Jump to content

6. Вечен Живот. Условия за Вечен Живот


Recommended Posts

ВЕЧЕН ЖИВОТ.

УСЛОВИЯ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ.

„Съвременните хора не познават майка си и баща си, които са ги родили. Те не познават Бога, от Когото първоначално са излезли. Мнозина искат да имат конкретна представа за Бога. Чудно нещо! Те живеят в Него и Той в тях, и въпреки всичко това търсят някаква конкретност.”

„Път и възможности”, 11 август, 5 ч. с.

УЧИТЕЛЯТ

Животът е една от Великите тайни на съществуващия независимо от днешното ни съзнание обективен свят. Съвременните философи дават обяснение на това понятие като форма на движение на материята, по-висока от физическите и химични форми, притежаваща редица специфични особености .

Фридрих Енгелс /1820 - 1895 г./, един от създателите на философията на диалектическия материализъм, дава определение за живота като: „... начин на съществуване на белтъчните тела, съществен момент на които е постоянната обмяна на веществата със заобикалящата ги външна природа” /т. ХХ, с.600/. От гледището на диалектическия материализъм животът съществува във формите на многобройните отделни живи организми. Философите материалисти разглеждат живия организъм като възникващ от себеподобен, който преминава цикъл на индивидуално развитие, ражда себеподобни и умира. Те признават наличието на физични, химични и специфични биологични закономерности, които играят определена роля в живота на организмите. Същевременно приемат съществуването на връзки в живите организми с неживата среда, както и едни с други, при което се образуват системи от по-висок, по-сложен разред, водещи до единна система на живота на земята. В тази единна система на живота, която е изминала пътя на развитие от най-простите форми към по-сложни, философите материалисти посочват произхода на човека като най-последна и висша форма на жив организъм.

Определено внимание заслужава прилагането на идеите от диалектическия материализъм, изказани от Ф. Енгелс, в апарата на природознанието. Десетилетия по-късно, а и сега, основните принципи във философския му труд „Диалектика на природата” се потвърждават в множеството фундаментални открития от съвременната наука на XX век. Независимо от уж дълбокото материалистично схващане на света, Енгелс дава важен принос в развитието на теорията от съвременното, сегашно познание за Природата. Неговите представи за неразкъсваемостта на материята и движението довеждат до създаването на първоначална теория за единство на време и пространство. Енгелсовата неизчерпаемост на форми от материя и сложният строеж на атома са обективна критика на теориите за т. н. „топлинна смърт” на Вселената. И не на последно място, той разглежда живота като форма на движение на материята, възникнала на определено стъпало в развитието на органичната материя.

Витализъмът, като идеалистическо учение в биологията, обяснява всичките жизнени процеси неразривно свързани с действието на особени, нематериални сили, които се намират в живите организми. Опирайки се на безкрайното множество от видими и невидими форми в живата природа, учените виталисти игнорират процесите на жизнена дейност от материалните, физико-химични и биологични закономерности. Това противопоставяне и разделяне от тях на природата на жива и нежива довежда до отричане възможността за възникване живота на живото от неживото. Виталистите признават единствено живота, произлязъл от Бог или вечно съществуващ. Корените на това съвременно учение се крият в учението на Платон за душата, която одухотворява и оживява човешкия, растителен и животински свят и до учението на Аристотел за ентелехията, имащо целта в самата себе си. Това понятие „ентелехия” основно е разгледано във философския труд на Лайбниц „Монадология”, 1714 година. Той приема монадата /единицата - гр./ за проста, затворена, самоизменяща се субстанция. Монадите, които имат способност за ясно възприемане /т.е. отразяване на действителността - б.а./, се наричат от Лайбниц души, а разумната душа на човека, според него, е монада - дух. В тази монада се отразява целият свят и тя, като индивидуалност, съдържа в себе си сякаш в зародиш безкрайността. Интерес представлява мнението на Ленин по този въпрос: „Тук има своего рода диалектика, и то много дълбока, независима от идеализма и попщината.”

Ломоносов въвежда термина „физическа монада”, с който е означавал частицата - корпускула материя. Гьоте говори за монада, наричайки я ентелехия, като за активно духовно начало, присъщо на материята и спомагащо за индивидуализация на обектите.

Механицизмът, като мироглед в късното средновековие, разглежда живота само в една усложнена система от физико-химични процеси. Той обяснява развитието на природата и обществото със законите на механичната форма на движение в материята. Възникването на механицизма е свързано с постиженията в научните области на т. н. класическа механика /Галилей, Нютон/. Абсолютизирането на законите от класическата механика довежда до създаването на погрешна, ”механистическа” картина на света, според която цялата Вселена, от атомите до планетите, в т. ч. и живота, представляват една затворена механическа система, чието движение се определя от законите на механиката.

Съвременните учени, мислители и философи разглеждат категорията живот не в неговата цялост и триединство, а откъслечно. Дори когато се поставя въпроса за живота в познатите ни исторически рамки на расите и културите, във вековете на човешкия ход по земята, той се представя като отделен техен момент. Ние се ограничаваме в тесните полета на индивидуалния живот и търсим в тях смисъла на всякакво съществуване на живот във Всемира. Но в Природата, по силата на един върховен Принцип, напълно личен и самозадоволяващ се живот няма! Най-ярко единствено в материята се наблюдава биологична активност, в която отделните индивиди се обединяват в общества, в отделни нации, в отделни религии, като преминават от формите на живот на личния егоизъм към формите на живот на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделните органи и системи със строго определени функции е закон на органичния свят, който действа в сложните, висши организми, но самото обособяване ни най-малко не означава отделяне, изолиране и егоизъм. Днес хората изпадат в безразличното състояние на еднообразието. Ние преповтаряме буквално все едни и същи неща, едни и същи идеи, търсим смисъла на живота по утъпканите пътища, които са задръстени от многобройните неуспехи на толкова народи и раси, живели преди нас. И днес, въпреки благородните усилия на светлите умове и красноречивите свидетелства на историята, европейските народи, и не само те, се връщат към изолирания живот, който запълва старите форми на колективния народностен егоизъм. Всичкото това може да води единствено до етнически, религиозни и международни сблъсъци и катаклизми, в които никой и никога не е бил победител. В бъдеще ние трябва добре да знаем, че каквито и промени да настъпват на Земята, народите, които живеят на нея, са органически, неразривно свързани по силата на закони, в момента неосъзнати за голяма част от техните ръководители. Всичките ние трябва добре да разберем, че всяка една народност, малка или голяма, има право да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призована. Никой на земята няма право да посочва начина на живот и поведение на никой народ и в частност - на никой човек. Този, който пристъпи тази велика повеля, винаги е отнемал или осакатявял преждевременно живот и ответната реакция от Природата никога не е закъснявала. Кой от нас тук на Земята е създал живот в неговата пълнота и цялост? Може ли, имаш ли право да отнемеш, промениш или унищожиш нещо, което не си създал? Единствено съвременният човек може да троши грънци, защото тях може донякъде да създава, но на нищо друго няма право да посяга. От 22.08.1914 година ние навлизаме в една нова епоха - Ерата на Водолея, в която се преминава от епохата на механичното съзидание към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство - към стадия на вътрешното възраждане. В цялата сегашна Бяла раса, в най-издигнатите й духовно синове, се появява един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство - това състояние е напълно естествено, все по-близо сме до момента на посяване семената на Първата култура в бъдещата Шеста раса. В тези динамични и сложни процеси реално погледнато всеки човек живее за колективното повдигане на цялото човечество и цялото човечество живее за отделния човек. Тази истина е вдъхновила и вдъхновява най-великите умове на човечеството и по силата на природните закони днес става достояние на всичките хора по земята. Поставя се едно ново начало, което лежи в основата на Космическия свят, в който, макар и бавно, през големи препятствия, сега навлизаме. В този нов свят царува принципът: Животът за Цялото е условие за вечен живот на всеки индивид.

Ще разгледаме категорията живот от позициите на Новото учение, като използваме методи от Наука за Истината, Мъдростта и Любовта:

Пръв Христос в присъствието на Своите ученици е разкрил смисъла на думите „вечен живот”. Той им показва един Велик закон на Живота, чрез Който закон се разграничават и определят два съществени елемента, които влизат едновременно във временния и вечния, в съзнателния и свръхсъзнателен живот. И сега, каквото и да говорим, каквото и да пишем, трябва да знаем, че животът съществува и е достояние на всичкото многообразие от безкрайни форми на проявления в Първопричината. Същевременно е необходимо да отбележим, че в настоящия момент от нашето развитие е невъзможно да дадем пълно определение на понятията живот и Вечен Живот, нямаме мярка, с която да измерим тези категории. Независимо от всичко това. когато разглеждаме поставения въпрос за живота, ние виждаме, усещаме, че това е най-силният, най-естественият стремеж на човешката душа. Той е онова ценно богатство, което Тя се стреми да припечели отново. Този и стремеж не е от вчера, той съществува от хиляди, милиони години и то не само в човека. Всичките други познати на нас форми, в които се изявява и съществува движението: животни, растения, дори и минерали, се стремят към това безценно богатство. Различия съществуват само в методите за добиване на живота от всичките тези различни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота, той засяга нас, в момента е важен за нашето бъдещо развитие.

Ние сме притежавали някога Вечен живот, но сме го изгубили. Изгубили сме го по една проста причина, и сега от векове се стремим да изправим своята грешка. Тази наша грешка е допуснала смъртта и само когато човек започнал да изпитва постоянното разрушение в своя ум, в своето сърце, в своя физически организъм на всичко онова, което гради, само тогава е осъзнал какво нещо е загубил. Тук е удачен въпросът: как човек е допуснал това, че да изгуби този важен елемент от своето битие? Отговорът е ясно еднозначен: „Тръгнали да ЗАВЛАДЕЕМ света, сами сме пожелали да излезем от нашата естествена среда и изгубваме Вечния си живот”. В Светото писание този момент е показан с излизането на Ева и Адам от Рая. И наистина, сега владеем света, в който живеем, придобили сме в своята човешка практика множество познания, използваме ги за разумни и неразумни цели, строим, летим в Космоса, знаем всичко, и да загубим живота си знаем. Но как да придобием наново живота си? - Не знаем!

Този въпрос има двояк смисъл: може да се развие в неговата чисто философска страна, може да се обясни неговия биологичен произход, неговата физиологическа или психическа основа и т. н., но всичкото това ни най-малко няма да ни ползва. Ако на един гладен човек не му дадем веднага хляб да се нахрани, а започнем да му разказваме как е приготвен хлябът, от какво брашно е замесен, кой го е пекъл, кой го е месил, какви елементи съдържа брашното, как са ги намерили химиците в своите лаборатории и т .н..., човекът ще каже: „Аз съм гладен, дай ми да ям сега! Не искам да знам всичкото това, единственото, което ме интересува в момента, е да се нахраня”. Така и ние сигурно ще кажем: „Не искаме да знаем от какви елементи е съставен животът, как и от какво е замесен, от какво е произлязъл, искаме да се нахраним, да ядем от Вечния живот, после ще разискваме този въпрос, сега искаме да се избавим от смъртта!” Но това ни искане дали в момента е правилно?

Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения си живот. Той казва: „Аз съм животът”. По какво се отличава Животът от другите сили в Природата? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава простор на човешката душа.

В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се менят, три основни принципа, върху които се гради нашият минал, настоящ и бъдещ Вечен живот. И науката казва, че за всяко живо същество, за да може то да съществува и да се развива, се изискват три основни неща: среда, условия и елементи. В църквата тази идея е изразена под формата на „троеличност” на Бога. Какво означава този израз? - Три същества, привидно различни, които имат една Мисъл, една Воля и една Цел: Отец, Син и Свети Дух. Тези три елемента са прокарани и в граматиката: подлог, сказуемо и връзка; в логиката: голяма предсилка, малка предсилка и заключение; така е и в математиката: дадено, търси се и решение.

В Новото учение, изнесено от Учителя Петър Дънов, съществува същото триединство: Любов, Мъдрост и Истина. Три Велики сили, които носят начините за практическото приложение на методите за навлизането ни в пътя на загубения от нас Вечен Живот. Без да познаваме изначалната същност на тези три Велики сили и начините им на приложение в настоящия важен етап от нашето развитие, ние няма да сме в състояние да усвоим практическите знания и умения за навлизане в шестата култура на Бялата раса - Славянската. Няма да можем да положим здравите основи на новата VI-та раса - расата на Синовете Божии. Няма да придобием средата за съществуването ни във Вечния живот.

С какви сили разполага в момента човек, за да върви в пътя за придобиване на вечен живот? - Той притежава в аналогично триединство силите на сърцето, ума и волята. С тях може да работи в сегашните условия на материален живот, в който той е пожелал да влезе преди милиони години. Но винаги високо в съзнанието си трябва да. държи идеята, че единствено връзката на неговите три сили с трите Велики сили на Всемира - Любов, Мъдрост и Истина, могат да го доведат до съществени резултати. Сякаш в този смисъл на нещата всеки човек може да си каже: тук на земята такъв живот е невъзможен. И привидно, наистина, като умре, човек можели да придобие наново живот? Въпросът като заключение е правилен! Обаче не всички правилни човешки заключения са верни. Защото, кой е доказал окончателно, че човек съвършено е умрял?... Ние можем да добием вечен живот сега, днес, стига да имаме смелостта да впрегнем своята воля да работи разумно, своя ум да мисли правилно и своето сърце да почувства постоянна обич. Това са три Велики хармонични процеса, в които човек непрекъснато печели нещо, което завинаги остава негово. Тук удачно възниква въпросът: кое е вечното, което остава за нас? Та онзи, който посещава всеки един от нас, бирникът - смъртта, задига имота, сърцата и душите ни, залага и продава всичко. Но има нещо, което остава недосегаемо, То е в бистрия ум на човека, в неговите прави мисли и благородни постъпки. Това нещо никой не е в състояние да задигне и продаде и то е онази нерушима днешна основа, върху която градим бъдещия си живот.

Изначалното, чисто Христово учение е онази велика философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да хармонизира силите на волята, сърцето и ума - в това е спасението. И когато се поставят на място и в ред тези три велики сили в човека, тогава ще настъпят условията за вечен живот. Когато Христос е говорил за „вечен живот”. Той е бил много внимателен. Внимателно е попълнил всичките празнини, съединил е световете в Едно Цяло: духовния - със света на Ангелите, Божествения - със света на Троицата, физическия - със света на хората и техните души. Той казва: „Аз съм пътят от Истината за Живота”. Тук, разбира се, материалистите, учените и пантеистите ще кажат: „В Христовото учение няма логика, уповавате се на един Христос, който е бил не учен, той да ви заведе по пътищата на вечния живот. Ние, когато разсъждаваме, взимаме в съображение всичките неща”. И това е вярно колкото предположението, че всяко същество, което има два крака, е човек. А какъв пример биха дали те за биологично и физично безсмъртие? Но да се върнем към основната страна на предмета - владеенето на трите основни неща, които дават възможност на човешкото същество да съществува във вечния живот: среда, условие и елемент.

Във Всемира съществува един неотменим природен закон, който, ако добре го познаваме, можем правилно и хармонично да изградим нашата воля, сърце и ум. За този градеж е необходимо и добре да познаваме и знаем кое е среда, кое - елемент и кое - условие. Защото има елементи, които се отнасят за определен, краен период от форма на живот, а също и условия, които са подходящи само за неговото краткотрайно съществуване.

За изясняване на част от казаното до тук нека разгледаме понятието „вечен живот“. Думата „вечен“ се отнася за духовния свят. тя носи в себе си елементи, материали, от които може да се изгради безсмъртен живот. Думата „живот“ подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива, но не може да бъде вечен и непрекъснат - неговата форма буквално се променя пред погледа ни и тази промяна ние наричаме смърт. Именно в тези процеси на смъртта теориите и представите на философите, учените и хората се разминават. Да умре човек ни най-малко не означава, че топ губи своето съзнание. Смъртта е постоянен процес в определени условия, при които човек губи онази основа, на която той се е проявявал в определен отрязък от своя живот в материята, в определена форма. Но съзнанието, както казахме, остава, и то е онзи духовен гръбнак, върху който продължават да функционират неговите мисли, чувства, желания и нематериални тела. Четири са необходимите елементи за съществуването ни в материални условия: земя. вода. светлина и въздух, всичките други са техни производни. За физическото тяло, с което живеем на земята, можем да определим, че тези четири елемента са напълно достатъчни, но това е една трета от истината. Да допуснем, че действителната същност на човешкото същество е в аналогичното Вселенско триединство: физическо тяло /материя/, душа и дух. Само в това Велико триединство можем да търсим действителните условия за вечен живот. Коя е тогава онази Върховна сила или необходима среда, в която човек трябва да бъде потопен, за да живее вечно? Ще направим необходимо отклонение: тук употребяваме категорията „душа”, но за мнозина от нас тя е нещо неопределено. Защо? - Душата е извън времето и пространството на материалния свят, с нищо, с което разполагаме в момента на земята, не можем да я измерим или регистрираме. Тя обхваща и времето, и пространството. Какво са всъщност време и пространство? - Две временни мерки, т. е. нямат абсолютен характер, с които се определят нещата на физическото поле на материалния свят - света на третото измерение. Съвременните математици и физици са навлезли теоретично в четириизмеримия и по-високо измеримите светове, обединявайки времето и пространството в една нова четвърта координата. Какво намериха там? Сега някои философи, мистици и учени говорят, че сме дошли от „другия свят”, но ние не помним това. Има ли някой със свои спомени от другия свят или предишно прераждане? Не само това, но ние не помним дори първата година от своето детство - а втората, третата? Коя е първата мисъл, която ни е посетила за първи път и кога? Може би едва в четвъртата година от нашето детство е станало едно слабо пробуждане на съзнанието ни и сме запазили в себе си слаби спомени от този период. Тези слабо проучени и трудно обясними процеси и явления не ни ли довеждат до правдивата мисъл, че през този 3-4 годишен период от нашето съществуване Нещо израства в нас и се пробужда. Това Нещо явно е посято в подходящата почва на физическото тяло, в подходящи условия за растеж и развитие. Не е ли това нашата човешка душа? Ще насочим усилия в открехване непроницаемата завеса на тези тайнствени събития в човешкия живот. Сега, днес, ние живеем, ние съществуваме. Но това живеене и съществуване не е ли просто едно вегетиране? Същевременно съществуването ни, в окултен смисъл казано, се състои само от един елемент и се ограничава от Божествена същина, Която ни е създала, като житни зърна и плодни семена, и което е най-важно, ние сме част от Нея. Ние не можем по никакъв начин да избегнем нашето съществуване, не можем да се самоунищожим. Можем само и единствено да се променяме и развиваме.

Човешката душа в дремещо състояние е просъществувала милиарди години в недрата на Вселенското съзнание. Тогава Тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на по-късно отделения по ред причини индивидуален дух. Душата ни е живеела в съзерцанието на Божественото блаженство в дремещо състояние. При своето пробуждане Тя идва в материята с постоянен стремеж да научи вътрешния смисъл на индивидуалния живот - на нея й се дава върховно право да придобие сама свой безсмъртен, вечен живот и стане отново равноправна гражданка на Небето със свои задължения и права. И сега, когато сме дошли до понятието Първопричина, е необходимо да кажем, че Тя е върховната сила и необходимата среда, в която трябва духовно да бъде потопено човешкото същество. Човешката душа също трябва да бъде потопена в тази Първична среда. Не е ли потопена, това означава, че сме извън новите условия, извън естествената ни среда и ще продължим да живеем вегетиращо, като зародишни семена, очакващи новите подходящи условия още милиарди години. Съществуват ли обективни, духовни условия за пробуждане и развитие на нашето съзнание, които да ни поставят в пътя на вечния живот? Отговорът е еднозначен - Да!

Нашата Слънчева система е заела ново положение в Космическото пространство, планетата Земя е навлязла в нов астрологичен период под знака на Водолей, неговата продължителност е 2160 години. Дават се нови възможности, условия и елементи за друг по-висш начин на живот на човечеството. В крайно трудни, привидно непоносими условия се ражда 6-та Славянска култура на V-та Бяла раса, която ще постави основите на новата VI-та раса. Срещу тези величави процеси се изправят за последен път тъмните сили, властвали с векове от своето измамно царство тук, в материята.

Днес на Земята са в криза материалните условия на живот, рушат се старите форми, не могат да се изградят нови пак от същите материални елементи. Тези, които държат здраво за своето „днес”, казват, че е в криза целокупният духовен и материален живот. Това не е вярно! Духовното, неопетнено от груби материални посегателства учение, никога не е изпадало в такива кризи. То не е подвластно на материята. Всяка една област от сегашните научни познания е в задънена улица, излиза временно от нея. когато се опре на метод от Духовното познание. Обществата, в които живеят хората, се рушат - техните форми не предоставят необходимите условия за порасналото ни съзнание за изява. Така е не само у нас, но и в най-напредналите икономически развити страни. На хората са опротивели войните, ненавистта, омразата, интригите, заплахите, безнадеждността - те оставят горчиви чувства в душите ни. Всеки един от нас дълбоко в себе си е очаквал трепет ерата на Хармонията, Мъдростта, Любовта и Истината. Това трепетно очакване е в състояние да завладее и завладява човешката мисъл във всичките сфери на земния ни живот. От земята, покрита от нас с безлюбие, с безверие, с гробове, погледите ни се устремяват към непрекъсваемото движение, потопено във Вечния живот, към ненарушимата Хармония във Всемира. И това вече не е еднократен акт, а постоянен, неотменим от никого стремеж.

10.03.1998 г., с.Лозица

КАНИСКА

____________________________________

ЛИТЕРАТУРА

1. Радоев. Г., „Живот за цялото”

2. Дънов. П., „Сила и живот”, I серия, Неделни беседи

3. Дънов. П., „Великата разумност”, лекции на МОК, год. XII / 1932-33 /

4. Дънов. П., „Допирните точки в природата”, лекции на МОК, год. II / 1922-23 /

5. Дънов. П., „Методи за самовъзпитание”, лекции на МОК, год. X / 1930-31 /

6. проф. Бъчваров. М. и колектив, „Философски речник”

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...