389. Изкуството на светлината (петнадесето)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 389-то

Изкуството на светлината

(петнадесето)

Да се въплъти повече светлина и да присъства повече Дух. Това е свещен акт по отношение на посвещаващият се ученик. Процесът въплъщение е един важен процес. Това е процесът слизане на Духа, излъчване на Духа от себе си и въплъщение на Духа в същините. Как ще разберете този въпрос - излъчване Духът от себе си и въплъщение на Духа в същините. То е философски въпрос. За него се изисква добре подготвена мисъл, критична мисъл, подвижна мисъл, светлинна мисъл. За да може ученикът да има тази мисъл, за да може да изживее този свещен акт и да го приложи в същините са своето битие, му е необходима една много Висока божествена култура и защо се набляга на нея, какво представлява тя от себе си, чия инструкция е тя? Учение ли е, състояние ли е, проникване ли е, промисъл ли е? Казвате култура. Думата култура е една дума, която е процес на нагаждане. Но когато говорим за божествена култура - няма нагаждане, а има възходящи процеси, съвършени явления, които в основата си имат същини от излъчения Дух. Точно това представлява сега ученикът - същина от излъчения Дух. За да можете да си обясните какво е въплъщение, трябва да знаете кой се въплъщава. Тогава ще имате ясна представа за процеса въплъщение. Казвате: да се въплъти повече светлина. Какво значи това? Как ще се въплъти светлината? За да се въплъти светлината, тя трябва да представлява едно особено индивидуално явление. В същност такова ли е? Когато казвате да се въплъти светлината, ще разбирате да се въплъти светлинната мисъл, светлинните мисли на великото провидение, на великото божествено присъствие. Трябва да направите разлика - същината на светлинната мисъл и същината на светлината. Ето пак един философски въпрос. Кой би направил тази разлика? Кой би открил същината на светлината и същината на светлинната мисъл? Какво е отношението на светлинната мисъл по отношение на светлината? Въпросът тук е много отвлечен. И надали би се намерил на земята философ или мъдрец, който би го отгатнал. Ние нямаме за задача да се спираме специално, за да разясняваме тия специални явления, както на светлинната мисъл. Така и на светлината, така и в процеса на нашето обучение, в процеса на вашето усъвършенстване, в процеса на вашето ученичество правим загадки, които ще бъдат така картинно изяснени, за да не се хвърлят никакви затъмнения, никакво отвличане от самата реалност.

Ние застъпваме редица размишления за изкуството на светлината. Мислихте ли до сега? Има ли някакво изкуство на светлината, т. е. може ли светлината като същина да създава, някакво изкуство? За да може да се разясни този въпрос, вие трябва да имате ясна представа, какво е това светлината. Запалиш електрическата лампа - светва, запалиш газова лампа - светва, запалиш кибритена клечка - светва. В присъствието на кислорода, на въглерода, имаме горене - елементи, които причиняват известни ефекти и вие се ръководите, откривате тази ефекти и записвате в страниците на научните трактати, че сте открили известни елементи, които дават светлина. Това е хубаво: да откриеш. За това се изисква съсредоточена мисъл, характерна воля. Но има разлика между между откритието и същините. Колкото и да се стремиш да проникнеш и намериш Първичното ядро на тия светлинни същини, все пак ще остане нещо неясно. Защо? Защото това неясното, то е именно семката на нещата. Ние уподобяваме на семка, защото, няма как другояче да се уподобят. Семките или особените процеси, които съдържат, които съхраняват, после се излъчват и се проявяват. Има едно особено движение, един особен процес. Този процес се развива по линиите на някой закон при дадени условия. Точно тук ни е мисълта. Трябва най-напред да се намерят условията и когато се открият условията, тогава ще се открият Първичните елементи на светлината. Ето защо Вътрешната Школа има за задача да създаде тези условия: да открие фактори, които ще бъдат начало за откриване на светлите същини или елементи. Как ще стане това. Когато самите условия са от дадени елементи, които могат да причинят, да съчетаят една такава комбинация и когато бъдат засегнати от светлия лъч и бъдат запалени. Това се изисква от ученика - да представя такава подготвена среда и когато падне семето на светлината в тази среда, да се произведе този ефект или това дело. Може ли да стане това? Няма по-богата, по-добре съчетана почва, няма по-богати и по-светлинни елементи тъй както са дадени в човека. Човекът е сбор от доста висши елементи с висока валенция, с добре съчетани сили и за това единствено човекът е който може да направи открития. Той може последователно да открие както явленията, както процесите на една светлинна мисъл, така открива първичните елементи на светлината. И когато казваме въплъщение на светлина, искаме това да бъде съществено като една висша реалност. Колкото повече ученикът се издига, овладява повече условности, завладява повече среда, развива повече огнен свят, толкова е по-богата почвата за семката на светлината.

Ето по какъв начин ще се инструктира в него един стабилитет; един стабилен ум, едно стабилно сърце, една стабилна воля посредством която ще може да бъде един гениален откривател. Знаеш ли, ученико, колко много нещо имаш да откриваш? Знаеш ли ти на какво си способен? Ти си способен да се въплъти цялото небе в теб, целия божествен свят с всичките си красоти, абсолютности и светлина. Само ученикът е способен, само ученикът е годен, само за ученика се дава тази привилегия. Тогава ще бъде ли светлината неоткрита, ще бъде ли тя среда, съчетание на известни фактори като - АЗОТ, ВОДОРОД, ВЪГЛЕРОД и т. н. Тогава ученикът ще вникне в тия фактори, ще ги знае като елементи, а същевременно като разумни сили. Това е специфично за ученика, че той може да види разумността във всяка явление, във всяко дело, във всяка твар, във всеки елемент. И тогава може високо да каже, положително да каже, че той владее изкуството на светлината.

Труден е процесът. Не тъй лесно се става даровит художник. Като художник трябва да познаваш същините на багрите, техния произход и тяхното действие, влияние и техните отношения. Не е тъй лесно да познаеш една багра, да знаеш за нейното начало. способност, отношение и произход. Вие казвате цвят, боя, но повече нищо не знаете. Не знаете какви светове представляват те, каква мисъл са те на тия светове. Всяка краска е мисъл, богата мисъл, живо мисъл, чиста мисъл, светла мисъл, тъй както всеки тон е мисъл, тъй както всеки тон е движение, е присъствие. А знаете ли какви са основите и съчетанията на тия тонове? Това са велики мисли на велики същества, на Бога. И ако би преценил своите сили, способности, дарби, качества и ако би можал да откриеш най-същественото - своите отношения към битието, природата, небето, светлината, наистина ти би бил съвършен дух. съвършено начало, което се излъчва от себе си и е представител на цялата вселена и цялото сътворение. Между Божия Дух и човешкото същество има нещо общо. А това е красивото, утешителното, че между Божия Дух и човешкия има нещо общо. В какъв смисъл? Тъй както Божият Дух е надарен с всемирни способности, така и човешкият дух е надарен със световни способности. Тогава каква е задачата? Нито една световна мисъл не може да остане в покой. Тя прониква. Тъй както дъждовните капки проникват в почвата и тя прониква в процесите на живота и обновява целият колектив на живота, на ученика. И когато говорим, размишляваме за въплъщението на светлината - то е да проникне у вас това Висше Начало като промисъл, като ръководно ядро, което има силата, влиянието да коригира, трансформира и изяви себе си като едно абсолютно, положително явление.

Мъчно ли е? Никак не е мъчно. Кога? Когато въплъщаваме в себе си своите мисли, своите начала, когато въплъщаваме в себе си светлинните елементи, светлите духове. Кога е трудно? Когато си въплъщение на нисши духове, които проявяват нисши страсти които разединяват общият комплект на твоите същини и го разлагат като една несъстоятелна почва, която нищо не може да даде, защото е бедна на светлинни елементи. Ето защо, за да не бъде ученика въплъщение на нисши духове, на нисши сили които да разяждат дробовете му, сърцето му. мисълта му и го подложат на измъчвания, конвулсии и страдания. ученикът трябва да познава процесите на светлинното въплъщение. Често пъти ученикът си позволява да изпита от различните родове въплъщения като казва: ето това е едно разнообразие. Макар и да се изгоря, да пострадам, но искам да опитам. Добро нещо е опитността, тя е сила като закон. Но ти. ученико, имаш много такива опитности. Нямаш вече време, защото може би за теб ще се затворят страниците на книгата на златните правила. Тя се отваря, за да може да се вземе като оригинал и се създаде такава в ученика. И ако ученикът търси разнообразие на нисшите явления, тази книга на златните правила няма да бъде отпечатана в неговата мисъл, сърца и душа.

Като казваме няма да бъде, кой ще направи това? Нали това е човешкия дух? Нали той ще отпечата и то много прецизно, с голяма съсредоточеност и размишление. Той ще следи за да не би да направи грешка, защо? Защото всеки ученик от себе си ще представя една велика във вековете история и ще зависи какво е написано в тази история, кой е писал в нея и какво е нейното съдържание. И когато дойде великият историк и почне да разгръща да не би да намери някакво заблуждение, конвулсии, страдание и т. н., и т. н. Ето защо, за да не би великият историк да изненада ученика, ние го предупреждаваме: нека започне макар от днес да записва върху своето сърце ум и воля от книгата на златните правила. Защо са необходими тези исторически, акашеви записки или акашеви светли правила? То е за това, за да може напълно да се въплъти Божият ум, Божият дух и тогава смело да каже - да присъства повече Дух. Необходима е историческа памет, която да запамети великата история на Божия Дух. Голяма е историята на Божия Дух. Ако бихте се отдали да изучавате великата история на Божия Дух, как той се е излъчил, диференцирал, как се въплътил, как той присъства, наистина трябва да бъдете велик майстор в изкуството на светлината, защото само такива майстори могат да знаят за тази висша история. Интересно ли е. важно ли е за ученика да знае за някаква история на Божия Дух? Ученико, никаква друга история няма да ти даде онова, което трябва да знаеш. Какво от това, че си научил историята на българския народ, на немския, на руския, френския и други народи? Те са особено гъделичкане на любопитството у човека. Често човек се настройва от някои неправди и т. н. Но ученикът понеже не е нито българин, нито руснак, нито англичанин, нито французин, нито немец или китаец, за него тия гъделичкания нямат значение, не могат да го заблудят. Кои исторически фактори и доказателства са важни за ученика? Великата история на Духа е безсмъртното изкуство на светлината.

Щом казваме, че не сте от дадените нации, какво сте тогава? Синове на светлината. Посветени на Духа. Деца на Бога. Ето една друга страна, която коренно се различава от страните, които са основи в житейския път на човечеството. Ученикът е забележителен по това, че е една особена охрана, един особен мир или свят, който е заангажиран с великите божествени науки. А той е изкуството на светлината и историята на Божия Дух;

Ученико, отдай се, втопи се в тях, записвай всеки ден, разказвай всеки миг, учи се за тях, защото това е твоето бъдеще. Щом си син на светлината, щом си дете на Бога, щом си отношение на Духа, за теб няма вече друга страна, няма друг свят, няма друга пътека, няма друг кораб, аероплан или какво да е превозно средство; което да може да те отнесе, приобщи към великата Алма-Матер, великия университет на всемирното творчество. Трябва да бъдеш ум, голяма, широка необятна душа и смел творчески дух, който да излъчва такава воля, че камъка да преобрази на вода, а земята на цветя.

Да, нашите мисли са от върховен характер. И за да не би те да бъдат мъчно асимилирани, мъчно смилаеми, мъчно възприети, мъчно въплътени, тъй като имат за цел да изяснят въплъщението, ние си послужихме с ред процеси, които да дадат една яснота на мисълта в ученика, за да може по-лесно да открие ядрото, елементите на светлината. В нашия разум ние имаме изкуството на светлината и ако ученикът не усвои това изкуство, той не заслужава никакво внимание. Ако със своето присъствие не пробуди, не запали, не огрее, не стопли другите създания около него, той не заслужава внимание. Той ще влезе в общия развой, в общата човешка еволюция и там ще крета, куца, ще ходи клосен, без око, без способност на обоняние и т. н.

Както виждате ученикът сам твори своята съдба, своя свят, своя мир, своето сътворение. Кога могат да дойдат върховните сили на помощ? Когато ученикът с цялото си сърце и душа е прегърнал изкуството на светлината и историята на Духа.

Но ще кажете: ние искаме. Защо не дойдат сега разумните сили и направят това? Много пъти сте обещавали, но не издържате. И сега обещавате, но не всичко издържате. Вглъби се, въплъти се в изкуството на светлината и в историята на Духа. Стани голям историк, голям художник. Да прозвучат в теб струните изпънати от Духа. Да бъдеш една божествена арфа, където и ангелите ще пожелаят да дойдат и изпеят една своя любовна песен. В миналото ние казахме, някога ще разгледаме специално живота и стремежа на ангелите. Това ще направим разбира се при условие. Ние не може да се лъжем. Колкото и да мислите, че някога сте ни излъгали или сте се прикрили, не е станало. Няма и да стане. Ние в последния момент ще дойдем пак с любов, с разположение, но имаме една особена палка, на която нагорещяваме върха и ако някоя язва се открие у вас, ние я изгаряме. Що боли, но трябва да се изпита естеството, веществото и да се изяви същината.

Страшно ли е? Няма страшно. В страшното е и приятното и сладкото, и горчивото. Това може да го опитвате до колкото щете. Но като велики историци, художници, композитори, ви предстои друга работа. Вашата работа трябва да бъде велико знамение в историята на човечеството. Вашата работа е знамение на Духа в историята на културата. Вашата работа по отношение изкуството на Духа трябва да бъде велико знамение в историята на великите явления на света. Много е силно да говорим за слабите неща. Ние говорихме за тях, казахме, че не желаем да предизвикваме изкуствени пожари, които могат да опарят някого. Стимула, порива, силата у нас са да ви запознаем с любовта, с историята на Божия Дух и с всемирното изкуство на светлината, за да може да се подготвите да добри композитори на живота. Животът е композиция; който зле го композира, ще има страдания. И вие сте една арфа. Очаквайте всеки ден да дойде един голям композитор, един голям музикант, един ангел и да опъни една от вашите струни и да чуете нежната, топла мелодия, която ще запали у вас свещта на светлината. Всичко има у вас. Вие сте олицетворение на божествените възможности, а свещта у вас е арфата. У вас е книгата на златните правила. У вас е светлината. У вас е Духът. У вас е Божията душа. Какви богати същества сте вие, а как понякога подценявате, каляте, цапате тази божествена същина. Сега е момента да ви кажем. Само казваме, не принуждаваме: ако не оцапате тази светиня, ще има принуждение. Както е казано в писанието и червеят не умира. За да се спасите от тия условия на червея трябва да се обърнете в безсмъртие. А в безсмъртната същина, в безсмъртния организъм тече нежна префинена, добре обагрена кръв. Всички тъкани в тялото са свежи, млади, способни, а цялото лице е истински образ на целия божи свят, на цялото светлинно изкуство, истински образ на цялата история на Духа. От лицето на ученика ние изучаване историята на светлината, от лицето на ученика изучаване реалното присъствие на Бога.

Ученико, колко си ценен и мил, колко си добър, но помни: щом си пристъпил прага бъди, пребъди, защото тези от долу, които идват към тебе са обърнали очи. Цялата световна култура с цялата мъдрост към теб ще обърнат очи. Ето колко си голям, мъдър, необятен, силен. Не е малка работа да бъдеш присъствие на Бога, присъствие на Духа му и да бъдеш образ на изкуството на светлината. Вътрешната школа има само една врата. За да се върнеш назад трябва да минеш през същата врата, през която си влязъл. Как мислиш: ако се върнеш, няма ли да те забележат, няма ли да те види същият пазач - ангел хранител, който е пазил вратата? Няма ли да бъдеш унизен когато минаваш край него, защото той знае положително, че ти се връщаш. Не! Така казва цялото небе - назад няма! Макар и бавно, но напред! Който се насили, той ще влезе в царството на Духа. Но никой няма да бъде принуден. Ето къде е тайната. Кога ученикът не е принуден? Когато има повече въплъщение на светлината в него, когато има повече присъствие на Дух в него. Тогава няма принуждение, а има радост, работа. Тогава светлите сили като малки пчелички ще бръмчат около неговото съзнание и мисъл. Едно ще кажем: запиши това правило. Друг ще каже запиши и моето правило и трети и четвърти и т. н. ще кажат запиши и нашето правило. И питаш тогава: ще има ли минута за ученика на празнота, на самотност, на отсъствие на среда? Не! Това е ценното пред Бога. Тогава вие сте ценни, тогава Той ще дойде. До тогава Той ще чака. Той е най-дълго търпелив, най-върховен. Той чака милиони, милиони векове, милиарди векове чака. Тържествено, велико е неговото идване.

Нека в следващата среща да има вече по вашето лице особени багри, особен цвят, особени краски. Нека по вашето лице да има особени линии, особени сенки, особено ухание. И знаете ли колко биха се радвали светлите сили, които присъстват между вас когато сме в размишление. Всеки трябва да почувства нещо там като иглици по неговия мозъчен череп, тъкани, и нерви, по цялата му физика. Има нещо, което така сладко гъделичка и произвежда една особена обаятелна сфера. Тогава няма да стоите както онзи стар дънер поставен за дръвник, няма да бъдете като оня кораб изхвърлен на брега, няма да бъдете като аероплан паднал на скалата и се разбил, няма да бъдете като онзи старик, който се е прегърбил и само охка, но ще бъдете млади, енергични, силни, творци на новата мисъл, създатели на новия свят, на новата култура.

Ученико, това е за теб. Възпитавай се в този Дух, въплъщавай се в тази същина, изучавай великата история на Вечния, Великия, Божия Дух.

30 декември 1954 г.