12. Разум. Свръх разум. Съзнание и Подсъзнание

[Ани]

РАЗУМ. СВРЪХРАЗУМ.

СЪЗНАНИЕ И ПОДСЪЗНАНИЕ.

В реалния „физически свят” човек живее в третото измерение, т. е. координатите на неговото съществуване са по осите „X”, „У” и „Z” на пространствената Декартова система. Тези координати от своя страна определят начина на човешкия живот и го ограничават в своите три страни: време, пространство и скорост, /фиг. 1 /

Знанията, които ни се дават в тази пространствена триизмерима система, са безсилни да обяснят редица явления и преживявания, които съпътстват човешкия род в неговия многовековен ход в материята. Тези знания, наложили се вече като непоклатими догми, отричат много или малко реалността на всяка една духовна практика, която ни повежда към вратата на необятните простори на по-високо измеримите светове. В нас се поражда закономерно необходимост не само от умствени процеси, но и от духовни, за да се достигне до ключа за отваряне вратата на Истината за човешката поява, съществуване, призвание, предназначение и смисъл.

Трябва добре да осъзнаем, че всяко по-ниско измерение е врата към следващите по-високо измеримите светове. Това, което не може да се види и обясни от едното измерение, може лесно да се види и обясни от следващото по-високо измерение. Независимо от нашите догадки и предположения, човешкият живот протича едновременно в трите свята: физически, духовен и Божествен. Научно и практическо доказателство за това твърдение в момента няма, но това едва ли е нужно. Процесите и в трите свята си вървя; и се развиват по неизменимите Принципи на Всемира и на тези принципи им е безразлично дали ги признаваме или не. Единствената полза за нас е познаването на тези неотменими закони и тяхното съзнателно и разумно прилагане в човешката ни практика. Нека погледнем в човешкото поведение на мислене. То е организирано и подредено в енергийни нива е следната последователност: подсъзнание, съзнание, разум и Свръхразум. /фиг. 2/ Седалището на този вид организация се намира в нашата т. н. „мозъчна кутия”.

Многобройни са научните изследвания в изучаване мисловните области на човешкото същество. Според професор Ян Стифънсън от университета във Вирджиния, САЩ. подсъзнанието е обширно поле от информация за миналите ни животи, която за съжаление в нормално състояние не можем да възпроизведем. Тя се активизира частично при определени условия като: хипноза, медитация, стресови състояния или по време на сън. Съзнанието като особен вид организирана енергия е присъщо на всичките царства на земята: минерално, растително, животинско и човешко. Неговото качество зависи от формата, в която е вложено. Разумът е качествено нова, по-висока организация в мисловните процеси, присъща на човешките същества. Той е онова качество, което ни отличава рязко от всичките други нам познати живи организми.

От началото на двадесети век човекът навлиза в етапа на изграждане и развитие на своя Свръхразум. Създадени са условия за тези величави процеси - от една страна в човешкия физически организъм, от друга страна - от активизиране на духовни центрове както по повърхността на земята, така и в необятния Космос. Един от активно работещите елементи в тези процеси са и циклите на прераждания на човешкото същество. В тези цикли активна роля играе нашата душа. Тялото ни, като материална физическа съставка на Всемира, се променя, мени своята форма, но неговото вътрешно съдържание, главно душата, остава вечна - тя променя само своя енергиен интензитет. Всяка земна човешка смърт е трансформация, раждане на душата и обратно - всяко раждане е затвор, смърт за човешката душа. За духовно зрящите не е тайна, че душата сама е избрала физическото тяло, в което ще се прояви в своя земен път. Тя слиза в материята, след като е завършила своето т. н. обучение и пречистване в по-високо измеримите светове на Всемира. Периодите ни на прераждания преди около 8000 години са били в цикъл през 1000 години, сега този период е скъсен на 40 - 45 години. По-точно казано: ние сме на прага на критичната точка, когато нашето Свръхсъзнание, достатъчно развито, може да прониква в обширното информационно поле на подсъзнанието. От друга страна, в своя еволюционен ход през материята ние натрупваме определения максимален брой прераждания /за човешкото същество 777/, които от своя страна ни предоставят възможността като духовни същности да навлизаме в по-високо измеримите полета на Вселената. Така, както в Природата нищо не се губи, а само променя своята външна форма в зависимост от вътрешното си еволюирало съдържание, и ние, като фрагмент от този процес, не правим изключение и се променяме във форма и съдържание. Веднъж записани в „книгата на живота”, не можем да бъдем изтрити, само можем благодарение на нашето лично поведение и човешка практика да се движим нагоре към действителната си триединна човешка същност или да се върнем обратно в старите си нива на развитие. И от там със съжаление да чакаме отново милиони години наново благоприятни условия за растеж.

Ще се спрем малко по-подробно на процеса прераждане, той придобива в днешните дни актуално звучене. Самото прераждане е затворен цикъл, кръговрат, при който душата навлиза в периода от зачеването до раждането на детето. За да се променят и изчистят предишните ни грешки в миналите животи, прераждането е подчинено на т. н. закон на Кармата, от Санскритски - „действие”. Законът за прераждане е неделим от закона на Кармата, който закон действа единствено и изцяло само в земни условия. В него съществуват определени правила: това, което си излъчвал или извършил като мисъл или действие в предишния живот, се връща обратно при теб. Омразата се връща като омраза; любовта - като любов и т. н. Като процес прераждането се подчинява и на определени математически зависимости, една от тях е матричната - матрицата винаги трябва да бъде запълнена по редове и стълбове. Съществуват и принципи в мястото на прераждане. което се провежда в строго определени географски координати, в дадена народност. държава и т. н. Изпълняват се и определени обществени функции, заемат се ръководни постове или сме под тяхно подчинение, променен е и полът... Ситуациите в поредиците от животи привидно се повтарят, участниците са едни и същи, само дрехите и гримът на актьорите са променени. Много често човек усеща, че е бил в дадена ситуация вече, интуитивно се учудва на своето поведение при изиграване на ролята, сякаш предварително хиляди пъти е репетирал тази сцена. Логично е тук да се зададе въпросът: може ли да се променя Кармата? Да, може! Само и единствено с поддържане на здрава връзка с Любовта. Мъдростта и Истината. Любовта от хармоничните трептения на цялата Вселена, Мъдростта в пътя на човешкия дух, душа и тяло и Истината на Вечността, в която живеем.

Юни 1995 година, гр. Плевен

КАНИСКА