391. Ритмусите на живота (първо)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 391-во

Ритмусите на живота.

(първо)

В какво се изразява интимната и реалната работа на ученика? Тя се хроникира в неговото прямо присъствие на определената от провидението конференция, съвещание или размишление. Трудно може ученикът да осъзнае това по съдържание, по смисъл, по величие и красота. Когато се разрешават световни въпроси - въпроса за безсмъртната същина на човека, въпроса за безсмъртните идеи за човека, когато се разрешава въпроса за всемирната вяра на човека, трудно ученикът може да се ориентира. Той още не подозира, че взема участие в. разрешаване въпроса за света. Не е било време в мина лото, когато така нагрято бихме казали, така пресовано, така сгъстено да се поставят въпросите за разрешение за цялото човечество както сега. Трябва една ориентировка. Дълги години, векове човечеството е живяло в заблуждение, в невежество. Идвали са доста посветени духове, които са дали известни напътствия, които са ориентирали както по вяра, така и по размишление човечеството. Как да разбираме религиозните системи, които се реализират в битието по форма, по съдържание и по същина? Човечеството е било в много и много нисши стадии на развитие по отношение духовната дисциплина. Но днес, когато човечеството е доста много израснало, необходимо е да се внесе тази дисциплина в ритмуса на живота. Една от големите замислени идеи в ученика е да може да проучи основно, да види основно, да изживее основно ритмусите на живота. Ако би наистина овладял това велико изкуство на Духа, тогава той би бил онзи, който ще даде преднина, който ще даде смисъл, наука, знание на човечеството.

Ученико, сега изковаваш съдбата на човечеството. Ти ще дадеш правата линия, ти ще очертаеш светлата пътека към върховете. Чрез тебе трябва да проговорят силите на Духа, силите на боговете. Чрез тебе трябва да възкръснат мъртвите души. Чрез тебе трябва да проговорят наказаните духове. Ученика, построи една нова съдба. Това е благородната, великата съдба за повдигане на човешкия дух. Ето защо, дълг е, задача е, да проучиш основно ритмусите на живота. Само великото присъствие е, което ще те отведе при изворите на тия ритмуси. Ритмусите на човешкия живот са ритмуси на планетните силила слънчевите сили - ритмуси, които са живи организми за човешкия дух. Каква е задачата на ученика? Посредством това велико присъствие, посредством този мощен вътрешен тласък в него, да може да разграничава кои ритмуси идат от планетите, кои от слънцето и кои от великото провидение. Може ли да ги познае? Великото вътрешно присъствие ще му бъде в помощ. Великото вътрешно присъствие нашепне, ще го освети, ще го ориентира.

И тъй, много пъти вие казвате: какво има вече да учим? Много неща се казаха. Достатъчно е да ги усвоим. Най-важното е ритмусите на живота, защото ученикът е свързан с едни особени по род и същина енергии. Енергии - но те енергии ли са? Те са велико присъствие. И когато тези енергии завладеят цялото битие на ученика, те ще се разлеят, ще отразят като нюанси, като светлинни ефекти и ще се създаде около ученика светеща аура. Колкото тази аура е по-светеща, колкото повече е придобила бял цвят, толкова повече ритмусите на живота са в спонтанна хармония. Тогава енергиите от планетите, енергиите от слънцето, енергиите от великото провидение са спонтанни, са сили които създават хармонични среда, хармонично вдъхновение, хармонично съчетание.

Ето какво има да учи ученикът - да разпознава, да знае, да не би да бъде заблуждаван. Целта на Вътрешната Школа е да може да освободи абсолютно ученика от старите заблуди от ритмусите на живота. Колкото и да се стреми официалната наука да, разясни нещата около ритмусите на живота, тя не може да даде истинския образ, истинската същина, защото те се откриват посредством вътрешното присъствие, защото такова е осиянието. Не че хората на науката са нищо, неспособни. Те правят усилия, развиват инстинкта, вживяват се в природните явления, но все пак казват: има още нещо, има причини, които не тъй лесно можеш да обхванеш, да откриеш. Но за ученика е лесно, защото той идва до друга линия, по друга пътека. Той се изкачва на друг хоризонт, на друга база, където ритмусите са трептение, хармония, живот и светлина. До кога ученикът ще изучава тия ритмуси? До когато неговата същина, неговият образ, неговата форма бъдат пълно олицетворение на светлинен прилив, до когато ритмусите на висшето присъствие овладеят цялото негово естество. С какво ще има да се занимава дотогава ученикът? Какво ще записва на своята книга? Как ще организира свой мислещ свят? Как ще прояви своя душевен свят? Най-после, как ще, изяви като творчество своя духовен свят? Свободен от старите вярвания, свободен от старите традиции, свободен от световните заблуждения, ученикът ще има един чист кристален ум, едно благородно възвишено сърце и една диамантена красива воля. На кого ще бъде тя резултат? На ритмусите на живота. В него ще вземат участие духът на планетите, духът на слънцето, духът на Великото провидение.

Ето как ученикът ще се изгради като един голям, всемирен колос, който ще даде тон за бъдещето на човечеството. Казано е: трябва да дойде един месия, трябва да дойде един ръководител, един свещен служител, който да покаже пътя към Бога. Дойдоха, както казахме много богове, и благодарение на тяхното присъствие човек вече е доста много нараснал по интелект, по воля, но малко е слаб по сърце. Когато се усили сърцето, т. е. когато проговорят ритмусите на живота в сърцето, тогава ще, се ориентира и ума. Кей ще създаде тази теория? Кой ще създаде този порядък? Кой ща създаде тази система? Трябва да има кой. Трябва да има обект, трябва да има гнездо, светилище. Колкото и да говорим за това, трябва все пак ученикът от време на време да осъзнава тази нужда! Той е взел писалката и, записва прииждащите ритмуси на живота - ритмуси, които стимулират в него великите идеи на Върховното провидение.

Ето какъв трябва да бъде ученикът при своите занимания. когато работи, за него няма самота, няма пустота, няма отеготение на духа. Когато ученикът работи, в него трепти ръката, мисълта размишлява, сърцето стопля, облагородява. Когато ученикът работи, когато ритмусите на живота хармонират неговите сили, у него душата запява, защото душата се импулсира от висшите ритмуси на живота. Ще кажете може би: трябва да се влезе в друг свят - не при тази среда, не при тези мъчнотии, не при тази обстановка, не при тези противоречия. Ученико, тук е твоята сила - да се съсредоточиш, да се уединиш и при големите репресии да застанеш на онова място, където ще имаш върховно присъствие. Какво е върховното присъствие? Ритмусите на живота. Колко много ритмуси има за живота, но ти, ученико, използувай сега. Проучи тия ритмуси, които получаваш чрез планетата Земя, чрез другите планети от слънчевата система и главно от слънцето, които ще ти бъдат в помощ. Бъди уверен, че ще имаш онези висши ритмуси на Върховното провидение. Тогава това Велико, върховно присъствие ще бъде новото ти възкресение. Трябва да възкръснеш. От какво? От нисшите явления в живота. И когато произнасяш думата живот да бъдеш жив - нито сянка от смъртта. Ничия сила не трябва да те владее. Ако срещаш сили, които те занимават с нисшите прояви на живота, то те те спъват в твоята върховна работа. За да бъдеш един от тия, които коват съдбата на човечеството, за да бъдеш един от тези, които са определени да проговорят боговете, да проговори езика на Бога чрез тях в слово, в мъдрост и истина, то бъди готов - да бъдеш всецяло Посветен във върховните ритмуси на живота. Те не са нещо, което трябва да напипваш, те не са нещо, което трябва непременно да видиш със своето физическо око я чуеш със своето физическо ухо. Те ще дойдат посредством Твоите вътрешни усети, посредством твоето вътрешно виждане, слушане, обоняние и осезание. Ето защо теб те назовават ученик на Вътрешната Школа., ученик на Висшите мистерии, ученик на върховния Дух. Духът се изявява и навън има много форми, много краски, много тонове, много образи и много явления, но кой се е издигнал, кой се е просветил от външните прояви на Духа? Повече от учениците са се обърквали, т. е. повечето са се отвличали, отколкото да придобият една дълбока вътрешна светлина. Ние още не сме започнали да разкриваме вътрешния свят. Ние чакаме, чакаме да израснете, да може да се справите с външните явления, да имате едно правилно отношение към тях и едвам тогава ще пристъпим да изучите вътрешният свят на Духа. Вие често казвате: много научихме, много знаем. Това което имате още да научите, то е една необятна вътрешна глъбина, един необятен свят на Духа. В него е началото на всяка божия същина. В него е начало та на всяка мирова светлина. В него е началото на всяка съвършена душа. В него е началото на Върховния Дух, на Върховното провидение и върховния живот. Полетата, сферите, същините на този вътрешен свят са особени. Те са особен кристал, особен ритъм, особено явление, особено обоняние, особен слух. Колкото ученикът се изкачва по-високо, толкова повече се доближава до вътрешния свят. За него е необходимо една друга среда, една друга атмосфера - по-ефирна, по-светла, по-свежа. Но кога ще бъде, се задава въпрос, ние искаме, ние почти сме готови. Нека ни пуснат в лабиринтите на този вътрешен свят. Ученико, още не си готов. Това да не те обижда. Още не си готов, защото още много и много ти влияе вънкашния свят. Не че не трябва да имаш отношение към него, но тия отношения трябва да бъдат строго определени - не колебаеща се вибра, показател, стихия, старост, сходност, пиршество и т. н., и т. н. А ще има ли скоро подготвели такива? Индивидуално може би, но колективно - рано е още.

Сериозен е моментът, сериозно е положението ви, сериозно е присъствието ви. Вие казвате: ще имаме тази вечер Школа. Трябва да присъстваме. Преди да си решил да присъстваш, какво си направил за Школата? А какво има да правиш за нея? Да бъдеш прилично представен, прилично облечен, прилично да присъстваш, прилично да оцениш, а не да казваш: и така може. Така е било досега и за в бъдеще може така. Ако един ден искаш да чуеш за глъбината на вътрешния свят, трябва да направиш много нещо със себе си, за да бъдеш с, добра аура, със светла аура, да радиира и самото присъствие да трепти от радост. А сега има сенки, тъмни сенки и Висшето присъствие се принуждава да обикаля тия сенки и да се докосне до по-висша, по-светла аура, за да може да даде тласък на Духа и да се прояви словото. В миналите лекции говорихме за словото. Каква организирана светиня е словото! Докато имате слово, вие сте живи. Щом нямате слово, вие сте мъртви. Ето защо, ученико, нека у тебе залегне мисълта да минеш от смърт към живот, да се прелее у теб словото, за да дадеш преднина на твоя търсещ дух. Твоят дух търси, но има една нисша същина, която го спъва. Може ученикът да се освободи от тази същина, но не да я унищожи, но така да я организира, така да я овладее в общия ритъм, че да бъде и тя творческа сила. Вие имате много сили. Никой да си не прави илюзии, че е беден, че е болен, невежа и т. н. Вие имате сили. И ако бихте организирали тия сили, ако бихте ги хармонирали с окова вътрешно присъствие, вашите ритмуси на живота ще се изявят като светеща аура. Вашето присъствие тогава ще бъде чудновато. Всеки ще го търси, всеки ще иска да се докосне до вас, да чуе какво казвате вие и вашето казване и вашите отношения ще бъдат обожавани.

Когато поставяме така въпроса, то не е да ви ласкаем. Напротив-Какъв ще бъде ефекта, ние ви казахме. Разумният, благородният, възпитаният ученик никога няма да се поласкае, защото той знае, че това е резултат от великото, присъствие в него. Нека да създаде една висша централа у вас, в която да се занимаят, да конферират, да се учат ония вътрешни сили, които имат за задача да открият вътрешния свят.

Може би вие още не сте чули такава лекция. До сега ви се говореше за Дух, за душа, за провидение и т. н., но какво ще разбирате от провидение, какво ще разбирате от Дух, от светлина, че има някакъв си Бог? Всичко това трябва да бъде присъствие, т. е. ритмус на живота у вас, т. е. вие трябва да влезете в един вътрешен свят, за да стане едно примирение с вас, защото вашите очи свикнаха да гледат все едни и същи форми и явления, вашият слух е свикнал да слуша все едни и същи тонове на живота, вашето обоняние е свикнало да възприема едни и същи. ароматични влияния, вашите устни са свикнали да усещат все едно и също и казвате: от както са създадени нищо не се е променило. Ето от къде се създаде материалистичната идеология, материалистичния мироглед, че всичко е едно и също, че вчера, днес и утре са едно и също. Защо? Защото идеолозите на вътрешния свят не са разкрили великото изкуство на светлината и Духа. И когато днес дойдоха тези големи майстори със задача да разкрият това изкуство, тогава и науката, и идеолозите, и всички системи които ръководят човечеството, коренно ще се променят. Тогава човек няма да вижда еднообразие, а велик разнообразен свят, в който живеят, в който пулсират ритмусите на всемирния живот.

Ученико, никога не се спирай пред огледалото да се оглеждаш и казваш: косата побеля, остарях - нищо красиво и интересно вече. Зъбите почнаха да падат, кожа та взе да се набръчква. За тебе. ученико; предстои дилемата да влезеш в новия свят, във вътрешния свят, където ще се видиш млад, свеж, жизнерадостен, импулсивен. Така ще превъзпиташ себе си, за да можеш да усвоиш лесните начини, лесните способи как да посещаваш светлинния свят на висшето строителство.

В тази среща ние се отпуснахме малко повече, за да занимаем с известни въпроси, които напълно биха съблазнили старовярващите, религиозните и хората на официалната наука. Но само това ли е? Биха объркали и вас, ако си позволим да открием някои сфери на великия вътрешен свят. Там ще има да се запознаете с някои особени елементи, които не са хроникирани още никъде и никой ги не знае. Дали ще направим това, още е въпрос. Ще наблюдаваме. Ако сте се съблазнили, ще оставим. Ако има импулс, ако има жар, ние сме готови винаги да ви улесним, защото така вие ще се освободите. У вас все има още един, бихме го нарекли чувствен глад, чувствена жажда. Има си причини за това. Ние знаем защо е, но искаме да вкусите от хляба, да пиете от водата на преобразованието, за да могат да свикнат вашите устни към новото питие, към новия хляб. Ще трябва да бъдете само сладки - никаква киселина, никаква лютивина или ферментация. И когато подхранвайки своя език с тия сладки, вкусни напитки и храни и той ще говори сладко. вкусно. Но само това ли е? Когато възприемете тази храна и вашите дробове ще станат сладки, и вашата стомашна система ще бъде почва на сладки сокове. Така вашата белодробна, стомашна и чувствена системи ще бъдат системи, на вкус, на сладост, на хармония.

Ние сега описваме идеално поставения ученик. Ние не описваме вас, а какъв трябва да бъде за в бъдеще ученикът. Сега той още не е такъв, но това съвсем не трябва да ви отчайва, но трябва да залегне мисълта да се организира ученикът в новия свят. Колко сложен е светът на ученика! А колко по-сложен е вътрешния свят на духовното ръководство. Там където ученикът влезе, ще трябва да пресъздаде у себе си допълнителни нови органи, които да го улеснят да провежда правилно онези получени висши енергии, които ще хармонизират целия негов нов опит. Зрението му тогава ще се преобрази в ясновиждане. слухът му - във висше слухарство, обонянието му - във висша истина, осезанието му - във висша чувствителност.

Ето как израсналият ученик ще разбира, ще знае за висшите ритмуси на живота. Духът казва: кости ще трошим, но новият ученик ще създадем. Кръв ще пролеем, но новият ученик ще организираме. Откъде ще се вземе кръв, за да се прелее? Кой ще даде своята кръв? Кое е това висше същество, което ще представи своето битие, за да отнеме кръв и да се пролее? Ученико, твоят Учител е готов винаги да подложи себе си на най-сложната и болезнена операция, за да пролеят от неговата кръв в тебе. Затова бъди любим ученик, за да се жертва Учителят за тебе. Бъди уверен, тази жертва няма да бъде напразно, защото тя ще увековечи една върховна епоха.

Ние сега сме на конференция. Вие мислите, а ние говорим. Ние наточели ви убеждаваме, като че ли настояваме, че нещата така са построени и така трябва да бъдат. Вие слушате. У вас някои неща не са още поставени така, че да може напълно да се хармонизирате с това, което ви говорим.

Ученико, ние ще говорим. Кога вие ще приложите? Ние чакаме. Ние ще изчакаме. Това е нашата задача. Но едно знайте: сега се дава тон за ориентиране на човечеството. Както се създаде смъртоносната атомна бомба, така сега се създава съдбоносната висша идеология за безсмъртността на човешкия дух и за висшето присъствие на Духовното ръководство. Ние ще говорим за това Върховно ръководство до тогава, докогато се откаже злият гений да създава атомни и водородни оръжия.

Но ще кажете: защо не отидете да кажете на онези, които коват страшната съдба на човечеството. Защо не отидете да кажете на министрите, на царете, на папите, на патриарсите, на владиците, но казвате на нас тук, които нищо не знаем, нищо не можем? Вие не знаете какъв е начина, каква е програмата, каква е системата на Духа. Един, един е достатъчен напълно да изрази, напълно да убеди цялото човечество за висшите ритмуси на живота. Къде е този един? Дали е между вас или другаде никъде? Ние ще го търсим, но знаем, че същества. Имаме данни, имаме положителни данни за това. Сега сме при вас. След малко ще отидем при него. Оттам ще отидем другаде. Ще обхождаме тази нещастна земя да създадем повече светлина и виделина, да създадем повече светещи пътеки, повече оазиси, повече ядра. Тъй както сме сега при вас, може би в по-висша гама, в по-висша степен ще бъдем и другаде. Защо правим това? Каква е нашата болка? Нека си живее човечеството както си иска. Нека си живеят животните както си искат. Това е свободна божия воля. Тогава, какво нас ни боли? Кое е онова, което ни заставя да бъдем между вас? Това е върховната божий любов, това са върховните божествени ритмуси на живота, това е безсмъртната божия същина у вас. Какво ние търсим? Нещо загубено? Нещо откраднато? Нещо отнесено? Кого ние търсим? Търсим ученика със светещата аура. Търсим ученика, в когото живота е ритмуси, в когото глада и жаждата са светлина и Дух. Търсим силното, великото.

Ние сме сега на конференция. Ние конферираме. Ние говорим, а вие слушате. След като ние си отидем, вие ще конферирате и то живо, изчерпателно. А как мислите: ние няма да ви слушаме ли? И ние ще слушаме. През тази нова година конференциите ще бъдат с малко по друг характер. И понеже характерът ще бъде по друг, то и вашето присъствие трябва да бъде така някак си по друго. Да не бъде безразлично, но да чакате, да очаквате. Не се знае какво ще стане с вас. Ние ви казахме: кръв ще се прелее, но и кости ще се строшат. Нека върху вас да бъде този процес - кръв да се прелее, но не кости да се строшат. Бъдете устойчиво ядро. Бъдете един духовно богат център, където Духът да се спре и да ви разкрие необятните глъбини на вътрешния божествен свят.

Ние не ви заплашваме. О, не. Такова е естеството ни, такава е радиацията на Духа, такава е композицията на мисълта ни, така е построен духът ни и най-после, такова е върховното присъствие.

И тъй, за заключение: когато идвате тук, както мястото и вие да бъдете добре стъкмени, добре подредени, да бъдете готови и когато ви се зададе някоя задача, с радост, с трепет да я изпълните. Ето какво носи новата година. новата година е малко строга. Такъв е нейният характер, такова е нейното облекло, такива са нейните изгреви, такова е нейното лице – строго. Тя казва: човечеството трябва да се опомни. Не се ли опомни, двойка ще му пишем.

Ученико, за да не получиш и ти такава двойка, бъди готов, бъди в очакване, бъди широка душа, за да намерим повече място в тебе, повече пространство, за да не би да ни притиснеш и удушиш. Широта - това казва духът на новата година. Нейният метод е много сериозен, много важен. Нека си пожелаем през периода на новата година да настъпи у вас една промяна - да проникнат висшите ритмуси на живота във вашия живот, да проникнат висшите трептения на божествените мисли във вашата мисъл. Най-после, нека си пожелаем Великото върховно присъствие да бъде по-често в съприкосновение с нас и вас.

Извън сферата на земята светлината е виделина. Там е видело, не е светло. Светло е, когато стане поляризиране на виделината или тази виделина е енергия, която като се допре до известни тела, които съдържат потенциална светлина се произвежда този ефект. Както виждате, светлината е облечена в енергетични лъчи на виделината. Защо е това така? Защо се говори толкова много за светлината, а в същото време като че ли я няма и че трябва да се произведе? Тук е магията на словото и мъдростта - че светлината трябва да се произведе, че Духът произвежда светлината или когато Духът се поляризира в ядрото на виделината се получава светлина. Има ядро на виделина. Тези ядра още не са открили, но се знае за тяхната организация, за тяхната протоплазма, за техните протони, неутрони и т. н. Тези ядра са още неизвестни. Защо, ще кажете, защо не са известни? Има още много неизвестни елементи, има още много неизвестни ядра. Ние и по-рано ви казахме: не са известни още организмите на Духа. Те са все ядра. Там е все кондензирана а виделина и трябва да стане поляризация, за да се прояви светлината. Какво в същност е светлината. Резултат на божията мисъл. Не може да имате понятие за божията мисъл, ако нямате теорията, идеята за светлината. Както светлината се е поляризирала, тава и божията мисъл се е поляризирала и се е създало цялото сътворение. Иначе Бог е неуловим, неоткрит или в някакво си тъй наречено небитие. Ако светлината не се поляризираше, още да има небитие. Щом се поляризира светлината, битието вече функционира.

ЗА ОРГАНИЗМИТЕ НА ДУХА - Ако се вземат като величина, дали са по-малки от вирусите.

ОТГОВОР - Какво е понятието за малко и голямо? Вирусите са резултат на особени енергии или така наречените тъмни лъчи. Това е способност на тъмни лъчи. Следователно, вирусите са дело на тъмните лъчи. Те са дали и други някои елементи, когато светлинните ядра или светлинните организма проникват във вирусите. Ние нямаме мярка, а не може и да има такава, с която да се изрази тяхната форма. Но ще дойде ли ученикът до тази наука - да се занимава специално с тях? От както ученикът влезе във вътрешния необятен свят, той ще се занимава вече специално с измерването на тия организми.

Как ще ги мериш? С метър? С везни? Не се подават. Не можете ги измери, защото не можете да ги задържите. Капани няма за тях. Няма препятствия за тях. Това говори за върховното състояние на Божия Дух. А какво в същност е божията мислеща система, тепърва ученикът има да се занимае. Ако ученикът има мислеща система, то какво остава за онази сложна мирова абсолютна мислеща божия система?

Когато се създава един род, той се създава по законите на оцветяването или по законите на слънчевия дух. Цветята именно имат тази краска или този род, чрез който се проявява поляризацията на светлината. Имат ли нужда цветята от виделина? Човек се нуждае от виделина. Виделината е една ядрена система в човека, когато в цветето е само поляризация на светлината. Та, човек е по-богат и у него става поляризация на светлината - както е доказала и окултната наука за хилядолистника в човека. Този хилядолистник е натрупване, поляризация на светлината. И, колкото е поляризирана светлината в по-нежни краски, толкова повече мислещата система в човека е по-дееспособна.

15 януари 1955 г.