1. Върховното дело

[Ани]

ВЪРХОВНОТО ДЕЛО

Когато ученикът се е построил по дадените от Учителя указания, правила, принципи и методи, той се представя като нещо завършено.

Защо завършено? Кои са онези фактори, които го представят като завършен процес, като завършена система? Ние говорихме за много върховни фактори, а при последните срещи наблегнахме на върховния тон в върховната композиция.

Това направихме, за да може ученикът да се огледа добре, да види своята постройка, да се види какво величие, каква особа, какъв образ и какво влияние е сред окръжаващата го природа, сред окръжаващите го системи, въздействия и отношения.

Това направихме, за да може ученикът добре да се види, да даде равносметка на всичко онова, което го окръжава, което го движи, което го храни, което му дава идеите за живота.

Той трябва да бъде опитан. И истина, с нашите размишления ученикът добре се изпитва. От размишленията той може да вади свои заключения, може да комбинира, може да се произнася, може да критикува, може да се отрича и т. н.

Размишленията за него са разнообразен материал, разнообразна храна. Разнообразието обаче трябва де бъде винаги благоприятно, да има винаги светлинен напредък. Той трябва да прави разлика - да знае какво е разнообразие. Да разнообразиш своите мисли, да разнообразиш своите чувства, своите волеви похвати и действия е лесно, но какво разнообразие трябва да същества специално за постройката на ученика?

Едно от неговите разнообразия трябва да бъде върховен тон, а другото да бъде върховна композиция.

Какво е третото разнообразие? Да бъде върховно дело. Щом има тона, щом има композицията, в резултат трябва да се яви непременно делото. Делото е, което свидетелства за върховния чист тон и за върховната композиция на силите. Ученикът има да боравя с едни върховни принципи, с едни върховни системи и най-после, той има да композира едни върховни сили.

Кой ще ги композира, щом те са върховни? Той ще ги композира в себе си. А това ще рече да долавя нежните звуци, нежните трептения на тия тонове и да композира в себе си както мислещата система, така и чувствената, и нервната, и волевата система.

За да бъде ученикът добре достоен, трябва да бъдат композирани добрите сили, върховните сили, върховните трептения. За да има нещо завършено, прилично, отлично, системно, гениално, трябват и необходимите сили. Ученикът има точно тия сили. Нему се дават. Те са проникнали по лицето на земята и са достигнали до него като шепот, като усет, като представи, като вдъхновение и като въздействие. Благодарение на това събитие, което е станало с него, препоръчва му се да обърне особено внимание на идеалната постройка.

Ученико, трябва да бъдеш достоен по образеца на светлината, по образеца на Духа, на любовта, на Великата върховна мъдрост. Трябва да бъдеш образец - по образеца на небето, по образеца на престолите, по образеца на Великото начало. Трябва да бъдеш образец, който да представлява светлинно ядро. Но въпросът е сега, как можеш да бъдеш образец или кои са онези системни сили, които ще се проявят като образец? Те са силите не върховното строителство. Те са силите на върховната композиция. Те са силите на върховния тон.

Бъди тон, за да станеш композиция. Бъди композиция, за да бъдеш дело. Най-величествената проява на Великото начало е делото. Няма по-величествена проява, няма по-величествен образ, по-величествена система, по-величествена природа, по-величествено битие и сътворение от върховното дело. Щом е така, бъди делови, отдай себе си в дело, за да се проявят върховните сили чрез тебе, защото те по начало са непреривно дело.

Бъди дело, за да можеш да въплътиш в себе си деловите сили, които са основата на цялото миросъздание.

Бъди делови, за да може проявената светлина да даде нужните плодове, а именно: топлина, трептение, живот.

Бъди дело, за да стимулираш живота, за да бъде животът у теб непрекъснат бликащ извор, който съдържа тона, композицията, делото.

Ученико, отправи погледа си към хоризонта и ще видиш. . . какво? Само началото на върховното дело. Няма празно пространство. Навсякъде има прояви на делото, следователно, за да се запознаеш с тия градивни сили на притеглянето, с тия градивни сили на равновесието, ти трябва да оперираш като върховно дело, защото те се подават само на деловия характер, на деловата система, на деловата постройка. Как можеш да знаеш за великото, за Върховното, ако нямаш помощта, силата, ритъма на делото?

За да бъдеш корав, устойчив, за да бъдеш лост в живота, трябва да се въплътят в тебе деловите сили. Само тогава ти ще бъдеш непримирим, ще напуснеш овчедушието, така ще се освободиш от меланхолията и от безверието, защото деловият лост, деловата ръка, деловият език, деловото слово, деловата система, деловата светлина са вече кръвта в теб, която циркулира, която свързва всички способи в теб и им дава образ.

За да бъдеш делови, трябва да бъдеш образ, защото образът е дело.

В какво се проявява делото? Във върховния образен свят, не можеш да познаеш тайната на битието, тайната на вековете, тайната на безкрая без делото. Делото е почвата, върху която ще стъпиш, за да се установи в теб положителната вяра, делото е системата, върху която ще стъпиш, за да се укрепи у тебе мъдростта, която е начало на словото. Ето защо, когато става въпрос за размишление, размишлявай под силното въздействие на деловите сили, които са централа в тебе, в твоя мозък, в твоето сърце, в твоята воля.

За да имаш винаги под погледа си реалността, съвършенството, красотата, живота, бъди делови.

В какво ще се състои твоята деловитост? Какво дело ти ще създадеш? Ние искаме първо да размишляваш върху себе си, защото ти си едно дело, зад което седи върховното дело. Щом се опознаеш като едно дело, ти ще откриеш и причините.

Това е в твоята възможност, защото си делова сила. Ти вече отдавна си минал животинското царство, излязъл си от него. Животните не са делови. Те нямат делови характер, делови подвизи, защото са под закона на необходимостта, под закона на кармата, под закона на второто начало. Следователно, за да не попаднеш в безсилие, за да не попаднеш в безволие, в безхарактерност, винаги работи. Работата подразбира проява на делото.

Какво нещо представлява делото от себе си? Сила ли е то, възможност ли е? Има ли то образ, има ли форма? То няма нито образ, нито форма, но то създава формите и образите.

Как ги създава? Като една делова сила.

А какво е нейното начало? От къде тя произхожда? Нали трябва да има начало? Нали ученикът трябва да знае за това начало, за да може да определя кое дело е положително и кое е отрицателно? Има отрицателно дело, има и положително дело, Отрицателното дело е плод на отрицателната воля, на отрицателните сили, а положителното е плод на положителните делови сили,

По пътя на размишлението ученикът идва до вглъбяване на нещата и ясно ги очертава, ясно определя кое дело е на отрицателните сили и кое на положителните. Всяка сила, която гради, която създава, която оформя, която осветява, е делова, положителна, А всяка сила, която развращава, която деформира, която опорочава, която затъмнява, е отрицателно дело, отрицателна сила, Ученикът има вече този усет. Той знае коя сила какво място заема. Следователно, когато се устройва, той не взема материал от силите на отрицанието.

И тъй, предстои ти, ученико, да избираш добър, годен материал. Понеже си делова сила, трябва да участват в постройката, в оперативния план, предстоящ за новата епоха.

Придобий положителни сили, с които да си служиш в живота на творчеството. За да можеш да бъдеш завидна художествена постройка, ще донесеш материал от най-съвършените светове - от вътрешния свят, от светлинния свят, от слънчевия свят.

Ти сега казваш: „Как да видим някое светло същество? Как да се срещнем с ангелските същества?“

Като вземеш материал от светлите светове и се построиш, ще се срещнеш с тия съществуващото твоето естество и тяхното естество ще бъдат от един и същ материал.

Но ще изпъкне сега мисълта: „Как ще лепим този светлинен материал върху нашата материя, върху нашата плът, за да можем да се построим като едно светилище?“

Там е изкуството, там е цялата философия на ученика - да подменя нещата, да подменя себе си художествено и мъдро да се построи. Тази идея е била хроникирана и в миналото. Мъдрецът Соломон е бил натоварен със задачата да построи дома на Бога, да изгради новата постройка, за която му се дадоха мерките, размерите, плана как да се построи. Тази идея не е слязла от сцената на живота на човека. Тя ще работи дотогава, докогато човек добре се построи. В това именно строителство взема участие върховното дело.

Това е един бъдещ въпрос, един бъдещ свят, една бъдеща система, едно бъдеще усъвършенстване. То не е само така - да го разгледаме, но и да го приложим. Не можеш да приложиш нещата без да има тон, композиция и дело. Ако ученикът осъзнае тази нужда, той не би вече се занимавал със странични работи, със странични неща. Той би се освободил от вековните унаследени навици как да прекара живота си на земята. Прекарване животът на земята за него не съществува. За него няма вече дали е на земята, дали е в друга планета или в друго слънце. Защо? Защото е върховна воля, която прониква навсякъде, във всяко строителство, във всяко начинание.

Ето каква свободна воля е ученикът, какъв работник е той, готов да се притече на помощ на всички същества, които вземат участие в творческото дело на земята, в творческото дело на друга планета или кое и да е слънце. В него е залегнал вече върховният морал на великото строителство.

Такава е душата на ученика. Той никога не се свързва, никога не се ангажира. Той не е в ангажиментите. Той изпълнява делото.

Как да разбираме това?

Той твори, без да желае нещо за себе си. Той помага на творчеството, без да очаква някакви блага. Благата за него са творческия фактор - делото.

Ще кажете, че това е за боговете. Да, за боговете е, но какво мисли ученикът? Да стои все на земята като човек ли? О, не. Ще го изтласкат, ще го изпъдят, защото в процеса няма застой, няма в небето застой. Никоя планета и никое слънце не стои, не чака да дойде някоя сили да го мръдне, да го отнесе кой знае къде. Няма такова нещо. Следователно и за ученика не същества застой. Нему му предстои да бъде някъде. Необходимо е нова постройка. Тези три фактори - тон, композиция и дело са, които ще го построят, понеже той е призван да изнесе за бъдещето развитие на човечеството, дори и на животинския мир една от най-положителните системи, една от най-положителните идеи както за същината на живота, за битието на душата, за присъствието на Духа, така и за откритието на Първоизточника. Следователно, предстои му голяма работа. Независимо от това, дали ще срещне по пътя си големи противоречия, дали ще срещне цялата тъмна сила, цялото Черно братство, той пред нищо няма да се спира, защото е натоварен да постави основите на новия живот по лицето на земята.

Тази идея е най-съществена - безсмъртната идея, която представя мощен лост за преобръщане на нещата. Трябва лост и то устойчив, диамантен лост, който представлява оръжие на Духа, който представлява силата на Духа.

Кой е този лост в ученика? Делото. Няма прекрасен образ, няма прекрасно състояние, няма прекрасна душа в ученика, без да са изразени чрез делото. Колкото повече делото се увенчава с възход, толкова повече ученикът завладява земята, пространството, необятността, т. е. новата душа се разтваря, разтваря своите крила и полита из необятността, а неговият дух е онзи опитен капитан, който дирижира възможността и душевната система.

И тъй, казано е: „Бъдете царе на земята.“ Това подразбира: бъдете онези жреци на земята, които са внесли благодатта, славата, величието.

Когато засягаме върховните въпроси, върховните системи, върховните фактори и върховните начала, ние разширяваме размишленията. Размишленията във Върховната вътрешна школа трябва да бъдат интензивни, да приличат на радиацията на слънчевите ядра. Ако не приличат на радиацията на слънчевите ядра, то значи, светлината е малка. А тук трябва да се излее светлина, светлина, която да служи като запалена свещ на всяко същество и от тази светлина да се запалят свещите на всички същества по лицето на земята.

Няма друга идея. Това е върховната идея - ученикът да съдържа такава радиация, че всяко нуждаещо се същество да си запали свещта. Загасена е свещта на всички същества, понеже са попаднали както казахме под влиянието на второто начало, т. е. попаднали са под сянка, под тъмнина.

Да акумулира повече радиираща светлина от слънчевите ядра, това е гениалната идея, която ученикът трябва да разнася и да прояви. Не може без нищо. Накъде ще тръгнеш, ако нямаш светлина? На кога трябваш? На никого. Кой ще ти обърне внимание? Никой. Кой ще ти даде почитание? Никой. Кой ще бди за твоя живот? Никой. Кой ще те отведе в царството на светлината? Никой.

Защо никой? Защото, щом нямаш светлина, по закон си в тъмнина. Няма друга философия, други умувания. Вие знаете, че макар и малка да е светлинката на един композитор, на един поет, на един философ, на един учен, вниманието е обърнато към него и на обществото, и на държавата. Оттук идваме до онова положение да подчертаем: колко повече внимание ще се обърне на този, който съдържа в себе си радиацията на върховните слънчеви ядра. Да бъдеш такава радиация подразбира да имаш погледа на ясновидеца, да имаш изживяванията на Присъствието, да имаш възможностите на Присъствието.

И тъй, ученико, по пътя на твоята подготовка, за да станеш способен, за да си изградиш една богата лаборатория, за да си построиш една богата библиотека, като условия, необходима ти е радиацията на слънчевите ядра. Имаш всички възможности, имаш факторите светлинните лъчи, озона, етера, нектара от висшите светове, които са плодове на светли сили. Използувай ги, т. е. повдигни се по-високо, за да попаднеш в сферата им, в уханието им, там на върховете, там където е чистотата, там където е красотата.

Това е твоят свят. За теб няма друг свят. Всичко друго е нужда. Пялата световна култура, с всичките й придобивки, това са все нужди.

Освобождавай се от световните нужди. Теб не ти трябват нужди. Теб ти трябва дело. Такива сили трябва да легнат в твоята постройка. Такива сили трябва да заживеят в твоята светиня. Коренната промяна, която ще настъпи тогава, ще те отведе по-лесно, неусетно в другите предели, в по-светящите сфери и възможните вселени.

Тогава ще изучиш сложната космична астрология, ще знаеш коя планета с каква бързина се движи, кои са силите и факторите, която я движат, ще знаеш пътя им и ще откриеш Мировия мислител, който е замислил тази сложна система, Няма да бъдеш обикновен астролог, който да изчислява кой час си се родил, коя минута, кой месец, коя година. Роденият в радиацията на слънчевите ядра не се занимава с дребнавостите. За него те са вече остарял занаят. Целта е, идеята е ученикът да отмине неблагоприятните условия, да излезе от хаоса на тъмната зона и да се добере до светлинните простори, до светлинните пространства.

Ученико, имаш една печална страница в живота, едно печално минало. По едно съвпадение, по едно явление ти си попаднал на земята, облекли са те във форма, в тяло и ти се измъчваш, сблъскаш се с някои прийоми, които са еднообразни и които убиват твоето настроение и твоите чувства.

Как сега ще се освободиш? Да се освободиш от това печално минало, ето къде е силата. За да стане това за да имаш резултати, трябва да проявиш, трябва да построиш тия три фактора - тон, композиция и дело, които да ти станат природа.

Свещен акт е природата. Тя създава най-добрите и възвишени навици и ги увенчава с безсмъртие. Нека твоите навици бъдат вече безсмъртни, защото в тях ще радиират светлинните елементи.

И тъй, за да може да се развива върховната идея и на Всемирното строителство, на Всемирното присъствие, на Всемирното братство, за да може да се осъществява гениалната идея на Мировите учители, то ти, ученико, трябва да застанеш като най-художествена постройка.

Ето какво иска специално от теб Върховната вътрешна школа. Изключени са вече слабостите. Ние наблюдаваме и виждаме, че до голяма степен е станало това, но има още нещичко в подсъзнанието - съмнението, колебанието, страха.

Освободи се. Коя сила има право да те държи под влияние? Кой е този сатрап, който ще трябва да те ръководи? Бъди свободен.

Когато в нашите размишления разглеждаме върховните въпроси, върховните фактори, върховните системи, ние за миг не се откъсваме от Върховното строителство. Ние засягаме едни фактори, които са в основата на строителството. Следователно, нека делото намери място във вашето съзнание и да заеме всички лабиринти в него за да не остане празен лабиринт, да не останат други мисли, други операционни сили.

Нека вашето съзнание бъде напълно обзето от върховното дело. Тогава ще бъдеш изправен, тогава ще бъдеш смело, повдигнато дело, повдигнат поглед и няма да се намеря сила, която може да те съкруши.

Героично ще се бориш. Колкото и да те обвиняват някои от братските среди, никога не се предавай. Това е характер, това е дело. Слънчевите лъчи ще те оросят, за да можеш да издържаш радиацията им. Ти ще получиш едно особено обливане, което ще обгори цялото ти състояние, целия ти мир и тогава ще откриеш в себе си порива на абсолютната свобода.

Бъди свободен. Не се подавай на никое влияние. Не се подавай дори и на Върховната ръководство - в смисъл, не робувай, не ставай роб.

Какво ще научиш от Върховното ръководство? Едно ще научиш, че ти си едно върховно дело. Следователно, в делото няма влияние.

Но ще кажете: „Ако не слушаме тези и онези фактори, ако не слушаме върховното ръководство, тогава ще дойде безволието, ще дойде безпътието.“

Този който се познава като върховно дело, той никога не живее в безпътието, в безпорядъка. Защо? Защото той вътрешно е отговорен, той е вече един завиден Божествен морал. който навсякъде вижда и нищо не нарушава. Следователно, това за него не е някакъв си ангажимент под влияние на страха, а е по съзнание и по светлина.

И тъй, когато размишляваш за върховните фактори, всякога имай предвид техния Родоначалник - Бога. Това са все същини, това са зее възможности у Бога. Следователно, никога не отричай онова, което е дело. Колко тънък трябва да бъдеш в своите размишление, че те да се слеят с мислите на творческите сили.

Но ще кажете: „Щом влезем в редовете на творческите сили, щом бъдем творчески фактори, къде е нашата свобода? Има ли свобода? Има ангажимент, има нужди.“

Изключени са. У Бога няма нужди. За да бъдеш Божествен, за да бъдеш величествен, за да бъдеш безсмъртен, трябва да изключиш всички нужди, всички необходимост и и удоволствия, всички забави. Ако за миг само тия върховни фактори престанат да подържат мировото сътворение и се отдадат на забави, какво ще стане? Ще настане такава голяма суматоха, такова голямо безредие, че всички слънчеви ядра, че всички слънчеви системи ще бъдат пометени, ще бъдат сгромолясани. Трябва да се подържа порядъка. Ако прекъснете железопътната линия, какво ще стане? Катастрофа. Ако се прекъсне електрическата жица, какво ще стане? Катастрофа. Ако се прекъснат винтовете на парахода, какво ще стане? Катастрофа. Така и тия възвишени върховни ако за миг се позабавляват, то пътят на планетите може да бъде прекъснат и да стане катастрофа.

Ето каква голяма бдителност, каква голяма прозорливост, каква голяма математика има в тия същества и какво постоянство, за да подържат всичко в равновесие. Ето каква е твоята бъдеща работа. Ние те освобождаваме от нея, защото твоята работа сега е по-малка, много по-малка. Твоята работа сега е да научиш първо себе си да движиш, за да не би да бъдат прекъснати твоите релси, твоите жици, да не би да бъде откъснат твоят винт. Ти имаш да се занимаваш с най-малката работа - само със себе си, със своето движение, със своето построяване.

Колко е лесна още твоята работа. Но понеже се намираш в царството на Тъмната ложа, то доста много пакости ти правят и ще ти правят, и доста сериозен е изпитът ти. Не е лесно. Но ти осъзнай истина, че наистина си една слънчева радиация.

Трябва да издържаш при всички мъчнотии, да пробиваш със своите лъчи тъмната мъгла, крака в живота, за да може да се осъществи една от заветните мечти, че Царството Божие ще дойде на земята.

Сложни са системите на Духа. Понеже са сложни, затова и тълкувателят ще трябва да бъде сложно построен. А за да бъде сложно построен, трябва да бъде непременно под въздействието на върховни майстори, т. е. трябва да влезе в една от отличните бихме казали школи, които имат като мандат да се проявят отличните майстори, отличните учители, най-отличните адепти, за да може Школата да въздейства, да научи ученика за сложността на тия фактори и начала у Бога.

И тъй, колкото и да ти се говори, че Бог е много близко до тебе, че той всякога може да ти помогне, ти, ученико, научи тази сложна истина: докато не се построиш като нов човек, като ново явление, като ново чудо, като ново небе, като нова звезда, ти все ще опитваш тази истина.

За обикновените характери се дават обикновени неща, обикновени явления, а за необикновените - необикновени. То е в реда на нещата. Щом знаеш тази истина, направи опит да излезеш по особен начин, по хитър, по разумен начин от тази сфера, която не е благоприятна за теб. Заеми едно такова пространство, където атмосферата, където светлината е благоприятна. Изкови своята съдба, изкови себе си, изкови своето бъдеще. Ето защо е необходимо тон, композиция, дело.

Бъди делови. И когато те видят тия светли сили, те ще имат гаранцията, ще имат уверението, че ти наистина ще прославиш великото всемирно дело по лицето на, земята.

Бъди образец. Само като образец ще бъдеш същественото, мъдрото, изящното, красивото, Божественото. Нека образът на Бога бъде и твое подобие.

Има ли Бог образ? Ето, ние ти описахме в тази лекция образите на Бога, т. е. онова Първично начало у него, което се явява катс фактор да пресъздаде света на второто начало. Борбата е голяма, но ти издръж, защото всяка твоя стъпка ще бъде измерена. Никога не стъпвай на несигурно място, защото ще се подхлъзнеш и ще паднеш. Опитвай почвата доколко е устойчива, защото земята е гробница. Където и да стъпиш, ще стъпиш върху гробница, но ти прояви своя усет, за да знаеш къде стъпваш. Това е важно за теб. Всички твое похвати, всички твои движения, всички твои въздействия са много важни, са от голямо значение.

Ето как те възпитава, ето как ти въздейства Върховното ръководство. Приеми това възпитание, приеми това посвещение, за да бъдеш доволен в живота си, да бъдеш радостен в живота си, да имаш вдъхновението на светлите сили, на слънчевите сили. Ученико, когато заедно размишляваме, ние имаме дълбокото уверение, че ще ни последваш, т. е. ще бъдеш един от знаменитите ученици. Нека върховните сили, нека Върховното ръководство да помисли за тебе, да ти въздейства, да ти открие пътищата, да те въоръжи, за да можеш достойно да ознамениш епохата, в която живееш, достойно да увенчаеш своя ум с с онова висше благородно знание и най-после достойно да внесеш словото на Духа и да въплътиш радиацията на светлината.

Бъдете светлинни, защото само светлината е, която може да освети пътя ви. Само Духът е, който ще ви тласне към светли простори. Нека тия две начала у Бога станат във вас съзнание и воля.

Понеже предстои сериозна работа-да се издържа при изпитания, ние ви напомняме, че мястото и средата които заемате, са борчески. Борбата ще бъде доста доста сериозна. Ще дойдете даже до положение да застанете на онова място и да кажете: „Господи, Господи, защо си ме оставил?“

Не е чудо това. То е вече факт. Щом Великият Божествен пратеник можа да го каже, какво остава за вас? Но влиянието на този Пратеник, силите на този Пратеник победиха тъмното царство и сега вашият хоризонт е по-светъл, по-чист, небето е по-ведро, по-светло.

Върви, не се страхувай, назад не гледай, защото преднината, върховете са твоята цел, а движението и присъствието трябва да бъдат твоето дело.

Запечатвай в своето съзнание, че си дело. Не си нужда вече, освобождаваш се от нуждите. Освобождаваш целия свой апарат, целия си организъм, цялото си тяло от нуждите.

Каква гениалност трябва да залегне у теб, за да можеш да се видиш като нещо необикновено. А ти си една строителна Божествена мисъл, която те изгражда и построява като едно светещо ядро.

Така подхранени, така облечени и така подкрепени подчертайте огъня на Върховната вътрешна школа, за да може Духът по-изобилно, по-мъдро, по-дълбоко, по-необятно да ви изяви великата скрита истина, която е била скрита дори и от най-великите мъдреци, които са били на земята.

Последен век е. Последна епоха е, епоха която ще роди, която ще изнедри от себе си великото, Божественото.

Бъди и ти един от тия родоначалници да имаш семейство, да имаш родина, да имаш континент, да имаш цялата земя, всички планети и всички слънчеви ядра. Това е твоето светло, върховно бъдеще.

Нека се въплъти новият свят в твоята душа, за да можеш да превъзмогнеш всички трудности, всички неразрешени въпроси, всички мъчни проблеми и всички тайни задачи.

Нека у вас владее Духът на светлината, който разкрива всяка тайна. Нека тайните бъдат вече ваше познание, ваше знание, ваше откритие, ваше постижение.

Нека всяка тайна бъде открит светъл хоризонт, открита светла сфера, открит светъл свят, светло начало на Божествения дух.

Така мъдро посветени, така идейно величествени, в слава и чест, в настроение и вдъхновение да провъзгласите тържеството на Върховната вътрешна школа, да ознамените епохата, да ознамените културата, да ознамените присъствието на Всемирното бяло братство на земята. Това е вашата гениална постановка.

Бъдете такава гениална постановка. Когато Върховното ръководство присъства, постановката трябва да да бъде така благоприятна, така уредена и украсена, така ароматична, че тъмните влияния, неблагоприятните газове да бъдат стопени, за да се даде една по-богата атмосфера за размишление, Колкото атмосферата е по-благоприятна, толкова присъствието е по-разположено, толкова вниманието е по-голямо. Ето защо бъдете, не запален фар, не запалена свещ, а изобилна светлина, която е така необходима за осъществяване делото на присъстващите сили на Бялото братство по лицето на земята.

Вие сте един апарат, една особена земя, едно особено място, една особена атмосфера. Този апарат трябва да бъде особено конструиран, особено построен, особено инсталиран, всичко в него да бъде по плана на Бога.

Недей да търсиш Агарта в Хималаите. Те са тук, но ти бъди на по-висок връх, по-висок от Хималаите. Бъди в най-добре построения свят, по-добре построен от Агарта. Тук Духът работи, тук Духът е дело, тук духът е композиция, тон. Щом е така, къде на друго място ще пулсира тона, къде на друго място ще радиира композицията, къде на друго място ще ритмува делото?

Нещата се преобразиха. И Агарта се пресели, и Хималаите се преселиха. Тогава делото на Бялото братство не се популяризира. А сега е Духът на мъдростта, Духът на Върховната воля, Духът на мистика, Духът на живот, Духът на начало, който вихрено се понесе из пространството в орбитата на земята великото слово, безсмъртното слово на Бога.

И тъй, като ново начало, като нов бликащ извор, като ново изгрявало слънце, като нов въплътяващ разум, като нова изгряваща любов, бъди основа. Пази като зеницата на окото си делото, магията на върховната вътрешна школа. Тя има да играе една върховна роля. Тя ще проведе едно върховно дело.

Цени своето присъствие, пази се чист, бъди достоен, за да можеш да бъдеш условие за това дело.

Делото е свещено, делото е магия, делото е Дух Божи, делото е слово, език на Бога.

Бъди по-предан, по-чист, по-свободен, по-мъдър, по-безсмъртен.

Обезсмъртявай духовните сили в себе си, които имат задачата да подържат функциите на твоето тяло, на твоя организъм, на твоята органическа система.

Не съжалявай за времето, което употребяваш за Вътрешното светилище. Това време е ценно за тебе. То е новия ден за теб, новото слънце, новата култура, новата знание. Използувай ги. Когато присъстваш, бъди винаги бодър, бъди винаги подредена съзнателна сила, за да бъдеш изобилен. Така ще получиш дух на вдъхновение, на бодрост и безсмъртие.

Ще се обагри твоето лице, ще се намажат със специална светлинна смазка твоите членове, за да се подмладят и добият една изящна красота.

Така пипа Духът, такова е неговото влияние, такова е неговото вдъхновение, такова е неговото проникване.

Ученико, когато се молиш, заставай винаги в такова положение, че да почувстваш проникването на Духа. Това е резултатната молитва, това е присъствието на Бога.

Вие стоите сега и мислите кой ще ръководи Братството, когато Учителят е напуснал земята. Ние отговаряме: само този, който е присъствие на Божия дух, само този, в когото силите на Духа радиират, само този, който е ясновидец и вижда делото, и вижда тона и композицията на Върховното ръководство, той ще ръководи Братството.

За върховните неща е необходимо възвишена мисъл. За да можеш да се справиш със съвършената сила, да можеш да разбираш езика на Върховната сила, необходимо е особена култура, особено прозрение и особена издигнатост.

Защо се необходими тия качества? Да можеш да разбираш една върховна сила, която действа посредством динамични, магнетични, електрични и космични сили, които имат особен вариант по отношение всяко едно явление в битието, за да можеш да схванеш всеки един вариант по цвят, по качество, по стойност, по постройка, е необходимо да бъдеш така вглъбен, да имаш тия възможности в себе си, които да те построят като един голям характер, като една върховна сила, като една всемирна идея.

Понеже ученикът има да се занимае с върховните сили, налага се, иска се и той от своя страна да представлява една върховна идея.

Какво значи върховна идея? На кого трябва тази идея? Защо трябва да се създаде? Защо трябва да се прояви? В процеса на сътворението, в процеса на творчеството, в процеса на развитието, в процеса на проявлението е необходима идея. В идеята се конкретизира мисълта, в идеята се конкретизира чувството, светлината и Духа,

Ето каква Божествена, каква изящна идея трябва да представлява ученикът - от която и страна да го погледнеш, да прозира светлината, от която и страна да го погледнеш, да се проявят благородните чувства, от която и страна да го погледнеш, да радиира светлината, да радиира Духът,

За да може да има основа, за една такава идея - идеята която е залегнала дълбоко в неговата душа, в неговия душевен мир, в неговия разум, в неговото съзнание, необходими са такива фактори, такива строителни сили, които да го подемат, които да го поставят, които да го ръководят.

Но ще кажете: „Нали ние сме втопени в духовната област, в духовните светове? Нали ние живеем във висшите йерархии, защо са необходими такива фактори, такива водачи, такива идеолози?“

Ученико, с присъствието си, с пълния си капацитет, едно възвишено светло същество, един възвишен дух, една възвишена върховна сила е цяло богатство, защото съдържа цялото битие в себе си, Тя е представител на битието, тя е представител на Бога, първична идея у Бога. Казано е? Никой не може да види Бога. Но този който има контакт, който има възможността да види, да опита, да изживее присъствието на една такава възвишена сила, тя непременно ще остави в него известни заложби, които ще проведат системната идея на това възвишено върховно същество. Ето защо, ученикът трябва да има връзка, т. е. трябва да има присъствие. Колкото повече дни посвещава на присъствието, толкова повече качества, толкова повече способности, толкова повече идеи се въплъщават в неговото битие.

Върховното дело трябва да се проведе в системата на ученика. Може да е несъвършена, не добре устроена, не добре конструирана, но все пак той е една система,

Той е едно дело. Щом е дело, в него има вече идея. Колкото и да се говори за идеализъм, колкото и да се мечтае за идеални форми, колкото и да се работи за идеални явления, все пак трудно може ученикът да се добере до същините на нещата, защото техният произход е от особени елементи. Ние ги казахме кои са. Това са космични, частични, магнетични и електрични елементи, които са в съгласие, в организация, които са в съдействие, които са прилив на Духа. Следователно, за да може ученикът добре да разбира естеството на Духа, необходимо е да притежава тия елементи.

Може ли да ги притежава? С всяко присъствие, в него се оставя влиянието на даден елемент. Когато Духът присъства, той оставя не само един род влияния, а различни влияния на известни елементи. Естеството не Духа е такова - винаги ще намерите нещо ново.

Дали сега се създава това ново? Всичко което същества е създадено от Великото начало. Няма нови неща. Има само нови съчетания, нови комбинации, нови хармонизации. Но за да стане това, новото, интересно е, важно е съчетанието. То трябва да бъде така хармонизирано, че да произведе една нова върховна идея. - Защо ни е тази върховна идея? Какво ще правим с нея?

Ученико, за да можеш да завършиш своите науки, да завършиш своето посвещение, своето образование, своето възпитание, трябват ти нови идеи. Новите идеи опресняват както мисълта, така и чувствата, и съзнанието, защото новото се изглъбява, новото се излъчва от онази съкровищница на Духа, която съдържа всичките абсолютни начала в битието.

Един проблем доста мъчен. За да може ученикът така да се построи, за да може да разбира, да знае за абсолютните начала в съкровищницата на Духа, се иска наистина нещо епохално, нещо величествено, нещо върховно. Такъв е светът в който ученикът влиза, т. е. той влиза в школа. Макар и да се намира на физическото поле, на физическия свят, в света на земята, в света на противоречията, на контрастите, в света на стълкновенията, на бурите, все пак ученикът е поставен на дадено място, където има тишина, където има заслон. Това именно място, този заслон е специфичното в него. То е неговото минало, неговата дейност, неговата работа, неговото отношение и обещание пред Великото, Абсолютното.

Използувайте тези заслони, използуваме тази тишина, за да имате спокойни дни и да изучавате тия специална заложби в съкровищницата на Духа. Ако има нещо, което да ангажира ученика, то е това, да може да посвети погледа си, да може да посвети говора си, да посвети движението си, да посвети стремежа си.

Защо е необходимо посвещението? Посвещение подразбира прииждане на непреривна светлина от висшите разумни светове, от възвишените разумни сили.

Кой друг може да те посвети и за какво ще те посвети? Вие доста сте посвещавани в полето на земята, знаете много неща, имате опитности в много случаи, а сега ви предстои да имате едни нови, реални, Божествени опитности. Колкото повече светлинни елементи присъстват във вас, толкова повече опитности ще имате. Тези светлинни опитност както казахме, ще бъдат взети от съкровищницата на Духа. Те ще бъдат предадени на ученика, за да има с какво да се занимава. Те са едни формули, с които той трябва да се занимава, да ги разрешава, да ги отгатва. Една от тези формули е лично неговото построяване, елемента за съчетанието на неговата постройка.

Как може да се схване този момент или как ще го разкриете? За да може да открие ученикът този съдбоносен, този посвещаващ се момент, необходими са известни възможности.

Има ли ученикът тия възможности? Ученикът има тия възможности. Обикновените същества ги нямат. Защо? Защото ученикът има вече възможността да бъде във връзка с прииждащите тайнствени сили, които са в началото на неговото съчетание. Това е много важно. Досега той е казвал: „Няма нужда да се обличам в моето първо битие. То е тайна, то е работа на Великото провидение, то е работа на Великото начало. Моята най-навременна работа, моята необходима задача е да мога да се справя с онези сили, които действат в мече, които се поляризират във факторна дейност - дейност, която се проявява като велико дело.“

Но, колкото и да се опознава ученикът като едно велико дело, все пак неговата мисъл няма да бъде доволна, да се види само като дело, защото под дело се разбира нещо двояко: можеш да бъдеш дело, но някога можеш да бъдеш и ти дело за някого. Можеш да бъдеш дело на живота, можеш да бъдеш дело и за проява на живота, за проява на живота, за възкресението на живота. за опресняването на живота, за проникването на живота още в първичната мисъл, която е станала причина да се зароди една субстанция на живота. Следователно, какво дело е ученикът? Ученикът представлява вече върховно дело, чрез което се изявяват първичните мисли, първичните чувства, първичното съзнание на Бога.

Ето какво дело трябва да бъдеш.

Но ще кажеш: „Отвлечено е.“

Наистина, че е отвлечено. Защо? Защото с ученика е станало отвличане, Той е попаднал във вихрите на живота, т. е. той се е поляризирал като едно вторично дело. Има първично дело, има и вторично дело. Вторичното дело дава основа, за да може да действа, да работи първичното дело. Не може да има последствие, ако няма причина. Така също и първичното дело не може да се прояви, ако няма вторично дело.

Какво трябва да разбирате от тази мисъл? Какво е това първично и какво е това вторично? Нали всичко в природата, в битието е единица, е едно? Да, но това едно се е проявило и в двойка.

Какво е двойката? Двойката подразбира вече отношение.

Какво е тройката? Тройката подразбира вече организация, т. е. работа. Тогава числото 123 е число на работа. Ако ученикът може да борави правилно с това число, той ще се построи правилно, защото ще представлява една планета.

Защо е това вторичното? Трябват основи. Вторичното е основа, първичното е проява. За да може ученикът да влезе в една велика работа, трябва проява, трябва основа. Значи, трябва да се влезе в тройката. И когато се пишат цифрите, вие вече знаете какво представлява единицата, какво представлява двойката и какво тройката. Единицата представлява една отсечка от правата линия, а двойката и тройката - отсечка от кривата линия. Тройката е оформила двете криви линии на кръга в нула с тенденция да се прояви и закрепи като основа.

Ние казахме, че двойката е основа. Тя дава вече идеята за света - за вечността или идеята за Духа. Следователно, за да може ученикът да оперира с контрастите, с противоречията, за да може да разреши правилно въпросите, трябва да има мярка. Ние поддържаме ученикът да се държи здраво за тази мярка, към тия три числа, които ще му покажат трите състояния: проява, основа, работа.

Е ли ученикът в цялата тази комбинация? Точно там е ученикът. Но начало той е единица, вторично той е вече двойка, а третото се явява като един завършен процес.

За да можеш да боравиш с числото 123, трябва да имаш нещо завършено, трябва да имаш характерни черти, трябва да имаш идеен живот, трябва да имаш посвещение. Много се говори за посвещение, но колкото това може да радва ученика, толкова може и да го отегчи. Защо? Посвещение, посвещение, а вижда себе си, че все още не е посветен. За да бъде ученикът напълно посветен, той трябва да бъде светлина.

Какво ще работи като светлина? Като няма ръце, крака, дробове, какво ще работите работи в идейния свят, в космичния свят, ще праща мисли, ще възприема мисли. Но, за това трябва дело.

На кого трябва това дело? Ученикът трябва да бъде дело. Делото трябва на. деловите сили, не абсолютните върховни делови сили.

Защо? Защото по начало Бог се изявява като дело. А делото прояви словото.

Дело и слово. Това са първични системи. Първичното движение е лъх, трепет на Бога във вселената.

Ползувайки се от тия велики идеи за посвещението, необходимо е ученикът да се определи т. е, дали да вземе страна или да пази равновесие. Иска се ученикът да вземе страна. Ако вземе страна, равновесието не може да се наруши, защото равновесието е факти или състояние на върховните строителни сили. Ученикът трябва да вземе страна, но на кого? Трябва да вземе страна на Бялата ложа, на светлите сили, на Божествения дух.

Но ще възразите: „Щом се вземе страна, нарушава се хармонията.“

Хармонията отдавна е нарушена. Сега тук става подбор на сили. Едни сили взеха страната на Бялата ложа, а други сили взеха страната на Черната ложа. Тогава, къде е хармонията? Между Черната и Бялата ложа ли да има хармония? Има контраст, но не и хармония. Ето защо, ученикът трябва да се освободи от тази синонимна хармония. Може да се хармонизират някои сили, но това е временно. С течение на времето, ще се появи отново дисхармония. Колкото и ученикът да прави опити да хармонизира силите в себе си, идват моменти, когато настава дисхармония. Тогава каква да се прави? Смело да се вземе страна. Така са разрешават въпросите, да се вземе страната на Бога, на светлите сили. Вземеш ли тази страна, ще се яви борба между тъмните сили, но светлината преодолява. Следователно, няма опасност. Досега ученикът е казвал; „Тъй както си е, но да има хармония. По малко на белите сили и по малко на тъмните сили, за да може да се запази равновесието, хармонията.“

Какво ви донесе тази хармония досега? Донесе ви инертност, приспиване на творчеството, на будността.

Ние сега се намираме в света на контрастите, в света на противоречията. И когато сега произнасяме тези мисли, атмосферата се доста нагорещява, но не може. Ние сме взели вече страната на белите сили, следователно, кой ще диктува - белите сили или черните сили? За нас въпросът е разрешен. Така и за ученика въпросът трябва да бъде разрешен. Върховното дело е разрешен въпрос.

Когато така поставяме въпросите, може да дойде у вас мисълта, че много са разпръснати мислите, че няма система, че не могат нещата така правилно да се доловят и правилно да се проведат в живота. Наистина така е. Ние признаваме, че мисълта на физическия свят се намира между две особени състояния - между състоянието на Бялата ложа и между състоянието на Черната ложа. За да можеш да си послужиш с известни фактори, да подчертаеш системата на Бялата ложа, трябва да имаш факти, да имаш доказателства, обекти от тъмната ложа. Така ще се просвети съзнанието на ученика и и може да прави вече разлика кое е черно и кое е бяло. Черното е вторичното, бялото е първичното. Следователно, вторичното ще бъде като опора на ученика, но не трябва да му влияе. Колкото повече то оказва влияние, толкова повече ученикът се спъва, обърква се, а объркването е забавяне.

Та сега и ние ви объркахме и може би ще ви забавим, но забавяне ще има дотогава, докогато се излезе от хаоса, от трудността на живота, дотогава, докогато се изкачим на високия връх.

Но, имайки в предвид тия същини, които са в дълбоката съкровищница на Духа, бъди духовно ожидание. Когато и да е, ти ще притежавал едни от тия плодове, с които ще се нахраниш и ще се издигнеш.

Издигане ти трябва, порастване ти трябва, развитие ти трябва. Точно за това са помагалата на ученика - да може да си послужи с тях, за да се издигне. Но за да стане тази операция с него, необходимо е въздействието на Върховното ръководство, на върховните сили.

- Как да разбираме тия върховни сили? Кое в тях прави най-голямо впечатление, та да може то да се отпечати в нас?

Върховните сили имат такива заложби, които релефно се отпечатват върху съзнанието на ученика. И когато се отпечатват върху съзнанието му, той е вече познат като едно върховно дело.

Необходими са тия приливи. Колкото повече приливите са непреривни, толкова повече съзнанието се обогатява. А обогатено съзнание значи да си проникнал в глъбините на Първичното начало.

Ученико, прекрасни образи имаш, прекрасни форми, прекрасни системи и явления. Ти си едно от богатите същества, от умните, от разумните същества. Следователно, тия елементи са донесени, са внесени в теб и ти вече си израснал като едно върховно дело.

Радвай се на това дело, живей в това дело, обичай това дело, съхранявай това дело, за да станеш едно хранилище на светли иден, на светли качества, на светли благородни постъпки, За да имаш зрелостен характер, който да е бил облъчван от особените лъчи, да е бил възпламеняван от особените вълнения, трябва да е станало нещо с теб, А кое е това, което те отличава от другите? Това са богатите възможности да имаш времето, пространството, момента на богати размишления, Колкото размишленията са по-богати, толкова и самата среда, самите условия се подобряват, Подобрява се в същото време и психичната, нервната система, подобрява се и цялото тяло. Ученикът наистина няма да остане в това тяло кой знае колко време по лицето на земята. Това разнообразие няма да се допусне, но щом е в процес на проникване в тайната съкровищница на Духа, той трябва да бъде здрав, бодър, вдъхновен, идеен, величествен, да не се чувства товарът от отпечатаните години върху него, да има младенчески дух, свежа душа, да има цветущо сърце и цветуща мисъл. Щом притежава тия състояния, той може да бъде вече и поет, и композитор, и философ, и велик посветен.

Добрите възможности. Имате ги вече. Дадени са. Сега повече вглъбена работа. Вглъбявай се в окръжаващата среда, вглъбявай се в хоризонта, в звездния свят, вглъбявай се все по-дълбоко в себе си, за да пораснеш вътрешно, да се организираш вътрешно, да се систематизираш вътрешно като нещо цяло, величествено, единно, реално,

Ученико, може би ще дойдат дни, когато няма да се занимаваме специално с тебе. Ние сега правим давление върху тебе, за да можем да те освободим от някои неща, а в същото време да те натоварим с друго. Ще дойде ден, когато ученикът ще се издигне в една нова, по-рядка атмосфера, в по-благоприятна атмосфера, А сега той се занимава още със своята история, със своето минало, с отношенията си с другите.

Това не са много реални неща. Те са следствие. Те не се много необходими. Тепърва на ученика предстои да проникне и в другите светове - в световете на ангелите, в световете на адептите, в световете на посветените. Тепърва на ученика предстои да мине от този свят в другия свят, там където е започнала Единицата. Следователно, колкото повече се издига ученикът в сферите на духовната светлина, толкова повече той се определя към полето, към сферите, към необятността на Духа.

Защо правим такова давление върху ученика? За го кандърдисваме ли? Да го съгласяваме ли или да го привлечем? Има някаква умисъл. То не е скрито. То е да се въведе ученикът в пътя на посвещението. Щом се въведе в този път, ние вече го освобождаваме. Но докато го посветим, ние винаги ще напомняме, винаги ще критикуваме дори и постъпките му. За върховните сили, за върховните неща се искат върховни характери, А върховният характер е подчертан с много заложби. Той е един богат акумулатор, който съдържа слънчева енергия. Следователно, като такъв, ученикът трябва строго да запази своята съкровищница, която съдържа новия елемент, новата идея, новия живот.

Колкото повече се приближавате към онази страна, към която трябва да се определите, толкова повече състоянието у вас се променя. При тази промяна се явяват и болезнени състояния. не е лесно да минеш през такива етерни сили, през такива лечебни сили, през такива космични сили. Непременно ще се отрази някъде въздействието на тия сили - някъде върху белите дробове, някъде върху черния дроб, някъде върху ларинкса, слуха, зрението и т. н. Но ученикът трябва да бъде опитен актьор, да съпоставя нещата така, че винаги в резултат да има една Божествена картина, едно Божествено явление.

Да бъдем наясно. Ние с вас, чрез вас създаваме една бъдеща епоха. Ние с вас създаваме една бъдеща наука, Ние с вас създаваме едно бъдещо присъствие. Следователно, нека тия дадени условия се реализират като завършен акт.

Трябва да има завършени актове. Тези актове са именно нашето дело. Трябва да бъдете делови. Деловият ученик е гениален. Гениалността е свързана с делото. Колкото повече си делови, колкото повече си присъствие, толкова нещата стават по-ясно отразени, толкова повече възможностите да проникне ученикът в неизвестността са по-възможни.

Ученикът трябва да разбира неизвестността. Стига е живял в неизвестността. А да разбира неизвестността, му трябва дело. Накъдето и да се движи, каквото и да мисли, в началото на неговото сътворение е делото. Той е дело и то величествено дело, което ще послужи като една опитана система.

Обединявайте делото в хармонията, хармонията в тона, тона в цвета, цвета в Духа, защото първата проява на Духа са багрите, цвета. Вие не може да си представите един цветен свят без присъствието на Духа, без елементите Духа. Те основа на битието. Те са във всички планети и слънца. Цвят, тон, композиция, дело, това трябва да бъде за вас като съвършенство. С тях ще се усъвършенствате, с тях ще завладявате, тях ще постигнат е, за да бъдете сили подобни на върховните, които имат за задача да ви сродят, да ви отведат в царството на върховните сили.

Може да дойде мисълта: „Трудно може да ни откъснат от физическия свят.“

Не е много трудно. Върховните сили са взели вече страната. Трудното ще бъде докато ви накарат и вие да вземете страна. И то ще стане, и то е станало. Вие вече имате страна - страната на Бялата ложа, страната на Бялото братство. Следователно, поддържайте чистотата, поддържайте ефекта и влиянието на тази среда, за да доминирате в другата страда, защото тъмната страна е доста много организирана по отношение благата, по отношение възможностите на белите същества, на светлите същества. Затова, бъдете бдителни, За да може да процъфтява делото, за да може да се проявява Духът, иска се едно идеално ръководство. Само при идеалното ръководство могат да потекат и силите на възвишения, на върховния идеал. Вие вече направихте връзка, съединихте тия отделни числа в едно общо число и то даде резултата. А резултатът е проявата на Върховното ръководство, което ви вдъхновява, което ви обнадеждава, което ви дава утрешния ден, деня на великото посвещение на ученика.

За да имате конкретната идея, трябва да съберем цялото пространство, цялата вечност, целия безкрай и да ви го поднесем във вид на бисери, във вид на скъпоценни камъни, във вид на организирани мисли. А това за да стане, необходими са възможности.

Има ли ученикът тия възможности? Да. Той може да се страхува заради някогашното падение. Но смелият духом, обнадежденият духом не се страхува, защото той съдържа доброто, съдържа и светлината, съдържа и съзнанието, съдържа и всичките начални добродетели.

В началата са се създали велики добродетели, които небето е определило специално за съществата на земята. Колкото повече ученикът става добродетелен, колкото повече има заложби на добродетели, толкова повече той е израснал като един великан и провежда великите идеи и то строго, без колебание, без влияние от външни сили.

Ученико, пази се от влиянието на външните сили. Ето защо ние ти говорим за вътрешната организация, за вътрешните сили, които никоя друга сила не може нито да опетни, нито да почерни, т. е. да окаже влияние на поставената система.

И тъй, наближава пролетния ден, денят на свежестта, денят на топлината и навярно ученикът тогава ще се почувства в един нов свят, където има по-голяма възможност да се срещне, да чува, да вижда как силите на природата работят върху него и го изграждат, и го построяват като етер, като космичен, като електричен, като магнетичен елемент. А това е важно. Да бъдеш един богат светъл елемент, който съдържа целебна сили и където и да минеш и видиш упадък, нещастие, с този еликсир да измениш положението, това е най-важно.

Това е задача на ученика - да се научи да изменя тежкото състояние на човешкия род. Тогава и човешкият род ще отбележи в своята страница как ученикът е постъпил и как е станал достоен гражданин, достойна сила и идеен живот.

Във времето на Христа ангелските сили дойдоха и благовестиха за неговото раждане. Сега е време, когато се ражда новата култура. Ангелските сили трябва да дойдат и до известят идването на новата култура. Следователно, цялата ангелска култура ще се пренесе върху земята, за да може земята да стане царство на ангелите. Е когато стане царство на ангелите, тогава ще започне да се възстановява царството на Бога.

Царството на Бога не може да се възстанови без ангелите. Необходимо е присъствие на повече ангелски сили, защото те са характерите, които вие ще трябва да наследите. Те имат особени характерни черти - окото на Бога, усмивката на Бога, движението на Бога, съсредоточението на Бога, медитацията на Бога, вглъбяването на Бога. Те са наследили характерните Божествени черти, затова и историята ги описва като най-красивите същества, Наистина, те имат красота.

И тъй, с присъствието на тия представители, вие, учениците, ще имате добри помощници. Ако сте гладни, те веднага ще ви донесат хляб. Ако сте жадни, веднага ще ви донесат вода. Ако сте се оцапали, те веднага ще донесат четки и вода и ще ви изчистят. Ако сте почернели, веднага ще дойдат и ще изтрият черното и ще турят бяла краска.

Това са силите, които ще ти помогнат в живота. Следователно, нека ангелският свят ви бъде най-близкия свят, най-чувствителния свят, за да може, заедно с физическия свят, заедно с цялата физическа система да изживеете вибрите на ангелската система. Ако има да чуете някога тайнствен глас, то той е гласа на ангелите. Ако има да видите гениални, красиви представители, то ще бъдат ангелските същества.

Гответе окото си, гответе и ухото си, за да чуете и видите тия ангелски представители на идеята на Великото начало.

На тази слънчева система има само на някои планети и то в доста голямо количество, доста големи ангелски сили. Има на Юпитер, на Венера, на Уран. Сириус пък има връзка също със слънцето, Историята на Сириус е доста голяма. Това е един оазис на ония духове, които ще има да минат през слънцето. От слънцето ще минат през Сириус, а оттам - през други слънчеви системи.

Сега започва прииждане на ангелски сили и върху земята, Те са идвали и в миналото, но не е имало ядро. При Христа се създаде ядро, но то беше за малко време. А сега ядрото което се създава, ще бъде за повече време.

И тъй, земята ще се удостои с ангелско присъствие. Там където има ангелско присъствие, внесени са и елементи от ангелския свят, защото все пак, те са свикнали да живеят при друга обстановка, да си служат с други материали, с други хранителни продукти. Следователно, те ще донесат и други елементи. Ще донесат цяла една ангелска култура - в наука, в изкуство, в художество, в композиция, в екология, астрономия, хиромантия и т. н. А това е вече признак за идване на царството Божие на земята.

Ние и вие имаме да играем една велика роля - да се внедри волята Божия на земята. Нашите позиции са създадени. Чакаме нападението, чакаме командата. Командата ще дойде, но ние трябва да бъдем добре въоръжени, та когато се нападне, да нанесем поражение. Мойсей удари Червеното море. Така и ние трябва да постъпваме за в бъдеще.

Христос каза: „Не мога ли да поискам легион ангели и да ги сразя? Но аз това няма да направя.“

Сега обаче е време, когато на който и да е посветен ще пратят ангелските легиони.

Защо? Защото сега времето, епохата е такава. Сега не е като през времето на Христа. Затова е казано, че Христос ще дойде от облаците. А това ще рече с върховна сила.

Та, създадоха се добри астрологични съчетания за самия кръг, за самото ядро. Следователно, вие има да играете една от важните роли. Тя се състои в следното: като едни обгорени характери, като едни гиганти, като едни устойчиви същества и сили да се движите между приятелите от братското общество. Все пак братското общество е условие, ядро за провеждане на Божествената култура. Това ядро, това общество ще трябва де се пази. И вие ще направите това.

Ето че вие трябвате. А щом трябвате, трябва да направите.

- Трябва и трябва.

Това е вашият път. Днес хубаво, утре по-хубаво, други ден отлично. Нека вашият дух, вашият ум, вашето сърце и вашата воля бъдат вече напълно в услуга на Светлата ложа, на Бялото братство, което е взело знамето в свещената българска земя.

Тя е вече свещена земя. Тук са обърнати погледите на всички посветени същества, на всички които се посвещават, които търсят истината. Ще дойде ден, когато тя ще бъде посещавана от четирите краища не. земята.

Защо? Защото Върховното ръководство е било присъствие, защото ангелските сили са били присъствие, защото Духът е изорал и посял семето на Братството, семето на посвещението.

Вие сте ценно семе с богато съдържание. Пазете това семе, за да може да се развива, за да може да се обогати работата както във вътрешното ядро, така и във върховното ядро. Тези три ядра - Школата за всички в Братството, Школата във Вътрешното ядро, Школата за Върховното ядро са числото 123.

Мислите които тук се изказват имат вече форми и те прелитат из атмосферата и извън атмосферата на земята, защото те се движат с неимоверна бързина, минават сферата на земята, отиват в друга сфера и там попадат пак като семенца. Съществата ги долавят и казват: „Ето каква Божествена мисъл ми дойде.“

Така се разнася Божественото слово, Божествените идеи по земята и всичките планети.

Варна, 18.3.1956 год.