Jump to content

14. Физически, Духовен и Божествен свят


Recommended Posts

ФИЗИЧЕСКИ, ДУХОВЕН И БОЖЕСТВЕН СВЯТ

„Целият свят се прекланя пред моя ум, аз се

прекланям пред Петър Дънов от България“

Айнщайн

Съвременната научна мисъл търси път към разкриване механизма за действие на всичките природни сили. Някои физици са уверени, че са близо до създаването на единна теория на полето, която ще даде достоверна картина на заобикалящата ни видима и невидима действителност във Вселената.

Теорията на Относителността /1915 год./, създадена от Алберт Айнщайн, е може би една важна крачка към формулирането на един-единствен Принцип, общ за физиката и другите клонове от научните познания, посредством който бихме могли да обясним по какви закони е устроен Всемирът. Големият учен на нашето столетие упорито работи за реализиране пълна хармония между Теорията на Относителността и Квантовата механика. За разлика от неговата Теория, занимаваща се с енергия, време и скорост в безкрайното пространство. Квантовата механика се занимава с поведението на най-малките енергийни материални частици: електрони, протони и кварки. Крайната цел на учения Айнщайн е откриване, изграждане и прилагане на универсална координатна система, от която да се наблюдават и обясняват събитията в разноизмеримите светове и енергийни полета от заобикалящата ни действителност. Вникването в Квантовата теория е свързано с познаването и прилагането на т. н. принцип на неопределеността на Хайзенберг, съгласно който е невъзможно да установим едновременно и с пълна точност разположението и скоростта на коя да е частица - енергия в пространството. Колкото сме по-уверени в едното измерване, толкова сме по-несигурни за резултатите в другото. Айнщайн активно работи с Квантовата теория, но никога не я приема безрезервно, не му допада елементът на случайност, който е заложен в този принцип: „Бог не си играе със зарове“ - казва топ. Инспекторът „трети разред“ в Бернското федерално патентно бюро, двадесет и пет годишният беден Айнщайн, създава С. Т. О. /Специална Теория на Относителността/ в нейния математически вид за пет седмици, а импулсът за нейното решаване идва само в един ден. Общата Теория на Относителността /О. Т. О./ му струва десет години активен труд. а в последствие - цял живот, и все още не е приета от научната общност напълно /Справка: Речта на Айнщайн в университета Киото на 14.12.1922 година/. И още едно необходимо уточнение: Айнщайн е Нобелов лауреат, но не и във връзка със създадената от него Теория на Относителността. Тази Теория, която стои величаво в стръмния път на научното познание, от който се разкриват пред човешкия научен взор не само велики природни тайни, но и дълбочината и величието на човешкия разум, си остава като доведено дете на официалната наука.

Българската академична общественост, а и не само тя, ако съществува Есе още такава, трябва да признае наличието на самобитния талант - учения, физик и математик, българина Васил Манев. След години на упорит труд на него му се дава да създаде една научна истина, далеч от похватите на днешното тромаво търсене на истините, която по своята коректност се намира много по-близо от всичките други до истинското научно познание за навлизане в недрата на Всемира. Практическата теория „Единство на Вселената - гравитация, живот, смърт и безсмъртие” е фундаментално произведение, в което изказаните истини се доказват от всичките ни познати до сега физически закони и пределно достоверни научни теории. Неоспорим факт е, че в него се потвърждава Специалната Теория на Относителността /С. Т. О./. стига се до най-важните зависимости от Общата Теория на Относителността /О. Т. О./ по елегантен начин, показва се настойчиво, че законът на Нютон за гравитация е напълно верен. Особено внимание заслужава фактът, че гравитационните, електрически и ядрени взаимодействия се изразяват от Васил Манев от етна и съща математическа зависимост, а именно и тази е била крайната цел на Айнщайн.

Напълно обяснимо и понятно е навлизането, оперирането и доказването от автора на категориите: живот, прераждане, световен живот, безсмъртие и Абсолютен Дух-Бог, но не и за представителите на официалната наука. Когато някой като автора дръзне да покаже, че тази наука е неточна и се усъмни в нейната коректност, срещу него се използват всичките възможни позволени и непозволени средства за потискане. Ще си позволя да цитирам учения Манев: „Отдадох живота си, за да напиша тази книга. А сега очаквам обиди, унижения... и то само защото напускам ограниченото човешко мислене”.

Разбира се, вече във второто издание на книжката, авторът не е толкова категорично отчаян /защо ли - б. а./ и поставя в центъра на решаване на проблемите в цялото човешко общество /в частност на отделна страна/ един т. н. научен съвет на личности-учени в отделните области на научното познание. Но всичкото казано от него. и съдържанието на научните му виждания, и конкретните му предложения, са само една трета от Истината. Може би мисли, че това е достатъчно за настоящия момент от нашето развитие?...

В научното познание е неоспорим фактът, че всяка една теория се приема в човешката практика, когато имаме преки или косвени резултати от нейното прилагане в живота. Също неоспоримо е, че резултатите трябва да се видят и усетят посредством сетивните органи, с които човек контактува с действителността. Съвременният човек, така както е устроен сега, съзнава и вижда обективно проявите само на т. н. физико-химични и физико-биологични сили. За него реално, обективно е само физичното. вещественото, само то се поддава на измервания, на претегляне и изчисляване, а невидимото е субективно, ирационално и несъизмеримо. Съвременните хора, доброволно или принудено, са изпразнили насила света, в който живеят, от всичко разумно, което е невидимо за тях. Те не признават наличието на други разумни и интелигентни същества като тях. които работят и живеят в недостъпните за техните сетива сфери на Вселената. Остават откритите въпроси: такава ли е Природата, каквато я обясняваме в момента? Посочените от съвременните учени „природни закони“ миродавни ли са за Природата в нейната цялост?

Разбира се, познанията в областите на човешката практика са верни, защото са почерпени от опит и лежат върху основата на резултатите от този опит, върху това се гради и самият човешки живот. Но природата има много езици, с които говори на хората. Кой е чул нейният тих и нашепваш глас? Който не Го чува и не Го разбира, казва: „Тук е поставена точка, тук плоскост, там има река, планина, гора и т. н. „Да. това са все разбрани работи! Но Природата прави и неща повече от точка, плоскост или фигура-форма! И тогава ние казваме: „Това са неразбрани работи, те не съществуват”. А опитахме ли се поне веднъж да вникнем в тези уж неразбрани за нас работи? - Не! И веднага трябва да подчертаем, че поради неоправдано незнание ние действаме днес в Природата като чудовищно голям безотговорен фактор. Ние мислим, че можем да разполагаме безнаказано и неограничено с всичките нейни блага, сили и съкровища. Третираме Природата като нещо, което трябва на всяка цена да покорим, да обсебим и в крайна сметка да променим към по-лошо до неузнаваемост. Използваме безогледно и без мярка минералните, растителни и животински царства, често унищожаваме и форми които макар невидими за нас, са пълни с разумен живот. В своя разрушителен поход мислим дори, че можем да разполагаме и с човешкия живот. В тези свои дейности забравяме нещо много важно, което поне ежечасно и ежедневно е пред погледа ни - Природата винаги възстановява своя суверенитет. своето неизменимо равновесие. Тя винаги утвърждава своите вечни разумни принципи. Досегашният исторически опит на човечеството дава блестящи доказателства за това в глобален и личностен план: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезват безвъзвратно изтрити от лицето на земята велики раси и народи, неочаквано, привидно безпричинно умират цели царства и личности с тяхната блестяща култура и огромен опит. Те загиват със своя преходен човешки ред. но Великият и Разумен ред е Природата винаги пребъдва.

Човекът често не осъзнава какво реално влияние оказват върху неговия живот и съдба, тук. във физически обективния свят. „субективните“ състояния на съзнанието му -желания, мисли и чувства. В разумното устройство от видимата, материална част на Вселената участват и сили от по-висок ред, които не знаем поради нашето невежество как да сведем към физичните, но те реално съществуват и действат активно върху земния и човешки живот. Законите, по които работят тези сили видимо за човек, са коренно различни, те дават понякога диаметрално противоположни резултати, макар да преследват една и съща цел. Често ние не приемаме тяхното реално влияние, но в областта на нашето подсъзнание се подготвят такива конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм, за да направят цял поврат в живота ни. Казаното в частност за човека важи с еднаква сила и за целокупния човешки живот на земята.

За да бъде по-добре разбрано казаното до тук и за да продължим нататък, ще трябва да кажем, че в духовното познание се дават знания за седем космически елемента, полета, тела, сили, измерения или светове. Четирите от тях са с наименования на светове: физически, астрален, причинен и умствен, петият се приема за област, проводник на светлината - етерен. Другите два елемента, светове са отвън днешните ни, макар развити в някои хора, възприятия. Същественото за етера или познатия от древността ефир е. че той „ограничава” и „обхваща” другите четири свята, а също, което е най-важното. прониква и е обвивка на всеки един макар и най-малък неделим елемент от тези четири еня-... Седемте космически елементи с безбройните си групи и подгрупи - много повече от познатите сега на науката химични елементи - са само условни изменения на Един Единствен Елемент. Този Елемент е възприемал и възприема различни наименования в зависимост от степента на човешкото познание. Когато разгледаме безпристрастно съдържанието на коя да е религиозна форма, независимо от нейния характер, установявайте, че то е оди до една обща основа. Тази обща основа е изтъкана от познания, конто не са нещо друго освен практически методи за прехвърляне мостове от физическия свят към другите по-високо измерими светове. Друг е въпросът как се прилагат в човешкия живот и от кого. Тези познания. ЗАЛОЖЕНИ в човешката същност, се активизират периодично под различно удобни форми в зависимост от степента на нашето развитие, ненасилствено. от високо духовни интелигентни същности. Тук сигурно ще възникне ново питане: защо не ни оставят сами да си прокарваме пътищата за духовно и материално развитие, а се намесват в човешките ни дела и с какво право? И този въпрос е толкова „мъдър“, колкото вечно изтърканите много повтарящи се лъжи, които в крайна сметка превръщаме в истини. И за това, че за човешкия ум е почти невъзможно да не се поддаде на прибързани изводи, ние често си създаваме окончателни грешни мнения, преди да сме проучили предмета от всичките му възможни страни. Едва ли има по-голяма грешка от тази и когато към нея прибавим псевдодуховните и примамливи учения, сковаващите религиозни догми и самопровъзгласилите се „учители” на човечеството, се получават резултати, които винаги водят до мракобесие. Особено благоприятна почва за този тип грешки в човешката практика се създават в периодите ни от развитие, когато са в криза старите материални форми за живот. Винаги преди да настъпят такива кризисни моменти в човешкото развитие, се повдига плътната завеса и ни озарява Едно Велико Учение. Учение, вечно като Всемира, в което вземат активно участие духовни същности, преминали преди милиони и милиарди години своя неотменим етап от човешка практика. И тогава никой, от обикновения ученик до най-издигнатия адепт тук на земята, няма право да остави на произвола на съдбата, сред скептични и подиграващи се хора онова, което е било тъй грижливо създавано, изстрадано и пазено дълги години - ЗНАНИЕ.

Каквото и да говорим, в човек е заложен един постоянен стремеж към по-добър, по-справедлив и по-щастлив живот и свят, в който да протече неговият светъл живот. Пътят към това благоденствие не е директен, както човек в своята гордост се заблуждава, а преминава през йерархията на разумно подредени светове и същества, които ги населяват. Човешката раса населява не само Земята - Слънчевата система, цялата звездна Вселена, планетите и слънцата са населени с разумни същества, които принадлежат на тази ЧОВЕШКА РАСА. В Нея не е важно кой в какво тяло е и как се проявява енергийно и в световете и полетата на всемира. Условното разделение между съществата е в степента на тяхното развитие в процесите на усвояване и прилагане Знанието за Всемира, която степен можем да назовем спокойно - духовно ниво. В тази безусловна йерархия нашето духовно равнище тук на Земята е определено от Петричката светица Ванга като „детска възраст на Разума” във Вселената.

Ние с въображение и дух вникваме в закономерностите на световете, нашите знания са изградени в процесите на нашата практика, лично преживени, и са в резултат на натрупан, наш личен, многовековен опит. Видимата, материална част на Битието е създадена за основа, върху която човек се учи и развива своите неподозирано огромно заложени способности. На нея той живее във физическото си тяло, посредством което в жизнени цикли изгражда останалите си високоизмерими тела, с които може да пребивава в съответните по-високо енергийни светове. В непрестанната еволюционна спирала на развитие, в зависимост от своя начин на живот, още тук на земята човек сам заслужено може да заеме по-високо място в йерархичната подреденост на световете. Още тук на земята може да придобие правата за ползване висшите знания и опита на напредналите същества от Човешката раса.

Учителят Петър Дънов, през своята 22-годишна преподавателска дейност в школата на „Изгрева”, разкрива съществуването на трите основни свята от проявеното Битие: Физически, Духовен и Божествен. Той постоянно прехвърля мостове и дава методи за работа в тези три свята: физическия - на противоположностите и разделението. Духовния - на еднаквостта и разумното събиране и Божествения - на Хармонията, уравновеся-ваш всичките останали светове. Учителят оставя и трите универсални ключа за отварянето на вратите към тези три свята, в т. ч. и на физическия, който е още неразбран от нас. Тези ключове: Любов, Мъдрост и Истина, днес все по-рядко се използват и лежат захвърлени, ръждясали някъде в мътната вода на нашите страсти и животински желания.

Физическият свят е едно малко сечение в Материята, в него живеем посредством физическите си тела. Те са най-съвършеният инструмент за работа в материални условия на тяхната основа благодарение на лично положения труд и висши познания ние изграждаме останалите си тела. При сегашните условия на живот на всеки седем години в нашето тяло става една промяна. След всеки от тези седем години в човек започва една нова фаза. което окултната наука нарича изграждане на ново тяло. Такива тела в човек главно има седем. В по-духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите човешки същества се развиват още две. Следователно в човека е заложено и могат да се развият всичко дванадесет тела. Сегашната ни култура на познание е достигнала едва до положението бегло да схваща първите седем тела на човека, които като седем струи се вливат и изтичат в пространството.

На планетата Земя властват четири царства: минерално, растително, животинско и човешко. В минералните форми живеят същества с етерните си тела. Растенията във физическото поле сега образуват свое тяло. нямат съзнание и затова издържат на големи външни страдания. В тези трудни условия те сега образуват жизненото си - етерно тяло. Животните живеят на земята в астралните си тела, може да се каже, че в земните условия те приготвят материал за бъдещите си физически тела. Цялото това приготовление е с цел. която за тях е Велика, да се образува онази форма на тяло, която може да се одухотворява. И при създадени нови подходящи условия, когато ние, човешките същества, направим еволюционна крачка нагоре, животните да заемат нашето сегашно място.

Физическият живот в човека е първото необходим условие за преминаване към духовен и Божествен живот. Духовният живот има три среди, през които преминава Божествената мисъл, или в по-научна форма: божествената мисъл преминава през материална, субстанциална и есенциална среда. Конкретните места на тези среди във физическото ни тяло са: стомах, бели дробове и мозък.

Ще започнем разглеждането на другите по-високо измерими светове, като база за сравнение ще ползваме утвърдени и властващи в момента в материални условия измервателни единици на време - 1 секунда и скорост -300 000 км/сек - скоростта на светлината. Няколко уточнения: скоростта на светлината е едно от четирите свойства на Етера. В Етера светлинните вълни имат определен Център. Съществена е разликата между изчисленията, които правят днес учените и това, което отговаря на истината за светлината, нейната скорост и произход. Има места във Вселената, където Етерът е с различна гъстота, а това се отразява върху бързината, скоростта на светлината. Пределно допустимата скорост на светлината във физическите полета на материалната част от вселената е 299 792.458 км/сек. Ние говорим и за най-малкия отрязък от време - 1 секунда, но какъв е смисълът и характерът на тази основна измервателна единица за време не знаем. А има ли по-малки мерки за време от секундата? СЕКУНДАТА означава времето, в което нашето човешко съзнание е будно, най-малкото време в света на материята, в света на третото измерение е секундата. Тя като лакмус отразява и реалните възможности за скорост и форма на движение на човешкото същество в обектите на триизмеримия свят. Има и по-малки времеви интервали от тези на секундата, за пример: за една секунда светлината изминава около 300 хиляди километра в нейния реален свят. тя само за един човешки миг свършва работа, колкото човешкото същество едва ли ще свърши за една година. Като заключение: и двете константни величини, абсолютизирани в материята - време от една секунда и скорост на светлината - за нашите по-нататъшни разглеждания ще имат относителен характер. Можем още да добавим, че проникването в световете в по-високо измеримо енергийно съдържание от третото, светът на материята, се основава на физически закони и математически зависимости, в които се координират силите, а изчисленията се извършват с числа, при които единицата е възможно най-голямото число. Всичките цифрови изрази с „положителен” или „отрицателен” знак са адаптирани към сегашните ни понятия за цяло реално число. Геометричните интерпретации в тримерни и двумерни координати са се извършили на базата на неевклидовата геометрия, по-точно казано - по „Теория на паралелните прави” от Лобачевски и понятието за пространство на Риман.

Астралният свят е светът на четвъртото измерение, той не е пространствен като нашия триизмерим материален свят. Четвъртото измерение показва телата, независимо от тяхната форма и съдържание, в постоянно движение. Причината за всяко едно по вид и форма движение във физическите полета на материята е неотменимото присъствие на четвъртото измерение във Всемира. Кой е принципът в четвъртото измерение, в астралния свят? - Нека във времевите полета имаме едно тяло. което се движи в пространството, и нека определим времето, за което тялото ще се премести от една точка на положение в друга точка, независимо с каква скорост. Когато определяме това преместване това събитие е принципът на четвъртото измерение. „Всяко движение, в каквато и посяда го направите, то е принципът на четвъртото измерение, то е посоката на времето. Имате пространство и време. Пространството е мястото, което един предмет заема, времето е каква работа предметът е извършил”. - Учителят

В Астралния свят времето и скоростта са величини с отрицателни стойности спрямо времето и скоростта на нашето физическо триизмеримо поле. Сравнени с познатите ни единици за време и скорост, там една земна секунда се равнява на 793,1872523... сек. скорост, пределно допустима до 8 443 322,949 км. за секунда. За пример: двуседмичния ни престой в астрално поле се равнява на 30 години земно време, върнато назад. Астралният свят е чувствен. Това, което трепти, е чувственият, астрален свят - където имаме чувство, имаме и трепет. За да можем да се справяме с времето или по-точно казано, да можем да владеем неговия ход, не само напред, но и в отрицателна посока, трябва да разберем какво нещо е трептенето, като атрибут на чувството. А чувствата са основа, върху тях е изтъкан астралният свят. Човешкото същество живее в астралните полета със своето астрално тяло, което е изградило през своите жизнени цикли върху основата на физическото си тяло. В зависимост от степента на развитие на това свое астрално тяло човек може да заеме и различно ниво в астралните полета. От там ние можем да видим физическия свят като една водна площ, която се движи. Когато живеещите на земята хора отправят добри мисли и чувства в пространството, то веднага в астралните полета те се приемат като своеобразен вид храна или по-точно - енергия. Трябва добре да знаем, че във всеки един момент, каквото и да мислим и чувстваме тук на земята, това веднага засяга и невидимите за нас същества и светове. Всяка една наша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като едно трънливо растение, а семената на тези тръни се отглеждат тук, при нас. По-невежите жители на Астрала се мъчат да изкореня тези тръни, а по-висшите същества, за които се говори в митологичните текстове и предания, слизат на земята да освободят хората от тях, да преобразуват сърцата им. Нашият физически свят за животните на земята е техен астрален, те живеят тук в своето астрално тяло, в своя астрален свят. Известни болести, лоши мисли и желания, които се появяват в нас, са предизвикани от представителите на животинското царство - и те по същия закон в нас, във физическото тяло, създават много трънливи растения. Те израстват и ни създават немалко болестни страдания. За да се освободим от тези страдания, трябва коренно да променим своето отношение към всичките представители на животинското царство, в т. ч. да не ги използваме и за храна. Не бива да се заблуждаваме, че животните са слаби, че техните мисли са елементарни, не - невнимателно предизвикани от нас, те могат да извършат цял поврат в нашия живот. Всичко, което природата е създала, е чисто и свято и ние не трябва да нарушаваме този ред на нещата. Една мравка или пчела, създавана милиони и милиони години, стои много по-високо от един човек, роден от човека.

Астралното тяло на човешкото същество в детайли повтаря неговото физическо тяло. Нещо повече, ако във физическото тяло има известни недостатъци или липсват части и органи от него, астралното е с ненарушена цялост. Има хора на земята, които притежават способността да работят с органи от астралното тяло на човешкото същество в астралните полета. Разбира се, в енергийните изявени полета на органите и телата. Тези хора могат да проведат интервенции на органи от физическото ни тяло, които привидно са немислими и нелогични от гледище на съвременната медицина, без сложна хирургическа апаратура и без наличието на антисептични средства. Но фактите са налице, постигат се отлични резултати, макар несъвместими с логиката на съвременните медицински научни познания, но всъщност това е недалечното бъдеще на хирургията.

Умственият свят е динамичен, свят на разширението. Там, където е мисълта на човека, там е и разширението. Умът на човека постоянно се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбираме законите за разширение на нашия ум, не можем да се справяме с безпределното пространство, в което съществува неизменно животът в неговите многообразни форми. Всеки един проявен живот, независимо от неговата форма и съдържание, заема определено пространство във Вселената. За да можем да владеем пространството и да проникваме безпрепятствено в него, трябва да познаваме законите на разширението. Основно пределната скорост в умствения свят е 237 791 594,1 км. за секунда, а основно време, приравнено към земната секунда. 22 338,99283... секунди. Посредством умственото си тяло можем да извършваме безпрепятствени преходи до коя да е точка от Вселената за съвсем кратко време. В умствения свят всяка една мисъл от земята приема определена форма, запълнена със съответното съдържание. Тази форма се дължи на чувствата от един по-висок, причинен свят. Нашето човешко мислене е построено от образи, които са създадени от причинното ни тяло, каквато и мисъл да имаме в себе си и колкото тя и нереална да ни се струва, трябва да знаем, че това е действителен образ на нещата. Не съществува мисъл във Всемира, без за нея да има реален образ, независимо от кои енергийни полета или светове е неговият произход. Първото и най-важно условие за развитието на човешкия ум в материята е разширяването. Това разширение е абсолютно необходимо при изучаването на обектите и процесите в Космоса от нас. Вселената постоянно ни се изявява и става досегаема за нашите сетива, защото върви по пътя на смаляването и ограничаването, ние я изучаваме и проникваме в нея по пътя на увеличаването и разширяването. Там, където се простира границата на двата процеса, е и границата на нашите познания. Тези величави по своите мащаби процеси са постоянни, еволюционни и спираловидни.

Причинният свят е свят без противоположности и противоречия, когато говорим за него, това подразбира същността на нещата. В този свят причините и следствията са в едно цяло. Скоростта и времето имат следните стойности, отново приравнени към физически познатите ни стойности: скорост 697 061 570 км. за секунда и време 629 146.2186 сек. Окултните науки дават особено значение и роля на причинните полета, те са постоянно жилище на човешката душа. Ако разгледаме даден човек с неговите физическо, астрално и умствено тяло. все ще открием някакъв недостатък, но в причинното му тяло няма недостатъци. В причинния свят, в своето причинно тяло можем да видим своята душа. която блести във величието на своето могъщество и доброта. Казано е. че Бог живее в човека, това подразбира, че Той живее в причинното му тяло. С физическите си тела ние живеем и творим в материалните полета на световете, а душата ни ни посещава в определено време при определени условия. Тя е тази, която ни дава импулси и директиви за работа във всяка една сфера от човешката ни практика, тогава именно се чувстваме богати и вдъхновени. Когато започнем изпълнението на своята работа, Тя се оттегля в причинните полета, наблюдава какво и как го вършим. Докато държим постоянна връзка с нашата душа, ние имаме постоянно сили. желания и възможности за творческа работа, щом прекъснем тази връзка, животът ни се обезсмисля, нашите сили ни напускат и страданията започват да се нижат едно след друго. Човешките същества могат да се обединят, когато свържат своите енергии на душите си в причинните полета, където съществуват принципите. Там, където съществуват закони, измислени от хората, няма единогласие, където има принципи, разногласията изчезват. Причинното тяло на човека няма физическа съставка, но може да се изяви като енергийно в по-напредналите човешки същества. Причинните чувства, когато слизат в умствения свят. приемат определени форми. Всяка сила се определя от известна енергийна форма, а пък всяка форма в своите действия се обуславя от вътрешната сила, която е вложена в нея. Астралният свят дава горивото, с което се оформя всяка една сила. етерният свят дава пътя, посоката, а физическият показва мястото, където трябва да действа силата, в него се вижда и какъв е резултатът от нейното действие.

Етерният свят съществува в три неделими състояния, ние познаваме бегло само едното от тях, в което се разпространява и преминава светлината със скорост 299 792,458 км. за секунда. Тази скорост, наречена още скорост на разпространение на светлинните тъчи. се приема от съвременните учени за абсолютна, което не отговаря на действителността във Вселената. Сегашната наука за съжаление не познава добре дори и външната светлина, която ни заобикаля и която виждаме. Какво биха казали те, ако знаеха, че от количеството приета и отдадена от нас светлина зависи степента на развитие на човешката мисъл. В етерния свят скоростта и времето имат стойности: за скорост 188 613 517.200 м. за секунда и време 17 719 004,34 сек. Оше веднъж ще подчертаем, че физическият, астрален, умствен и причинен свят имат външна изява, защото етерните полета ги ограничават и обгръщат и те придобиват форма. Все още е спорен въпросът в научните среди относно реалното съществуване на етера, в т. ч. и на етерния свят. Някои от тях дори не го поставят и за разискване. Независимо от тяхното и наше субективно мнение, без реалното наличие на етерните полета и етерния свят нито едно същество няма да е в състояние да извършва какъвто и да е бил мисловен обмен на енергия, необходима за неговото съществуване: „Външната светлина, която виждаме, е резултатът на мисълта на възвишените същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества. Животните възприемат оная светлина, която излиза от нас. Те не виждат нещата, както ние ги виждаме, понеже приемат светлината, която е преминала през две гъсти среди, вследствие на което е претърпяла двойно пречупване”. Нещо повече, етерът прониква навсякъде във Вселената и обхваща целия микро и макро-Космос. Във физическите ни тела той обхваща цялото ни физическо тяло, всичките ни органи и поотделно всяка една клетка, от която е изграден нашият организъм. От веществената част на етерните полета в Космоса са изтъкани мрежи, аналогично на изтъканата от паяка паяжина, които в пространствена форма са една в друга безброй сфери. В местата на възлите в съединяване нишките от мрежата стоят разположени звездите от типа на нашето Слънце, върху мрежата лежат и я огъват другите небесни тела, като планетата Земя. Степента на огъване на етерната мрежа не зависи от теглото на космическите обекти, а от степента на еволюиращия разум, развит в тях. В етерните полета съществуват координати на пътища за безпрепятствен преход от планета на планета,, от една слънчева система в друга. Можем да дадем пример: познатият ни още от дълбока древност „Път на коприната” е реализиран, прокаран на земята по проекция от такъв тип „звездна карта” - за безпрепятствен преход в Космоса.

Описаните светове и тела не се реят някъде в дълбините на пространството и времето, те са до нас и в нас - хармонично подредени, активни, в постоянен обмен, подчинени на Една Велика Разумност. Ясна картина за процесите в тях и тяхната същност дава Учителят, и това не е само едно от всичките философски понятия, а действително обяснение на въпроса: „Физическият свят съставя почвата на живота, астралният - водата на Божествения свят, а менталният /умственият - б.а./ - атмосферата, въздуха на този Божествен свят. Причинният свят се представя от светлината и топлината, които пък са причина за цялата растителност на земята: астралният свят съставя моретата и океаните, а етерното тяло - малките и големи реки, които са се проектирали във физическия свят. Етерното тяло е така свързано с физическото, че през неговите канали се предава енергията и се оплодотворява земята”.

А сега нека обърнем поглед към съвременната астро-физика и потърсим потвърждение на изказаните постановки. Разбира се, ако попаднем на добросъвестни учени, отговорът ще е еднозначен: „Опитите да ги опишем в рамките на сега известните фундаментални физически теории срещат огромни, вероятно непреодолими трудности“. От друга страна, „белите полета” в научното познание все още са много: не е построена теорията на елементарните частици, не е построена квантовата теория на гравитационното поле, не са уловени гравитационните вълни, не е изградена единна теория за еволюцията на небесните обекти и т. н. Този списък може да бъде продължен с още цяла страница - съвременната наука е изправена пред един яко завързан възел. Какво мисли Тя сега по въпроса за началото и края на Вселената? Какво означава край на Вселената? Още по-интересен се оказва въпросът относно проблема за топлинната смърт на Всемира. Повече от век той вълнува мозъците на космолози и философи. Така те стигат до извода, че топлинната смърт е парадоксален въпрос - ако Вселената е крайна. Тя трябваше вече отдавна да е топлинно мъртва или скоро ще умре! Остава да приеме е Вселената е безкрайна, но къде са все пак нейните начало и край? С тези въпроси най-малко искаме да засягаме научната мисъл, а да предизвикаме в нея стремеж за прекрачаване прага на до болки познатата ни сетивност. Сетивност, ограничена в рамките на наличните ни пет сетивни органа и апаратура, колкото и съвършена, толкова и неточна в измерванията на тайнствения действително реален микро- и макро-Космос.

Разглеждането на този проблем е направено и вече позабравено в началото на 80-те години на миналия век от Ф. Енгелс във философския му труд „Диалектика ма природата“.

Този труд е публикуван неоправдано късно, за първи път в Москва през 1925 година. Може би не случайно, но явно не е могъл да окаже своето влияние върху започналите, а и вече утвърдени революционни преобразувания в обществата и науката: „Неунищожимостта на движението трябва да се разбира не само в количествен, но и в качествен смисъл... ... движението на материята - това не е само грубо механическо движение, просто преместване; това е топлина и светлина, електрическо и магнитно напрежение, химическо съединяване и разлагане, живот и накрай, съзнание”. Енгелс посочва и общия път за решаване на проблема: „Въпросът ще бъде решен окончателно само ако се докаже, че излъчената в световното пространство топлина /енергия - б.а./ става отново използваема... по някакъв начин - установяването на което ще бъде някога в бъдеще задача на природознанието - излъчената в световното пространство топлина /енергия - б.а./ трябва да има възможността да се превърне в друга форма на движение, в която тя отново ще може да се натрупа и започне да действува”.

Това не е само теория. Наблюденията във Вселената постоянно ни убеждават, че в Нея протичат бурни процеси - недвусмислено, постоянно, буквално пред очите ни се раждат нови небесни обекти - някой постоянно работи, твори. Време е вече, господа учени, да развържете възела и дадете част от излъчваната енергия не само на материалните обекти в пространството, а и на творците на новите светове - човешките същества, преминали своята неотменима земна практика и сега творци в Космоса.

Колкото по-високо се качваме и навлизаме в енергийните полета на световете във Всемира, толкова повече времето за съзнателна работа се увеличава. Стигаме до положение, при което всяко едно наше движение, мисъл и чувство е проява на непрекъснато творчество и работа. Именно това непрекъснато творчество е критерий и показател за достигане на съвършенство и място до Първосъздателя.

01.12.96 г., гр. Плевен

19.03.98 г., с. Лозица

10.05.99 г.,гр. Русе

КАНИСКА

ЛИТЕРАТУРА

1. Манев В., „Единство на Вселената”, изд. „Неоген”, Пловдив

2. Енгелс Ф., „Диалектика на Природата”, С., том. XX, изд. София

3. Мелконян. А., „Мъдростта на небето”, изд. София

4. Макдоналд Фиона, „Алберт Айнщайн”, изд. „Лист”, София

5. Дънов. П., „Трите живота” И. „Хелиопол”, София

6. Дънов. П., „Ще се превърне в радост”, Шумен

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...