Девета година (1929 - 1930) „Естествен ред на нещата“

[Ани]

Девета година (1929 - 1930)

„Естествен ред на нещата“

За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертвуват за Неговото учение? (стр. 40)

Кон може да бъде център на човешките мисли и желания? - Христос. Ако мислите и желанията на човека не минат през Христос, като през вътрешен център на човешкия живот, те никога не могат да се реализират. Стремете се към Христос като към Център, към Който да насочвате мисълта си, за да се трансформира в благородно желание. Втория момент, вие ще насочите желанието си към същия център - Христос, за да трансформирате посоката на своя живот. Следователно, каквото да прави, човек неизбежно трябва да мине през центъра на Христовия живот. Само по този начин неговите мисли и чувства и действия ще вземат права посока на движение. Като мине през центъра на Христовия живот, човек започва да възприема Неговите мисли и желания, да се вглежда в страданията и мъчнотиите на хората. Макар и да не е по силите му, но в него се явява желание да спаси света. Това са мисли и желания на Христос. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човек е невъзможна. (Стр. 144 - 145)

Христовият живот може да бъде център само за онзи, в когото този живот се е проявил. Не се ли е проявил Христос в човека и животът на Христа не може да бъде негов център. Днес хората имат отношение към Христа, понеже Той се е явил веднъж на земята. Ако никак не беше се явявал между хората, те нямаше да имат отношение към Него. Може ли да се молите на същество, което не познавате и което не ви познава? (стр. 145)

Когато се говори за Христа, мнозина Го считат за голям философ, както много от философите на миналите векове. Грамадна с разликата между Христос и философите. Христос си е поставил задача да снася човечеството, а философите - да го облекчат. Когато спасява хората, Христос ги вади от техния свят и ги завежда в Своя свят. Когато облекчават хората, философите им донасят хляб, ако са гладни, но ги оставят да живеят в старата си къща. При това, този хляб ще им послужи само за един ден, на другия ден ще се намерят пак при същите условия - гладни и нещастни. Христос въвежда човека в реалността на живота - в изобилието, където водата постоянно извира. Христос води човека при извора, откъдето сам може да пие, когато иска и колкото иска. Приложете философията на Христа, за да получите истински постижения. (стр. 146- 147)

Ако днес дойде Христос на земята, сам ще се чуди, как са могли хората да изопачат учението Му. (стр. 197)

Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Тези овце, за конто е говорил Христос, представляват ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. (стр. 233)

Мнозина се стремят към Христа, искат да живеят като Него. Те се спират върху силата, която Христос е имал, но не се запитват, как е живял Той, как се е справял с мъчнотиите и противоречията в живота си. По цели нощи Христос се е молил, размишлявал. Той е отивал на планината, където е прекарвал в уединение, в пост и молитва. Малцина могат да следват пътя на Христос. (стр. 258)

Любовта на съвременните хора представлява частици от Великата Любов. В този смисъл всеки човек носи парченце от кръста, на който Христос е бил разпнат. Той мисли, че е придобил светия, честния кръст, а сам не е свят. Каква полза допринася това парченце от кръста на Христос? Има смисъл човек да носи в себе си по едно от качествата на Христос, но не и по едно парченце от светии кръст. Понеже всички хора търсят парченца от дървото, на което Христос с бил разпнат, считат го щастливо дърво. Обаче, същото дърво стана причина за страданията на Христос, вследствие на което го считаме нещастно. Ако дървото не съществуваше, Христос нямаше да бъде разпнат. Ще кажете, че ако Христос не беше разпнат, човечеството нямаше да се спаси. Дървото трябваше да знае изкуството да се превръща във вода, във въздух, в светлина, за да не става причина за страданията на Христос. Що се отнася до спасението на човечеството, щеше да се намери друг начин. (стр. 275).