2. Произход и развитие на човечеството. Инволюция и еволюция

[Ани]

ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ.

„Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като премине человек тия седем стъпки, той вече е готов за небето. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т. е. всяка една се разделя на седем стъпки / 7 по 7 = 49 стъпки /, по които трябва да се изкачите, за да излезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на человечеството. Има и други стъпки, за четирите полета например те са 28 стъпки - за всяко поле по 7. Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него.“ - УЧИТЕЛЯТ

12. 08. 1911 година

Годишна среща на членове от Веригата

 гр. Велико Търново

Най-голямата тайна в нашия свят, това е тайната на Живота. Към нея търси път научната мисъл, към нейното решаване са се стремили и стремят философските школи. В сложния еволюционен процес на развитие Животът разкрива, посредством различно-многообразните си енергийни форми, своя все по-съвършен вид. Няма научна теория от областите на човешкото познание, която да не признава паралелното развитие на формите и съзнанието в тях. На определена степен от съзнание отговаря съответна форма, колкото е по-висша неговата степен, толкова и обхващащата го форма е по-сложна и по-съвършена. В Живота, с неговите най-разнообразни, неповторими и безбройни енергийни състояния и форми, има дълбоко скрити огромни потенциални заложби. Те се развиват и проявяват постепенно, закономерно във времето и пространството и довеждат до разширяване на съзнанието като цяло. Разширеното съзнание стига етап, при който се доближава, прекрачва прага и навлиза в Космическото Съзнание, което възприема Живота като Единство във всичките негови възможни състояния и форми. Това ново съзнание разглежда процесите в Живата Природа като разумна проява, осъществена от една Първопричина, произтичаща от един единствен център, от едно Разумно Начало. Същевременно Животът като Вселенско цяло не е нито механичен, нито хаотичен или случаен процес. Той се изгражда, усъвършенства, развива и проявява съгласно Триединните Принципи на Живата Разумна Природа.

Мощният човешки дух твърдо, настойчиво и непрекъснато е насочен към безбройните загадки във Всемира. Той постоянно надхвърля, излиза от поставените рамки за възприемане с наличните в момента сетива - Висши трептения, преминава границата отвъд сегашния свят на познаваемото и естественото. При разкриването на висшите закони на Битието, за възприемане на едно метапсихично и метафизично познание, което единствено може да ни помогне за проникването в загадките на Всемира, се изискват новите методи на работа, с които борави Новото Учение. Досегашните научни методи - индукция, дедукция и сравнителен анализ, работят в света на възприятията на петте ни сетивни органа, представите и аналогията. По-съвършен метод, който се налага в момента за опознаване на Истината в действителността, е интуицията. Тя се налага като нов, макар позабравен метод, защото с нея ни се дава възможност да работим отвъд пределите на позната ни триизмеримост на физическия материален свят. Интуицията оперира в едни по-висши от третото измерение светове, енергийни полета и форми, което разширява нашите сетивни и надсетивни възможности, като ни отваря пътя за боравене с по-високи измерения. Същевременно в земни условия, при обяснение и отразяване процесите във високите измерения, ние сме ограничени във формите за представяне на тяхното състояние поради факта, че ги изразяваме с графики, символи - буквени и цифрови - и чертежи с двумерните и тримерни координати на Декартовите системи. Тази особеност налага да се поднасят и построяват само част от елементите на висшите енергийни форми, и то чрез техните сечения, ясно изразими, достъпни и с достатъчна точност в двумерно и тримерно състояние.

В представения материал, противно на общото разбиране, че живите организми отстояват правото си на съществуване в постоянна борба с други видове и със суровата външна среда, ние ще разгледаме една Велика Вселенска хармония като условие, в което самият Живот се пригажда и съгласува. По тези причини човешкото същество не е изключение от тази хармония, а част, фрагмент от цялостния Вселенски организъм. Условията, които се създават за съществуването на определени енергийни форми и тела, колкото и да изглеждат катастрофални и пагубни, не са нищо друго, освен нови декори за изиграване ролите в новата пиеса със същите актьори. И тук стремежът ни не е да влизаме в спор, да отхвърляме или приемаме научни теории и хипотези за същността на живота, а да представим целокупния човешки живот като вечна проявя на Живата Разумна Природа.

В настоящия момент на Земята се намират въплътените човешки индивидуалности от различните исторически епохи. Те са участвали в живота на предходните раси и култури и от там са преминали в сегашната Арийска /Бяла/ раса. Другите, завършили своята еволюция на определено стъпало от развитие . остават в последните култури на предходните раси в съответните енергийни еволюционни нива, оттам те подпомагат целокупното развитие на човешкия живот. Във Вселената съществуват и човешки същества, преминали ускорен етап в своето развитие, не са навлизали в земни условия, които също интензивно подпомагат еволюционните процеси на земята, активно работят в четирите царства: минерално, растително, животинско и човешко.

Пълно изясняване на езотеричната терминология - раси и култури, е направено от д-р Методи Константинов и инж. Христо Маджаров, автори на значимия тритомен труд „Новата култура през епохата на Водолея”. Те въвеждат понятието РАСА, имащо отношение в широк смисъл „. . . не само към човешкия род, но и към растителното и животински царства. В по-тесен смисъл, като понятие за съвкупност от човешки индивиди”, със свое вътрешно съдържание - биологично и морфологично. Под КУЛТУРА разбират „. . . разгърнатите в дадена цивилизация материални и духовни възможности, т. е. възможности в областта на науката, изкуствата, философията, религията, техниката и т. н.“ Съгласно Новото учение, човешките цикли на еволюция преминават през седем коренни раси, всяка една с поредица от седем последователни култури, които оформят нейните характерни черти. / гр. 1/

Историята на човешките раси /досегашните пет/, изразена с хода на съответните им култури и народи, следва ритмичния звезден ритъм и е във взаимовръзка с движението и мястото на планетите от Слънчевата система и разположението на нашата планета в междузвездното пространство спрямо едно Централно Слънце. Всичките процеси, които са се извършвали и извършват на земята и в човека - органични, неорганични, психични и обществени, са в тясна връзка с процесите и явленията в космическото пространство.

Човешката общност, със своите раси и съответстващи култури в тях, следва звездния ритъм, хармоничните трептения на Слънчевата система и Галактиката. Аналогията между Живота в Галактиката, Всемира и този на Земята е безусловна. Темпът на възникване, растеж и упадък на културите в съответните раси е в синхрон с ритъма на космическите пулсации. Освен това, съществува и тясна връзка между хода на културите във времето, пространството и зодиакалните цикли, които са под знака на съответните планети от Звездния свят. От друга страна, разширяването и спираловидното възходящо движение на Вселената в еволюционните нива определя възникването върху Земята на расите и тяхното място в съответните енергийни полетя - светове, /гр. 2/

Раждането и развитието на планетата Земя, както и на всичките небесни тела, е взаимозависимо и пряко подчинено на Всемирни Принципи, които са еднакво валидни във всяка една точка от Вселената. На нашата планета, на другите планети и небесни тела, в междузвездното пространство е имало и ще има разумни същества, различни по вид и форма флора и фауна. Когато ние не можем да ги „уловим” с нашите сетива, или те не отговарят на сегашните ни представи за форма и вид на тяло, или са на различна степен знания и умения, това съвсем не означава, че те не съществуват. Същевременно не трябва да работим и със старите си представи за форми на материя и живи организми и да приемаме, че те трябва да са във вида на сегашното човешко физическо тяло, в който вид те са се изявявали преди милиони и милиарди години.

Събраните многобройни научни факти и доказателства говорят, че за нашите далечни предци не е съществувал въпросът за произхода на човека и неговия път на развитие. На тях добре им е било известно откъде сме дошли, къде отиваме и най-важното. че сме неделима част от Общовселенския Разум. Този Разум реално съществува, заема безкрайните енергийни нива, прониква във всичките видими и невидими форми на Битието постоянно е в движение, развитие и притежава висшите знания и умения.

При разглеждане въпросите за произхода и развитието на човечеството ще бъдем максимално ясни и математически точни, използвайки ключа за отключване на Знанията, даден от Учителя, съгласно Който „всичко, което става във физическия свят, предварително се предхожда в свръхсетивния. Физичното е следствие, ефект на духовни причини и явления, станали вече в духовния свят.“

Във видимите и невидими светове постоянно стават промени, трансформации. Един вид енергия в съответната си форма при своето развитие придобива нови качества, търпи промяна в съдържанието си и преминава в друга, по-висока сфера на живот, развитие и усъвършенстване. Тези процеси са безкрайни, всъщност остаряване и смърт в Природата няма. Силите, които са взели участие в даден творчески акт, след неговото приключване се оттеглят в нова, по-висока сфера, вследствие на което на Земята няма условие за същото проявление и тогава ние казваме, че е настъпил процесът на остаряване и смърт.

В Живата Природа съществува тясна аналогия между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието. Тази аналогия се движи и направлява от Разумни висши сили. Тази висша целесъобразност, която е функция на безкрайния живот във Всемира, чертае и изпълнява плана за еволюция в четирите царства на нашата планета: минерално, растително, животинско и човешко. „Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Природата не търпи застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космически ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа”:

1. Изграждане на жизнени форми за съответната степен съзнание, слизащо от духовния или по-висши светове: ИНВОЛЮЦИЯ - движение от Центъра към периферията.

2. Разширяване и качествено изменение на съзнанието, пригодено в съответната форма, получена по пътя на развитие и растеж във физически условия на материалния свят: ЕВОЛЮЦИЯ - Движението на Живота от периферията към Центъра.

Съгласно Наука на Истината в Новото учение, човечеството в досегашния си космически път е преминало през пет основни раси, остават за преминаване още две - или общо седем. Всяка една коренна раса оформя своя облик от седемте култури, които са последователни етапи в нейното развитие. Ние разглеждаме и определяме периодите от съществуване на отделните раси и времетраенето на съответните им култури с помощта на изчисления, в които работим с числото

Ки - 28.1635802469135802469135802469136. . .

Това число е проекция от по-високо енергийно измерими светове от нашия триизмерим, аналогично на числото

π - 3.1415926535897932384626433832795. . .

С помощта на числото Ки определяме координатите на пространство и време, които са ни необходими за опознаване на част от многомащабните процеси в Живата Природа.

За първите две раси, съществували на Земята - Полярна и Хиперборейска - няма оставени за сегашните ни разбирания документи и архитектурни паметници. Причината е невъзможността на тогавашната форма „физическо” тяло на човешкото същество да осъществи такова строителство. Неофициално днешната наука черпи данни за тяхното съществуване от ясновидските анализи на видния немски окултист д-р Рудолф Щайнер и Мегалитните съоражения, изградени през тези периоди.

Ние разглеждаме периода на съществуване на Ева - Полярна раса с времетраене - 2,717910795. 10 9 години /гр. 1 и гр. 2/. В нея съществуват две култури, които се развиват под зодиакалните знаци на Дева и Лъв /фиг. 1/ с продължителност по 1,358955397. 10⁹ години. Останалите пет култури са безплодни.

Втората култура на Полярната раса дава началото на II-ра - Хиперборейска раса, тя е с времетраене 1,44756674. 10⁸ години, в нея съществуват и се развиват три култури под зодиакалните знаци на Рак. Близнаци и Телец / фиг. 2 /, всяка една от тях - с продължителност от 48 252 224. 5163 години, останалите четири култури са безплодни.

През периодите на съществуване на тези две раси Земята първоначално е представлявала сфера, в която физичните и етерни сили са изявени астрално. В тази сфера се съдържат всичките първоначални елементи в зародиш, които в инволюционните и еволюционни процеси се преобразуват, трансформират и дават началния многообразен облик на четирите царства на физическата Земя - минерално, растително, животинско и сегашно човешко. Върху еволюцията на материята и човешкото същество работят в непрекъснат контакт високоразумни и интелигентни същества от Висшите Духовни Йерархии, творящо всяко едно от тях с отделен Висш Принцип.

Първоначално „слязлото” на Земята „сферично” човешко същество няма още оформена костна и мускулна система. В началния период на Полярната раса То е съставено от фина духовна материя, с навлизане в Космическия свят оформя субстанция от „газообразна” система, а в Причинния и Духовен светове придобива т. н. душа и форма, запълнена с особен вид течност, плетеница от гъвкава хрущялна мрежа. В периода на Хиперборейската раса човешкото същество укрепва „земното” си състояние на съзнание, адаптира сетивни органи и усещания към променящите се нови условия на земен живот. То става все повече материално и по-малко духовно, поляризира се - появяват се мъжки и женски пол. Човек „възраства” и се свързва все по-здраво със Земята, на която вече се е оформил четвъртият елемент - твърдо минерално тяло, все още идеално сферично. Естествено, така оформеното вече физическо тяло на човека започва да изпитва въздействието на климатичното разнообразие и опасностите от индивидите на другите царства от планетата Земя. Описаните накратко два периода с времетраене от милиарди години е необходимата продължителност от време за сложните преобразования и трансформации както на планетата Земя и в Космоса, така и на човешките същества.

Човек се сдобива с костна, мускулна и нервна системи за сегашните ни понятия през третата раса от своето развитие - Лемурийската. Тя е с времетраене 6 853 137. 8600 години, в нея съществуват четири култури, които се развиват под зодиакалните знаци на Овен, Риби, Водолей и Козирог, с продължителност по 1 713 284. 4650 години, /фиг. 3/. Останалите три култури са безплодни.

През Лемурийската раса наличните човешки сетивни органи и сетива са сравнително добре оформени. Цветът на кожата е контрастно противоположен - светъл и тъмен, по необходимост се поставя началото на речевото общуване. Самосъзнанието е слабо развито, човек е все още потопен в общото Космическо съзнание и притежава ясновидски дарби, остатък от неговото развитие при слизането му в гъстата материя. През епохата на Лемурийската раса започва развитието на човечеството по пътя на последователните прераждания, то навлиза в Етерната област между Астрален и Материален свят. Как се е чувствал Човек в тези епохални моменти? - „Човек е бил призован на земното кълбо сред известни условия, отначало много трудни, да работи най-усърдно, съобразявайки се с наставленията, които са му били предписани от нравствените закони. Тежките външни условия, в които се намирал той, държали постоянно нащрек неговия нагон за САМОСЪХРАНЕНИЕ Природата, която зорко бдяла над него, не желаела да го гледа лениво и безделно същество със спящо съзнание, което се събуждало само под влияние на въпиющите физиологически нужди - глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълното обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила за него единственото средство за запазване от многобройните му врагове. . . . Трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първите условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той могъл да се размножава по земята и да я направи поле на своята дейност.“ Необходимо е да отбележим два основни момента от инволюционните и еволюционни процеси на планетата Земя и човешкото същество:

1. Всяка последна култура от предходна раса е основа, върху която се развива първата култура на новата раса. Напредналите човешки същества, завършили своята еволюция в съответната предходна раса, подпомагат първоначалното развитие на първата култура в следващата поредна раса. Останалите, завършили своята Земна еволюция, заемат съответни енергийни области, като служат за по-нататъшната връзка на Материалния с другите светове.

2. За всяка една нова раса Разумната Жива Природа подготвя нови материални, земни условия и места за съществуване и развитие на човешкия род. След изиграване на всяко „действие на сцената” декорите се сменят и се „монтират” нови. Лемурийската раса обитава континент, намиращ се на по-голямата част от днешните територии на Индийския и Тихия океани, наречен Лемурия. /рис. 1/

Четвъртата култура на III-та Лемурийска раса поставя основите на IV-та Атлантска раса, която е с времетраене 304 166. 66666 години. В нея съществуват пет култури, които се развиват под зодиакалните знаци на Стрелец, Скорпион. Везни. Дева и Лъв с времетраене по 60 833. 3333 години, /фиг. 4/. Останалите две култури са безплодни.

Атланската раса обитава главно „митичния” континент Атлантида /рис. 2/. Този континент се е простирал от земите на днешен Китай и Япония, съединен със западните брегове на Северна Америка, обхващащ час от днешните земи на Индия, на Запад - Италия, Испания и Англия, земите под сегашния Атлантически океан до Южна и Северна Америка.

Атланската епоха се характеризира с насочване на човека към изграждане на неговото самосъзнание, за да може да се оформи и обособи човешкото същество като отделно осъзнаващо се „Аз”. В този период на развитие човечеството навлиза в най-гъстите енергийни полета на Материята. Най-високи постижения в интелектуално отношение постига петата култура - Древно-Семитската, която поставя основите за развитие на днешната V^-та Арийска /Бяла/ раса.

В корените на тази последна култура на Атланската раса се крие родоначалието на българския народ. Най-важен момент във вече започналото еволюционно развитие на човека е влезлият в действие нов, успоредно със закона за Самосъхранение, закон на Дълга. „В този период на човешко възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция, се ражда нова епоха за човешката душа. Напредналото естество на човека налагало необходимостта да се подчини на един друг закон - великия закон на дълга, - да се подложи на едно ново влияние -влиянието на най-великата сила в природата - любовта. Само тази сила, действаща в глъбините на душата му, е била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт”. - УЧИТЕЛЯТ

Бялата раса ще съществува 12 960 години, до сега е преминала през пет култури, всяка една с продължителност от 2 160 години. Културите в Арийската раса са: Древно-Индийска, Старо-Персийска, Египетско-Асиро-Вавилонска, Гръко-Римска, Западно-Европейска и от 22. 08. 1914 г. от н. е. петата раса навлиза в своята последна, шеста култура - Славянска, с продължителност 2 160 години. Последователно културите на Бялата раса са се развивали под зодиакалните знаци на Рак, Близнаци, Телец, Риби /началото на новото летоброене или идването на Христос/ и Водолей /фиг. 5/ за сегашната шеста, Славянска култура. Седмата култура остава безплодна.

Ето как са разглеждани тези глобални исторически периоди в човешката история от Учителя: „И трябва да се изучава историята и развитието на народите като един непреривен творчески процес. Сега учените знаят много малко за първите народи, които са се явили на Земята. А за това има достатъчно исторически данни. Сега хората почти нищо не знаят за Полярната и Хиперборейските раси, които са били епохи на велика култура, за която има запазени спомени само в легендите. Това е златната епоха, за която говори гръцката митология; това е райският живот на човечеството, за който говорят религиите. Също така, съвременните народи нищо не знаят за Лемурийската раса, в която човечеството попада в едно отклонение от нормалния си развой и дойде до положението, което религиите наричат грехопадение. Но като стигнем вече до Атланската раса, за нейното съществуване и култура има много исторически и писмени паметници. В тази област учените са натрупали много факти / ?! - б. а. /, които не подлежат на никакво съмнение. Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческите процеси в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развивала в ред подраси и народности. В бялата раса проличават три големи подраси: Англо -Саксонската, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинската, в която влизат французи, италианци, испанци и третата подраса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса /култура - б. а. / от петата раса; към първата подраса /култура - б. а. / принадлежат индусите. към втората подраса /култура - б. а. / принадлежат иранците /персите/, към третата подраса /култура - б. а. / принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса /култура - б. а. / принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса /култура - б. а. / принадлежат, както казах, англо-саксонците, латинците и славяните. Но освен народите на тези подраси, днес по лицето на земята има племена, изостанали от Лемурия, а по-голяма част от населението на земята е от Атланската раса -китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи досега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата, ще се намери един ден в затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира на борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят”. - „Смисълът на Историята” Беседа, изнесена от Учителя на 18 ноември 1934 година, издадена във вестник „Братство” под редакцията на Влад Пашов.

Сцената, на която се развива и съществува нашата пета раса, са сегашните пет континента. Епохата на Бялата раса се характеризира основно със започване първоначалното развитие на свръхсъзнанието в човека, придобиване наново на загубените през еволюционния ход сетивни органи и усещания, разширяване на съзнанието и бележи начало в развитието на шесто сетивно чувство и съответен орган. Шестата Славянска култура е основа, върху която се посяват и поникват семената на VI^-та раса - ерата на Божиите синове. Нейното времетраене е 365 000 години, седемте й култури са с продължителност от по 5 214. 2857 години и се развиват под зодиакалните знаци на Козирог, Стрелец, Скорпион, Везни, Дева, Лъв и Рак. /фиг. 6/. В тази Шеста раса липсват безплодни култури.

В расата на Синовете на Слънцето се развива напълно ясновидството във всичките негови форми, покълват поставените в зародиши всичките дванадесет сетивни органа в човешкото тяло, то търпи съществена промяна в своята форма. През тази светла епоха човечеството навлиза безпрепятствено в Космическите светове и придобива нов, съществено нов мироглед на базата на едно ново Космическо съзнание. За място на тези действия Разумната Природа подготвя „нова сцена“, шестата раса ще започне своето съществуване на нови шест континента през 4 074 година от н. е. Един от новите континенти според Учителя ще се издигне от сегашното дъното на Тихия океан, част от Азия, а именно Сибир и някои други области от Северна Азия, ще бъдат съединени с новия шести континент, някои от сегашните континенти ще бъдат потопени във водите на Световния океан.

Седмата култура на шестата раса полага основите на първата култура в новата VII^-ма раса. Тя е с времетраене 11 992 991. 2551 години, на нейна почва се развиват седем култури с продължителност по 1 713 284. 4650 години под зодиакалните знаци на Близнаци. Телец, Овен, Риби, Водолей, Козирог и Стрелец /фиг. 7/.

През тази епоха човешкото същество достига своето съвършенство, развива всичките си дванадесет сетивни органи и чувства, заложени. в него преди милиарди години, със слизането му на Земята. Придобива възможността да заема всичките възможни енергийни полета и да приема множество съвършени форми във Вселената. Последната култура на VII^-ма раса ще подготвя новия дом на човечеството, напуснатата преди милиарди години, мечтана планета Сириус. От там човешкото същество може да навлиза в енергийните полета на Духовния свят, откъдето е дошъл и слязъл на Земята. С „тяло”, наново изградено в еволюционния процес от най-чиста и фина енергия. Сегашните непреодолими пречки - време, пространство, материя, енергийни нива, за Него тогава няма да съществуват, всяка една точка от Всемира ще бъде посещаема в който и да е момент. В края на тази величава епоха се изпълняват пророческите думи в библейските сказания за сливане в едно с Разумното Начало и неговата Първо Причина, всичките части от Цялото стават Едно, „мъртвите възкръсват за живот Вечен”.

В еволюционен план минералното царство заема енергийното мястото на растителното, растителното - на животинското, а животинското - на човешкото царство. Във Вселенски аспект се извършва „свиване“ на Вселената и сгъстяване на енергийните нива към една точка и подготовка за нов „взрив“, разширение, т. е., осъществяване на една от безбройните пулсации във Всемира, в които процеси активни участници сме и ние.

Описаните седем раси и съпътстващите ги 34 култури са с продължителност на времевите цикли 2,882194723. 10⁹ години. Това е времетраенето, за което човечеството преминава изцяло от преходното в непреходно, от поредиците на смъртта във вечния живот и от царствата на борбата и разединението към царството на Абсолюта. Този Велик цикъл има редица характерни особености, на част от които ще се спрем.

Той започва, протича и привидно завършва за нас под знака на една Велика загадка - каква е целта на Живата Разумна Природа с тези непрекъснати инволюционни и еволюционни процеси в човешкия живот? Отговорът от позициите на Новото учение и неговата Наука на Истината е: целта на Първопричината е да развие и усъвършенства в човека свръхсъзнанието, неограничените му умствени и духовни способности. И паралелно с осъществяването на тази цел човекът работи с материята, с всичките нейни енергийни форми, одухотворява ги и подготвя за взаимното им сливане с Вечното Единство и Хармония. При реализирането на тази Велика задача се открояват последователно разумни действия, върху които е необходимо до се спрем:

1. Във всяка една раса човешките същества, които завършват своя етап от еволюционен път на развитие, остават в съответното енергийно ниво - свят с определена форма и енергия в нея. От тези нива те подпомагат и направляват еволюционното развитие на другите по-ниски в еволюционен план царства - минерално, растително и животинско.

2. На Земята съществуват тайни мистични центрове, в състава им влизат духовни братства от различни енергийни нива, те подготвят активно условията за съществуване на всяка поредна раса. Същевременно те са и Еталон за степента на развитие на човешкото същество в дадена раса.

3. Всяка една поредна раса включва в първата си култура напредналите духовни същности от предходната раса, а също така и човешките същества от безплодните й култури. Тази необходима разумна последователност учудва и обърква в достатъчна степен археолозите и историците, които откриват в т. н. културни пластове първобитен начин на живот и архитектурни обекти, построени благодарение на високи по степени знания и умения, които дори в момента не притежаваме.

4. Прераждането и кармата са закони, задължително влизащи в процесите на възникване, развитие и упадък на расите и културите, те се подчиняват на един от основните Вселенски закони за запазване и трансформация на енергия. Тези закони са започнали своето действие, както вече споменахме, през III^-та - Лемурийска раса, и ще продължат своето влияние в по-други форми върху еволюционните процеси в човешкото общество до VII^-та поредна раса.

5. Всяка една раса оставя в различни форми и под различна форма „закодирани” послания и информация за следващите поред раси, откриването на тези знания и „разкодирането” на посланията става единствено възможно при приравнени или по-високо заети енергийни нива /гр. 1/. За пример: Сегашната ни V^-та раса е във възможен контакт с енергийни форми, завършили своята еволюция в IV^-та Атланска и III^-та Лемурийска раси. Формите на контакт могат да бъдат разнообразни, една от тях е срещите ни с НЛО!

6. Разумната Жива Природа е взела строги предохранителни мерки след т. н. грехопадение на човечеството преди около 18 милиона години да нямаме възможност за пряк контакт с Висшия Разум. Велика тайна забулва този период от нашето развитие. Обменът, който се извършва между нас и Първопричината, става единствено с „посредничеството на напредналите човешки същества, завършили своето еволюционно развитие в земни условия преди милиони и милиарди години. Това ограничение ще съществува до навлизането ни в VII ^-ма раса, седма култура.

Изброените характерни последователности предизвикват различни мисли, една от тях е: несправедливостта на наложените ограничения! Тогава нека си припомним: Как постъпихме със Сина Божи Христос, Който дойде при нас, изпълнявайки волята на Живия Бог - Спасение на душите ни? - Разпънахме Го на кръста. Как постъпваме с разумните напреднали същества, осъществили контакт с нас и представените ни от Тях научни технологии? - Използваме ги за унищожение и разпъване на кръста на цялото човечество. Какво е отношението ни към хората, живеещи редом с нас, надарени след Велики страдания с възможности да ни помагат безкористно?. . . . . . .

Векове наред човечеството, слязло в гъстата материя, на планетата Земя. отправя поглед към звездите, търси своя вечен звезден дом, там откъдето е дошло. И този наш дом реално съществува, за него говори и Учителят - Това е Звездата на звездите, носеща името АЛФИОЛА. Това наименование може да се тълкува с първата буква от славянската азбука като: Начало на Началата. Когато завършим своя еволюционен път на развитие, не само тук на Земята, а и на други планети и в междузвездното пространство, извадени от тъмната бездна на материята от Сина Божи, ние започваме своя растеж нагоре към висините на висшето духовно просветление. Този път ни извежда наново в сферата, от която сме слезли някога към периферията на Вселената. На планетата Земя, която в състава на Слънчевата система се намира някъде в покрайнините на Млечния път.

Духовното учение, с неговата Наука за Истината, бавно и последователно повдига завесите на непознатите, „позабравени” от нас по-висши светове, все по-дълбоко се вкоренява в нас Безкрайното като функционални, неделима час от Реалността.

Огромно е разстоянието до Великото Начало, но не и непреодолимо! Нашият истински дом, на всичките по вид и съдържание енергийни форми, се намира от нас, живее-

щите в момента на Земята, на разстояние 3,90175. 10⁴⁰ земни години. За преодоляването на това неописуемо разстояние е необходимо да се премине през четири енергийни полета, всяко едно от тях с по седем енергийни нива. Всяко следващо поле е съставено от все по-фина енергия. Преодоляването на съответното поле става само с енергия, съответстваща на тази в него. Разстоянието между полетата е по 1,40544. 10¹⁰ години, а на нивата в тях - 2. 0077. 10⁹ години. Ще приведем един пример, показващ величието на Жертвата от Христос за всички нас: За да дойде на земята, Синът Божи се смаляба 78 милиона пъти, изминава разстоянието от 5,0025. 10³² години и претърпява трансформация на енергия в три енергийни полета! Малко е сегашното ни въображение, за да може да си създаде представа за тези Процеси, за необятността на световете във Всемира, за съществата, „преминали” човешкия етап от своето развитие преди милиарди години Но, Пътят е посочен, Той е пред нас, помагат ни. ние сме длъжни в името на Великата Разумност, Която е в нас, с цената на Жертвата, да Го извървим.

„О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълен със славен живот и вселенски духове, пълни с вечна и безкрайна, и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятната и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост, пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов. която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост, все и във все изпълни от безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими, всичко това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност, всичко е в тишина. Там, в тоя свят и славна тишина, се въздава слава и хваления Богу нашему. към неговия престол възлизат всичките радости и ликувания на неговите творения, които от вся къде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в който ние се обединяваме в едно велико семейство“. - УЧИТЕЛЯТ.

03. 08. 1995 г., гр. Плевен

24. 08. 99 г., гр. Троян

КАНИСКА

_____________________________________

ЛИТЕРАТУРА

1. Дънов. П. „Божествени условия”, избрани беседи, том II, изд. София, 1992 г.

2. „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново”, том I и II, 95 г.

3. Мутафчиев. К., „Прабългарите в световната история”, том I, II и III, 95 г.

4. Константинов. М., Маджаров. X., „Новата култура през епохата на Водолея” том I, II и III, изд. „Алфиола”, Варна, 1992 г.

5. Пашов. В., „Беседи от Учителя”, том IV, изд. „Сила и Живот”, Бургас, 1998 г.

6. „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)”, изд. „Дар-Логос”, София, 1999 г.