5. 2. Наука, Религия и Икономика

[Ани]

Наука, Религия и Икономика

Неизменно съпътстващи елементи в човешкия живот на Земята в техните разнообразни форми на приложение са науката, религията и икономиката. В техните външни изяви съществуват неотменими взаимовръзки, които могат да се разгледат задълбочено и правдиво съгласно методите и принципите от Новото учение.

До определен етап от нашето развитие с Духовното знание са били запознати определен ограничен кръг от Посветени, които са съхранявали Учението ревностно, далеч от погледите и вмешателството на човешкия земен род. С навлизането и развитието на човечеството в епохата на Водолея тези познания се отварят, активизират и стават достъпни на все по-голяма Общност от духовно зрящи - този процес е закономерно непрекъсваем. Духовното знание придобива едно ново звучене и от окултно-скрито - започва своя величав ход на отваряне и на ново развитие в Наука на Истината, Любовта и Мъдростта. Семената, посети преди хиляди и милиони години, покълват и поникват в почвата, единствено създадена от многовековната опитност на мъчително трудната човешка земна практика. По една или друга причина, най-подходящата нива, където са посети и растат Божествените семенца на Духовното учение, е Българският народ. Той е заставен по силата на един неотменим закон да се грижи за посева, да отгледа, ожъне, прибере и съхрани семената. Но богатата реколта не бива да остава в нашите хамбари, ние сме длъжни веднага да засеем чакащите ниви на другите народи, дори с реалния риск да си останем гладни и боси. „Доколкото българите служат за благото на човечеството, дотолкова ще бъдат благословени” - Божествен Принцип.

Досегашните научни знания се прилагат изключително за изучаване на външните материални форми от заобикалящата ни действителност, но в днешните процеси от своето развитие всеки един клон от човешкото знание става врата, преддверие към Новото учение. С проникването ни в най-малките частици от материята стигаме все до едно и също положение - че материята е кондензирана енергия. И с проникването ни във Вселенския Макрокосмос стигаме до убеждението, че наблюдаваните и изучавани видими и невидими обекти са струпана кондензирана енергия. Все по-дълбоко в нас заработва интуитивното усещане за еднаквия, Единствен произход на двата привидно различни вида енергийни състояния. В тези величави по своя характер научни процеси една невидима нишка обвързва всичко в едно неотменимо триединство. Наближава моментът, в който единствено само от позицията на непренебрегната триединност можем да продължаваме своя еволюционен ход нагоре.

Предмет на изучаване в Новото учение е човекът и разнообразните по форма и съдържание енергийни състояния на Всемира, които задно с него са във взаимовръзка и неделимост от Цялото. В същото време човекът също, като определена форма на енергийно състояние, се разглежда неделим в неговите три свята - физически, духовен и Божествен - и в неотменимото, ненарушимо свое вътрешно триединство. Животът ни в материята, на земята протича в неизброимото многообразие на разумно проектирани едни и същи три първични елемента. Едно от тези многообразни състояния е разумно осъщественото съотношение между религия, икономика и наука, от една страна, и ум, сърце и воля от друга страна. За да вникнем в единството на тези понятия е необходимо да ползваме и нови методи за тяхното изучаване и прилагане в нашия живот.

Необходими ли са ни знанията от Новото учение? - Вечният човешки стремеж за свобода в мислите, желанията и чувствата поражда необходимостта от наука, която да разглежда не само външните, но и вътрешните разумни връзки на процесите, протичащи в Природата. Познаването, овладяването и разумното ползване на Нейните неотменими закони и принципи ни прави единствено свободни. В момента истински свободен е този човек, който работи с методите на Духовното знание и поддържа една постоянна вътрешна разумна връзка с Абсолюта. Качеството на таш връзка определя правилната посока от пътя на неговото движение. По аналогия можем да кажем същото и за всяко едно небесно тяло - то се движи в пространството, но посоката и пътят на неговото движение се определят от връзките му с другите небесни тела. В слънчевата система движението и пътят на планетите зависят от връзките им със Слънцето. Движението и пътят на Слънцето се определят от връзките му с едно друго Слънце и т. н., докато стигнем до едно Единствено Централно Слънце.

От тези позиции и с методите от т. н. жива геометрия ще разгледаме накратко вътрешните и външни процеси в науката, религията и икономиката. Построяваме триъгълника САВ, който е правоъгълен със страни СА /в/, АВ 1с1 и ВС /а/, в който силовите линии се намират във взаимовръзка и отношение а : в : с . Площите от квадратите на страните S1 = a², S2 = c² и S3 = b² са мярката на възможностите, с които разполагат съответните силови линии /фиг. 1/.

Съгласно вътрешните свойства и външни взаимодействия дострояваме и правоъ-олния триъгълник САВ /фиг. 2/, където силовите линии а, в и с са съответно - религия, икономика и наука. Големината и предела на възможностите им се изразява графично техните площи. /вж. фиг. 1 /

Съгласно Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник записваме зависимостта:

с²=а² + в²      /1/

което ни дава представи за възможностите на науката като сбор от възможностите на религия и икономика. От уравнение/1/ имаме право да съставим още две уравнения:

а ² = с² - в²    /2/;    b² = с² -а²    /5/

Уравнение /2/ показва, че възможностите на религията са равни на разликата от възможностите на наука и икономика, а от уравнение /3/ виждаме възможностите на икономиката като разлика от възможностите на наука и религия.

От предоставените три уравнения науката се явява основен определящ фактор и водеща величина във вътрешните зависимости между религия и икономика. Ще разгледаме трите съпътстващи елемента в човешкия живот от две позиции - официални досегашни разбирания и с методите на Новото учение.

Съгласно съвременната философска мисъл, науката е сфера на изследователска дейност, насочена към производство на нови знания за природата, обществото и мисленето, включваща в себе си всички условия и моменти от това производство. Религията е фантастично отражение в главите на хората на външни сили. които господствуват над тях във всекидневния им живот, отражение, в което земните сили приемат формата на неземни. Икономиката е тясно свързана с политиката на определена господстваща класа, нейна задача е да задоволява всекидневните нужди на хората в рамките на съществуващите обществени отношения.

Новото учение разглежда и представя науката, религията и икономиката като математически отношения, координати. Религията е движение нагоре, икономиката - движение надолу, а науката - хоризонтално движение. Тези три координатни сили имат известни отношения помежду си. Те отново, както и другите разумни сили, имат една допир-на точка - човека. Щом се събират в една допирна точка, то те имат общи интереси. Човекът, като начало в това координиране на трите силови линии, представлява реалността на нещата, всичко друго е относително, фиктивно и нереално. Опонентите на това кратко твърдение ще кажат, че икономическите условия, религията и науката влияят върху човека. Да, има влияние, но то е само и единствено на човек върху човека. Преди икономическите условия съществувало ли е човешкото същество? Да, човек е съществувал преди всякакви икономически условия, той сам е създал и продължава да създава добри или лоши икономически условия, в които живее. Смешно е тогава да се твърди, че основно създаденото влияе върху създателите. Колкото и да се твърди, че икономическите условия са главен фактор в живота на човека, той не трябва да се заблуждава, не трябва да се влияе от тях. Разумният човек е над икономическите, а и всякакви създадени от човешкия ум условия.

Религиозните хора ще кажат, че религията е създала човека! - И това е относителна истина, човек е съществувал преди нея. Например: болшинството от сегашните хора са християни, защото вярват в Христа. Така е, те са християни, но Христос не е бил християнин! Защо? - За да бъде християнин, Той е трябвало да вярва в някой друг, вън от Себе Си. Какво реално знаем за Христос? Знаем, че Той е проповядвал за Любовта и е изпълнявал Волята на Своя Отец. Христос никога не е проповядвал Християнството. Езичниците създадоха Християнството! Преди идването на Сина Божи то не е съществувало.

Абсолютно същото може да се каже и за другите форми на религия. Какво са сегашните многобройни официални религиозни форми? Механичен сбор, съвкупност от формули и правила, които се налагат на хората. Религиозните служители сигурно ще кажат, че само в изпълнението на техните проповеди ще се оправи светът. От това тяхно твърдение, до сега, от милионите проповеди, „чудеса” и откровения светът щеше да се оправи стократно.

Сегашните учените пък-ще кажат, че като се взимат предвид техните научни интерпретации и се приложат в живота на хората, човек ще израсте и ще стане велик фактор в целокупния живот на Земята. И наистина, като се приложи сегашното научно познание, човек става „велик фактор” за унищожение на Природата и себеподобните.

Какво следва от всичкото казано до сега? Следва, че човек сам е създал сегашната религия, наука и икономика. И сам е в състояние със силите на своя ум, сърце и воля да измени грешния днешен порядък на създадените от него лоши условия за живот. Лоши условия, породени от лично неговото неправилното приложение в досегашната му човешка практика на Трите Велики Принципа: Любов, Мъдрост и Истина.

От уравнения /1/, /2/ и /3/ определихме науката като водеща величина спрямо силите на икономиката и религията. Когато възможностите на истинското познание за Човека и Вселената нарастват, възможностите на религията и икономиката се увеличават. Този процес води до количествени и качествени промени в човешкия живот. Религиозните форми се променят, отварят и сливат в Една Вяра. паралелна /не в смисъла на успоредна/ с Любовта, Мъдростта и Истината. Икономическите отношения придобиват всеобщ характер и за четирите царства на Земята - минерално, растително, животинско и човешко. Не както в момента, за сметка на човешките незадоволени никога материални потребности да се потъпкват и унищожават безмилостно хищнически другите форми на живот и съществуване.

Нека поставим възможностите на науката в относително равновесие и разгледаме променимите отношения във връзките между религия и икономика.

При намалявана възможностите на икономиката /в1/ в дадено общество /фиг. 3/, се увеличават възможностите на религията /а + а1/, което от своя страна води до приближаване апарата на науката към религията и увеличава относителния дял на разглежданите въпроси и тяхното приложение в религиозен аспект.

Създават се благоприятни условия за навлизане на многообразие множество религиозни форми във всичките слоеве на обществения живот. За подходящ пример можем да посочим последните 5 - 6 години от социално-икономическата ситуация в България, в която икономиката занижи своите функции и се посяха семената на различни религиозни форми. Ситуацията не е неочаквана. В благоприятната, подходящо обработена почва на Българския дух за духовно познание, се засяват и намират благоприятни условия за растеж и семената на плевелите. От самите нас зависи дали да изтръгнем „плевелите” или... или да ги ползваме като вещи билкари за лекуване на целия човешки земен организъм. Неочаквана задача за всеки един от нас...

При увеличаване възможностите на икономиката /в + в1/ се намаляват възможностите на религията /а1/ в обществото /фиг. 4/. В този процес науката се сближава с икономиката и увеличава относителния дял на разглежданите въпроси в материален план. Това се изразява в по-голям обем и вид продукция, създаване на по-съвършени средства за производство и... пренасищане на пазара, което в крайна сметка води до криза. За преодоляване на този вид кризи западните страни, главно САЩ, имат изпитани средства, изписани по специална рецепта - постоянни военни действия. Тяхното прилагане за Балканските страни, тръгнали по пътя на „демокрация”, няма да се забави... Същевременно в отделна страна, където се наблюдават тези процеси, се идеологизират науката и икономиката. Тази идеологизация прониква на голяма дълбочина в обществения порядък, изражда се в примитивен капитализъм със силово мафиотско неофициално достатъчно мощно управление. Тогава... тогава на т. н. култура й остава единствената възможност да вирее в саксии и да се остави на благословията на случаен минувач да бъде полята и наторена.

Разгледаните накратко два дисхармонични процеса, в които е нарушено съотношението на силите между религия, икономика и наука, водят до дисхармония в целокупния човешки живот на Земята, в частност върху всеки един негов индивид без изключение. Нарушават се или се прекъсват голяма част от връзките ни с Абсолюта, което в крайна сметка ни довежда до отклонение от пътя към Истината. Всичкото това рефлектира върху начина ни на живот, увеличават се в една или друга насока грешките в нашите постъпки, в хармонията със заобикалящата ни Природа, неимоверно много се забавят процесите на духовно и физическо израстване на човешката личност. Как могат да се преодолеят тези противоречия? - Единствено чрез ума и разума, вложен в човека. Човешкото същество в своята инволюция създава най-мощния инструмент за работа в материалните условия на Земята - човешкия ум. Този ум е особен вид организирана форма на материя и носи „родилните белези” на грубата материя. Той е „главният виновник” за погрешното отражение на реалната действителност в нашето съзнание, той единствен и е в състояние да изправя своите грешки. И тази наука, религия и икономика, които сме създали, сме във възможности и в състояние да поддържаме в правилна форма, в правилно съотношение и с добро вътрешно съдържание. Закономерно възниква въпросът: какви трябва да бъдат правилните отношения и кое е удачното вътрешно съдържание в науката, религията и икономиката? И най-важното - в каква посока да извършим тяхната вътрешна трансформация и външна изява? Да разгледаме отново триъгълника САВ. /фиг. 1/. Възможностите на религията и икономиката трябва да се подчиняват на съотношението:

а²: в ² =1    или    а : в = 1    при    S1 = S2    /5/

Какво показва това съотношение? - Винаги трябва да се стремим да изравняваме възможностите на икономиката с тези на религията, т. е. площите от възможностите на техните силови линии да са равни, при което равенство в уравнение /5/ винаги стигаме до резултат - ЕДИНИЦА. Единица в духовното знание е най-голямото число, всичките други числа, които са ни познати, са части от нея. Съгласно уравнение /5/ и уравнение /1/ можем да запишем:

с ² = а ²+ в ² при а=b    с ² = 2. а ²    /6/

следователно за действащата сила на науката получаваме уравнение от вида:

Именно до този вид уравнение и резултат са стигнали учениците от Школата на Питагор преди 26 века. Тези числа и зависимости остават скрити за обикновените хора. съгласно законите, на които са се подчинявали безусловно неговите ученици. Тези същите изводи са направени значително по-късно в ранното средновековие, но техният дълбок смисъл променен до неузнаваемост „благодарение” на Инквизицията на „Светата църква”.

Какво показват уравнения /6/ и /7/ ? - Те показват, че в резултат на уравновесяване на силите между религия и икономика силите на науката стават неограничени по мощ. Защо? - Защото сме навлезли в областта на т. н. ирационални числа. Тези ирационални числа могат да се изчислят с точност до 5, 10 и повече знака, по-точно - до безкрайност можем да увеличим точността на изчислението, но никога не можем да ги ограничим и представим като завършено число. Следователно навлизаме в незавършен, безкраен процес, в едно безкрайно движение, в което стои Разумността - това е Божественото начало, намиращо се в човешкия ум.

КАНИСКА

25.05.1995 год.