8. Интуиция. Сетива. Развитие на сетивните органи в човека. 8. 1. Интуиция

[Ани]

ИНТУИЦИЯ. СЕТИВА.

РАЗВИТИЕ НА СЕТИВНИТЕ ОРГАНИ В ЧОВЕКА.

Интуиция

Защо и как възниква в даден човек интуицията? - На този въпрос не може да се отговори точно от сегашните позиции на научното познание. Независимо от начините и методите на разглеждането на това понятие - интуиция, то се свързва от учените с термина психично явление.

Въпросът за интуицията е достатъчно „ясен” за философите диалектико-материалисти. Според тях наименованието интуиция произлиза от латинското „intuo” - „гледам втренчено” - и тя е „способност за непосредствено схващане на истината без предварителни логически разсъждения”. Стъпилият на здрави материалистични основи философ диалектик разглежда интуицията като непосредствено знание, като живо съзерцание в неговата диалектическа връзка с опростеното знание. И, разбира се, отхвърля всякакви опити тя да се тълкува като свръхестествена, мистична познавателна способност или принципно отклонение от обикновените начини за схващане на действителността. Според него интуицията е закономерна форма за представяне на истината, опростена от логическото мислене и практика. Зад способността сякаш внезапно да се отгатва правилния път за решаване на възникналия проблем в действителност стоят натрупаният опит и придобитите по-рано знания и умения. Независимо от дълбоко материалистическия подход при разглеждане на въпроса, се признава, че „психологическият механизъм на интуицията е все още слабо проучен, но с течение на времето резултатите от интуитивното познание логически се проверяват и доказват в практиката”.

Интуицията е предмет за разглеждане и от идеалистичните течения във философията - Интуитивизъм. На рационалното познание Интуитивизмът противопоставя непосредственото постигане на действителността, основаващо се на интуицията, която се схваща, като „особена способност на съзнанието, несводима към сетивния опит и дискурсивното, логическо мислене.”

В Етиката това идеалистично течение поставя основите на съвременния Формализъм. Основните положения в него се основават на твърденията, че най-общите морални понятия имат уникален характер, неоспоримо очевиден, познават се чисто интуитивно и се приемат без доказателства. Интуитивистите стигат и до крайността, в която поддържат възгледа, че основните морални представи имат не исторически, абсолютен характер, не са свързани с човешкото общество, а съставляват особено, неестествено измерение на универсума.

Във философските основи на математиката възниква течение, наречено Интуицизъм. Неговото появяване е свързано с научните спорове в началото на ХХ-ти век около теоретичните й основи. Според това течение точната математическа мисъл се основава на интуицията, която включва: 1. Процеса на умствено построяване на математическите обекти. 2. Изключване на актуалната безкрайност от този процес. 3. Ясно разграничаване и отъждествяване на изграждащите се обекти. Независимо от субективно-идеалистическия характер във възгледите на изградената математическа интуиционна школа, тя изиграва важна роля в създаването и утвърждаването на конструктивната логика и конструктивна математика.

Съвременните учени медици разглеждат произхода на интуицията от латинското „intuitio“ - „вътрешен усет, прозрение.”. В този смисъл на усет, озарение, достигане до решение, и то винаги правилно, без точно да може да се докаже въз основа на какво достигаме до него, или като творческо съзидание, в което формите изплуват сами, без да се търсят с ума - интуицията е призната от медиците, че съществува. Всеки един от нас през своя живот е имал възможност да си служи с нея. От тези позиции се обяснява и механизма на действие на интуицията: „Автоматично съединяване и усъвършенствуване на представите в практиката и годините, асоциативно изникване пред съзнанието на запомнени, непълно осъзнати и не напълно анализирани събития, често от образно пространствен тип, водещи до внезапно виждане на същността, на истината”. Основата, върху която правят своите изводи, са: „многобройните примери на случайните начини за епохални научни открития, които в крайна сметка водят до интуицията”. Задълбочавайки се в разглеждания въпрос, учените медици утвърждават интуицията като неосъзнаваема, явно значителна част от творческата работа на мозъка - т. е. на „безсъзнателното”, дават една от формите на познавателна работа. Нещо повече, цялото съвременно развитие на нервокибернетичните и нервнофизиологичните представи изключва част от процесите на усвояване и използване на информация от категорията съзнание!? От тези процеси те изключват и интуицията?! Своевременно трябва да отбележим, че тя се отнася несъмнено към най-висшите мисловни процеси и като такава нямаме ни най-малкото право да я изключваме от съзнанието и мозъчната дейност - получаваме явни противоречия! Не по-малко е противоречив и научният извод: „Интуицията е само по-забележителен начин за преработка на информация и познавателна дейност, начин евристичен, откривателски, в който няма нищо свръхестествено”. Въпреки този неудачен метод при разглеждане въпроса за интуицията, тя се признава като подход удивителен и чудесен, даващ на човека нови възможности, свобода и смелост за разкриване на тайните на Вселената при всяко посягане към неизвестното.

Новото учение разглежда интуицията с нейното вътрешно съдържание и външни прояви и дава точното й определение. Преди да направим това определение, ще разгледаме въпроса относно мястото на интуицията в човешкото физическо тяло и на коя система от него тя е присъща.

Нервната система в човешкото тяло седели на два основни клона: анимална и вегетативна - симпатична и парасимпатична. Анималната или съзнателната нервна система е с главен представител човешкия мозък. Тя е вторично явление в човешкото тяло, продукт на инволюционното му и еволюционно развитие и е присъща в тази форма само на човешкия физически организъм. Под контрола е на човешката воля и съзнание, в нейно подчинение са: движението, осезанието, мисълта, паметта и т. н., чрез нея ние се свързваме с околната среда на материалните светове. Съзнателно мозъчната система и главният мозък отразяват истината и реалността такива, каквито ни се представят в даден момент, с дадена скорост на движение и на дадено място в материалните полета на Всемира. В своите центрове, посредством сетивните органи на човешкото тяло, мозъкът възприема формите, пространството, времето, изображенията на действията и висшите прояви на живота. Осъзнава възприетото, прави анализи, преценки и ги отразява като представи, мисли, впечатления и т. н. Той ни ориентира в настоящата реалност, в моментната даденост. Основна, характерна черта на анималната нервна система е нейното постоянно развитие и усъвършенстване, при което се разширяват възможностите ни за връзки с по-висшите енергийни форми на Битието.

Вегетативната нервна система е тази, която автоматично поддържа' процесите в човешкия организъм съобразно природните закони и звезден ритъм, независимо от нашата воля. Тя регулира дейностите на всичките органи в човешкото физическо тяло до и в клетъчно ниво, чрез нея приемаме силите в природата подсъзнателно, директно, т. е. възприемаме истината и реалността направо. Присъща е на всички енергийни форми във Всемира, в т. ч. и на Земята, минерали, растения, животни и човек. Характерна черта на вегетативната нервна система в човека е нейната подсъзнателна дейност, изразена в закономерностите на проявения във физическото тяло живот, последователност, порядък в действията и хронологично развитие. Качеството на този тип нервна дейност се определя от количеството натрупани „програми” за действия от всички минали наши прераждания. Тези програми се изпълняват в определени закономерно породени ситуации от сегашния ни живот. Интуитивното усещане е присъщо на този вид нервна дейност. Тук е необходимо да отбележим, че в духовното познание двата вида нервна дейност се разглеждат в тяхното вътрешно единство, привидното им различие се дължи на конкретното място и време на приложение на характерните им функции. Интуицията е тази, която „допълва” ненарушимото от никого и нищо триединство във Всемира. Вече можем да дадем определението: - Интуицията е всеобщ критерий за пълна достоверност на Истината и Мъдростта, заложени в човешкото същество още с идването му на Земята. Даденото определение има нужда от пояснения :

Преди милиарди години започва навлизането на част от човешките същества от Духовния към Материален свят. Тогава човек е разполагал с 12 сетивни органа и сетивни чувства, действащи в обширното поле на Божествения свят. Преминаването ни през Духовен, Космически, Причинен, Умствен. Астрален свят. Етерна област и сегашното ни развитие в Материалния свят е съпроводено с изгубването на седем сетивни органа. От обширното поле на Божествения свят в Материята в нас е останала само една тясна пътечка, тази пътечка е именно интуицията.

Учителят в своите беседи разяснява понятието интуиция: „Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други - чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията - до миналия и бъдещия. Човек наблюдава това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явленията, които ще станат в бъдеще”.

Разгледаният въпрос е актуален, защото: 1. Интуицията се прилага все по-широко и от повече хора в познавателните методи, по-съвършени от досегашните индукция, дедукция, сравнителен анализ. Тя е мост, през който можем да преминем към необятното духовно познание. Същевременно трябва да отбележим, че интуицията не отхвърля сегашните методи на познание, напротив - тя винаги е била и ще им бъде в активна помощ. Помощ за разкриване обширните, с невероятни възможности полета от Космическата същност в душата на човека. 2. Често пъти интуицията се приема като развиващо се или развито вече шесто сетивно чувство в човека, което противоречи на нейния характер и даденото й заслужено определение.

Интуицията е Божествено чувство, което всеки един човек, живеещ на земята, притежава, тя е вложена в него, но не е еднакво развита във всички хора. Когато даваме път тя да се развие в нас, се предпазваме от ненужни страдания и нещастия, които ни съпътстват постоянно във всекидневния живот. Човек със силно развита интуиция може да проверява и придобива реална представа за процесите и явленията, които не могат да се обхванат с наличните ни в момента пет сетивни органа. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже! Когато умът, сърцето и волята се съобразяват с интуицията, човек винаги върви в правия път на Любовта, Мъдростта и Истината. Искаме ли да разберем нещата в тяхната триединна реалност, да придобием знания, за които е необходим не един живот? - Трябва да възложим тази задача на интуицията и да работим заедно с нея. Бъдещото принадлежи на Човека със силно развита интуиция - Проводник на Божествените пътища и принципи, чрез Които е създаден Всемирът.

18.10.1995 г., гр. Плевен