Пета година (1925 - 1926) „Козативни сили“

[Ани]

Пета година (1925 - 1926)

„Козативни сили“

Бог говори на хората по три начина. Когато им говори по закона на Истината, Той им дава методи, по които могат да работят при всеки даден случай. Когато им говори чрез закона на Мъдростта, Той им показва образите, които те трябва да реализират в себе си. В това отношение Христос е съвършен образ. (стр. 38)

Казвате: Ами Христос защо плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. И след това Той им каза: „Аз ще отида при Отца Си, ще ви приготвя жилища и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост“. Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христос беше по-голяма от скръбта Му. (стр. 40)

Христос е казал: „Който Ме люби, ще опази Моите заповеди“. По това ще познаете човека, дали Христовото Слово живее в него, или не. Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христос втори път да дойде на земята. И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят. (стр. 99)

Казвате и пие сме синове и дъщери на Бога. Щом е така, опишете образа на вашия Баща! Кажете името на вашия брат! Ще кажете, че името на вашия брат е Христос. Добре, още утре ще ви изпратя при някой болен, да видим, доколко ще можете да му помогнете в името на Христос. Сложете ръката си върху главата на болния и кажете: В името на Господа Исуса Христа ти ще оздравееш. Направете този опит и вижте доколко Христос ще ви послуша. Това не е упрек, но казвам: ние не трябва да се самоизмамваме, потрябва да образуваме истинска, здрава връзка с Бога, с Христос. (стр. 150 - 151)

За пример, каква е била службата на Христос, когато е дошъл на земята? Христос е дошъл на земята да спаси човечеството, а заедно с това да изяви Божията Любов. И затова, когато някой пожелае да изяви Божията Любов, той трябва да отиде при Христос, да го научи, как да постигне това. (стр. 237)

Както мъдреците, овчари видяха звездата, която ги заведе да се поклонят на Христос. Това беше Христовата звезда, която те видяха. Христос всякога виждаше тази звезда пред себе си. Затова, именно, наричат Христос „утринната звезда или зорницата на живота“. (стр. 244)