3. Върховното строителство

[Ани]

ВЪРХОВНОТО СТРОИТЕЛСТВО

Когато разглеждаме някои от върховните проблеми, ние навлизаме в голям поток на много неизвестности. Тия неизвестности са все проблеми, които предстои да бъдат разгледани, обстойно проучени и реално изживени.

Има ли такива неизвестни проблеми? Ако запитате вашия вътрешен свят, той няма да бъде категоричен в отговорите си. Защо? Защото той е в съприкосновение с много неизвестности. Той не може да отрече това, но все пак има едно особено състояние на запиране. Това именно състояние е неизвестния проблем.

За да няма такива състояния, ученикът стъпва в Школата, за да бъде подпомогнат, т. е. да бъде неговият духовен свят разкрит за ония приливи, които имат всичката възможност да го преустроят. Вашият свят досега е бил затворен, защото е бил блокиран от неизвестни проблеми. Точно в Школата се правят опити да се премахне блокадата.

Това са цели мирове, това са изживявания, опитвания, това са цели същини. Следователно, докато не се премахне блокадата, докато не се разчисти терена, докато не се канализират поройните води, докато не се трасират пътищата за върховете, винаги ще има неизвестни проблеми.

Какво значи това? На ученика предстои да се запознае с един от тия сложни проблеми - Върховното строителство.

Върховното строителство е като че ли най-същественото, най-реалното, най-жизнения проблем. Накъдето и да обърне поглед ученикът, навсякъде ще види строителство, строителство. Сам той е едно устройство. Не е ли необходимо, не е ли съществено да познаваш началото на своето устройство?

Ще кажете, че съвременната наука е дала доста изчерпателни данни за устройството на клетъчните вещества за устройството на организмите, на формите. Да, но съвременната наука не е открила началото, т. е. съвременната наука не може да създаде началото.

Тя открива някои факти, някои явления, от които прави изводи за неизвестностите, но това не е достатъчно, това не е изчерпателно, не е открит проблем. Затова на ученика предстои да започне отначало и да стигне до върховете.

Какво е начало и какво са върхове? Нали началото е най-високото, най-далечното, най-голямото? Какво символизират върховете? Върховете символизират целта - да тръгнеш от началото и да стигнеш до целта.

Какво разбира ученикът от това? Защо е необходимо да тръгнеш от Началото и да стигнеш до целта? Каква специфичност се крие в този маниер на Духа? Не е ли това да започнеш от първичното и да стигнеш до вторичното? Много неща започват от първичното и стигат до вторичното - слизат от върховете към низините, но специално за ученика на Върховната вътрешна школа е да започне от Началото и да се изкачи на върховете. Това е върховно устройство.

За върховното устройство е необходима върховна мисъл, върховна деятелност, върховна жизненост. И точно това става с ученика. Той вече не слиза в низините не изживява вторичните състояния, но се изкачва на върховете и изживява първичните състояния,

Ученико, колкото и да те занимаваме с върховните проблеми, докато не стъпиш на върха, ти няма никога да изживееш това състояние. А за да стигнеш на върха, то значи да те е водило върховното, идейното състояние, което има характера на първичното. Колкото и да разбираш началото на нещата, докато не се изкачиш на върха, не можеш да го приобщиш към своето съзнание.

Защо? Защото трябва ум, върховен стимул, върховен ритъм, който да го поляризира.

Къде е този връх? Това си ти, ученико. Ти си върха. Никъде другаде не можеш да намериш този връх. Този връх е твоят ум, Твоето начало, това е твоята душа. Твоят а душа е минала през полетата и сега й предстои да се изкачи на върха, т. е. душата ти трябва да изживее върховното устройство.

Кой ще го устройва? Дали твоят ум или твоята душа? С присъствието на душата в твоя ум, твоят ум се одухотворява, започва да размишлява за духовните среди, за духовната атмосфера и за духовната възможност. Колкото повече одухотворяваш ума си, толкова повече се чувстваш на онази висота, от където можеш свободно да съзерцаваш действителностите, реалностите, които досега са били неизвестности за теб.

Трябва да бъдеш ум, т. е. върховно устройство.

Защо е необходимо? Нали трябва да се стремиш да бъдеш като всички, да не се чувстваш, че си над тях? Правилно разбирайте смирението. Не влагайте във върховното си състояние личен елемент. Нека вашето върховно състояние стане една среда, където да могат да живеят всички същества. Като среда, вие ще бъдете за тях хляб и вода, ще бъдете огън, въздух и живот.

Така разбирайте смирението. Не подценявайте върховното си състояние. Не подценявайте одухотворения си ум. Защо? Защото големи усилия е направила вашата душа, докато одухотвори вашия ум.

Ценете тия усилия. Кой ще ги прецени, Ако не вие, които разбирате от своята магия, от своето изкуство, от своя живот? Има много същества, които наблюдават, които съзерцават, но те не могат де проникнат в глъбините, в светлите полета на вашата душа.

Ето къде е тайната: всяка индивидуална душа да носи Божественото в себе си. Доколкото е можала да вложи в съкровищницата повече трептящи сили на Божеството, дотолкова тя е върховно състояние. От душата зависи да се организира твоят ум.

Ето тук е тайната. Вие искате без душа да организирате своя ум, но това е невъзможно. Вие можете да го организирате без душа, но той няма да бъде достоен за върховете. Той ще живее в полетата. Ще се нуждае от реките, от плодовете, от огъня и водата и т. н. От много фактори ще се нуждае.

Каква е целта сега на Върховната вътрешна школа? Да освободи ума от фактори, да освободи душата от фактори, т. е. да се централизира вашият духовен живот в първично ядро. Докато не стигнете до състоянието на ядро, вие не може да излъчвате светлина. А специално от ученика на Върховната вътрешна школа се иска да излъчва светлина, да радиира светлина, подобна на слънчевите ядра. А тази способност, този усет, това е твоят ум. Следователно, всички други способности - на волята на сърцето, на кръвта, на тъканите, трябва да бъдат в услуга на ума.

Светещо същество е ученикът. Той е подобен на слънчево ядро. А като слънчево ядро, той е върховно устройство. Така ще знаете: всички слънчеви ядра са върховно устройство. Всички съзвездия са върховно устройство. Всички духовни мирове, всички възвишени мирове са върховно устройство.

И тъй специално за ученика на Върховната Вътрешната Школа няма нисше устройство. Всичко за него е върховно устройство. Той вижда в това устройство абсолютните закони, абсолютните системи, абсолютната деятелност, абсолютната жизненост, абсолютната светлина.

За да се устрои духовния мир, се искат много, много елементи.

От къде де ги вземе ученикът? От коя съкровищница? От кого ще ги купи? С какво ще ги откупи, когато е последен бедняк, когато живее в неизвестност, когато не познава пътя към Върховната съкровищница?

Ученико, единствено Върховната вътрешна школа е, която ще те отведе във върховните центрове, във върховните централни ядра. Те ти подават ръка и ти внедряват Дух. Те възпламеняват твоята мисъл, за да откриеш секрета на върховните възможности.

И тъй, нека остане Дълбоко в твоя ум Върховното устройство. Като кандидати за велика системната велика работа, вие се готвите за строители. Следователно, необходимо е специална подготовка.

Кой да ви специализира? Кои са факторите, които ще ви специализират? Кои са и средствата? Единствената системна сила, която ще ви преорганизира, това е Върховното ръководство. Няма друга сила, която да се заеме специално с вас.

Под Върховно ръководство разбирайте ония висши начални системи, които са жизнеността на Великото начало. Колкото повече се сродявате с духа, с обаянието, с присъствието на тия върховни сили, толкова повече във вас се възстановяват едни положителни норми за нещата, едни положителни аксиоми - изчерпателни, открити и в ученика вече няма неизвестност.

Щом всичко стане известно, към какво ще се стреми ученикът? Може да си известен за някои неща! Ти си известен за ехото. То иде от някъде, но не знаеш от къде, кой го изпраща, чие дело е. Ехото още не е самата истина. Та, вие може да претендирате, понеже сте чули ехото, но още не знаете за реалността. Сега слушате ехото в Школата, но още не сте видели, не сте изживелите сте опитали началото, реалността на ехото.

Колко то е скрито за вас, облечено в много форми, в много образи. И благодарение че така е защитено и бронирано, то е слязло при вае. Но ще дойде ден, когато ученикът ще бъде така устроен, че ще направи опит да разсъблече една от върховните ръководни системи и ще се запознае по-отблизо със съществеността, със силата и реалността на нейния мир. И това ученикът ще трябва да направи. Когато го направи, когато се вдигне блокадата около него и остане сам, то значи абсолютно да се пречисти мястото, атмосферата, пространството.

Но ще се възрази: „Много сложно е това, в смисъл, много са предпоставките, за да можем да намерим реалната истина.“

Вярно е. Цялото сътворение е сложност - велика върховна сложност. Следователно, всеки който иска чрез ума си да открие тази сложност, трябва да има безсмъртен, одухотворен ум, който може да отклонява всяко появяване на дадени влияния.

Стабилен, характерен, мощен, силен, върховен ум - такава подготовка е необходима, за да могат да се разкрият върховните ядра, върховната пазва, върховната глъбина, т. е. така да разбираш езика на Бога, че да не остане нито едно слово неознаменувано. Цялата твоя подготовка е да се вживеят Божествените същини като качества и способности, като сили и хармония в твоя мир. Колкото по-отблизо познаваш Божествените същини, толкова повече щастие и радост, толкова повече светлина и блясъци ще изживееш. Няма друго същество, няма друго битие, няма друго сътворение, което може така величествено да ви представи, както същината и върховното естество на Бога ви представят.

Ние не си служим със светийски език. Истините ни не са дадени както в евангелието. Там е казано, че човек ще седне отдясно на Бога, отдясно на Сина Божи, че човек ще наследи едно състояние на рая Божи, че ще го представят в царството на Бога, че Бог ще го гали, ще му се радва, както това става в обикновения живот, както един баща може да даде на своя син и богатство, е ласки, и щастие, и радост и т. н.

Това е детинско схващане на нещата. До кога? До когато детето порасне, стане внуша, стане мъж, стане възрастен. Така отношенията на бащата се изменят според възрастта. Ние тук обаче разглеждаме нещата в друга светлина, в светлината на Върховното строителство. Ако попаднете под трептенията на Върховното устройство, ще имате ли галене, целувки прегръдки, радости, щастие и т. н. ? Знайте: Бог никога не е бил в обаятелно щастие. Той никога не е мислил да бъде щастлив, да бъде радостен, да бъде уважаван, обоготворяван. Защо? Защото Бог е над всичко това. Следователно, ученикът на Върховното устройство трябва да бъде подобен на строителите на Върховното ръководство.

Но да не се дойде до крайност. Бие сте още деца. Нуждаете се от ласки, от усмивки, от щастие, от радост и внимание. Не ги изключвайте. Не бързайте да ги изключите. Това ще бъде още изкуствено. Когато затрепти Духът у вас, когато Духът господен напълно ви преустрои, когато заживее у вас Божията душа, когато ви импулсира Божият дух, тогава ще бъдете над всичко. Върховните неща се постигат чрез върховни добродетели, чрез върховни стремежи, чрез върховни сили. Следователно, за да имаш този реален свят на върховното, в теб трябва да бъде устроен този свят.

Върховното ръководство именно ви устройва върховно. Нека това върховно да не ви измъчва, нека то да не ви плаши. Напротив, в началото то ще се изяви като импулс, като радост, щастие и т. н., но едно знайте: вие вече чухте как стоят върховните неща. Надали ще бъдете поласкани от някакво щастие, от някаква радост, от някаква усмивка или внимание. Големите неща са за големите характери. Понеже ние говорим за големите неща и се абстрахираме от малките, налага се и върховно устроени характери.

От малкото, от слабото как може да стане силно?

Няма закон за това. Има закони за малките величини, има закони и за големите величини. Щом си попаднал под закона на малките величини, как ще направиш преход към закона на големите величини?

Точно в това е майсторството, ученико, да направиш този преход. А това значи да напуснеш инертността, която е голяма спънка у теб.

Защо се явява инертността? От страх към неизвестността. Защо е представено неизвестното пред вас? В следствие на голямото отклонение. Всяко едно явление в живота на сътворението има йерархично развитие, йерархично усъвършенстване.

Защо е тази йерархия? Защо не е всичко абсолютно интернационално? Всяко едно същество има абсолютно интернационален живот, абсолютно интернационална свобода. Следователно, кои са факторите, които ръководят съществата? Тези именно абсолютности - абсолютната воля, абсолютния стремеж, абсолютният живот и т. н., но трябва да се направи нещо ново.

В какво се състои новото? Новото се състои в това, да направиш абсолютна преценка, да претеглиш абсолютно нещата, да претеглиш абсолютно явленията. Така ще придобиеш способността да отделяш първичното от вторичното, нисшето от абсолютното.

Ето какво голямо майсторство. Ние имаме да се занимаем с върховните мисли на великите мислители, с върховните способности на великите майстори, с абсолютната чистота на великите посветени, е абсолютното върховно устройство на боговете и най-после, с Върховното централно ядро на Божествените явления.

Това трябва да бъде идеята, импулса в ученика. Да няма за него затворени пространства, ограничени полета, недостъпни съзвездия. Той е съдържанието на абсолютното състояние. Той е съдържанието на върховното състояние. Няма други пътища, няма друга наука, няма и други полета, където ученикът може да намери своето място. Единственото място на ученика е състоянието на дадения Божествен прилив, т. е. единствената атмосфера и среда за ученика е абсолютното устройство.

Когато се подслони под стрехата на абсолютното устройство, в лабораториите, в ретортите, в химическите зали, в алхимическите светини, тогава ще изживее своето място. Има място в сътворението. Никой ученик не е без място. Той заема място и пространство, заема време и вечност. Следователно, той е една съществена реалност от битието. Досега се проповядваше, че ще дойде смъртта, ще задигне ученика и нищо няма да остане от него. Всички способности се заличават. Но в системното размишление на Върховната вътрешна школа нещата се поставиха съвършено противоположно на съвременните доктрини.

Нищо не се губи, казва съвременната наука. Всичко се трансформира, разлага. А ние казваме: всичко се преоблича. В същност, всичко е присъствие, защото цялото сътворение е присъствие. Това е най-голямата реалност, това е най-голямата сила. Ако не би било присъствие, не би било Върховно устройство. Ако не би било присъствие, всичко би се сгромолясало, всичко би се разрушило. Благодарение че има дух на присъствие, че има сили на топлина, на акумулация, всичко се държи в равновесие. Присъствието е най-върховния ритъм.

И тъй, ученико, от теб се иска да бъдеш едно такова непреривно присъствие, да вземаш участие във всички художествени устройства, за да можеш един ден ти сам да бъдеш върховно устройство.

Ще бъде ли това? Върховната вътрешна школа именно разкрива върховните атрибути, върховните принципи, върховните начала. Учи се от тях. Вземи едно начало.

Ще кажеш: „Къде да намерим това начало?“

Ученико, вземи себе си като начало, започни със себе си и ще видиш как ще намериш първите бримки, първите клетки на твоето устройство. Сега Духът те построява.

Твоята плът се облича в духовна материя. Така ще я наречем.

Има ли духовна материя? Материя произхожда от материал. Има духовен материал. Този духовен материал е именно, чрез който ще бъдеш върховно устроен. Школата точно ти дава тия духовни материали. Тя ти подготвя пътя, за да не се страхуваш, да не би да вземеш чужди материали, забранени материали, да не би да си послужиш с нездравословни материали.

Единствено Върховната вътрешна школа ще те запознае със състоянието на върховните материали. Затова никога не се спирай да опитваш нещата в тяхната първичност. Нека твоят ум проникне в тях да ги изживее, без да става нужда да се внасят в лабораториите и се разлагат.

Не губи време. Бъди проникване, бъди присъствие за да улесниш себе си, да улесниш около себе си, да улесниш и устройството. Така ще гледаш на Върховното устройство. Ще вземаш участие във Върховното устройство. Тогава всички твои органи - и ръце, и крака, и дробове, и очи, и нос, и уши, и глава, всичко ще бъде една мистична духовна станция, чрез която ще влизаш във връзка с Върховното ръководство.

И тъй, когато наблягаме на реалната същина - човека, ученико, то знай, че не си случайност, Взеха те пръстите на Бога и те поставиха на почетно място. Пази това почетно място заслужено, достойно, за да може да се завърши великата върховна работа. Оцени тези усилия, усилията на Божествената ръка, която те е преместила, която те е взела от калта, поставила те е на почетно място и те е натоварила с една отговорна работа, с една свещена работа.

Твоята наука е реална. Твоят живот е душата. Бъдете вече богато надарени души. Нека майсторите на великото устройство се занимаят специално с тебе.

Какво ще стане около вас, вътре във вас? Ще има чукане с длета, ще има къртене на неприлични грапавини, но, ученико, няма друг път. Пътят, това е да се изсече грапавината, да се изчисти калта, да се премери съдържанието и да започне едно велико начало.

И тъй, вие сте сега в едно велико начало. Проникнаха вече лъчите на новата култура във вашата среда. Раздвижи се етерът над вашата атмосфера. Не може да бъдете вече спокойни. То е същото, когато звярът прескочи в кошарата на овцете. Става едно суматоха, едно лутане. Така и у вас е прескочил, но не звярът, а Бог. Той е вече съборил бариерите, счупил ги е, направил е прелез и е прескочил през тях,

Защо? Вие му трябвате. Тъй както слънцето трябва на цялата система, така и вие трябвате за цялото ядро. Не може да има ядро без сила. Вие сте силите на това ядро. То трябва да крепне, да свети, да пръска светлина, да пръска лъчи и Господ да види, че неговото царство действително е дошло на земята,

Ученико, не си фантазирай, че царството Божие ще дойде на земята по някакво си чудо. То няма да дойде така. То няма да се наложи от един път като гръмотевица или като мълния, Наистина, има и гръмотевици, има и събития, но те са от съвършено друг характер.

Сами ли сте вие? Няма ли и други като вас? Има ли и други същества, с които може да споделите своя мироглед, своите идеи, своите изживявания? Има. Има и ще има, защото за царството на Бога са необходими поданици. Царството Божие не се нуждае от министри, от лордове, от князе и от царе. Царството Божие се нуждае от ученици. Царството Божие представлява най-богатата светиня. Царството Божие представлява най-богатия университет, където се изучава абсолютната върховна Божествена наука,

И тъй, да бъдем наясно, да бъдем положителни а своите разисквания, критики и аргументи. А то е да открием присъствието на Божествената същина в човека, да открием девствения Божествен прилив в ученика. Тогава цялата атмосфера и цялото ядро са вече способности или върховно устройство.

Как копнеем да ви видим върховно устройство. Като казваме копнеем, това не е ли радост, не е ли щастие, не е ли веселие? О, не, не. За върховните неща се искат върховни характери, върховна светлина, върховно устройство. Тогава ще споделяме впечатления от върховен характер. Това е необходимо. Нека остане паметна мисълта за върховното устройство.

Сега вие питате, що е нирвана? Нирвана е едно наистина особено състояние. Никога Бог не е почивал. Ако би той почивал, ще се наруши цялото равновесие. И ученикът на Върховната вътрешна школа е подобен. Щом е подобен, той ще мине през нирвана, ще се напои, ще се нахрани, ще се облече, но той е страж, той носи копача, носи музикалния инструмент, носи перото, носи всички инструменти, които са му необходими за върховното устройство. Ще има ли тогава време да почива? Няма да има. Казано е, че нирвна е за почивка, за блаженство или да си хапнеш пилаф, или да си пийнеш шербет. Има и такава нирвана, но под диктовката на Върховното ръководство, има върховно устройство.

И тъй, ученико, не бленувай за нирвана. Остави нирвана настрана. Нека тя си същества. Понякога се радвай на тия, които са в нирвана, но ти си в общия колектив на върховното устройство. Разберете: трябва да се преустрои земята, трябва да се преустрои райската градина, трябва да се преустроят чувствата, да са преустрои ума, сърцето, волята, целият ваш мир трябва да се преустрои. А за да се преустрои, вие ангажирате майстори, сили, които устройват вашия свят. Когато го преустроите, тогава може би ще имате време да мислите за нирвана.

Защо да мислите за нирвана? Ако Господ непрестанно работи, защо трябва вие да почивате? Кой ви дава това право? Специално методите на Върховната вътрешна школа са върховно устройство, върховно устройство, върховна деятелност, върховно присъствие. Тогава ние казвахме: бленувай понякога за нирвана, за да имаш отдих, но няма те оставят в нирвана. Понеже всички човешки същества са кандидати за нирвана, устройват си вечери в разни увеселителни заведения, ресторанти, кабарета и какво ли не. Това е нирвана. Но ученикът е кандидат за върховния нирван, за върховното устройство.

Ще кажете може би: „Тежка работа.“

Не е лека. Ние казахме: за върховните неща се искат и върховни характери. Самата работа ви дава вдъхновение. А всяко едно вдъхновение е почивка. Почивка не ще рече да легнеш на гърба си и да гледаш звездите. Не можеш да ги преброиш. Ще почнеш от една и ще стигнеш до колко? До един милион, до един милиард, пет милиарда? Звездите се броят само когато ходиш от звезда на звезда и записваш такова и такова е устройството на еди коя си звезда. Така ще отиваш от звезда и ще описваш образите.

Ще кажеш: „Е, звезда, има ли разлика?“ Нито една звезда не е построена по един и същ образ. Това е специфичното. Тогава, колкото звезди си преброил, то реално си ги преброил.

Но може би пак ще дойде мисълта: „Ако започнем да ги броим и описваме, колко ще запаметим?“

Тук вече ще се абстрахирате от времето и пространството, ще се абстрахирате и от нирвана, защото няма да ви остане време за нирвана.

Ако започнеш да описваш астрологически всяка една звезда, да описваш формата, съчетанието, дълбочината, цвета, тона, колко време ще ви трябва? Вие живяхте вече 30, 40 и повече години на земята и нищо не знаете за нея, камо ли да проучите и другите планети?

За нирвана може да мисли само този, който е завършил своята еволюция в планетния свят, който е завършил своята еволюция и в слънчевите системи, т. е. когато завърши цялото сътворение.

А кога ще бъде то? Теософите са вървели по един доста съблазнителен път, като са казвали: „Изпълни това посвещение 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 пъти и ето ти нирвана.“

Но ученикът на Върховната вътрешна школа знае, че като е посветил себе си, предстои му толкова много работа - да посвети всичките същества като себе си и тогава ще влезе в нирвана. А това е безкрайна работа. Има начало, но няма край.

Ще кажеш, че всичко това е много уморително. Там е великото - да започнеш и да не свършиш, защото ако свършиш, трябва наново да. Започнеш. Такъв е законът.

И тъй, вселената няма край.

Варна, 21.4.1956 год.