Седма година „Добри и лоши условия“

[Ани]

Седма година

„Добри и лоши условия“

Отрицателното у човека представлява неговите неестествени мисли, желания и постъпки. Следователно, когато Христос проповядваше на учениците си да се отрекат от баща си и майка си, от братята и сестрите си, Той имаше предвид, именно, техните неестествени мисли и желания, които могат да ги спънат. (стр. 16)

Христос обяснява на учениците си, какво означава женитбата. Според него, женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. (стр. 33)

Не е лесно да храните човек, който ви е направил зло. Обаче, Христос можа да направи това. Той слезе на земята да покаже на хората, как трябва да живеят, но в края на краищата, те Го разпнаха на кръста, откъдето Той трябваше да се моли за тях, да казва: „Господи, прости им, те не знаят, какво вършат“. Като се моли за тях, Христос се свърза с кармата им. Обаче, като ги прости, Той скъса връзката си с тях и напълно се освободи от учените по онова време - книжници и фарисеи, които постоянно вървяха след Него и Го обвиняваха, че проповядвал против Писанието, против науката и религията. (стр. 43)

За да не останете обикновени хора, стремете се към висок идеал. - Тогава да живеем като Христа. Христос не живее по един начин. Той живее като велик поет, като велик философ, като велик учен, като велик музикант, като велик художник, като велик естественик. Той е образец на всичко. Навсякъде и във всичко Той е пръв. Христа е дал простор на Божественото в Себе Си. Той казва: „Ако пребъдвате в Любовта Ми, вие ще правите чудеса по-големи от тези, които Аз правя“. С това Той искаше да каже, че Божественото е достояние на всички. Затова всички трябва да се стремим да живеем като Христос. За да постигне това, човек трябва да бъде готов на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение. (стр. 106)

Когато благославяше, Христос дигаше ръцете си. (стр. 155)

След време, когато човечеството престане да греши и страданията ще престанат. И тогава, като дойде Христос втори път на земята, няма да страда вече. Всички хора ще Го посрещнат в слава и величие. (стр. 223)

Като философстват известно време, хората най-после казват: Когато Христос дойде втори път на земята, тогава светът ще се оправи. - Защо трябва да чакате идването на Христос по време и пространство, когато Той всеки момент може да влезе във вашите умове и сърца? Едно топло чувство в сърцето ви и една светла мисъл в ума ви не са нищо друго, освен идването на Христос у вас. Не очаквайте нещата да стават по буква. На чие сърце и на чий ум Христос не е похлопвал? Няма човек в света, когото Христос да не е посетил, но малцина са Го приели. Някои очакват да ги вземат с колесница, впрегната с два ангела. И това е възможно, но при изключителни случаи. Важно е човек да чуе хлопането на Христос и да Му отговори, а по-нататък, как ще го вземат, това не е негова работа. Христос живее вече във всеки човек, в душата на когото любовта работи и в ума на когото новата мисъл прониква. (стр. 229)

Когато Христос, т. е. Любовта дойде при човека и се докосне до очите на неговото съзнание, на неговия дух, на неговата душа, гой моментално ще прогледа и ще почне да слави Бога. (стр. 231)