Jump to content

Из Спомените на Елена Андреева (1899 - 1990)


Recommended Posts

Из Спомените на Елена Андреева

(1899-1990)

Една от трите стенографки, имала смелостта и доблестта да заяви:

„За най-голяма изненада, след заминаването на Учителя, ние които бяхме на Изгрева, успяхме да се убедим в думите на Учителя. Те се сбъднаха така, както той каза. Ние преминахме през всичките етапи. Всички бяхме подложени на изпит. А преди това бяхме претеглени на българския кантар  така както каза Учителя. Бяхме претеглени, преценени и бяхме бити както трябва. Но не ни пребиха. Защото пи биха със собствените камъни. Нали българската поговорка така казва: „С вашите камъни — по вашите глави“. Тази поговорка се оказа окултен закон и ние проверихме, че той е верен и точен. Получихме такава оценка каквато трябваше. Затова днес Изгревът го няма. Но запазихме Словото и можем да ви го предадем, за да сътворите в себе си духовния Изгрев. Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения. Днес, физическият Изгрев го няма. До края на декември 1972 год. той бе окончателно разрушен. Остана духовния Изгрев, който е сътворен от Словото на Учителя. Ако запазите Словото на Учителя, чрез Него може да се доберете до духовния Изгрев.“

1. Стотици пъти Учителя е казвал: „Не се критикувайте!“ Съветваше ни да намираме по една добра черга един в друг и да мислим за нея. По този начин да търсим Доброто във всеки един от нас.

2. Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого! Дори ако всички братя и сестри се съединят в едно, пак не можем да дадем идеалния ученик! Ето, това беше задачата, която Учителят ни даде като направи подарък на Симеон. Тоест всички ние трябваше да имаме по една изработена добродетел и като се съберяха всички добродетели в едно, те щяха дадат образа на идеалния ученик. Това нещо тогава не го разбрахме. Разбрахме го по-късно, когато Симеон започна да претендира, че с този жест на Учителя, с ябълката, която е получил, е бил определен за Негов заместник. Ето ви една нелепост. И една поука.

3. „Аз си свърших Моята задача тук на земята. Аз ще си замина. Но вас духовете, ще ви заключа на земята. Но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете, когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отворите сами и да дойдете при мене.“

Петър Дънов — (В един от разказите на Методи Константинов)

4. През 1923 година на „Оборище“ 14, Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на Изгрева. Беше 1926 година, когато възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни норми в живота му.

Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите една, а за братята - друга. Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседата. Въпросната сряда дойде, но Той не дойде. Учителя изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик. Писмото беше в три реда и гласеше:

„Когато Любовта царува, смут не става.

Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.

Когато Истината грес, плодът цъфти и зрее.“

Учителят отговори с това писмо.

Нас може да ни организира само Духът!

5. Веднаж Учителя каза: „Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита да направи църква, аз ще я разруша.“

Друг път Учителя заяви: „Ако от моето Учение направите религия, аз ще я разруша.“

6. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях, нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат.

7. Дразгите в братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на Изгрева. Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата „Учителят“ /работа извършена от Борис Николов/, втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансовата ревизия на Братството.

8. Всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на „Общество Бяло братство“. Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.

9. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. В Русе бе направена и комуна. И какво стана накрая? Комуната се разтури, членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството в Русе. Изпокараха се за имотите. Тази форма се разпадна. Защото не е по Учителя.

10. Защото онзи, който има връзка с Бога на него не е нужен посредник между него и Бога, не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е волята на Бога, и за да бъде ученик в тази Школа, трябва да изпълни Волята Божия.

11. На 6 декември 1957 година натовариха 19 камиона с литература от Изгрева и я унищожиха чрез претопяване. Това бяха беседи на Учителя. И това го направиха не чуждоземни, не чужди завоеватели, а българи.

12. „Изберете сега една комисия по вдъхновение от Братството от седем души за да следи за общия ред. За една година да бъдат избрани, а след една година - други.“ /Петър Дънов - Учителя/

13. Из „Работа на окултните сили“, стр. 10

„Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да сложите ред и порядък. Това общество си има свои ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега вземете за пример, защо вие не харесвате това общество. Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? Я вижте, как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено.“ /Петър Дънов - Учителя/

14. През 1948 година Братският съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество „Бяло братство“. Тогава беше направена една фатална грешка, като се подаде молба да бъде зарегистрирано обществото към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната, католическата църква и всички други видове религии и секти. А това не е религия, нито секта, това е Школа, а не верска общност „Бяло братство.“

15. Из „Настанало е Царството Божие“, седма серия, печатница Малджиев, Русе, стр. 9

„Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия. Другаде си има То свое седалище.

Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите братя ще се разправят с тях. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това което имаме не е Братство.

В една от миналите се беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат. Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за теб.“

16. Значи ние, учениците от Школата бяхме при нозете на Великия Учител и слушахме и нищо не изпълнявахме. Велико беше нашето непослушание! И всеки правеше това, което му изнасяше.

Тези няколко фрагмента от спомените на Елена Андреева са изложени с едничкото намерение да спомогнат за намирането на правия път към Изхода от Великото непослушание, което като признание прави чест на осъзнаващите го, но още по-добре е, да се избягват поне донякъде някои от грешките, причинени от невслушването и невникването в напътствията на Учителите в Школата на Живота. /Учител в Школата на Живота, според Учителя е всеки, в който действува Духът на Истината, тоест да отговаря на горепосочените критерии за Истинност./

22 януари 1995

Издателство Хелиопол

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...