387. Изкуството на светлината (тринадесето)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 387-мо

Изкуството на светлината

(тринадесето)

При какви условия ученикът може да се подвизава, да се посвещава и да работи? Специално; за ученика през тези духовни културни епохи предстои да има наследство от великите посветени, от великите учители и от езотеричните школи - наследство, което го освобождава от миналите митарства, от миналите изпитания, от миналите гонения и трудности. Специално какви условия са необходими сега за ученика: необходимо е нежно ехо, мелодична среда, необходимо е отзвук на широкото необятно строителство на висшите светове. Необходимо му е шепота, езика, мелодия та, мислите на великите посветени от висшите светове. Но какво трябва да направи ученикът при тези специални условия? Като млада, невеста да приготви себе си, да приготви средата условията, да дойде младоженецът, да дойде избраникът. Какво ще донесе той на невестата? Нов живот, нова среда, нови условия. Защо са тия условия, тази среда за невестата? Да мине в друга йерархия, за да мине в друга среда, в друго небе, в други условия. Какво ще направи там? Ще повика една душа, ще обикне една душа, ще залюби една душа, ще приюти една душа като скъп гост, който иде от царството на красотата, от царството на мира, от царството на живота. Ученикът като невеста трябва да приготви себе си, да приготви условията и да повика една душа, да дойде една дева, която да заживее в него, да го украси, тъй както розата украсява дадена алея. Сега ученикът се запитва: кой живее в мене освен личното АЗ. Кой разполага с моя мир, с моята светиня, с моя корен? Когато задава тези въпроси, винаги някой от вътре му отговаря. Той чува. Ехото му казва: Ученико, това направи. То е добро. Това донеси. Добро е. Иди там. Добро е.

Сега ще ви кажем една истина, която много пъти ви е загатвана, но винаги е оставала в тайна. Вие като духове на всемирната еволюция, изпълнявате известни задължения. известни закони, известни повеления. Това е в реда на нещата. Това е в общия развой на духовете. Там и вие ставате в общия уровен на духовете, носите кал, пренасяте тухли, дървета, греди. в края на краищата получавате извънредна заплата и вие сте доволни, че успяхте да придобиете известни придобивки. Това е общият уровен в развитието на духовете.

Сега да застъпим една по-деликатна, по-тайнствена задача с участието на ученика. Тя е: ученикът е под прякото действие на озарението от известна душа. Колкото повече ученикът е уханен, пречистен, ароматичен, систематичен, епохален, от такъв ранг и от по-висш ранг душа заживява в него. Тогава ученикът казва: ние сме двама. И наистина, ученикът е двама. Защо? Защото една свидна дева живее в него. Дева, която иде от прекрасните полета, от светещите сфери и носи богати дарове, богати опитности, богати заложби в изкуството, в опитност и знание. И когато ученикът бъде вече двама - той не е самотен. За него във вселената няма пустиня, защото са двама, защото са Данте и Беатриче, защото са Дух и душа. Колкото ученикът да бъде обременен, отруден от общата еволюция, от общия уровен на труда, девата в него тихо нашепва: ученико, аз съм с теб; аз съм при теб, аз съм твоя утеха, твоето щастие, твоето бъдеще, твоята сила.

И наистина, всеки един посветен ученик знае тази истина, затова и пред огъня и пред бурята той не се плаши, защото здраво е подхванат под мишци и тихо му нашепват: не бой се. Върви, върви. Бъдещето е светло за тебе.

И тъй, една основна подготовка за ученика е да може да привлече една такава възвишена душа, да привлече една дева от висшите йерархии, от божествените сфери, от божията вселена. Ще има ли тогава немотия, ще има ли нещастия, ще има ли страдания? Тази дева е опитен лекар, тази дева е добър, отличен градинар, който отглежда богати плодове. Тази дева е голям художник, който дава в перспектива, в реалност висшите картини на светлината. Тази дева е запозната с тайните науки, със скритите вселени, със скритите мисли и сили на Бога. Ученико, дошло е време, когато трябва да поканиш, да я потърсиш, да я. намериш. Нека тя дойде при тебе не като слуга, не като бреме; не като тайна, но да дойде и заедно с тебе да посветите време, часове, минути в служба, в творчество, в идея своя живот.

Сега ще кажете: нали чакаме Духът да дойде. Той да ни бъде водача, силата, бъдещето? Това е вярно, но гдето са двама или трима, там е Бог. Заедно с тази дева, заедно с този ангел, заедно с този адепт ще вървите, ще се молите, ще работите, за да дойде Духът да ви венчае, да ви прекръсти, да ви слее. Защо е необходимо да дойде една душа и да заживее във вас? Ако не дойде такава възвишена, светла душа навярно вие ще бъдете запълнени от други души - души, които търсят удоволствия; които търсят условия да могат да удовлетворяват своите горещи, огнени желания, които внасят разпуснатост, мързел, сън и т. н. Вие винаги сте давали място на такива души. Какво сте направили с тях? Нищо. Били сте в съдружие. Ядохте, пихте, веселихте се, радвахте се и в края на краищата сте в общия закон на еволюцията. Това не е голямо зло, но знаете ли какво представя закона на еволюцията? То е една особена санкция, то е един кантар, везни, който мери и доброто и злото и то много прецизно и записва в един законник. Много ваши неща са записани в този законник. Те не са някъде в забрава. О, не! Има един пристав, който праща призовки, покани: еди кога, на коя дата, в кое време ще трябва да се явите и да устоите, на известни задължения. Всички вие сте все с призовки. Често пъти вие се явявате на тия покани. Ако може да устоите, ако може да се защитите, става ликвидация на известно задължение. Ако не, насрочват се за нов период от време и т. н. Обща еволюция! Но какво е положението на Ученика за Вътрешната Школа. Ето ние ви обясняваме, ние ви обрисуваме, тъй както естета, художника, скулптора и композитора търсят хармонична среда, хармонични условия, хармонични сфери и когато отидат в една богата цветна градина - там са в унисон. Те стават приятели с хубавата цъфнала роза. Лесно не се разделят с нея, защото тя им дава аромат, тя им дава красота, тя им дава образ, тя им открива един нов свят. И често художникът, композиторът, скулпторът не закъсняват да посетят ароматичната роза. Какво печели розата? Какво печели това цвете? Разбира ли то от внимание, от милувки? Ако бихте разбирали езика, ако бихте знаели нещо за живота на известно цвете, бихте си отговорили. Така също ученикът на Вътрешната Школа. трябва да бъда една ароматична роза, прекрасно цвете и когато дойде адептът, девата и спрат пред това цвете, да бъдат упоени, вдъхновени и да положат особени грижи за него. Необходимо ли е това? Тъй както цветето се нуждае от вода, така и ученикът се нуждае от атмосфера; от обаяние. Кои ще му го дадат? Напредналите души, светещите души, богатите души.

И тъй, пригответе се, за да дойде една такава възвишена душа у вас. Никога не се изоставяйте, никога не бъдете непорядъчни, бъдете стъкмени, облечени, пречистени. Тогава ще бъдете ли такива души? Кои ще бъдат те? Които слизат на земята да работят за повдигането общия уровен и специална подготовка на известни духове. За да дойдат тия души, за да приложат своето изкуство, своята магия, трябва им обект, инструмент, арфа, лира. Ученико, ти си тази лира, ти си тази арфа и ще дойдат тия белоснежни ръце и ще опънат кордите на твоята лира, на твоята арфа. Дали са здрави, дали ба добре нагласени, дали са добре опънати? От теб това се изисква. Цялото твое изкуство, цялата твоя работа е да нагласиш добре арфите си, да нагласиш добре лирата си, когато дойдат снежнобелите ръце, да произведат нежни звуци, хармоничен ритъм, да произведат особено влияние по отношение духовете.

Но може би някои от религиозните дейци и психолози да сметнат това за еретичество, но ние казваме: кога майката се радва? Най-голямата радост в живота е, когато почувства младенеца вътре в себе си, когато се роди младенецът, каже първата дума и даде първата целувка. Те са двама. Следователно, ученика трябва да бъде двама.

Но ще кажете: ученика нали има Учителя? Той е който ще бъде през всички дни на живота. Тук не става въпрос дали трябва да ангажираме Учителя. Тук става въпрос, че слязоха светли души да работят между човечеството. И тези светли души търсят обекти, субекти, ароматични рози и добре настроени лири и арфи. Така човечеството ще се повдигне, защото ще се внесе една нова култура, един нов поглед, една нова осияна усмивка. Има ли такава душа кандидати? Да, има си. И те са тук. Сега са тук. Но как мислите: не правят ли те избор? Напълно имат това право на избор. Не е безразлично, при бодила ли ще отидеш, или при ароматичната роза. Защо те правят разлика? Тяхно право. Всичко зависи с любовта. Ако дадена душа те възлюби, огънят ще пламне в теб, искрите на живота ще се разпространят във вселената.

И тъй, ние настояваме за специална подготовка, защото иначе ако вървят нещата както са вървели до сега, само да слушаме, да се нареждаме в редици, да се назоваваме съвсем няма да се постигне целта. Защо? Трябва присъствие. Само присъствието е, което ще ви отличи от другите, само присъствието е, което ще издигне над другите. Присъствието е което ще ви ознамени сред другите. Ученика, няма какво, трябва да се примирява и да казва: Учителя даде много слово. Когато се разтъжа, ще прочета някои мисли, ще се утеша, ще разпръсна мъките и кахърите. О, не. Това не ще помогне специално на ученика. Ученикът трябва да издържи изпита, да получи диплом. Ние подчертаваме, че специално за ученика от Вътрешната Школа няма да се приложат методите на миналите школи - огънят, гоненията, бурите, страданията. Но тава съвсем не го освобождава от работата, не го освобождава от задълженията. Да, иска у вас да дойде една богата душа. Да. станете богати, да се изпълните с един нов жив свят. Само така ще осмислите присъствието, си тук, присъствието си на физическото поле. Само така ще оправдаете дългите прераждания, идвания и отивания. Да, подчертаваме: поканете да дойде у вас божествената дева, мировия адепт, който ще ви разкрие тайната за битието, тайната за Бога, тайната за царството небесно и тайната на вашето бъдеще. Вие трябва да знаете вашето бъдеще. Не е простено на един ученик да не знае за утре, не му е простено да не знае какво ще му се случи утре, кой ще го срещне утре. Когато тази светла душа е в него, тя ще му нашепне. Тя вижда нещата и ще му каже. До сега общия закон на еволюцията ви е пращала такива души посредством брака, ражданията и т. н. Ученикът трябва да се освободи от общия закон и да възлюби една душа, да й даде прием, да я обикне, да се сроди е нея, която ще му освети пътя, ще го води из необятните пространства. Беатриче ви трябва. Никога не забравяй, ученико, никога не губи пред очите си нейният образ, нейното осияние и ухание. Дали това ученикът ще го приеме за една велика истина, или ще продължава да се съмнява и отклонява? О, не. Няма други пътища, няма други ефири за него, освен светлите души. Но как ученикът ще познае, че една светла душа се вселява в него? Това е специална наука за него. Ако той не разреши този въпрос, по-нагоре няма други възможности. Трябва да се разрешат тия въпроси. И когато ви запитаме: разрешихте ли въпроса, да бъдете положителни, светъл ангел, възвишен адепт, светеща дева да ви говори.

За да имаш добрите условия, за да имаш богата среда, за да имаш прекрасните отношения, зависи каква душа се е вселила в тебе. И всеки ученик може да познае, да види в своя съученик каква душа се е вселила, на каква степен на развитие, от какъв свят е дошла. Виждате как нещата се изменят, как се сливат, как се обновяват. И ако учителите проповядват любовта, като отношение, като принцип, като връзки, го е имено известни човешки духове да създадат отношения и условия, за да дойдат тия възвишени работници и да донесат духовната култура на физическия свят.

Да, драги ученико; представител си на духовната култура. Щом си представител, непременно трябва да бъдеш обект. При кого ще отидат представителите на възвишените светове? Само при такъв обект, само при такъв дом, само при светилище, само при такъв храм - храм на святостта, храм на културата, на изкуството, храм на науката, храм на светлината.

Вие сега казвате: колко много се мъчихме да създадем нещо: било песен, било мелодия, било драма, опера. Не върви. Защо? Няма я девата, няма го ангела, няма го адепта. Нима те не наблюдават, но защо ще се бавят? Ученикът ще отговори. Негово право е това. Той трябва да отгатне защо още се бавят. Навярно розата още не е цъфнала, навярно храма не е още построен, навярно кордите на арфата не са добре хармонизирани, навярно лирата е още в дисхармония, но ще се каже: макар при тези дисхармонични условия, дисхармонични състояния, да дойде тази дева, да дойде този ангел. И да дойде при нехармонично пиано, какво ще изсвири. При недобре организиран хор, какво ще се напее? При неорганизиран оркестър, какво ще се даде? Нищо. Нима не са правени опити? Не ще кажете, защо те не акордират, защо не обтегнат кордите на арфата? Никой няма право над свободата на другия. Тя е неприкосновена. Това не е в реда на ритмичния възход. Това е изнасилване. Никога божественото няма да позволи да се изнасилят нещата. Знай, че такава една дева, когато ти дойде на гости, тя ще бъде толкова прозрачна, толкова ефирна и нежна, че ти няма да нарушиш абсолютно нищо, няма да объркаш твоите мисли, твоя порядък. Тя е толкова внимателна и нежна. Тя е само ухание и шепот.

По този път на развитие, по този път на усъвършенстване вие трябва да вървите. Не по съвършенството на оня диригент, който е взел пръчката и маха, не по съвършенството на оня даскал, който взел пръчката или тебешира и блъска таблата, не по пътя на оня политик, който бие масата, развихрил своите коси и с особен жаргон говори за да те убеди. О, не! Тука има особен начин, особена система. Тя е специално за ученика на Вътрешната Школа, който се освобождава от ония перипетии на посвещение на миналите школи. Дълбоко вглъбен в себе си, дълбоко замислен, пропит от една нова атмосфера, от една нова осанка на дадена светлина, която така обгаря лицето му, така смекчава погледа му, така изписва нежни движения по устните му, че когато той заговори, наистина нежната дева го е обаяла. Нека имате обайно слово, мек лиричен поглед. Това е нова система, нова култура, която е представител на висшите божествени светове. Там духовете, там душите нямат тези груби тела и образи, груби мисли; груби чувства. А какво имат? Имат ли те мозък, имат ли дробове, имат ли сърце, мисъл? Имат нещо повече отколкото вие тук на физическия свят. Девата ще ви каже това. Тя ще ви разказва омайни приказки, защото божиите светове са още омайни приказки за вас. Кога ще бъдат те реалност. Тогава, когато тази светла дева те поведе, когато Беатриче из царството на светлината те поведе. Кандидати за Царството на светлината, художници за изкуството на светлината, представители на висши институти, на светлинните мисли в царството на Бога. Ето, това е което ви предстои. Не е някаква си грубост, някаква неразрешима задача, а толкова лека и приятна, толкова нежна, толкова чиста и мила. По пътя на духовното възпитание, по пътя на духовната обнова, утре да бъдеш нова душа, нов свят. Тогава ще имаш на разположение богати плодни градини, богати изворни води, богати изгреви и богатите светове. Трябва да станете богати. Не бъдете чираци и слуги, потиснати затворници, престъпници. О, не. Който върви, който се стреми по пътя на такова едно посвещение, той ще устои до ония области, от които сам Христос слезе. Христос слезе между бурите, между огъня, между чука, между стихиите, а сега Христос идва при нежността, уханието, при чистотата; при ехото, при мелодията, при арфата и лирата. Идва синът божий, идва девата, идва посветения ангел.

И тъй, бъдете новото, чистото светлото, за да може да се ознамени ядрото с културна работа. Вие трябва да дадете такава културна работа, която се помни, която не се знае в света. И ако ние много настояваме да записвате, да хармонизирате, да съчетавате - то е да проличи тази епоха с една богата духовна култура. И наистина, блажен ще бъде този, който ще ознамени тази култура, който ще бъде условие, който ще бъде писател, композитор, мислител.

Ученико, трябва да имаш по-широк поглед, по-далеко да виждаш, защото от твоето виждане ще завири да дойде тази светла душа у теб и, да станеш душа жива. Но ще кажеш, сега не сви ли душа жива? Имало в време, когато си бил животинска душа, когато си бил минерална, когато си бил растителна и т. н. А сега да бъдеш жива душа, посветена душа. Кога ще стане това? Когато повикаш своята светла божествена душа. Трябва да я повикаш, трябва да я потърсиш. Тя никога няма да дойде, ако не я потърсиш. Ние ви казваме, законът е такъв. Тя никога няма да се натрапи, да ви изнасили.

Нека този ред на размишление, нека тези мисли с които ви занимаваме да намерят повече място, повече условия у вас, за да ви се разяснят някои скрити за вас неща. Тогава ще си обясните какво работа построи художеството, композитора, човека на науката. И много, много още положения ще ви бъдат ясни, когато и вие ще започнете да проявявате изкуството на светлината. Стига изкуството на тъмнината! То е вече банално. Сега изкуството на светлината е помощта на светлата душа.

18 декември 1954 г.