Рилски беседи (1931 г.) „Любов към Бога“

[Ани]

Рилски беседи (1931 г.)

„Любов към Бога“

Най-голямата война, в която Христос взимаше участие и пострада, беше обвинението срещу Него, че се наричал Син Божи. Христос пострада и хората страдат. (стр. 3)

Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т. н. Обаче, Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората, как да живеят“. (стр. 11)

Казвате: Ако Христос дойде втори път на земята, ние ще Го посрещнем, както трябва. Ако Христос дойде днес на земята и нямате любов в сърцето си, вие пак ще Го окачите на кръста. (стр. 1)

И тъй, когато Христос дойде на земята, Той пострада за греховете на хората, да ги спаси. (стр. 28)

Както знаете, Христос понесе толкова страдания и поругания, а съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания. (стр. 41 - 42)

На земята са идвали и велики хора, като Христос, например, Който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат за Него, но и досега още продължават да Го разпъват.

Христос понесе големи страдания, но с това Той остави на света една велика, свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината на това е, че много от тях, които минават за християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават за вярващи, без да са такива. (стр. 57)

Започнеш ли някаква работа с любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата, любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христа по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната Му казваше: Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди Тебе се опитаха. Аз исках да Ти дам да управляващ всички светове, само да ми се поклониш, но Ти не се съгласи. Сега ще седиш прикован на кръста и ще ти покажа, кой съм аз. В Твое име ще се вършат престъпления и всичко това Ти ще гледаш. Христос въздъхна, дигна очите Си към Бога и каза: Господи, защо Си Ме оставил? Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: Сега Аз виждам, кой си и какво можеш да направиш, но после ги ще видиш, кой съм и какво Аз мога да направя. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората, какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте. Аз ще бъда с вас до окончанието на века!“ Казвам: От страданията на Христос трябва да се извади поука. (с гр. 81 - 82)

„Ти Си Син на Бога Живаго“. Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога Живаго, той е имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно, Петър нрави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е син Божи. (стр. 86)