние ги слагаме в категорията на несъстоятелните истини.

Ние се занимаваме с вътрешното у вас, което е огън, искри от божественото. Когато казваме божественото, мед капе от устните ни, защото няма по-сладко от божественото. Всички сладки нектари нектари дадени в природата са все мед, сладчина на това слово - божественото. Навсякъде ще срещнете нектара на божественото. Какъв ще бъде този велик ден, когато ученикът реално ще вкуси от нектара на божественото? Тържествен ден, божествен ден, ден на велика светлина.

И така, като светлина у Бога, вие сте всичко. Като светлина у Бога, вие сте най-висше божество. Като светлина у Бога, вие сте ритъма на живота, вие сте култура, вие сте епохата, вие сте вековете, вие сте бъдещето. Като светлина у Бога, вие сте сладкото слово. Славен ще бъде деня, вечен ще бъде деня, когато вкусите от ароматичното синово на божественото. Тук божеството е най-силното. Но долу в несъстоятелните истини човекът го е изопачил. Много лесно казва божеството и до там спира. Когато ще произнесе божественото, ученикът трябва да трепне, защото светлината е божественото, безсмъртното слово на божественото. Следователно, цени това, което е слово у тебе. Цени това, което е ритъм у тебе. Безсмъртните истини не смесвай с несъстоятелните истини. И несъстоятелните неща са истини до толкова, до колкото те могат да бъдат процеси, но великите истини са огън. Огън не в смисъл да плаши ученика. О, не! Ако се плаши от огъня, той е в несъстоятелните истини. Ефектите в материята, ефектите в плътта - там огънят е страшен, парлив, унищожителен. Но огненото слово е сладък нектар, който освежава устните, освежава небцето, освежава ларинкса, освежава дробовете, сърцето и всички органи в човешкото тяло.

Така трябва да бъде възпитан новият ученик. Възпитан в мистериите на светлината. Често се казва да бъдеш възпитан в мистериите на Духа. Ние казваме: бъди възпитан в мистериите на светлината, за да откриеш Духа, защото Духът е такава организация, такова състояние, такъв свят, такова проникване, че ако не си светлина, не можеш да го откриеш. Ако Духът се пази да не бъде открит, той се пази от светлината. Често пъти има борба между Духа и светлината. Но не такава борби, както тук долу се разбира. Там Духът иска да бъде скрит, тайнствен; да бъде Дух, проникващ във великата вселенска област и сфера, но без да бъде открит. Той подражава. На кого? Подражава на Бога. Естеството, силите, магията на Бога е тайнственото. Така също и Духът иска да подържа тази тайнствена система. Но коя сила е тази, която е в борба с него? Светлината. Тя го открива. И когато ученика го намери, напипа, когато изживява трепетите на на неговата същина, тогава той става светлина. И тъй, бъдете светлина, за да откриете сферите, идеите, полетата на Духа. Това е изкуство за ученика, това е наука за ученика. Това е най-висшата академия, за да можеш като светлина да откриеш средата, явленията и системите на Духа. Ето това е божествена система, това е божествен ритъм - като светлина да откриваш, да създаваш и проникваш. Може ли ученикът да бъде светлина? В началото ученикът може да бъде един фокус, едно ядро, а в последствие да бъде велико ядро. слънчева ядро, което да дава най-реалните форми и образи на открития Дух. Ти ученико имаш най-богатия атлас, най-богатата картина, от която да се ръководиш какво слънчевата светлина е открила. Не е ли открила формата, образа, състоянието на Духа, който се е диференцирал като материя, като вода, като огън, като въздух, етер и т. н. Кой ги открива? Не е ли слънчевия лъч, слънчевата светлина? Следователно, като слънчево ядро ще откриете цялата система на Духа, целият живот на Духа. Тогава няма да се занимавате със светската наука, която се мъчи да докаже как са се създали формите и образите на материалния свят. Вие ще знаете същината, че слънчевата светлина е открила Духа. И ако това не стане у нас, ако тази светлина не заработи, тъй както слънчевия лъч, вие ще бъдете все неоткрити, незнайни, без програма, без идея, без система. А това не може така, не бива така. Най-силното същество което живее сега на земята е ученикът. Най-научното същество, най-големият специалист, най-големият майстор във висшето изкуство, това е ученикът. Най-посветеното същество в цялото миросъздание на всички йерархии е ученикът. Най-любимото същество, най-скъпото същество, най-скъпото същество, най-сладкото същество - това е ученикът. Защо? Защото ученикът е богатство на светлината, ритъм на светлината. Най-богатото, най-задоволеното и най-закриляното същество - това е ученика. Защо? Защото ученикът е богатство на светлината, защото ученикът е ритъм на светлината, защото ученикът е живот, жизненост на светлината.

Ето каква е новата система и организация на ученика – система, която е дело на светлината и Духа, система, която съдържа началото, вечното. Да, началото и вечното! Добре е сглобено, добре изтъкнато и подчертано, но какви състояния са те, начало и вечност? Кое е началото и кое е вечността? Начало е светлината, вечното е Духа.

Но ще кажете: защо в началото да е светлината, а във вечното да е Духът? Нали трябва размишление? Кое е по-напред? Това, което е начало или това, което е вечно? Вечността. Вечното се е поляризирала, като едно велико начало - светлината. Докато не беше светлина, Духът беше в абсолютна тайна, но щом дойде светлината - Духът стана вечност, безсмъртност, възможност, състояние, живот.

И тъй, когато те навеждаме на тия истини, искаме да те освободим от несъстоятелните системи или несъстоятелните фактори. И да прегърнеш, до колко твоите сили стигат, до колкото твоя ум и твоята мисъл могат да проникнат в глъбините на светлината у Бога. Бог е светлина. Следователно, и ти си душа от този Дух. Бог е любов, следователно и ти си реалност на Тази любов. Бог е истина и ти си една истина като светлина. Дух и любов. Нищо друго не си. Няма друго нещо в този свят, в тази сфера, в която ти сега се намираш. Ние те откъснахме от физическия свят и те отнесохме в по-висши сфери, където радиират мислите на по-висшите същества. Ние ти говорим за един друг системен свят, където твоята мисъл и ум ще оперират с други максими и принципи. Дали ще научиш великата истина, че си светлина у Бога, това ще се докаже. И трябва да го докажеш, макар и да си поставен при неблагоприятни условия, по принуждение и карма. Трябва да осъзнаеш реалността. Тя е, че ти си светлина. Тогава всички процеси на физическия свят ще бъдат лесно разрешени - било минаване в отвъдния свят, раждане, умиране, наука, възпитание, дисциплина, отношение, всичко това ще разреши само като светлина. Нека светлинната мисъл в тебе да бъде академична постройка, да бъде всичко изискано. Всичко добре на гласено, добре спипано, всичко добре художествено нарисувано. Тъй както майската роза се облича, тъй както крема на полето се облича, тъй както дърветата цъфтят, така и ти, ученико, бъди отражение, въплъщение на тази светлина. И наистина, всеки който те види като такъв богат букет със сладък сок, ароматично ухание, кой не би пожелал да те последва, кой не би напуснал несъстоятелните фактори? Бъди светлинен фактор, да потече сладък сок от устните, да се излъчи уханна, ароматични вълна от мисълта ти, от чувствата ти.

Ето такъв те искаме, такъв трябва да ни се представиш –свободен от несъстоятелностите. Нов свят, нова държава, нов континент, нов океан, ново слънце, нов Бог. Ние произнасяме някои много силни думи, много силни слова, като казваме нов Бог. Но ние знаем, че ти няма да се съблазниш понеже следва мисълта както тя се построява. Щом я следиш, опасното положение се трансформира. Непреривна трансформация е необходима за несъстоятелните фактори у тебе.

Като голям изкусен майстор, трансформирай тия фактори. Нека произведат те светлинни искри, за да дадат потик на твоето физическо битие. Тогава ще се освободиш от инертността мързела и ти ще заработиш като един разумен богата надарен с идеи жив индивид.

Ние ще ти говорим в тоя дух до тогава, до когато те видим, че наистина си вече светлина. Щом станеш светлина, ти ще говориш, ние ще слушаме, т. е. ще се разбираме, ако трябва да се изживее това чувство радост.

Трябва да се даде потик, трябва да се даде стремеж и то на реални и обосновани основи, доказани истини, че наистина човешкото същество е сбор от светлинни лъчи, че човешкото същество е кандидат да открие реалността на Духа. Така възпитан, така научен, ученикът е вече висше мислещо, посветено същество. Има ли същества? Трябват ли същества? Щом има един абсолютен възвишен разум, трябват и същества. Този разум трябва да се въплъти в тия същества и те да ги разнесат по всички краища, т. е. по всички глъбини на всемирното творчество.

Радвай се, ученико, че до сега живееш в сферите, в земята на светлината. И когато като светлина стигнеш до безкрая, т. е. има ли безкрай? Има ли нещо безкрайно? Несъстоятелните фактори говорят, че всяко нещо има начало и край. А как ученикът ще разреши този въпрос? Ще трябва ли да тури край? За да туриш край, трябва да имаш началото. А за да имаш началото, то е да имаш светлина. По нататък ще продължим в какво количество, какво качество, в какво състояние трябва да имате светлина. Сега още многото светлина ще ви измори, ще заспите. Защо? Защото въплъщението на светлината е един процес, който разгръща, въплъщава, открива. А този процес е доста силен и не всеки ученик може да издържи. Онова което светлината дава, никоя друга сила не би ви открила. Бъдете светлина у Бога.

11 декември 1954 г.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...