Съборни беседи (1934 г.) „Часът на любовта“

[Ани]

Съборни беседи (1934 г.)

„Часът на любовта“

Мнозина мислят, че Христос не бил учен човек. Много се лъжат те. Ако един човек може, като плюе на земята, да направи от плюнката си кал, с която да помаже очите на слепия и той да прогледне, това говори за велика, дълбока наука, на която съвременната наука би завидяла. Тази кал не е била обикновена. Още като взел тази кал с пръста си, Христос е вложил нещо в нея. От пръстите Му излязла особена енергия. Така, именно, тази кал е станала животворна. (стр. 30)

Всичко в света е подложено на промени. Виждаме, например, че и онова откровение, онзи велик закон, който се даде на Мойсей на Синайската гора и той даже претърпя промяна. След него дойде Христос и внесе нещо ново в този закон. Сегашните християни мислят, че това, което е казал Христос, никога няма да се измени. Сам Христос е казал: „Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да носите“. На друго място е казал: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, да схванат онази велика истина, която ще им говори?“ (стр. 38)

Който приеме Христос в себе си, той трябва да върви по Неговия път. (стр. 49)