Jump to content

411. Божествената мисъл (второ)


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 411-то

Божествената мисъл

(второ)

Присъствието ха Духа е най-силния стимул в ученика, който го запознава с реалностите, които са същини на светлината. ученикът взема от тия реалности най-възможните за него елементи. В неговия обсег е светлината, топлината, въздуха, огъня, етера и всички други познати за него сили в битието. Най-богатото и най-ученото същество, най-надареното и най-добре информираното същество в битието е ученикът, защото всички сили, които имат свойство да съхраняват тайните на живота са открити пред него, т. е. те откриват тайната за него, защото сама той може да я изяви, проведе в явленията, като реален ритъм в движението, в съвършенството, в посвещението. Всички сили. които имат като ръководно начало Божия Дух, Божието въплъщение, Божието раждане, това са сили, които съхраняват и са скривали тайните все за ученика. Колко голямо е вниманието, какъв е голям интереса на тия великани, на тия същества, които имат предимството, които имат правото да открият тайната на Духа на ученика. Да бъдеш ученик, то е да бъдеш син Божий. А да бъдеш син Божий, то е да си се родил от утробата на Божествения Дух. Това се говори за ученика, защото ученикът е вече нараствал, пораснал, е зрял, пълнолетен. За това само на него може да се разчита, да се поверява най-скритата тайна на Духа.

Дали има някаква опасност от нарушение при изявяване на някоя тайна? Ученико, бъди трезвен, устойчив, прозорлив, за да имаш пълно озарение по тия въпроси. Ти си една скрита съкровищница в Божия Дух. В тази твоя съкровищница Духът ще внедри, ще прикрие някои свои способности, някои свои тайни. Защо ще направи това? Защото Духът е пълна, сочна медена пита. Трябват пчелички, които да отнемат от този сок и да разнесат по всички краища.

Когато уподобяваме Духът на медена пита, ние съвсем не искаме да предадем такава мисъл, че наистина Духът се нуждае да бъде отнета от него дадена енергия. О, не. Свойствата, същината на. Духа, качествата и способностите на Духа ние ги определихме по-рано. Това е великата деятелност на Божествената същина. Няма празно пространство, където да не се проявява тази деятелност. Ако би имало такова, то навярно ще се нарече тъмна, мрачна пустиня. Следователно, щом няма такова място, има възходящи трепети, както ги наричат чинове или стълбища, то само за това, да може да укрепне Духът в ученика, за да разтовари себе си, да не бъде обременен от тази всемирна Божествена деятелност.

Каква нужда има Духът да се разтоварва. Защо ще се разтовари? Всяка дейност трябва да даде плод. Следователно, и Духът трябва да даде плод. Това е в основата на Великото сътворение, в творческите принципи. А щом имат такава дейност, щом имат такива приливи, то непременно са необходими и подобни ядра, където да се прелеят тези приливи, за да продължат великото сътворение.

Когато; се застъпва идеята за великото сътворение, подразбираме: прилаганата Всемирна върховна мисъл. Кой може да възприема тази Всемирна върховна мисъл? Кой е този подобния, кой е този Великият, кой е този знаменитият, кой е този представителният, който да реализира тази Върховна всемирна мисъл в Творчеството? Само добре подготвения който има прозрението, който има озарението, посвещението. А то е единствен ученикът. Когато говорим за ученика, ние не подразбираме самозваните, малодушните, страхливите. Ученикът е роден от Бога, той е син Божи. А кой може да бъде син Божи? Който е под ръководството, опекунството на своя баща. Да бъдеш под опекунството на своя отец, това подразбира едно всемирно наследство. Какво може да бъде това, наследство? То е да може да имай цялата система, по която Духът Божий провежда способностите, възможностите, идеите на Първопричината. Да, има Първопричина. Ако не би била тя, не би съществувало нито сътворението, нито пространството, нито вечността. И ако ученикът днес се посвещава, се подготвя, то е да се добере до областите, до състоянията на тази Първопричина. Ще може ли това да стане? Няма други пътища освен пътя на посвещението, подготовката и озарението. Това е най-радостният, това е най-красивият път в живота, защото той е под осиянието на слънчевата светлина и присъствието на Божия Дух. Знаете ли какво значи осияние на слънчевата светлина и присъствието на Духа в съчетание? Какви висши трептения, какви възвишени мисли, какви възвишени чувства могат да се родят? Това е дара, това е богатството, това е откритието за ученика, Който е със светлината, той е възпитан, той е културен. Който е с Духът, той е силен, могъщ.

Но ще се каже: какво да правим с немощите, със слабостите, които ни причинява физическото тяло, физическото съществувание? Какво да правим? Тук именно е голямата работа: да се подредят силите на физическия свят, така че да могат да придобият вече нов образ, т. е. да се одухотворят - от физически да се обърнат в духовни, на етер. Може ли? Може. Защо да не може? Ако вие не можете да направите това, има един процес, който се казва смърт, тя ще го направи, тя ще трансформира това физическо тяло и ще го превърне на азот, въглерод, кислород, светлина, топлина, етер и т. н.

Но ще се каже: трябва наистина една химическа подготовка - да знаем законите на химията, чрез които да си послужим да преобразим физическия образ, да го претопим, без да пострада субстанцията, без да се скъса някоя връзка, някоя нишка с общия колектив на живота. Тук се изисква магия. Да имаш вече магически поглед, магически образ, магическа същина, защото ако продължаваш да поддържаш физическата конструкция, наистина ти ще се стъписваш. Но въпроса с ученика е съвсем друг. Той употребява камъка за подножие, употребява го за възпитание на другите, употребява го като символ. Но ученика никога няма да стане камък. Да, трябва едно ново преобразование. Нова преобразование не подразбира да разрушиш това което имаш. Всичко това което имаш, да му дадеш нов образ, ново лице, нова украса. Може би ще кажеш: това което имам не се подава на нова трансформация или украса. няма какво да трансформирам. Този процес е доста сложен. Но там където се появи място на смрад, ще сложиш есенция, която да го обнови, да го запълни, т. е. ако някой твой орган е в болезнено състояние, ще сложиш малко есенция, ще го улесниш, за да завърши този процес в благоприятни форма. Ето как ученика няма какво да изнасилва и пренебрегва физическия свят в себе си, но той ще го сроди първо със слънчевия свят, защото слънчевия свят е пряко свързан; с него, т. е. физическият свят на ученика е дело на слънчевия свят. Следователно, едно такова дело не може да бъде подценено, а напротив трябва да се цени. И ако ученикът до сега е страдал, боледувал, то по тази причина, че той е подценявал своя физически свят. Как мислите: нима физическият свят не е така ценен, не е така силен, щом е под давлението на слънчевия свят? Ученико, идва ден когато ще преобразиш своя свят, в смисъл, ще се внедрят в тебе повече лъчи от слънчевия свят и твоя физически свят ще придобие подобие на слънчевия свят. А станеш ли слънчев образ, ти вече придобиваш възможната магия да пътуваш из необятните пространства, да присъстваш на много планети, и слънчеви ядра, да се запознаваш с изкуството на светлината. Това са най-реалните идеи, които занимават предания ученик, който е в дълбоко размишление, който непрекъснато се втопява в този необятен идеен свят, за да може да преобрази своя физически свят и да му даде образ на одухотворение. Това е целта, и религията, и на науката, и на социалните системи. Всичко това води да се освободи човек от тази омая, че той е физически свят, следователно, той е едно бреме, той е една тегота, той е само смърт и нищо повече.

Когато се говори за слънчевия свят, ние имаме единствената задача да научим ученика да мисли за слънчевата светлина; за да може посредством нея да открие всемирната светлина, която изхожда от Първопричината. Идеалът е Първопричина та. Кой може да уязви този, пойте, е под покрива, под охраната на Първата причина? Няма сила, било тя противоположни на дявола или подобна на тях, която може да изнедри ученика от Божествената утроба, т. е. от Божието сърце. Какъв красив свят е това, да бъдеш в Божието сърце.

Но може би ще се помисли, че там има блаженство, покой, радост? О, не! Там има размишление. Под такта, под ударите на Божественото сърце ще се възпламеняват мислите, чувствата за по-широко, по-обемисто размишление. Ето как ученикът ще придобие способността на творческия акт. Тогава ще му бъде лесно, както изкуството на светлината, така и присъствието на Духа, т. е. той ще се учи от професори, от академията на светлината и от професори от университета на Духа. Тогава ще има ли нужда да завършиш официалните университети или академии? Може само при професор, който е от слънчевия свят, академик, който е от света на Духа. Съвременната наука доста е подготвила критично ума. Съвременната наука си служи с доста големи способности и открития било в химията, физиката, било механиката. Но големите нарушения, които стават в мозъчните тъкани, затвърдяванията в учащите се, стават, защото отрицателните действия, отрицателните вълни разрушават нежните, сочните, свежите тъкани на човешкия ум, в човешката мисъл. За това, ученико, ти имаш най-великите професори и академици. Те са слънчеви представители. Научи се да изслушваш техните лекции, научи се да проникваш в техния промисъл, защото те най-добре знаят за Първопричината, както за твоя живот, така и за всемирния живот.

Когато казваме: не подценявай, ние не потвърждаваме и не надценяваме. Бъди разумен, прозорлив, озарен, посветен, знаете ли какво представлява един напълно озарен и посветен ученик. Богато изобилно сърце, необятен приветлив ум и могъщ върховен Дух. Може ли да се достигне това висше състояние? Как да не може. Там където е ученика, там е небето. Там където е ученика Там е слънцето, там е присъствието, там е Всемирната способност.

Но ще се каже: за да се просвети в абсолютните тайни, навярно ще трябват церемонии, ще трябват изпити, ще бъдат необходими изпитания? Има два пътя, единият, от които е пряко в сферите. И единият е богат и другият е богат. Единият е богат със стойности, а другият с преживявания.

ОПИТНОСТИ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ! Едното е прозрение, другото е посвещение. Тези две състояния са които импулсират ученика на безмълвието. Те са които го отвеждат в храма, в скинята, светилището на Първопричината. Какво има друго да учи ученика? Дали как да спи, да се храни; облича, какви да бъдат отношенията му с околната среда, каква специалност да научи и т. н.? Всичко това е добро, но то се ограничава до така наречената еснафщина. А посветеният ученик е свободен от еснафщината, защото неговият ум е слънчев. А там където умът е слънчев, има пълно присъствие на Духа.

Следователно, колкото и ученикът да се обезцени, колкото и да се стреми да запази своето място при дадени условия, той няма да може да, издържи, защото давленията на светлината и Духа ще го изместят. Няма покой. Има покой в смисъл като да примириш силите в себе си. Този покой е на своето място. Няма покой в застой. Ако спреш своята човешка еволюция защото няма застой, няма място където можеш да заемеш, за да бъдеш нов тип, ново изобретение. Всичко; в природата и битието е предвидено. Никой не може да създава извън това, което е вече създадено. Като казваме никой, то се разбира на физическия свят. Когато застъпваме областта на духовния свят - там вече има други закони. Законите там вече са творчески принципи. Те могат да създават, но никога нисши форми, нисши елементи, нисши образи. Това е възходяща система.

И тъй, когато ви говорим в този Дух, в този смисъл, то е да наведем вашата мисъл, т. е. да я приведем в по-висша област където размишленията са по-богати, в смисъл свободни от нисши влияния. За да може да се повторят някои тайни на ученика, той трябва да бъде подготвен. А тази подготовка подразбира всестранно размишление - да се освободиш от старите порядки, религия; изкуство, наука и т. н., а да се научиш от порядките, от науката, от изкуството на светлината и да можеш като присъствието на Духа. Вие, които слушате, имате вече най-голямата възможност да разбирате езика на слънчевия свят. Вие вече обичате слънцето. Слънчевият свят ще ви даде идеята за всемирната светлина, защото слънчевият свят е само ядро, което ядро се акумулира от всемирната Божествена светлина. Какво е тя? Къде е тя? Къде е нейното ядро? В Божествения ум, в Божествената мисъл. Всички слънца в битието са все фиксирани Божествени мисли.

Виждате ли, каква Всемирна способност! Но ще се възрази: как може светлината да бъде мисъл? Какво друго може да бъде? Може ли да бъде друго и ако е друго какво е то? Тъй както светлината трепти, така и Божествената мисъл се движи. Следователно, те са сходни помежду си. Само, Божествената мисъл е движение, за което няма мярка да се определи, когато за слънчевата светлина има мярка. Защо е по-бавно движението на слънчевите лъчи? За да може да се произвеждат ефекти, да се произвеждат процеси, да се дават процеси на творчество. Защо Божествената мисъл няма мярка? Защото тя поначало е извън мерките, пространството, времето, дори и вечността. Тогава се явява една гигантска, една голяма непонятност. Да, така е! Колкото и да не е съгласен човек, тази реалност съществува. независимо от роптанието, несъгласието на човека. Старите умове в миналото, всички религиозни фактори са определяли, са създавали Божества на които са давали образ, форма, за да могат да обуздаят бурния дух на човека. Но за окултния ученик на Вътрешната школа, няма вече религия, няма вече наука, няма вече изкуство, които могат да го ръководят, защото той е в недрата, той е в мозъка на Първопричината. Следователно, той е син Божий. Не се изчерпва, защото човек познава този въпрос до толкова, до колкото той е бил син на известен Баща, който го е родил и се явява като покровител. За ученика на Вътрешната школа този баща не същества. Защо? Защото той е напълно погълнат от всемирната способност. Той е вече една способна действаща линия, която загражда голям периметър от време, пространство и необятност.

Следователно, ученикът трябва да застане на своето място, за да може да бъде оценен, ръководен и научен. Кой ще го учи. кой ще го ръководи? Ще го учи Духът, ще го ръководи светлината.

Преди да завършим, ние искаме дълбоко да се вкорени във вашите чувства, в мислите ви тази велика Божествена идея за изкуството на светлината и за присъствието на Духа. И така ще завършим нашите размишления, които през тази година ще озаглавим: ИЗКУСТВОТО НА СВЕТЛИНАТА И ПРИСЪСТВИЕТО НА ДУХА. Това ще направим, за да може ученикът в своите размишления да открие тези две състояния, тези два фактора, тия две системи, които са ръководство, прозрение, посвещение и безмълвие. Цялото небе вече се радва, че на земята се създава един могъщ център, могъщо ядро на изобилна светлина и присъствие на Дух. Вслушвай се в небето, вслушвай се в тия висши същества. Те ще те ръководят, ще ти нашепват и няма да има за теб мъчни неща, мъчни въпроси, които да не разрешиш. Няма случаи в историята на посвещението да не бъде ученикът ориентиран правилно. Имаш най-богатите условия, в смисъл: имаш дадено време, имаш дадено пространство, имаш и възможност на безграничното. Следователно, като ученик на великото безмълвие, съградил в своя дух скинята на любовта, колкото повече се усилят трептенията на твоята любов към великото знание, толкова повече ще бъде чувствително присъствието. Тогава лесно ще запаметяваш, лесно ще композираш, лесно ще записваш, лесно ще се справяш със своите работи на физическия свят. Направи физическия свят райска градина, плодна градина, направи го бликащ извор, който да дава изобилно вода на жадните. Направи го богата съкровищница, която да съхранява бисери, скъпоценни камъни, да съхранява и слънчеви богатства.

Може би и другаде ще чуеш подобни мисли, може би и другаде да ти говорят за друга епоха и култура. Използувай ги. Щом има възход, щом има светлина и присъствие, използувай всички възможности и явления. Не се ограничавай, не слагай спирачки, не поставяй наушници, но давай ухо на всичко което се движи, което трепти, което пее и наблюдавай всички явления които дават образи, които дават процеси. Бъди най-умният, най -зрелият, най-разумният. Да няма никаква тъпота и невежество в тебе. Какъв трябва да бъдеш по светлина и присъствие. Носи се добре, както по отношение твоите връзки, така и по отношение твоята подготовка. Обличай се добре, прилично, защото Бог обича красотата, Бог се радва на чистотата, защото той по начало е кристална красота, кристална чистота. Нека свежите мисли винаги да обновяват твоя ум, за да може да крепне и твоето сърце. Дишай прана, дишай светлина, дишай чистота!

Откритие. изкуство, присъствие! Запамети, обогати паметта си с тия три фактори. Те няма да те обременят, няма да те отегчат. Напротив, ще те освежат, ще те подмладят, за да бъдеш ухание, за да бъдеш красота, да бъдеш любов. защото небето на такива се радва.

Вие сега сте в началото. Процесите са доста забавни, в смисъл, трябва както казахме, една пълна трансформация, едно пълно преминаване. А това ще стане посредством вътрешната подготовка. Щом вътрешният процес нарасне, непременно ще измени и външния образ. Ако ние престанем да говорим, сигурно вие ще заговорите. Това което се е загнездило във вашето съзнание, ще претърпи трансформация. Тогава вие няма да мислите, Че сте посветени. Ние имаме право да ви говорим за посвещение, за озарение, но вие нямате това право да се мислите за такива. За други може да говорите, но за себе си никога. Защо? Такъв е методът; Който каже: Аз съм посветен, той спира своята еволюция, своя възход. Тук няма АЗ. Тук има Бог. Ако е станало едно посвещение, ти не си, който си направил това, т. е. посвещението не си ти, а Божественото в теб. Така ще размишляваш, че да дадеш път на Божественото в себе си, т. е. да дадеш път на представителната мисъл, на знаменитата мисъл, на Божествената мисъл и на всемирната върховна мисъл.

 Това е животът, това е светлината, това е Духът и любовта, това е силата и мъдростта.

4 юни 1955 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...