Jump to content

Recommended Posts

ТИШИНАТА НА ДУХА

Едно от положителните и съществени качества на ученика е тишината на Духа, пълната тишина на Духа. За да може да се стабилизира, да се узакони това качество, се искат върховни условия.

Какво трябва да разбираме под върховия условия? Върховните условия са контакта с висшите светове.

Защо те да са върховни условия? Защото там няма противоречия. А там където няма противоречия, се проявява висшият разум. За да може висшият разум яз проведе идеята за тишината на Духа, ученикът трябва да се приспособя към тия върховни условия.

Казваме да се приспособи. Защо да не кажем да ги извоюва, да ги откупи или по някакъв ся хитър начин да ги владее, а казваме да се приспособи? Приспособлението е цяло изкуство за ученика. Това са неговите специални движения. Чрез това приспособление той ще се домогне до онова висше изкуство как и кога да превежда нещата.

Когато се говори за приспособяване се разбира, че трябва като че ли някак изкуствено да се уреждат нещата? О, не. За да се приспособява ученикът към върховните условия, в него трябва да владеят едни възвишени духовни сили, които познават нещата, познават движението, долавят енергиите и в същото време изживяват светлината.

Ако не изживеят светлината, какво представляват те като есенция, като субстанция, като енергия, етер и т. н.? Нали трябва да представляват някаква материя, която ученикът може да изживее със своя физически и материален свят?

За да може да се даде ясна представа и положителни обяснения как да се изживее светлината, ученикът трябва да има в себе си светлинни елементи. Там е изкуството - ученикът да има светлинни елементи. А тия светлинни елементи може ученикът да има, когато приспособи своето естество, своя физически и духовен живот към онези висши състави на висшите енергии, които представляват имение субстанцията на светлината.

Много лесно е да се разбират нещата, когато в ученика са залегнали тия светлинни субстанции. Когато обладае или когато напълно се уедини в тази абсолютно дълбока тишина на Духа, неминуемо тия способности на светлината, тия реални съществени елементи на светлината ще бъдат в него вече втора природа или новото светлинно дело.

За да може това дело да се организира по всички правила, по всички методи, по всички идем на възвишените представи, трябва да има фактор, който да постави в ред цялата светлинна инсталация,

Кой е този фактор? Това е Божественият дух, който владее цялото изкуство, цялата същина на светлинните елементи.

Коя е разликата между обикновения човек я окултния ученик? Окултният ученик притежава вече едно светлинно тяло, съставено от тия именно светлинни елементи. Колкото по-добре е инсталирано, е организирано това светлинно тяло, толкава повече тия светлинни енергии са излъчващи лъчи, които създават една светеща атмосфера. Тази именно светеща атмосфера иде да подчертае пълната тишина на Духа.

Духът се нуждае от тишина. Досега около ученика е било много шумно, много гръмогласно, светкавично, бурно, а сега той трябва да заживее в тишината на оная абсолютна реалност, която е начало на нещата.

Това е стремежът на ученика - да знае за началото на нещата. Докато не придобие това изкуство, тази наука, тази магия, той вечно ще бъде в незнание, в колебание, в противоречие и т. н. Човечеството страда благодарение на незнанието на началото на нещата. Защо се измъчва човечеството? Благодарение на незнанието на нещата. Защо се заблуждава човечеството? Благодарение на незнанието на нещата.

Кои са тия неща? Същественото, идейното, безсмъртното, всемогъщото, разумното.

Кой се крие в тия представи. Крие се върховното.

А кой е върховното? Това е Абсолютното велико начало, което така е отразило нещата, та те вече имате форма, образ, имат идея, имат смисъл, имат красота и чувство на живот. Така се е проявил животът. Започнало е началото от Абсолютното и е дошло до живота. Най-голямото изкуство на това Начало е животът.

Но ще кажете: „Как да бъде животът? Малко ли други върховни изкуства се проявяват като висши явления?“ Да, но всички други изкуства минават през живота и тогава стават достояние и придобиват форма, придобиват образ, придобиват състояние. Само животът е, който се оформя, който се представя пред свидетелите - светлината и Духа. Животът е, който излъчва атмосфера на дихание. Ако нямаше тази атмосфера на дихание, не би имало живот, не би съществувало начало на проява. За да има начало на проява, трябвало е да има една реална, съществена сила. Тя именно е живота.

И тъй, за да може ученикът да разбира в детайли силите на живота, той трябва да навлезе в атмосферата, в тишината на Духа.

Какво ще стане, ако ученикът получи пълна тишина на Духа? Ще има ли някаква реакция, някакво давление, някакви прояви или ще продължи една инертност, която символизира някаква вечност без някаква особена проява? Под думата тишина на Духа ние разбираме да не се отклоняват силите на Духа в противоречията. Противоречията са създадени за духовете. Понеже Духът има работа с духовете, занимава се специално с тяхната работа, с тяхната карма, с тяхното движение, затова той има връзка с общото положение на духовете.

За да може духът да получи пълна тишина, той трябва да приложи известно изкуство да примами тия духове. А примамят ли се духовете, ще има вече една тишина, едно отрезвяване, една завръщане към висшите полета.

Необходимо е едно такова възвръщане. През годините, през епохите, през вековете, на онова историческо падение, когато много духове от светлата йерархия минаха в едно доста бихме казали, знаменито отстъпление, стана една доста голяма пертурбация в битието, във вселената. Много от тия духове получиха нисши задължения, нисши призвания. Някои от тях даже минаха в другите царства - животинското, растителното, дори и в минералното. Благодарение на тях се създадоха и планетите в пространството. Някои от духове от тази йерархия можаха да се спрат до човешката еволюция, а други слязоха по-долу.

Ето как се усложни битието в своето начало. Това струва много работа, много време, много епохи, много векове, докато се организира един исторически развой на тия същества от минералното царство, от растителното царство и от минералното царство. В тази история е замесено историческото проявление на Абсолютното. Това добре знаят онези духове, които можаха да минат вече в световете на посвещението. Чрез своя бит, чрез своя живот, чрез своя дух и чрез своята душа те можаха да използват всяко едно събитие, всяко едно явление, всяка една епоха и правят своето заключение за великото отстъпление, за великото проявление - от Абсолютното, към видимото, към реалното.

И тъй, ученика, познавайки тази история, ти ще си обясниш всички неща, които стават лично с теб, защото ти си една написаха история, една далечна, древна история. В теб е минерала, в теб е растението, в теб е животното, в теб е и ангелът, Ти си представител на една историческа епоха, За тази историческа епоха са дадени много жертви, продължават да се дават и ще се дават до тогава, до когато земята се превърне в светлина, до когато минералите се превърнат в светлина, до когато растенията се превърнат в светлина, до когато животните се превърнат в светлина. Крайният предел е всичко да се превърже на светлина. Тогава няма да има материя, нисши явления и чувства. Всичко ще бъде светлина.

Ще бъде ли интересен светът? Представете си, че всички планети станат слънца или всички слънца станат една обща атмосфера в пространството, ще бъде ли интересен животът? Няма да бъде интересен, защото ще се придобие едно абсолютно състояние.

Но нали по развитие, по усъвършенстване ученикът върви към това състояние? До, но когато той върви към него, животът, преживяванията са много интересни. Там вече участва Божият разум, Божествената мисъл, Божественото изкуство и Божествената деятелност.

За да могат да се усвоят тия атрибути, трябва да има нуждаещи се, трябва да има приспособления, които дават абсолютната тишина на Духа. За да може ученикът да борави с тия величини, както ги наричат неизвестни величини, защото имат абсолютен характер, той трябва да се приспособи към тия състояния на пълната тишина на Духа. Тогава няма да има нищо страшно, нищо критично, защото в тишината на Духа вече няма борба. Всички борби, всички катаклизми, всички пертурбации се стопяват. Тишината на Духа е едно особено състояние. За него могат да говорят само великите учители, великите посветени.

Щом е била волята Абсолютното да стане проявено, има ли тогава някаква загуба, някакво зло в цялото това развитие и защо ученикът трябва да се стреми към абсолютната тишина? Щом Абсолютното начало работи, то и всяка негова душа трябва да работи. Всичко е душа от Абсолютното начало. Ако бихте могли да проникнете в тия системи, бихте открили наистина само душа. А душата се проявява като живот. Животът пък е най-близкото до индивидуалния и колективен миров живот. Понятието душа, живот трябва да бъдат ясни.

Кога душата е живот и кога животът е душа. Душата има абсолютен произход, а животът - начален, когато е започнало Началото. Душата представя Абсолютния, а животът представя Началото. Абсолютното и Началото това е една тайна, за която е необходимо върховно приспособление, върховна вътрешна тишина на Духа.

Тия неща са необходими, за да може ученикът да посрещни всички други влияния, всички други давления от външния и вътрешния свят. Затова казахме: за да може да бъде по-добре организиран, ученикът трябва да владее едно светлинно тяло. Това светлинно тяло ще бъде сглобено от светлинна енергии, от душа и живот. Светлинните енергии ще представляват пространството, душата ще представлява Абсолютното, а животът - Началото.

Необходима е богата мисъл, която да притежава крилата на Духа, да може да се движи с бързината на Духа, да може да прониква в изкуството и качествата на Духа, да може да разкрива Абсолютното начало. Тази мисъл е най-способната, най-качествената, най-реалната, най-положителната в движението, в състоянието на ученика.

За да може да усвои този маниер на приспособявана, ученикът трябва да има движение. Той трябва да се движи, трябва да създава движение на енергиите, на душата, на живота. Колкото повече се движи животът, толкова повече Началото се разкрива. Колкото по-подвижна е душата, толкова повече Абсолютното се разкрива. А тия две крайни начала - Начало и Абсолютното ученикът трябва да има в предвид, както гладният има в предвид яденето, както жадният има в предвид водата.

Ще кажете, че нямате такава мисъл, такъв авторитет и не можете да си представите, що е това начало, що е това Абсолютно. Ученико, подвигът в теб е Абсолютното, а Началото в теб е живота.

Подвиг и живот. Те са неразделни. Не можеш да имаш трептение на живот, ако то не се изрази в подвиг. Две неща ти остава да вършиш: да подкрепяш своя подвиг, който ще те научи на приспособление и на пълната тишина на Духа, и второ, да отрази същината на живота. А имаш ли това отражение, ще навлезеш в областта на Началото и на Абсолютното.

Как ще си представите това Абсолютно, което е така непонятно? Там е сладкото, там е красивото - непонятното да ти стане стремеж, подвиг.

Ще кажете, че това е едно забавление за мисълта, а вам ви трябва реалното, което сега ви обкръжава, от което вие зависите и от което вашият живот се изгражда. Вие всеки ден сте в стълкновение с него. Ще ви стане вече банално, скучно. Осъзнаете ли своята същина, пред вас ще се изпречат тия две същини: Начало и Абсолютно. Колкото и да се стремите да овладеете сложните хармонизации на живота и тогава да се издигнете до полетата на Абсолютното и Началото, това няма да бъде лесно, ако нямате фактора Духа. Той е, който ще ви каже за истините. Никоя друга същина, никоя друга сила не знае за истината, за Абсолютното начало. Единствено Духът Божи е който ще ви въведе в света на светлината, в света на Любовта, защото светът на светлината е редил света на любовта. Не можеш да изживееш света на любовта, ако де си втопен в света да светлината.

Но ще кажете: „По-голям ли е, по-съществен ли е светът на светлината от света на любовта?“

Но че е по-голям, не че е по-съществен, не че е по-реален, но светлината символизира Божия ритъм, Божествената способност. А тази символизация е най-идейния свят. Влезеш ли в идейния свят, светът да любовта, на мъдростта и на истината са вече постижими за теб.

Казахме: „Светлината въвежда ученика в пълната тишина н Духа“. Нека тази идея - пълната тишина на Духа, повече узрее във вашето съзнание, във вашата душа, за да може да издържате пред каквито и да са събития, пред каквито и да са фактори, пред каквито и да са стълкновения във физическия свят, защото ученикът да физическия свят не е още скъсал съвършено с нишките на този свят. Той още няма координацията на духовния свят. Лесно могат да го откъснат, лесно могат да го омотаят, затова ние предупреждаваме ученика да се стреми към тази пълна духовна тишина. Тя е, която му помага както на физическото тяло, така и на духовното светлинно тяло.

Имат ли нужда духовното и светлинното тяло от тишина? А защо да нямат? Самото Абсолютно начало е тишина.

Като е тишина, защо има бури?

Има бури, има противоречия, за да маже да се възстанови първичната тишина, тази загубена тишина. Сега е времето, сега е епохата, когато ученикът, слязъл на физическия свят, при най-големите бури и стълкновения да влезе във връзка със силите на духовната тишина. Колкото повече тази тишина овладява периметъра, пространството на ученика, толкова повече тя става глъбина и е вече в съприкосновение с Абсолютното начало.

Но ще кажете: „Гениално ли е да бъдем в Абсолютното начало? Има ли там радост, има ли ядене, сладко чувство и т. н.?

Кой яде и пие? Който се нуждае, който е жаден, гладен и окъсан.

А кой не яде, кой не пие? Който е абсолютна тишина. Следователно, не може и не бива ученикът да запазва едно временно състояние, като се е сродил с него в да казва: „От това състояние по-хубаво няма“ и да съжалява, когато го отведат оттам и го поставят при ново състояние.

Не трябва да става заблуждение, не бива да казваш: „Ако го загубя, аз съм най-нещастното същество.“

Нищо в природата не се губи. Нищо в светлинния свят не се губи. Напротив, всичко там се кристализира, всичко се допълва. Това е идейният свят, който ученикът трябва да разграничи с цялото си естество, с цялото си същество, за да може да открие онзи Божествен замисъл в Началото и в Абсолютното.

Ученикът вече не трябва да мисли за спасение, за прощение на греховете. Той има онази велика задача да се добере до Началото на нещата, до абсолютността на силите.

Тези неща за които ние говорим, надали ще асимилира вашето съзнание и надали ще го почувства като необходимост, но ние сме длъжни да ги кажем, да ги хроникираме. А кога вашето съзнахме ще бъде готово да ги асимилира, то е вече въпрос на време, пространство, вечност.

Кое е хубавото в ученика? Това е, че той има вече мярка за нещата, той започва вече да мери нещата. А щом ги измерва, щом ги съчетава, той ги открива. В неговото съзнание се заражда вече една нова светлинна епоха. Светлинните енергии му помагат. То помагат на съзнанието да може да има по-голямо движение, по-голямо трептение. А едно такова богато и добре устроено съзнание представлява вече един съвършен орган, едно съвършено приспособление, чрез което светлинните същества могат да се съобщават.

Ето каква е нашата задача - да издигнем вашето съзнание до такава висота, че то да бъде като една приемателна станция, да приема мислите, идеите, живота и порядъка на висшите светове, на слънчевите същества. Тогава всичко онова, което ви говорихме, ще бъде така лесно, така открито. А необходимо е да имате родствени връзки, да имате начални и абсолютни връзки с тия висши същества.

Но ще кажете: „Но може ли да имаме абсолютни връзки с Бога? Защо трябва да правим връзка с другите същества?“

Всичко е устремено към Центъра, към Бега, към центъра - Абсолютното. Следователно, вие не можете да пренебрегнете факторите, не може да пренебрегнете тия, които са били преди вас. Те ви отварят пътя, те ви водят за ръката нагоре към пределите на Божия дух.

И тъй, бе принуждавайте Бог да идва сам при вас, но вие, посредством светещите Негови синове идете при Него, защото, ако Той дойде при вас тъй както сте неподготвен, ще стане цяла катастрофа, такава катастрофа, каквато е станала при първата проява. Поставете се на мястото над катастрофите, за да може вече да владеете пълната тишина на Духа. Да бъде изключена катастрофата. Никога не се подавайте на тия катастрофални сили. Вие ще изпълнявате техните функции, но откритието на Началото и на Абсолютното няма да ви бъдат в достояние.

Ние имаме сега задачата да ви говорим за върховния свят, да ви запознаем с него, да знаете с какви сили боравят тия върховни същества. Това е необходимо, защото не може да си под напера на Върховното и да не знаеш за Началото и Абсолютното. Върховното е, което ги представя и двете. Те открива Началното и помни, запечатва Абсолютното.

Нека в оперативния план за изпълнение от съществата на земята стане една пряка връзка между земята и небето, между земята и другите светлинни ядра. Колкото връзката е по-съществена, по-близка, по-чувствителна, толкова повече светлинни енергии принадлежат, т. е. толкова повече същества слязат на земята и тя става вече едно истинско селище, едно истинско обиталище на светлите сили. Тогава от другите планети ще наблюдават някакви светлинни петна. Това ще бъде много интересно за тях. Те ще изучават тия светлинни петна и от тях ще правят своите научни изследвания. Ще изследват тяхното появяване. Това обаче не са петна. Тежа са светлинни приливи.

И тъй, ученико, ти си вече и светлинен прилив. А щом си светлинен прилив, ти си вече във фокуса на тия измерителни уреди на висшите светове. Те те наблюдават, изследват те и знаят: кога този светлинен прилив ще преобърне земята в светлина.

Нека тия върховни идеи залегнат дълбоко във вашата душа и като върховни същества, да притежавате характера на дълбоката древност. Без нея са изключени и Началото, и Абсолютното.

За да може ученикът да има правилна мярка за нещата, за които ви говорихме, той доста чувствително трябва да изтънчи своята интуиция в себе си. Тя веднага ще му каже. Защо? Защото се движи с голяма бързина. За няколко мига ще преброди пътя и ще се върне, когато другите пет чувства са по-бавни, Те са приспособени към физическия свят, а интуицията е една радиовълна, която веднага се отзовава и веднага донася. Това чувство има подобие на съзнанието.

Първото условие, което се иска за абсолютна медитация и съсредоточение е тишината. Дойдете ли до пълното състояние на тишината, вие ще чуете такива мелодични симфонии, арии … , които не сте и сънували.

Щом има тишина, може ли да има музика? Всички гении са били съсредоточени в тишината. Тяхното изкуство се дължи на това, че те долавят най-нежните звуци, най-нежните трептения на Божествената хармония. Не можеш да предадеш една Божествена симфонични поема, ако си служиш с груби композиции. Трябва дълбока тишина. Щом си в дълбока тишина, ти вече владееш изкуството на тайната. А придобиеш ли изкуството тайност, ти вече познаваш Бога, защото Бог отначало е тайна и досега е такъв. Може би се таи Той в някое същество, но никога не казва: „Чакай. Недей. Спри. Това съм Аз.“ Толкова Той е таен. Затова бъдете и вие тайни.

Защо казваме тишина на Духа, а не на душата? Защото душата е символ на живота. Там където е животът, там има движение, жизненост. А в тишината на Духа е разумното, Божествената мисъл, Божествения Промисъл.

Вие не можете да имате представа за Духа Божи, освен като Промисъл. Той е промислил за всички неща, грижи се за тях, прониква ги, въплъщава ги и т. н. Промисъл значи който се проявява като деятелност, разумност, мъдрост, истина и любов.

Вие сте пред лицето на истината. Вие сте пред лицето на светлината, пред лицето на любовта и Духа. Щом сте пред тяхното лице, вие сте освидетелствани.

Какво значи да сте освидетелствани? То е да те въведат в една такава неизвестност, в която ще се почувствате в едно особено състояние, за да завършим работата, която предприехме, защото тя не е само така. Тя трябва да стане реалност, т. е. вашият духовен живот трябва да стане реалност, в смисъл, пълна връзка между светлите сили и вас. Трябва да се родят тия светли сили чрез вас, да стане едно новораждане.

Защо е необходимо да се родят? Необходимо е да се възпитат духовно. А да ги възпитаме, трябва да ги родим, да стане едно новораждане. Щом ги родим, те вече стават самостоятелни същества, наследяват Божествените способности и почват да мислят, да откриват, да са учат. А това е нашата задача, Такава е и вашата задача.

Какво наследство ще оставите иначе на света? Някаква работа само за прехраната ли? О, не. Ние искаме да оставите нещо, да има едно знамение, в смисъл, през тази дадена епоха как Духът е работил върху людете на земята.

Това историческо събитие се отбелязва в Божествения кодекс. А това, което е отбелязано, се провежда и в другите планети. Така се обогатява опитността на духовете и те започват да изживяват тържеството на Божествения дух.

Знание, огнено знание, огнен дух трябва да протече през вас, за да имате онзи поглед на Великото Божествено око, онзи светъл лъч на Централното око.

Учителят си замина, но Учителят провежда идеите, Учителят ви разказва, Учителят продължава своите лекции и беседи, Учителят няма да престане дотогава, докогато ученичеството не получи завършен курс,

Вам ви говори Учителят, Учителят който провежда лекции и беседи, който продължава делото в присъствие. Той е възлюбил своите ученици и никога няма да се отдели от тях. Новото слово няма да бъде запалена свещ под шиник, но ще се тури на светилника. Ще свети това слово и всеки ще види истината за безсмъртността на човешката душа, истината за безсмъртността на човешкия дух, истината за възвишените светове, за задгробния живот, за реалността на вселената, природата, битието, сътворението, истината за Първото начало.

Тази истина ще трябва да се открие в навечерието на идването на идването на шестата раса.

Варна, 10.6.1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...