Jump to content

393. Възможности и сила


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 393-то

Възможности и сила

Ученикът трябва да послужи като лост, т. е. трябва да държи място като лост между своите съученици, за да може да вибрира като светлинен център, от който и другите съученици да имат сияещият трепет било на съзнание, било на знание. Ако тук нравим тия опити, то е за да се види доколко ученикът е пораснал индивидуално, до къде е стигнал неговия мироглед и най-после колко е можал да проникне във всичките истини на живота на Духа.

Възможности и сила! Какви са възможностите? Извън ученика ли са те или са комплект, механизми, някакви ручеи в него? Възможностите в ученика са едни бащински, наследствени черти, т. е. родови наследствени черти. Възможностите са присъствие на Духа в ученика. Като казваме бащинско наследство, ние не подразбираме оня баща който е създал физическото тяло. Като казваме родове наследство, не разбираме оня род който е отпечатал известни белези в неговото физическо тяло. Ние тук разглеждаме нещата във вътрешния мир, духовното тяло, духовния живот на ученика. Следователно, духовната същина у ученика е наследство на Бога, наследство на цялата негова мирова йерархия. За да могат тия възможности да си пробият път и във физическото тяло, в целия апарат, в целия колектив в този малък свят на ученика, необходимо е да се отпущат известни канали, известни вадички, за да може да проникне силата на тази възможност. А сега какво става? Духовното тяло в ученика от ден на ден вехне, отпада. Това е измъчване на Духа. Защо става това? Защото липсва една съществена същина - липса на силата. Само силните по Дух ще видят Бога. Само силните по Дух ще се срещнат с Бога и ще говорят с Бога. Ние и в миналите срещи говорихме специално що е силата, но да не се забрави, да не се вайка ученика, да не се спира, да не се оплаква, да не хленчи, ние пак напомняме, че силата е оня лост, който ще ви излости от света на регресията, от света на падението, от света на еднообразието. Защо ученикът остарява? Защо човекът остарява? Благодарение на ония повторения - повторения които са едно родово еднообразие. Няма дух на младост, на промяна, няма дух на възход. За да може винаги да се крепи човешкия дух на пиедестала на благостта, на щастието и на свободата, необходимо е тази водеща сила, която разнообразява, която премества нещата, която оформява, преобразява, оцветява. И така младостта настъпва в нов период, в по-висши сфери, в по-висша гама. А знаете ли, какво е това порив на младостта, на младенческия дух? Порива, това е една готовност, която и слънцето не би я спряло. Нека този устрем на подмладен дух, на подмладена мисъл, на подмладено чувство и на подмладено слово да могат като една обновяваща сила да закрепят средата между духовното и физическото тяло. Къде ще се търси ученикът? Къде е неговото място? Дали във физическото или в духовното тяло? Дали е на физическия свят или в духовния свят? Колкото повече силата присъства, толкова повече силовите линии очертават неговия гениален, прекрасен духовен образ. Младенчески подем, свежа сфера - това са едни от най-съществените възможности, които разнообразяват живота и мисълта на ученика. Това е придружено с един неумолим, прекрасен копнеж. Колкото повече пространството е далеч, е неизвестност. Толкова повече този копнеж да се достигне определената цел, определеното място бе разгаря до голяма сила.

Ученико, силата е, която ще проведе програмата на възможностите вътре в тебе. Силата е, която ще ти помогне да излезеш от препятствията, от невъзможностите. Тя е която ще хармонизира всички възможности в тебе, за които ти знаеш вече кои са. Трябва да разработиш полето в което живееш, трябва да разработиш живота, който обхождаш. Ти сега се чудиш и казваш: какво необятно, пространство пълно с планети и звезди. Какви ли са тия мирове, какви ли са тия възможности и съчетания? Така и ти си една звезда, една планета - звезда като духовно тяло, а планета като физическо тяло. Колкото повече възможности на звездата са въплътени в планетата - физическото тяло, толкова повече тази малка планета става място, център, внимание за съществата, които ръководят цялото миросъздание. Така разбирай, така се научи да гледаш на своя мир: ти си една планета и едно слънце или една звезда. Ако планетата по някоя причина или съвпадение се отклонява от своя път и лъчите на звездата не я огряват добре, тогава ще настане една планетна суматоха. Но тогава не трябва да отчайва ученика, а напротив с здрави мишци и със сили да коригира пътя на своята планета, да я въведе в унисон с мировата хармония.

Но ще кажете, това е много отвлечено по символ: какво сме ние, че да бъдем и планета и слънце? Ти си физическия свят; Същевременно, ти си и духовния свят. Но, трябва ли да подцениш, кое е по трептение, по светлина? Общопризнато е, че физическия свят е с по-нисши вибрации. В него преобладават повече тъмни лъчи, отколкото светли. В духовния свят преобладават повече светлинните вибрации, отколкото тъмните. Ние искаме сега да коригираме мисълта на ученика, да бъде тя добре изпечена, да не бъде вече бабешка мисъл, тъмна мисъл, но да прозират нещата в тяхната възможност. Възможностите на духовния свят са също възможности и на физическия свят. Възможностите на една звезда са и възможности на една планета. Това е, което го наричат - Дух и материя. Къде ще намерите духа, ако не сте в материята? Как ще познаете материята, ако не присъствате като Дух? Материалният свят, планетният свят, физическият свят - това са хранилища. На кого са хранилища? На духовния свят, на слънчевия свят. Къде ще съхранява своите вибрации, трептения в слънчевият свят? Той радиира, прониква. Следователно, трябва да има някои хранилища, където да се съхраняват тия сили. А точно това е физическият свят. Планетния свят съхранява богатствата, силите, светлината на слънчевия свят, на духовния свят. Тогава по аналогия да анализираме нещата: защо е необходимо хранилища на слънчевия свят? Защо той не съдържа, не съхранява своите енергии, своите вибрации и сили в своя колектив и в своето ядро? Няма ли тогава да настане и в слънцето или в звездите едно еднообразие? Да, и там ще стане еднообразие. А вие знаете, че Духът е във вечно творчество, че Бог е творец, създател. Следователно, ако тия хранилища - планетите светове задържат тия вибрации и светлинни излъчвания в така наречената съкровищница или хранилище, дали няма да настане еднообразие в планетните светове? Там еднообразието е доста силно подчертано и за това, то се отразява така силно върху човешкия индивид, върху ученика. Но какво трябва да направи силата, за да разнообрази цялата система на физическия, планетния свят? Както виждате, тя има много методи, много средства: земетресения, бури, ветрове, войни, крамоли, смърт и т. н., които вие знаете. Но трябва ли ученика да подържа тази стара традиция - да бъде в избите на това хранилище, от където ще трябва да се наложи да бъде изтласкан от планетните събития? О, не, Ученикът трябва да наметне това хранилище. Ученикът трябва съзнателно да излезе от това подземие да се обособи като една макар и малка по вид и ръст звезда, която като светулка да наднича, да прехвръква и да идеализира в пълния смисъл светлинния живот. Ще дойде ден, тази малка светулка, тази малка свещица да се разрасне и ще се влее в голямото светило, в голямата свещ, в централното. ядро. Но, ако там отиде, дали няма да стане някакво еднообразие? О, не. Там еднообразието в изключено. Слънчевите ядра са дълбоки божествени гърди, които непрестанно дишат, издишват и пръскат по цялото пространство искри от първични мисли, първични начални възможности.

Когато засягаме въпроса за възможностите, ние имаме за задача, конкретно да ги определим, вътре във вас да почувствате каква съществена възможност сте и да заемете даденото място както във Вътрешната Школа, така и във вънкашния свят. Трябва строго да се подчертае, защото ако не почнете от там, винаги ще бъдете в неизвестност. Една ръководна възможност трябва да откриеш в себе си и тя да ти служи като лост, да разчиства пътя и за други възможности. Това ще стане посредством силата, т. е. на Духа.

Да, много са слабите неща, много са тъмните неща, много са и катаклизмите, бурите, събитията.

Но едно трябва да знае ученикът: да е открил най-голямата възможност, която да стимулира в него всички духовни сили, всички заложби, качества и таланти и като ръководна сила да владее напълно духовния свят. А сега той още мисли, разсъждава, още се вайка и се чуди как да започне, с какво да започне. Използувай най-реалните възможности, най-близката възможност. Тя ще те научи на всичко. Може би ще каже ученикът: малки са възможностите които имам и до там спира. Кога ще станат? Кой ще ги направи големи? Ти си един цял свят, една цяла планета, как така са малки. Ти си едно присъствие на слънце и планета. Ти си едно присъствие на Духа и материята. Следователно, не си малка възможност. Напротив, ти си който можеш да откараш най-тежката кола, можеш да я преобърнеш. Вие още не познавате себе си, защото сте роби на стари традиции, на стари родове. А сега трябва да направиш една бурна революция, да въстанеш против старите родове, против старите традиции. А тази бурна революция може да я извърши само вашият дух, защото цялата вина е в него. Така ще дойде и пламенното слово, бурното слово, така ще се зароди сладкото слово. Ще бъдете оракули, ще бъдете сили, гении, когато превъзпитате целият ваш свят. Това е необходимо, повече от всеки друг. Всички други неща вие ги изживявате, нагаждате. Облеклото, удоволствията, закуската, обеда, вечерята също правите като по часовник. Какво ли не още. А когато дойде въпрос да възкръснете - тази най-близка, най-чувствителна у вас възможност, казвате: рано е още.

Ученико, както физически растеш, така и духовно трябва да растеш. Както физически се гледаш, скътваш, така и духовно ще се гласиш, ще се уравновесиш. Всички необходими материали за твоето физическо тяло са необходими материали и за твоето духовно тяло. Твоето физическо тяло е една планета с всички способности и особености, влияния - астрологични, биологични, химически и т. н. Не е малко да проучиш своята малко планета; Тя ще събуди повече интерес, ако е в движение, в оная орбита, която е определена от слънчевия център. Ако тя блуждае, наистина я очаква катастрофа. Както на небето, така и на земята. Както в простора блуждаят метеори, части от планети, така и на земята блуждаят малки планети - метеори. Но вижте как централните ядрени сили на слънцето са като че ли най-голямото равновесие в пространството. Към това се изтласква ученика. Ние няма да правим сега биография или пространствени измервания. Дали трябва планетата на човека да бъде като тази на звездата или трябва да бъде друга. Тук става въпрос за двете тела - физическото и духовното. Ще дойде ден, когато ученикът ще се освободи от физическото тяло и като светлина ще прилети към някое светлинно ядро. Някога ще дойде ден, когато ще бъде изтласкан от това централно ядро и той ще трябва да създава нови планери, нови ядра.

Ето какъв е прилива на живота, прилива на светлината и приливана Духа. Това е философската страна на въпроса. Но по-близко, аз като човек, като напуснал физическото тяло, къде ще бъда? С кого ще се срещна? Кой ще ме приеме? Кой е този, който ще ме напътства? Аз там ще се родя ли като малко бебе от майка и баща? Какъв е процесът там? На вас е казано, че когато човешката душа напусне физическото тяло, отива някъде: в астралния мир, менталния мир, будическия мир и т. н. И тук е свършено. Но така ли. е? Може да е така, но доволни ли сте? Кога ще бъдете доволни, кога не? Знаете ли за вашите състояния в тия пирове? Къде ще бъдете там: между общество, нация, държава, между народ или между какво? Когато ученикът. завладее напълно духовното тяло, т. е. когато ученикът усъвършенства ядрените вещества, от които да построи своето духовно тяло, тогава с това тяло той присъства в реалния духовен свят. Той ще се срещне така с посветените същества както на физическия свят. Той ще посещава увеселения, забавления, както тук ги посещава. Той ще се учи в училищата или в университетите тъй както тук се учи. И питаме тогава: не е ли забавен, не е ли красив живота? Да, напълно всемирно разнообразие. Там се изучават великите философски системи. Там се изучават великите духовни възможности. Там се изучава всемирният план на цялото битие. Там се разкриват всички духовни сили. Там е застъпена школата на висшата архитектура. Тя е блян на всички същества. Така е застъпена школата на висшите вариации, музикалното устройство на сферите. Кога то ученикът възприеме лекциите на това висше музикално изкуство, тогава той може да бъде като диригент, ръководител в една от сферите. А когато завърши пълният курс на висшето архитектурно изкуство, тогава ще бъде началник на някоя новосъздадена планета. С каква голяма мъдрост, с каква голяма широта, с какъв ум и съзнание трябва да изпълниш плана когато се устройва една планета. Трябва да предвидиш всички наклони, всички върхове, всички долини и полета. Трябва да предвидиш големите резервоари от водни сили, електрически енергии. Трябва да предвидиш условията: да се създаде растително царство, животинско царство и т. н. Как мислите, малка ли е тази работа? Ето това е великата работа. Ето това е най-голямото съвършенство на светлината и Духа.

Да, ученико, мило е, радостно е когато присъства в една от тия школи когато Учителят ти разкрива оня всемирен атлас и ти открива пътищата на дадени сили, които извършват известни процеси в творчеството. Твоята мисъл ще стане гениална, защото гениалният ще сложи гениални клетки в твоя ум. Голям необятен полет, вихрен полет!

5 февруари 1955 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...