13. Върховната мярка на Духа

[Ани]

ВЪРХОВНАТА МЯРКА НА ДУХА

Движението, делата, подготовката, възможностите на ученика са строго отмерени. За обикновените неща той си служи с обикновената мярка. Той си служи с мярката на въздуха, на водата, на огъня, на етера, на светлината, но ученикът на Върховната вътрешна школа си служи специално с мярката на Духа.

Единствено мярката на Духа очертава ученика като върховно ръководещо същество. Много същества има във вселената, много същества има и под вселената, но единственото същество, което може да си служи с тази мярка, да отмерва строго, научно пространството, времето и вечността, това е ученикът на Върховната вътрешна школа. Върховните неща за него са така присъщи, така открити, така близки, че той може вече да си служи с тях, може да ги има като най-преки възможности във всеки даден момент, във всяко движение, във всяко вдишване и във всяка мисъл.

Така той има отмерените неща. Всичко в него е просветено, строго очертано според висшата Божествена математика. Толкова е точно, че той знае, той е отмерил пространството между всяка една планета, между всяко слънчево ядро, т. е. той познава строго математически цялото звездно небе.

От върховен ранг е неговата работа, неговата дейност, защото борави с върховния закон на мярката. Не може ученикът да върви по пътя към великото посвещение, по пътя на великото вглъбяване, по пътя на великото прозрение, на великото познаване на Бога, ако не си служи с тази върховна мярка.

Кое е чувството, което може да определи да овладее тази върховна мярка? Това е чувството интуиция, чувството проникване. Ако имаш интуиция, ти ще създадеш условия да придобиеш и способността проникване. Проникването е качество, средство на върховния слънчев лъч. Следователно, не може ученикът да борави с върховните сили, ако няма това проникване. Проникването ще каже още и способност. Следователно, ученикът трябва да придобие тази способност на проникване, трябва да научи тази върховна наука, която ще му даде върховната мярка. Без мярка накъде? Той трябва да започне някъде из необятните пространства, някъде, където вселената още не е устроена.

Трябват му условия. Само когато може да използува добрите условия с най-прецизните им секрети, само тогава ще има този кураж, тази сила, тази воля да навлезе в неустроеното битие.

Че и там ще трябва да отидеш, това е вярно. Ти направи този опит, дойде в неустроеното битие, но доста много загази. Значи, дошъл си неподготвен, без върховната мярка. А по начало ученикът е върховно същество, излъчено от Върховната воля. По начало ученикът е същество с върховен характер, излъчено от Върховната душа и Дух. Следователно, нему му е присъщо да владее върховната мярка.

Не си прави илюзии, че ще научиш пътеката между планетите, между слънчевите ядра, за да овладееш закон ните на върховното движение. Не можеш да направиш това дотогава, докогато не научиш това велико изкуство, тази велика възможност и способност да познаваш в най-големите подробности закона на върховната мярка.

Когато се казва, че всичко в природата е всичко строго отмерено, познаваш ли, ученико, тази мярка, познаваш ли тези закони, които са очертали тия явления в природата? Ти се движиш по дадени закони, от които не се ползуваш. Затова си дошъл и до това състояние и си се отклонил в неустроеното битие. Но сега, когато ти разкриваме твоето минало, ние не искаме да се отчаеш, че си прегрешил. О, не. Ти си дошъл с известна мисия, но известни сили са те отклонили. Че имаш вина, имаш, защото забрави работата, забрави върховното изкуство.

Защо го забрави? Слаба ти беше интуицията. Интуитивното ти чувство беше замърсено.

Кога се замъгли? Когато минаваше през замъглените пространства. Ще знаеш, че в неустроеното битие има замъглени пространства, замъглени области. Официалната наука казва, че когато вселената се е създавала, имало е мъглявости.

Когато ученикът е слизал от мъглявостите, той е мислил, че може да създаде от тях планета или спътник на някоя планета. Това е творческият дух в човека. Той винаги е искал да твори, да създава. И понеже в тия мъглявости е дошъл азът, той не е можал да направи това и доста много се е замъглил, дори се е материализирал и е започнал да развива своя дейност в оформената планета, като й е станал родоначалник. Той е използувал тази мъглявост и от нейните елементи си е създал свой образ и започнал своето съществувание на създадената планета. Но започва да се интересува докога ще продължава това. Отдавна него го занимава този въпрос: „Ако има върховна воля, ако има върховна мисъл, върховно дело. Върховна душа и Върховен дух, защо аз съм в низините?“

И понеже си е задал този въпрос, той е започнал да открива вече върховната мярка. Посредством нея той нагажда своите своите духовни и физически сили, започнал да претопява физиката в себе си, за да стане всичко Дух, светлина.

Благодарение на тази инициатива са са притекли на помощ най-напред силите на чистотата, Единствените сили, които дойдоха да му помогнат, тава бяха силите на абсолютната чистота. И щом силите на чистотата заработиха в него, яви с в помощ едно особено явление. Това бяха силите на любовта.

И тъй, понеже дойдоха силите на чистотата и силите на любовта, започна вече една основна подготовка с ученика. Запознаха да го пречистват, да го осветяват, да го огряват, т. е. почна да прозира онази абсолютна велика справедливост, онази велика закономерност, която е построила света, която продължава да го устройва и която вечно ще го държи в хармония.

Наистина, в устройството има известни изключения, защото такова е естеството на сътворението. Трябва да слезеш, за да се качиш. Като се качиш, пак трябва да слезеш, да вземеш материали, да ги пренесеш, за да строиш. Но когато се прекарват върховните закони, всичко става закономерно.

Ето къде е сега слабостта на ученика, че той не познава още абсолютната закономерност т. е, той не познава себе си като абсолютна закономерност, не познава силите в себе си като една положителна мярка. Като казваме, че не познава себе си, ние искаме да му напомним, да обърне сериозно внимание на закономерните сили в себе си, за да може да открие и законите на върховната мярка.

Тези неща няма какво да се предават на обикновените същества. Те още нямат това чувство, този усет, за да ги схванат, но ученикът на върховното строителство трябва да обърне внимание - не да го изнасилим, не да го подценим или върнем назад. Ние говорим на неговия дух, подтикваме неговата душа. И тя е вече надеждна, тя всеки момент очаква.

Това е едно върховно очакване. За да можеш да се справиш с върховните закономерности, трябва да имаш една точна мярка, една положителна мярка, една върховна мярка. Тя е, която ще те спаси, ако става въпрос за спасение, защото тя е точна, абсолютна. Никакво изключение няма в нея.

Но пак ще се каже: „Коя е тази мярка? Къде е тя в нас? Кое е това чувство в нас, което може да познава тази мярка?“

Разумното ваше съзнание. Можете ли да откриете този разумен лабиринт, тази разумна глъбина в себе си, всички други мъчнотии ще бъдат преодолени. Там е ядрото, там е Бог. Там ще го търсите, никъде другаде. Другаде той е много голям, необятен, всемирен, безпространствен. Ако се е ограничил, ако е дошъл при вас, в едно същество като вас, то е именно във вашето разумно съзнание. Благодарение на това разумно съзнание Бог дава своите директиви, дава от своята любов, от своята чистота, от своята мъдрост и истина.

Ето, ученико, как ще откриваш върховните мерки. Ще ги откриваш чрез разумното съзнание. Ние по-рано говорихме за Централното съзнание. Когато имаме вече разумно съзнание, то ще стане и централно. Без присъствието на разума, без присъствието на интуитивното чувство, не може да се оформи у вас централното съзнание.

За да видиш тия области, трябва ти мярка. Ние ги наричаме области, защото по начало ученикът ще стане области, широта, простор, пространство, необятност. Тази мярка се състои в съсредоточение, в разумно съзнание, да се съсредоточава всеки ден, когато може, когато си спомни, т. е. трябва да има вече едно запаметяване. Върховните неща не могат да се задържат без запаметяване. Как можеш да задържиш една върховна сила в себе си, ако нямаш такова качество в себе си? Трябва да ангажирате Бога в себе си. Той няма да се сърди, няма да избяга. Напротив, щом ангажирате неговите сили, при каквито и условия да сте, и при мъглявости да сте, ще бъдете творци. Тогава не само спътници ще създадете, но и планети, и слънчеви ядра ще създадете.

Трябва да се познава мярката на тази голяма върховна закономерност. Познава ли се тази мярка, всяка стъпка за него ще бъде отмерена, всяка мисъл, всяко чувство и действие ще бъдат отмерени. Следователно, всички приливни сили на способности, на изкуство и гениалност ще бъдат строго отмерени и той ще може да се ползува от техните влияния. Всички сили в ученика ще идват като влияния, т. е. ще се създаде ядро на чистота в него. Тия сили вече ще влияят, защото Божественото влияние е тясно свързано с чистотата. Следователно, за да имаш Божественото влияние, трябва да бъдеш една строго обособена жива, хармонична мярка, защото Божественото влияние, Божественото действие, Божествената енергия не работи без мярка. Ако има едно същество в голямата вселена, което се движи, работи, които се ръководи от мярка, това е Бог. Всички други същества, които са слизали и са се отклонили, са работили без мярка и затова сега става най-голямата борба, най-голямата трудност, да се намерят загубените мерки. Те не са някъде в далечните пространства. Те са близо, те са в ученика, Открие ли тази мярка и започне ли да мери нещата с нея, всичко в него ще бъде построено хармонично, идейно, Божествено.

Но ще дойде мисълта: „Все пак тази мярка е отвлечена. Не може нашето съзнание да я обхване, т. е. така да я прекараме през вътрешните способности на съзнанието, за да стане паметна.“

Вярно е. Понеже ученика още няма абсолютната мярка, мъчно може да знае нещата, но тепърва той ще развива тази способност. Не е късно. Щом е ударил часът, ученикът трябва да седне на скамейката и да слуша словото на великата мъдрост,

Върховната вътрешна школа има да играе важна роля т. е, има да разреши една задача по отношение на ученика, който е започнал да се посвещава. Не за този, който се кани, който се вайка, който мъдрува, а за ученика който е започнал своето посвещение, който има нещо положително в своя характер, в своето битие, в своя дух.

Това е една съществена и абсолютна работа. Работата на Духа е знаменито явление. Тя ще се ознамени с откриването на върховната мярка,

Ученико, започни с най-малката мярка и всеки ден откривай нещата в себе си, движението и погледа си, усмивката си, разсъжденията си, за да можеш да да свикнеш към тази способност, към това изкуство.

Ние се обръщаме към теб, като че ли ти не знаеш нещата. Не, ние само ти ги напомняме. Ти си ги знаел някога, те не са чужди за теб, но са извън твоята душа, извън твоя дух. Забравил си ги, когато си потънал в мъглявините. Но сега, когато слънчевите лъчи те огряха, бъди благодарен и не губи време. Започни да измерваш нещата, т. е. започни всестранно да се измерваш и тогава ще видиш, къде са твоите недостатъци, които не ти дадоха възможност да откриеш върховната мярка в себе си. Ти ще откриеш това. Не чакай друг да ги открива.

Ние само ти напомняме. Може би ще има трудност съмнение, съблазни. Няма друго. Всичко друго в битието е мъглявост. Нищо не можеш да научиш оттам, а тук е светлината, тук е ядрото, тук е присъствието. Ние имаме работа с твоя вътрешен свят и трябва напълно да го открием. Не че за нас той не е познат. Той за теб не е познат и ние искаме да ти помогнем. Можеш ли да влезеш напълно в своя вътрешен свят, знай, че всички неща ще ти бъдат открити. Трябва да се владее това изкуство в най-голямата му секретност.

Защо е необходимо? Необходимо е затова защото на ученика на посвещението е необходимо да стане пълно проникване в същините на Началото. Следователно, той трябва да има изкуството на върховната мярка и навсякъде да си служи с нея, да открива тайнственото, неоткритото естество на Началото. Няма друг път към великото начало. Назад има други пътища, но назад няма.

И тъй, за да можем да продължим и за в бъдеще нашето посвещение, нашите открития, нашите представи, ученикът трябва да направи малко повече усилия да открие в себе си тази мярка. Без мярката никъде не можеш да отидеш. Ти си един обезоръжен войник, без пушка, без картечница, без оръжие. Имаш ли мярката, ти си онзи добре екипиран войник, който ръководи движението, който отмерва движението във вселената и не може да стане никаква катастрофа, защото поддържаш в изпълнение закономерността.

Колкото и да ти се вижда трудно, непонятно, далечно, хипотеза, неизвестно, това е, ученико. Няма друг път. Пътят на откриването е пътят на върховната мярка. Имаш ли тази мярка, твоят дух е вече борчески, системен дух, който може да се справя с много сложни положения в живота на вселената. А това ти трябва да знаеш. Трябва да знаеш как ще се справиш с живота на вселената. Това не е малка работа. Това е една върховна всемирна работа.

Без да имаш това велико изкуство - върховната мярка, как ще са справиш с живота на вселената? Трябва да дойдат на помощ върховни умове, върховни характери, върховни воли, върховни сили, които владеят върховната мярка. Дойдат ли тия сили, сродиш ли се с тях, опознаеш ли се с тях, заживееш ли техния живот, придобиеш ли тяхната чистота, ти си вече посветен в абсолютната закономерност. Тогава всяка една твоя проява ще бъде абсолютна красота,

Ще знаеш как да се храниш и с какво да се храниш, как да мислиш, защо да мислиш и за какво да мислиш. Ще знаеш как да работиш и за какво да работиш. Ще познаваш в детайли всички способности Божия дух. Тогава няма да има мъка, и защото ще знаеш изкуството, ще знаеш защото ще си се обезсмъртил. Мъката ще изчезне. Ще остане работата. Понеже Бог работи, ще останеш и ти да работиш.

Ние не ти казваме да остане само блаженството. И Бог не живее в блаженството, Може би в древността някои пророци да са препоръчвали блаженството на човека, но те са правели това, за да припомнят на духовете, че има и друг свят. На ученика не се говори обаче за блаженство, а се говори за работа, за творчество, Макар сега неговите физически сили, неговите волеви, духовни и умствени сили да се още неустойчиви, но щом започне с изкуството мярката, всички неща ще бъдат добре подредени.

Ние не ти казваме да остане само блаженството. И Бог не живее в блаженството, Може би в древността някои пророци да са препоръчвали блаженството на човека, но те са правели това, за да припомнят на духовете, че има и друг свят. На ученика не се говори обаче за блаженство, а се говори за работа, за творчество, Макар сега неговите физически сили, неговите волеви, духовни и умствени сили да се още неустойчиви, но щом започне с изкуството мярката, всички неща ще бъдат добре подредени.

Ще има ли тогава време за почивка, за блаженство? Надали ще има време. Но ти, ученика, не съжалявай, че няма да имаш време. Времето тогава ще бъде твоя възможност, пространството ще бъде твоя възможност, духът ще бъде твоя възможност. Ти ще бъдеш един полет, едно проникване. Да тръгнеш в ядрото на светлината, в глъбините на Духа, в естеството на душата, това е велико блаженство, велика почивка, велико творчество.

Кога си почива големият композитор? Когато е създал своето творчество и го е провел в изпълнение, тогава неговият дух тържествува. По-голямо тържество, по-голяма почивка за него няма.

Така е и с поета, и с учения, и с посветения. Всичко друго е инертност, спиране, застой. Не е необходимо за вашето естество тази почивка. В него циркулира един еликсирен поток, една кръв, която никога не почива. Почива ли вашето сърце? Сърцето вечно работи. Защо тогава вашият ум и вашето сърце да не работят? Казват, че когато сърцето работи и другите органи се обновяват. Благодарете, че сърцето вечно работи.

Същият закон действува и в ученика. Кога ученикът почива? Тогава когато е завършил своята работа, своето произведение, когато е създал нещо велико, божествено, когато е провел едно явление в дело,

Използувайте приливите на вашия живот, за да се означени с една с една доста завидна придобивка, т. е. да откриете върховната мярка.

Помнете: винаги да бъде във вашата мисъл, във вашата памет върховната мярка. Ако искате да изградите един върховен характер, помнете върховната мярка. Чрез върховната мярка ще се запознаете с работата на посветените същества, със светлите сили. Не може иначе да се запознаете с тяхната работа. Не може да придобиете едно музикално вдъхновение, едно поетично вдъхновение, ако не сте запаметили върховната мярка.

Ученико, прекрасно е твоето състояние, прекрасни възможности и способности е това откритие. Така ще бъдеш не само поет, не само композитор, не само учен, но ще боравиш с всички окултни тайни, ще владееш всички ключове. До тях се стига само по пътя на върховната мярка.

Ние знаем за твоето състояние, но желаем да коригираш природата в себе си, за да станеш едно същество, което владее красотата на природата, жизнеността на природата, изкуството на природата. Ние не искаме да те отделим от нея. Бъди между природата, бъди между силите на природата, бъди със силите на природата, за да станеш едно прекрасно, богато същество на природата. Тогава ще имаш място, поле, ще имаш пространство, обект. Няма да бъдеш скитник, бездомник, а ще бъдеш в голямото семейство на природата. Всички природни велики духове ще бъдат твои братя, твои съученици и природните пазители ще те пазят сред природата.

Ти имаш пазител. Той те охранява, той те ръководи, но идват моменти, когато ти не се подаваш на неговите влияния. Защо? Защото неговите влияния са много нежни, ефирни, етерни и ти със своята груба природа не се подаваш лесно.

Защо? Защото твоята природа е безсмъртна. Няма мярка в нея. И ако едно същество иска да намести нещата, да те сглоби, ти ще почувстваш доста големи болки, доста големи трудности. Ето защо идват тъй наречените моменти на смърт, т. е. когато тия природни същества, тия посветени същества искат да измерят нещата, да наредят по мярка нещата, често пъти става така, че трябва да се създаде нов образ. Тогава това физическо тяло се оставя, се изхвърля. Защо? Защото не е създадено по мярка.

Бъдете по мисъл отмерени, за да може и вашето мислещо тяло, вашето етерно тяло, вашето духовно тяло да бъдат строго отмерени, та когато дойде Духът, да може напълно да се въплъти. Едно пълно въплъщение е едно съвършено посвещение.

Самотни ли сте тогава? Не сте самотни. Цялата природа е с вас, цялото звездно небе е с вас. Как мислиш, за кога е създадено това звездно небе? То е абсолютно строго очертана карта. Намери пътя, по който трябва да минеш.

Ето защо ти трябва този усет върховната мярка. Ще дойде ден, когато ще останеш със своето етерно тяло. Ти трябва да имаш мярката на етера, за да можеш да се движиш из простора на етера, из простора на светлината, из простора на Божия дух, из необятностите на Божия дух.

Ученико, това са все възможности за теб. Запамети това. Кой може да владее тази мярка? Геният. Бъди гений - гений по мисъл, по разум, по съзнание. Облъчвай себе си, т. е. присъединявай своята способност към върховните способности, които ще ти дадат ключа на върховната мярка, Цялата вселена е построена по върховната мярка, Пътищата на Духа са определени по върховната мярка. И състоянието на душата е отмерено по върховната мярка. Следователно, нека за теб и в теб идеята за Бога бъде върховната мярка.

Такъв Бог трябва да търсиш. Такъв е твоят Бог, Че се иска гениалност, иска се, но тази гениалност ще я придобиеш посредством чистотата, любовта и светлината.

Запамети това, Направи в себе си песен за чистотата, любовта и светлината и всякога, при всички условия, пей за чистотата, за любовта и светлината, Нека се изработи у вас това музикално чувство, за да могат адептите на чистотата, любовта и светлината да бъдат ваше присъствие като музика, като песен.

Това е работа. Работи в този дух, работи в това проникване, за да бъдеш строга отмерен, хармоничен, идеен, Такива са съществата във върховните светове. Такива са светлите същества, такива са ангелските същества.

Ние ти даваме един нов образ, очертаваме ти едно ново устройство, устройство на лицето, на очите, на ушите, на носа, на устните, на цялото твое съществувание.

Така познавай другите същества - строго отмерени, хармонични и красиво поставени. Запаметявай тия мисли. Колкото повече ги запаметяваш, толкова повече твоята памет се обогатява с върховната мярка.

Ние ще продължим и по-нататък с тази мярка. Няма да оставим вашата мисъл свободна, докато не я изучиш и не намериш ключа на върховната мярка.

И тъй, знай, че за всички способности има ключове. Ние сега ти предаваме един от ключовете - способността на върховната мярка. Пази този ключ близо до сърцето си, близо до паметта си, за да ле бъде откраднат, за да не го изгубиш. Изгубиш ли го, започват страданията, повторенията на миналите животи.

Никога не забравяй този ключ. Дръж го скрито в себе си. Никога не говори за него, но го пази дълбоко в луната си, в сърцето си, в мисълта си, за да имаш нещо ценно, нещо Божествено, нещо върховно, да имаш една богата Божествена опитност, защото закономерността е Божествена опитност, върховната мярка е Божествена специалност, върховната мярка е Божествена наука. Откриеш ли тази мярка, всички явления в природата ще ти бъдат открити. Няма да остане тайна сила в природата, която да не познаваш, защото върховната мярка в теб ще отмери всички разстояния между всички твои чувства и така хармонично ще се съчетае, че чрез тях ще можеш да откриеш и аромата, и цвета, и вкуса, и числото, и така - всички красоти в природата.

Това е един нов образ по същина, по естество, по вещество и състояние. Запамети този образ и чудни явления ще имаш. Ти ще създадеш в своята памет най-съвършените образи, които ще те придружават по пътя на твоето посвещение. Ние не ги наричаме посредници, а твои помощни и твои пазители, които ще те пазят по пътя към Бога.

За да опиташ върху себе си влиянията на другите планети, въздействията на другите слънчеви ядра, трябва да употребиш върховната мярка. Само чрез нея можеш да откриеш коя планета как ти влияе и защо ти влияе, кое слънчево ядро ти въздейства и защо ти въздейства. Можеш да изучиш всички астролози в света, можеш да си служиш с цялото изкуство на хороскопите, но нямаш ли тази върховия мярка, винаги ще бъркаш. Духовете които са създали астрологията, хороскопа, са си служили с ключа на върховната мярка, но при препечатването на астрологичните трудове, винаги са се правили опущения при астрологичните изчисления и затова астрологията като наука остана назад. Не може да открие върховния план. Тепърва ученикът трябва да научи тази върховна мярна, за да се справи с изгубените неща в астрологията.

Как ще провери кое влияние как му действа и на коя планета действа? Щом открие всяко влияние на всяка планета, той ще бъде вече положителен в известен зодиакален знак. Днес има много астролози, които са доста посветени в тази област, но не могат да наложат астрологията като официална наука. Защо? Защото има нещо, което е загубено, което не се познава. Това загубено е върховната мярка.

Защо се загуби тази способност в голямата астрология? Използува се това изкуство за спекула, за препитание. А всеки който си служи с ключовете на астрологията като средство за препитание, за спекула, в него няма върховна мярка, а има упадък. Ето защо, преди ученикът да започне да изучава астрологията като наука, той трябва да има върховната мярка.

Това разбира се не трябва да ви отчайва и да ви спира. Използувайте тази дисциплина, изучавайте, това, което се е дало досега, изучавайте и върховната мярка в себе си, ;? а да може да проверявате кое е истина и кое не е. Тази мярка непременно ще ви помогне.

Защо са необходими астрологичните дисциплини? Необходими са, за да може ученикът да се справи с влиянията. Не че е необходимо да стане той астролог, но да се справи с влиянията. Влиянията не са едни и същи. И там има мъглявости и като минеш през тях, остават доста тъмни влияния. Ако ученикът не знае мярката, ще възприеме тия тъмни влияния. Тогава ще каже, че астрологичната наука не е вярна.

Ученико, запамети това изкуство - върховната мярка.

Как ще напипаш пулса на тази мярка? Студентът по медицина отведнъж на става доктор. Лесно е, но в това лесно се крие най-мъчното, най-трудното.

Такъв е езикът на Духа, защото в него всичко е възможност. И понеже всичко в него е възможност, ние ще гледаме да обистрим вашето съзнание от мъглявостите. Как? Не е лесно. Постепенно, постепенно ще ще премахваме мъглявостите.

За тази върховна мярка за пръв път се говори. Няма нужда да се апелира за нея, защото ще се злоупотреби.

Има някои корави неща, които ще трябва да се овладеят. Като се овлажнят, ще станат способна поява и когато Божествените семенца падат, непременно ще възрастат.

Как да се овлажнят сега? С какво да се овлажнят? Със сълзи ли? Опитахме това изкуство. Доста сълзи сте дали.

С вода ли? Доста вода сте пролели?

С какво да се овлажнят? Ще се овлажнят само с любов.

Как да се прояви тази любов? Ще имате мярка за всяко едно явление, за да научите за кое какво трябва. А то е, да станете език за всяко явление - за цветята, за плодовете, за животните. Да бъдете език за всяко явление в природата.

Имате ли тези органи, чрез които ще говорите на този език? Върховното разумно съзнание. С върховното разумно съзнание можете да говорите на всички езици. Когато един комар стъпи върху ръката ви, вие веднага откривате неговите намерения.

Трябва да говорите. Вашето небце ще трябва да се упражнява, разумно да говори и когато се съчетаят разумността и съзнанието, тогава ще бъде прекрасно. Тогава, когато се срещнем, ще ни кажете как се пренесоха големите камъни от 20, 30 км. разстояние и се сложиха горе на пирамидите.

Ще знаете това, защото то е една история, това е една мисъл-форма в пространството и вие ще я доловите. Това е историята на труда. Там са съчетани мъката, трудът и работата. Големите, които са дали плана, са работили, изпълнителите са се трудили, а тези които помогнаха, като носеха камъните, са се мъчили. Така че и трите състояния са засегнати. И сега се строят големи здания, големи блокове, но знаете с цената на какво се строят. Там е и мъката, и трудът, и работата.

Вие знаете истината за пирамидите, и вие сте носили там камъни. Използувани са и двата метода: и духовния, и материалния. Магите които са създали идеята за пирамидите, са си служили с известна мярка, но тя не е върховна мярка. Те са изчислили и са дали самото устройство на пирамидата, но са си служили и с мярката да носят камъни и тухли.

Трябваше да се построят пирамиди, понеже човек е бил в нищета. Той е гледал небето, но не е могъл да се домогне до него и е решил да построи високи пирамиди. Но това доста е коствало. Това което е материално, то се е построило посредством силите и способностите на материалното. Това което е на Кесаря, си е на Кесаря. Пирамидите са на Кесаря и те са се строили по волята и заповедта на Кесаря.

Какви са били идеалите на Кесаря? Да се стигне по-лесно небето.

Това е все пак идея. Идея е човек да се изкачи по-нагоре, понеже е чувствал, че е паднал. В Египет е владеела както черната, така и бялата магия. Бялата магия е обещала на духовете, че ще им даде височина към небето, обаче казва: „Ти, черната магия, ще направиш това.“

И двете магии се заели само и само да помогнат на тия духове да се повдигнат, както и вие сега се повдигате. Сега вие не търсите пирамиди, а естествените върхове.

Но и те няма да ви бъдат необходими, ако си създадете едно етерно тяло. С него ще имате възможност да пътувате където искате. Щом познавате върховната мярка, всичко ще бъде лесно.

Както животът на ученика е написан на дланта, така и цялата история на човечеството е написана на плочата на съзнанието-паметта. Стига човек да си спомни за нещата и веднага ще участва в историята.

Интересна е човешката история, но не е много завидна. Имало е и хубави работи, и неприятен труд, и нещастна мъка. Но това е назад. Това което е напред, това нас ни интересува, а именно, да се посвети ученикът във върховния език на творчеството, т. е. да научи върховната мярка на нещата, за да открие Бога;

Ако ученикът няма сега това съзнание, то е, че са действали върху него неразумни сили, сили които са живели в мъглявините. Сега, като дойдат разумните сили върху съзнанието, то става вече способно да открие и върховната мярка. Няма други органи в ученика, които да извършат тази работа, освен разумното съзнание. Вие го наричате самосъзнание, а ние го нарекохме централно съзнание.

Ученикът по начало е творец. Опитал е да твори в мъглявостите спътници, но е направил някои прегрешения и се е отклонил. Прегрешенията за Бога са един процес. И понеже той е влязъл в явленията на процеса, затова е станало така.

Но ето, има едно завръщане. Станало е един отлив, а сега ще дойде прилив. Това е в началото на сътворението. Защо са тия приливи и отливи, това е тайна. На ученика сега се дават начини, средства, път, да научи наново върховната мярка. Който научи тази върховна мярка, ще знае и за другите мерки, защото знание значи можене. Не е само да си го чул, дори и да си го запаметил. Такова знание има много, но трябва да се приложи, да имаш опитността. Това е знание. Имаш ли опитността, ще бъдеш положителен в нещата. Ничия сила не може да те разколебае.

Теорията по начало е практика. После е станала практика. Всяка една практика, за да не се забрави, се е записвала.

Как се е получила запример думата небе? От мъглявост, безкрайност. Щом има явление, има си и очертана своя зона, където се проявява.

Къде е зоната, къде е границата на небето? Има закони, които създават една атмосфера с известни влияния. А има и други, и други такива. Всичко това съставлява една необятност,

В небето има много възможности. Има спътници, слънчеви ядра, звезди. Всяка една слънчева система има свой кръг. А има и друга, и други. И така продължава. Това не е е в сродство с друго небе.

Едно от хубавите небета, това е вашето небе. То е светло, хубаво, прекрасно. Ако не беше хубаво небето, нямаше да ви познаят светлите сили. Тези които имат светло небе са в състоянията.

Ще знаете, че има небета, което са вечно в мъглявини. Съществата там са пратени за направление. Често пъти, и между самите богове е ставало спор или война. Те са се ужасявали от великата справедливост.

Често пъти се изпращат велики духове да навестяват тия същества и те получават надежда, че някога ще им се помогне. Самите духове представляват тия мъглявости. Те чакат да се оформят като планети и да заживеят планетен живот.

И вие бяхте мъглявини в планетата Земя, но излязохте от нейната утроба. Тя вече ви роди като индивидуални същества.

И тъй, бъдете по-близо да боговете. Прониквайте до недрата на небесните сфери. Когато прониквате в небесните сфери, вие сте най-долу. Съществата които мислите, че са долу, те са най-горе. Сега се изчаквате нагоре, за да може да проучите низините на е небето.

За да се познаят добре нещата, трябва да се отиде при тях. За да знаеш за тяхната стойност, трябва да ги намериш, да знаеш къде са. Просторна е земята, необятно е пространството.

Казва се, че ученикът трябва да отиде в Школата и трябва да се посвети. Къде е Школата? Къде трябва да отиде? Къде трябва да се посвети? Какво е това посвещение? Той ще го посвети?

Един въпрос, който е измъчвал много от посвещаващите се. Докато намерят своята база, своето място, те се присъединяват към някое място, към някое общество - Школа, докато намерят учител с качество, но доста време иждивяват.

Път трябва на ученика. Той трябва да бъде строго определен и като тръгне по него, да не се съмнява дали е верен, дали е истинска, дали ще го отведе в права посока, дали ще го отведе в последния пункт, последната цел.

Всичко това е измъчвало ученика и ще го измъчва. За всички тия проблеми той има схващане, че трябва така някак си да се нареди, че да бъде улеснен.

Идват моменти, идват степени, идват стъпала, когато ученикът сам трябва да направи усилия, за да си послужи с възможностите и открие своето място, своята цел.

За да може това да се осъществи, нему му трябва нещо върховно, а именно, върховната мярка. Колкото и път да извърви, колкото и време да употреби, колкото и задали да разреши, няма ли върховната мярка, той не може да открие истинската върховна цел. Ето защо, препоръчва се като едно най-съвършено средство, с което ученикът може да бъде въоръжен, префиненото чувство, с което той може да оперира, да измерва нещата.

Трябва да се измерват нещата. Докато не се измерят, не се сигурни. Има някакъв си пропуск дълбоко в душата на ученика, който му хвърля известно съмнение и той казва: „Има нещо, което не е така съвършено, което не е таке. Солидно.“

За да може да бъде свободен в пътя, ученикът трябва да има тази мярка. Тя е символ. Когато ви говорим за върховната мярка, ние разбираме следното: ученикът трябва да бъде така измерен, така организиран, така съпоставен, че да няма никаква глъбина, никаква изпъкнатина, никаква грубост, да бъде така изтъкан, така моделиран, че да притежава всички съвършени мерки.

Единственият инструмент, който може така да го моделира, така да го устрои, това е Върховната вътрешна школа. Защо? Защото само тя разполага с върховната мярка, защото само в нея Духът така се открива, така проявява своите съчетани сили, че ученикът от тях вади заключение па абсолютното устройство, за абсолютната мярка. Няма друга сила в света, в необятността, която може да му даде тия очертания. Единствено мярката на Духа е абсолютна, съвършена, достъпна, която се проверява, която се дава. На онзи, който е вече пред вратата на Светилището, от него се иска една съвършена култура, едно съвършено устройства, една съвършена система. Но ако не би било така, не би се говорило за съвършени начала, за върховна мярка, за върховна степен.

Когато степенуваме възможностите, с които ученикът може да работи, ние имаме в предвид върховната мярка. Само тя може да степенува правилно, идейно, съвършено. Че има степени, има. Има нисши същества, има и висши същества. Това е вярно. Че има върховни същества и това е вярно.

За да постигна тия степени, ученикът трябва да бъде въоръжен с най-положителната мярка, т. е. да има онова умствено устройство, онова сърдечно устройство и онова волево устройство, които да бъдат съвършен образ, който да представи в идейна пълнота и съчетание върховната мярка.

Когато става въпрос ученикът да бъде свободен в своя път, абсолютно свободен, абсолютно положителен, абсолютно ориентиран, абсолютно открит, той трябва да има една специфична вътрешна способност, която да му даде възможност да бъде такъв. Тази способност е върховната мярка, която му открива върховната степен.

Нима трябва да се степенуват учениците на малки и големи, на слаби и силни, на прости и просветени? Когато го степенуваме, но значи, че го подценяваме или надценяваме. Тук не става въпрос за подценяване и надценявана, но как ученикът да извоюва своето първично място, своята първична степен, своето първично издигане, своето първично посвещение. Ако го държим в златната среда да бъде нито подчинен, нито надценен, какъв ще стане? Може ли да има в него импулс, да се зародят в него качества за съвършенство? Той ще пази равновесие и ще казва: „Това място е най-прилично за мен, най-достойно. Не трябва да надниквам по-нагоре, защото ще получа надценяване.“

Вярно е, благодарение на тия сили има едно относително равновесие в битието, но тук става въпрос да се мине това равновесие и да се влезе в абсолютната хармония и в абсолютното посвещение.

За да стане това, ученикът не трябва да се плаши от върховната степен. Напротив, това трябва да бъде идеал за него, да се стреми към тази степен, да се подготвя за нея, да се организира за нея, да съчетае в себе си всички добри възможности, за да има постижение. Това именно е съвършенство, това е с бърз темп съвършенство, това е една еволюция.

На обикновените ученици, на обикновените хора тия неща разбира се няма да се кажат и не трябва да се казват, да не би да се съблазнят, но когато става въпрос за ученика на вътрешното посвещение, въпросът е друг. На него му се обещава, че Духът ще бъде близък, отзивчив, за да може да се запознае с някои тайнствени способности, които ще му дадат възможност да открие върховната мярка на нещата, върховната мярка на Духа, за битието, за културата на висшите светове, за равновесието, за хармонията на цялата, вселена, на главния източник-Божествената мисъл.

Това са едни от възможностите, към които ученикът се движи, настъпва, открива, научава. Ако не би било така, не и имало нужда от школи. Ако биха поставили всички същества в така наречената царска среда, в областите на равновесието, то там ще бъде доволно, ще има ядене и пиене, ще има удоволствие и радост, ще има щастие, но идват дни и моменти, когато този рай, това блаженство се свършва. В природата няма покой, няма застой. Първият урок който ученикът трябва да научи, той е, че в природата няма застой, че всичко в природата е в движение, в развитие, в усъвършенстване. В природата няма статическа материя, материя без Дух, материя без движение. Всичко се движи. Може би в колектив, но всичко се движи. Ученикът знае, че цялата земя се движи, че всички ядра в нея се движат. Следователно, щом всичко е в движение, има ли тогава бездушна материя, материя която е без душа?

Централната Божествена мисъл е откритие за ученика. Тя го запознава с най-сложните комбинации, с най-сложните явления в сътворението. Затова той не си прави илюзии, не живее в хипотези, с предположения и т. н. Всичко у него е строго определено, защото познава закономерността, познава законите, по които се превеждат Божествените мисли.

Върховната мярка се съдържа именно в Божествените мисли. Божествената мисъл е отмерила всички неща във вселената. Те е, която е предвидила всички случаи, всички явления, всички съчетания, всички родове, всички организми и всички техни нужди, качества и способности, и тяхната цел във вселената.

На ученика се привеждат тия примери, за да може да открие тази способност - Божествената мисъл. Ние я наричаме способност, защото не може да бъде друго.

Тя е велик художник, който познава цялата висша геометрия, с която съчетава формите, образите, подобията във вселената. Тя познава висшата математика, с която се изчисляват всички подробности, всички нужди, всички варианти в живота на съществата. Затова ние помагаме на ученика, който търси да открие върховната мярка и казваме: единствено Божествената мисъл е, която ще ви даде представата, ако не, идея за представата за върховната мярка.

Това е едно специфично вътрешно чувство, чрез което ученикът си служи при всички случаи, когато изпълнява сложните проблеми за своето битие, за цялата вселена и за отношението му към вселената.

Така поставени нещата, така проведени, не остава като че ли празно място, където да се таи някаква мисъл на съмнение, защото всичко е премерено точно, в най-големи подробности. И когато на ученика се привеждат тия подробности, той не може да се съмнява.

Това са интимни положения, където Духът така е щедър и открит. Защо? Защото няма корист. Защото има искреност. Той толкова е чувствителен, толкова е проницателен, че всички движения, вибри и трептения веднага се отмерват. За него няма мъчнотии, няма неизвестности. Всичко за него е известно, защото той навсякъде присъства - някъде като централно ядро, някога като среда.

Колкото и да ви говорим за тия състояния на Духа, какво ще се ползувате? Вие може да се ползувате само тогава, когато имате тази мярка, да може поне малките величини да измерва правилно и когато става въпрос за дадена величина било в битието, във вселената или в Божествената наука, да се представите веднага с решени задачи.

На ученика се препоръчва да разреши голямата необятна задача на онова естество, което той притежава. На ученика се препоръчва да отмерва точно принципно, идейно и абсолютно, без никакво съмнение, ония качества у способности, и таланти, които той притежава. Това подразбира духовна култура, гениална култура.

Може ли ученикът да я притежава? Щом е ученик, може. Този който не се учи, не може. Нека той остане в така наречената златна среда, в онова равновесие, в което остават много от духовете. Там те чакат.

Какво чакат? Чакат Христос да дойде от небето да ги грабне е отнесе в небесните селения.

Това е символ. Ученикът трябва да тълкува символите. Но за да ги тълкува правилно, той не трябва да чака. Кога ще чака? Времето ли ще чака, събитията ли ще чака, сътворението ли ще чака? Какво ще чака? За него няма вече чакане. Той е ученик и трябва да се учи, за да опита всички възможности върху своето битие, върху своя колектив, върху своята същина. Щом ги опита, в него ще се създаде една пластика, един ритъм, един трепет и там именно ще проличи, ще се очертае чистотата.

За чистотата ние можем да говорим във Вътрешната школа, а във Върховната школа ние почти не се занимаваме с нея, защото се подразбира, че там има вече една върховна степен. Вие сте вече пред прага на върховната степен. Внимавайте. Ако има тук нещо специфично, което ви се предава, за разлика от другата школа, то е именно, че ви поставят пред прага на върховната степен.

Това абсолютно да не ви занимава, в смисъл, да не влезе като някой червей във вас и да кажете: „Ние сме в по-висша степен.“

Ученико, има такива висши степени, за които и на ум не ти идва. Можеш ли да си представиш, какво представлява степента на Божествената мисъл, на Божествената способност?

Ние те отвеждаме при Голямото, при Необятното, да почувстваш ритъма на това необятно, па почувстваш спешността на това Необятно и да имаш моментите на изживяване на това Необятно.

Ето, това ние искаме да направим с теб в процеса на твоето върховно вътрешно посвещение. За теб вече няма да има скрити неща, защото Духът се излива в теб в своята абсолютност, в своята наивност. Абсолютното и наивното са близки. Когато Духът се прелее абсолютно, ако го погледнеш с особени очи, ще видиш, че там има една голяма наивност. Той знае, че това е така и все пак не взема предпазителни мерки да бъде практичен.

Защо? Защото той знае. За него няма незнание. За него няма невъзможност. Затова ние си послужихме с думата наивност.

Колко хубаво би било да бъдете и вие така наивни - наивни като децата, наивни като светиите. В тях има такава наивност, наивност на чистотата, мъдра наивност, върховна наивност. Ако имахте такава наивност, как мислите, не биха ли ви се радвали светлите сили? Биха се радвали, защото те всякога биха могли да проектират своите светлинни трепети във вас. Те знаят, че като сте така наивни и искрени, никога няма да злоупотребите.

Но ще възразите: „Нали ни се препоръчва мъдрост да бъдем най-големите мъдрели във вселената, да знаем как действат светлите и как действат тъмните сили. Дали в наивността си няма да попаднем под влиянието на тъмните сили?“

Ако сте наивни така, както ние ви описахме, бъдете уверени, че тъмните сили нямат работа с вас. По-добре е да бъдеш наивен, тъй както е наивно едно прекрасно ароматно цвете. Макар че след няколко минути някой ще го откъсне или някое насекомо ще го прегризе, в дадения момент неговата наивност на чистота е сила, е святост.

Ето как ученикът трябва да се учи от живата природа. Тогава ще настанат в него дни на наивност и чистата, на степен и съвършенство.

Нима Божествените сили са така наивни? Да. Божественият дух е така чист, така наивен, така вярва, че където и да присъства, на всекиго вярва и на всекиго дава. Който не е чист, той мъдрува, той не дава, той задържа.

Но знаете ли колко е лошо да задържаш нещата?

Не задържай нещата, не ограбвай силите на движението, не ги използувай само за свое благо, но им дай път да минат през тебе. Освобождавай се, не ги задържай. Имаш ли необходимата чистота, те ще стоят при тебе до толкова, до колкото извършат процеса, за да те изкачат в по-висша степен.

И тъй, за да можем да имаме резултати, за да можем да ви дадем сложната идея за централната Божествена мисъл, трябва такава свежа, чиста наивност. Наивността не подразбира да те цапат, да те бият, да те грабят, да те товарят. Напротив, тя е един специфичен трепет, както слънчевите лъчи върху нежните цветя. Никой не може да я ограничи, нито да я използва. Тя ще даде толкова, колкото е необходимо. Следователно, бъдете чисти, наивни в Божественото присъствие. Приемете с радост Божествените трепети и по вашето лице да играе нежна усмивка, т. е. по вашето лице да се движат Божествените устни, които ще внесат живот, жар, огън, чистота, красота.

Ученико, нямаш други случаи. Този е единствения от твоето отклонение насам. Едвам сега ти се говори за някои неща, за които ти абсолютно си забравил да мислиш. Забравил си, защото са те поставили в забравата. Не че са те поставили, но ти си пожелал. В своето отклонение, ти си станал забрава.

Кой се интересува от тебе като забрава? Никой. Ти сега ще се заинтересуваш за себе си и ще излезеш от това място на забравата.

Това не е надценяване. Това е един процес, който трябва да стане в теб, нищо повече. Отвориха се вратите на университета, на академията, на Светилището. Влез в Светилището да те степенуват.

Както виждаш, нещата не се поставят както досега си мислил. Ти си мислил досега, че така ще се съчетаят събитията, че ще те грабнат и отнесат в Алма Матер, в покоя, в блаженството. Никой няма да те грабне. Помни, ти сам ще тръгнеш и като претендент за по-висша степен, ще се заинтересуват от тебе по-висшите същества и ще те степенуват. Ще заангажираш тяхната мисъл, техните способности, тяхната деятелност.

Бори се за това, защото е твое право. Но правото се дава на този, който има абсолютна мярка. Следователно, преди да поискаш това право, най-напред се сдобий е тази мярка. И когато претендираш за нещо, точно ще отмерваш кой има право. Тогава ще се премахне опасността от надценяване. Няма да искаш да седнеш на онова място, което е в по-висша степен. Ще бъдеш като децата наивен, чист и великите същества ще ти определят степента, мястото.

Къде то води пътят? Кой е твоят път? Така поставяха въпроса, но дали ще ни отговориш, малко се съмняваме. Има същества, които са претендирали да отидат на някоя, друга планета или на някое слънчево ядро, например на Сириус, или на някоя друга слънчева система. Следователно, те имат път, имат посока. А ученикът, който няма претенции, чака да се нареди. Изключено е. Може да попаднеш в някой водовъртеж, в някое течение, което да те отнесе някъде, но дали това е твоят път, ти не можеш да откриеш, защото нямаш мярката.

Ученико, казахме: единствената правдива мярка, точно измерена, това е Божествената мисъл. Мисли Божествено, работи Божествено, постъпвай Божествено, люби Божествено. Обогати се с тази мисъл. Това е най-прекрасното. Това като правиш, ти ще се оформиш като един нов Божествен свят. И Бог ще се зарадва, като погледна и види един нов свят, подобен на него.

Божествената мисъл никога да не излиза от вашето съзнание, от вашата мисъл. Тя е вярната абсолютна мярка. Тя знае кога да мери, как да мери и защо да мери.

Както виждате, ние тук не ви говорим за християнски добродетели, за християнски качества, за християнска вяра. Ние ви говорим като на разумни същества, които са вече пред прага на върховната степен. Следователно, вие трябва вече да забравите влиянията на ония нисши качества и породи, които някога сте изживели. Сега ви говори Божественият дух, сега се провежда върху зае системата на Божествената мисъл.

Нека тази мисъл се закрепи въз вашето съзнание така, че да произведе духовни, мистични ефекти, които ще се очертаят върху вашия образ и вашият образ ще получи оттенък на чистота, святост и светлина.

Ето кое е специфичното за вас - които избрахме между другите. Вие ще намерите, понеже сте тръгнали.

Ние ще си послужим с тази върховна мярка през всичкото време на школуването. Няма да забравим, защото без тази върховна мярка ние не можем да водим занятия с вас. Ние няма да имаме с какво да ни отмерим, за да знаем дали сте готови да присъствате, и да ви се предадат някои тайни. Ето защо, ще имаме като задача всякога в нашите срещи да ви представим по-релефно, по- достъпно обсега, същината на тази мярка.

Както виждате, темите се разширяват. Те стават по-абсолютни, по-върховни. Нали е Върховна вътрешна школа? Нали върховният разум, нали върховният ум вземат участие в нея? Нали те провеждат дадено занятие, откриват дадена специалност? Следователно, върховните неща се постигат с върховната мярка, т. е. чрез Божествената мисъл. Вие имате добрия случай, вие имате най-прекрасния случай, ако това наистина е случай, ако това не е предвидено специално. Всичко е в общото явление на закономерността. Вие сте вече закономерност. Следователно, ще ви познават вече по дължината, широчината и глъбината на на вашата мярка. Имате ли тази мярка, вие губите вече образа на човека. Вие имате вече съвършено друг образ. Вашето движение не е вече обикновено движение. Вашите нужди не се задоволяват както на обикновените хора. Всичко у вас е специално, принизено, идейно, красиво, светло и чисто.

Това подразбира да няма абсолютно никаква нечистота. Всичко което пипате, да бъде чисто. Всичко което приемате в себе си като храна, вода, аромат, слух, зрение, да бъде чисто.

Ето как ще наследите великата култура на чистотата, чистата ангелска култура. При такава култура вие ще бедете до обществото, до колектива на ангелските сили. Те ще бъдат така мили с вас и ще гледат винаги да бъдат във връзка в вас. Ще се разговарят с вас, защото ще бъдете чисти. Ако не сте чисти, те не могат да присъстват при вас. Това е закон у тях. Те се движат само при условие на чистота.

За да имате ясна представа за тия същества, трябва да знаете, че техният живот е чист, свят живот. Техният живот е специфична чистота. Тяхната наука е абсолютно чиста. Тяхното общежитие е абсолютно чисто. Техният живот е трепет на чистота. Когато искате да присъствате в ангелския свят, първото нещо което трябва да имате в предвид е, да имате мярката на чистотата, да измерите първо себе си, да видите, можете ли да присъствате на това чисто място, в това чисто общество.

Когато така се измервате и се убедите, че действително у вас преобладава тази ангелска чистота, вие можете да отидете в ангелския свят. Ангелите се хранят с чист, ароматичен сок, така префинен и етерен, че възприемат своята храна не чрез устните, а чрез своето обоняние.

Защо чрез обонянието? Защото обонянието е свързано с умствения свят. Те предпочитат да се хранят чрез обонянието с умствения свят, от колкото с чувствения свят. Ще знаете, че който иска да отиде при ангелите, трябва да има такова обоняние, че да възприема техния начин на храна.

Ангелите се учат чрез своето зрение. Защо? Защото зрението е свързано с душата. Ангелите обичат със своя ум. Защо? Защото любовта е точно отмерена, а само гениалният ум може да отмерва.

И тъй, за да знаете по-подробно за живота на ангелите, трябва да имате вече чист ум, чисто сърце, чиста мисъл, чист дух. За да може да се удостоите със степента на ангелите, то непременно трябва да имате тяхната опитност. Без опитност не могат да се провеждат идеите, културата, посвещението. Опитността е доказателство. Тя доказва истините.

И тъй, ученико, за да знаеш подробно за живота на ангелите, за живота на великите посветени, на великите светли сили в по-висшите степени, трябва да имате способността на върховната мярка.

Велико е твоето бъдеще. За него са предвидени много възможности. Макар и още да не ги съзнаваш, но те постепенно. постепенно ще ти се откриват. Всяко едно откритие е дадена опитност. Не забравяй опитностите. Напротив, запаметявай ги. Опитностите са, които ще те оформят, които ще те преустроят, за да могат да те познават и ангелските сили, и посветените сили, и върховните сили.

И тъй, тръгни, не спирай. Търси в нещата цялото щастие, цялото твое бъдеще. Там ще намериш всичко необходимо за твоето развитие. Всички блага са за теб, но достойно ги измери. Намери ги, открий ги. Не стой. Не спирай. Върви. Не трябва да те занимава мисълта, че си самотен, че си болен. Забрави тези неща. Те не са ти необходими. Те са тежък товар, тежък багаж за твоето съзнание. Обърни главата си на изток, там от където изгрява слънцето. Нека твоят път бъде към изток, да посрещне изгрева на слънцето.

Така обновявай себе си, своята природа, своя организъм, за да стане той предмет на изгрев.

Колкото и да ги говорим за тия неща, те могат да бъдат в теб само като блян, но не забравяй опитностите. Излизаш сутрин да посрещнеш изгрева на слънцето. Иди при някоя росна трева, вживей се в нейното положение и състояние и запиши тази опитност. Натрупай своята памет с най-прекрасни опитности. Това не е тежък товар. Напротив, това е жизнеността, способността на Божия дух.

Така се възпитавай, така обогатявай себе си, за да можеш да се втопиш, да можеш да се претопиш. От този стар Стоян нищо да не остане.

Освобождавай се от старостта, от тези наслоявания Пречиствай се, преобразявай се.

Това няма да стане изведнъж. Не да те сложат в пещта и да те претопят. Има една пещ, която най-хубаво претопява. Това е слънчевата светлина. Излагай се на нея и отмервай нейните трептения, когато те са най-благодатни, най-приятни, за да ги възприемеш.

Ето и тук трябва мярка. Където и да ходиш, винаги си служи с тази мярка. Тя да бъде твоето оръжие, твоето средство. Освобождавай се от старите мисли, от родовете, от държавите, от континентите. За теб има вече нов континент, ангелският континент. Там се пресели, там заживей. Стани негов жител.

Но ще възразите: „Нали ни казахте, че не можем да напуснем земята дотогава, докогато не я направим райска градина.?“

Направете земята райска градина и ангелите ще дойдат да живеят в нея. Но докато не я направите райска градина, ще е необходимо навярно да ходите по-често до ангелския свят, за да вземете оттам пример, опитност, култура, знание, т. е. да може да се преобрази целият ваш мир, за да стане една специална станция на чистотата.

Не можеш да възприемаш Божествените енергии, Божествените електрични и магнетични вълни, ако не са една богата прекрасна станция, Божествената станция се проявява само там, където има светлина, където има чистота. Светлината е Божествената мисъл, а чистотата е Божествената способност.

И тъй, бъдете чисти, за да можем да провеждаме нашите занятия, така нашите срещи ще бъдат интензивни, Духът ще може да бъде по-щедър.

Нима Духът пести енергиите си? Понеже Духът си служи с абсолютната върховна мярка, той дава толкова, колкото трябва. За да ви дадат на вас, трябва да се уподобите. Значи, трябва достойнство, т. е. по-висша степен. Когато изнасяме лекциите, защото във Върховната вътрешна школа не са размишления, а са лекции, които трябва да се обособят като научна студия, да имат качествата, способността, възможността на абсолютната централна Божествена мисъл, нека те бъдат едно абсолютно вдъхновение при нашите срещи. При вдъхновението ученикът изживява духовни опитност. Вдъхновението е доказателство, че ученикът е изживял една духовна опитност.

Какви опитности изживявате вие сега? Вие още чакате. Прави сте да чакате, защото ангелските сили още нямат куража, смелостта да се изявят като опитност, да се излеят като опитност. Няма още абсолютна чистота - не върховна чистота.

Като говорим за чистотата, какво разбираме, т. е. кое да вземеш като нечистота? Ученикът не трябва да се каля, да бърка в стария живот, в стария свят, но да бъде абсолютно свободен в своите възгледи, да се освободи от всички форми, които са го задържали досега и е служил на традиции, на поколения, на родове, на държави.

Нашите лекции ще протекат в този дух до тогава, до когато станат в достояние като възможности и способности в ученика да бъде вече една върховна съвършена мярка и да почувства едно състояние на върховна степен. Само така ще забравите своите несъвършенства. Всецяло отдадени в откритието на върховната мярка и състоянието на върховната степен, вие ще се подновите, ще се подмладите, ще имате плавна, магическа мисъл, която ще преброжда всички области и ще търси абсолютните мярка - Божествената мисъл. По нея ще правите известни измервания и ще откривате пространството, разстоянието, необятността.

Ето какви вибри трябва да бъдеш. Твоето движение да бъде вибри, а когато говориш, сладък сок да се лее по твоето лице. Когато мислиш, да се излъчват вибрации, подобни на слънчевите лъчи. А когато работиш, вибрациите, които излъчват, да бъдат подобни на природата.

Вглеждай се в работата на природата, учи се от природата, имай опитността на нейната деятелност и когато се срещнем, ще ни бъде приятно, защото ще знаем, че ученикът е вече чист. Той вече няма тъмни мисли. Всичко в него е така нежно, така прекрасно.

Това е чистият свят на ученика, чрез който се подготвя да влезе във Върховната вътрешна светиня.

Аромат трябва, свежест трябва, младост трябва, жизненост трябва. Всички тия неща са необходими, за да може ученикът да се учи. Той е така построен, че щом се затъпят някои от органите, престава да бъде вече пръв ученик. А трябва да бъде пръв, за да е кандидат за върховната степен.

Стремете се да бъдете тия кандидати. Не се изнасилвайте, но се освобождавайте. Освобождавайте се от стария човек. Нека Бог да го прости. Нека този нов Стоян бъде един образец, да бъде щастие за другите, които чакат, които ожидат, които търсят.

Нека той бъде подслон, нека бъде едно прекрасно, плодно дърво, едно чисто светилище, където духовете да намерят, да открият, да се успокоят.

Ние си послужихме с думата Стоян. Какво представлява името Стоян? Стои някъде. Добре е да стои някъде, но да стои на почетно място. Нека този старият Стоян се подмлади и да тръгне, за да стане един Божествен стан. А вие знаете какво значи стан - сборище на сили. Когато се каже: „Стой“, -тия сили да стоят. Трябва да се раздвижат, да станат един богат стан, където се тъче платното.

Трябва да се изтъче платното. Но за да се изтъче, трябва стан. Следователно, това име е историческо, символично, свързано с живота. Нека новият Стоян бъде стан, който да изтъче ефирната бяла дреха за бъдещите посветени. Всички имена си имат смисъл, значение. Трябва да се освобождавате от старите форми. Всяко име се степенува.

Това е между другото. За да имаме повече резултати, необходимо е, да бъдете вече оформени положителни мерки. Духът ще си послужи с всеки поотделно като мярка. Де вземе един ученик като мярка и с него ще си послужи да отмери някоя величина. Ще вземе друг ученик и с него ще камери друга величина. По тези начин всички величини в Школата ще бъдат измерени, доказани точно, абсолютно, без никакви грешки. А това е задачата на Школата - да няма нищо неизмерено, недоказано. С тази мярка ние ще мерим цялото битие.

Да вземем например ангелския свят. Там всички чувства се превръщат в умствена енергия, затова там има абсолютна чистота. Ако действаха чувствата, както тук, нямаше да има чистота.

Кой може да обича? Само умният човек може да обича. Става въпрос за една Божествена обич. В ангелския свят всички чувствени енергии са превърнати в умствена енергия. Това е специфичното за тях. Всички чувствени способности ангелът предава като умствени заложби, които човек възприема като осезание. Затова и в човека се развива това чувство осезанието.

Ще помислите, че е ангелския свят чувствата са притъпените не съществуват. При срещата, материята, веществото, същината с която ангелите разполагат, такива чувства не могат да съществуват. Чувствата там са една Божествена среда за ума, за душата, да духа. Те са вече среда и то богата среда.

Но ще кажете: „Ангелите нямат ли лични, специфични чувства?“

Всяко ангелско същество е преди всичко чистота. Щом е чистота, не може да става и въпрос за някакви си чувства, халюцинации, ефекти и т. н.

Защо човек греши? Защото има груби чувства, защото живее в чувствения свят. Изключен е грехът в ангелския свят, защото там чувството е мисъл, а мисълта е плод на ума.

Каква е борбата на ученика? С чувствания свят. Ако той можеше да трансформира чувствения свят, всички чувствени енергии да превърне в умствени, той щеше да се освободи от стария живот, от стария свят на чувствата и всичко щеше стане Божествена енергии.

В това се състои вашето посвещение - трансформация, преобразявана, пречистване. Не е лошо да имаш едни чисти чувства, но кой може да ги има? Само съвършеният. Несъвършеният не може да ги има. Където и да ги търси, не може да ги намери. Никое същество не може да ги прояви в такъв блясък.

Тепърва на ученика предстои да се справи с чувствения свят. Щом е разрешил задачата си с него, той е минал вече едно стъпало по-нагоре.

Ние някога ви казахме, че всичко е ум. Ето че идваме пак на същата мисъл, че всичко трябва да се преобърне на умствена енергия. Щом всичко се превърне в умствена енергия, няма да става въпрос вече за чистота или нечистота, защото по начало Божествената мисъл е чиста и се проявява чрез ума. Понеже се проявява чрез ума, всички други сили трябва да се одухотворят - чувства, воля, всичко да се одухотвори при присъствието на умствената способност.

За да може ученикът да разбира нещата, да може може точно да ги отмерва, необходимо е ум, т. е. Божествена мисъл. Ето защо, ще обичате със своя ум и тогава няма да бъркате, няма да грешите. Всяка една мисъл, всяко едно чувство трябва да мине през вашия ум, който има Божествена способност.

Трябва да има широта. Иначе пак ще бъдете ограничени и ще мислите, че ангелите не чувстват.

Как да не чувстват?

- Те нямат воля.

Как да нямат воля?

- Нямат движение.

Те самите са движение. Има чувствена енергия, но тя не се хроникира като нещо отделно от умствената способност. Голяма широта трябва, защото ако сведем ангелските сили като човешките, то те ще бъдат поведи. Няма да бъдат ангели. За да бъдат ангели, те са трансформирали някои енергии. В духовния свят няма тия груби наслоявания. Там материята е съвършено префинена, толкова префинена, че е станала дори невидима за човешкото око.

За да видите един вирус или атом, ще си послужите с увеличителни стъкла. А за да видите финната материя на една ангелско същество, трябва специален уред. За в бъдеще може би науката ще може да открие такъв уред, чрез който може да се види естеството на ангелските сили. При такава префиненост, за какви чувства ще говорите?

Наистина, има чувства, ангелите ще дойдат при вас с чувства, ще ви стоплят, ще ви милват, ще ви гледат, ще ви нахранят. То пак е чувства, но е ум.

Слаб е още далекогледа на човека. За в бъдеще трябва да се оформи ясновиждането. Чрез ясновиждането човек може да се съобщава и с другите светове, и с другите сфери.

Някои виждат нещо, но това е само прозрение. Те могат да видят по-груби елементи и образи, но онова пресиленото още не могат да видят и затова нищо не говорят за ангелския свят. Единствено Сведенборг е имал това малко прозрение.

Най-напред е процесът слушане, после научаване и след това виждане.

Но ще кажете: „Като не виждаме, как ще научим?“

Докато няма опитност, ученикът не може да твърди, че е разрешил своите задачи. Вие вече сте тръгнали и не знаете какво става с вас. Тръгнали сте, но коя е посоката? На ляво, на дясно, нагоре, на долу? Светът е широк. Това което слушаш, в приложение ще стане знание. А щом знаете, ще настъпи и виждането.

Варна, 5.11.1956 год.