397. Радостта на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 397-мо

Радостта на ученика

Кога ученикът е най-радостен? Когато в мрачната нощ е прозрял светлата пътека, която да го отведе в царството на светлината. Кога ученикът е най-радостен? Когато открие в себе си онова място, където се таи, където живее неговата душа - мястото, който представлява великата централа, която произвежда енергии, която произвежда сили, които го въвеждат в движение по светлата пътека за царството на светлината. Кога ученикът е най-радостен? Когато е можал да прозре признаците на великият художник, да прозре признаците на великия майстор, да прозре признаците на великите композитори в царството на светлината. Кога ученикът е най щастлив? Ученикът е най-щастлив, когато е можал да мине тъмната нощ в царството на светлината. Кое е онова, което нрави ученика така радостен, щастлив и силен? Това е неговата централа, неговия силен обект, неговата себична същина, неговият колективен живот, неговата същина, която е отражение на великата всемирна същина. кога ученикът може да се почувства или кога ученикът може да завладее тая същини по време, по състояние, по пространство и вечност? Само тогава, когато той е радостен, когато е сила, когато е движение, в размишление. Кои са силите, които ще бъдат авторитет в неговия, колективен духовен живот? Това са въплъщението на светлината и присъствието на Духа.

Ученико, употреби повече време, употреби повече сили, употреби повече мисъл и будност за да можеш, тия именно фактори, добре да ги въплътиш в себе си, за да могат да бъдат едно непреривно, вечно присъствие. Извън тия фактори, винаги ще срещаш противодействие, ще срещаш неволи, скърби, мъчнотии. Но вживял си се в тия фактори те са вече големи конструктори, главни конструктори на твоето знание, което ще приложиш, за да усъвършенстваш своя образ, своето духовно битие, за да може то да олицетворява великите светове, безсмъртните светове, великите души, безсмъртните духове. Това е твое призвание, да пише на твоето чело - велико озарение, да пише на твоето сърце - велико посвещение, да пише върху твоя ум - велико безмълвие. Опознавайки се добре с тия два фактора, за тебе вече да няма друга идея, да няма друга система, да няма нови образи и други такива. Най-гениалния образ - това е образът, който ще ти създаде светлината. Най-гениалната същност и състояние, ще ти създаде именно присъствието на Духа. Следователно, къде другаде? В коя посока, в кое пространство, в кое време, в кой незнаен предел? Едно помни: ти имаш вече място, ти имаш вече пространство, ти имаш вече сфери, ти имаш свят. Като добър оператор, като добър композитор и художник, като добър майстор, бъди тежест на своето място. Нека това място бъде наистина една необикновена съкровищница за великите дела, както на Светлината, така и на Духа. Колкото повече бъдеш богата съкровищница, толкова повече светлинните сили и духовните сили ще се струят в твоя мир. А знаеш ли каква същина, каква ценност са те? Какво безмълвно присъствие са те? Колкото повече се вживяваш в тия висши фактори, толкова повече твоята система става трептяща, става пластична, става способна. Такава няма да има вече. Коя система е най-практична, коя система е най-удачна, коя система е най-праволинейна?

Ученико, теб ти откриват системата на Светлината и системата на Духа. Няма по-висши системи от тях. Те са алфата и омегата за тебе, който пребиваваш на физическия свят. На физическия свят има доста много системи - някои от които си опитал, и подучил си резултати, ползвал си се от делата им. От някои си подучил доста добра дресировка, доста добро възпитание, добро просвещение. Но, всичко има край. Краят е, който убива Духа. Краят е, който загасва светлината. Ние имаме за задача, да припомним на ученика, че той трябва да прегърне новата система - системата за вечното въплъщение на светлината и вечното присъствие на Духа. При тая система няма вече край. Края изчезва, края се трансформира, краят става вечност. Къде ще бъде тогава ученика когато неговия край става вече вечност, т. е. когато неговия край става ново начало, отново започва. Ученикът трябва добре да проучи, добре да въплъоти тези висши фактори. С тях може да стане поет и композитор и учен, може да стане безсмъртник, Защото те по същина са безсмъртни. Чрез тези безсмъртни същини, ученикът открива Върховната безсмъртна същина - Бога. Те са, които изявяват на Бога божията душа и божия Дух. Те са, които правят достояние в съзнанието на ученика образа и същината на Бога. Без тях не може, защото ако не беше светлината, как ще видиш ти Бога? Ако не беше присъствието на божията същина, как ще откриеш Бога? Не може, ученико. Това са истините, които трябва да залегнат дълбоко в твоята душа и в твоето съзнание. Извън Духът, всичко е пустота. Извън светлината, всичко е мрак. Следователно, ето къде е краят, ето къде е смъртта, ето къде е незнанието. Да, нека твоите очи вече да станат светлина, нека твоя дух, твоето дихание да стане Дух. Те са двете главни начала у тебе - светлината и Духа. Светлината у теб е движение, а Духът в тебе е живота.

ДВИЖЕНИЕ и ЖИВОТ! Велики представители на главните безсмъртни фактори.

ДВИЖЕНИЕ И ЖИВОТ! Движение към царството на светлината, а живота в съкровищницата, в безсмъртието на Духа.

ДВИЖЕНИЕ И ЖИВОТ! Нека това движение да бъде в тебе ритъма и импулса, за да тръгнеш по светящата пътека. Нека този живот да бъде трептение в тебе, за да може да се възцари цялото твое битие и бъдеш равновесие за околната ти среда.

ДВИЖЕНИЕ И ЖИВОТ! Движение към царството на светлината и живота в центъра, в сърцето на Духа. Ето къде ще срещнеш Бога. Ето как ще видиш лицето и същината на Бога. Бог ще те гледа чрез светлината, а Бог ще присъства в теб като Дух. Тогава ти ще бъдеш неговата любов. Резултат от въплъщението и присъствието е любовта. Тя е главната сила, която изявява Бога, както в дела, Така и в песен, радост, в щастие, в светлина. Това е царството на духовете. Много жертви се дадоха, много страдания се изпитаха, само и само да се проникне и завладее царството на великите духове. Само в това царство може ученикът да има най-голямата реална опитност, защо то опитността е въплъщение, защото опитността е присъствие. Който има билата на опитността, който има проникването на опитността, той е най-големият деятел, той е най-голямото откритие, най-свещеният свят. Който има безсмъртната опитност, да се прояви като светлина и заживее като Дух, той е вече олицетворение на божието царство както на земята, така и във висшите сфери?

И тъй, за да можеш да ознамениш твоето ученичество с висши познания, с върховно прозрение, теб ти трябва въплъщението на светлината и присъствието на Духа. Въплъщението на светлината за тебе е присъствие на звездните царства. А присъствието на Духа - живота на мировите същества. Звездните присъствия дават на ученика простора, а духовното присъствие дава на ученика състоянието.

Мъчно ли е да се изживее това състояние. Да бъдеш в даден момент в състоянието. на Бога, да бъдеш в даден момент присъствието, хармонията на звездния свят - това ли е най-великото събитие за ученика? А такова едно откритие му дава пълното освобождение, откъсва го от земните влияния, от събитията, от порядките, напуща всички въжделения, всички перспективи и т. н., защото минава в едно ново състояние. Той вижда вече живота на физическия свят в нов образ по съдържание и смисъл. Тогава няма да става нужда да изживява всички перипетии, които може да изживее едно животно, или едно човешко същество. Необходимо ли е да се изживяват като растение, като минерали или животни. Ученико, необходимо ли е слънцето да ги изживява? Слънцето присъства, подържа живота в тях, но те не е слязло да се въплъти, като растение, животно, минерал. Така ученикът не трябва да се въплъщава, да внася своите същини, своите първични начала, както в минералното царство, така и в растителното или животинското. Има човешки същества, които изпълняват този порядък. Но тук е изкуството, ученикът като изкусен майстор да се изтръгне от тази система. Кой ще му помогне? Ще му помогнат въплъщението на светлината и присъствието на Духа, които да бъдат вече за него ранна пролет. Какво значи ранна пролет? Колкото по-рано се е запролетило времето в ученика, толкова по-рано ще се възстановят жизнените сили, в него. Колкото по-рано слънцето разведри небето за ученика, толкова по-добри ще бъдат дните като пролет, които ще възстановят в него живота.

ПРОЛЕТ И ЖИВОТ! Пролет като импулс, а живота като ритъм.

ИМПУЛС И РИТЪМ! Какво е импулс и какво е ритъм? Импулса, е давление, импулса е въплъщение, а ритъма е присъствие, ритъма е хармония.

И тъй, нека да настанат за тебе пролетните дни, когато цялата твоя обновена природа се разцъфти, за да даде изобилен, нежно украсен цвят, който ще символизира най-голямото изкуство на светлината. Докато не се разцъфти дървото в ученика, докато не се разцъфти хилядолистника в ученика, не може да има ранна пролет. Само при разумното има вече признаци, че дошла е вече великата пролет за ново обновление.

ПРОЛЕТ! Едно от годишните времена, които времена са най-убедителни, най-реални, най-жизнерадостни и най-възходящи. Ученико, тогава заживей пролетен живот, пролетни мисли, пролетен импулс, които напълно разцъфтяват у него всички ценни заложби. Има ли централни заложби в ученика? Ние казахме по-рано, че по същина ученикът е огнена семка от ядрото на Божия Дух. Тази огнена семка е дала най-плодното дърво, най-свежото дърво, най-красивото дърво в градината на Божия Дух. И когато това дърво се разцъфти, тогава запяват великите певци - ангелските сили, които възвестяват новата пролет, новият ден на въплъщението на светлината и присъствието на Духа.

Ученико, колкото и да ти се говори, както и да те убеждаваме, ако не настане в теб пролетен ден, ако не закипи живот в теб, ако не се разцъфти, ако не се разлисти хилядолистника в теб - ти няма да повярваш, няма да имаш живот и безсмъртна опитност. Но имайки опитността на въплъщението, имайки опитността на присъствието, всичко у теб ще стане нова система, нов мироглед, ново знание, нова наука, нова мисъл, ново изкуство.

Когато ти говорим за тия същини, когато ти говорим за тия фактори, имаме единственото желание, да ви сродим с тях, да ви въплътим в тях и да бъдете присъствие в тях. Ето кои са големите майстори, големите фактори, големите учители както на човечеството, така и на други по-нисши и по-висши мирове. Бъдете смели, подайте десница. стиснете здраво тяхната десница, на тия фактори, които ще постъпят с вас толкова нежно, толкова свежо, както майската пролет. Те са готови да направят това. Те чакат, те изчакват да прекипят у вас ферментите, да прекипят отровите. Те чакат да се изживеят у вас страстите. чувствата и най-после да затрепти едно висше чувство, което да възприеме аромата, балсама, етера, висшето трептение, което това ново чувство ще символизира новото въплъщение, новото присъствие.

Ученико, не може без чувство. За да чувстваш силите, за да чувстваш въздействието, да чувстваш трептението на пролетта, на теб ти трябва тази способност - върховно чувство. Чувството ние свързваме със способността и деятелността на живота. Живот без чувство е нисш живот. Живот с чувство е възкресение, е облъчване.

И тъй, нека новата пролет да ознамени у вас новото чувство - за ново разцъфтяване, за ново разкрасяване. Ученико, всеки ден се разкрасявай, всеки ден се обагряй, всеки ден се облъчвай, за да бъдеш истински образец на способен ученик. Трябва способност. Не може без способности. Не може само да се чака. Ще вземеш чука и ще ваеш от мрамора живи, изящни, красиви образи. Ще вземеш писалката и ще пишеш. Ще вземеш четката и ще рисуваш. Ще удряш върху клавишите, върху струните на арфата и ще пееш. Ето твоето ново чувство. То е което ще завладее всички други чувства. И така ще заемеш пространство, време като едно висше ядрено чувство. Трябва да бъдеш ядро, защото само ядрото е система. Извън ядрото няма система. За да стане то ядро, там действат много сили - сили които са създали това ядро.

Ученикът трябва да бъде ядро. В това ядро трябва да преобладава системно чувство, системна мисъл и системна воля;

ЧУВСТВО, МИСЪЛ И ВОЛЯ! Тези три фактори в ученика са, които ще му открият в пълнота фактора Светлина и фактора Духа. Не е лесно даже да мислиш, камо ли да го приложиш, да стане то живо дело, или изживяна опитност. Трябва ум. Трябва светлинен ум. Но само с ума не се свършва. Трябва светиня и сърце. Умът и сърцето са олицетворение на светлина и Дух. Сърцето е светлината, а Духът - ума. Когато сърцето е светлина, умът е присъствие. Когато умът е присъствие, сърцето е въплъщение. Неразделни същини, върховни същини у Бога. Чрез тях и с тях вие ще откриете света, ще разгърдите Бога, ще възлюбите Бога, защото неговия Дух ще ви носи, неговата светлина ще ви води. Къде? В царството на Върховното Начало. Сега колкото и да правим опити да ви разясняваме за царството на Върховното Начало, няма да имате полза, защото за да знаете за цялата безсмъртност се изисква присъствие на Дух и въплъщение на светлина. Нашата задача е да въплътим светлината, т. е. да имате едно пластично, любящо сърце и присъствие на Дух, да имате един трезвен хармоничен ум. Ще можем ли да направим това? Как да не можем. Когато има условия, когато има среда, когато има обекти. Вие сте тия обекти, вие сте тия, които ще създадете на сърцето скинята на мисълта. Къде ще ги създадете? Те по начало, по състояние са у вас. Това сте вие. Защо е станало нужда да ви убеждаваме, че това сте вие. Виждате ли какво голямо е отклонението, какво голямо е отстъплението? Няма да кажа какъв голям е греха. Ние се пазим да говорим за греха. Има много проповедници в света, които говорят за разкаяние и опрощаване на греховете. Ние с грехове не се занимаваме. Ние имаме единствената задача, да въплътим у вас светлината и да бъдете присъствие на духа, т. е. да се въплътите в светлината и да присъствате в Духа, защото не е красиво да искате да дойде светлината да се въплъти във вас и да дойде Духът във вас.

Ученикът учи изкуството; Той намира чрез своята висша математика къде е мястото на Духа, къде е сферата на светлината. Ето защо ние казваме: бъди импулс и ритъм, за да се изкачиш по-горе, по-близо до царството на Духа и царството на светлината. Не чакай, ученико, от днес, от този момент тръгне, т. е. работи. Нека пролетните дни да възобновят всички изостанали, всички инертни сили у тебе, за да може да се подновиш, както организма ти, така и цялата твоя духовна система. Върви, хлопай, чукай, отвори, мисли, и пиши, композирай, защото вглъбен в тази велика работа ти вече си една нова връзка, едно ново присъствие на един възвишен свят. Ние не ти казваме да напуснеш този свят. Ти много го обичаш. Той ти е като нежна майка, която така силно те обайва. така мило нахранва. И ако един ден те повикат от този свят, може би ще плачеш, може би ще роптаеш. Ние не искаме да те пуснем от този свят до тогава, до когато дойдеш до съзнанието, до това положение и посвещение, да имаш желание да тръгнеш към другите светове, да се въплътиш в другите светове и да присъстваш в другите светове, т. е. да станеш едно непреривно вечно въплъщение и вечно присъствие.

Ето къде е силата на ученика. Той се въплъщава, той присъства. Всички светове за него са състояние, всички светове за него са пространство и вечност. Но за да стане това трябва всемирно съзнание. Трябва върховна воля, сърце - светиня и ум - светиня.

Ние ви говорим за много големи неща. Вие може да възразите и кажете: говорете ни за ония положения в които сме сега. Ако ви говорим за това положение в което сте сега, вие вечно ще бъдете в него. Тинята си е тиня. Гьола си гьол, тъмнината си е тъмнина. Какво ще ви говорим повече? Имате опитността на тинята, имате опитността на гьола, имате опитността на тъмнината. Богати сте с опитности. Но като че ли тия опитности ви задържат. Вие ги дигате като култ и казвате: аз имам такава и такава опитност, аз съм това и това, това и това зная. Много добре. Знаеш, имаш, но критични е епохата. Идват сили, които ще те изтласкат. Ако стоиш на това място, страшна катастрофа те очаква. За това, ученико, измести се, промени мястото, заеми нова позиция, нова среда, при нови условия, за да се почувства в теб оня непреривен духовен подем. Ако бяхме говорили така на едни гениални умове, на едни широки, необятни сърца, може би по-лесно щяха да се примирят с въпроса, че трябва вече да се измести от това състояние, т. е. да променят позициите си, защото гениалността е особено състояние. Тя има качеството, способността на едно слънчево ядро. Но не става нужда да говорим на гениални умове и на гениални широки сърца. Става нужда да се говори на вас, защото епохата е преходна, защото има да се изпълнява един Върховен план, т. е. да се създадат условия за новата култура, да се ознамени безсмъртната епоха.

Може би ще кажете по астрологически съчетания не отговаряме. По френологически също с физиологически съчетания също не отговаряме. Ако би дошъл при вас един голям астролог, той ще ви разкрие всички стари желания и искания. Ако би дошъл един голям физиолог, той ще ви открие всички ваши отклонения. Но ще се възпитате ли? Ще се просветите ли? Има някои, които ще плачат, други ще се вайкат. Ние не повдигаме тази завеса. Ние не ви говорим вече за стария свят, за старата обстановка, за старите позиции, за старата система. Ние ви говорим за света на светлината като въплъщение и за царството на Духа като присъствие. Те са двете очи които гледат, които откриват. Всяка една идея лесно си приема, мъчно се прилага. Всяко едно учение лесно е да го приемеш, но мъчно е да го приложиш. За вас се налага като дълг идеята за въплъщение на светлинната и присъствие на Духа, да я приложите като дело. Да подчертаете в себе си, че наистина сте въплъщение и присъствие. Занимавай се, ученико, специално. Виж как: заеми се специално вътрешно със себе си. Ето как ще възпиташ своя дух. Ето как ще издигнеш своя дух. Ето как ще се усъвършенства твоето съзнание. Да осъзнаеш всички процеси, всички давления, всички явления в сътворението, в битието, в природата.

И тъй, нека живата природа да ознамени новият ден на пролетта във вас - да бъдете пролетници!

5 март 1955 г.