390. Изкуството на светлината (шестнадесето)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЯ 390-то

Изкуството на светлината

(шестнадесето)

Да, сега мястото е наше, времето е наша, разположението е ваше. Ние сега ще мислим, ще разсъждаваме, ще говорим, ще организираме, защото мястото е наше-мястото на ученика в природата, мястото на ученика върху планетата Земя. Има ли специално място за ученика както на земята, така и в природата? Много философи на мина лото, много мъдреци на миналото са поставили този въпрос пред посвещаващият се ученик. Къде е мястото на ученика? Има ли той специално място? Има ли място където да заема време, и пространство, и вечност? Има ли специално място за ученика всред природата, всред природните организатори и всред природните ръководители? На този въпрос не е отговорено и до днес. Защо? Защото ученикът по място същества ли? Ученикът по време същества ли? Ученикът по необятност същества ли? Тогава се задава Въпросът: какво в Същност е ученикът? Същество което заема място, което заема пространство е необятност. Тогава физиономия, неговият образ, неговата същина? Това което заема място, пространство и необятност, наистина трябва да същества като дадена сила, която да има оперативен план, да има реална система в живота. Ако би отгатнал това свое състояние ученикът наистина би намерил своето истинско място, своето вечно пространство и. своята необятна глъбина.

Кога ученикът може да завладее, т. е. може да организира многото сили около себе си и да се обособи като една действаща сила с авторитет, със сила и плам? Само тогава, когато даденото място, пространство и необятност в неговото съзнание станат като непреривни вечни сили в битието. Когато се говори за сили в битието, трябва да се има предвид величественият, безсмъртният образ и необятното пространство и необятната вечност. Какво значи това да имаш такова съзнание? Какво е съзнанието? Специална централна чакра, способност или качество? Ученико, висшето съзнание е присъствие на Бога у тебе. Докато не получиш първо осиянието като присъствие на Бога у себе си, ти още не можеш да говориш за висше съзнание. Висшето съзнание е творчески принцип у него. Няма двуличие, няма застой. Защо? Защото той е от висша божествена валенция, който съчетава всемирните организми и елементи.

Такова място трябва да заеме ученикът, с такова време трябва да работи ученикът и в такава необятност трябва да живее ученикът. Какво широко, какво необятно, какво всемирно съзнание е необходимо за да може ученикът да развива новата способност като интуиция и ясновиждане. Пълна трансформация, пълна преорганизация както в мисловната система, сърдечната система, така и в духовните системи - системи, които да акумулират висша божествена светлина, висш божествен разум и съзнание. Висшето съзнание с присъствие На Бога в ученика, т. е. присъствие на висшето ръководство, присъствие на висшата йерархия, на нисшата система. Колкото и ученикът да се стреми да овладее, да подчини природните явления, природните сили, природните системи, той не може това да направи без присъствието на висшето божествено съзнание. Другото е школовка, дресиране, възпитание, изживяване, приключение, чудо и т. н. До кога ученикът ще живее в чудото, до кога ще се чуди и търси чудеса? Нали той е втопен в глъбините на Духа, в глъбините на божествената душа? Какво ще се чуди и какви чудеса Ще бъдат стимул за него? Когато Бог присъства в ученика, той е висше ръководство. А кой може да ръководи? Само този, който знае, само този, който е усъвършенстван. Само този, който е висша глъбина, само този; който е мистичен поет, мистичен композитор, мистичен алхимик, само този, който се преливат струите на голямата душа. Тогава какво ще представлява мястото което ученикът заема? Светиня, тъй както Мойсей можеше да заеме в миг такова място, където се запали къпината от Божието присъствие.

Ученико, такова изживяване ти предстои когато Господ дойде при теб и ти ще пламнеш. Ако не те облее, ако не те обземе божествения пламък, никога не можеш се справи с природните явления, с природните сили, с природните системи. И това предстои да направиш. Да не те подчиняват природните явления, природните системи и природните сили. Защо? Защото те са възпитатели за ония духове, които още нямат пряката връзка и присъствие с Божия Дух и Божията душа. Има случаи, когато малките неща привличат големите, великите, необятните. Така, Мойсей привлече най-голямото явление, най-голямото събитие, най-голямата йерархия и най-необятната сила. Достатъчно й беше само един момент. Достатъчно беше Мойсей за дадения момент да стъпи върху святото място, което беше определено за него.

И тъй, ученико, когато ходиш, когато мислиш, когато разсъждаваш, когато учиш, когато се възпитаваш и образоваш, когато придобиваш една завидна култура, едно завидно положение сред духовете, гледай изпитателно да можеш да откриеш за дадения момент това място. Имаш място, което е твоя лична собственост, което е дадено от провидението, дадено от Върховното ръководство, от Върховните сили.

Специално място, специална светиня, специална школа! Само когато влезеш в това специално място ти си ученик в пълната смисъл на пълното. въздържание и сила. Ти си ученик, защото това място е присъствие на твоя учител. Какво се иска бога от учениците на. Вътрешната Школа? Да открият Това място, където Бог ще присъства като изобилна светлина, като изобилна сила и любов. Защо? Светлината ще отвори очите на ученика, за да види истината, силата ще помогне на ученика да отиде при Бога, а любовта ще привлече истината в ученика. Така организиран ученика ще има едно ново събитие - присъствието на Божия Дух в него. Това е истинско посвещение. Това е магията на силата, магия та на светлината и магията на любовта. Това са степени, безсмъртни степени, които увенчават ученика с могъщи средства, с могъщи сили, с могъщи условия. Само тогава той ще излъчи своята безсмъртна същина от нисшите мирове, ще бъде добре организиран и напълно ще се въплъти в нея по Дух и душа, за да може да се почувства, да се разшири, за да може да овладее мира около себе си и цялото небе.

Ето каква е стъпката на ученика. Тя е висш Божествен импулс. Пред ученика стои онази вековна тайнственост, онова вековно неоткритие, безмълвие, но първична стъпка е отзвук на висшето, присъствие в него. Такава гигантска сила е ученикът при първата стъпка. Тя е, която излъчва искри. Тя е, която дава онази вътрешна, онази необятна идея за необятността, за вечността.

Ще кажете: какво ще търси ученикът в необятността, във вечността? Ще намери себе си, ще открие себе си. Кого в себе си? Кой е той в себе си? Присъствието на Бога в себе си. Непонятна истина, непонятно явление! Какво? Ако Господ присъства в ученика ще бъде ли в неведение? Няма по-висша система на развитие от тази на Божието присъствие. Трябва развитие! Къде ще се развиваш? Ще се развиваш при даденото място. Таи ще се срещнеш с най-големите фактори и най-силните великани в сътворението. Ако нямаш място, къде ще те намерят? Ще бъдеш един скитник, едно скитащо тяло из необятността или ограничен в някоя планета.

Ученико, какво голямо съзнание е необходимо, за да може чрез него в даден момент да обходиш цялата планета и да имаш възможността, светлината и средствата да се откъснеш и да се излъчиш от тази планета, за да може да присъстваш в друга планета - не да се раждаш. Това е най-бавния процес. Раждането е един специален природен метод. Както виждате цялата природа е в прераждане. Но специално за ученика маг, за ученика във висша степен, не е необходимо дълъг престой. Той трябва да се координираме оная висша божествена композиция, която е дала първия глас, първия тон, първото слово в сътворението.

Не е майка работата на ученика, не са тъй прости задачите на ученика, не е тъй лесен пътя на ученика. Кога е лесен? Когато ученикът намери своето място и бъде посветен, бъде въплътен Бог в него. Зададоха въпроса на Христа: къде е мястото, където трябва да се покланяме на Господа живаго? Мястото е при къпината. Трябва да се открие това място, без него няма друга ориентация.

Когато занимаваме ученика с тия въпроси които са били като теми и в миналите школи, но не са били разрешени, благодарение на това, че не е било достатъчно одухотворено, обоготворено съзнанието, на учениците, затова висшето ръководство е скривало някои специални явления или тайни.

Но пита се: до кога ще бъдат скрити, до кога ръководството няма да има тази увереност да се предпазва, да не би някои тайни да се опорочат? Ученико, влизайки във Вътрешната Школа., ръководството ще си, позволи да те запали да станеш една свещ, да даваш вече светлина както на своя мир, така и на околната среда. В какво ще бе състои тази светлина? В специално знание, в специални идеи, в специални методи, специално слово и специален живот-в смисъл всички тия специални явления които ще те излъчат като ученик на Вътрешната Школа.

Ученико, пристъпи смело навътре, дълбоко се вглъби, за да бъдеш една голяма пълнота, да няма у теб недоимък, незнание. Да няма у тебе ония сили, които биха биле препятствие за твоето развитие. Така разведри небето на твоето съзнание, така разведри полето на своя дух, така осветли храна на твоята Душа, за да дойде Господ и ознамени у тебе специалното място, където ще потекат висшите духовни токове, висшите божествени енергии, за да се обновиш, за да бъдеш безсмъртник. Прекарай през себе си тази духовна енергия. Тя ще разсъблече, ще претопи целият твой организъм и ще го обърне на едно ново тяло, нов образ, който ще бъде обект както на слънчевите лъчи, така и на висшите духовни мисли.

И така - когато те запознаем с ония висши идеи, оня могъщ дух, който стимулира, който организира творческите сили у тебе, бъди най-преданото, най-готовото същество което ходи по земята. Тогава ще превъзмогнеш всички препятствия, били те стихийни, били общочовешки или себични, защото у тебе ще гори свещта. А там където има светлинка, там няма препятствие, там няма опасност. Не се плаши. Щом свещта гори, не се плаши. Щом свещта гори, смело върви, щом свещта гори, вечен бъди. Нека духовното напрежение да се изяви в плавни, пластични енергии, които да организират силите у тебе, за да може така организиран, така сплотен да преминеш препятствията, съпротивата и необятността.

Малък съм, така казваш - какво мога аз да съдържам? Какъв ритъм ще бъда когато съм толкова малък? Каква мисъл мога да бъда когато стихиите са по-силни? Ти си една запалена свещ. Твоята светлина е един повик. Тя смущава атмосферата, тя си очертава пътя сред атмосферата и големи учени, големи изследователи, големи пътешественици непременно ще открият тази малка светла пътека. Тя е един лъч, който изхожда от едно запалено тяло или от една малко свещица. Ще бъдеш открит. Така й ние ви открихме. Дали на всеки беше светлинката, дали на един, на двама или трима, но ние ви открихме и сега никога не ви изпускаме от нашия поглед, да не би да ви изгубим. Но бъдете уверени, колкото повече светлината се усилва, колкото повече вашето съзнание се разширява, толкова повече вълните на светлината разчистват пътеката от която ви съзерцават Върховните изследователи.

Но да не би дойде у вас мисълта: че вие сте търсени така както астрономът със своята тръба търси да открие някоя нова звезда. О, не! Тук положението е съвсем друго. Тук астрономът сам присъства, изследователят сам присъства. Той не си служи с астрономически тръби. Неговото присъствие, неговото докосване е необходимо, за да може ученикът реално да почувства, да изживее едно висше присъствие както по мисъл, по чувство, така и по съзнание. Че има астрономи които ще те търсят с тръби - има, но какво от това. Кой ще се ползва - дали астронома или ти? Астрономът с тръбата ще има едно зрелище, едно събитие, но онзи който е едно присъствие, той е едно живо въплъщение, жив пламък, който възпламенява всички същини в ученика и е доволен, радостен, трептящ пред великото откритие.

Пред кого трябва да изнесем една такава лекция? Дали пред едно обикновено съзнание, пред едно обикновено чувство? Според логиката, трябва да изнесе пред една доста издигната, просветена, добре ориентирана, както в науката, в явленията и във висшата астрономия среда. Но къде да я намерим? Дали в кабаретата, дали в ресторантите, дали в панаирите, дали във военните щабове или в министерските палати, или в папските дворци? Ние можем да ви намерим на философските катедри, в музикалните академии, в научните университети. А защо не сме там, защо сме при вас? Защото сте ученици на бялото братство. Какво знаменито призвание - ученик на Бялото братство, член на Бялата ложа. Колкото и да става преплитане на тъмните сили, все пак давлението, влиянието на светлата атмосфера от присъствието на светлите сили ознаменува едно състояние в ученика на Бялото братство.

Но ще се зададе въпроса: няма ли на земята други бели братства, други бели братя? Ние сега изнасяме тази лекция и за тях. Ще дойде ден когато тия Бели братя ще потърсят тайните врата за Вътрешната Школа. Кога ще дойде това време? Ученикът живее ли по място, време и пространство? Ние казахме: ученикът живее в едно състояние и това състояние е което ознаменува върховната епоха на ученика. Ще остане ли ученика да живее в тази епоха? О, не! Какво ще стане тогава? Къде ще бъде неговото място за което се говора? Мястото му ще бъде в умът Господен, в душата на Бога, в Духа на Бога. Тогава ученикът и Бог ще бъдат едно. Ученикът ще бъде една нова клетка в божествения ум, в божествения мозък. Тогава Бог ще бъде по-величествен, по-голям, по-силен. Как може да се допусне това, че ученикът присъства в Бога и Бог ще бъде по-величествен, по-голям, но-необятен? Ученикът ще има именно това висше състояние. Това е най-голямото му постижение - съвършено посвещение, да придобие това състояние като място, като пространство, като необятност.

Може би ще се зададе въпросът: много са отвлечени тия мисли, като че ли сглобени откъслеци от много явления и не са така много конкретни, близки, открити? Висшите мисли се предават на висш стил, висшите чувства се предават на висш стил, висшите идеи се предават на висш стил и ученикът трябва да се научи на този висш стил, иначе той ще бъде обикновен ученик. А обикновените неща са за обикновени ученици. Който е влязъл във Вътрешната Школа. трябва да познава висшия стил, той е съчетан от висши мисли на Божествения ум.

Ученико, бъде такава една висша радиация, такава една висша система, за да може да проличи твоят висш стил в слово, мисъл и дело. Нека бъдеш една централна система, където да се изяви този висш стил по красота, по чистота, по светлина. Ето какъв е езикът, какво е словото, какви са идеите на посветения ученик. Той ги предава чрез висш стил, обособява ги във висша система, изживява ги с висш импулс или ритъм.

И тъй, ученико, желаем да те видим като роена утрин-на разцъфнала роза, която така щедро е огряна от слънчевите лъчи и е окъпана с росните капки. Желаем да те видим като един хубав цветен букет израснал в градината на чистотата, аромата и девството. Желаем да те видим свеж като цветята, нежен като ангелите и пеещ като птичките. Желаем да те видим като прекрасната небесна дева, желаем да те видим като величествен посветен, който ходи и пръска светлина из цялото битие. Желаем да те видим като проповедник на висш стил. Желаем да те видим като поет на висш стил. Желаем да те видим като съвършен ученик на висш стил. Превъзмогни нисшето, превъзмогни животинското, превъзмогни човешкото, за да запламти у тебе висшето, което ще изразиш във висш стил. Помни: където и да си, че трябва да бъдеш във висш стил. Никога не откъсвай мисълта си, живота си от това състояние на висш стил.

Запиши:

АНГЕЛ РЪКОВОДИТЕЛ

Върви след мен, ученико,

Аз ще те водя от сфера в сфера,

От царство в царство.

Върви след мен, ученико,

Аз ще те водя в светая светих.

Върви след мен, ученико,

Аз ще те въведа в дома Господен.

Този комплект ще го дадем като една музикална вариация, която ще възложим на ученика Хр.⁽¹⁾ да открие, коя е мелодията.

8 януари 1955 г.

_______________________________________

(1) – Предполага се, че става дума за Христо Арабаджиев, един от учениците на Школата.