Jump to content

406. Готовността


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 406-то

Готовността

Много ви говорихме за качествата, за способностите и за изкуството на светлината, но за да завладеете изкуството на светлината е необходимо една голяма готовност. Тъй както човекът е гладен и бърза да се нахрани, тъй както е жаден и бърза да се напие и утоли жаждата си, тъй както човек е уморен и бърза да си почине, тъй както пчелата чака да пукне пролетта и веднага излиза от кошера да събира сладък сок, тъй както всички животни изобщо имат една необходима готовност да утолят било жажда, нужди или стремеж, така и ученикът е готов със същия стимул, при същите условия да организира както себе си, така и средата около себе си. Но не е достатъчно да организира себе си и средата около себе си. От него се иска нещо повече - да организира една висша Божествена Школа, която да даде знания, да даде реалност, да даде опит, да даде изобилна светлина за всички действителности, за всички въпроси, за всички явления както в материалния, физическия светове, така и в духовния, душевния и божествения свят на Духа. Не е лесно да. се организира една висша школа. За нея. се изискват всемирни знания, всемирни възможности и най-после, дълбоко проникване или висше присъствие. Не е лесно да се организира една школа, която да има за задачи да организира целия. живот на една планета, да му даде тон, такт, ритъм, да му даде средства да може да го свърже с другите организирани школи от другите планети, от другите светове. Не е лесно да се организира една висша всемирна школа, която да има такива познания, такива ръководства, такива закони, такъв ред и порядък, който да надмине всички порядъци до сега.

Казваме: не е лесно да се организира една такава светиня нова, на една планета като земята, където живота на разумните същества е поставен при едни оскъдни условия. Тъй като сухото пространство, земната повърхност, съмнителното голямо пространство на планетата е много малко, е още не добре наситено е висшите елементи, с богатите елементи, които да имат наистина съдържанието на слънчевите лъчи, съдържанието на космичните етери, съдържанието на духовния балсам. За да се организира една такава школа, подразбира да присъстват велики същества от всемирните светове, защото само при тяхното присъствие, само с тяхното познание и знание може да се подреди програмата, системата на такава една въпросна школа. Всемирната школа е обект на всемирните сили; Всемирната школата център за присъствие, за ръководство, за организация, за размишление и посвещение на всемирните сили.

Но ще се каже: каква смисъл имат всемирните сили да се посвещават в една такава школа, която се организира на физическия свят на планетата земя? Ученико, цялото всемирно пространство за такива висши мирови сили, обекти - обекти за проучване, обекти за издирване, обекти за трансформиране. Следователно, дойде реда, дойдоха моментите, когато и земните сили да представят такъв един обект на най-щателно проучване.

Но ще се каже: нима тези всемирни сили не познават естеството, не знаят за съдържанието и веществото на планетата земя? Ученико, ти си чувай да казват, че има небе и навярно понятието ти за небето, представата ти за небето са много оскъдни. Небосвод и толкова. В това небе има слънца, има звезди. Слънцето е центъра, а планетите движат около този център по своя път, начертан ако щете от слънчевия началник, министър, отец, папа и т. н. Или тия планети, са под давлението на стихии, бурни сили, които го тласкат по някакъв път и те щат не щат, заобикалят около слънцето с хиляди, милиони и кой знае колко години.

Това е наука, реална наука. Благодарение на ония сили, които привличат, които под давлението на ритмусите и ритмичните движения се създава горе-долу хармония около слънцето. Навярно слънцето е спокойно, че няма да има някаква катастрофа с него, с тия негови добри приятели – планетите, тъй като има една дистанция между него и тях, която по строги закони не е позволила да нарушат слънцето.

Това е сега вашето небе: много звезди, много слънца. Но, вие се ползвате от едно слънце, най-чувствително, най-осезателно, което митологията нарича Аполон. Тя го възпява като най-голям красавец, който е пленил няколко деви - красавици, т. е. всяка една от тях се стреми към него, да има повече внимание и ласки, повече отношения. И това е една картина. Може би трагична, комична, но идеална - зависи от съзнанието на даден ученик или индивид. Ние няма да се спираме как в древността са мислили големите характери за небето. Въпросът е, сега каква представа трябва да имаме за него. Не само представа, но какви реални опитности трябва да има той за него, защото ако става въпрос за една всемирна школа, тази школа се занимава с всемира, с големи въпроси - въпроси, които разрешават промисъла на Началото. А това за да стане, това за да може, тази школа трябва да даде една такава подготовка, щото нейната организация, нейния организиран стил трябва да представлява красотата, същината на небето. За да може ученикът по обстойно да има голям периметър, по-голям радиус на възможности, да обхване по-голямо пространство от небето, каква организирана мисъл, какъв организиран духовен живот му предстои! Защото ученикът е олицетворение на небето. В него е и пространството и времето и вечността и безкрайността. Такова същество е ученикът. И ако той би се познал като такъв, би открил сферата на небето в себе си, би открил глъбината на Духа в себе си, би открил и слънчевите трепети в себе си. Може би ще се каже: много се обожествява ученикът. С какво да го сравняваме? До сега го сравнявахме с минералите, с растенията, с животните - по-задна еволюция на съществата. Може да има временно деградиране? Не. Под думата еволюция се разбира възход. Че в този възход може да има спирани, наказание, санкции, то е друго, има такива. Тъй както има ден и нощ, светлина и тъмнина, така и ученикът изживява тия перипетии, тия състояния. Но къде е красотата? Красотата е в това, че ученикът живее, движи се, мисли за небето. Неговото небе е всемирно архитектурно изкуство. Той там е вече архитект. Напълно завладял изкуството на сферите, изкуството на полетата, изкуството на безпредела. Защо му е тази подготовка? Защо трябва да я владее ученикът? Ако не знае първичната начална мисъл, първично разпределение и върховна организация, каква школа ще има той? Една обикновена по типа, по организация на нисшите полета. Тук не става въпрос за нисшите полета. За нисшите полета има много школи, различни по съдържание, по качество и опитности. Но въпросът е, да се разреши един кардинален въпрос. Той е: има ли ученикът небе? Какво има в това небе? Важен въпрос. Не е тъй малък, не е тъй лесно да се разреши проблема за небето. До като няма присъствие, не може да се разреши. Трябва да има един, който да напомни, да очертае перспектива за дадена цел, за дадено явление. Настанало е време, момент, когато ученикът трябва дълбоко да се замисли за небето. Защо му е небето? Всякога е трябвало небето и винаги ще му трябва, защото той по небето се ориентира, по небето се движил, по небето се изкачва, по небето еволюира и усъвършенства. Какво би направил един затворник? Нищо. Той би притъпил всички чувства, всички качества и таланти в себе си, защото няма простор, няма небе.

И тъй, най-близката, най-сродната родина на ученика е небето. Да въведе своя Дух в безкрайното пространство, да въведе своята душа в полетата на небето, тогава ще разреши въпроса. Следователно, като напусне физическото тяло, физическия космос или битие. Следователно, като завърши с една физическа система, какво ще има да правите нагоре или по на широко? Да разреши въпроса за присъствието му в необятното небе. Но въпросът пак не е изяснен. Защо? Защото под думата небе може да се разбира дълбоко пространство, няма край, не може да му се знае началото. И ако има същества, които да го знаят, те са такива, че тяхното съзнание, техните мирови планове идват до ученика само като проблясъци. Такава система, такава сила представляват те. Но ученикът от това присъствие прави свои догадки, преценки, съображения, при които размишлява.

Сега по-конкретно: небето е пред вас. Напущате физическото тяло и сте в небето. Къде е небето? Къде ще опре вашата индивидуалност? Къде ще бъдат вашите условия, където да спрете и развиете една дейност според дадените условия? Да посещавате школата, да се учите; да се усъвършенствате, да вземете участие в общия живот в организацията, в културата, в изкуството? Къде ще спреш ученико? Какво ще бъде твоето състояние? Можеш ли да си го представиш? Не е тъй лесно. За да си го представиш, т. е. да опиташ, ти трябва да имаш един богат вътрешен живот. Само той е, който може да опита тия състояния, да изживее тази среда съзнателно. Иначе ще бъде дух скиталец, ще търси тук и там прехрана. Ще кацна от цвят на цвят и ще задоволява оскъдно своя глад. Ще се спира при този и онзи, при свои познати или любими същества, ще им нашепва понякога и те ще попадат под негово влияние и ще му дават това, което желае, но някога няма да му обърнат внимание и той ще се чувства изоставен.

Това са скитащи духове, които са принудени да вземат участие в най-тежката работа, в най-непоносимите работи на човечеството. Нямат ориентация, нямат небе, нямат място, нямат обект. Колко много са те! По всички планети ги има. Понякога са жалки, но и върху тях се работи, правят се жертви да бъдат организирани.

Въпросът е: как да се организира една висша Вътрешна школа? Ученико, тъй както тук си в организирана школа, така и там ще бъдеш в организирана школа. Тези професори, тия учители, които вземат участие и в другите организирани школи, са от тукашните школи. Ако тук те познават, ако ти тук си засвидетелствал своята организаторска дейност, как мислиш, няма ли да имаш нужната почит и уважение, за да не бъдеш дух скиталец, а да бъдеш въведен в една такава висша светиня, за да продължиш великото посвещение.

Ето каква в връзката, какво е присъствието. Като казваме, не е тъй лесно. Какво е голямо вниманието на тия сили, за да можеш да имаш тяхното въздействие, тяхната любов и да те въведат в един нов свят за тебе, или както го наричаме - ново небе. Доста много се забави в твоето небе, т. е. в небето на скиталците; в небето на отчуждените, на безпризорните. Но дойдоха дни, дойдоха такива събития, дойде до такава съдба и се създаде специална школа за тебе. Цялото Всемирно бяло братство е взело участие да се създаде Вътрешната школа. Всемирните бели братя, Всемирните бели сестри, Всемирните бели адепти с интерес следят както занятията, така и присъствието, организацията и успеха на школата. Тъй както вие се интересувате как вървят братствата в София, в Пловдив, в Айтос или другаде и когато чуете за успеха и се радвате, така също Всемирните бели братя се радват на вашето ново небе. В това небе. централно светло е майсторите на светлината, т. е. големите художници на голямото изкуство. Те така ще построят, както твоето око, както твоето обоняние, твоя слух, твоята памет, твоята воля, че наистина да се почувстваш, че ти се вече в едно ново небе. Там в това небе ще те запознаят с движението на космичните светове. Там ще те запознаят с космичните зодиаци, с космичните домове, с космичните пространства и полета, ще те запознаят и с космичното съзнание и космичната мирова мисъл. Ще използуват всички тия космични въздействия и влияния, ще се свържеш с всички зодиакални космични сили и те ще ти очертаят нов път на развитие, нов пат на посвещение.

Ученико, всред твоето ново небе има вече нова космична архитектурна система. Тази система е която ще те въведе в детайлите, за да проучиш началото на битието, на сътворението и т. н. А ти трябва да знаеш. Това знание не се придобива със сътресение на мозъка, с вълнения на сърцето, с преумора на мисълта. Не, това знание се придобива с голямата готовност и организация, т. е. да имаш вече един такъв усет, както казахме. Пчелата има усет и схваща кога е пролетен ден и излиза да открие своето небе. И наистина, тя открива небето си и взима това, което й трябва. Така ученикът има нужда от много сили, от много средства, от много възможности, от хляб и вода, от слънце и въздух, от огън и светлина. Кой ще му ги даде? Новото небе.

Когато засягаме въпроса за една импозантна организация, то е да се подчертае готовността на ученика, да направи всичко за школа та, да разчисти всички препятствия и най-после, да украси по свой начин, по свое вътрешно разбиране небето на школата. Как се украсява то. Дали с цветя, картини или друго нещо? Това светилище се украсява със светли мисъл-форма. Всяка една мисъл-форма да бъде изкуство на светлината и когато се постави в светилището, тази картина да послужи за образец на дадено изкуство, т. е. да послужи на ученика да разгадава мисловия мир. Тепърва ученикът може да се свържа с Всемирното присъствие, с програмата на Всемирните бели братя. Ние много ви, говорихме за размишлението. Само при мисловия мир може да имаш богато размишление. За да. бъдеш извор, трябва да имаш заложби, необятни заложби, резервоари от бликаща вода. Така, за да размишляваш, трябва да имаш мислови хранилища, необятни хранилища или съкровища. Нашият специален въпрос е: организация и небето на ученика. За да организираш едно ново небе, се налага да имаш средствата, да имаш силите и ръководството. А това трябва да стане, защото колкото по-добре е организирана школата, колкото по-чисто е небето, толкова повече ще има желаещи висши същества да посетят тази школа. А знаете ли какви опитности, какви знания, какво изкуство, каква музика може да се създаде при присъствието на тия архати, аепти! Бедна е още школата, защото бедно е още посещението, защото още няма организация, няма присъствие, няма още готовност. Ние не правим упреци. О, не! Никого не осъждаме. Това което вие правите е доста голям успех. Вие вече узаконихте у себе си една горе-долу точност и държите за нея. Макар да има изключения, вие вече имате нови заченки на характер, имате вече преценка на знания, имате по-голям кръгозор за нещата, но разбира се, това още не е онова, което се изисква в едва Вътрешна школа. Кога ще бъде преценена дейността на ученика? Когато е в най-голяма нужда, в най-голяма трудност и той да допринесе, т. е. да украси катедрата с някои висши мисъл-форми, които да характеризират една от висшите системни полета на космичния свят, да характеризират заниманията, посвещението на учениците от този космичен свят или някои от учените да характеризират чрез своите мисъл-форми едно от музикалните изкуства, било песен, инструментално или вокално, което изкуство да даде една реална представа за хармонията на сферите, т. е. за живота на този космичен свят. Много възможности има, които чрез мисъл-форми трябва да се запечатат в това светилище: Готовност, трепет! Никога в живота си ученикът не е имал тия. случаи и никога ученика за бъдещето си няма да има тия случаи и никога ученика няма да има тия възможности, ако не използва присъствието на Белите братя на земята.

Трудно е. мъчно е, болно е, но трябва да се организира. Организацията трябва да бъде всестранна, всемирна. Защо всемирна? Ученикът не може да живей само в един мир. Той е кандидат да обходи много мирове, да проучи много мирови системи. Той е кандидат да се запознае; отблизо, т. е. да присъства с ония същества, с ония велики духове, които ръководят както планетните духове, така и звездните системи. Само така той може да бъде един астрален астроном, да се движи заедно с планетата, да трепти заедно със слънцето, т. е. да присъства като зодиакален знак; като зодиакални сили при съчетанието на ония същества, които влизат вече в школата на посвещението. Като такъв знак или като такива зодиакални сили, ученикът вече ще има пряко влияние и действие върху учениците на посвещението.

Ето една жива астрология, едно живо присъствие и давление върху индивидуалната способност, върху индивидуалния душевен на учениците.

Сега, колкото и да правите хороскопи, каквито и съчетания да откривате, все остават хипотези, предположения. А така, като живо присъстващ свидетел, като мисъл-форми ще преустроиш целия мислещ апарат, цялата мислеща, чувствена система, психична система на даден ученик.

И тъй, ученико, бъди жива присъстваща астрология или математичен хороскоп. Но това подразбира голяма работа, т. е. сложна работа. Ние казахме преди малко: как трябва да е действа ученика да не преуморява своите способности, т. е. своите сили. В какво се състои готовността? Да се облечеш добре, да се измиеш, да се помолиш, да отидеш на църква или събрание, да посрещнеш слънцето или да пиеш от топлия извор? Има нещо друго, по-вътрешно. Всичко това е упражнение на вътрешна организация, вътрешен трепет, вътрешна усмивка, вътрешно движение, вътрешно присъствие. Ако всички тук бяхте с вътрешно присъствие - небето щеше да бъде добре украсено. А сега още е мръчкаво, едва се забелязват по хоризонта някои признаци на зазоряване. Но и това е добре. По-добре е да си опитал вече влиянието от ония лъчи на зазоряването, отколкото да си под гнета на тъмните лъчи.

 И тъй, готовност, организация! От днес нататък да се зароди у вас един огнен Дух, който да преорганизира както личния ви живот, така и школата. Някои от учениците казват: няма ли да свърши? Какво още ще ни се говори? Достатъчно е това слово. Ако ние го приложим, ако го запаметим, ние, ще станем ангели. Наистина, какво има още да ви се говори? Бъдещето ще покаже какво има още да ви се говори или от ведрината на вашето небе ще зависи, какво още има да ви се каже. Но ние не настояваме. О, не. Те на никого не трябват, нито на нас - Върховното ръководство. Ако е въпрос за дела, по-големи от изкуството на светлината и присъствието на Духа няма, т. е. ние разбираме от ума на Бога и от сърцето на Бога, по-голямо дело няма. Не какво искаме ние от вас? Казахме: организация и чисто небе! Да организираш - това е системна работа на ученика. А светлото небе - това е действителната прозорливост и просвета на ученика. А те са така необходими, че не може без тях.

Ще кажете: как ще ги придобием, когато не трябва да имаме дела, когато не трябва да бъдем такива и такива? Вижте какво широко разбиране. Не сте вие които ще дадете делата, не сте вие които ще създадете планетите, слънцата, океаните и т. н. Какви ще бъдат вашите дела например? Да направиш едно добро, да нахраниш някого? Това са човешки отношения. Нима трябва ученикът да се спира да мисли за тях, какво дело трябва да направи? За ученика е вече срамно, недостойно да се занимава с това, дали да направи добро или не. За него тия въпроси са вече изчерпани. За ученика доброто е живота. Следователно, щом е присъствие на живот, не става въпрос за някакво дело. Но главното, специалното, разумното е: ученикът да мисли, да размишлява в унисон с мислещите същества, за да може да има повече светли мисъл-форми. А всяка една мисъл-форма, една малка запалена свещица, която блещука, дава нюанси, светлина, живот. Ученикът трябва да бъде такава запалена свещица, за да го открият висшите същества, които ще влеят тази светлинка в общия огън.

Ученико, бъди обект, бъди същество което да обичат, с което да се занимаят. Само тогава ще бъдеш свободен от много болести, от много препятствия. Тогава тия духове, които ти причиняват болки и препятствия, ще бъдат прогонени от присъствието на висшите същества. Докато не направиш себе си светилище, винаги ще бъдеш свърталище на нисшите духове. Да, организаторски дух, организаторска система, организаторски похват, организаторска работа! А това подразбира готовност, подразбира движение. изкачване, украсяване. Да, да бъдеш или няма да бъдеш? Ще бъде ли утрото ваше или не? Ще бъде ли утрешния ден или няма да бъде? Ще се учите ли във Вътрешната светиня или няма да се учите? Въпроси, които ви занимават. Някои от вас казват: по каква случайност попаднах тук? Друг казва: уж сме във Вътрешната школа, а боледуваме, а други казват: уж сме във Вътрешната школа, а материалните ни средства са малко, много оскъдни. Уж съм във Вътрешната Школа, а пък нямам дар, не мога да композирам, да пиша. Всичко това се знае, но каква полза от това знание? Ще пуснем положителни мисли, ще изключим отрицателното. То е така лесно да се направи, без да те боли главата или да нарушиш своя мир. Тури вече една спирачка. Отърси си ръцете.

Да се проведри вече небето ти, ходи вече с това небе и бъди уверен: няма да те боли главата, нито стомаха, нито нервната система, а ще бъдеш облъчен от светлинните лъчи на новото небе. Всичките възможности са пак близко до тебе, само трябва да посегнеш и да ги вземеш. Но това не става с роптание, с недоволство и неблагодарност. Ако стоиш далеч от тях, пак не роптай. Закъснял си. Така постъпва разумния посветен ученик. Това което му е дадено, той го съзнава като кристал, като аромат, красота, прозрачност. За него всичко е ценно: и малкия пръст, и средния, и големия. Той вижда в тия пръсти присъствието на едни разумни същества, разумни адепти, които са свързани с космичната астрология. Той знае, че във всеки край на пръста има космична светлинна енергия. И с тази енергия той може да прави големи чудеса: болни да лекува, гладни да нахранва, окъсани да облече, велики стихове да напише, велики композиции да създаде и най-после, запалена свещица да разнася из света.

Какво има още да ви кажем? Дали ви казахме всичкото? Щом сте добри организатори; щом небето ви освети, ще намерим материали, макар и скромни, ще ви занимаваме до тогава, докато кажете - стига.

Едно знай: присъствието на Духа, въплъщението на светлината имат да изиграят една велика работа в твоя живот.

28 април 1955 г.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...