Jump to content

11. Човек и Космос


Recommended Posts

ЧОВЕК И КОСМОС

„Науката и възпитанието” изпълнява ролята на един своеобразен афиш за Великия концерт, който в продължение на близо половин век Учителят П. Дънов ще изнася с любов и постоянство сред българския народ.”

Милка Кралева

Светът, в който човек живее, е непрекъснат извор на тайни, във всеки момент от своето ежедневие, в многобройните области на своята човешка практика той се среща с тях. Неговият непрестанно развиващ се ум, неговата жадуваща за нови хоризонти душа постоянно го заставят да търси причините на явленията и законите, на които се подчиняват. В тези процеси Вселената сякаш се смалява пред търсещия ни поглед, а окръжността на нашите познания и опит се увеличава. Човек условно е център в кръга на познанията, интензивността на неговото движение към периферията определя възможностите на неговото познание.

В земната, човешка еволюция отдавна е минало времето на пълното невежество и страх от природните стихии, които са разнасяли човешкото същество като обрулено листо по лицето на земята. Като лош спомен в неговата душа са останали низките му животински наклонности, които са го отвличали от действителното му човешко призвание. В течение на хиляди години човек е бил абсолютен роб на веществения свят, прекланял се е пред силата на управляващите, молил се на измислени божества, пренасял е жертви, за да добие милост и благоволение, но неговият глас си оставал глас в пустиня. Природата ни най-малко не се интересувала от неговите детински капризи. Тя се движела и движи по своите закони - редът, който съществува в Нея си остава неизменим.

И настъпва моментът, в който необходимостта заставя човека той сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне своя градеж на живота. В тези неимоверно трудни процеси човек използва условията и материалите, които в момента му предоставя Природата, но най-важното е, че той оставя празните си мечти и започва своята човешка практика, която е неотменим етап в неговото еволюционно развитие. Най-сетне той се пробужда от съня на невежеството, неговата духовна природа го заставя да върви в пътя на истинското познание. Рано или късно той трябва да осъзнае, че неговото повдигане при равенство със силите на Природата няма да стане от другаде, освен от общите усилия на човешкия род. Вярата в могъществото на този човешки род изгрява като пътеводна звезда в живота му на земята. Тази вяра разкрива пред неговия жаден поглед увереността, че той няма да бъде постоянно роб на природните стихии. Тази вяра утвърждава ясното разбиране, че Природата е жестока към човека, защото той не познава Нейните закони, не разбира и не чувства Нейния език. Това, впрочем и днес, е така за голяма част от хората в различните сфери на обществения живот.

Но, идва Денят, в който човешкото същество ще започне да разбира по-добре езика на своята Майка Природа, ще се вслушва в нейните съвети, ще изпълнява нейните заповеди. В този ден Тя ще покаже Своето светло лице и ще промени коренно поведението Си към него. Тогава Природата ще бъде готова да ни служи и задоволява наш:те нужди като любяща Майка. И този ден вече е настъпил, ние сме навлезли в началото на тази Нова епоха - Ерата на Водолея.

Особено необходимо е преди да влезем в Новата Земя да изучим и познаваме основните принципи и закони на Новия Живот в Нея. В тези величави по своята мащабност и съдържание процеси човек трябва да се научи да обуздава и изкоренява от себе си неприсъщите на духовното му естество низши животински наклонности, себелюбиви желания и поробващи стремежи - извори на зло в личния и обществен живот. Само когато Човек възприема началата на Разума и прониква в неговите закони, само тогава може да развива в себе си силите и способностите на своето висше духовно естество - те му дават ключа на успехите и го въвеждат в света, където неговият жаден ум намира своето истинско призвание. Призвание правилно и безнасилствено да употреби природните сили за своето повдигане и от техен роб да стигне до положението на владетел в Природното царство. Тогава човек ще осъзнае, че той е не само едно материално същество, но и разумна душа, надарена с ум и воля, тогава той ще навлезе в сферата на своя вечен Първопричинен Дух.

Остава един единствен открит въпрос: може ли човек да достигне сферите на висшите познания и своето истинско „Аз”, без да промени своето сегашно естество? Отговорът е: Не! Със своите стари възгледи и разбирания човек, колкото и високи научни постижения да притежава, колкото и високи технически нива да владее, не може да се влее в организма на новия живот. Общ принцип в Природата е Тя да не търпи в своята същност организми, които внасят в нейните недра разстройство и анархия. Според този принцип един организъм, бил той индивидуален или обществен, или трябва да изхвърли сам от себе си вредните от Природата вещества и зародиши, или да престане да съществува. Трябва да знаем, че едничкото върховно мерило в природния организъм е: всеки да заема заслужено място в нейното тяло в зависимост от вътрешното съдържание и стойност на резултатите, получени при използването на нейните неотменими принципи и закони. Природата така разумно е устроена, че не признава други авторитети в себе си. По точно: справедливо не позволява създаденото да се налага на Създателя, този. който не се подчини на тази истина се подлага на изолация... Тази изолация води до прекъсване на енергоподдържащите връзки с извора на живота, в резултат се получава мъртва, инертна материя, която трябва отново да чака милиарди години да дойдат нови условия за повдигане и оживяване.

Нека влезем във Вселенската сграда през погледа на Учителя: „В нашата видима Вселена има повече от сто милиона слънца, които са с общ център на тежестта. Предполага се, че притегателната сила на това съсредоточие е повече от 78 000 000 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което като всички други се покорява на силата на този монарх и за да направи един пълен кръг около този център, ще му отнеме не по-малко от 20 милиона години. Това съсредоточие според астронома Максуел Хол е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина 65 Piscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персиъс. На такова голямо разстояние, казва същият писател /Максуел Хол - б.а./, една външна вселена, дори да е със същия диаметър, както нашата, щеше да се изгуби и да ни се представи само като малък мъгляв облак. Те всичките са части от един обширен звезден грозд - нашата видима Вселена, която е отделена от всички външни млечни пътища чрез една обширна звездна пустота по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната Вселена може да се изясни с едно от трите предположения:

1. Разстоянието дори до най-близката външна Вселена е толкова огромно, че нейната светлина не е още пристигнала на земята. Като се съобразим, обаче, с големия период от време в нашата геологическа история, това предположение е някак съмнително.

2. Отвъд границите на нашата видима Вселена едно изтъняване на светлообразния етер вероятно свършва в една абсолютна празнина, която, разбира се, ще спре преминаването на цялата светлина от външното пространство.

3. В обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-близък съсед, възможно е да става едно угасване на светлината в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було, скриващо винаги от нашия поглед всички външни галактики. Струве е доказал, че такова едно угасване на светлината действително става даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всички достъпни сведения ни показват, че няма ни най-малък намек подобно нещо да се случи дотам, докъдето нашите най-мощни телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем друг, когато се касае до външните системи. Светлината даже до най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от 20 милиона пъти до Алфа Центурион, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от разредена материя, може би не абсолютно съвършена”. - Науката и възпитанието”, 1896 г. Варна, печатница К. Николов. - Петър К. Дънов.

Сега, на прага на ХХI-ви век, промениха ли се с нещо ново познанията ни за Космоса, в частност за Слънчевата система, от казаното от Учителя в края на миналия век /1896 г./? Нека продължим: „... Тази хипотеза, обаче, не ни забранява да допуснем, че безброй подобни системи съществуват във външното пространство, дори и ние да сме принудени да считаме числото, на видимите звезди е точно определено. Обаче числото на звезди и системи, действително съществуващи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни”.

Съвременните учени продължават спора по този въпрос /Крайна или безкрайна е Вселената - б.а./ и продължават да издигат хипотези в една или друга посока. Кога ще спрат този спор, е неизвестно. Същественият въпрос в този спор е: каква е ползата от него? - Никаква! Отклонение от истинското научно познание. Нека продължим разходката във Всемира: „Бихме ли могли ние да вземем крилата на един ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена, до едно разстояние, толкова голямо, че интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима с най-голям телескоп. може да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашия удивен поглед! Пред него биха се появили системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, биха се показали просто като една песъчинка на брега на океана,- Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като чели идват нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? /Как се изкушават сега „новомистичните учители” на човечеството да ограничат една или две звездни системи, да им-сложат върховно същество и ние да се подчиняваме на неговите закони -всъщност закони, избуяли от техните ограничени умове. - б.а./ Завинаги ли ще бъде пустота? Къде сме тогава ние? Какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на Вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността никъде. Да, велики мисли ни представя Вселената, за да размишляваме. Мисли, пълни със значение, които всеки ум и дух разбира”.

В нас се поражда въпросът: в този безкраен океан от форми и пространства съществуват ли закони, които да са валидни във всяка една негова точка? Тези закони могат ли да бъдат неотменимите Принципи в Природата, които движат живота в неговата целокупност? Къде е мястото на човешкото същество в тези безкрайни и необятни процеси, как можем да проникнем в безпределните простори на Космоса?

Каквито и теории да развиваме днес и за в бъдеще за произхода на човека, той е и си остава рожба на Вселената. В своята действителна човешка същност той притежава преплетени в неразривна връзка физическо тяло, душа и дух. Тази наша триединност се подчинява и управлява от три привидно диаметрално противоположни закона, които са неотменими закони-принципи на Вселената. Тяхното познаване и изучаване става посредством научни похвати и с мощния апарат на Истинската наука. Кои са областите, в които работи Науката на Истината? - Именно трите свята в нашата човешка същност, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областите за работа на истинската наука. Тези три области, три свята, Тя разглежда в една дълбока всеобхватна взаимовръзка. Къде е мястото на тази наука в човешкия живот, в безкрайните форми на Вселената и тук на земята?: „Ако и науката сама по себе си, не е в състояние да измени порядъка в природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно единственото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се научи как да живее съобразно своето естество.“ Така. както човешкото същество е триединно, така също и космическият свят е триединен: „Сегашният порядък във Вселената се управлява от три основни закона. Те са: Законът на притеглянето, мисълта и биоса. Законът на притеглянето подразбира материята, мисълта подразбира ума, биосът подразбира душата. Тия основни закони управляват различните области на великия миров свят, отличаващ се по степента и качеството на естеството си“.

В епохалното развитие на човечеството тези три течения, тези три основни закона посредством човешкия ум са упражнявали и упражняват голямо влияние в обществения живот. В определени периоди от човешкия живот на земята те са приемали различни форми, някое от трите течения е утвърждавало за векове начина ни на поведение към живота на земята и в Космоса. Задълбочен поглед в древната и по-нова история на човешкия род ни дава ясна представа за тези процеси. Познавайки същността на приложението им в обществения живот от личностите, представители на едно или друго от триединните течения. ние можем с достатъчна увереност да познаем кое от тях е взимало превес и какви са неговите резултати. С каквито и факти да работим във вековете на нашето развитие, колкото и да се учудваме на високите постижения в дадени области от човешкото познание, които и в днешни времена са недостижими за нас или сега отново ги преоткриваме, ние трябва да си направим следния извод: Даването на предимство на едно от трите течения довежда до високи постижения в определени области, за сметка на останалите, което води до големи успехи и неочакван упадък на цели общества и цивилизации. Защо се получават тези негативни резултати?

Погрешно е мнението, утвърдено от векове, което се прокарва и в днешни дни, че науката е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на трите философски школи. Явно ние нямаме достатъчно ясна представа за същността на научните познания, тяхното приложение в живота и за самата наука като цяло. За да осветлим още малко въпроса относно науката, ще направим още едно допълнение: „Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота - най-възвишения идеал на Разума.“ - Учителя. Самото определение за науката ни дава ясна представа, че тя е достояние на човешкия дух и е в най-висока степен над категориите материя, мисъл и душа. Тя е онази Велика сила, която, вплетена в правилни взаимовръзки на човешки дух с Дух на Битието, е в състояние да поддържа и развива в правилни и равни съотношения материя, ум и душа. „Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изяснява ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.“ И Тя, истинската наука, най-малко е виновна, когато личностните отношения на нейните представители са взимали или взимат активна роля в една или друга от епохалните постановки на сцената на живота. Сцена, декорите на която са построени от самите нас едностранно, само върху едно от действията: господство на материя, господство на ум или господство надуша. Тези до голяма степен едностранчиви декори в човешкия живот многократно са ни довеждали и довеждат до катаклизмите в човешкото общество. Удачно се поставя въпроса: кои са областите, в които науката може безпрепятствено да оперира? Между учените и философите съществуват различни възгледи по този въпрос. Явно той трябва да изживее своето време, но нека това не продължава незаслужено дълго. Очевидно е, че науката трябва да присъства постоянно в областите и законите, които по видими или невидими пътеки са в същината на Мирозданието.

Законът за гравитация присъства навсякъде във физически изявената материална част, съставка от Вселената. Тя е един от домовете на всичките физически изявени същества, независимо от тяхната форма на тяло и степен на развитие. Границите на действие и приложение на този закон са в самата безкрайност от физически и материални форми. Откъде започват и къде свършват гравитационните взаимодействия? - Не се знае, ние черпим в момента само най-повърхностни сведения за тях от съвременната астрономия и физика.

Законът на мисълта действа в умствения свят, седалище на мислите, дарбите, силите и способностите на ума. Този закон е достояние на всичките мислещи същества, независимо от тяхната степен и ниво на мисъл. Той се простира и изявява по вселените и световете, които са населени от тях. Този закон е в основата на всяка тяхна разумна самостоятелност, основните му положения по същина, независимо от своята форма на изява, са еднакви навсякъде без изключение. В просторите от умствения свят на Вселената геометричните истини се разбират по един и същ начин: цялото е равно на своите части, правата линия е най-късото разстояние между две точки, две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си, точките, които образуват окръжността, са еднакво отдалечени от една централна точка. Тези аксиоми са първоначално внушени и в нашите умове. В който и да е участък от Вселената да се принесем, нас ще ни преценяват с една и съща мярка -мярката на Истината, за добро и зло, независимо на каква степен от развитие се намираме в този момент.

Законът на биос царува в духовния свят - извор на живота. От неговите недра произлиза цялата органична дейност. „В границите му почва нравствената свобода на избора. в която се опитва всяка духовна дейност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно, нравствено същество по свой избор решава свободно да посвети живота си в служене на едни или други начала. Този духовен закон е единственият, който населява всички създадени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с вяра и любов, с мир и радост.“ - Учителят. Законът на биос е най-важният закон във Вселената, чрез него се превръщат Мировите енергии от едно състояние в друго. В границите на тези преобразования стои жизнената деятелност на човешките същества: „Биос е вечната основа, първият и последният във всичко.“

Колкото по-дълбоко навлизаме в същината на трите закона, на които границите на действия са безпределни, толкова по-настойчиво в нас остава убеждението, че те имат една обща допирна точка и тази точка е човешко същество, надарено с разум. По тази причина, когато говорим за разумните същества във Вселената, ние говорим за тях като за човешки същества, независимо кой в какво тяло е в момента и какво пространство и форми заема. След като трите закони са еднакво валидни за тях, то същината и изявата на тези същества е една и съща: човешка. Следователно, именно тези три закона, тези три. свята от Космоса, със своите сили и субстанции, със своите взаимовръзки, съставят областите, в които работи истинската наука. Този троен състав на космическия свят. вплетен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за материя, ум и душа.

И сега. когато сме впрегнали в овладяването на Космоса най-новите достижения на човешката мисъл, в нас трябва да стои на челно място идеята за ненарушимата същност на триединството във Всемира. Никога от нашия поглед не трябва да убягва хармоничната подреденост на енергийните полета и светове, никога не трябва да ни напуска убедеността за еднаквото присъствие и валидност на' трите основни закона в коя да е точка от Вселената. Триединните принципи и закони са в сила и в Космическите пространства, които са населени с човешки същества, а не както ни се представят в момента като пусти и безжизнени. Нашите бъдещи успехи могат да се градят единствено на пра-вилното разбиране и постоянно хармонизиране на категориите: гравитация, ум и биос: материя, мисъл и душа; форма, сила и живот.

И за да не бъдем голословни и да създаваме погрешното впечатление, че казаното от Учителя е една „догма” без приложение и постоянно развитие, ще цитирам един истински българин: „Обществото се развива благодарение на научните открития. Академичните среди изчерпват възможностите на старите знания и ги защитават като единствено правилни. Откривателите възникват от народа. Всичко, което прави живота на хората хубав, се дължи на науката. Откривателите са духовните водачи на народа. Началото на 21 век ще започне не с потоп и други катаклизми, а с възход на земната цивилизация, при който ще се създадат летящи светлинно-антигравитационни кораби и бази, които ще полетят към звездите. За да се подготви човечеството за 21 век, е необходимо най-напред да се обединят мислещите хора от цялата планета в Международно дружество, което ще създаде условия за научно-технически възход на цялото човечество преди обединяването на държавите в единна земна цивилизация. За да се създаде това дружество, е необходимо някой да се заеме с неговото учредяване“. - Васил Манев, „Единство на Вселената“, отпечатано 27.06.1998 г.

02.04.99г.,Русе

КАНИСКА

_____________________________

ЛИТЕРАТУРА

1. Дънов. П. К., „Науката и възпитанието“, Варна. 1896 г. Печатница на К. Николов.

2. Манев. В., „Единство на Вселената“, изд. „НЕОГЕН”. Пловдив, 1998 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...